Решение № 151 от 9.8.2012 г. на Районен съд - Карлово по дело № 568/2011 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление № •• от •••• г. на Директора на Д. „ Н.п.Ц.Б.” (Дирекцията) - Н.Р., на „М.Т.” ЕООД •••, с ЕИК/Код по БУЛСТАТ ••••, представлявано от Ч.Д.Д. като управител е наложена на основание чл. 85 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), имуществена санкция в размер на 5000 лева, за извършено нарушение на чл.13, ал.2 от ЗЗТ във вр. с Раздел 4.0, т.30 от Плана за управление на „Национален парк Централен Балкан”. Недоволен от наказателното постановление е останала жалбоподателя, който оспорва същото с конкретни основания за незаконосъобразност: оспорва твърдяното нарушение да е извършено от обективна страна, твърди че Планът за управление на Национален парк Централен Балкан не е публикуван, нито обявен по подходящ начин. Наведени са в постановлението твърдения за вина на юридическо лице. Счита, че са налице съмнения за срока на издаване на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Органът, издал наказателното постановление чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН – наказателното постановление е връчено на 29.08.2011 г., а жалбата е подадена на 31.08.2011 г., изхожда от легитимирано да обжалва лице, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Дружество „М.Т.” ЕООД ••• стопанисвало Хижа „••••“, разположена на територията на Д.Н.п.Ц.Б. към Министерството на околната среда и водите. Хижата се намирала в •••, в поземлен имот с идентификатор ••••.•••.•• в местността „Централен Балкан, землище с. •••, община Т.. С предписание № ••• от 02.11.2010 г. на Д „НП Централен Балкан”, отправено до Ч.Д.Д. по повод на негова молба е било предписано извършването на авариен ремонт на захранващ хижа „••••” ел. кабел и отпушване на канализацията за битови отпадни води и почистване на септична яма. На 10.11.2011 г. Главният архитект на Община Т. издал разрешение за строеж № ••• от 10.11.2010 г., на основание чл. 148 и чл. 147 от ЗУТ, на Туристическо дружество „ ••• “ град С. и жалбоподателя, да извършат ремонт на навес на хижата, при посочените в разрешението условия. На 13.11.2010 г. свидетелят Р., младши специалист в Дирекцията при рутинен обход на поверения му участък, установил че на хижа •••• се извършват ремонтни дейности и съставил рапорт с вх. № ••• - •• - •• от 17.11.2010 г. до директора. С жалба от 24.11.2010 г. Директорът на Дирекцията е възразил срещу издаденото разрешение за стоеж строеж № ••• от 10.11.2010 г.. въз основа па постъпилата жалба, главният архитект на Община Т. с писмо •• и ••• от 14.12.2010 г. уведомил жалбоподателя и Дирекцията, че отказва да издаде Приложение 1, неделима част от разрешение за строеж № ••• от 10.11.2010 г., приел, че разрешението не е влязло в сила и че извършените строително монтажни дейности следва да се третират като незаконно строителство. На 01.12.2010 г. свидетелите Р., Ц. и Н., служители в Дирекцията посетили хижа •••• и установили, че от източната страна на старата хижа има допълнително построена сграда с размери – дължина 11 м, ширина – 5 м, височина – 3 м. Постройката била изградена от метална конструкция с ламаринен покрив, ПВЦ дограма, стените били от блокчета газобетон, облицована била с камък. От вътрешната страна помещението се изграждало с гипскартон и вата. Разработени били площ с размери 30х14 метра южно от сградата и източно от тази площ имало заравнена територия около 600 кв. метра. Септичната яма преливала. За така установеното свидетелите съставили констативен протокол № •••. Като повод за проверката било посочено – изтичане на срока на предписанието. Във връзка с направените констатации е изпратена покана изх. № ••• - •• -•• • от 07.12.2010 г. до управителя на „ •••• ” ЕООД, да се яви на 14.12.2010 г. в сградата на Парков участък К. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по повод извършено нарушение на територията на Национален парк Централен Балкан – разширение на обект – хижа •••• чрез застрояване на 55 кв. метра без писмено разрешение на МОСВ. Управителят на дружеството не е бил открит за връчване на поканата, писмото е останало в пощенската станция непотърсено. Управителят бил призован чрез РУП К. да се яви на 05.01.2011 г., Призовката била връчена на 04.01.2011 г. На 05.01.2011 г. бил съставен АУАН № •••, в който е прието, че дружеството жалбоподател е извършило разширение и увеличение на застроената площ на инфраструктурен обект – хижа ••••, землище •••, община Т. като е построена масивна пристройка към южната стена на хижата с размери 11/5 метра и е застроена площ 55 кв. метра, като дейността е извършена без писмено разрешение на МОСВ и в нарушение на Плана за управление на Национален парк Централен Балкан. Нарушението е квалифицирано по чл. 13, ал.2 от Закона за защитените територии и по т.19 от Плана за управление на Национален парк Централен Балкан, приет с решение на Министерски съвет № 522 от 04.07.2001 г. Актът бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя, според актосъставителя – изцяло въз основа на документи. Същият е подписан от актосъставителя. АУАН е изпратен на РУП К. за връчване, но поради неоткриване на Д. е върнат обратно на Д „НП Централен Балкан”. Служители на дирекцията от Парков участък К. неколкократно търсили Д. във връзка с връчване на АУАН и разговаряли с него, но акта останал невръчен. На 11.02.2011 г. свидетелят М. К. удостоверил с подписа си на 11.02.2011 г. отказ на Д. да получи акта. Въз основа на така съставения акт е издадено оспореното наказателно постановление, с което на „М.Т.” ЕООД •••, представлявано от Ч.Д.Д. като управител е наложена на основание чл. 85 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), имуществена санкция в размер на 5000 лева, за извършено нарушение на чл.13, ал.2 от ЗЗТ във вр. с Раздел 4.0, т.30 от Плана за управление на „Национален парк Централен Балкан”. В наказателното постановление е посочено, че е издадено от Н.Р. – директор на Дирекцията. Със заповед № ••• от •• ••• г. на заместинк –министър на МОСВ е разрешено на Н.Р. ползването на •• дни платен годишен отпуск, считано от 27.06.2011 г. до ••.07.2011 г. Определен е заместник по време на отпуска – началник отдел ОБРТ, който е и упълномощен от министъра за осъществява правомощията на директора в пален обем, включително да издава наказателни постановления. Със заповед № РД 90 от 05.02.2003 г. Министърът на околната среда и водите е упълномощил директора на д.на „ Н.п.Ц.Б. лично или упълномощени от него лица да съставят актове за установяване на административно нарушения по ЗЗТ. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло при постановяване на решението си като изцяло относими към предмета на доказване по делото. Не се установяват противоречиви доказателства, които да налагат нарочен коментар. Спор по фактите няма, спорни са изводите – фактически и правни. При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна. При провеждане на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Допуснатите нарушения са от категорията на съществените, не могат да се санират в съдебното производство и наказателното постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, по следните съображения: В наказателното постановление е с посочен издател Н.Р. - Директор на д.Н.п.Ц. Балкан, като от доказателствата по делото се установява, че подписът е положен от лицето, упълномощено да замества директора при отсъствие - началник отдел ОБРТ в Дирекцията – А. С., който разполага с правомощията на административно наказващ орган, предвид и заповедта на министъра. Правомощията на административно наказващия орган са персонални, тъй като решаваща са реализиране на административно наказателната отговорност е волята на конкретното лице - наказващ орган. В случая е посочено в наказателното постановление, че отразеното в него е волята на Н.Р., а същото е подписано от А. С.. Същият е разполагал с правомощия да издава наказателни постановления, но вместо да упражни това свое право е подписал акт, издаден от друг наказващ орган. Допуснато е нарушение по чл. 52, ал.2 от ЗАНН и то е съществено. Следва да се отбележи, че не се доказа в хода процеса соченият за издател на наказателното постановление директор, да е упълномощен да издава наказателни постановления. По делото е представена заповед на Министъра на околната среда и водите директорът да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗТ. За издаването на наказателни постановления заповед не е представена, а с нормата на чл. 85, ал.1 от Закона за наказващ орган е определен министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице. Със същата норма е определено, че и актове за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от министъра лица. По силата на тази норма се установява и порок на акта за установяване на административно нарушение. Административно-наказателното производство е образувано въз основа на АУАН съставен от длъжностно лице – началник сектор ОК при Дирекцията, но по делото липсва заповед на министъра за оправомощаването на това конкретно лице, или на началниците на отдели да съставят АУАН за нарушения по ЗЗТ. Такива правомощия са дадени единствено на директора на Дирекцията по силата на заповед № РД 90 от 05.02.2003 г. АУАН и наказателното постановление е съставен и в нарушение на изискванията на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отразена е само датата на откриване на нарушението. Контролния орган не е посочил датата (периодът) на извършване на нарушението и порокът буквално е пренесен в оспореното наказателно постановление. Липсата на време на извършване на нарушението в административно-наказателния процес, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело е да ограничаване правото на защита на жалбоподателя, представлява и пречка за проверка на процесуалните срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира за коректно да се произнесе и по приложението на материалния закон: С нормата на чл. 13, ал.2 от ЗЗТ е установено задължение строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, да се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Прието е в АУАН, че процесните строителство представлява разширение на съществуващ обект, като разширението е установено при личен оглед от служители на Дирекцията, които измерили, установили площта му и квалифицирали ремонтните дейности, извършени от дружеството – наемател като разширение. По делото не са представени строителни книжа, от които да се установи действителната разгъната застроена площ на хижата преди твърдяното нарушение. Съдът не кредитира приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като необоснована по смисъла на чл. ••3, ал.2 от НПК. Заключението е изградено въз основа твърденията на нарушителя, които експертът е приел за верни и без да е проверена строителната документация. Посочено е, че т.нар. пристрояване, преди ремонтните дейности е представлявало желязно-скелетна конструкция. По нататък експерта посочва легалната дефиниция за ремонт, приема, че са извършени строителни дейности в съответствие с разрешение № 180 от 10.11.2010 г. и накрая приема, че извършеното строителство представлява пристройка към столовата част на сграда за отдих и туризъм и е строеж по смисъла на §5, т.38 от РП на ЗУТ. Не става ясно от заключението дали пристройката е била съществуваща преди извършения ремонт, дали по време на него и от кого. Не са представени и доказателства, въз основа на които да се установи дали оригиналният проект за сградата е съдържал навес и каква е била неговата конструкция. Лицата констатирали „незаконно“ разширение на съществуващата постройка не разполагат с компетентност да преценят дали извършеното представлява ремонт или е разширение, не са съпоставяли и не са компетентни да съпоставят строителни книжа с изграденото на място. По изложените съображения съдът намира, че нарушението не е доказано от обективна страна. По горните мотиви оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът