Решение № 2472 от 28.3.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 8762/2012 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Производството е образувано по подадена от „Ц.к.б.“ АД искова молба, с която моли съдът да признае за установено, че С.К.Н. дължи, в качеството си на авалист, сумата от 261 250 лева по запис на заповед от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 07.07.2008 г. С.К.Н. е авалирал издаден от „С.К.“ ЕООД запис на заповед за сумата от 261 250 лева, платима на предявяване в срок до 38 месеца от издаването. На 09.09.2011 г. записът на заповед бил предявен с нотариална покана на авалиста С.К.Н.. Ищецът излага твърдения, че записът на заповед обезпечавал каузална сделка – сключен между „ЦКБ“ АД и „С.К.“ ЕООД договор за банков кредит овърдрафт № 42317РО-АА-0135 от 08.07.2008 г., с който на кредитополучателя била предоставена сумата от 250 000 лева, с краен срок на издължаване 08.07.2011 г. В сумата по записа на заповед от 07.07.2008 г. се включвали и лихвите. Кредитът не бил погасен и задължението на „С.Н.-Н“ ЕООД било на обща стойност 274 810.19 лева. Поради това „ЦКБ“ АД предприела действия по събиране на вземането си по съдебен ред, като подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По образуваното ч.гр.д. № 40359/2011 г. по описа на СРС, 64 състав била издадена заповед за незабавно изпълнение за главницата по записа на заповед от 07.07.2008 г. – 261 250 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 21.09.2011 г. до окончателното изплащане. Срещу заповедта авалистът С.Н. възразил, поради което „ЦКБ“ АД предявява иск за установяване на вземането си и моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите по заповедта. Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Признава, че записът на заповед е във връзка с договор за предоставяне на овърдрафт, длъжник по който бил „С.Н.-Н“ ЕООД. Той бил и задължено лице, а ответникът С.К.Н. – авалист. Оспорва нотариалната покана, с която бил предявен записа на заповед. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, че на 21.09.2011 г. „ЦКБ“ АД е подал срещу „С.Н.-Н“ ЕООД и С.К.Н. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за солидарното им осъждане да заплатят на банката сумата от 261 250 лева главница по запис на заповед от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 9 225 лева разноски по делото. Срещу постановената заповед за незабавно изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 40359/2011 г. по описа на СРС постъпило възражение от длъжника С.К.Н., поради което заявителят е предявил иск за установяване на задължението по заповедта. В конкретния случай менителничното задължение почива на ценна книга (запис на заповед) от 07.07.2008 г. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и редовността на записа на заповед е постановено задължително за съдилищата ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на заповед от външна страна означава документът да е наименуван „запис на заповед”, като този израз следва да се съдържа и в текста, от който да се извлича и безусловно задължение за плащане на определена по размер и валута парична сума. В конкретния случай тези изисквания са налице. Процесният запис на заповед има и другите задължителни реквизити – дата и място на издаване, място на плащане, име на лицето, на чиято заповед следва да се плати и подпис на издателя. Правото на ищеца произтича от менителнично поръчителство по ценната книга, поето чрез положен подпис върху лицевата част на процесния запис на заповед. Относно действителността на авала ответникът не е въвел възражения. Налице е валидно възникнало менителничното поръчителство, дадено с полагане на подпис на лицевата част на ценната книга от С.Н., срещу израза „като поръчители“. Не се спори, че този подпис е положен от ответника. В срока за отговор не е възразил и относно срока на предявяване, а такова е несвоевременно направено – с писмените бележки, поради което не е от естество, независимо от неговата основателност, да повлияе на изводите на съда относно изхода на спора. Съгласно нормата на чл. 537 от ТЗ вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ, падежът на записа на заповед може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. В записа на заповед от 07.07.2008 г. изрично е посочен падежът, като това е сторено чрез определянето му на предявяване, а срокът за предявяване за плащане е 38 месеца, считано от датата на издаването. По този начин срокът е определен на предявяване по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В ТР № 1/28.12.205 г. на ВКС са дадени задължителни указания относно значението на предявяването за плащането и последиците от неговото пропускане. Предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. От разпоредбата на чл. 514, ал. 1 от ТЗ следва, че предявяването за плащане е предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Именно с поемането на менителнично поръчителство ответникът има качеството на авалист на издателя. В този смисъл С.Н. е пряк длъжник и за ангажиране на отговорността му не е необходимо предявяването на ценната книга за плащане. Непредявяването на записа на заповед за плащане в сроковете по чл. 491 от ТЗ преклудира правата на кредитора по записа на заповед срещу регресните длъжници (джирантите), но не и срещу преките длъжници - издателят на ефект и авалиста. Поради това доводът на ответника (независимо, че е несвоевременно направен), че записът на заповед не е предявен за плащане в срок е неоснователен. Менителничното поръчителство има самостоятелен характер спрямо главното задължение, което обезпечава. Това изключва възможността авалистът да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения, които би могъл да му предостави нейния издател. Изключение от това правило са абсолютните възражения, свързани с формата на менителничния ефект. Такива възражения не са направени, а при проверка редовността на менителничния ефект съдът не констатира той да страда от пороци във формата, които да го компрометират и да изключват отговорността на ответника. Що се отнася до личните възражения – тези, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората, такива са допустими само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. Ответникът не твърди да е страна по каузалното правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед. В отговора са наведени твърдения за характера на каузалното правоотношение, за обезпечаване на задълженията по който е издаден процесния запис на заповед – договор за кредит овърдрафт. В тази връзка между страните по делото не се спори относно съществуването и съдържанието на каузалното правоотношение. Ищецът сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, поради което дължи да докаже вземането си, основано на менителничния ефект. В този смисъл са указанията на ВКС в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Единствено установена недобросъвестност би изключила правото на приносителя, ищец в настоящото производство да иска изпълнение от авалиста. Ответникът не ангажира и доказателства, че ищецът, приносител на ценната книга, е недобросъвестен или че е извършил злоупотреба с право, като знае за наличието на лични възражения от издателя на ценната книга, произтичащи от съществуващата между поемателя и хонората каузална сделка. Възраженията на ответника в писмените бележки, че по образуваното изпълнително дело ищецът се е удовлетворил, не се доказаха в настоящото производство. Напротив, от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че 29.08.2011 г. банката е отнесла вземанията си за главница и лихви по договора за кредит овърдрафт в „Съдебни вземания“. По тази причина и след извършена в счетоводството на ищеца проверка вещото лице не е отразило да е налице задължение за редовна, а за просрочена главница. Налични са и непогасени задължения лихви и неустойки. В тежест на ответника е да докаже недобросъвестността на ищеца. Доказателства обаче, че е налице съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя – издаден изпълнителен лист и събиране на вземането по реда на изпълнителното производство, не бяха събрани. По изложените съображения съдът намира за доказан иска на ищеца за установяване на вземането по записа на заповед от 07.07.2008 г. за сумата от 261 250 лева. Съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното производство. С оглед уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат 9 225 лева разноски по ч.гр.д. № 40359/2011 г. по описа на СРС и 9 725 лева разноски по гр.д. № 8762/2013 г. по описа на СГС. Така мотивиран, съдът