Решение № 126 от 28.1.2011 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1528/2007 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 126

ПЛОВДИВ 27.01.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА и при секретаря В.Г. разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 1528 по описа за 2007 година и констатира следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК – отм. и чл.431, ал.2 ГПК – отм., предявени от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” против Студентски спортен клуб „Академик” Пловдив.

Ищецът твърди, че повече от тридесет години ползва, подобрява и поддържа спортна база „Академик” в гр.Пловдив, представляваща - едноетажна сграда със застроена площ от 1250 кв.м., включваща голяма спортна зала, две по-малки фитнес-зали, два кабинета и една семинарна зала, с идентификатор 56784.524.620.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.620;

• двуетажна сграда със застроена площ 880 кв.м., включваща голяма спортна зала, две семинарни зали и шест кабинета, с идентификатор 56784.524.550.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550;

• четири броя игрища /спортни площадки/ с обща площ от 4 230 кв.м., ра зположени в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.620;

• масивна едноетажна сграда столова с площ от 360 кв.м. с идентификатор 56784.524.550.2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550;

• масивна едноетажна сграда – техническа работилница с площ от 100 кв.м. без нов идентификатор, разположена в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550;

• масивна едноетажна сграда – съблекалня с площ от 140 кв.м., с иде нтификатор 56784.524.620.2, разположена в Поземлен имот с и дентификатор 56784.524.620, и други подобрения, находящи се в Поземлен имот с идентификатор 56784.524.620 и Поземлен имот с идентификатор 56784.524.550, съответстващи на бивш имот пл.№ ••, в ж.к. "Т" ІІ-ра градска част при граници: ул. "М", бул. "И", бул. "К В" по кадастрално заснемане, а по действащия план, за който са отредени УПИ V-620 и УПИ VІ-620 от кв. 1 нов по плана на ж.к. "Т" ІІ-ра градска част гр.Пловдив с административен адрес гр. Пловдив, бул."К В " №••, която база е единствена за обучение на студентите; с нотариален акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС ответникът е признат за собственик на основание давностно владение и правоприемство на описания недвижим имот – терен и сгради; с нотариална покана от 17.05.2007 ответникът е поискал ищецът да освободи ползваните от него обекти, като се е позовал за искането си на обстоятелството, че е собственик на имота, за което се е снабдил с нотариален акт; ищецът оспорва правата на ответника, като твърди, че същият не е могъл да придобие правото на собственост върху обектите на посоченото в нотариалния акт основание – давностно владение и правоприемство, тъй като теренът, върху който са построени сградите, е държавна собственост; двуетажната спортна зала с площ от 880 кв.м. е построена в периода 1972 – 1974 година от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” с инвеститор Комитет за наука, технически прогрес и висше образование /КНТПВО/ по строителната програма за ПУ „Паисий Хилендарски”, масивната едноетажна сграда с площ от 360 кв.м. е построена от ПУ „Паисий Хилендарски”, като средствата са изцяло на ПУ „Паисий Хилендарски” и от завършването и през 1981 година до настоящия момент се ползва от ищеца; в баланса на ищеца са заприходени и техническа работилница – масивна едноетажна сграда с площ 100 кв.м., построена през 1981 година и съблекалня – масивна едноетажна сграда с площ 140 кв.м., построена през 1973 година, като всички посочени обекти ищецът ползва и поддържа, тъй като обектите са държавна собственост и са му предоставени за управление и ползване;

Прави се възражение, че ответникът не е могъл да придобие правото на собственост върху имота предвид забраната на чл.86 ЗС и предвид обстоятелството, че ответникът е вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Пловдив през 1990 година и до момента на издаване на нотариалния акт, обективиращ правото му на собственост, в полза на ответника не би могла да изтече десетгодишната придобивна давност.

Прави се искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ПУ „Паисий Хилендарски”, че ССК „Академик” Пловдив не е собственик на посочените обекти на основание давностно владение и правоприемство, както и да се отмени нотариален акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС. Претендира разноски.

Ответникът Студентски спортен клуб „Академик” Пловдив оспорва исковете; твърди, че по отношение на ищеца не е налице правен интерес от завеждането на тези искове, а ако Съдът приеме същите за допустими, то се изразява становище за неоснователност.Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

По допустимостта на исковете:

От събраните по делото доказателства – Заповед за възстановяване на владение от 09.07.2007, издадена въз основа на Определение по ч.гр.д. 4716/2007 на ПРС /л.48/, нотариална покана от 17.05.2007, с която се иска ищецът да прекрати ползването и предаде владението на ответника /л.22/ се установява, че към момента на подаването на исковата молба ищецът ползва спорния имот, като за процеса е без значение на какво основание ищецът ползва имота предвид естеството на предявения иск, като вида защита се избира от ищеца предвид правата, които притежава – в случая се твърди, че ползва имота и от значение е обстоятелството да се установи, че към момента на подаването на исковата молба ищецът ползва имота; от друга страна ответникът е заявил собственически права по отношение на ищеца с оглед нот.акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС, като оспорва правото му да ползва имота и иска предаването му и с оглед на това ищецът е този, който съобразно правата си, ще избере начина, по който да ги защити.

Ето защо Съдът намира, че исковете са допустими и следва да се разгледат.

По основателността:

С нот.акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС ответникът ССК „Академик” Пловдив е признат за собственик на основание давностно владение и правоприемство на описаните по-горе обекти; изцяло в негова тежест е установяването на обстоятелството, че в резултат на необезпокоявано владение лично или чрез праводатели в продължение на десет години е придобил правото на собственост върху имота.

От заключението на тройната СТЕ /л.282 – 284/ с вещи лица К., С. и Г., което заключение Съдът възприема само в частта относно техническите констатации на вещите лица, като не взема предвид правните заключения и изразените предположения, се установява, че спорният терен съставлява имот пл.№ ••, който имот фигурира в два плана – кадастрално – регулационен план на ж.к.”Т” ІІ част, одобрен със Заповед 1081/1986 година и кадастрално регулационния план, носещ наименование Квартал „Лаута”, одобрен със Заповед 4126/27.07.1954 От представените по делото преписи от Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 16.11.1951 /лист 198/, Акт за държавна собственост на недвижим имот 199 – 5309 –стар /л.197/, акт 17 за общинска публична собственост от 10.02.1997 /л.200 -201/, Акт 355 за общинска собственост на недвижим имот от 13.10.1993 /л.199/, препис от нотариален акт № 200, д.2685/1934 на Нотариуса при Пловдивския Окръжен съд /л.267/ и Удостоверение ОС - 76/03.04.2008 на Община Пловдив /л.202/ се установява, че спорният имот – пл.№ •• е бил общинска, респективно държавна собственост до 1990 година и след това публична общинска собственост; о т представения по делото препис от нотариален акт № 200 от 26.04.1934г е видно, че теренът за колодрум, посочен в акта за завземане на недвижим имот за държавен от 1951г, е бил собственост на Пловдивска градска община и е отстъпена безвъзмездно площ от 37 208.40 кв.м. от Пловдивската градска община на Пловдивското съюзно колоездачно дружество "Цар Симеон". В този нотариален акт изрично е посочено, че предоставената площ от 37 208.40 кв.м. е място от общинската мера, част от общия стадиум, при граници: от три страни общинска мера и Станимашкото /Асеновградско шосе/. От приетото по делото в съдебно заседание на 03.02.2009г допълнително заключение на тройната СТЕ /л.522/ се установява, че в последствие със Заповед № 4126 от 27.07.1954г е одобрен кадастрално-регулационен план за Квартал "Лаута", в който е нанесен имот пл. № •• с площ от 73 563 кв.м. с отреждане "Колодрум /ГКФС/. В така отредения имот № •• се включва площта на Колодрума - около 37 дка и прилежащ към него общински терен. В т 1 от това допълнително заключение и приложената към него Скица № 1 е посочено, че в този имот нанесената елипса на колодрума и очертан прилежащ терен към нея с площ от 37 дка по графични данни съответства на имота по нотариален акт № 200 от 26.04.1934г. Изрично е посочено, че границите на колодрума /площта от 37 дка/ са от четири страни общински терен; от скица № 2 към това заключение е видно, че процесните сгради и игрища попадат в имот пл.№ •• и се намират южно и югозападно от колодрума, между него и старото шосе за Асеновград, сега бул. "К В ". Впоследствие със Заповед № 1081 от 12.06.1986г е одобрен нов кадастрално-регулационен план на Пловдив ЖР „Т I и ІІ част. В така одобрения нов план имот •• е заснет в граници, съвпадащи с тези по плана от 1954г - скица №3 от заключението /както е посочено и в проекта от 1952г/, т.е от скици № 2 и № 3 е видно, че процесните сгради и игрища са построени изцяло в бившия общински, а след 1951 година държавен имот пл.№ ••.

С оспорвания нотариален акт №83, т. 10, дело 9406/1992г. на Н отариуса при ПРС ответното дружество е признато за собственик на основание давностно владение и правоприемство на спорния имот;

Нормата на чл.86 /ДВ 31/1990/ - отм. постановява забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. Доколкото в хода на производството ответникът, при негова доказателствена тежест, не ангажира доказателства, които убедително да установяват характера на собствеността върху терена, Съдът приема предвид обсъдените доказателства, че имотът е държавна, респективно общинска публична собственост и не може да се придобива посредством давностно владение.

Освен, че ответникът не е придобил собствеността върху терена, същия не може да се легитимира и като собственик на основание давностно владение и правоприемство на описаните сгради.

От показанията на свидетелите Д, Б, Г., О, Д и Б се установява, че средствата за строителството на двуетажната сграда от 880 кв.м. се е осъществило са осигурени от КНТПВО, като след построяването сградата е предоставена на ОСП „Студентски общежития и столове” клон Пловдив и със Заповед 3000 от м.07.1976 сградата с щата и предвидените средства за издръжка е прехвърлена на ПУ „Паисий Хилендарски”, като е разпоредено ПУ „Паисий Хилендарски” да обезпечава средствата за поддържане, реконструкция, ремонт и МТС на новопостроената сграда и откритите спортни терени; установява се също, че след построяването сградата се е ползвала съвместно от ФД „Академик” и ПУ „Паисий Хилендарски”, като Университетът я е стопанисвал, с приоритет се е ползвала студентската програма, а след това сградата е била на разположение на отделните клубове.

В подкрепа на твърдението, че през целия период ФД „Академик” не е стопанисвал и поддържал като собственик имота, а това е правено изключително от ПУ „Паисий Хилендарски” са и представените от ответника преписи от баланси и отчети: в обяснителна записка към отчета на ССК "Академик" за второто шестмесечие на 1977г /лист 707 / е записано, че са реализирани икономии по § „Издръжка на УСИ /Университетски спортни имоти/, тъй като по-голяма дейност и поддръжка се извършва от ПУ „Паисий Хилендарски”. В представените преписи от баланси и отчети не се установява спорните обекти да са заприходени при ответника - в баланса за 1985г в част „Актив” /лист 746 / са посочени основни средства в края на годината на обща стойност 108 000 лева; в приложеното към баланса от 1985г /л.756/ - по сметка -104 Основни средства към 31.12.85г същите са изчерпателно изброени по видове и стойности - пунктове от 1 до 22, като от изброяването е видно, че общата им стойност е 108 000 лева, т.е. същата е идентична с посочената в баланса, като в изброяването липсва посочване на земя и сгради и в частност тези, предмет на спора.

От представения по делото препис от Строително разрешение 23/15.02.1980, издадено от Пловдивски Градски Народен съвет /л.16/ се установява, че в полза на ищеца е разрешено преустройството на обект павилион в студентски стол, представляващ м асивната сграда с площ от 360 кв.м.; с оглед представените преписи от Писмо изх.№3737/19.V.1980 г. на БНБ /л.17/ и Писмо изх.№ 829/9.05.1980 г. /л.18/ се установява, че сградата е построена по договор между ПУ „Паисий Хилендарски” и ДСП "Благоустройствени строежи" – изпълнител. От показанията на свидетелите се установява, че сградата от изграждането и през 1981 г. до момента се ползва и стопанисва от ищеца по предназначение.

От друга страна от заключението на ССЕ с вещо лице М. /л.123/, което Съдът възприема като неоспорено от страните, се установява, че ПУ "Паисий Хилендарски" е отчел в баланса си като ДМА процесиите обекти, а именно.

• спортна зала на два етажа с площ 880 кв.м., заприходена от 01.06.1977 г. на основание Заповед 3000 от м.07.1976 на КНТПВО /л.5/ - столова, едноетажна, с площ от 360 кв.м., заприходена от 01.03.1981, на основание Строително разрешение 23/15.02.1980;

• съблекалня с площ от 140 кв.м., едноетажна, заприходена от 1977 година на основание Протокол от 30.05.1977 между ССК „Академик” и ПУ „Паисий Хилендарски” въз основа на Заповед 3000 от м.07.1976 на КНТПВО;

• техническа работилница с площ от 100 кв.м., построена през 1981г. и заприходена от 01.03.1981 - Предвид изложеното Съдът намира, че доколкото с обектите се е разпореждал изцяло КНТПВО, че същият е определял и кой да ги стопанисва и поддържа, средствата за построяването на сградите са осигурявани от КНТПВО, установява обстоятелството, че обектите, построени в държавния терен, са държавна собственост, което изключва възможността за придобиването на същите по давност. От друга страна предвид установеното съвместно ползване на сградите от ищеца и ФД „Академик” без изрично установяване на обстоятелството, че ФД „Академик” е заявил и демонстрирал изключителните си собственически права по отношение на ищеца и КНТПВО върху обектите, Съдът приема, че ответникът не е придобил обектите по силата на давностно владение.

Този извод на Съда не се опровергава и с оглед представените от ответника преписи от строителните книжа папки 1-10 и Спогодба, одобрена по гр.д. 4308/1996 на ПОС;

На първо място строителната документация има за предмет проектиране под формата на идейни проекти на двуетажната сграда с площ от 880 кв.м. и по никакъв начин не установява реалното изпълнение от страна на ответника на сградата в съответствие със строителните правила и финансиране на обекта. По делото е безспорно установено, че тази сграда е построена през периода 1972- 1974 г. с инвеститор КНТПВО по строителната му програма за ПУ "Паисий Хилендарски" и е приета от Приемателна комисия с Протокол Акт обр.16 от 22.01.1975г, който установява както финансирането на строителството, така и собствеността, която възниква в патримониума на Държавата. Представените по делото преписи от Строително разрешение № 23/29.01.1971г. /л.502/, издадено на ФД „Академик”, Строително разрешение №36/11.03.1969г. /л.501/ с предмет съблекалня към спортния комплекс Академик, издадено на ОС на БСФС-Пловдив по никакъв начин не удостоверят изпълнение на обектите от страна на ответника и възникване в неговия патримониум на собственически права на заявеното в нотариалния акт основание, тъй като и двете разрешения не са издадени в полза на ответника или негов праводател и към първото строително разрешение 23/29.01.1971 не е приложен описаният в него "съгласуван проект" и скица, за да се индивидуализира обектът, за който е издадено. Одобрената съдебна спогодба гр.д. 4308/1996 на ПОС по отношение на ищеца не удостоверява в полза на ответника собственическите му права с оглед издадения нот.акт 83 по д.9406/1992 година на Нотариуса при ПРС.

Следва да се отбележи обстоятелството, че ответникът възниква като субект с факта на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Пловдив на Решение от 14.11.1990 по ф.д. 9404/1990 на ПОС с оглед разпоредбата на чл.134 ДВ 46/11989 ЗЛС, а същевременно съгласно нат.акт 83, т.10, н.д. 9406/1992 на Нотариуса при ПРС на ответника се признава придобиване на правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение, което следва да е продължило поне 10 години лично или чрез праводател; с оглед установяване факта на правоприемство ответникът е представил Удостоверение изх.№ 2/28.01.2008, издадено от БСФС /л.544/, с което се проследява членството на ответника в структурата на БСФС за периода 1967 година до момента на издаването на удостоверението; представя се и препис от Удостоверение по ф.д. 3/1957 на Софийски народен съд /л.541/ с оглед установяване на вписването в регистъра на юридическите лица при Софийски народен съд на БСФС; от така представените доказателства обаче по никакъв начин не може да се направи обоснован извод, че ответникът е правоприемник на друго лице, вписано по съответния ред съобразно разпоредбата на чл.134 /ДВ 182/1949/ - отм. ЗЛС и предвид съществуването му като субект на правото от 1990 година чрез праводателя си е упражнил необходимата придобивна давност върху спорните обекти в рамките на десет години, изтекла към 21.10.1992 година; представеното удостоверение от БСФС за членството на СФД „Академик” не обосновава съществуване на ответника за периода 1967 – 1990 година, тъй като удостоверението, издадено от БСФС, не е доказателство, удостоверяващо факта на правоприемство и съществуване като правен субект, доколкото Законът – чл.134 ЗЛС – ДВ 182/1949 и ДВ 46/1989 императивно урежда способа за възникването на субектите от категорията на ответника.

Правна последица от владението, изразяващо се в пълна власт върху вещта с намерение за своене, е настъпване ефекта на придобивната давност; чл.79, ал.1 ЗС постановява, че правото на собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на десет години;

При така изложената фактическа обстановка и направените правни изводи Съдът намира, че в хода на производството ответникът, при негова доказателствена тежест, не установи обстоятелството, че в резултат на давностно владение в продължение на десет години към 1992 година, доколкото е възникнал като субект през 1990 година, и правоприемство е придобил правото на собственост върху спорните обекти, както и не установи обстоятелството, че спорните обекти са могли да бъдат придобити в резултат на давностно владение предвид обстоятелството, че същите са държавна, респективно общинска собственост и не може да се преодолее забраната на чл.86 ЗС /ДВ 46/1989/, поради което искът да се установи по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на посочените имоти, е основателен и следва да се уважи.

Предвид обстоятелството, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за придобиване на правото на собственост по давностно владение, а същевременно Съдът приема, че ответникът не установява при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че е собственик на спорните обекти на заявеното основание и този нотариален акт противопоставя на правата на ищеца, са налице предпоставките на чл.431уал.2 ГПК и същият следва да се отмени.

С оглед основателността на предявения иск ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно 920 лв.

Съдът намира, че ищецът не попада в кръга лица, които съобразно нормата на чл.63, ал.4 ГПК – отм. са освободени от внасяне на държавна такса, тъй като не е държавно учреждение; законодателството няма легално определение за понятието държавно учреждение, но в съдебната практика като белег на държавното учреждение се приема факта, че бюджетът на държавните учреждения се приема от Народното събрание; в Закона за държавния бюджет за 2007 – чл.5, ал.2 изрично се приема, че Народното събрание определя бюджета на държавните органи, министерства и ведомства, като именно тези структури отделят от определената им приходна част субсидии за подчинените им структури – МОН отделя субсидии за висшите държавни училища, каквото е ищецът; отделно от това чл.90, ал.3 ЗВО изчерпателно очертава как се формира бюджета на висшето учебно заведение, като в нея освен субсидиите от държавния бюджет, се включват и други пера – собствени приходи, дарения и др. Ето защо ищецът следва да се осъди да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса от 19 203 лв.

Мотивиран от горното Съдът