Решение № 797 от 27.4.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 2858/2013 г.

Производството е по предявени от Е.В.М. против ответниците Д.К.И. - К.М. “ П.В. ”, БУЛСТАТ •••••••• и Ф. “ Д.Н. НА П.В. ”, вписана по фирмено дело № 12859/2006 г. по описа на Софийски градски съд, искове с правно основание чл. 94 вр. с чл. 94а вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за нарушени авторски права - създаване като режисьор и предоставяне право на ползване в размер на 4 880 лева след допуснато увеличение съгласно протоколно определение от 31.01.2017 г., за филма “ Еврейското певческо дружество - Сътворението ” и за филма “ Еврейското певческо дружество - Посоки ”, поравно за двата филма съгласно уточнителна молба от 23.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (29.05.2013 г.) до окончателното й плащане. Претендира разноски по делото. Ответниците Д.К.И. - К.М. “ П.В. ” и Ф. “ Д.Н. НА П.В. ” оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват, че не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск, тъй като ищцата била служител на БНТ до 01.07.2011 г. и следвало да получава възнаграждение за работата си като режисьор от БНТ. Оспорват, че ищцата неоснователно претендира обезщетение поради липса на положен труд по създаването на филма. Твърдят, че процесните серии не са излъчени или публично използвани, поради което не било налице нарушение на правата на ищцата, от което да са произтекли вреди за нея. Претендират разноски по делото. С определение от 16.03.2016 г. съдът не е допуснал изменение на предявения иск, заявено с уточняваща молба от 23.02.2016 г., в която ищецът е направил искане освен предявения иск, при условията на евентуалност да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 59 от ЗЗД солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за нарушени авторски права - създаване като режисьор и предоставено право на ползване, за двата филма в общ раземр от 4 480 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Определението по чл. 214 от ГПК не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът приема от фактическа страна следното: По делото не се спори и се установява от представения договор от 30.07.2010 г. между Б.Н.Т.и ответниците - Д.К.И. - К.М. “ П.В. ” и Ф. “ Д.Н. НА П.В. ”, че те са договорили съвместно да произведат и използват една продукция от шест документални филма, посветени на музикантите с еврейски произход в България, при следните параметри: работно заглавие – “ Еврейският принос в българската и европейската музикална култура ”, жанр – документален филм, времетраене 22 миниути, сценарист – С.А., режисьор - Е.М. (ищцата по настоящото дело), оператор – Е.Д.. В чл. 2 от договора е прието, че правата върху филмите принадлежат съвместно на БНТ и двамата ответници, съобразно дяловото им участие в тяхното производство. В чл. 4 от договора е прието, че участието на БНТ в бюджета на флимите се състои от сумата, представляваща правата върху архивни кадри, технически услуги и включително осигуряване на щатен режисьор от БНТ. В анекс № 1 от 30.11.2011 г. към този договор, страните по него са приели, че при реализацията на последните два филма – “ Сътворението ” и “ Посоки ”, БНТ обективно не е била в състояние да изпълни задължението си за осигуряване на щатен режисьор, прието в чл. 4 от договора. Поради това страните се споразумяват, че в замяна на задължението за осигуряване на щатен режисьор при реализацията на тези два филма, БНТ се задължава да предостави рекламно време за излъчване на благодарствени надписи на фирми, подкрепили реализацията на двата филма на обща стойност от 1 000 лева без ДДС, съгласно действащата Тарифа за фиксирани цени за реклама и спонсорство на БНТ. По делото са представени нормативи за гарантираните възнаграждения при производство на български телевизионни филми. Представен е от ищеца и приет като доказателство по делото протокол от 15.01.2013 г. от среща между ищеца и ответника Д.К.И.- К.М. “ П.В. ”, в който е прието, че не се оспорва фактът, че Е.М. е режисьор на двете среии на документалния филм “ Еврейското певческо дружество – “ Сътворението ” и “ Посоки ”. На база на получен от М. аванс от 400 лева, от страна на музея е предложено доплащане на режисьорския труд в размер на 600 лева. Представена е от ищеца и приета като доказателство по делото покана, отправена от ищеца до ответниците (без данни за получаването й от последните), в която Е.М. кани ответниците да й заплатят сумата от 5 280 лева за режисурата на двата филма и ги уведомява, че до заплащането на сумата се противопоставя на тяхното публично разпространение и излъчване, включително на части от тях. Представено е писмо с изх. № 832/19.11.2012 г. на БНТ до ищеца, че договорите с авторите на филмите се уреждали от Д.К.И. - К.М. “ П.В. ” и Ф. “ Д.Н. НА П.В. ” и претенцията й следвало да бъде насочена от тях. Представено е писмо (без дата) на Д.К.И. - К.М. “ П.В. ” до ищеца, че ще се пристъпи към плащане на договорената сума от 1 500 лева, включително получения от ищеца аванс от 400 лева, при подписване на договор за отстъпване на права за излъчване в пълен обем и окончателно, доколкото обратното прави безпредметно заплащането на каквито и да било суми, тъй като използването на продукта става безпредметно и недължимо. Казано е също, че ако не се постигне споразумение до 20.02.2013 г. това означава нарушаване на авторските и продуцентските права на останалите членове на екипа. Представено е от ищеца писмо с изх. № РД-09-04/29.03.2013 г. на Д.К.И. - К.М. “ П.В. ”, изпратено до ищеца, към което е приложено споразумение с допълнения, направени от музея. Представени са от ответниците заповед № 1/02.05.2011 г. на ЕТ “ В.А. ” за командироване на четирима души в Израел за осем дни, както и ваучери за престой на екипа в Израел. Представен е също приемо-предавателен протокол от 20.09.2011 г. за предаването от Д.К.И. - К.М. “ П.В. ” на БНТ на копродукция “ Еврейското певчевско дружество ”, серия “ Сътворението ” и серия “ Посоки ”. Представени са от ответниците споразумение за партньорство от 24.06.2010 г., споразумение за съвместна дейност от 25.06.2010 г. и допълнително споразумение от 21.12.2010 г. за реалицазията на проект, сключени между Д.К.И. - К.М. “ П.В. ” и ЕТ “ В.А. ”. По делото е представено писмо с изх. № ИД-1188/31.05.2016 г. на БНТ, че в телевизонния фонд на БНТ се съхраняват двата документални филма, депозирани през 2011 г., като във финалните надписи и на двата филма, като режисьор е обозначена Е.М.. Представено е също писмо с изх. № ИД-1217/06.06.2016 г. на БНТ относно реализацията на филмовата поредица. От изслушаното и прието заключение на съдебно-оценителската експертиза на вещото лице И.И. се установява, че съгласно достъпната информация минималното пазарно възнаграждение за режисиране на документален филм с продължителност на 27 минути може да се определи на 2 640 лева, ако се използва за база тарифата на БНТ или ако тя не се приема за релевантна в случая 4 320 лева. В констативно съобразителната част на експертизата вещото лице посочва, че определянето на възнаграждението за режисиране на филм в страната до голяма степен е въпрос на индивидуална оценка и договоряне на страните (продуцент и режисьор), като възнаграждението зависи от опита на режисьора, неговите качества и професионални успехи, спецификата на продукцията и потенциалното й пазарно реализиране. Доколкото тази специфична информация не е достъпна и не може да бъде взета предвид, вещото лице сочи, че е потърсило общодостъпни източници и в частност касаещи филмови продукции на БНТ. От разпита на свидетеля В.А. се установява, че познава страните. Работил заедно с Е.М. по един проект относно присъствието на еврейската музикална култура и в частта за еврейското певческо дружество бил изпълнителен продуцент с фирмата си ЕТ “ В.А. ”. Двата филма са “ Еврейското певческо дружество първа и втора част ”, като не помнел подзаглавията. Основият процес, в който е взел участие, било заснемането три дни в Еврейския дом, един ден - в Софийската синагога и седем дни командировка в Израел, от които пет дни били пълноценни снимки и два дни пътуване до там и обратно. Свидетелят казва, че в екипа на заснемането на филмите, посветени на еврейското певческо дружество, участвали следните лица: сценарист - С.А., която била същевременно и редактор на филма, оператор - Е.Д., тонрежисьор - П.Й.. Казва, че режисьорът е бил на снимките в гр. София, където са се видели по време на три снимачни дни и това е била Е.М.. Тя не участвала в процеса на заснемане на филма в Израел и изобщо не била присъствала там, като основата причина била финансова. Свидетелят казва, че М. като режисьор е присъствала на терен и правила, това което прави един режисьор, което не били според свидетеля сложни неща, като не помни конкретно, доколкото се е случило през 2011 г. Свидетелят казва, че Е.М. не е участвала при завършването на филма – в мишунга, монтажа, озвучаването и т.н. Не може да каже относно монтажа на филма. От разпита на свидетеля Е.Д. се установява, че е работил заедно с Е.М. в БНТ от 2005 г.-2007 г. и участвал в проекти във връзка с еврейската музика в България като оператор през 2010 г. – 2011 г. Свидетелят казва, че доколкото си спомня, екипът в заснемането на филмите за еврейското певческо дружество в България бил следният: С.А. - автор, В.А. - изпълнителен продуцент, свидетелят Д. - оператор. Заснемането било извършено предимно в Израел, но имало и в България на места допълнителни заснемания. Свидетелят казва, че в Израел не бил виждал М.. Тя не била участвала в снимачния процес. Доколкото си спомня, тя се била отказала от създаването на тези флими поради настъпили промени при нея, тъй като тя имала проблеми и напуснала БНТ. Поради тези проблеми тя започнала дела с БНТ и било ангажирано времето й. Докато снимали двата филма, тя била в БНТ, но вече се е знаело, че режисьорите ще бъдат освободени от Телевизията с изключение на един – двама, които били други режисьори. М. била в списъка на режисьорите, които щели да бъдат освободени от телевизията. Свидетелят казва, че редакторската и режисьорската дейност по завършването на филма извършила С.А., тъй като тя имала диплома за режисьор. Казва, че не помни Е.М. да е имала някакво дейно участие там, а С.А. поела тези функции. От разпита на свидетелката Д.Б. се установява, че р аботи в БНТ, в телевизионен фонд като редактор, и познава Е.М., която била колега и напуснала. Свидетелката казва, че Е.М. е работила в нейно присъствие във връзка със създаването на двата филма “ Еврейското певческо дружество – Сътворението ” и “ Еврейското певческо дружество – Посоки ”, тъй като свидетелката осигурявала архивните материали, използвани в тези два филма. Казва, че знае, че режисьор на тези филми е Е.М.. Изводът, че е режисьор на филмите свидетелката прави на базата на факта, че заедно с нея са репетирали въпросните архивни материали, след което М. е правила опис, по който свидетелката ги монтирала и предавала на DVD, за да могат да ги монтират, тъй като филмите се монтирали извън телевизията. Във филма “ Сътворението ” са използвани кадри от филма “ Пред олтара на операта ”, на който също е режисьор Е.М.. Свидетелката казва, че режисьорската работа по един филм започва още самото начало, от прочитане на сценария. Преминава през снимките. След това се репетират нещата и след това се монтират, което е най-важната част от един филм. По принцип режисьорът трябва да присъства по време на целия снимачен процес, но в много от случаите не е така, тъй като режисьорът се занимава и с други предавания и понякога не присъства на снимки, на репетиция или на монтаж. Това било като практика в БНТ, тъй като един режисьор произвеждал доста филми и понякога се налагало да отиде на снимките на друг филм, а асистентът му да остане в апаратната, за да домонтира това, което вече са уточнили. Казва, че преди монтажа се прави една репетиция, всичко се описва кадър по кадър, прави се монтажен лист и всеки може по този монтажен лист, дори без присъствието на режисьора, да монтира. Свидителката казва, че двата филма, за които става дума, са били снимани в Израел, Е.М. не е пътувала с продукцията за Израел и не е участвала в снимките в Израел. Свидетелката казва, че й е известна работата по двата филма, които са част от проект на Къщата - музей “ П.В. ” и Ф. “ П.В. ” за създаването на шест филма със съдействието на БНТ. Тези два филма са част от този проект и свидетелката е запозната с тях, тъй като свидетелката предоставяла архива, т.е. това, което няма да се снима, за да се ползва във филма. Казва, че за тези шест проекта името на Е.М. било посочено в договора като режисьор от страна на Телевизията, както и че тя фигурирала в самите надписи на филмите. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявен и са искове с правно основание чл. 94 вр. с чл. 94а вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) и щецът да е носител на авторското право - обект на закрила; 3 ) да е налице нарушение на автроското право на ищеца, извършено от страна на ответниците. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП, филмът е обект на авторското право, който е резултат на творческа дейност, и представлява съвместно произведение, доколкото е създаден със съвместните усилия на множество автори. Законът в чл. 62, ал. 1 определя лимитативно авторите, на които принадлежи правото върху филм – режисьора, сценариста и оператора. Работата на режисьора е специфична творческа дейност, в резултат на която следва да бъде направен филмът като цяло. Следователно в случая не са от определящо значение извършените творчески дейности на режисьора, а полученият краен резултат – завършения и готов за излъчване филм. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е режисьор на филма “ Еврейското певческо дружество - Сътворението ” и на филма “ Еврейското певческо дружество - Посоки ”. Това се установява от събраните гласни доказателствени средства и писмо с изх. № ИД-1188/31.05.2016 г. на БНТ, в което изрично е посочено, че Е.М. е указана като режисьор във финалните надписи на двата филма. С посочването на ищцата като режисьор във финалните надписи на двата филма следва да се приеме, че е налице предположение за авторството й като режисьор съгласно законоустановената презумпция по чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име е посочено по обичайния за това начин върху произведението. Отделно от горното, е направено извънсъдебно признание за това от ответника Д.К.И.- К.М. “ П.В. ” в представения по делото протокол от среща от 15.01.2013 г., в който изрично е прието, че не се оспорва фактът, че Е.М. е режисьор на двете среии на докаменталния филм “ Еврейското певческо дружество – “ Сътворението ” и “ Посоки ”. По тези съображения съдът намира, че са налице първата и втората предпоставка на иска. По своята същност претендираното от ищцата обезщетение представлява възнаграждение за създаването като режисьор и предоставянето на правото на ползване на двата филма на продуцента. Не се спори, че ответниците са копродуценти, заедно с БНТ, на двата филма, описани по-горе. Не се спори между страните, че ищцата е получила аванс от 400 лева за двата филма. Правата на продуцента да ползва един филм, създаден от авторите по чл. 62 от ЗАПСП ( режисьора, сценариста и оператора), произтича от договора, който се сключва между продуцента и всеки от авторите на произведението. Следователно за да се осигури разпространението на произведението - филм, т.е. вторичното използване на същото, следва авторите му да преотстъпят на продуцента тяхните авторските права. Едва тогава ще възникна правото на продуцента по чл. 90а от ЗАПСП. За да се осигури реализирането на един филм законодателят в разпоредба на чл.63 от ЗАПСП - “ Договори за създаване и използване ”, дава изрична уредба на взаимоотношенията между авторите на филма, включително режисьора, и продуцента на филма. Съгласно чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП, режисьорът следва да сключи с продуцента писмен договор, с който, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че са му предоставени изключително право за размножаване на произведението в страната и чужбина, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Тези права се предоставят от автора на продуцента срещу възнаграждение, като в този случай не се прилагат изключенията за използване на произведение, създадено по трудово или служебно правоотношение или по поръчка съгласно чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП. От гореизложеното следва извода, че заплащането на възнаграждение на автора на филма по чл. 63, ал. 2 от ЗАПСП е корелативно свързано с насрещното задължение на автора, включително режисьора, да създаде филма и преотстъпи правата на продуцента с писмен договор. Уреждането на правоотношения между продуцента и режисьора е предвидено в закона да става с договор в писмена форма за действителност. Писмената форма дава възможност на продуцента да реализира правата си по вторичното използване на филма. В случая не е представен такъв писмен договор от ищцата съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП за създаването като режисьор и преотстъпването на правата й за двата филма. Водена е кореспонденция между страните, но не се е стигнало до подписването на договор. Не се установява да е нарушено правото на ищеца. Поради това не й се дължи от продуцента възнаграждение по чл. 63, ал. 2 от ЗАПСП, предвидено за създаването и преотстъпването на правото на двата филма от автора на продуцента. По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявеният иск за присъждане на претендираното обезщетение за нарушени авторски права за създаване като режисьор и предоставяне право на ползване за двата филма, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013 г. (датата на входиране на исковата молба) до окончателното й плащане. По разноските: Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответниците претендират разноски в размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие (лист 75 от делото) е уговорено, че адвокатското възнаграждение е платимо по банков път. До приключване на съдебното дирене ответниците не представят доказателства за получаването му от адвоката, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това в случая адвокатско възнаграждение в полза на ответниците не следва да бъде присъждано. Водим от изложеното, СЪДЪТ