Решение № 1019 от 2.6.2011 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5454/2010 г.

Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от В.Д.П. против Т.П.П.. Ищецът твърди, че между него, от една страна, като заемодател и ответника от друга, като заемополучател, е сключен договор за заем в размер 15 579, 47 лева, като сумата била предоставена под формата на стъклопакети, описани в 7 броя фактури №180/29.08.2008 година, фактура №191/26.09.2008 година, фактура №200/27.10.2008 година, фактура №212/20.11.2008 година, фактура №225/17.12.2008 година, фактура №232/28.01.2009 година, фактура №237/18.02.2009 година. Съгласно договора заемополучателят се задължил да върне сумата в срок до 20.11.2009 година, но не изпълнил насрещното си задължение. За посоченото вземане била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 369 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, оспорена с възражение, поради което ищецът предявява иск за приемане за установено по отношение на длъжника Т.П.П., че дължи сумата, посочена в заповедта за изпълнение на парично задължение. Претендира присъждане на съдебно – деловодните разноски. Прилага писмени доказателства. В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Прилага писмени доказателства. В заседание по същество на спора моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Ответникът е дал писмен отговор на предявения иск. Възразил е, че тъй като сумата е дължима като вещи, че липсва предмет на договора, тъй като същият е нищожен. Отделно от това възразява, че съгласно изложеното в исковата молба и фактурите, от които се установява изпълнение на задължението са издадени от “Димпекс” ЕООД, а не от задълженото лице, ответникът не е изправна страна по договора. Ищецът, чрез назначения по реда на чл.47 от ГПК процесуален представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание поддържа изложеното в писмения отговор и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Производството е по реда на чл.422 от ГПК, материално правното основание на иска е чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД. Правният интерес от предявяване на установителен иск се обосновава с оспорване на заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №....... по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, с която е разпоредено длъжникът Т.П.П. да плати на кредитора В.Д.П. сумата 15 579, 47 лева, дължима по договор от 04.11.2009 година. Между В.Д.П., от една страна като заемодател, и Т.П.П., от друга - като заемател, е сключен договор с предмет предаване на сумата 15 579, 47 лева, под формата на стъклопакети. Заемната сума следва да бъде върната в срок до 20.11.2009 година. Поради неизпълнение на посоченото задължение за плащане на сумата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договор а за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателя се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договора за заем се счита сключен с предаване на вещта. При това положение уговорката за предаване на пари под формата на стъклопакети и поемане на насрещно задължение за връщане на сумата, не съвпада с предмета на договора за заем, посочен по – горе. Предаването на движими вещи и поемането на насрещно задължение за плащане на сума съдържа елементите на договор за продажба. Липсва обаче постигане на съгласие за прехвърляне на купувача на правото на собственост върху вещите /съгласно чл. 198 от ЗЗД/. При това положение съдът приема, че договора противоречи на закона – чл.26 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД. Не могат да бъдат приложени и правилата за търговска продажба, тъй като липсва един от елементите й – постигане на съгласие за прехвърляне правото на собственост. Поради изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен. За установяване факта на предаване на вещите ищецът е посочил писмени доказателства – фактури, в които като основание за плащане на възнаграждение е посочен договор за изработка. При това положение не се установяват твърдените факти, описани в исковата молба. С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му плати разноските, направени по водене на делото следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд