Решение № 5200 от 8.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5617/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Oбразувано е по въззивна жалба на А. А. В. срещу решение № 12641 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 74642/2021 г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „А1 България“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че договор № 504723216 от 09.10.2019 г., сключен между страните, е прекратен с предизвестие от ищеца на 17.09.2021 г., и за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от по 41, 62 лв. без ДДС/49, 94 лв. с ДДС) по фактури № 0438023719, № •••••••••• № 0441077073, издадени за периода 09.09.2021 г. - 08.12.2021 г. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и за неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че всеки имейл, изпратен от ищеца до ответника, съдържа пълния набор от реквизити, които недвусмислено доказват кой изпраща имейла, тъй като са изписани трите имена на ищеца, номер на договора, вида услуги и адреса на който са предоставени. Освен това, видно от приложения с молба вх. № 38310/28.02.2022 г. имейл от 21.09.2021 г., същият съдържа като прикачен файл заявление за прекратяване на договора, подписано с КЕП, като това писмено доказателство не е било оспорено от ответното дружество. Сочи се, че този имейл неправилно не бил кредитиран от първоинстанционния съд при постановяване на акта му по същество. Възразява се и срещу изводите на СРС, че договорът е продължен при същите условия, доколкото не било отчетено, че стойността на атакуваните фактури не е същата като стойността на договорените услуги, т.е. ответното дружество едностранно е променило цената на услугите без изричното писмено съгласие на потребителя. Необсъдени от районния съд останали и показанията на св. С.М.. Счита се, че от тях се установяват причините, поради което ищецът е просрочил уговорения между страните срок на предизвестието, а именно - некоректното търговско поведение на ответното дружество, служител на което се е свързало с ищеца и е предложил сключване на анекс за нов двугодишен срок при определени условия, с което на ищеца била отправена „покана за покупка“ по смисъла на пар.13, т. 29 от ДР на ЗЗП, но той не получил за подпис споразумение с договореното съдържание. По този начин ищецът бил заблуден, че страните са сключили споразумение за продължаване срока на договора за още две години и просрочил едномесечния срок на предизвестието. Заявява искане за отмяната на първоинстанционното решение и вместо него - постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „А1 България“ ЕАД взема становище са неоснователност на жалбата и отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. С обжалваното решение е прието, че с оглед на разпоредбата на чл. 229а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения и договореностите между страните, изтичането на срока на договора не води до автоматичното му прекратяване, а е необходимо и допълнително изявление на потребителя, че иска договорът да бъде прекратен, като абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това, но е необходимо това изявление да изхожда лично от него. Прието е, че даването на съгласие на потребителя да получава реклами на определена електронна поща не е еквивалентно с постигане на съгласие между страните че всички изявления получени от тази електронна поща ще се считат изходящи от потребителя. На база на доказателствата по делото е направен извод, че в случая ищецът е отправил изявление чрез електронната си поща, която не удостоверява кой е титуляр на пощенската кутия, а за да има валидно изявление, то неговият автор следва да е индивидуализиран, което налага изявлението да бъде подписано, като подписът следва да обвързва подписващия с конкретно физическо или юридическо лице, което налага използването на електронен подпис съобразно изискванията на ЗЕДЕУУ. Прието е, че електронното изявление, изходящо от електронна поща ••••@abv.bg, не може еднозначно да се определи като такова с подател ищеца, поради което не е било от естество да доведе до прекратяване на договора. По тези съображения съдът е отхвърлил иска за установяване, че договорът е прекратен с електронно изявление по електронна поща. За неоснователен е приет и искът за установяване недължимост на сумата 49, 94 лв. с ДДС за периода 09.09.2021- 08.12.2021 г., дължима по фактури №№ 0438023719, ••••••••••, 0441077073, доколкото същите са издадени само за услуги, които са уговорени в договора и се дължат за предоставянето на възможност на ищеца да ги ползва, без да са начислени неустойки за предсрочно прекратяване или непоискани от потребителя услуги. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за телекомуникационни услуги - телевизия, домашен интернет и стационарен телефон, със срок на действие до 09.10.2021 г.; че в средата на месец август 2021 г. служителка на ответното дружество се свързала с него по телефона и му предложила да сключат анекс за срок от още две години при изгодни условия, които ищецът приел, очаквайки да получи за подпис писмено споразумение с договореното съдържание по куриер. Тъй като не получил обратна връзка, на 17.09.2021 г. ищецът изпратил на официалния имейл на ответника писмено предизвестие за прекратяване на договора, просрочвайки едномесечния срок за предизвестие при едностранно прекратяване на договора, поради въвеждането му в заблуждение от страна на служителя на мобилния оператор, че са сключили споразумение за продължаване срока на договора за още две години. Впоследствие служители на дружеството отново се свързали с ищеца с оферти за продължаване на срока на договора, които ищецът не приел. Твърди, че на 21.09.2021 г. е изпратил на дружеството заявление за прекратяване на договора, подписано с КЕП. След изтичане на срока на първоначалния договор, респективно прекратяването му, ищецът сключил договор с нов доставчик за цифрова телевизия и мобилен интернет, считано от 11.10.2021 г. Въпреки това ищецът продължил незаконосъобразно да начислява фактури за дължими суми в размер на 49, 94 лв. на месец с ДДС/41, 62 лв. без ДДС за месеците октомври, ноември и декември 2021 г. Поради това ищецът предявява искове за признаване за установено в отношенията между страните, че договорът е надлежно прекратен с изрично писмено предизвестие, както и че ищецът не дължи на ответника сумите от по 41, 62 лв. без ДДС/49, 94 лв. с ДДС по фактура № 438023719 за периода 09.09.2021 г. до 08.10.2021 г., по фактура № •••••••••• за периода 09.10.2021 г. до 08.11.2021 г. и по фактура № 0441077073 за периода 09.11.2021 г. до 08.12.2021 г. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните по договор № 504723216, ведно с приложенията към него, с предмет доставка на електронно-съобщителни услуги телевизия, интернет и домашен телефон. Излага съображения, че съгласно чл. 229а ЗЕС срочен договор за електронни съобщителни услуги може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване, като при липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия, а крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието. Сочи се, че въз основата на изпратените имейли не може да се направи еднозначен извод за титуляря на изявлението, поради което дружеството е продължило да изпълнява задълженията си по договора, като е предоставяло договорените услуги на договорения адрес. Евентуално, поддържа, че прекратяването е следвало да стане с писмено предизвестие, поради което са дължими сумите за доставените услуги през периода на предизвестието. По делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор № 504723216. Установява се, че на 09.10.2019 г. е сключено приложение № 1 към договора за ползване на фиксирана телефонна услуга (А1 Домашен телефон) в комбинация с абонамент за фиксиран интернет и телевизия за адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 8“, ул. ••••, със срок от 2 години – до 09.10.2019 г. Съгласно приложението действието на договора за услугите по това приложение може да се прекрати от абоната с едномесечно писмено предизвестие до доставчика, като при липса на предизвестие за прекратяване, съответно при липса на изрично писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване след изтичане срока, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие без неустойки. Видно от допълнение към приложение № 1 към договор № 504723216 А. А. В. е посочил, че желае да получи екземпляра си от договора на електронен адрес ••••@abv.bg. С декларацията за съгласие за обработка на лични данни ищецът се с съгласил да получава на същия електронен адрес маркетингова информация. Безспорно е установено още, че ответното дружество е издало фактура № 438023719 за периода 09.09.2021 г. до 08.10.2021 г., фактура № •••••••••• за периода 09.10.2021 г. до 08.11.2021 г. и по фактура № 0441077073 за периода 09.11.2021 г. до 08.12.2021 г., всяка от които на стойност 41, 62 лв. без ДДС, представляваща цена на пакет от услуги за домашен телефон, интернет и телевизия. Като писмено доказателство по делото е представена разпечатка от имейл, изпратен на 17.09.2021 г. от ••••@abv.bg до customerservice@a1.bg, в който А. А. В., сочи, че на 09.10.2019 г. между него и адресата са сключени анекси към договор № 504723216 за срок от две години, считано до 09.10.2021 г., с адрес на услугата гр. София, ж.к. „Люлин 8“, ул. ••••; че в средата на месец август служител на адресата се е свързал с него с оферта, която той е приел, но не е получил документ за подпис на хартиен носител, поради което отправя предизвестие за прекратяване на договор № 504723216 анексиран на 09.10.2019 г. за срок от две години. Видно от представена кореспонденция от 20.09.2021 г. – 21.09.2021 г. ответното дружество е уведомило ••••@abv.bg, че с него ще се свържат служители на дружеството с оглед обсъждане на актуализирана оферта, че прекратяването на договорите за услугите може да бъде извършено с подаване на 30-дневно писмено предизвестие от страна на титуляря на място в офис на доставчика, както и че подаденият имейл не може да идентифицира подателя му като титуляр по посочения договор, поради което е необходимо да бъде изпратено заявление с електронен подпис. На 21.09.2021 г. от електронен адрес ••••@abv.bg е изпратено като прикачен файл до customerservice@a1.bg заявление за прекратяване на договор № 504723216 за тройна услуга, идентично по съдържание с изпратения на 17.09.2021 г. имейл, подписано от А. А. В. с квалифициран електронен подпис на 21.09.2021 г. в 18, 41 часа. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.И.Ч.. Свидетелката заявява, че живее с ищеца при условията на фактическо съжителство. Сочи, че познава ищеца от около 10 години. Спомня си, че в почивен ден през юли или август 2021 г. А. получил предложение от ответното дружество за подновяване на договора за тройна услуга на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. ••••. Тя чула телефонния разговор на ищеца, след приключването на който той потвърдил, че е получил обаждане от мобилния оператор с предложение за сключване на нов договор, с включени услуги за достъп до всички телевизионни канали предлагани от А1, 2000 минути телефонни разговори и интернет, при месечна такса от 38 лева с ДДС. Сочи, че си спомня тези подробности, защото ползвала същите услуги на А1 и към онзи момент следвало да приподпише договор или да смени оператора. Заявява, че ищецът й е казал, че не е подписал договора, тъй като не получил екземпляр на хартия. Впоследствие му били отправени оферти с коренно различна цена от предварително коментираната в телефонния разговор, поради което той не ги приел. Свидетелката заявява, че й е известно, че ищецът е изпратил по имейл предизвестие за прекратяване на договора, като тя е виждала изпратения имейл ипотвърждава, че съдържанието му е било идентично с разпечатката от имейл кореспонденция, намираща се на л. 21 от първоинстанционното дело. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че същото е процесуално недопустимо в частта по иска за признаване за установено, че договор № 504723216 от 09.10.2019 г. е прекратен с предизвестие от ищеца поради следните съображения: Съгласно установената съдебна практика (реш. № 127/29.10.10 по т. д. № 20/10, І ТО, по чл. 290 ГПК /както и реш. № 13/30.01.19 по г. д. № 1806/18, ІV ГО, опр. № 535/18.07.13 по ч. т. д. № 2472/13, І ТО, опр. № 458/11.06.18 по г. д. № 1270/18, ІІІ Г0) по силата на чл. 124, ал. 1 ГПК може да се предяви установителен иск за разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/; липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен; установяването на обстоятелството дали ответник по иск не/законосъобразно е прекратил или развалил договор не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо; неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора; правото да се развали/ прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, като по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор за телекомуникационни услуги не е. По тези съображения въззивният съд счита, че първоинстанционното решение в частта по иска за признаване за установено, че процесният договор е прекратен с предизвестие, е постановено по недопустим иск и подлежи на обезсилване, а производството в тази част – на прекратяване. В останалата му част първоинстанционното решение е допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на въззивника, че районният съд е извършил неправилна преценка на доказателствения материал по делото, приемайки че изпратените от ищеца електронни съобщения не са в достатъчна степен индивидуализирани, за да се приеме, че до ответното дружество е отправено надлежно изявление за прекратяване на договора. Въззивната инстанция споделя извода на СРС, че процесния договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него са съобразени с разпоредбата на чл. 229а, ал. 1 ЗЕС, предвиждаща че срочен договор за електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване; при липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия; крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието. Вследствие на неправилна преценка на приобщените по делото разпечатки от електронна кореспонденция, които не са били оспорени от ответното дружество, СРС приема, че електронното изявление, изходящо от електронна поща на ищеца, не представлява годно предизвестие за прекратяване на договора. Видно от доказателствата по делото, на 21.09.2021 г. А. В. е изпратил подписано с квалифициран електронен подпис предизвестие за прекратяване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, препращаща към дефинициите на Регламент (ЕС) 910/2014 г., електронният подпис представлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които лицето използва, за да се подписва, а съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. По смисъла на чл. 25, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, само квалифицираният електронен подпис е с равностойна правна сила на тази на саморъчния подпис. От доказателствата по делото се установи, че на 21.09.2021 г. ищецът, чрез електронния си адрес, който изрично е декларирал като свой пред мобилния оператор, е изпратил до ответното дружество заявление за прекратяване на договора, подписано с КЕП. С оглед на това авторството на това заявление е безспорно установено и същото е годно да породи правните си последици, доколкото съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на конкретния договор и титуляря по него. Доколкото обаче страните са били обвързани от срочен трудов договор, двугодишният срок на който е изтекъл на 09.10.2021 г., тоест преди изтичане на едномесечния срок за предизвестието, а с депозирането на заявлението за прекратяване потребителят на практика изразява несъгласие за автоматичното трансформиране на договора в безсрочен, следва извод, че договорното правоотношение между страните е било прекратено, считано от 10.10.2021 г., поради което сумите по процесните 3 броя фактури са начислени при липса на правно основание. По изложените съображения първоинстанционното решение, в частта, в която искът за признаване недължимостта на сумата от общо 124, 86 лв. без ДДС/149, 82 лв. с ДДС - по 41, 62 лв. без ДДС/49, 94 лв. с ДДС, начислени по фактури № 0438023719, № •••••••••• № 0441077073, издадени за периода 09.09.2021 г. - 08.12.2021 г., следва да бъде отменено като неправилно и вместо това искът следва да бъде уважен. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени следните суми: 325 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и 312, 50 лв. – разноски за въззивното производство. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на „А1 България“ ЕАД са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 50 лв. до 100 лв. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,