Решение № 232 от 4.9.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 777/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по жалба на частната тъжителка З. А. Х., чрез повереника й – адв. Маргарит Иванов от АК-Бургас, срещу определение № 64 от 09.04.2024г., постановено по НЧХД № 104/2024г. по описа на Районен съд, гр. Aйтос, с което на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производството по делото. В жалбата се твърди ненадлежно съобщаване на частния тъжител на дадените от съдията-докладчик с разпореждане №111/07.03.2024г. указания за отстраняване на неясноти в тъжбата и за посочване на всички признаци от състава на престъплението по чл. 146, ал.1 НК. Излагат се съображения и срещу основателността на същите указания, като се аргументира позицията, че тъжбата съдържа всички реквизити по чл.81 ал.1 от НПК. Отправя се упрек за липса на изпратени съобщение и призовка на повереника. Моли се за отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство и връщане делото на Айтоския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Във въззивното производство повереникът поддържа изложените в жалбата доводи и искане. Частната тъжителка изразява съгласие с позицията на повереника й. Подсъдимите Б. С., Д. С. и Х. С. не се явяват пред въззивния съд и не изразяват отношение. Техният упълномощен защитник – адв. Нуретин, развива доводи за неоснователност на жалбата и моли атакуваното съдебно определение да бъде потвърдено. След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното: Жалбата срещу прекратителното определение е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в предвидения срок, а преценена по същество е основателна, по следните съображения: Образуваното по тъжба, подадена от З. А. Х. срещу Б. С., Д. С. и Х. С., НЧХД№262/23г. по описа на АРС е приключило с постановена 01.11.2023г. присъда № 16 по същото дело, която била обжалвана от защитника на тримата подсъдими пред БОС. С решение № 56 от 22.02.2024г. по ВНЧХД№5/2024г. атакауваната присъда била отменена и делото върнато на районния съд за ново разглеждане. След връщане на делото, съдията-докладчик при АРС с разпореждане от 07.03.2024 г. (л.2 от НЧХД № 104/2024г.на АРС) е дал ход на тъжбата, като посочил, че с нея се повдига обвинение срещу всеки от подсъдимите Д. С., Х. С. и Б. С. за осъществени спрямо тъжителката на 29.06.2023г в гр.А., в с.Д. П., общ.Р. престъпление по 146, ал.1 от НК, както и за извършено в реална съвкупност от последния подсъдим и на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2024 г. от 10, 00 часа и постановил да бъдат призовани страните. С разпореждането е указал на страните да осигурят за същото заседание разпитаните по НЧХД 262/23г. на АРС свидетели, както и че по предявените граждански искове съдът ще изрази становището си в първото заседание по делото. В същото разпореждане съдията - докладчик е указал на тъжителя, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва с писмена молба със съответните преписи „да отстрани неяснотите в тъжбата или да уточни, от кои точно думи или изрази се е почувствала унизена и/или засегната, какво е било конкретното съдържание на отправените ругатни и псувни, чието обичайно съдържание е с вулгарно, грубо и сексуално послание; и 2/ да посочи конкретно, точно и ясно всички признаци от състава на престъплението / вкл. изпълнително деяние, време, място, начин/ по чл. 146, ал.1 НК, което счита, че е извършил всеки от подсъдимите по делото, позволяващи на всяко от подсъдимите лица адекватно да организира защитата си срещу подадената тъжба“. Изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията на съда в срок, тъжбата ще бъде върната и производството по нея - прекратено. Призовката за насроченото открито съдебно заседание, предназначена за частната тъжителка, й е била връчена на 11.03.2024г. от кмета на с.С., общ.Р.. Тримата подсъдими са подали молба вх.№2003/05.04.2024г. за отлагане на делото, поради невъзможност да ангажират защитник за краткия срок от получаване на призовките си. На дата на заседанието – 08.04.2024г., в АРС се явили частната тъжителка и нейния повереник. След изслушване становището на повереника, съдът е отложил делото за 07.05.2024г. и постановил призоваването на подсъдимите. На следващия ден - 09.04.2024г., съдът е провел закрито съдебно заседание и постановил обжалваното определение. В мотивите на определението АРС е приел, че дадените от съда указания от 07.03.2024г. за отстраняване на нередовностите на тъжбата са надлежно съобщени на тъжителя на 11.03.24 г. чрез лично връчване на препис от разпореждането. Изложил е принципно правилна обосновка за отсъствие на предпоставките по чл.180, ал.3 от НПК и непритежаваното от повереника качество на страна, за да му бъдат връчвани призовки, книжа и съобщения. Като е констатирал, че в дадения едноседмичен срок (в определението е прието, че същият е изтекъл на 14.03.24г.), както и въпреки проведеното с участието на повереника съдебно заседание, тъжителят не е изпълнил указанията и не е депозирал уточнение на подадената тъжба, АРС е постановил определение, с което на основание чл.250, ал.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство. Изложените обстоятелства се установяват от горецитираните писмени доказателства и доказателствени средства, приложени към делото. Преценявайки същите, БОС намира определението на АРС за прекратяване на наказателното производство за незаконосъобразно. 1.) За да отстрани частният тъжител посочените в разпореждане №111 от 07.03.2024г. нередовности на тъжбата, съдията-докладчик е определил седемдневен срок от получаване на съобщението. Необходимостта от извършване на действия по отстраняване на нередовности, следва да бъде надлежно съобщена на частния тъжител по изрично предвидения в процесуалния закон ред, чрез връчено съобщение, в което да се посочи действието, което следва да се извърши, както се изисква по чл.179, ал.4 от НПК. Такова съобщение частния тъжител не е получавал, защото не е изготвяно и изпращано. На частната тъжителка З. Х. е била връчена единствено призовка, в която е отразено, че се призовава да се яви в това й качество на 08.05.2024г. в съдебна зала на съда по делото срещу тримата подсъдими. Добавеният над уникалния идентифициращ номер на призовката ръкописно изписан текст „с препис от разпореждане 111/07.03.24“ не изпълнява законовите изисквания за форма, съдържание и ред за връчване на съобщението, поради което определеният от съдията-докладчик в разпореждането седемдневен срок не е бил започнал да тече към деня на постановяване на обжалваното определение. 2.) С разпореждането по чл. 252, ал. 4 от НПК следва да се даде правната квалификация на изложените в тъжбата „обстоятелства на престъплението“ и по този начин да се очертаят рамките на предмета на доказване по частния характер дело и законосъобразното произнасяне на съда именно в тези рамки. В конкретния случай, очевидно приемайки, че тъжбата съдържа в достатъчна степен дължимите по чл. 81, ал. 1 от НПК обстоятелства на престъплението, съдията-докладчик е дал ход на тъжбата и определил правната квалификация на фактите на твърдяните престъпления, включително като е посочил инкриминираните в тъжбата думи („курва“, „мръсница“, „боклук“, „уличница“), изречени от всеки от подсъдимите и възприети като унизителни от частната тъжителка. Същевременно с това и независимо, че с коментираното разпореждане вече са били очертани фактическите и правни рамки на предявените обвинения, в чиито предели съдът дължи произнасяне, съдията-докладчик е дал общи указания на частния тъжител за допълнителна конкретизация на обвиненията, включително и такива за правната квалификация на изложените в тъжбата факти, която обаче се дължи от съдията-докладчик, като е част от предмета на произнасяне с разпореждането по чл.252, ал.4 от НПК. Така обективираното в разпореждане №111 от 07.03.2024г. по НЧХД № 104/2024г. на АРС вътрешно противоречие във волята на съдията-докладчик относно предмета на делото е довело до съществено нарушение на процесуалните правила на страните – внесло е съществена неяснота п о отношение на реализацията на обвинителната функция на частния тъжител и на подсъдимите да узнаят за какво престъпление са предадени на съд и упражнят адекватно правото си на защита. 3.) На последно място, дадените в разпореждането указания за отстраняване или уточняване на неясноти в тъжбата, не касаят даденото от тъжителя описание на обстоятелствата индивидуализиращи деянието на подс. Б. С., квалифицирано в същия съдебен акт като престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Прекратяване на наказателното производство в тази му част напълно неоснователно прегражда правото на частния тъжител да повдига и поддържа обвинение в съда с частна тъжба по реда на чл. 81 от НПК и съставлява отстранимо нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК. С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че за да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, обжалваното първоинстанционно определение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане в АРС от друг съдебен състав от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Водeн от горното, Бургаският окръжен съд, на основание чл. 341, ал.1, вр.чл.334, т.1, вр. чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 от НПК