Решение № 13875 от 22.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11756/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от „Е. Партнърс [държава]” АД с ЕИК 204295072 и седалище в [населено място], представлявано от А. К. С. - прокурист, срещу решение № ЗД-155/14.11.2024 г. на главния секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С жалбата се твърди, че при издаване на оспореното решение не са спазени дадените с влязло в сила решение № 21749/30.10.2024 г. по адм. дело № 5483/2024 г. на Административен съд – [област] град указания, поради което се претендира неговата нищожност, а в условията на алтернативност се иска отмяната му поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя, исканата информация не била представена в пълен обем по т.1 и т.2 от заявлението, а по т.3 дори липсвал отговор, с което бил формиран мълчалив отказ. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - главният секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в подадена на 19.03.2025г. молба оспорва жалбата като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна със съображения, че исканата информация е предоставена в пълен обем. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура не взема участие в производството по делото. Административен съд – [област] град, второ отделение, 30-и състав, намира жалбата като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен преклузивен срок за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От данните по делото се установява следното: Административното производство е образувано по подадено от „Еко Партнърс [държава]” АД до МОСВ заявление с вх. № ЗДОИД-24/03.04.2024г., с което е поискано предоставяне на: 1. Копия от всички заповеди, издадени през 2021 г. и 2022 г., вкл. техни изменения и допълнения (ако има такива), за възлагане на проверки, извършвани от МОСВ, във връзка с дейността на организациите по оползотворяване на отпадъци и опаковки; 2. Копия от всички заповеди, издадени през 2021г. и 2022 г., вкл. техни изменения и допълнения (ако има такива), за извършване на проверки от РИОСВ по възлагане от страна на МОСВ във връзка с дейността на организациите по оползотворяване на отпадъци и опаковки; 3. Копия от всички доклади или други крайни актове за резултатите от проверките, извършени в изпълнение на заповедите по т.1 и 2. Със заявлението е посочен и начинът, по който се иска предоставянето на информацията – под формата на писмена справка на технически носител (флаш памет) или по електронен път чрез ССЕВ. Заявлението е разгледано и е издадено решение № ЗД-62/18.04.2024г. на главния секретар на МОСВ, с което се предоставя писмена справка с цитирани общо четири заповеди за осъществявана контролна дейност от страна на МОСВ, а именно: Заповед № РД-1013/08.11.2021г., Заповед № РД-1024/10.11.2021г., Заповед № РД-463/03.06.2022г. и Заповед № РД-472/08.06.2022г. Посочено е, че осъществяваната контролна дейност, включително възлагането на проверки по отношение на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки не се ограничавала до издадените заповеди от министъра на околната среда и водите, тъй като РИОСВ извършвали ежегодни проверки, вкл. на подизпълнителите на тези организации и без да са възложени с нарочна заповед. Проверките се извършвали от МОСВ чрез РИОСВ като екипите, участващи в проверките можели да включват експерти не само от МОСВ, но и от различни РИОСВ. Това решение е обжалвано от „Еко партнърс [държава]“ АД. По жалбата е образувано адм. дело № 5483/2024 г. по описа на Административен съд - София град, приключило с решение № 21749/30.10.2024г. С него е прието, че макар да е обективирал волеизявление, административният орган не е предоставил поисканата информация в пълен обем, като не е постановил и мотивирано решение за отказ за предоставянето й, с което бил формиран мълчалив отказ, който като незаконосъобразен е отменен, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението. В изпълнение на съдебното решение и на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ е издадено обжалваното в настоящото производство решение № ЗД-155/14.11.2024 г. на главния секретар на МОСВ. В решението е записано, че се предоставя пълен достъп до заявената и налична обществена информация, която е създадена, обработена и съхранявана от МОСВ като е предоставен 30-дневен срок за това. В оспорения акт е записано, че с решение № ЗД-62/18.04.2024г. на главния секретар на МОСВ е предоставена писмена справка с четири заповеди за осъществявана от МОСВ контролна дейност, а именно: Заповед № РД-1013/08.11.2021г., Заповед № РД-1024/10.11.2021г., Заповед № РД-463/03.06.2022г. и Заповед № РД-472/08.06.2022г. Посочено е още, че с това решение на заявителя е предоставен и линк към интернет страницата на МОСВ, където били публикувани заповедите по чл.59, ал.2 и 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и решенията по чл.91 от ЗУО на министъра на околната среда и водите, касаещи организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, в които като мотиви били изведени резултатите от извършените проверки на тези организации. С решение № 21749/30.10.2024г. по адм. дело № 5483/2024 г. на Административен съд - София град е прието за доказано, че не е предоставена исканата от жалбоподателя информация в пълен обем като съдът се е позовал на представени с жалбата доклади от извършена проверка, разпоредена със заповед № 371/30.09.2022 г. Поради това с обжалваното в настоящото съдебно производство решение е предоставен достъп и до доклад с изх. № 95-00-3527/29.07.2022г. и доклад с изх. № 95-00-4456/12.10.2022г. на комисия, назначена със заповед № РД-371/29.04.2022г. на министъра на околната среда и водите. С решението заявителят е уведомен, че може да се възползва от предоставеното му право за достъп на исканата информация чрез изпратена писмена справка с поисканата информация по електронен път на електронен адрес [електронна поща] или на технически носител от служител на отдел „Център за административно обслужване“ към дирекция „Административно и информационно обслужване“ на МОСВ [населено място], [улица]. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти за предоставянето на обществена информация са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в [държава]. Според чл.19, ал.2, т.4 от Закона за администрацията, министрите са централни органи на изпълнителната власт, съответно министърът на околната среда и водите е задължен субект по см. на чл.3, ал.1 ЗДОИ. Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ определя, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, а според ал.3, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация в срока по ал.1. В случая оспореното решение е издадено от главния секретар на МОСВ, комуто с т.28 от заповед № РД-760/28.08.2024г. на министъра на околната среда и водите на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ е възложено правомощието да подписва решенията за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. Спазена е законоустановената писмена форма, както и изискуемото съдържание по чл.38 от ЗДОИ. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Органът се е произнесъл в предвидените законови срокове, като е уведомил заявителя за издаденото от него решение. Правилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл.10 от ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11 от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ. Съдът намира, че поисканата информация следва да се квалифицира като служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ. Поисканата информация в заявлението относно извършвани проверки от МОСВ във връзка с дейността на организациите по оползотворяване на отпадъци и опаковки определено може да послужи за съставяне на мнение на работата на МОСВ, което е и една основните цели по ЗДОИ. И тъй като поисканата информация се събира и съхранява от ответника, то същият е задължен да я предостави, което в случая е направил. Чрез предоставяне на копия от заповедите за възлагане на проверки: заповед № РД-1013/08.11.2021г., заповед № РД-1024/10.11.2021г., заповед № РД-463/03.06.2022г., заповед № РД-472/08.06.2022г., всички на министъра на околната среда и водите, както и от доклади с изх.№ 95-00-3527/29.07.2022г. и изх.№ 95-00-4456/12.10.2022г. на комисия, назначена със заповед № РД-371/29.04.2022г. на министъра, е получен в пълен обем исканата информация, тъй като в докладите е посочено кога и по какъв повод са извършвани проверки относно рециклиране на отпадъци, както и констатациите от съответните проверки, включително и организациите по оползотворяване на отпадъци и опаковки. Неоснователно в жалбата се твърди непълнота на издадения в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение административен акт, изразяващо се в непредоставянето на достъп до заповедите по чл.18, ал.9 от ЗУО, доколкото именно на основание на посочения текст са издадени заповед № РД-1013/08.11.2021г., заповед № РД-1024/10.11.2021г., заповед № РД-463/03.06.2022г., заповед № РД-472/08.06.2022г., всички на министъра на околната среда и водите. По изложените съображения съдът приема, че с оспореното решение са изпълнени дадените с решение № 21749/30.10.2024 г. по адм. дело № 5483/2024 г. на Административен съд – София град указания по тълкуване и прилагане на закона, като е предоставен достъп до исканата информация, въз основа на която заявителят може да си състави мнение за дейността на задължения субект, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - София град, 30-и състав