Решение № 743 от 13.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12840/2023 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН С НП № 003059/15.06.2023 г., издадено от издадено И.Г.Б. – и. д. директор Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД, с ЕИК ХХХХ, за това, че на 21.04.2023 г. в гр. София, използвало заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в предоставяне на невярна информация за вида на стоката, продавана в туристически обект, находящ се в гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 22, а именно: върху артикула била изписана следната информация: “AQUALY PREMIUM WATER” 750 мл. www.acqualy.bg., а в менюто била изписана информация – освежаваща напитка – 350 мл. 2.90 лв., 750 мл. 4.90 лв., т.е. предоставя информация, че предлага за продажба „освежаваща напитка“, а всъщност продава преработена на място вода, чрез мулти филтрираща система, чийто източник е водопроводната мрежа. С горното „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД нарушил чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП, поради което на основание чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП, на „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се твърди за неправилно приложение на материалния закон, тъй както АНО не бил посочил определение на термина „освежаваща напитка“, както и не е изложил твърдения защо не считал преработената филтрирана вода като такава „освежаваща напитка“. В нито един момент информацията, че се касаело за налята от водопроводната мрежа вода, не била скрита от потребителя, който получавал допълнителна информация за това от страна на служителите на дружеството при направена поръчка. Целта била да се предложи алтернатива на познатите бутилирани води, предлагани от дружеството. Отделно от това процесната напитка била разположена в менюто на ресторанта непосредствено след предлаганите от дружеството минерални води – “St. Pellegrino”, „Аква Пана“ и „Горна баня“. Чрез самото наименование на продукта “AQUALY“ и чрез интернет търсачка, водеща към интернет страницата www.acqualy.bg, потребителят можел при необходимост и по собствено желание да се осведоми за произхода, характеристиките и производителя на продукта. Липсвало и изчерпателно посочване в АУАН и НП на обстоятелствата около извършеното нарушение, като твърденията на АНО не се крепели на никакви документи. В условията на алтернативност се моли случаят да бъде преценен като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като в писмено становище, придружаващо преписката упълномощен юрисконсулт развива аргументи по същество, с които моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

1. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и видно от приложени заверени копия на Заповед № 322 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП относно компетентността на актосъставителя А. К. и Заповед № 365/30.03.2023 г. на председателя на КЗП относно компетентността на И.Г.Б. – и. д. директор Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП да издава НП за нарушения на ЗЗП) и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.

1. Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

По делото е установено като безспорно следното:

КЗП, съвместно РЗИ, извършвали проверки в заведения за хранене по спазване на изискванията на ЗЗП. Целта на проверката била да изследва пуснати на пазара и реализирани в заведенията за хранене и развлечения вода, която се филтрирала през машина и се бутилирала на място в ресторантите в стъклени бутилки за многократна употреба. РЗИ имала за задача да изследва съдържанието на тази вода, а КЗП – практиката на дружествата по прилагането й.

По повод изпълнението на горепосочената план-програма свидетелите А. К. и Ж. С. – инспектори при КЗП, осъществили на 21.04.2023 г. на място проверка в ресторант „Щастливеца“, находящ се в гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 22, стопанисван от „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД, с ЕИК ХХХХ. Съгласно Удостоверение № 17171 за категория „три звезди“, ресторантът бил с капацитет 230 места на закрито и 70 места на открито. При проверката било констатирано, че в горепосочения ресторант се предлагали чрез меню богат асортимент от храни и напитки. В менюто с „безалкохолни напитки“ наравно с продукти на Пепси, сода, крафт кола, три вида минерална вода (“St. Pellegrino”, „Аква Пана“ и „Горна баня“) натурални сокове, айрян, био студен чай, ред бул, фреш, домашно приготвени цитронада и лимонада, се предлагала и „AСQUALY освежаваща напитка” в два вида разфасовки и цена: 350 мл. - 2.90 лв., 750 мл. - 4.90 лв. При разговор с управителя на заведението свидетелите К. и С. били информирани, че се касае чешмяна вода от водопроводната мрежа, която преминавала през филтрираща система, поставена на бара. След това водата се бутилирала на място в стъклени бутилки с пластмасова капачка на винт и се предлагала по този начин на клиентите в заведението. Бутилките били за многократна употреба, като след измиване в съдомиялна машина, се пълнели отново и се затваряли ръчно с капачки. Върху въпросните бутилки липсвала информация за вида, съдържанието на напитката и други нейни характеристики. Налице бил единствено надпис: “AСQUALY PREMIUM WATER 750 мл. www.acqualy.bg“.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К- 2758850/21.04.2023 г. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, осъществили проверката, в лицето на А. К. и Ж. С., които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и абсолютно кореспондиращи помежду си, както и от наличните по преписката и неоспорени писмени доказателства: Констативен протокол № К-2758850/21.04.2023 г.; Удостоверение № 17171 за ресторант „Щастливеца“ и снимков материал от менюто на ресторанта.

При така установената фактическа обстановка, на база приобщените гласни и писмени доказателства, съдът счита за безспорно доказано, че на посочената дата 21.04.2023 г. в туристическия обект «Щастливеца», който представлява „ресторант“ по смисъла на дефиницията в § 1, т. 32 от ДР на Закона за туризма (ЗТ), се е извършвала „туристическа дейност“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗТ, а именно „ресторантьорство“, поради което горепосоченият обект се явява и „заведение за хранене и развлечение - ресторант“ по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ. Доколкото в издаденото Удостоверение № 17171 за ресторант „Щастливеца“ като собственик на заведението изрично е посочен „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД, то именно това дружество се явява лице, извършващо ресторантьорство. Разпоредбите на чл. 117, ал. 1 – 3 от ЗТ задължават лицата, извършващи ресторантьорство, да съставят ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи, които трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката. Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват на български език и по желание или при необходимост - и на друг език. Съгласно дефиницията в § 1, т. 4 от ДР на Закона за храните (ЗХ) "Групи храни", обединени на базата на техния произход и състав, са отделни за „безалкохолни напитки“ (б. „п“) и „бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води“ (б. „р“). Съответно, съгласно чл. 65 от ЗХ, натуралните минерални, изворни и трапезни води, добивани и бутилирани на територията на Република България, се пускат на пазара, когато имат издаден сертификат и са включени в списъци на признатите натурални минерални, съответно изворни води, утвърдени със заповед по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗХ.

Съпоставяйки горните изисквания към ресторантьорите, предлагащи в заведенията за хранене и развлечения за продажба различни видове безалкохолни напитки и/или минерална, изворна и трапезна вода, с фактите по делото, съдът безспорно констатира, че ресторантьорът „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД е предлагал в карт-менюто на ресторант „Щастливеца“ „AСQUALY освежаваща напитка” в два вида разфасовки и цена: 350 мл. - 2.90 лв., 750 мл. - 4.90 лв. Няма спор, че въпросната напитка не е представлявала нито минерална, нито изворна, нито трапезна вода, доколкото същата не е притежавала необходимия за това сертификат по смисъла на чл. 65 от ЗХ. Няма спор също, че при това положение напитката определено принадлежи към група храни „безалкохолни напитки“, още повече, че на дружеството не се вменява като нарушение да предлага нарочно обявена като такава, но несертифицирана, минерална, изворна или трапезна вода. На последно място, няма спор, че напитката в действителност представлява чешмяна вода от водопроводната мрежа, която се прекарва през филтрираща система, инсталирана в самото заведение, бутилира се на място в стъклени бутилки за многократна употреба с пластмасови капачки на винт, които след употреба и измиване в съдомиялна машина, се напълват и предлагат отново на клиентите. На последно място, единствената информация за потребителите за характеристиките на тази напитка е налична от горепосочения текст в карт-менюто и в надписите върху бутилките – „AСQUALY PREMIUM WATER 750 мл. www.acqualy.bg“.

Съобразно горепосочените изисквания в ЗХ не може да има съмнение, че потребителите и клиентите на ресторант „Щастливеца“ се осведомяват за вида на предлаганите безалкохолните напитки именно от карт-менюто на ресторанта, изготвено на български език. От посоченото карт-меню обаче, както и от надписа върху стъклените бутилки, никъде не става ясно, че „освежаващата напитка“ всъщност представлява вода, при това чешмяна вода, допълнително филтрирана и бутилирана в самото заведение. Последното поставя под въпрос дали „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД (който се явява и „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП) е спазил задължението си по чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 63в от ЗЗП да не допуска нелоялни търговски практики, сред които са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В чл. 63д, ал. 2, т. 2 от ЗЗП е уточнено, че сред обстоятелствата по ал. 1 са и следните: основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата. В тази връзка следва да се има предвид и Решение № С-388/2013 на СЕС, където съдът е посочил изрично, че Директива 2005/29/ЕО на ЕП и на ЕС от 11.05.2005 г. ( Директивата за нелоялни търговски практики) трябва да се тълкува в смисъл, че съобщаване от търговец на потребител на погрешна информация, респективно премълчаване на съществена информация, трябва да се квалифицира като "заблуждаваща търговска практика", който извод е приложим и към основния състав на нелоялната търговска практика, тъй като заблуждаващата практика е вид нелоялна търговска практика.

Фактите по делото безспорно сочат, че изводът на актосъставителя и АНО за осъществено нарушение на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП следва да бъде споделен и от съда. Това е така, доколкото за предлаганата в ресторант „Щастливеца“ „AСQUALY освежаваща напитка” липсва каквато и да е информация за състав, произход, характеристики, производител и място на бутилиране на напитката. Липсва основната информация на български език, че реално ресторантьорът предлага чешмяна вода от водопроводната мрежа, която филтрира през неназован уред в ресторанта и бутилира на място в бутилки за многократна употреба. Самият начин на представяне на напитката в карт-менюто, който е основен източник на информация за потребителите и клиенти на ресторанта относно съдържанието на храните и напитките, предлагани в заведението, а именно - непосредствено след обозначените минерални води и преди натуралните сокове, но използвайки неясното наименование „освежаваща напитка“, без каквото и да е обозначение, че става дума за питейна вода, определено е в състояние да създаде у клиентите впечатление, че се предлага безалкохолна напитка, различна от минералната, изворна или трапезна вода. Информацията за това, че става дума за чешмяна вода, филтрирана и бутилирана в заведението, е както съществена по своя характер, така и съставомерно премълчана, което попада в хипотезата на невярна, а оттам и „заблуждаваща търговска практика“, доколкото е в състояние да доведе средния потребител до търговско решение да закупи въпросната напитка, което не би направил (предвид и обстоятелството, че ресторантът е категория „три звезди“), ако е знаел, че закупува чешмяна вода – не и при наличните цени от 2.90 лв. за 350 мл. и 4.90 лв. за 750 мл.

Изложените от жалбоподателя аргументи, че потребителят сам може да се информира за съдържанието на напитката, ако посети интернет страницата www.acqualy.bg, посочена върху бутилката, не води до противните на горните изводи, доколкото, съгласно 117, ал. 1 – 3 от ЗТ, потребителите се информират за предлаганите в ресторантите безалкохолни напитки от карт-менюто, а не от интернет. Още повече, че в случая няма препращане в карт- менюто към посочената интернет страница, а единствено неоправдано от жалбоподателя очакване клиентите да притежават нужната техника и техническа възможност за проучване в интернет, за да разберат какво действителност консумират в заведението за хранене и развлечение. Несериозно е и възражението, че служителите в ресторанта правили разяснителна кампания при поръчка на посочената напитка. Подобен подход не санира факта на неизпълнение на нормативните задължения по представяне на дължимата информация за характеристиките на предлагания на потребителите продукт.

С оглед горното наложената минимална имуществена санкция от 2000 лева по относимата санкционна разпоредба на чл. 210а от ЗЗП се явява правилна, законосъобразна и съответна на тежестта на нарушението и смекчаващото обстоятелство, че същото е извършено за първи път, както е посочено в атакуваното НП.

Същевременно случаят не може да бъде третиран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото осъщественото от жалбоподателя административно нарушение касае заблуждаваща търговска практика, която е обект на проверка от страна на две изпълнителни агенции, една от които упражнява контрол върху здравето на потребителите, както и доколкото е съществувала за неопределено дълъг период от време и насочена спрямо значителен брой от средни потребители, предвид и доказаното обстоятелство, че процесното заведение за хранене и развлечение е било със солиден капацитет - 230 места на закрито и 70 места на открито.

С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на упълномощения представител на КЗП, депозирано в писмени бележки с аргументи по същество, придружаващи преписката, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) „ВИНТИДЖ ВТ“ ООД следва да заплати в полза на КЗП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ