Решение № 1971 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 517/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. С. С., [ЕГН], адрес: общ. Омуртаг, с. Беломорци, [улица], чрез адв. Р. Е. Р., АК – Търговище, против Отказ №94-02-163-1/15.08.2024 г. В жалбата е изложено, че с решение №10/30.11.2021 г. на зам. кмета на община Омуртаг в служба „ГРАО” към община Омуртаг е отбелязано, че М. С. С. е лишен от родителски права за детето си Л. М. С.. Посочено е че въпросното лишаване е извършено въз основа на постановено Решение на Районен съд - гр. Дуисбург-Руорт Р. Германия по дело №15 F163/21. Извършеното признаване е по реда на КМЧП. Отказано е издаването на дубликат на удостоверение за раждане, поради което е водено адм.д. №79/2022 г. по описа на АС - гр. Търговище. След това е издаден и искания дубликат. Впоследствие и след запознаване с въпросното Решение на PC - гр. Дуисбург в община Омуртаг е подадена молба вх.№94-02-163- 1/09.08.2023 г. да бъде заличено въпросното обстоятелство, тъй като диспозитива на въпросното решение по никакъв начин не касае родителски права спрямо детето. На въпросната молба е получен отговор с номер 94-02-163-1/15.08.2024 г., с което се отказва да бъде заличено въпросното обстоятелство с посочени мотиви. Към момента на признаване на решението, приложим е бил Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, който определя как се разпределя компетентността в областта на родителските права между съдебните и административните органи на държавите-членки на ЕС. Правилата на регламента се прилагат за всички решения относно: развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака; определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност, а именно: правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения; настойничество, попечителство и други сходни институти; определянето и действието на всяко лице или орган, които отговарят за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето; поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа; мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото. Диспозитива на Решение на Районен съд - гр. Дуисбург Руорт, Р. Германия по дело №15F163/21 не касае нито едно от посочените по-горе обстоятелства, особено лишаване от родителски права, както е отбелязано от длъжностно лице при община Омуртаг. Предвид изложеното, моли да се отмени отказ №94-02-163-1/15.08.2024 г., като постановите длъжностно лице от Община Омуртаг да заличи обстоятелството, че М. С. С. е лишен от родителски права спрямо детето Л. М. С.. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Р., поддържа жалбата на заявените основания и претендира направените по делото разноски. Ответникът – не взема становище. Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна: На 15.07.2020 г. в Нидерландия в гр. Ротердам е родено детето Л. М. С., с родители В. Ж. Д. и жалбоподателя М. С. С. и двамата български граждани без сключен помежду им граждански брак, с регистриран постоянен адрес с.Беломорци, общ.Омуртаг според представеното Съобщение за раждане № 240/ 12.08.2021 г. и Акт за раждане (стр. 17 и 18 от делоот АД №79/2022г. по описа на Адм.съд - Търговище). На 27.08.2021 г. семейният съд – районен съд Дуисбург – Руорт Р.Германия е постановил Решение (стр. 22 до 29 от дело от АД №79/2022г. по описа на Адм.съд - Търговище) по дело № 15 F 163/21, с което е възложил попечителството върху малолетното дете на майка му. Изложено е, че според социалния доклад за майката и детето, след като родителите се разделили в края на м. март 2021 г. майката и детето се преместили да живеят при родителите и в Дуисбург (Р.Германия), като бащата на детето живее все още в Ротердам, Нидерландия. Майката се опитвала да регистрира детето в Адресната служба в Дуисбург, като представила Акта за раждане. Съдът изслушал лично майката и бащата на детето. Съдът постановил, че попечителството върху детето се възлага на майката, като се позовал на Нидерландското законодателство, че неомъжена майка на детето, упражнява попечителството сама. Според информацията не е направено заявление от бащата на детето за съвместни родителски грижи. Тъй като майката упражнява родителската отговорност сама за детето, единодушно е било прието, че тя има право да определи неговото местопребиваване и местоживеене. Необходимите регистрация и пререгистрация са съставна част от нейните правомощия за определяне на местожителството според Германския граждански кодекс, към 01 ноември 2020 г. Допълнителни правомощия, освен единственото родителско попечителство, на което майката вече има право не съществуват други нито в германското законодателство, нито в правото на общността. На 18.11.2021 г. майката на детето Леонардо подала заявление за признаване и допускане изпълнение на чуждестранни решения и др. актове съгласно чл. 118 и чл. 124 от КМЧП (стр. 21 от дело от АД №79/2022г. по описа на Адм.съд - Търговище. Представена е била в превод от немски декларация от 25.10.2021 г. от майката на детето по чл. 117, т. 3 и т. 4 от КМЧП, че страни по дело № 15 F 163/21 на Районен съд Дуисбург-Руорт Германия, обявено на 27.08.2021 г. с основание и искане за регистрация на детето в Германия, попечителство на детето и издаване на паспорт на детето, като на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд, и на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване е изпълнение се иска. На 30.11.2021 г. зам.-кмета на община Омуртаг издал Решение № 10, с което е признал чуждестранното съдебно решение по дело № 15 F 163/21, постановено от Районен съд Дуисбург-Руорт Семеен съд в Р. Германия на основание чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 от КМЧП, с което родителските права (попечителството) за детето се предоставят на майката като бащата не притежава родителски права (попечителство) по силата на чл. 17 от Конвенцията в Хага относно компетентността, приложимото право, признаване и сътрудничество в областта на родителската отговорност и мерките за защита на децата от 19 октомври 1996 г. На 13.04.2022 г. жалбоподателят е подал искане вх. № 483 в деловодството на община Омуртаг за издаване на удостоверение за раждане на малолетното си дете. На 21.04.2022 г. зам. кмета на община Омуртаг издал изричен отказ за издаване на Удостоверение за раждане – дубликат на сина на жалбоподателя, обективиран в писмо изх. № 94-03-132 от 21.04.2022 г., като за мотиви е посочено, че жалбоподателят е лишен от родителски права и не е законен представител на малолетното дете. Поради това не може да се издаде исканото удостоверение на основание чл. 88а ал. 1, т. 1 от ЗГР. Отказа е отменен с влязъл в сила съдебен акт- Решение №85 от 24.06.2022 г. по АД №79/2022г. по описа на Адм.съд – Търговище. Жалбоподателят е подал Молба с Вх.№ 94-02-163/09.08.2023 г. за отмяна на Решение №10/30.11.2021г. на зам.кмета на община Омуртаг за лишаване на родителски права. Уведомен е бил, че искането не може да бъде удовлетворено, предвид факта, че цитираното Решение № 10/30.11.2021 г. на зам.кмета на община Омуртаг за лишаване от родителски права е издадено въз основа на поставено Решение на Районен съд Дуисбург- Руорт Р.Германия по дело № 15 F163/21 и е информиран, че община Омуртаг не се е произнесла но повод притежавате ли родителски права или е лишен от такива, а само е признала Акт на чуждестранен съд. Отмяната на цитираното по-горе решение, би означавало обратното, че община Омуртаг не признава поставеното Решение на Районен съд Дуисбург- Руорт Р.Германия по дело № 15 F163/21. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от лице с правен интерес да оспорва отказа за извършване на исканото действие по см. на чл. 21, ал. 4 от АПК. По съществото й, съдът взе предвид следното: Обжалваният отказ на зам.кмета на община Омуртаг е издаден в писмена форма. Акта не съдържа изискуемите от закона реквизити, в него не са изложени фактически и правни основания за постановяването му, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в него мотиви не кореспондират и с допълнително изискания от съда акт за раждане, в който е нанесено лишаване от родителски права по отношение на жалбоподателя (стр.40 от делото). Същият е издаден от материално и териториално компетентен орган. По прилагането на материалния закон, съдът съобрази следното: Регистрите на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние представляват част от националната система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България - Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/, поддържана на национално, областно и общинско ниво, като общинските администрации въвеждат и поддържат данните за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни "Население", съставят актове по гражданско състояние и електронните им еквиваленти – чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР. Нормата на чл. 105, ал. 2, изр. 1-во от ЗГР предвижда, че данните се въвеждат еднократно по място на възникване на събитието или по място на изменението. В съответствие със ЗГР кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината /чл. 4, ал. 3 от ЗГР/, като актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация /чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗГР/. От анализа на тези законови разпоредби се налага изводът, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които да се черпи информация, е възложено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината. Именно кметът на общината е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на ЗГР. Тази материална компетентност може да бъде делегирана на длъжностни лица от общинската администрация. С оглед изложеното съдът намира, че процесният изричен отказ е постановен от компетентен орган зам.кмета, на когото са възложени такива функции със заповед № 3/03.01.2024г. на кмета на община Омуртаг. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и други. Условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България /РБ/ се уреждат със Закон за гражданската регистрация. Гражданската регистрация на физическите лица в РБ се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и в данните в други актове, посочени в закона. При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които: 1. определят тяхната самоличност; 2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен; 3. отразяват постоянния и настоящия адрес; 4. отразяват семейното положение; 5. показват наличието на правни ограничения. Р. на населението се поддържа в електронен вид и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица български граждани, чужденци, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ и чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в РБ. В кметства и населени места, в които няма техническо обезпечаване за преминаване към електронен регистър на населението, се поддържа регистър на българските граждани, който се състои от всички лични регистрационни картони на живите лица с постоянен адрес в това кметство. Електронният личен регистрационен картон на лица, които при раждането си получават българско гражданство, се създава в общинската администрация, където е съставен актът за раждане на лицето /чл. 78 от Наредбата/. Електронният личен регистрационен картон съдържа данни за: име, псевдоним, пол, единен граждански номер, дата и място на раждане, акт за раждане, постоянен адрес, настоящ адрес, семейно положение, акт за сключен брак – номер, дата, място на съставяне, дата и държава на сключване на брака, ако не е сключен в РБ, и други данни, вкл. вида на правни ограничения /чл. 25, т. 21 от ЗГР/. В електронния личен регистрационен картон се съдържат данни за вида на правното ограничение (ако лицето има такова), което може да бъде пълно запрещение, ограничено запрещение, лишен от родителски права, ограничени родителски права. Данните за правни ограничения се поддържат чрез обработване на актуализационен документ "Съобщение за правни ограничения". Актуализационният документ се обработва от длъжностното лице в общинската администрация по постоянен адрес на лицето. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗГР данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на един от следните документи: 1. актовете за гражданско състояние или електронните им еквиваленти; 2. заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; 3. удостоверение за промяна на гражданство; 4. съдебно решение; 5. други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние. От изложеното следва, че за да бъде актуализирано правното положение чрез актуализиране на „правни ограничения“ в личен регистрационен картон, както е поискано и отказано с оспореният отказ, е необходимо съдебно решение, с което да се налага такова правно ограничение. Съдът приема, че жалбоподателят не е лишен от родителски права по смисъла, който се влага в българското гражданско право, предвид на разпоредбите на чл. 127 и чл. 127а от СК. Законодателят е разрешил спора между родителите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му с намесата на районния съд по настоящия адрес на детето, който с решението си решава тези въпроси. В случая е налице решение на районен специализиран съд в Р. Германия, като от решението му не може да се изведе еднозначен отговор, че бащата на детето, се лишава от родителски права. Националното законодателство предвижда две форми на отнемане на родителски права – ограничаване на родителски права, при което съдът може да вземе мерки: да отнеме някои от родителските права или да постави условия за упражняването им; да промени местоживеенето на детето и др., съответно – пълно лишаване от родителски права. Също така, отнемането на родителски права е различна правна фигура от предоставянето на упражняването на родителските права на другия родител. Според българското законодателство лишаването/ограничаването на родителски права и предоставянето на упражняването им на другия родител са два различни правни института. С решението чуждестранния съд, е предоставено упражняването на родителските права на майката. С него обаче не е постановено лишаването /пълно или ограничено/ от такива спрямо бащата. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗГР данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на един от следните документи, вкл. съдебно решение /т. 4/. Според чл. 100, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация в електронния личен регистрационен картон се съдържат данни за вида на правното ограничение (ако лицето има такова), който може да бъде пълно запрещение, ограничено запрещение, лишен от родителски права, ограничени родителски права. Данните за правни ограничения се поддържат чрез обработване на актуализационен документ "Съобщение за правни ограничения". Длъжностното лице по гражданското състояние действа в условията на обвързана компетентност съобразно представените му документи /"Съобщение за правни ограничения"/. В случая в решението на чуждестранния съд, е посочено, че упражняването на родителските права се предоставя на майката, но липсва диспозитив за лишаване или ограничаване на тези права за бащата. Административният орган не разполага с правомощия да тълкува съдебното решение, респ. да съотнесе тези задължения, с оглед на техния характер и обем, към конкретен вид правно ограничение. При липса на изрично произнасяне от съд за лишаване/ограничаване на родителски права, длъжностното лице не следва да актуализира данните в ЕЛРК чрез вписване на правно ограничение, още по-малко да преценява какъв вид правно ограничение да се впише – пълно или ограничено. / В този смисъл е Решение № 503 от 17.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2022 г., III о./. Естеството на спора налага преписката да се върне на адм.орган за ново произнасяне. Обжалваният акт е незаконосъобразен, поради което жалбата срещу него е основателна. При този изход на делото ответната страна следва да заплати разноски в размер на 510 лв. в полза на жалбоподателя. Водим от горното, съдът