Решение № 1285 от 8.10.2021 г. на Районен съд - Варна по дело № 4904/2021 г.

Районен съд - Варна08.10.2021 г.докладчик Лазар Кирилов Василев

Диспозитив

ДОПУСКА до делба САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № ••• г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ••• с административен адрес: гр. •••, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 66.25 /шестдесет и шест цяло и двадесет и пет стотни/ кв. метра, състоящ се от: две стаи, дневна и кухня-бокс и други сервизни помещения, без посочени съседи по нотариален акт и при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: ••• и ••• под обекта: няма и над обекта: •••, стар идентификатор: няма, ведно с ИЗБА, без посочен номер и площ по предходен документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 6, 26 /шест цяло и двадесет и шест стотни ю/ кв. метра, както и 1, 1307% идеални части от общите части на сградата /сграда № 1/ и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор № •••, при следните квоти: 1/4 ид.ч. за ИЛ. Л. Ц. и 3/4 ид.ч. за СН. Г. М. и ВЛ. С. М., в режим на СИО. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от ИЛ. Л. Ц., ЕГН ••••••••••, срещу СН. Г. М., ЕГН ••••••••••, и ВЛ. С. М., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••• по КККР, одобрени със Заповед № •••• г. на ИД на АГКК, с административен адрес: град •••, Район •••, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 66, 25 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна и кухня - бокс и други сервизни помещения, без посочени съседи по нотариален акт и при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж - ••• и •••, под обекта - няма, над обекта -••••, ведно с Изба без номер и площ по предходен документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 6, 26 кв.м., както и 1, 1307% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор •••, при квоти: ХА за ИЛ. Л. Ц. и % за СН. Г. М. и ВЛ. С. М. в режим на СИО. Ищцата твърди, че е наследник на своя дядо •••, починал на ••• г., по заместване на баща си •••, починал на ••• г., като ••• и съпругата му ••• са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ, за което бил съставен Нотариален акт № ••• г., том •••, дело № ••• г. Сочи, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № •••, том •••, рег. № ••• дело № ••• г. от ••• г. на Нотариус ••• продали процесния имот на ответницата СН. Г. М., която към датата на сключване на договора била в граждански брак с ответника ВЛ. С. М.. Заявява, че с влязло в сила Решение № •• г. по гр.д. № ••• г. по описа на Районен съд - ••• договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № •••, дело № ••• г. от ••• г. на Нотариус •••, е прогласен за относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на •••, починал на •••г., а именно: само за 1/4 идеална част. С оглед на изложените съображения и доколкото е невъзможно извършването на доброволна делба между страните, ищцата предявява исковата си претенция. В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорват обстоятелствата, че ••• и съпругата му ••• са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ, за което е съставен Нотариален акт № ••• че ищцата ИЛ. Л. Ц. е наследник на своя дядо •••; че с влязло в сила Решение № ••• г. по гр.д. № ••• г. по описа на Районен съд ••• договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № •••г. на Нотариус ••• е прогласен за относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц. до размера на наследствената й квота от наследството на •••, починал на ••• г., а именно: само за 1/4 идеална част. Ответниците твърдят, че на 04.05.2009 г. ••• съставил саморъчно завещание, съгласно което завещал в полза на съпругата си ••• притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим имот. Сочат, че това обстоятелство е известно на ищцата, като саморъчното завещание било депозирано за съхранение при нотариус. Изложени са съображения, че изразената в завещанието воля на наследодателя не следва да се счита дерогирана, доколкото извършеното с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № •••• на Нотариус •••, разпореждане страда от порок, което обстоятелство е установено с Решение № ••• по гр.д. № ••• г. по описа на Районен съд - ••• В тази връзка намират, че процесният имот е останал в патримониума на лицето, в чиято вреда е договаряно, поради което и завещанието е произвело своето действие и ищцата не е съсобственик по отношение на имота. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират присъждане на сторените разноски по делото, като представят списък по чл. 80 от ГПК. В проведеното по делото съдебно заседание страните не са се явили и не са били представлявани от процесуалните си представители. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното за установено от фактическа страна: От представения по делото Нотариален акт № •••от ••• г., том •• г. на нотариус •••, се установява, че ••• и съпругата му ••• са придобили в съпружеска имуществена общност недвижимия имот с изграждането му през 1969 г. по силата на ЗПИНМ, а именно апартамент № •• от сграда, находяща се в кв. „•••• в ляво от стълбището, вход Г. От Нотариален акт № ••• г. на нотариус ••• се установява, че ••, действащ чрез пълномощника си СН. Г. М., и съпругата му •••са продали процесния недвижим имот на СН. Г. М. за сумата от 10 000 лева, а данъчната оценка на недвижимия имот е в размер на 34 088 лв. С Решение № •••г. на Районен съд ••• влязло в сила на 27.03.2017г. сделката, обективирана в Нотариален акт № ••• г. на нотариус •••, е прогласена за относително недействително по отношение на ИЛ. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на •••, починал на 24.06.2011г., а именно само за ¼ идеални части от имота, поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. От удостоверение за наследници № ••• от •••г., издадено от Община •••, се установява, че •••е починал на •••., като негови наследници по закон са съпругата му ••• и дъщеря му ИЛ. Л. Ц.. От удостоверение от 03.06.2014г. е видно, че СН. Г. М. е в брачна връзка с ВЛ. С. М., считано от 03.10.1982г. Видно от Саморъчно завещание от 04.05.2009г., ••• е завещал в полза на съпругата си ••• собствената си ½ идеална част от апартамент № 9 от сграда, находяща се в кв. „••• етаж в ляво от стълбището, вход ••• Завещанието е подписано от завещателя и от двама свидетели: ••• При така установената фактическа обстановка по делото, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС. По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в първата фаза на делбата следва да бъде установено дали заявеното от страните състояние на съсобственост действително съществува, на какво основание, между кои лица и какви са техните права от съсобствеността. Следователно основателността на иска за делба е обусловена от наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху имота – предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено производство. С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорнo и ненуждаещo се от доказване по делото e отделено обстоятелството, че ••• и съпругата му ••• са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ, за което е съставен Нотариален акт •••че ищцата ИЛ. Л. Ц. е наследник на своя дядо •••; че с влязло в сила Решение № ••• г. по гр.д. № ••• г. по описа на Районен съд - ••• договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ••• г. на Нотариус ••• е прогласен за относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц. до размера на наследствената й квота от наследството на •••, починал на ••• г., а именно: само за 1/4 идеална част. Спорно между страните е обстоятелството, дали ищцата е собственик на така посочената ¼ идеална част от процесното жилище, доколкото ответникът е навел възражение, че по силата на саморъчно завещание, собствените идеални части на праводателя на ищцата са преминали в патримониума на съпругата му, считано от датата на смъртта на завещателя – 24.06.2011г., а този завет не е отменен с обявената за недействителна разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт № •••• г. При така наведените твърдения от страните, ищцата е следвало да докаже наличието на съсобственост между нея и ответниците, възникнала на сочените основания и при сочените квоти, а ответниците е следвало да установят фактите, на които основават правоизключващото си възражение, а именно пораждане на транслативното действие на саморъчното завещание в полза на ••• Настоящият състав на съда намира, че ищцата е установила в условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между нея и ответниците, съсобственото им имущество, както и дяловете на всеки от тях в имуществената общност. Видно от влязлото в сила съдебно Решение № ••• от 08.05.2015г. на Районен съд •••, атакуваната разпоредителна сделка от 22.06.2011 г. е била обявена за относително недействителна по отношение на ИЛ. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на •••, починал на •••г., а именно само за ¼ идеални части от имота, поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. От доказателствата по делото се установи, че ••• и съпругата му ••• са придобили процесното жилище в съпружеска имуществена общност, поради което всеки от тях е притежавал по ½ идеална част от жилището. От удостоверение за наследници на •••се установи, че негови наследници по закон са съпругата му •• и дъщеря му ••• Предвид това, след смъртта на ••• е станала собственик на ¾ идеални части от жилището, а останалата ¼ е преминала в собственост на ищцата. Тъй като разпоредителната сделка от 22.06.2011 г. е обявена за относително недействителна само по отношение на И.Ц. и само по отношение на ¼ идеални части от недвижимия имот, то следва да се приеме, че сделката е породила вещноправния си ефект и собствеността върху ¾ идеални части от апартамента е върху ответниците. Предвид горното, ответниците и приобретатели по сделката СН. Г. М. и ВЛ. С. М. са останали собственици на ¾ идеални части от процесното жилище, по силата на договора за покупко-продажба, а ищцата е собственик на ¼ идеални части от апартамента по наследяване от дядо си. Доколкото ищцата е установила фактите и обстоятелствата, за които е носила доказателствена тежест в процеса, то следва да бъде разгледано и въведеното от ответниците правоизключващо възражение. Ответниците твърдят, че ищцата не е собственик на сочените ¼ идеални части от процесното жилище, тъй като въпреки обявяването на сделката за недействителна е налице друго основание, което изключва нейните права, а именно саморъчно завещание от 04.02.2009г., съставено от ••• което завещание поражда правното си действие и съответно лишава ищцата от възможността да наследи праводателя си. Съдът намира така въведеното възражение за неоснователно, по следните съображения: Нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗН предвижда, че отчуждаването изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. При така предвидената законова разпоредба следва да се приеме, че след като една вещ бъде завещана, но преди да почина завещателят се разпореди с нея, заветът се отменя. Изключение от това правило е случаят, в който разпореждането с вещта, след като тя е била завещана, бъде унищожено поради липса на съгласие от прехвърлителя (завещателя). Това е и тезата, която ответниците защитават в настоящия процес, а именно, че завещанието не следва да бъде счетено за отменено, доколкото сделката е призната за недействителна. Както беше посочено по-горе, по делото безспорно се установи, че разпоредителната сделка е прогласена за относително недействителна по отношение на ищцата за притежаваните от нея ¼ идеални части от процесния апартамент, като основанието на което е прогласена недействителността е чл. 40 от ЗЗД. Съгласно чл. 40 от ЗЗД ако се установи, че представителят и лицето, с което той договаря, са се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази недействително предполага договаряне на представляващия и третото лице във вреда на представлявания, тоест се касае за недобросъвестност от страна на представляващия, а не липса на съгласие от страна на представлявания. Доколкото не е налице мнимо представителство или водене на чужда работа без пълномощие, то е налице воля за сключване на сделка от страна на представлявания. Липсата на съгласие е по-съществен порок, предвиден в нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, който води до нищожност на сделката, а не до нейната недействителност и в частност относителна такава. Съдът намира, че прогласената в настоящия случай относителна недействителност няма касателство към липсата на съгласие от страна на представлявания, за да е налице изключението, предвидено в чл. 41, ал. 1 от ЗН. Напротив, по делото се установи, че ••• е упълномощил СН. Г. М. да го представлява по прехвърлителната сделка, като я е упълномощил свободно да се договаря с който намери за добре, включително и със себе си. Отмяната на завещателните разпореждания е строго формален акт и поради това не е достатъчно само изявена несъмнена воля на завещателя. Необходимо е да е спазена предвидената форма в чл. 38 и чл. 39 ЗН - отмяната да е извършена с ново завещание или с нотариален акт, или с последващо завещание, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със старите – така Решение № 712 от 5.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 212/2003 г., I г. о. В конкретния случай е налице разпоредителна сделка с имуществото, предмет на завета, като последната е обективирана в нотариален акт по смисъла на чл. 38 от ЗН. До сделката се е стигнало след като ••• изрично е упълномощил С.М. да го представлява пред нотариус като продаде собствената му ½ идеална част от жилището. В последствие договорът е прогласен за относително недействителен поради недобросъвестност от страна на пълномощника, а не поради липса на съгласие от страна на представлявания. Следва да се има предвид и факта, че относителната недействителност е била прогласена по инициатива на наследницата на представлявания и след неговата смърт. Не е ясно дали сделката, сключена при тези условия, би била атакувана от ••• ако той не беше починал, доколкото същият е упълномощил С.М. да се договаря с когото намери за добри и за цена, каквато намери за добре. Изложеното по-горе води до извода, че е налице промяна във волята на ••• да завещае собствените си ½ идеални части от жилището на съпругата си, като тази промяна във волята е довела до упълномощаването на ••• М. и до сключване на договор за покупко-продажба. Промяната във волята се установява по недвусмислен начин от доказателствата по делото, поради което и съдът счита, че заветът е отменен на основание чл. 41 от ЗН, респективно завещанието не е породило правните си последици, поради което след смъртта му, по отношение на собствените му идеални части от процесното жилище, ••• е бил наследен от наследниците си по закон и при наследствените дялове, предвидени в ЗН. Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като процесният недвижим имот бъде допуснат до съдебна делба, при съделители и квоти, посочени в исковата молба. По разноските: На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, разноските в делбеното производство подлежат на възлагане с решението по извършване на делбата, поради което такива не следва да се присъждат в настоящата фаза на процеса. Воден от горното, съдът

Цитирани разпоредби

14