Решение № 63 от 28.2.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 764/2024 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Х. Г. от гр.С.З., чрез служебен адвокат адв.С. С. от АК Стара Загора против решение № 785/10.09.2024г. по гр.д.№ 2603/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора. Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение, като недопустимо, съответно изцяло неправилно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в тази посока. Моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният насрещен осъдителен иск за сумата от 316.08 лева в полза на Държавно предприятие „Ф.З.д.“. Съответно моли съдът да отмени изцяло като неправилно, незаконосъобразно първоинстанционното решение, като вместо това постанови друго, с което да реши спора по същество и да уважи изцяло предявеният от Г. Х. Г. осъдителен иск, като основателен и доказан, съответно да отхвърли и остави без уважение предявеният от ДПФЗД насрещен осъдителен иск, като неоснователен и недоказан. Постъпила е и допълнителна въззивна жалба, с която въззивникът заявява, че постановеното решение е неправилно, противоречиво и постановено при липса на мотиви, несправедливо и обективно. Моли съдът след запознаване с обстоятелствата по делото да отмени постановеното решение, като отсъди в негова полза направения отрицателен иск или да върне делото на Рс Стара Загора на друг състав. Въззиваемият Държавно предприятие „Ф.З.д.“ /ДПФЗД/, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез юриск.И.Д. е представил писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба и допълнителната такава, като неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да остави в сила решението на РС Стара Загора, като валидно, допустимо и правилно. Излагат подробни съображения в тази насока. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 и насрещен осъдителен иск по чл. 207 от КТ. Производството е образувано по „жалба“ до съда от 20.06.2022г., подадена от Г. Х. Г. против Акт за начет на МОЛ от 08.06.2022г. съгласно инвентаризационен опис от 25.05.2022г. и Протокол за липси и излишъци от 27.05.2022г. След указания на съда и назначен особен представител по реда на Закона за правната помощ е постъпила поправена искова молба от Г. Х. Г., в която са пресъздадени факти и обстоятелства по първоначалната жалба изключително подробно. Ищецът твърди, че бил назначен със Заповед № Л-4535/06.10.2021 г. на Началника на Затвора - С.З. на длъжност „магазинер лавка корпус“, считано от 07.10.2021 г. Сочи, че със Заповед № Л-22008/25.05.2022 г. на Началника на Затвора - С.З., Г. Г. бил спрян от работа на длъжност „магазинер лавка корпус“, считано от 25.05.2022 г. Същата била предмет на обжалване по административно дело № 454/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. И от тази дата - 25.05.2022 г. ищецът не изпълнявал процесната длъжност. С Акт за начет на МОЛ, издаден от Държавно предприятие „Ф.З.д.“, връчен на ищеца на 08.06.2022 г., на В.А.В. и на ищеца била начетена сума, като солидарно материално отговорни лица, на стойност 632.16 лв., които ищецът считал, че не дължи. Твърди, че на 16.05.2022 г./понеделник/, без да е бил предупреден, без да е видял заповедта за ревизия, била извършена инвентаризация на стоки в лавката на затвора, в присъствието на проверяващи И.Г. и М.Ж.. При самата проверка на стоки, ищецът установил, че се проверявали стоки, които никога не били проверявани в негово отсъствие, откакто работил като магазинер в лавката. Това го озадачавало силно и бил направил устни възражения за проверяваните стоки. Липсите, които уж били установени съгласно опис и стоките с изтекъл срок, и такива с нарушена опаковка, били възлезли на над 500 лв. В този момент ищецът заявил на проверяващите, че този път можел да плати само половината от сумата, тъй като всеки път все той плащал цялата сума при ревизиите. Сочи, че на 18.05.2022 г. около 10 ч. сутринта заплатил своята половина от изисканата сума от ревизията извършена на 16.05.2022 г. Заявява, че когато се извършвала ревизия /инвентаризация/, по Опис на стоки, освен че се установявали липси на стоки, стоки с изтекъл срок, стоки с нарушена опаковка, се установявали и стоки, които били в повече, в наличност, съгласно опис. Т.е. ако в Описа присъствала дадена стока и тя била 10 /на брой/, описана в съответния опис, а фактически от тази стока се установявали 2 броя в повече, или общо 12 на брой, то това се отбелязвало в описа на съответната ревизия. Въпреки, че ищецът многократно заявявал, че стоката, която била в повече, тя била платена или от него или от колегите му. Много често това се отнасяло до сладки /вафли, десерти и др./, консерви, колбаси, меса и др. стоки. Твърди, че на 18.05.2022 г. след като направил преглед на стоките в Електронната система на Продажби, установил, че има стоки, които били заприходени в системата на Продажби, стоки установени като „+“ в Описа на ревизията. За заприходяването на съответните в повече наличност стоки, никой не предупреждавал ищеца от страна на И.Г.. Т.е. тя въвеждала стоки в наличност без негово знание. За тези неправомерни действия ищецът написал обяснения и сигнал до началника на затвора. В тях бил посочил с точност и дал пример със заприходена стока, за която ищецът не знаел. Това действие на И.Г. не било такова за пръв път, според ищеца. Излага подробно какво се е случвало и при предишни ревизии. Ищецът твърди, че никога не бил уведомяван предварително за предстояща ревизия за стоки за месеца. Т.е. той никога не знаел кога предстои ревизия на стоките за дадения месец. Актът за начет, с който ищецът се запознал на 08.06.2022 г., в него липсвало описание за увредено имущество и начина на увреждане. В този случай не можело да се говори за увредено имущество и начина му на увреждане, тъй като нищо повредено или увредено не се изисквало да се заплаща със самия акт за начет. В акта за начет не били посочени доказателства за увредени стоки или други подобни. Липсвало изрично посочено разпореждане каква сума дължал лично ищецът и на кого следвало да се заплати. Не било посочено пред кого ищецът можел да оспори акта за начет. Преди издаване на акта за начет, ищецът не бил изслушан от Началника на затвора, нито му били искани обяснения за това. На ищеца не била дадена възможност да се защити, да представи своя защита, доказателства. Ищецът счита отразеното в съдържанието на акта за начет, инвентаризационен опис от 25.05.2022 г. и протокол от 27.05.2022 г. за невярно и го оспорва като такова. Счита акта за начет издаден в нарушение на чл. 109, чл. 112 ППЗИНЗС, чл. 123, чл. 124, чл. 126 и чл. 127 ЗИНЗС, чл. 6, т. 3 ЕКПЧОС, и др. На следващо място ищецът счита, че отговорността не можела да бъде солидарна, за процесната сума, посочена в акта за начет, между него и В.В., тъй като нито такава била уговорена в длъжностната характеристика на ищеца, нито другаде, а съгласно чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниквала само когато била уговорена. Ищецът оспорва и съдържанието, както на акта за начет, така и на документите, въз основа на които бил издаден процесният акт за начет. Счита, че не била негова вината за така твърдените от ответниците липси. Счита, че не носил отговорност за заплащане на процесната сума. Счита, че не дължи на ответниците сумата от 632.16 лв. Ищецът Г. Г. подал и последваща искова молба /коригирана/ до съда, с дата 05.08.2022 г., в която с оглед неговите твърдения излага допълнително изключително подробно факти по делото. Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ищеца Г. Х. Г., че същият не дължи сумата от 632.16 лв. /шестстотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/ на ответниците Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ Булстат № ••• и Държавно предприятие „Ф.З.д.“, Булстат № •••. В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С.. Производството по делото спрямо този ответник е прекратено с Определнието за насрочване то РС от 17.01.2023г. и е влязло в сила като необжалвано. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от държавно предприятие „Ф.З.д.“ - С., в който заявяват, че оспорват изцяло така предявеният установителен иск, като неоснователен. Изложените в исковата молба твърдения били неверни. Сочат, че със Заповед № Л- 4535/06.10.2021 г. на началника на Затвора С.З., на основание чл. 172 от ЗИНЗС, чл. 165, ал. 1 от ППЗИНЗС ищецът, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора С.З., бил назначен на работа като „магазинер лавка - корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора С.З., считано от 07.10.2021 г. Съгласно връчената му длъжностна характеристика, на лицето било възложено да съхранява стоково- материални ценности и да носи отчетническа имуществена отговорност за повереното му имущество - Раздел 1, т. 5, Раздел II, т. 1 от длъжностната характеристика. Ищецът заемал отчетническата длъжност до 25.05.2022 г., когато бил спрян от работа със Заповед № Л- 2208/25.05.2022 г. на началника на Затвора С.З.. Работата на „магазинер лавка - корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора Стара Загора през исковия период била изпълнявана едновременно от две лишени от свобода лица, които в качеството на материално отговорни лица на смени били приемали стоката, извършвали били продажбите в търговския обект и били отговаряли съвместно за поверените им стоково-материални ценности. Лишените от свобода лица приемали доставените стоки, като извършвали контрол по отношение на тяхното количество, срок на годност, целостта на опаковките и външния вид на продуктите. При приемането на стоките МОЛ издало складова разписка за приетата стока, въз основа на която същата се заприходявала в електронната складова система, която автоматично начислявала надценка в размер на 7% върху доставната цена и по този начин формирала продажната цена на отделните артикули. Плащанията при самите продажби се извършвали чрез електронни карти на купувачите - лишени от свобода лица и съответен софтуер за извършване на плащанията. В лавките за лишени от свобода не се извършвали плащания в брой. Твърдят, че за периода от 07.10.2021 г. до 05.11.2021 г. материално-отговорни лица на търговския обект са били л.св. В.Б.В. (МОЛ 1) и ищеца л.св. Г. Х. Г. (МОЛ 2). Със Заповед № Л-5053/05.11.2021г. л.св. В.В. бил спрян от работа поради процедура за предсрочно освобождаване и на негово място, със Заповед № Л[ 1]5049/05.11.2021 г. и Заповед № Л-5366/25.11.2021 г. на началника на Затвора С.З., за магазинер и МОЛ бил назначен л.св. В.А.В.. На 05.11.2021 г., след извършена пълна инвентаризация на търговския обект, бил съставен Протокол № 15/05.11.2021 г. за предаване на стоки между МОЛ, с който стоково- материалните ценности на обекта били приети от В.А.В. (МОЛ 1) и Г. Х. Г. (МОЛ 2). Лицата заемали отчетническата длъжност до 25.05.2022 г., когато със Заповед № Л- 2207/25.05.2022г. и Заповед № Л-2208/25.05.2022 г. същите били спрени от работа, извършена била пълна инвентаризация и предаване на наличните стоки на други материално-отговорни лица. За периода 05.11.2021 г. - 25.05.2022 г. в търговския обект били извършвани неколкократно частични инвентаризации, при които били установявани липси на стоки, като материално отговорните лица били заплащали доброволно тяхната парична равностойност. За периода 29.11.2021 г. - 28.03.2022 г. били установявани и възстановявани липси на стойност между 167, 80 лв. и 271, 20 лв. месечно. За месеците април и май 2022 г. били установени месечни липси са били в размер над 500 лв. Заявяват, че със Заповед № Л-2179/20.05.2022 г. на началника на затвора била назначена комисия и била разпоредена пълна проверка на търговския обект и фактите и обстоятелствата, довели до установените липси. Извършена била пълна инвентаризация в присъствието на материално отговорните лица и бил изготвен инвентаризационен опис. Установена била поредна липса на стоки на стойност 724, 29 лв., както и излишък от 92, 13 лв. След компенсация на липсата с излишъка, на материално отговорните лица бил съставен и връчен Акт за начет на МОЛ за сумата от 632, 16 лв. Половината от дължимата от дължимата сума, в размер на 316, 08 лв. била изплатена доброволно от л.св. В.А.В., по негова молба от 08.06.2022 г. и приходен касов ордер от 10.06.2022 г. Дължимият от солидарно отговорните лица остатък от задължението било в размер на 316, 08 лв. В хода на проверката бил извършен преглед на записите от видеокамерите в търговския обект. Твърдят, че в държавно предприятие „Ф.З.д.“ било образувано по чл. 64а от Закона за изпълнение на наказанията (отм.) като юридическо лице със седалище в гр. С., териториални поделения в затворите и със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Устройството и дейността на ДПФЗД били нормативно уредени в гл. VII от ЗИНЗС и в Правилник за устройството и дейността на ДПФЗД, приет с ПМС № 225/05.10.2010 г. Дейността на лавките и бюфетите в местата за лишаване от свобода, се организирала от ДПФЗД, като предприятието осигурявало доставките на стоки по предвидения в Закона за обществени поръчки ред. В тези обекти лишените от свобода имали възможност свободно и доброволно да закупуват с лични средства хранителни и нехранителни стоки. Тази възможност за свободна покупко-продажба на стоки била предоставена отделно и независимо от осигурената от държавния бюджет издръжка за лишените от свобода лица, в това число - изхранване и предоставяне на вещево доволствие. ДПФЗД сключило търговски договори с доставчици - предложили по-изгодни условия в проведената публична процедура за възлагане на обществена поръчка. Храните, напитките, както и всички останали стоки, обект на предлагане и продажба в лавките на затворите и затворническите общежития по съответните договори, се формирали съгласно сключените договори за изпълнение на обществени поръчки. Към определената от доставчика цена се начислявали 7 % надценка за покриване на разходите на предприятието по дейността на търговските обекти (заплати, консумативи и др.), с изключение на стоките със законово фиксирани цени. Размерът на тази надценка бил определен от с решение на Управителния съвет на ДПФЗД по т. 4 от Протокол № 182/30.03.2016г. Сочат, че отношенията, свързани с полагането на труд в местата за лишаване от свобода били предмет на специална нормативна уредба - чл. 174 и 175 от ЗИНЗС, глава V от ППЗИНЗС и при тях не било налице трудово правоотношение. Съгласно чл. 127 от ЗИНЗС, за неуредените в този закон въпроси относно пълната имуществена отговорност и намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагали разпоредбите на Кодекса на труда. На материално отговорните лишени от свобода лица, работещи като „магазинер лавка - корпус“ било възложено и са приели съвместно да събират, съхраняват, разходва и отчита или материални ценности и съгласно разпоредбите на чл. 207, ал. 1, т.2, чл. 208, т. 2, от Кодекса на труда, във връзка с чл. 127 от ЗИНЗС, носят солидарно пълна имуществена отговорност за установените липси. Молят съда да отхвърли така предявения установителен иск, като неоснователен и недоказан. Ищецът, в качеството му на солидарно задължено материално отговорно лице, дължал на предприятието сума в размер на 316, 08 лв. - неразплатен остатък за липси по акт за начет на МОЛ, връчен на 08.06.2022г., ведно със законната лихва за периода от установяване на липсата - 25.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което прилагат насрещна искова молба. За разликата между неразплатената сума 316, 08 лв. до пълния размер на иска и на липсата по акта за начет, за ищеца не бил налице правен интерес от предявяването на иск, предвид обстоятелството, че сумата е платена и ответникът не я претендира. На 07.11.2022 г. е постъпила насрещна искова молба от Държавно предприятие „Ф.З.д.“ - С., в която заявяват, че със Заповед № Л- 4535/06.10.2021 г. на началника на Затвора С.З., на основание чл. 172 от ЗИНЗС, чл. 165, ал. 1 от ППЗИНЗС ответникът, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора С.З., бил назначен на работа като „магазинер лавка - корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора С.З., считано от 07.10.2021 г. Съгласно връчената му длъжностна характеристика, на лицето било възложено да съхранява стоково-материални ценности и да носи отчетническа имуществена отговорност за повереното му имущество - Раздел I, т. 5, Раздел II, т. 1 от длъжностната характеристика. Ищецът е заемал отчетническата длъжност до 25.05.2022г., когато бил спрян от работа със Заповед № Л[1]2208/25.05.2022г. на началника на Затвора С.З.. Твърдят, че работата на „магазинер лавка-корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора С.З. през исковия период била изпълнявана едновременно от две лишени от свобода лица, които в качеството на материално отговорни лица на смени приемали стоката, извършвали били продажбите в търговския обект и са отговаряли съвместно за поверените им стоково- материални ценности. Лишените от свобода лица приемали доставените стоки, като извършвали контрол по отношение на тяхното количество, срок на годност, целостта на опаковките и външния вид на продуктите. При приемането на стоките МОЛ издавало складова разписка за приетата стока, въз основа на която същата се заприходявала в електронната складова система, която автоматично начислявала надценка в размер на 7% върху доставната цена и по този начин формирала продажната цена на отделните артикули. Плащанията при самите продажби се извършвали чрез електронни карти на купувачите- лишени от свобода лица и съответен софтуер за извършване на плащанията. В лавките за лишени от свобода не се извършвали плащания в брой. Заявяват, че за периода от 07.10.2021 г. до 05.11.2021 г. материално-отговорни лица на търговския обект са били л.св. В.Б.В. (МОЛ 1) и ответника л.св. Г. Х. Г. (МОЛ 2). Със Заповед № Л-5053/05.11.2021 г. л.св. В.В. бил спрян от работа поради процедура за предсрочно освобождаване и на негово място, със Заповед № Л- 5049/05.11.2021 г. и Заповед № Л- 5366/25.11.2021 г. на началника на Затвора С.З., за магазинер и МОЛ бил назначен л.св. В.А.В.. На 05.11.2021 г., след извършена пълна инвентаризация на търговския обект бил съставен Протокол № 15/05.11.2021 г. за предаване на стоки между МОЛ, с който стоково[1]материалните ценности на обекта били приети от В.А.В. (МОЛ 1) и Г. Х. Г. (МОЛ 2). Лицата са заемали отчетническата длъжност до 25.05.2022 г., когато със Заповед № Л-2207/25.05.2022 г. и Заповед № Л- 2208/25.05.2022 г. същите са спрени от работа, извършена била пълна инвентаризация и предаване на наличните стоки на други материално-отговорни лица. За периода 05.11.2021 г. - 25.05.2022 г. в търговския обект били извършвани неколкократно частични инвентаризации, при които били установявани липси на стоки, като материално отговорните лица били заплащали доброволно тяхната парична равностойност. За периода 29.11.2021 г. - 28.03.2022 г. били установявани и възстановявани липси на стойност между 167, 80 лв. и 271, 20 лв. месечно. За месеците април и май 2022 г. били установени месечни липси и са били в размер над 500 лв. Със Заповед № Л-2179/20.05.2022 г. на началника на затвора била назначена комисия и била разпоредена пълна проверка на търговския обект и фактите и обстоятелствата, довели до установените липси. Извършена била пълна инвентаризация в присъствието на материално отговорните лица и бил изготвен инвентаризационен опис. Установена била поредна липса на стоки на стойност 724, 29 лв., както и излишък от 92, 13 лв. След компенсация на липсата с излишъка, на материално отговорните лица бил съставен и връчен Акт за начет на МОЛ за сумата от 632, 16 лв. Половината от дължимата от дължимата сума, в размер на 316, 08 лв. била изплатена доброволно от л.св. В.А.В., по негова молба от 08.06.2022 г. и приходен касов ордер от 10.06.2022 г. Дължимият от солидарно отговорните лица остатък от задължението било в размер на 316, 08 лв. Твърдят, че Държавно предприятие „Ф.З.д.“ е образувано по чл. 64а от Закона за изпълнение на наказанията (отм.), като юридическо лице със седалище в гр. С., териториални поделения в затворите и със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Устройството и дейността на ДПФЗД били нормативно уредени в гл. VII от ЗИНЗС и в Правилник за устройството и дейността на ДПФЗД, приет с ПМС № 225/05.10.2010 г. Дейността на лавките и бюфетите в местата за лишаване от свобода, се организирала от ДПФЗД, като предприятието осигурявало доставките на стоки по предвидения в Закона за обществени поръчки ред. В тези обекти лишените от свобода имали възможност свободно и доброволно да закупуват с лични средства хранителни и нехранителни стоки. Тази възможност за свободна покупко- продажба на стоки била предоставена отделно и независимо от осигурената от държавния бюджет издръжка за лишените от свобода лица, в това число - изхранване и предоставяне на вещево доволствие. ДПФЗД сключвало търговски договори с доставчици - предложили по-изгодни условия в проведената публична процедура за възлагане на обществена поръчка. Твърдят, че храните, напитките, както и всички останали стоки, обект на предлагане и продажба в лавките на затворите и затворническите общежития по съответните договори, се формирали съгласно сключените договори за изпълнение на обществени поръчки. Към определената от доставчика цена се начислявала 7 % надценка за покриване на разходите на предприятието по дейността на търговските обекти (заплати, консумативи и др.), с изключение на стоките със законово фиксирани цени. Размерът на тази надценка бил определен от с решение на Управителния съвет на ДПФЗД по т. 4 от Протокол № 182/30.03.2016 г. Отношенията, свързани с полагането на труд в местата за лишаване от свобода били предмет на специална нормативна уредба - чл. 174 и 175 от ЗИНЗС, глава V от ППЗИНЗС и при тях не било налице трудово правоотношение. Съгласно чл. 127 от ЗИНЗС, за неуредените в този закон въпроси относно пълната имуществена отговорност и намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагали разпоредбите на Кодекса на труда. На материално отговорните лишени от свобода лица, работещи като „магазинер лавка - корпус“ било възложено и са приели съвместно да събират, съхраняват, разходват и отчитат материални ценности и съгласно разпоредбите на чл. 207, ал. 1, т.2, чл. 208, т. 2, от Кодекса на труда, във връзка с чл. 127 от ЗИНЗС, носили солидарно пълна имуществена отговорност за установените липси. Сочат, че с искова молба до Районен съд Стара Загора ответникът по този насрещен иск предявил отрицателен установителен иск, с който искал да бъде установено, че същият не дължал сумите по Акт за начет на МОЛ, връчен му на 08.06.2022 г., за установени липси на стоки в затворническата лавка в Затвора С.З.. Ищецът, в качеството му на солидарно задължено материално отговорно лице, дължал на предприятието сума в размер на 316, 08 лв. - неразплатен остатък за липси по акт за начет на МОЛ, връчен на 08.06.2022г., ведно със законната лихва за периода от установяване на липсата - 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за което прилагам насрещна искова молба. Молят съда да постанови решение, с което да осъди Г. Х. Г., в качеството му на отчетник - материално отговорно лице, да заплати на Държавно предприятие „Ф.З.д.” сумата от 316, 08 лв., ведно със законната лихва за периода от 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението - неразплатен остатък от обезщетение за липси на стоково-материални ценности, установени при извършена на 25.05.2022 г. инвентаризация на търговски обект за лишени от свобода лица към ДП „Ф.З.д.” - териториално поделение в Затвора С.З., съгласно Акт за начет на МОЛ, връчен на 08.06.2022 г. Претендират за разноските по делото. На 07.11.2022 г., е постъпило писмено становище от Г. Х. Г., в който заявява, че подаденият писмен отговор е допустим, но неоснователен. Изразява становище и по насрещната искова молба, а именно че е недопустима. Отправя доказателствени искания. Производството по делото е прекратено частично по искане на ищеца в частта над сумата от 316, 08 лева до сумата от 632, 16 лева. По делото е установено следното: Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск за сумата от 316, 08 лева е чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 211 вр. с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ е допустим, тъй като с отхвърляне на отрицателния установителен иск ищецът няма да получи защита на своето право и от друга страна имуществената отговорност на работника се реализира само по съдебен ред с осъдителен иск при наличие на възражение от страна на работника каквото в случая е налице с предявения отрицателен установителен иск. В тежест на ищеца по насрещния иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е да докаже качеството на работника като материално - отговорно лице, че фактически е изпълнявал тези функции към датата на ревизията, като законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина. Предмет на делото и по двата предявени иска е отчетническа имуществена отговорност за вреди от липса на стоково-материални ценности, поверени на Г. Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ през исковия период, в качеството му на материално отговорно лице - отчетник. За разлика от първоначално предявеният отрицателен установителен иск, насрещно предявеният е осъдителен, с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, чл. 208, т. 2 и чл. 211 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 127 от ЗИНЗС. Предявеният насрещен иск е подсъден по рода си на същия съд и има връзка с първоначалния иск, поради което е допустим, съгласно чл. 211, ал. 1 от ГПК и правилно е разгледан по същество от състава на районния съд. Правният интерес на ищецът по насрещния иск, за осъждане на материално отговорното лице - отчетник да заплати установените липси, е безспорен. Съгласно Кодекса на труда работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. Предявените главен и насрещен иск са редовни и допустими. Страните не спорят, че ищецът Г. Х. Г. е бил назначен на работа като „магазинер лавка - корпус“ към ДПФЗД - териториално поделение в Затвора С.З., считано от 07.10.2021 г. Съгласно връчената му длъжностна характеристика, на лицето е било възложено да съхранява стоково-материални ценности и да носи отчетническа имуществена отговорност за повереното му имущество. Не е спорно и че В.А.В. (МОЛ 1) и Г. Х. Г. (МОЛ 2) са заемали отчетническата длъжност до 25.05.2022 г., когато със Заповед № Л- 2207/25.05.2022 г. и Заповед № Л-2208/25.05.2022 г. същите са спрени от работа. Съгласно Акт за начет на л. 27 от делото при извършена инвентаризация в търговски обект Лавка в Затвора в гр. С.З. по времето, когато материално отговорни лица са В.А.В. и Г. Х. Г. и съгласно инвентаризационен опис от 25.05.2022г. и Протокол за липси/излишъци № 2 от 27.05.2022г. са констатирани липси на стоки в размер на 632, 16 лева. Ищецът оспорва по същество констатациите за липси в описа и протокола. Страните не спорят, че преди инвентаризацията от 25.05.2022г. са извършвани частични такива, по които ищецът е заплатил стойността на всички липсващи стоки. По делото е налице Протокол за излишъци от 27.05.2022г. (л. 35), подписан от комисия в състав П.И.П., М.П.Ж., И.М.Г. и Ж.Р.П. на стойност 92, 13 лева. По делото е налице и Протокол за установени липси на стойност 724, 29 лева с ДДС (л. 36 - 38), който е подписан от комисията по инвентаризация и от двете материално-отговорни лица вкл. ищеца Г. Х. Г.. Подписването е Протокола без възражения от страна на ищеца и представлява извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, а извънсъдебното признания на факти представлява един от най-сигурните и достоверни източници на гражданския процес. Доказаното в процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност както и направеното пред съда признание на факт - Решение № 122 от 09.11.2015г. по т.д. № 1946/2014г. II ро ТО на ВКС. Предмет на съдебно-почерковите експертизи са Протоколи за извършени резивизии от други периоди, а именно от 26.12.2021г. и 28.02.2022г. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 12 от Инструкция за реда на съхранение, отчитане и контрол при работа със стоково-материални ценности в търговските обекти на ДПФЗД ревизии се извършват регулярно, а именно веднъж месечно и винаги при смяна на МОЛ. По предходните ревизии, по които са издадени протоколите, предмет на ревизиите са извършени на основание чл. 12 от посочената инструкция и липсите по тях са заплатени по ищеца и след тях са извършени редица други периодични месечни ревизии. Това прави неоснователен довода на ищеца за приспадане на артикули, респективно суми по тези два протокола спрямо процесния акт за начет, тъй като от една страна ищецът е заплатил доброволно липсите по тези два протокола, а в хода на настоящото производство не е въвел такова възражение за прихващане и от друга страна след тези ревизии са извършени множество други, по които ищецът е плащал също добороволно - последната е от 16.05.2022г., която е преди процесната. За изясняване на фактическата обстановка е назначена съдебно- икономическа експертиза (л. 1033- 1038 по делото), която е компетентно изготвена и следва да се кредитира от съда и която установява следното: от проверените документи по делото вещото лице е установило, че към датата на извършената инвентаризация 25.05.2022г. е налице липса на стоково - материални ценности в общ размер на 632, 16 лева. По делото безспорно е установено, че половината сума - 316, 08 лева е платена от другото материално - отговорно лице - В.А.В.. ДПФЗД спори само за 316, 08 лева, които иска да се платят от ищеца. По делото по безспорен начин, с писмени доказателства и прието заключение на вещото лице - икономист, е установен и доказан размерът на липсата от 632, 16лв., установен с протоколи на комисия за извършена инвентаризация на търговския обект от 25.05.2022г. към и Акт за начет на МОЛ, връчен на 08.06.2022г., след компенсация на липси и излишъци. Безспорно е установено, че л.св. В.А.В. доброволно е заплатил половината от установената липса, а именно - сумата от 316, 08лв. Безспорно е установено, че в предходен период 05.11.2021г. - 16.05.2022г. в търговския обект са извършвани неколкократно частични инвентаризации, при които са установявани липси на стоки, като материално отговорните лица са признали за тяхна лична консумация и са заплащали доброволно тяхната парична равностойност. С тези си действия на отчетниците, включително л. св. Г. Г., признават размера на установените липси, независимо от направеното в хода на делото оспорване на подписите върху два от протоколите от частичните инвентаризации за този период. Съставът на Старозагорския районен съд е изложил в мотивите си подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително - свидетелски показания, конкулдентни действия, признания на страните, по отделно и в тяхната съвкупност и е постановил обосновано и правилно решение. Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, поради което не следва да ги преповтаря, а на осн. чл.272 от ГПК препраща към същите. Пред въззивната инстанция не бяха събрани допълнителни доказателства. Предвид горното, насрещния иск се явява основателен и като такъв, правилно е уважен. С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. По разноските: С оглед изхода в настоящото производство – неоснователност на въззивната жалба, следва на въззиваемия да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция. Същия е поискал присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. За да определен техния размер съдът взе предвид, че пред настоящата инстанция, въззиваемият е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, като и писмено становище, че нема възможност да се яви в с.з., както и че поддържа отговора си. Не се е явил процесуален представител на въззиваемия в о.с.з.. С оглед на тези обстоятелства и вземайки предвид фактическата и правна сложност по настоящото дело, както и че пред въззивната инстанция не са събирани други доказателства, съдът намира, че справедлив и обоснован размер на юрисконсулткото възнаграждение за ответника е в размер на 100 лв., представляващи направените от същия разноски за въззивната инстанция. Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд