Решение № 2097 от 7.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12406/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Боровица“ ЕООД, чрез адв. Н. С., срещу решение № 12771/19.07.2023 г., постановено по гр. д. № 56873/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу И. Т. Ч. иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на репутацията на ищцовото дружество на коректен търговец на млечни продукти от отправени клеветнически твърдения и внушения за сърбизация и за погрешно етикиране на продуктите, чрез имейл, изпратен от ответника по ел. поща на Областната управа в гр. Видин, довели до извършване на проверки от държавни органи. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие със закона. Оспорва се решаващият извод на СРС, че според обективното материално право в Република България не е възможно да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице. Сочи се, че този въпрoс е спорен в съдебната практика и е предмет на образувано тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС и ВАС, по което няма постановено решение към момента, но в разпореждането за образуване на цитираното тълкувателно дело са изложени достатъчно аргументи в полза на поддържаната от „Боровица“ ЕООД теза. За необоснован се счита и изводът, касаещ правото на гражданите на жалби и сигнали до компетентните органи, което, според районния съд, изключвало гражданската отговорност за вреди на подателя на жалбата/сигнала. Поддържа се, че в процесния случай в сигнала на ответника се съдържат твърдения и квалификации, които не представляват единствено сезиране на компетентния орган за „нередност“ при етикетирането на стоката. Изложените твърдения били интерпретирани през призмата на исторически събития и лица, за да подчертаят, от една страна, изкривеното чувство на автора за национално самосъзнание, а от друга страна, за да уязвят и засегнат честта и достойнството на инвеститорите. Поради това се счита, че от доказателствата по делто се установява наличието на противоправното деяние и на вреди, произтичащи от него. Отправя се искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И. Т. Ч., чрез адв. А. К., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С обжалваното решение се приема за установено, че сигнал, подаден от ответника до Областна управа - гр. Видин е станало повод за предприемане на проверки от различни държавни институции по отношение на дружеството-ищец. Районният съд приема, че обективното ни материално право не допуска в полза на юридическо лице да възникне вземане за обезщетение на неимуществени вреди в частноправните им отношения, тъй като всички права, които има юридическото лице, са с имуществен характер, включително и тези, свързани с маркетинговия имидж, търговските марки и пр. Освен това СРС приема, че ответникът не носи гражданска отговорност за отправянето на сигнал до държавен орган за твърдяно закононарушение и започнатите в тази връзка на административни и административнонаказателни процедури, респективно че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на вредоносно деяние, извършено от ответника, изразяващо се в накърняване на репутацията на ищцовото дружество на коректен търговец на млечни продукти от отправени клеветнически твърдения и внушения, настъпила вреда и причинна връзка между двете. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.09.2021 г. ответникът е изпратил по електронна поща до Областна администрация Видин материал, озаглавен „Сърбите - мандраджии/с.Боровица и в сайта си пишат Белоградчишка област“, който съдържа позорящи за търговската репутация на дружество твърдения, които злепоставят регистрираните му търговски марки и пазарните му позиции. Поддържа се, че с цитирания имейл ответникът е отправил клеветнически твърдения и открити политически внушения за „сърбизация“ до надлежен държавен органи, вследствие на което били извършени проверки от представители на Българска агенция по безопасност на храните, били съставени предписания, създаващи впечатление за допуснати нарушения при етикетирането на продуктите на ищеца. Твърди се, че с влязло в сила решение предписанията били отменени, като незаконосъобразни и немотивирани, но съдебното решение не може да заличи понеените от дружеството вреди, тъй като действията на длъжностни лица от БАБХ - Видин и Областна администрация Видин и неверните и злепоставящи твърдения на Ч. получили широко разпространение сред обществеността в гр. Белоградчик и региона. В резултат на противоправпите действия на ответника, а именно: изпращане на посоченото писмо до Обласният управител на област Видин, „Боровица“ ЕООД претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията му на коректен търговец, злепоставяне на доброто му име и реномето му, регистрираните му търговски марки и пазарните му позиции, били засегнати честта и достойнството на един български производител на мляко и млечни изделия, представен като „сръбски инвеститор“, „сърби - инвеститори“ и т.н. Поради това дружеството-ищец претендира от ответника обезщетение за неимуществените вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 01.10.2021 г. (датата па входирането на писмото на Ч. в Областна администрация Видин). В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска, поддържа становище за неговата недопустимост и неоснователност, като счита, че чрез предявяването му ищецът действа недобросъвестно и извършва злоупотреба с процесуални права. Поддържа, че търговската марка на ответника е регистрирана в нарушение на българското законодателство, в частност – на чл. 6 ЗАТУРБ, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗМГО, защото според административно-териториално деление на страната „Белоградчишка област“ не съществува, в която връзка е бил подаден и сигналът на ответника до Областния управител, като по този начин Ч. е упражнил законоустановеното право гражданите на Република България да подават сигнали. Сочи се, че ищецът не е изложил в пълнота относимите към спора факти, прикривайки че е променил съдържанието на търговската си марка и е престанал да използва израза „Белоградчишка област“. Поддържа се още, че ответникът не може да носи отговорност за непозволено увреждане от изразяване на мнение, каквото било изложено в процесното писмо. В случая той упражнявал своето право на свободно изразяване на мнение по чл. 39 от Конституцията на Република България, довеждайки до знанието на Областния управител факти и свои догадки (доколкото изреченията му били въпросителни). Освен това се сочи, че нито съществителното „мандраджия“, нито прилагателното „сръбски“ не могат да се приемат за увреждащи доброто име на ищеца. Сочи се още, че ответникът не може да отговаря за неефективното и извършеното при груби нарушения на закона упражняване на властнически правомощия от страна на Областната дирекция по безопасност на храните - гр. Видин във връзка с издаването на предписанието. Освен това предписанието и последвалото административно производство се считат за неотносими към предмета на спора. Излагат се подробни съображения относно правмощията на Областния управител на област Видин и действията, които е следвало да предприеме в случая. Релевирано е възражение за съпричиняване на твърдените от ищеца неимуществени вреди от страна на Областния управител на област Видин и ОБДХ - гр. Видин. Освен това се оспорва наличието на вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че „Боровица“ ЕООД стопанисва кравеферма и мандра „Боровица“ в село Боровица, област Видин, както и че на 30.09.2021 г. ответникът И. Ч. е изпратил до Областна администрация Видин имейл, озаглавен: Сърбите-мандраджии/с. Боровица и в сайта си пишат „Белоградчишка област?“. В имейла е приложен линк към фейсбук страница и се сочи, че на фирмен щанд на Международна хранителна изложба в „Експоцентър- София“ сръбски инвеститори с кравеферма и мандра в с. Боровица изписват върху етикети и рекламни торбички на продукцията си „Белоградчишка област“, което означение не съответства на административно-теротириалното деление на Северозападна България. Изложени са предположения, че може би логото „мек вкус, роден в сурови условия“ отправя предизвикателство към Областна управа Видин и българските фирми-конкуренти. Счита се, че не става въпрос за езикова грешка, той като „област“ на сръбски е „покраjна“, със съответната конотация, способна да доведе до геополитически „конфузии“. Пита се дали новообявената при мандраджийското производство „Белоградчишка област“ не е „балансиращ намек“ през отцепника Осман паша Видински. Посочено е, че Областният управител на Видин има достатъчно правомощия “дискретно и дипломатично да урегулира тази наглед дребна конфузи“. Цитираното писмо е получило вх. № 2803/6217/01.10.2021 г. по вх. рег. на Областна администрация Видин и е било препратено по имейл на Обласния управител на област Видин. Въз връзка с това писмо и на основание чл. 32, ал. 1 ЗАдм., със заповед № РД- 2901-48/06.10.2021 г. Обласният управител на област Видин е определил комисия, в която са включени членове на ОДБХ-Видин и ОДМВР-Видин, която на 19.10.2021 г. да извърши проверка на място в кравеферма и мандра, находяща се в с. Боровица, община Блоградчик, за изясняване на изложените в писмото обстоятелства. Въз основа на проверката е издадено предписание № 000303/19.10.2021 г., изготвено след извършена проверка на обект Млекопреработвателно предприятие в с. Боровица, община Белоградчик, стопанисвано от „Боровица“ ЕООД. Констатирано е частично несъответствие при изписване на адреса на кравефермата и мандрата на зрително поле върху опаковките на млечните продукти: кравеферма и мандра с. Боровица, Белоградчишка област, с което била нарушена разпоредбата на чл. 9, т. 1, б. „з“, раздел I, глава IV на Регламент /ЕС/ 1169/2011, и е предписано установеното несъответствие да се отстрани съгласно изискванията на действащото законодателство. Посоченото предписание е отменено като незаконосъобразно и немотиворано с решение № 126/23.12.2021 г. по адм. д. № 221/2021 г. на Административен съд – Видин, с което е установено, че на продуктите се съдържа коректно описан адрес на производителя „Боровица“ ЕООД, с. Боровица, с което изискванията на чл. 9, т. 1, б. „з“, раздел I, глава IV на Регламент /ЕС/ 1169/2011 са изпълнени. Установено е, че на друго зрително поле, е изписано „Боровица“ кравеферма и мандра, с. Боровица, Белоградчишка област“, съдържащо словесно и графично изображение. Установено е обаче, че същото представлява регистрирана търговска марка и в този смисъл наименованието „Белоградчишка област“ е използвано като географско наименование за произход на млечните продукти, а не административен адрес на производителя. За установяване на вредите са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.И.Б. - финансов консултант на „Боровица“ ЕООД. Свидетелят заявява, че проверката се е отразила на дружеството във финансово отношение, защото загубата на време е пари, а нарушаването на доброто име сред клиенти също носило загуби. Сочи, че проверката продължила над четири часа, при което служители на мандрата не могли да излизат, броили етикети, били подложени на стрес поради присъствието на представители на полицията, Областна управа и „Българска агенция по безопасност на храните“. През следващия месец дружеството било ангажирано в проверката. Свидетелят заявява, че през септември 2022 г. дръжеството-ищец за втори път участвало в изложение „Светът на млякото“, като разпознали ответника, който се опитал да заснеме щанда. Свидетелят говорил с Ч., попитал го защо първо не разговарял с тях, за да вземат мерки. Ответникът заявил, че през 70-те години е имал проблеми на сръбската граница и бил подразнен, че друг служител на щанда на дружеството имал лек сръбски акцент, което го провокирало да напише сигнала. Твърди, че ответникът споделил, че е бил състудент на Областния управител и по тази причина сигналът се е задвижил толкова бързо. Свидетелят отрича на изложението през 2021 г. да е имало материали, сочещи за сръбски инвестиции в дружеството, единствено такива, свързани с красотите на Северозападна България. Заявява, че случаят с проверката предизвикал отзвук – имали спорове с бившата техноложка относно маркетинга на дружеството. Някои служители изпитали страх, защото не можели да преценят има ли реален риск. Научили и други млекопреработватели, потенциални клиенти, приятели. Свидетелят заявява, че в двата обекта на дружеството са инвестирани български средства, средства по европейски програми и банкови кредити. Според свидетеля, обществеността е била уведомена за случая от някой от работниците или от служители на областната администрация, полицията. Сочи, че откакто мандрата работи (2-3 години) се извършват регулярни проверки, без да се блокира обектът, не са имали проблеми с БАБХ. Свидетелят сочи, че означението „Белоградчишка област“ в търговските марки на ищеца било одобрено от Патентното ведомство и представлява географско наименование. Отрича означението „Белоградчишка област“ да е премахнато от етикетите, а решили да ползват и означението Белоградчишки район“. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. По спорния в настоящото производство въпрос дали юридическите лица търпят подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди: Към настоящия момент е налице висящо тълк. д. № 1/2023 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по въпроса: „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?“. Настоящият въззивен съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение № 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, IV ГО, решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/29017 г. на ВКС, III ГО, решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. на ВКС, IV ГО, и решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. на ВКС, IV ГО, застъпваща принципното становище, че юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им. За да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК, при извършено непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Подаването на жалба (молба, тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Сезирането на надлежните органи с жалба или сигнал от гражданите е конституционно гарантирано право. Упражняването на материално и процесуално право, респ. подаването на сигнал/жалба до компетентен орган е правомерно, дори посочените в жалбата обстоятелства да не бъдат установени, освен ако не се касае за злоупотреба с право – когато правото е упражнено недобросъвестно, извън рамките и целите, за които е предвидено (чл. 57, ал. 2 КРБ; чл. 8, ал. 2 ЗЗД). В този смисъл - решение № 136/30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на ВКС, III г. о. В конкретния случай от материалите по делото не се установява наличие на противоправно поведение от страна на ответника, доколкото не се установява предприетите от него действия да са недобросъвестни. Действително, процесният сигнал е язвителен, съдържа множество риторични въпроси и твърдения, част от които неясни. Въпреки това не може да се приеме, че с него са отправят клеветнически твърдения и политически внушения. Видно от съдържанието на сигнала, същият дава израз на възмущението на автора му от изписаното от етикетите и рекламните материали на ищцовото дружество означение „Белоградчишка област“, което не съответства на административно-териториалното деление на Република България. Употребата на изразите „сръбски инвеститор“, „сърби-инвеститори“ и „мандраджиите- сърби“ не е противоправна. От друга страна тези изрази не могат да се приемат за клеветнически, тъй като клеветата може да бъде извършена само спрямо конкретно физическо лице, но не и спрямо юридическо лице. Доколкото въпросното писмо е изпратено по имейл единствено до Областна администрация Видин, следва да се приеме, че целта му е да сезира компетентен държавен орган за поведение на търговеца, което, според подателя на сигнала, е незаконосъобразно, но не е имало за цел да увреди права и законни интереси на ищеца и да накърни търговската му репутация. Данни за умишлено увреждащо поведение се съдържат единствено в показанията на свидетеля Б., които следва да се преценяват съгласно чл. 172 ГПК, с оглед на професионалната му ангажираност към ищеца. Поради това, тези показания следва да бъдат ценени със засилена критичност, с оглед на всички други данни по делото, при отчитане на възможната необективност на свидетеля. В случая, съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им относно проведения между него и ответника разговор на изложението през 2022 г., доколкото в тази част ги намира за недостоверни и обслужващи тезата на ищеца. На следващо място, не се установява при условията на пълно и главно доказаване, че дружеството-ищец е претърпяло сочените от него неимуществени вреди. Първо, следва да се посочи, че честта и достойнството са категории, относими към човешката личност, поради което неоснователни се явяват твърденията на дружеството, че са били засегнати честта и достойнството му на производител на мляко и млечни изделия. Освен това, от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за накърняване на репутацията на „Боровица“ ЕООД на коректен търговец, злепоставяне на доброто му име и реномето му, регистрираните му търговски марки и пазарните му позиции. Видно от показанията на свидетеля Б., процесната проверка е стресирала служителите на мандрата, тъй като продължила над четири часа, през което време те не могли да излизат. По отношение на твърдените от ищеца репутационни вреди обаче свидетелят излага единствено общи твърдения за нарушаването на доброто име на дружеството сред клиенти, други млекопреработватели и партньри, без да се излага конкретика, поради което свидетелските показания не установяват по категоричен начин негативното отражение на случая с проверката върху репутацията на дружеството. Дори да се приеме, че по делото се доказват твърдените неимуществени вреди, то не се установява наличието на причинно-следствена връзка между тях и подадения от ответника сигнал, доколкото липсват каквито и да е данни ответникът да го е разгласил публично. В тази връзка разпитаният свидетел излага единствено предположения, че обществеността е била уведомена за случая от някой от работниците, от служители на областната администрация или на полицията. С оглед на това, не може да се приеме, че ответникът, който е сигнализирал за констатирано от него поведение на търговец, което счита за незаконосъобразно, следва да отговаря за избрания от компетентните органи начин за извършване на проверка, довел и до евентуалното разгласяване на случая сред обществеността, още по-малко за разгласяването му от страна на служителите на ищеца. Предвид изложеното, по делото не се установява наличието на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД. Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, въззивникът следва да се осъди да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адв. А. К., който е предоставил на въззиваемия безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. С оглед на това, при определяне размера на възнаграждението за осъщественото от адв. К. процесуално представителство пред въззивната инстанция, съдът съобразява материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа, изразяваща се в изготвяне на отговор на въззивната жалба, защита в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита. Поради това в полза на адв. К. следва да се заплати възнаграждение в общ размер на 1000 лева. Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI-Ж въззивен състав,