Решение № 35 от 30.6.2025 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 85/2025 г.

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 10-022/17.04.2025 год., от Началник отдел Рк Южна България към отдел „Рибарство и контрол Южна България към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр.Бургас, с което на Б. Ш. О., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с.Айрово, общ.Кърджали, обл.Кърджали, ул.Детелина № 30, за нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл.86 от ЗРА, а на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е отнета в полза на държавата: 36.00 кг. 13 бр. риба от вида "шаран", изземване; 49.00 кг. 8 бр. риба от вида "сом", върнато във водоема/водата. Жалбоподателя обжалва в срок наказателното постановление и моли съдът да постанови решение, с което да го отмени изцяло като незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Счита, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени при грубо нарушаване на административно - производствените правила и норми. При издаване на НП административно - наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, при липса на съответен обективен и пълен анализ на събраните доказателства, които са опорочили цялото производство по налагане на съответното наказание, респективно – накърнили правото му на защита. Излага подробни съображения в тази насока. В с.з. чрез пълномощник адв.М. Б. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от приложените и събрани по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че подзащитният му Б. Ш. О. не е знаел, че превозва в управлявания от него таксиметров автомобил риба, а и не е имал и задължението да знае точно какво превозват клиентите му. Той е изпълнявал рутинна поръчка за превоз на пътник, който е натоварил в багажника и то сам, своя багаж. Именно поради тази причина счита, че в конкретния случай няма осъществен състав на административно нарушение, тъй като липсва субективната страна на същия, а именно, че е извършено административно нарушение без никаква вина в неговия подзащитен, тъй той не е знаел какво превозва, съответно няма как да се снабди с лиценз за съответния превоз, не е превозвал рибата по поръчка, за която да има някакви изготвени документи и т.н. именно поради това счита, че в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на закона за рибарство и аквакултура, както и закона ВМД. Претендира разноски по делото. Ответната страна Началник на ИАРА, „Рибарство и контрол“ гр.Пловдив се представлява от Христомир Копчев началник отдел Рк Южна България, който заявява, че в хода на делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателя е превозвал на конкретната дата, с таксито си, лек автомобил Дачиа, модел Сандеро, риба в живо състояние. Твърди, че той е нарушил реално три разпоредби на закона, като е санкциониран само за едната. Той не е имал право да превозва с това превозно средство; по време на забраната за риба; не е имал и удостоверение, че има право да извършва превоз на жива риба, а е ясно от свидетелските показания, че рибата е мърдала и е била жива. Това, че той не е знаел, както твърди, че не е знаел какво транспортира, не го оневинява по простата причина, че той със същия успех може да превозва оръжие, наркотици, дори и труп. При проверка водача носи отговорност за товара и пътниците, които превозва. Моли да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от акт и НП такива са съставени и издадени на жалбоподателя, за това, че на 31.03.2025г. към 11: 55ч. в местността на с.Груево, общ.Момчилград, превозва в багажното отделение на лек автомобил, марка Дачиа, модел Сандеро, рег.ном: К1945ВН, риба от вида "шаран" и "сом", в живо състояние. Рибата е поставена в чували и е с общо тегло 85кг. - измерена със служебна везна. По време на проверката, при поискване на документ за регистрация на превозното средство като специализирано за транспорт на риба, такъв не е представен. Лицето не представя и лиценз по чл.165 от ЗВМД.както и регистрация по чл.246 от ЗВМД.Г-н О. с деянието си извършва административно нарушение на чл.50, ал.1, т.1 от ЗРА. Гореописаното представлявало административно нарушение на чл.50 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за което на нарушителя следва да се наложи административно наказание „глоба" по чл.86 от ЗРА. Предвид изложеното, на основание чл.91, ал.4 от ЗРА и правомощията, възложени ми със Заповед № РД 09-406/01.04.2022г. на министъра на земеделието, вземайки предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца, и след извършена преценка, че извършеното адм.нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното административно нарушение с въздигнатите основни принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с правилата за отговорен риболов е наказан. От разпита на свидетелите, разпитани по делото, а именно: Ф. Р. Ш. и Е. Г. Б., А. М., чиито показания съдът кредитира напълно, тъй като са кореспондиращи помежду си, установяват една и съща фактическа обстановка и са на очевидци по време на спирането на автомобила на жалбоподателя и извършената проверка. Тези свидетели установяват, че на 31.03.2025 год., около 11.55 часа в местността на с.Груево, общ.Момчилград, след спиране от органите на МВР в багажника на управлявания от жалбоподателя таксиметров автомобил са открити чували с описаната в акта подробно два вида сладководна риба – шаран и сом. И тримата свидетели говорят за това, че в автомобила е имало пътник, който според тях „не е бил добре“. Те са съставили акт на таксиметровия шофьор в случая жалбоподателя за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗРА. И тримата свидетели казват, че жалбоподателят е заявил, че не знае какво е било натоварено в багажника и какво е превозвал. По делото е разпитан и св.Мюмюн Дауд, който заявява, че е получил позвъняване от неизвестно за него лице да изпълни поръчката, но тъй като е получил повреда на автомобила си е звъннал на колегата си – жалбоподателя по делото и той е поел и изпълнил поръчката. При това положение съдът намира, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано. В случая липсва субективния елемент на деянието, а именно: че жалбоподателят е знаел какво превозва и е желаел да извърши такъв непозволен от закона превоз. В случая имаме жалбоподател, който е получил обаждане от свой колегата, който е приел поръчка да превози лице до друго местонахождение, той е приел поръчката, започнал е нейното изпълнение и по време на превоза е бил спрян първо от органите на МВР и в последствие му е съставен акт от органите на ИАРА. При това положение съдът намира, че няма как да бъде вменено административното нарушение по чл.50, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя, в случая таксиметров шофьор който извършва превоз на пътник натоварил в багажника на автомобила чували с описаната риба в АУАН. Странно е била и реакцията на контролните органи, които на место са преценили, че пътникът не е бил добре и вместо да съставят АУАН на пътника, те са преценили, че такъв следва да бъде съставен на таксиметровия шофьор който изпълнява съвсем други функции, а именно да превоз пътник от една точка до друга. С оглед гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. При този изход на делото, следва административно наказващия орган да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение, а именно в размер на 500 лева. Водим от изложеното, съдът