Мотиви към Решение № 2 от 1.3.2024 г. на Военен съд - Пловдив по дело № 237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК като Военно-окръжна прокуратура – Пловдив е образувала досъдебно производство № 40-Рп/2023 г. по описа на ВОП – Пловдив на 14.08.2023 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и същото е водено за установяване дали военнослужещ – ••• Н. Л. М. от в.ф. ••• – •••, на 14.08.2023 г. в гр. •••, на ул. ••• •••, управлявал нерегистриран кросов мотоциклет „•••“, с който навлязъл в насрещното платно за движение и предизвикал ПТП с л.а. „•••“ с рег. № •••, управляван от ц.л. М. Д. Д. от гр. ••• – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа предложението за приложение на разпоредбата по реда на чл. 78а от НК, с освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност и с налагане на административно наказание глоба, като по отношение на размера на глобата същият предлага той да бъде определен при баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни и отегчаващите – допуснатото нарушение по ЗДвП, а именно управление на МПС без да е правоспособен водач за този вид превозни средства и управление на нерегистрирано по закон превозно средство, което е основание да се приеме, че той и деянието са с висока степен на обществена опасност. Излага довод, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съда, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като същият е знаел, че управлява нерегистриран мотоциклет, но въпреки това се е качил и го е управлявал, като наред с това е допуснал и ПТП. Прието е в наказателната доктрина, че изводи за субективната страна на деянието се правят от обективните находки и от доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай е доказано, че мотоциклетът няма регистрационен номер към момента на деянието, а и при извършена проверка в системата на МВР по номера на рамата се указва, че няма и такава по ЗДвП, т.е. липсва регистрация по надлежния ред, за да може този мотоциклет да се управлява по пътищата от републиканската пътна мрежа. Липсата на регистрация, води и до липса на гражданска отговорност. Поради което претенциите за причинените материални щети от страна обвиняемото лице ще бъдат покрити от гражданския фонд от т.нар. специален фонд недобросъвестни водачи. Представителят на ВОП – Пловдив счита, че позоваването на обвиняемия на представения в хода на ДП талон за регистрация на мотоциклета, който е предоставен от продавача, не означава, че този мотоциклет има надлежна регистрация, съгласно българското законодателство в страната ни и, че може да се движи по пътищата от републиканската пътна мрежа. То е било регистрирано някога, но в ••• откъдето е внос, но съгласно приложния в хода на ДП талон за регистрация, в него изрично е вписано, че мотоциклетът е спрян от движение, поради износ за държава членка на ЕС и затова в него е вписан стария регистрационен номер т.нар. “•••“ – т.е. регистрацията на този мотоциклет е преустановена още в •••. Поради което доводите на защита, че мотоциклетът е с надлежна регистрация у нас и може да се управлява не се подкрепят от събраните по делото доказателства. При внос в страната ни този мотоциклет подлежи на регистрация, съгласно законодателството на РБългария в едномесечен срок, който срок сочи прокурорът е гратисен, след което водачът подлежи на санкция. Факт е, че обвиняемият е знаел това обстоятелство, че управлява нерегистриран мотоциклет, тъй като самият той в обясненията си е обяснил: ”Човекът, който ми го докара ми каза, че до един месец трябва да го регистрирам.“ и „Аз разбрах това”. Обяснения, които обв. М. е депозирал още и в хода на ДП. Поради което представителят на ВОП – Пловдив показа, че обвиняемият е съзнавал, че мотоциклета няма регистрационен номер. Прокурорът не приема защитната му позиция, че не е знаел, че управлява нерегистриран мотоциклет. Това е израз само на декларативност. Налице е умисъл, т.е. налице е и субективната страна на деянието – знание, че се управлява нерегистрирано МПС, като в случая е налице и липсва на съответната категория за управление на въпросния мотоциклет. И от това се извежда и изводът за наличието на висока обществена опасност на деянието и на самият деец, а именно, че съзнавайки, че управлява нерегистрирано МПС, той застрашава не само своя живот, но и живота на всички други участници в движението по пътищата. По отношение на приложените по делото веществени доказателства предлага същите да бъдат оставени по делото. Предлага обвиняемият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски. За обвиняемия ••• М. се явява адв. Ц. от АК –Пловдив, който моли съда да приеме, че престъплението, за което е предаден на съд подзащитният му, е формално престъпление и не изисква настъпване на конкретни вредни последици. В случая е приложима нормата по реда на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а не състава на чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Прочитът на двете материални норми сочи наличието на пълно съвпадение на двата състава. Ето защо едно и също деяние се третира като административно нарушение и като престъпен състав. Единствената разлика е в предвидената по закон санкция и в процесуалния ред за налагане на същата. Разликата е в обективната страна на състава на деянието. Обектът на посегателство е комплексен и с много ниска степен се засяга именно този обект, който се обективира от описаните характеристики на деянието. От обективна страна е необхоД. управлението на мотоциклет да е без регистрация. В настоящия случай са налице писмени доказателства – талон за регистрация на мотоциклета и договор за покупко- продажба на същия. От тях е видно, че този мотоциклет е с надлежно издадена регистрационна табела в •••. Това обстоятелство, сочи защита, удостоверява именно, че мотоциклетът може да се управлява на територията на РБългария. Защитата сочи, че този факт се потвърждава и от приложеното в хода на съдебното следствие писмено доказателство – писмо с рег. № 10-3000-1539 от 23.01.2024 г., издадено от Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив на л. 36 от съдебния том. Защитата се позовава и на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като в чл. 3 от същата изрично е посочено, че МПС се регистрират в едномесечен срок от придобиване на собствеността, или от извършения внос, а самото деяние е извършено именно в този едномесечен срок. Поради което моли съда да приеме, че подзащитият му е управлявал регистрирано МПС, но без регистрационна табела. Защитникът сочи, че спряно МПС означава, че МПС, както в РБългария, така и в ••• е дерегистрирано. Излага защитна позиция, че от представените на подзащиния му документи при закупуване на мотоциклета, няма как той да е знаел, че МПС е спряно от движение. От субективна страна деянието е умишлено, поради което деецът трябва да съзнава, че управлява мотоциклет, който не е регистриран, което не се установи по делото. Няма индикация, от която да се направи извода, че подзащитният му е съзнавал, че управлява мотоциклета без регистрация. Поради горното моли съда да кредитира дадените от подзащитния му обяснения, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Моли съда да признае подзащинтия му за невиновен, за деянието за което е предаден на съд, поради липсата на съставомерност. Ако съдът приеме, че подзащитият му е осъществил състава на деянието, за което е предаден на съд, то адв. Ц. моли съда да приеме, че е налице чл. 9, ал. 2 от НК. ОБВИНЯЕМИЯТ не се признава за виновен и моли съда да не го осъжда. Дава обяснение, от което се установява, че този мотоциклет е закупен по обява. Като на 04.08.2023 г. му е бил докаран до гр. ••• от гр. ••• на платформа. Като мъжа, който му го е докарал му е казал, че до един месец трябва да го регистрира и този факт самият обвиняем обясни, че го е разбрал. На место мъжът, който му е доставил мотоциклета му е обяснил, че трябва да свали регистрационния номер, защото трябва да го върне на италианеца. Самият обвиняем обясни, че в талона, който му е бил предоставен от продавача е видял, че пише, че мотоциклетът има регистрационен номер, поради което обвиняемият е приел, че може да го управлява. Обясни, че имал съзнанието, че този мотоциклет е регистриран и може да го управлява. Самият той обясни, че ако едно МПС е без регистрационни табели, то това означава, че не е регистрирано, това се отнася обясни той, и за мотоциклетите. Обясни, че той си превел и талона за регистрация и договора за покупко-продажба на мотоциклета, чрез преводача на телефона, като това направил още в момента, в който му бил докаран мотора. Същият отрича да му е бил съставен констативен протокол. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Обвиняемият ••• Н. Л. М., с ЕГН ••••••••••, от в.ф. ••• – ••• е постъпил на военна служба в БА на 16.08.2021 г. Към настоящия момент заемал длъжността „•••“ във в.ф. ••• – •••, видно от приложената в хода на досъдебното производство кадрова справка на л. 91, том 2 от ДП № 40- Рп/2023 г. по описа на ВОП – Пловдив. По време на службата си се проявявал като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ, умеел да работи в екип. Добре познавал и изпълнявал функционалните си задължения, регламентирани в законите, правилниците и нормативните документи. Съобразителен, наблюдателен и изпълнителен бил, видно от приложената характеристична справка на л. 92, том 2 на досъдебното производство. Награждаван е един път и не е бил наказван, данни вписани в приложения служебен картон на л. 93, том 2 от досъдебното производство. Не е осъждан до момента, видно от приложената в хода на досъдебното производство справка съД.ст на л. 89, том 2 от досъдебното производство. На 04.08.2023 г. обв. ••• М. закупил от непознато за него лице, нерегистрирано моторно превозно средство – мотоциклет марка „•••“ с рама № •••, за сумата от 3 200 евро. Същият му бил докаран на домашния адрес в гр. ••• от гр. ••• на платформа. При получаване на мотоциклета обв. ••• М. получил още: договор за покупко-продажба и талон, като и двата документа били на италиански език. Лицето, което докарало мотоциклета му обяснило, че трябва в едномесечен срок да го регистрира, за което обстоятелство самият обвиняемия не е отрекъл в обясненията си, че не е разбрал този факт - от което се налага извода, че узнавайки това обстоятелство, априори у него в съзнанието му е било изградено узнаване, че при нерегистриране на мотоциклета, той не би могъл да го управлявал по пътищата в страната ни. Обв. ••• М. не представил за регистрация мотоциклета в сектор ПП на ОДМВР – Пловдив, факт потвърден от приложеното в хода на досъдебното производство писмено доказателство – писмо с рег. № 10300-2144 от 09.01.2023 г., издадено от Сектор „Пъпна полиция” при ОД на МВР – Пловдив на л. 40, том 2 от досъдебното производство. От него по категоричен начин се установява, че мотоциклет •••, категория •••, съгласно чл. 4 от Регламент ЕС № 168/2013 г. подлежи на регистрация при управление на същото по пътищата отворени за обществено ползване, съгласно ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрация, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На 14.08.2023 г., около 17.50 ч. в гр. ••• по ул. •••, обв. ••• М. е управлявал нерегистрирания мотоциклет „•••“ с рама № •••, като отивал да помогне на приятел за ремонт на покрив. При управление на мотоциклета, при излизане от завой, обв. ••• М. видял лек автомобил „•••“ с рег. № ••• управляван от св. гр.л. М. Д. Д.. Този автомобил се прибирал в своето платно след като заобиколил една крава, която била водена от лицето Д. М.. Кравата била водена винаги вързана. За този факт е показала и св. М. С.. Последвал удар от дясната страна между мотоциклета и лекия автомобил в лентата за движение на лекия автомобил. В резултат на удара обв. ••• М., политнал напред и с глава ударил и счупил предното обзорно стъкло на лекия автомобил. Водачката на лекия автомобил св. Д. преустановила движението на своя лек автомобил. Слязла от него и се отправила към обв. ••• М.. На същия на помощ се притекъл св. З., който бил пряк очевидец на случилото се. Същият възприел настъпилото ПТП, както и факта, че обв. ••• М. бил и без каска. Св. З. се приближил до обвиняемия. Изправил го. Подпрял го на оградата на съседния двор. Св. З. възприел и факта, че обв. М. управлява мотоциклет, който бил без регистрационна табела в момента, в който настъпило ПТП и, че същият бил без регистрационна табела и след това на фабрично обособеното място за регистрационен номер – площадката. Така св. Д. не успяла да проведе разговор с обв. ••• М., тъй като той бил прибран в двора на св. М. С. и св. Г. С.. Те двамата били в двора си, когато чули удар. Излезли и възприели Д. М., който си водел кравата. Видели лекият автомобил, като предницата му сочела центъра на гр. •••. До шофьорската врата възприели възрастна жена. На земята по посока „•••”, някъде пред дясната врата на лекия автомобил, падналият мотоциклет, който бил с два цвята оранжево и бяло. Св. С. забелязала на оградата на съседния двор подпрян обв. ••• М., като от скулата му течала кръв. Бил в съзнание и разговаряли. Св. С. му предложила да го прибере в дома си, като го прегърнала през рамото си. Повела го към дома й. По път обв. ••• М. взел да се „олюлява”, поради което св. С. извикала съпруга си. Дошъл св. Г. С. и го прибрали в двора. Св. С. се обадила на •••та на обв. ••• М., когото познавала – Л. М.. Като през това време св. С. прибрал мотора в двора на св. М. Н. (съседния имот до техния), за което никой не я попитал. На помощ се притекла и св. Т. В., която заварила обв. ••• М. седнал на стъпалата към двора. Бил контактен и не е изпадал в безсъзнание. Тя започнала да му промива раните, тъй като е медицинско лице и се обадила на тел.112. През това време св. Д. се прибрала с лекия автомобил до дома си. На место се върнала със своя брат и там заварила спешна помощ, като възприела как на носилка изваждали от двора на къщата намираща се в гр. •••, ул. ••• ••• обв. ••• М.. През това време на место пристигнал и екип от служители на РУ – ••• в състав полицейските служители: ••• Г. А. А. и ••• В. И. П., които на место заварили екип на ФСМП – •••. Уведомили св. Д. да докара лекия автомобил на местото, което тя и направила. С обв. ••• М. разговор провел св. П.. Обв. ••• М. бил контактен. Св. П. установил, че младият мъж е Н. Л. М., •••, от гр. •••. Същият на место бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство като пробата била отрицателна. По следите, останали на пътното платно от масло и кръв, полицейските служители открили управлявания от обв. ••• М. мотоциклет с видими щети от ПТП. Установили и местонахождението на мотоциклета, в частен двор на ул. ••• ••• в гр. •••. Св. А. разпоредил на св. Н. да отвори вратата на имота и да извади мотоциклета отвън на тротоара. На тротоара служителите на РУ – ••• установили, че на мотоциклета няма регистрационна табела, тъй като мотоциклета бил фабрично оборудван с площадка за монтаж на такава. Тази площадка за монтиране на регистрационна табела е една и се намира на задната страна на мотоциклета. На место се явил и мъж, който се представил за ••• на обв. ••• М., който пред св. А. заявил на св. Д. да се прибира, че ще оправят щетите по автомобила по-късно. Бил иззет видеозапис на кръстовището между ул. „•••“ и ул. „••• •••“, в гр. •••. От него било установено, че обв. ••• М. управлявал мотоциклет, който е без регистрационен номер и без каска. Факт, който бил установен и на место от пристигналия автопатрул в състав св. А. и св. П.. Те установили, че обв. ••• М. е и неправоспособен водач, т.е. не притежава категория „А“ за управление на мотоциклети. Липсата на изискуемата категория за водач на мотоциклет се установява и от приложеното в хода на досъдебното производство писмено доказателство – справка за нарушител/водача – л. 29, том 2 от досъдебното производство, където е отразено, че лицето Н. М. е правоспособен водач и притежава категории •••“. На место служителите на РУ – ••• по номера на рамата на мотоциклета № •••, установили, че той не е регистриран по надлежния ред, поради което не може да му бъде съставен АУАН за липсва на гражданска отговорност. За това обстоятелство е налице и писмен отговор от РУ – •••, с рег. № 000-2564 от 27.02.2024 г. на л. 66 от съдебния том, че водачите на МПС са длъжни да сключат договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“. Налице е и друго писмено доказателство – писмо с изх. № 24-00-219/23 от 05.02.2024 г. на л. 52 от съдебния том, в което е посочено, че мотоциклетът „••••••“ е с номер на рама ••• / участник № 1 отразен в протокола за ПТП /няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“. По причинената имуществена щета на М. Д. в размер на 1 173.65 лв., по лек автомобил „•••“ с рег. № •••, щетата е изплатена от Гражданския фонд, като ще бъде насочен регрес спрямо обв. ••• Н. М.. На место св.••• П. съставил на обв. ••• М. и констативен протокол за ПТП, л. 33 – л. 34, том 2 от ДП, където мотоциклетът е описан като участник № 1 в ПТП и е вписан по вид, марка, модел и номер на рама, но липсва вписване на регистрационен номер и наличие на валидна гражданска отговорност. За наличието на съставен констативен протокол от страна на св. П. е налице и писмо с изх. № 24-00-219/23 от 05.02.2024 г. на л. 52 от съдебния том, предоставено от Гаранционен фонд, където в т. 1 от писмото е отразено именно това обстоятелство, че е издаден констативен протокол за ПТП № 2023-1-24-1587 от 14.08.2023 г. Видно от приложената справка от РУ – ••• в системата АИС МВР, нямало данни в базата за собственост и регистрация на мотоциклет марка „•••“ с рама № •••, факт потвърден от приложеното писмено доказателство в хода на ДП на л. 27, том 2 писмо с рег. № 103000-18747 от 30.08.2023 г. Този мотоциклет трябва да бъде регистриран съгласно законодателството на РБългария, за да може да се движи по републиканската пътна мрежа в едномесечен срок от придобиването му, съгласно показанията на св. П. и чл. 140 от ЗДвП. На обв. ••• М. бил съставен и АУАН за това, че е загубил контрол върху управлявания от него мотоциклет, като актосъставител е св. П.. Видно от назначената по досъдебното производство авто-техническа експертиза – л. 98 – л. 101, том 1 от досъдебното производство в нея е посочено, че се касае за мотоциклет марка „•••“ с рама № ••• е моторно превозно средство, притежаващо сертификат за съответствие с одобрения тип, със собствен двигател с вътрешно горене – мотоциклет за превоз на хора, марка •, категория – „•••“, както и, че същият е фабрично оборудван с площадка за монтаж на регистрационна табела. Управляваното о т обв. ••• М. пътно превозно средство е моторно превозно средство по смисъла на т. 11, параграф 6 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабдено с двигател за придвижване. Моторното превозно средство – мотоциклет марка „•••“ с рама № •••, подлежало на регистрация по надлежния ред, установен в Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г., изм. и доп. ДВ бр.110 от 29.12.2020 г., като това обстоятелство било известно обв. ••• М.. На 14.08.2023 г. обв. ••• М. управлявал мотоциклета по улица •••, в гр. •••, която била част от пътната мрежа отворена за обществено ползване, знаейки, че за това МПС няма издаден държавен контролен номер, както и, че няма поставена на съответното място регистрационна табела. По този начин обв. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 14.08.2023 г. в гр. •••, на ул. ••• ••• е управлявал нерегистриран кросов мотоциклет „•••“, с който навлязъл в насрещното платно за движение и предизвикал ПТП с л.а. „•••“ с рег. № •••, управляван от ц.л. М. Д. Д. от гр. ••• Съдът стигна до този извод след като извърши цялостен разбор на събраните, както гласни, така и писмени доказателства по делото. От извършения анализ се установява, че в действителност на 14.08.2023 г. обв. ••• М. е управлявал нерегистриран мотоциклет по републиканската пътна мрежа. Това е така, защото са налице многобройни писмени доказателства в тази насока е видно, че за да може обв. ••• М. да управлява закупения от него мотоциклет, той е длъжен да го управлява при наличие на поставена на самия мотоциклет регистрационна табела на фабрично монтираната за това площадка на мотоциклета, след като е налице надлежна регистрация в Сектор ПП и КАТ при ОД на МВР – Пловдив. Самата регистрация изиска спазване на установените законови правила в Република България. Безспорен е факта, че в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изрично законодателят е упоменал, че след закупуване на едно пътно превозно средство, то подлежи на задължителна регистрация в страната ни. За знанието на това обстоятелство и самият обвиняем е обяснил, че от мъжа, който му е доставил мотоциклета е узнал, че до един месец след закупуване на мотоциклета, същият трябва да бъде регистриран, за който факт и самият обвиняем обясни, че е разбрал, т.е. налице е знание у самия обвиняем. Мотоциклетът е закупен на 04.08.2023 г., а на 14.08.2023 г. за обвиняемия е установено по категоричен начин, че го е управлявал, без този мотоциклет да е бил регистриран по надлежния ред и с монтирана регистрационна табела. За липсата на регистрационна табела са налице категорични свидетелски показания, а именно – св. Д., св. З. св. Н., св. С. и св. С., както и показанията на св. А. и св. П.. Последният свидетел, след извършване на проверка по номера на рамата на самия мотоциклет, установил, че регистрация на мотоциклета липсва в системата за регистрация при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. Регистрация по смисъла на т. 18 от ДР на ЗДВП е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационни номера. Безспорно е налице писмено доказателство, от което по категоричен начин се установя, че в хода на досъдебното производство – писмо с рег. № 103000-21334 от 09.10.2023 г. – л. 40 от досъдебното производство, в което е отразено, че мотоциклет •••, категория •••, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) подлежи на регистрация при управление на същото по пътищата, отворени за обществено ползван по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Този факт се потвърждава и от изисканите и приложени в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а именно: писмо № 103000-1539 от 23.01.2024 г. на л. 36 от съдебния том, в което е отразено, че съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДВП приобретателят на пътно превозно средство е длъжен в едномесечен срок да регистрира придобитото пътно превозно средство в служба за регистрация на пътни превозни средства по постоянен адрес. Отразено, е че при внос и покупка на превозно средство от друга страна в Република България не е задължително превозното средство да има регистрационни табели. В настоящия случай се установя, че мотоциклетът е бил докаран на платформа, като лицето, което го е доставило е свалило регистрационния номер, поради причина, че същият е следвал да върне на лицето, от което е придобил мотоциклета от •••, тъй като самият мотоциклет е спрян от регистрация в •••. Ето защо се доказва и още едно обстоятелство, че мотоциклетът освен, че е бил спряно от движение, поради износ, пред обвиняемото лице е свален и регистрационния номер, който факт му е станал известен. От това се налага изводът, че след като мотоциклетът е бил и спрян от движение и със свалена регистрационна табела, то обвиняемият е знаел, че няма право да го управлява на територията на старата ни. Ето защо доводите на защитата, че този мотоциклет е бил регистриран по надлежен ред в ••• и има монтирана регистрационна табела е индиция, че обв. ••• М. може да го управлява по републиканската пътна мрежа в Република България. Доводите на защитата не се приемат от съда, тъй като в настоящия случай не са спазени задължителните изисквания за наличие на надлежна регистрация на мотоциклета. Липсва надлежна регистрация на това превозно средство, поради което съдът не приема довода на защитата, който се позовава на приложеното по делото в хода на съдебното следствие писмено доказателство – писмо л. 36 от съдебния том, където в т. 4 е упоменато, че ако дадено превозно средство е регистрирано по надлежния ред в друга страна и има монтирани регистрационни табели за същото, то тогава може да се движи по републиканската пътна мрежа в Република България. Установено е от приложените многобройни доказателства, че за конкретното превозно средство липсва надлежна регистрация в друга страна, за да може да се управлява в страната ни. Налице е надлежен документ, от който е видно талон – свидетелство за регистрация л. 111 – 113, том 2 от досъдебното производство, че за това превозно средство е налице вписване на обстоятелството – „спиране от движение“, което означава, че то не може да се придвижва на собствен ход не само в •••, но и в Република България. Поради тази причина то не е докарано, а е доставено на обвиняемото лице М. от гр. ••• до гр. ••• на платформа. При липса на надлежна регистрация е налице забрана то да се управлява по пътищата от републиканската ни пътна мрежа. От тук се извежда и степента на обществена опасност, не само на дееца, че той е знаел, че управлява нерегистрирано превозно средство, но и на самото деяние, която според съда е висока. Това е така, защото обвиняемото лице не е спазило изискванията по ЗДВП, а именно да извърши надлежна регистрация на превозното средство, допуснало е умишлено управление на мотоциклета без регистрационна табела, знаело е, че неправоспособен водач за тази категория мотоциклети. Самият обвиняем в обясненията си е обяснил, че веднага, след като му е бил доставен мотоциклета, е извършил превод на документите чрез телефона си, от което следва извода, че той е узнал, че това превозно средство не е регистрирано по надлежен ред, не само в •••, налице е спиране от движение, а и че същото подлежи на задължителна регистрация в страната ни. Факт, за който обв. ••• М. не отрече, че не е узнал още в деня на доставянето на мотоциклета от самия доставчик. Без съмнение в настоящия случай се доказа, че обв. ••• М. е управлявал нерегистрирано превозно средство, за което обстоятелство той е знаел, макар да изгражда своя защитна позиция, че след като е видял в документите, че има „•••“, т.е. регистрационен номер, той е приел, че мотоциклетът е регистриран по надлежен ред и може да го управлява. Тази му защита позиция се оборва от факта, че самият той е узнал от мъжа, който му е доставил мотоциклета, а именно, че трябва да го регистрира, което априори е израз на липса на надлежна регистрация, съгласно изискванията на българското законодателство. Няма значение, че обвиняемият го е управлявал в едномесечния срок, в който следва да го регистрира, както твърди защитата. Законодателят е употребил израза „до 1 месец“ от придобиване на собствеността. В случая обв. М. на 10-тия ден от придобиването се установи по категоричен начин, че го е управлявал, въпреки че е бил нерегистриран. Този факт на знание, че управлява нерегистрирано превозно средство е израз на висока степен на обществена опасност, не само на самият деец, защото той чрез деятелността си е увредил не само себе си, тъй като се установи, че той е бил без каска и, че непритежава съответната категория за управление на мотоциклет, видно от приложените медицински документи от л. 47 –л. 88, том 2 от досъдебното производство, но е причинил и имуществени щети по удареното от него, поради загуба на управление, друго МПС – л.а. „•••“ с рег. № •••. Като наред с това се доказа, от приложените по делото писмени доказателства – писмо изх. № 24-00-219/23 от 05.02.2024 г. на Гаранционен фонд, че поради липса на надлежна регистрация, според българското законодателство е налице и липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която да покрие щетата. Налице е създаден специален фонд, който покрива щетите причинени от водачи, които не са сключили задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като срещу водача ще бъде нарочен регрес за покриване на имуществената щета. С това си поведение той не само застрашава своя живот, но и живота на останалите участници в движението, поради което съдът не приема защитната теза, че в случая е налице чл. 9, ал. 2 от НК. За да е налице малозначителност следва деянието да е осъществено формално признаците на престъпния състав или да са осъществени признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, която да не е обществена опасност или неговата обществена опасност да е явно незначителна. В настоящия случай не се доказа нито малозначителност, нито обществената опасност да е явно незначителна. Това е така, защото обв. ••• М. узнавайки, че превозното средство няма надлежна регистрация, която трябва да направи в едномесечен срок, се е качил и е управлявал мотоциклета, като е осъзнавал, че с поведението си застрашава не само собствения си живот, но и живота на останалите участници в движението, и поради липса на съответната категория за правоспособност по ЗДвП. Факт е, че по делото е налице медицинска документация, от която е видно, че самият обвиняем си е причинил телесна увреда, както и, че е налице причинена имуществена щета по лекия автомобил на св. Д., което е израз на незачитане, от страна на обвиняемото лице, на установените законови изисквания в Република България и е налице ниско правно съзнание у самия обвиняем. Нещо повече, доказано е, че обв. М. не притежава съответната категория за управление на мотоциклет, която се изисква по закон, а именно категория „А“, от което следва, че той с поведението застрашава всички участници в движението по пътищата, което е израз на незачитане на основно човешко право – правото на живот. При спазване на установените законови изисквания за управление на надлежно регистрирано превозно средство, то по този начин ще се защити безопасността при осъществяване на транспорта. От това се налага и изводът, че при липсата на надлежна регистрация и управление на превозното средство от страна на обв. ••• М., то е не само обществено опасно самото деяние, което е и с висока степен на обществена опасност, поради по-горе посочените обстоятелства, но и е налице висока степен на обществена опасност и на самия извършител. Незаничайки най-ценното човешко право – правото на живот. Съдът не приема защитна позиция на адв. Ц., че в случая следва да се приеме, че е налице нормата по чл. 175, ал. 3 от ЗДВП. В случая са налице засегнати обществени отношения, защото е налице допуснато осъзнато управление на нерегистрирано превозно средство от страна на обв. лице, причинено е ПТП, причинена е увреда не само на водача на превозното средство, но и имуществена на собственичката на лек автомобил марка „•••“ с рег. № № •••. Налице е немарливо отношение от страна на обвиняемия по отношение на зачитане на установените в страната ни закони – налице е управление без регистрация на превозното средство, управление без предпазна каска и без съответната категория за този вид превозно средство изискуема по ЗДВП. Тази съвкупност от допуснати нарушения е израз на висока степен на обществена опасност у самия обвиняем. Няма как да се приеме, че от предоставените по делото документи – талон на мотоциклет и договор за покупко-продажба е налице т.н. „тарга“, което да е израз на наличие на регистрационен номер, което да е дало основание и право на обвиняемото лице да го управлява на територията на Република България. От показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и от показанията на св. П., дадени в хода на съдебното следствие, по категоричен начин се доказа, че обв. ••• М. е управлявал мотоциклета без да има монтирана регистрационна табела на фабрично оборудваната за това площадка на самия мотоциклет. Няма как да се приеме защитната позиция, изградена от обвиняемия, че той е предполагал, че мотоциклета е с регистрационен номер, тъй като в самия талон на мотоциклета е отразен наличие на такъв. Видно от самия талон там в действителност е вписан номер – •••, който номер е вписан и в договора за покупко-продажба – л. 108 – л. 110, том 2 от досъдебното производство. Зачитайки самото съдържание на предоставения в хода на досъдебното производство талон – свидетелство за регистрация – л. 111 – л. 115, том 2 от досъдебното производство е видно, че в т. 3 е отразено, че превозното средство е спряно за движение поради окончателен износ за страна членка на ЕС (България). Самото спиране от регистрация за едно превозно средство означава, че същото не може да се управлява по републиканската пътна мрежа, тъй като са налице условията по реда на Глава 7 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Този факт е потвърден и от защитата, като самият адв. Ц. е категоричен, че спирането от движение на МПС означава, че превозното средство не може да се управлява. От събраните по делото доказателства се вижда, че действително на инкриминираната дата обвиняемият е управлявал посочения мотоциклет, без същият да е регистриран по съответния ред. Въпреки това обаче си е позволил да го управлява в населеното място. Това се вижда от приложените по делото писмени доказателства, от неговите обяснения, от показанията на разпитаните по делото свидетели, в чиито показания не се наблюдават никакви противоречия. По категоричен начин се доказа, че деянието обвиняемият е извършил при ПРЯК УМИСЪЛ. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е действал със съзнанието, че превозното средство, което управлява, не е регистрирано по предвидения законов ред. Съзнавал е, че извършва общественоопасно престъпление по транспорта. Знае законово регламентирания ред за регистрация за моторните превозни средства, а и за него се установи, че не притежава съответната категория за управление на този вид превозно средство – мотоциклет. Не проявява критичност по отношение на извършеното от него. При така посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице условията по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел ІV от НК. С оглед на това съдът намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – Пловдив, в размер на 1 500 лв. за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Определеният размер на глобата е определен при баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични данни и отегчаващите отговорността обстоятелства – незачитане на установените в страната изисквания за безопасност на движение по пътищата от републиканската пътна мрежа, както и факта, че същият не зачита основно човешко право – правото на живот. След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът счита, че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително възпитателен и предупредително възпиращ ефект върху обвиняемия. Ще следва обвиняемият ••• Н. Л. М. да бъде осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на РС “Военна полиция“ –Пловдив, общо сумата от 883.00 лв. разноски, направени в хода на досъдебното производство, от които за авто-оценъчна експертиза – 145 лв., за авто- техническа експертиза – 500 лв. за авто-техническа експертиза – 190 лв., и 48 лв. възнаграждение за извършен превод, а при липса на доброволно изпълнение, сумата от 5, 00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Ще следва да се унищожат, приложните по делото веществени доказателства – 1 брой компакт диск – марка ••• на л. 124 от том І на досъдебното производство и 1 брой компакт диск – марка ••• на л. 25 от том ІІ от досъдебното производство, като вещи без стойност, след влизане на решението в законна сила. По изложените съображения съдът постанови решението си. 21.03.2024 г., Пловдив ВОЕНЕН СЪДИЯ: