Решение № 2439 от 13.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10748/2022 г.

Производството по финансов начет е особено исково производство за реализиране имуществената отговорност на определени в чл. 23 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ, обн. ДВ- бр. 33/21.04.2006 г./ лица за щети, причинени на посочени в чл. 4 ЗДФИ юридически лица, което /производство/ е продължение на производството по финансова инспекция на определеното учреждение в случаите, когато при нея са констатирани вреди и е прието, че за тези вреди отговарят лицата по чл. 23 ЗДФИ. Това определя и особената негова цел - да се провери пред съд истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да се присъди дължимото на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди. Актът за начет е официално удостоверяване на определени факти, изхождащо от надлежен държавен орган и извършено по надлежния ред. За да има актът за начет законна доказателствена сила, той следва да е редовен и да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства относно съдържащите се в него констатации (чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ ). Нередовният акт за начет - издаден от некомпетентен орган, несъдържащ констатации за вреди, ненадлежно документиран, невръчен на начетеното лице, не се ползва с присъщата на редовния акт за начет доказателствена сила. Предмет на законната доказателствена сила на акта за начет са съдържащите се в него фактически констатации относно непозволеното Д.ние на начетеното лице, вредите и техния размер, причинната връзка между Д.нието и вредите. Законната доказателствена сила на акта за начет се състои в задължението на съда да приеме, че констатираните в акта за начет факти са се осъществили така, както са удостоверени. Съдът е длъжен да счита фактическите констатации в акта за начет за истински до доказване на противното - чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Оборването на тази доказателствена сила се състои в доказване, че фактическите констатации на акта за начет не отговарят на действителността. То е обратно, а не главно доказване, но поради законната доказателствена сила на акта за начет трябва да бъде пълно доказване. Пълната имуществена отговорност по реда на производството по финансови начети се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено (при пряк или евентуален умисъл), или без значение формата на вина - ако е от липси или е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. От съвкупния анализ на приетите доказателства се установява, че процесният акт за начет, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е редовен. Същият е изготвен от финансов инспектор при АДФИ при извършена финансова инспекция на „М..“ ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н... Актът за начет е съставен при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ ред - финансовата инспекция е възложена със заповед № ФК-10- 980/02.10.2018 г. на директора на АДФИ, като не се спори, че с последващи заповеди крайният срок на инспекцията е продължен до датата на акта за начет; Финансовият инспектор е извършил инспекцията в рамките на указания предмет на проверката - за законосъобразност и документална обоснованост при отчитане на приходите по касов път, както и счетоводното им отразяване в регистрите в периода от 01.04.2013 г. до датата на извършване на проверката на касовата наличност на клона, изменен впоследствие на: проверка за законосъобразност и документална обоснованост при отчитане на приходите и разходите по касов път, както и счетоводното им отразяване в регистрите за периода от 01.01.2013 г. до датата на извършване на проверката на касовата наличност на клона; Актът за начет съдържа реквизитите по чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ и е документиран; Актът за начет е връчен на проверяваните лица, като са обсъдени и възраженията на проверяваното лице Б. и е съставено мотивирано писмено заключение по акта за начет (чл. 22, ал. 4 ЗДФИ), според което констатациите по акта за начет остават непроменени. За да се зачете презумптивната доказателствена сила на акт за начет и да се ангажира имуществената отговорност на ответниците по реда на ЗДФИ е необходимо те са да измежду лицата визирани в чл. 23 ЗДФИ респ. чл. 38 ППЗДФИ. Съгласно закона, субекти на такава отговорност могат да бъдат пет категории лица, които правната доктрина и съдебна практика дефинира с общото понятие - отчетници, с изключение на тези по чл. 21, ал. 3 ЗДФИ. Съгласно чл. 21, ал. 3 са налице следните групи субекти на имуществената отговорността, а именно лица, които: 1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество; 2. упражняват контрол върху лицата по т. 1; 3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице; 4. управляват или се разпореждат с имущество; 5. са посочени в чл. 21, ал. 3 - лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Преките отчетници са лицата, които получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество /пари и материални ценности/, което им е поверено с оглед на заеманата от тях длъжност в проверяваната организация и произтичащите от нея трудови задължения. Работници и служители, които не заемат отчетническа длъжност, могат да бъдат субекти на имуществена отговорност, ако фактически осъществяват отчетническа дейност в някоя от горепосочените й проявни форми. Това са т.нар. фактически отчетници. Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Б. е заемал длъжността „дефектоскопист“ при ищеца през процесния период, като съгласно длъжностната характеристика на длъжността, не служителя не са му били вменени отчетнически функции, свързани с получаване, събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични средства. В същото време, не се спори и се установява, че ответникът е получавал парични средства под формата на командировъчни и се е отчитал всеки месец за изразходваните от него средства, следователно съдът приема, че с същият е придобил качеството на "фактически отчетник" по смисъла на чл. 23, т. 1 ЗДФИ. За възникването отговорността на ответника следва да е осъществен фактически състав, включващ виновно и противоправно поведение, в пряка и непосредствена последица от което за ищеца да са настъпили имуществени вреди. В акта за начет финансовият инспектор е обосновал отговорността на ответника Б. с обстоятелството, че приложените към авансовите отчети на служителя Б. заповеди за командировки не съдържали задължителните реквизити по чл. 9, ал. 1 НКС, както и не били подписани от управителя на клона в качеството му на работодател на командированите лица, поради което същите не пораждали валидно правоотношение между него, като командироващ и лицето – командирован, както и не водили до съответните правни последици, свързани с отчитането на командировъчни разходи, като отчетните документи, с които са отчетени от подотчетното лице разходите за командировки по приложени бланки на командировъчните заповеди, също не били подписани от управителя на клона, като лице, което утвърждавало разходите. Съгласно чл. 10 НКС заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице, като съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата заповедта следва да съдържа следните реквизити: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право; начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари; видът на отчета за извършената работа; необходимостта от заверка на заповедта с подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на командироването. От представените заповеди за командироване за процесния период се установява, че не съдържат необходимите реквизити, както и че не са подписани от управителя на клона, с изключение на седем от тях. В същото време, от събраните свидетелски показания на двамата управители на клона за процесния период се установява, че Б. действително е бил изпращан на командировки, доколкото задълженията му са били да организира контрол по местата на обектите, като този контрол по места се оформял именно като командировка. От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява още, че служителят е представял авансови отчети за извършените разходи по време на командировките, като е представял и съответните документи за извършените разходи. Следователно съдът приема, че служителят е имал право на командировъчни и неиздаването на надлежни заповеди за командировка не може да се вмени във вина на служителя, доколкото задължението за издаване на командировъчните заповеди лежи върху управителя на дружеството. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника Б., в пряка и непосредствена последица от което за ищеца да са настъпили претендираните имуществени вреди, поради което предявният срещу него иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен. По отношение на ответника Д. И. съдът намира следното: Не се спори и от събраните доказателства се установява, че през процесния период ответничката е изпълнявала длъжността „счетоводител, оперативен“ при ищеца, като в това си качество е извършвала всички дейности, свързани с обработка на финансово-счетоводни документи, съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността. Както се посочи по-горе, фактическите констатации в акта за начет следва да се считат за верни до доказване на противното, като в тежест на ответника е да установи чрез пълно обратно доказване, че релевантните за отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет. В акта за начет е прието за установено, че в качеството си на счетоводител, оперативен, ответничката не е упражнила контрол върху редовността на представените от служителя Б. разходооправдателни документи. Установено е, че И. е одобрила и осчетоводила отчетените от Б. разходи за командировки, без да са документално обосновани с редовни разходооправдателни документи, в нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (отм.), респективно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (в сила от 01.01.2016 г.). В резултат на действията на служителката неоснователно са били признати разходи и са били намалени паричните задължения на подотчетното лице, за което на основание чл. 21, ал. 2 ЗДФИ следва да носи солидарна отговорност с В. Б. за причинената вреда на „М..“ ЕАД – клон „ЦКЛ“ Н... Съдът намира, че ответникът Д. не успя да обори констатираното в акта за начет, доколкото от негова страна не бяха посочени никакви твърдения или доказателства в тази насока, поради което предявените по отношение на ответника И. искове подлежат на уважаване в тяхната цялост. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1092, 52 лв., представляваща разноски по исковото производство за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и сумата от 1 233, 95 лв. – разноски в заповедното. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника В. Б. сумата в размер на 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД