Решение № 44 от 24.1.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 827/2024 г.

Окръжен съд - Велико Търново24.01.2025 г.докладчик Любка Милкова

Диспозитив

На основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.“Вичо Грънчаров“ №9А, ет.2, с ЕИК 147111873, че е нарушило притежаваното от Г. Р. Х. от гр.Велико Търново, ул, с ЕГН ••••••••••, авторско право върху процесната кръстословица чрез възпроизвеждането й без разрешение на автора и без обозначаване на автора в брой 125/7024/ от 03.07.2015г. на вестник „Черноморски фар“. ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.“Вичо Грънчаров“ №9А, ет.2, с ЕИК 147111873, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Х. от гр.Велико Търново, ул.“ с ЕГН ••••••••••, сума в размер на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски. Решението подлежи на въззивно обжалване от страните по делото в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 24.01.2025г., пред ВТАС. Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 44

гр. Велико Търново, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20244100100827 по описа за 2024 година Установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП.

Ищецът Г. Р. Х., чрез пълномощника си адв.Н. Недялкова – ВТАК, излага твърдения в ИМ, че ответникът ТД „Чермонорски фар“ ЕАД издава вестник „Черноморски фар“ – регионален вестник за град Бургас. Твърди, че в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар" е публикувано негово авторско произведение - кръстословица, без негово знание и съгласие. Сочи, че при публикуването й е премахнат надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net", обозначаващ авторството на ищеца. Излага твърдения, че кръстословиците му представляват обект на авторско право и съгласно чл.3, ал.1 от ЗАПСП се ползват от закрилата на закона, което поражда правния му интерес да търся установяване на факта на нарушението на авторското му право от страна на ответното издателство.Твърди, че авторското му право е нарушено чрез следните действия:

Използването на негово произведение без разрешението му в нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП; Премахване на надписа, обозначаващ авторството му в нарушение на чл.15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП;

Сочи, че като доказателство, че е автор на процесната кръстословица, посочва брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. на в-к Черноморски фар", където същата е публикувана преди това, позовавайки се на презумпцията по чл.6 ал.1 ЗАПСП. Твърди се, че в първоначалната публикация се вижда надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net, доказващ авторството на ищеца. Сочи се, че се вижда също, че кръстословицата, публикувана в брой 125/7024/ от 03.07.2015 г. на в-к „Черноморски фар", е идентична с тази, публикувана в брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. на в-к „Черноморски фар", т.е. това е едно и също произведение. Твърди се, че процесната кръстословица ищецът е предоставил за публикуване във вестника през 2011г. по силата на договор за използване на авторски произведения от 25.03.2009 г. между него и предишния издател на в-к "Черноморски фар". Сочи се, че в договора има клаузи, недопускащи повторно публикуване на кръстословици във вестника, както и забраняващи премахване па надписа, обозначаващ името на автора, кореспондиращи с чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП. Твърди се, че на 01.10.2012 г. ищецът сключил аналогичен договор с аналогични клаузи с ответното дружество, което вече беше поело издаването на вестника, по който договор работили от датата на сключването му до края на м. юли 2013г. и след този момент ищецът престанал да изпълнява задълженията си по договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника по него. Сочи се, че след този момент ищецът не е предоставял свои произведения на ответника и в този смисъл от този момент договорът е престанал да действа, въпреки че формално не е бил прекратяван. Сочи, че процесната кръстословица е публикувана, като вероятно е използван файла, останал от първоначалното й публикуване през 2011г., и косвен признак за това е факта, че полетата, предназначени за вписване на букви от страна на читателя, са с променена форма. Сочи, че това са полета с неправилна форма, направени по дизайн на автора, докато всички останали елементи на графиката са стандартни – квадратчета, стрелки, текст. Твърди, че вероятно при внасянето на графиката в друг софтуер за предпечатна подготовка, или по-нова версия на същия, тези полета са били разчетени неправилно от софтуера и са излезли с променена форма.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено, че ответникът търговско дружество „Черноморски фар" ЕАД, ЕИК: 147111873 е нарушил авторските права на ищеца върху процесната кръстословица, при публикацията й в брой 125 /7024/ от 03.07.2015 г. на в-к „Черноморски фар".

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника „Черноморски фар“ ЕАД със седалище гр.Г.Оряховица, чрез пълномощника му адв.Д. Б. – ВТАК, с който заема становище за процесуална допустимост, а по същество – неоснователност на предявеният иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, който моли да бъде отхвърлен изцяло. Излага, че осъществената публикация в бр.125/7024/ от 03.07.2015г. на вестник „Черноморски фар“ на процесната кръстословица не е в нарушение на закона и не е без знанието и съгласието на ищеца, съобразно твърденията му в ИМ. Сочи се, че на 01.10.2012г. между страните по делото е сключен договор за използване на авторски произведения, с който Х. като „автор“ се е задължил да предоставя на ТД – издател срещу заплащане по 5 кръстословици с размер 215 на 340 мм на седмица за публикуване във в.“Черноморски фар“, който договор е породил действие с подписването му и е сключен като безсрочен и процесната кръстословица е предоставена от ищеца в изпълнение на договорните му задължения, съгласно договора му с ответника от 01.10.2012г. Твърди се, че при наличието на трайни договорни отношения между страните, не е налице използване на произведението на ищеца без негово разрешение в нарушение на разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗАПСП. Възразява, че процесната кръстословица, публикувана в брой 125/7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“ и тази, публикувана в брой 84/5991/ от 05.05.2011г. на същия вестник, не е едно и също произведение, тъй като двете кръстословици нямат еднакво графично изображение. Сочи, че процесната кръстословица е публикувана еднократно при действието на договора от 01.10.2012г. – в бр.125 от 03.07.2015г. Твърди се, че представеният от ищеца с ИМ договор от 25.03.2009г. не доказва нарушение от страна на ответника, т.к. е сключен с Издателска къща „Черноморски фар“ ООД, а процесната публикация от 03.07.2015г. е при действието на договора от 01.10.2012г., който е сключен с „Черноморски фар“ ЕАД, т.е. по двата договора издателят е различен търговски субект. Сочи се, че уреждането на отношенията между автор и издател е съгласно договора от 01.10.2012г. и не следва ангажиментите по друг договор /този от 25.03.2009г./ и с друг издател са се прехвърлят върху ответника, т.к. в двата случая издателят е различен правен субект, като по партидата на последния в ТР няма данни за правоприемство между двете дружества. Оспорва ищцовите твърдения от произведението да е премахван надпис, обозначаващ авторството на ищеца, като твърди, че такъв надпис не е бил част от произведението. Сочи се, че съгласно клаузите на договора от 01.10.2012г. издателят няма задължение да поставя каквито и да било обозначения и надписи върху произведението. Сочи, че не е обективирано желанието на ищеца при публикуване на кръстословиците, в т.ч. на публикацията от 03.07.2015г., да се обозначи идентификация на авторството му и в този смисъл непоставяне името или друг знак на Х. под кръстословицата не обуславя използване на авторското му право в нарушение на закона, поради което и оспорва искът по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушението „премахване на надписа, обозначаващ авторството му в нарушение на чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП“, като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

В СЗ ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Н. Недялкова – ВТАК поддържа предявеният установителен иск и моли да бъде уважен като основателен и доказан, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Д. Б. – ВТАК, оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображения, изложени в писмена защита.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесната кръстословица, публикувана в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в- к „Черноморски фар“, е обект на авторско право, чийто носител и автор е ищецът Г. Р. Х.. Не е спорно и обстоятелството, че издател на процесния в-к „Черноморски фар“ е ответникът по делото „Черноморски фар“ ЕАД, с ЕИК 147111873.

В брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. на стр.14 от в-к „Черноморски фар“ е публикувана кръстословица, под която е поставен надписът „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net", обозначаващ ищеца като неин автор по силата на презумпцията по чл.6 ал.1 ЗАПСП. В процесния брой 125/7024/ от 03.07.2015г. на вестник „Черноморски фар“ с издател ответното ТД е публикувана кръстословица, която при при извършен от съда обикновен преглед и сравнение е идентична по съдържание с кръстословицата, публикувана в брой 84/5991/ от 05.05.2011г., стр.14 на в-к „Черноморски фар“, като единствената разлика в графичното им изображение се свежда само до полетата, предназначени за вписване на букви от страна на читателя, които при публикацията на кръстословицата в брой 125/7024/ от 03.07.2015г. са с променена – по – стеснена форма, обусловила по-голямо разстояние помежду им, в сравнение с тези полета при първоначалната публикация на същата кръстословица в брой 84/5991/ от 05.05.2011г. на в-к „Черноморски фар“.

Процесната кръстословица, публикувана в брой 125/7024/ от 03.07.2015г. във в-к „Черноморски фар“ не носи посочване на авторство, като при публикуването й е премахнат надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net", обозначаващ авторството на ищеца.

Горните обстоятелства се установяват от приетите като доказателства по делото извлечения от стр.1 и стр.14 от брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. на в-к „Черноморски фар“ и стр.1 и страницата с процесната кръстословица от брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, представени в заверени преписи от Регионална библиотека „П. К. Яворов“ Бургас.

На 25.03.2009г. е сключен между Издателска къща „Черноморски фар“ ООД гр.Бургас, с ЕИК 147111873, като издател, и ищеца по делото Г. Р. Х., като автор, Договор за публикуване на авторски произведения, в сила от 01.04.2009г., по силата на който авторът предоставя на издателя срещу заплащане по 5 кръстословици с размер 215 х 340мм на седмица за публикуване във вестник „Черноморски фар“ и по 3 кръстословици с размер 255х370 мм на седмица за публикуване във в-к „Черноморски телефон“, срещу задължение на издателя да заплаща на автора авторско възнаграждение в размер на 6лв. за всяка публикувана във вестник „Черноморски фар“ или „Черноморски телефон“ негова кръстословица. Изрично в чл.2 от Договора от 25.03.2009г. е предвидено, че авторското право върху произведенията, предмет на настоящия договор, принадлежи на автора, в чл.4 от същия, че издателят няма право да променя вида или съдържанието на произведенията, изпратени му от автора, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, и в чл.5 от д/ра, че издателят няма право да публикува повторно произведения на автора, които вече са били публикувани във вестник „Черноморски фар“ или „Черноморски телефон“.

На 01.10.2012г. е сключен между „Черноморски фар“ ЕАД гр.Бургас, с ЕИК 147111873, като издател, и ищеца Г. Р. Х., като автор, Договор за използване на авторски произведения, в сила от 01.10.2012г., по силата на който авторът предоставя на издателя срещу заплащане по 5 кръстословици с размер 215х340мм на седмица за публикуване във в- к „Черноморски фар“, които авторът се задължава да изпраща чрез Е-Mail, срещу заплащане на авторско възнаграждение в размер на 10лв. за всяка публикация на негова кръстословица във в-к „Черноморски фар“ веднъж месечно, до 10 число на месеца, за публикациите през предходния месец, чрез превод по посочена банкова сметка на автора. В чл.2 от Договора от 01.10.2012г. е предвидено, че авторското право върху произведенията, предмет на настоящия договор, принадлежи на автора, в чл.4 от същия, че издателят няма право да променя вида или съдържанието на произведенията, изпратени му от автора, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, и в чл.5 от д/ра, че издателят няма право да публикува повторно в това или друго свое издание произведения на автора, които вече са били публикувани във вестник „Черноморски фар“.

Противно на ответните твърдения, и двата процесни договора – от 25.03.2009г. и от 01.10.2012г. са сключени от ищеца като автор с един и същи издател – ответното търговско дружество „Черноморски фар“ ЕАД, който извод следва от посочения един и същи ЕИК на издателя в двата договора – ЕИК 147111873, като факта на настъпила след сключване на договора от 25.03.2009г., и вписана в ТРРЮЛНЦ на 09.07.2011г. промяна в правно- организационната форма на ответното ТД от АД на ЕАД се установява от вписването, досежно правна форма, по партидата на ответното ТД в ТР при АВ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушението на разпоредбите на ЗАПСП при използване на обекти на авторското право е процесуално допустим, доколкото правната възможност за предявяването му е изрично предвидена в закона - в чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП.

Разгледан по същество установителният иск за установяване факта на нарушението се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Уважаването на установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП е предпоставено от установяване по делото, че ищецът е носител на авторското право върху процесното произведение, което ответникът е използвал чрез възпроизвеждането му в печатно издание, без разрешение на автора и без обозначаване на авторството.

Съгласно чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, когато произведение, обекти по чл.72 или бази данни по глава единадесета „а“ се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗАПСП, регламентираща видовете имуществени авторски права, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, неимуществено авторско право е правото на автора да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Според чл.35 от ЗАПСП, произведението се използва само пред предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго, като в чл.36 от ЗАПСП са уредени договорите за използване на произведението.

В процесният случай кръстословицата, публикувана в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“ с издател ответното ТД „Черноморски фар“ ЕАД, с ЕИК 147111873, доколкото съставлява произведение на науката, което е резултат на творческа дейност, е обект на авторското право по смисъла на чл.3 ал.1 ЗАПСП и закрилян обект по Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, което обстоятелство не е спорно между страните по делото. По делото не е спорен и факта, че ищецът Г. Р. Х. е автор на процесното произведение - кръстословица, публикувана в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, който извод следва и от предположението за авторство, съгласно чл.6 ал.1 ЗАПСП, доколкото името му е посочено по обичайния за това начин върху екземпляр от кръстословицата при първоначалната й публикация в брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. във в-к „Черноморски фар“, с което е доказана активната материалноправна легитимация на ищеца като носител на авторското право върху процесното произведение за предявяване на настоящият иск по чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП.

Релевираното с писмения отговор на ИМ ответно защитно възражение, че двете кръстословици, публикувани в приложените към исковата молба процесни броеве на вестник „Черноморски фар“ не са идентични и че не се касае до едно и също произведение, т.к. двете кръстословици нямат еднакво графично изображение, е неоснователно. По аргумент от чл.3 ал.1 от ЗАПСП, водещ критерий, за да бъде квалифицирано едно произведение на литературата, изкуството и науката като обект на авторско право е дали е създадено в резултат на творческа дейност. В процесният случай при обикновен преглед на кръстословиците, публикувани в бр.125/7024/ от 03.07.2015г. и в бр.84/5991/ от 05.05.2011г. на в-к „Черноморски фар“, се констатира пълната им идентичност по съдържание, поради което се касае до една и съща кръстословица като обект на авторско право, която е повторно публикувана в бр.125/7024/ от 03.07.2015г. Единствената отлика между горепосочените процесни кръстословици е в графичното изображение, но само в несъществената му част относно полетата, предназначени за вписване на букви от страна на читателя, които в кръстословицата, публикувана в бр.125/7024/ от 03.07.2015г. са отново в неправилна, но променена – по – стеснена форма, в резултат на която и с по – голямо разстояние между самите полета, в сравнение с тяхната форма при първоначалната публикация на същата кръстословица в бр.84/5991/ от 05.05.2011г. на в-к „Черноморски фар“, която незначителна отлика в иначе съвпадащото, досежно останалите елементи на кръстословицата графично изображение на мрежа под формата на квадрати, в които са нанесени взаимно свързани, според писмените знаци, думи, не оборва извода на съда, че се касае до едно и също произведение – кръстословица като обект на авторското право по смисъла на чл.3 ал.1 ЗАПСП, предвид пълният идентитет между кръстословиците по съдържание.

Безспорно ответникът е използвал процесната кръстословица по смисъла на чл.18 ал.2 т.1 и т.2 от ЗАПСП, доколкото с публикацията й в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“ е осъществил действия по възпроизвеждане на произведението и разпространението му сред неограничен брой лица.

Спорен по делото въпрос, релевантен за изхода му, е и дали използването от ответника на процесната кръстословица с автор - ищеца чрез възпроизвеждането й в процесното печатно издание, е осъществено без разрешение на автора и без обозначаване на авторството, отговорът на който въпрос е положителен, което обуславя и установяване факта на нарушението на чл.18 ал.1 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и уважаване на предявеният иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване факта на нарушението.

Събраните по делото доказателства сочат, че процесната кръстословица, чийто автор е ищеца, е използвана от ответника чрез възпроизвеждането й в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г., в нарушение на закона, без разрешение и без предварително съгласие на автора в разрез с чл.18 ал.1 ЗАПСП и чл.35 ЗАПСП, доколкото и ЗАПСП не предвижда друго, с което ответникът е нарушил притежаваното от ищеца авторско право върху процесната кръстословица и който факт на нарушението следва да бъде установен по реда на чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, с което искът на това основание бъде уважен.

Противно на твърденията на ответника, и двата процесни договора за публикуване на авторски произведения – договор от 25.03.2009г. и договор от 01.10.2012г. са сключени с един и същи правен субект като издател, а именно с ответното търговско дружество „Черноморски фар“ ЕАД, с ЕИК 147111873, и го обвързват, който ЕИК на ответника е посочен и в двата договора, като от справка по партидата на ответника в ТР при АВ се установява, че след сключване на договора от 25.03.2009г., а именно на 09.07.2011г., е вписана промяна в правноорганизационната форма на ответното ТД – от АД в ЕАД. На основание чл.20а ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. По делото, макар и да са налични твърдения от ищеца, че договорът от 25.03.2009г. след м.юли 2013г. не се изпълнява от ищеца, не се твърди от страните и не се доказва договорът от 25.03.2009г. да е бил прекратен било по тяхно взаимно съгласие, на основания, предвидени в закона, или писмено по реда, визиран в чл.13 и чл.14 от д/ра. Изрично в чл.5 от договора от 25.03.2009г. за публикуване на авторски произведения е регламентирано, че издателят няма право да публикува повторно произведения на автора, които вече са били публикувани във вестник „Черноморски фар“ или „Черноморски телефон“. Безспорно по делото се установи, че процесната кръстословица е била първоначално публикувана на стр.14 в брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. и е използвана от ответника при неспазване на чл.5 от д-ра от 25.03.2009г. и чл.5 от договора от 01.10.2012г., чрез възпроизвеждането й повторно в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г., в нарушение на закона, без предварително съгласие на автора – ищец в разрез с чл.35 ЗАПСП, доколкото и ЗАПСП не предвижда друго, и без разрешение на автора в нарушение на чл.18 ал.1 ЗАПСП. Предвид липсата на писмени доказателства за прекратяване на договора между страните от 25.03.2009г., съдът приема, че със сключения между тях договор на 01.10.2012г. за използване на авторски произведения само се изменят клаузите на чл.1, чл.3, чл.5 и чл.8 на първоначалния договор от 25.03.2009г., предвид спиране от печат на в-к „Черноморски телефон“ и промяната в размера на авторското възнаграждение, поради което и договорът между страните от 01.10.2012г. няма характер на самостоятелен такъв, а на изменение /анекс/ към първоначалния договор от 25.03.2009г. В този смисъл използването от ответника на процесната кръстословица чрез възпроизвеждането й в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, предвид първоначалната й публикация в брой 84 /5991/ от 05.05.2011г., се явява повторно и в нарушение на чл.5 от д-ра от 25.03.2009г., изменен с договора от 01.10.2012г., и доколкото не е доказано ищецът, като автор на процесното произведение, да е дал разрешение, предварително съгласие за използването му от ответника чрез публикуването му в бр.125 /7024/ от 03.07.2015г. на в - к „Черноморски фар“, е налице нарушение на предвиденото в чл.18 ал. 1 ЗАПСП имуществено авторско право на ищеца, изразяващо се в използване на обекта на авторско право от друг правен субект без дадено за това разрешение от титуляра му.

Дори и да се приеме обаче, че сключеният между страните Договор от 01.10.2012г. за използване на авторски произведения съставлява отделен, сключен между страните самостоятелен договор, а не изменение /анекс/ към д-ра между тях от 25.03.2009г., който извод според съда не може да бъде споделен, то от страна на ответника не е проведено доказване, че процесната кръстословица, публикувана в брой 125 /7024/ от 03.07.2015г. на в- к „Черноморски фар“, е предмет на договора от 01.10.2012г., т.е. недоказано от ответника е защитното му възражение, че същата е предоставена от автора на издателя и изпратена чрез E-mail в изпълнение на поети задължения по договора от 01.10.2012г. Процесната кръстословица е създадена през 2011г. и публикувана още през 2011г. в брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. на същото печатно издание /в-к „Черноморски фар/, което логически я изключва от предмета на договора от 01.10.2012г. С оглед на постигнатите в договора от 01.10.2012г. уговорки се налага извода, че този договор задължава ищеца да предоставя на ответника изготвени след момента на сключването му кръстословици, а не такива, изготвени преди това и вече публикувани в същото печатно издание.

Освен установено нарушение по чл.18 ал.1 ЗАПСП, е налице и нарушение на уреденото в чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП неимуществено право на ищеца да бъде обозначен като автор на процесната кръстословица при публикуването й в бр.125 /7024/ от 03.07.2015г. на в- к „Черноморски фар“. Безспорно при тази публикация, видно от същата, липсва каквато и да е идентификация на ищеца като неин автор, вкл. липсва и надписа „© 2011 Г. Х. galin@mail.bianet.net“, съществуващ при първоначалното й отпечатване в брой 84 /5991/ от 05.05.2011г. на в-к „Черноморски фар“ и указващ авторството на произведението, който е негов съпътстващ надпис и обозначение по смисъла на чл.4 от двата процесни договора. В този смисъл неоснователно и недоказано е ответното възражение, че надпис, обозначаващ авторството на ищеца, не е бил част от произведението. По силата на закона ползващия произведението при всяко негово използване е длъжен да обозначи по съответния начин името на автора, псевдонима или друг идентифициращ го авторски знак – арг. от чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, както и от разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗАПСП, според която знакът за авторство сочи титуляра на авторското право. Макар да не е част от произведението авторския знак е част от самото авторско право по изричното разпореждане на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и в случаите като настоящия, когато авторът е предоставил произведението с обозначителен знак, издателят е длъжен да публикува произведението във вида, в който е предоставено – със съпътстващите го надписи и обозначения, съобразно и поетото задължение с чл.4 от двата договора. При липса на съгласие от автора – ищец да се публикува процесната кръстословица няма как последният да изрази желание до ответника да се обозначи името му като автор на същата или друг идентифициращ го авторски знак по съответния начин при използване на произведението.

По изложените съображения съдът приема, че авторското право на ищеца е нарушено от ответника, който е използвал създадената от Г. Х. кръстословица, чрез публикуването й в бр.125 /7024/ от 03.07.2015г. на в-к „Черноморски фар“, без да е получил предварителното съгласие, разрешение на автора за това и без да обозначи неговото авторство на произведението, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване факта на нарушението на авторското право на ищеца се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Изходът по делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в размер на 1080лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК /от които 80лв. вн. ДТ и 1000лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Изходът по делото обуславя неоснователност на предявената с писмения отговор на ИМ претенция на ответника за присъждане на съдебни разноски по делото, а и по делото липсват писмени доказателства ответникът да е направил разноски по делото, и същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

Цитирани разпоредби

22