Решение № 9688 от 24.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2596/2024 г.

Административен съд - София-град24.06.2024 г.докладчик Слава Гьошева

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалбата на Н. Г. М. - управител на АИПМПМП д-р Н. М. ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], кв.“Х. Д.“, район П., , Решение № 1040-21-84/15.02.2024г.на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/ - С. град, и потвърдените с него задължителни предписания № МП-1-21-01504010/11.01.2024 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ С. -град. ОСЪЖДА ТП на НОИ С. град да заплати на Н. Г. М. - управител на АИПМПМП д-р Н. М. ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата от 850/ осемстотин и петдесет /лв., разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на препис от същото пред Върховния административен съд на Република България. СЪДИЯ: С жалбата се поддържа незаконосъобразност на първоначалния административен акт.Сочи се, че задължителните предписания са издадени при липса на материална компетентност на издалия задължителните предписания.Задължителните предписания, респективно обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ С.-град са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствните правила и на материалноправните разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К. и адв.С.. Претендира разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ С. -град, се представлява по делото от упълномощен процесуален представител – юрк. М., която оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 04.01.2024г. по повод подаден сигнал с вх. № 1029-40-4261#2/22.12.2023г. от доц. д-р инж.А. Х. –ректор на В. „Л.К.“ относно съмнение за нарушаване режим на лечение и за некоректно издадени болнични листове № Е 20233406761 и № Е [ЕГН] на лицето И. Н. С. е издадена заповед № МЗ -8-21-01490442/04.01.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ-С.-град. От контролните органи на НОИ е извършена проверка в А. д-р Н. М. ЕООД, рег.№ по ЗЛЗ [ЕГН]. Изискани са и представени от дружеството медицински документи: разпечатка от архив на б.л.№Е20233406847, първичен, за период 04.12.2023г.-05.12.2023г., издаден на 05.12.2023г.; копие на амбулаторен лист№233394075Е80 от 05.12.2023г.от първичен амбулаторен прегледна лицето И. Н. С., [ЕГН] от д-р З., с попълнени реквизити-основна диагноза, анамнеза, обективно състояние и назначена терапия. Вписан е издаден б.л.№.№Е20233406847; разпечатка от архив на б.л№20233406761, който е анулиран заради допусната техническа грешка в амбулаторен лист №233394075Е80/05.12.2023г. от първичен амбулаторен прегледна лицето И. Н. С., от д-р З., с попълнени реквизити-основна диагноза, анамнеза, обективно състояние и назначена терапия. На осн. чл. 108 ал.3 от КСО и чл. 37 ал.1 от Инструкцията са издадени процесните задължителни предписания. Срещу тях е постъпила жалба по административен ред до директора на ТП на НОИ С. град, който се е произнесъл с Решение №1040-21-84/15.02.2024г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. По делото, като доказателства са приети документите представени с административната преписка, както и такива приобщени в хода на съдебното производство. Събрани са и гласни доказателства с проведен разпит на свидетел И. Н. С.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната норма на чл. 145 от АПК вр. чл. 118, ал. 1 от КСО. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице – адресат на оспорваната заповед. Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорваното решение на всички основания за законосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, съдът намери жалбата за основателна. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решение № 1040-21-84/15.02.2024г. на директора на ТП на НОИ С. -град. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, назначен със Заповед № 1712/17.08.2015 г. на управителя на НОИ. Процесните задължителни предписания също са издадени от компетентен орган – лекар, експерт – сектор ЕР в ТП на НОИ - С. -град съгласно Заповед № МЗ-8-21-01490442/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ. Спазени са материалноправните разпоредби и е съобразена целта на закона. Спорният въпрос се свежда до това нарушени ли са административнопроизводствените правила и допуснато ли е нарушение на процесуалния закон, каквито оплаквания е изложил жалбоподателя. В настоящия случай е постъпил сигнал от ректора на В.“Л.К.“ относно съмнение за нарушаване на режима на лечение и за некоректно издадени болнични листове №№Е20233406847; №20233406761 И. Н. С.. От контролните органи на НОИ е извършена проверка в А. д-р Н. М. ЕООД, рег.№ по ЗЛЗ [ЕГН]. Проверката е възложена във връзка с писмо вх.№1029-40-4261/28.12.2023г. от Дирекция „О.“ на НОИ с искане за извършване на проверка на основание чл.33, ал.3, т.1 от Инструкция №1/03.04.2025г.в лечебното заведение по отношение спазване на изискванията на чл.54 от Наредбата за медицинската експертиза при анулирането на болничен лист №Е20233406761 и датата на издаване на болничен лист №Е [ЕГН] и съответно има ли нарушение на чл.16 от НРПНОИДИБЛРО.Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол №МК -5-21-01493408/11.01.2024г.В обяснения до НОИ от управителя на практиката д-р Н. М. с изх.№ 1093/05.01.2024г. е посочено, че е допусната техническа грешка в болничен лист №Е20233406761 от 05.12.2023г., като болничния лист е издаден за 05.12.2023г. и 06.12.2023г., вместо за 04.и 05.12.2023г.Същият е преиздаден с болничен лист №Е [ЕГН] от същата дата, като към него е приложено и обяснение, записано в „Медицинско направление“, в което е описана причината за направената корекция. Съгласно обяснението болничният лист е коригиран на 14.12.2023г. и незабавно изпратен на работодателя с обяснение, посочено в приложеното към него медицинско направление. Със Заповед № МЗ-8-21-01490442/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ е възложена проверка по отношение спазване на изискванията на чл.54 от Наредбата за медицинската експертиза при анулирането на болничен лист №Е20233406761 и датата на издаване на болничен лист №Е [ЕГН] и съответно има ли нарушение на чл.16 от НРПНОИДИБЛРО. На 11.01.2024г. са издадени процесните задължителни предписания. Същите са издадени въз основа на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, съгласно който контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения, дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт и съгласно чл. 37, ал. 1 КСО. Видно от цитираните разпоредби основното правомощие на контролните органи на НОИ е да извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на НОИ и в случай на установени административни нарушения на законодателството, свързани с КСО, ЗЗДр. НРПНОИДИБЛРО, НМЕ, да издават задължителни предписания за спазване на разпоредбите на същите. Във връзка с изпълнение на тези свои правомощия и на основание всички предоставени му данни с преписката контролният орган е извършил проверка по медицинските документи относими към болничен лист №Е20233406761 и датата на издаване на болничен лист №Е [ЕГН]. Безспорно е че, данните, предмет на разглежданите задължителни предписания, са от съществено значение за спазване на разпоредбите, свързани с медицинската експертиза на временната неработоспособност. Съгласно чл.33, ал.4, т.2 от Инструкция №1/03.04.2015г., при установяване на нарушения във връзка с дейностите, възложени на НОИ, контролните органи дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите, свързани с медицинската експертиза на временната неработоспособност. Глава Пета на Инструкцията регламентира издаването на задължителни предписания във всички случаи, при които е констатирано нарушение на разпоредбите на нормативните актове по експертиза на временната неработоспособност. Процесните предписания са издадени на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл. 37 от Инструкцията. В рамките на своята компетентност, контролният орган е издал обжалваните задължителни предписания за спазване на разпоредбите на НРПНОИДИБЛРО и НМЕ, КСО, Закона за здравето. Лекарите-експерти по експертизата на временната нерапотоспособност в ТП на НОИ са контролни органи по смисъла на чл.107, ал.2 т.2 от КСО и чл.3, т.2 от Инструкция №1 от 03.04.2025г.за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, осъществяващи контрол по спазване на нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност чрез извършване на проверки. Решението на Директора на ТП на НОИ –С. град не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма на акта, поради което възраженията на жалбоподателя, че липсват фактически основания, които да се субсумират под състава на нарушение на чл.16 от Наредба за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове са основателни. В задължителните предписания не са посочени мотиви за издаване на същите. Едновременно с това, посочените правни основания, на които са издадени процесните предписания - чл.7, ал.1 и чл.10ал.1 от НМЕ, чл.10 от НРПНОИДИБЛРО; чл.13 от НРПНОИДИБЛРО; чл.3 и чл.13, ал.2 от НРПНОИДИБЛРО чл.16 от НРПНОИДИБЛРО, Приложение № 6 към чл.19, ал.1 НРПНОИДИБЛРО, чл.33, ал.5, т.12 от КСО във връзка с чл.103а от Закона за здравето, чл.54 от НМЕ., сочат на констатирани нарушения на нормативни актове по текстове по, ЗЗДр. НРПНОИДИБЛРО, НМЕ, а такива не са конкретно установени, като извършени от жалбоподателя. В констативния протокол е посочено единствено “не е представила в законоустановения срок Б.л №Е 20233406847“ Фактите описани в констативния протокол и задължителните предписания са пренесени и в оспореното решение, без отново да е описано в нито един от посочените процесуални документи, какво се твърди да е нарушението и кога се твърди да е извършено. Цитирани са и двете алинеи на чл.16 от наредбата без да се посочва кой срок следва да се прилага. Изложението в оспорения административен акт, относно приложението на правните норми на чл.7, ал.1 и чл.10ал.1 от НМЕ, чл.10 от НРПНОИДИБЛРО; чл.13 от НРПНОИДИБЛРО; чл.3 и чл.13, ал.2 от НРПНОИДИБЛРО чл.16 от НРПНОИДИБЛРО, Приложение № 6 към чл.19, ал.1 НРПНОИДИБЛРО, чл.33, ал.5, т.12 от КСО във връзка с чл.103а от Закона за здравето, чл.54 от НМЕ и тяхното съдържание не е санирало липсата на мотиви и фактически констатации в процесните задължителни предписания. Макар и напълно допустимо, в решението си директора на ТП –НОИ –С. град, да изложи собствени фактически и правни констатации, така както е отбелязал и процесуалният му представител, такива факти и обстоятелства отново липсват.Доколкото от цитираните по-горе разпоредби става ясно, че издаването на задължителни предписания се свързва с констатирането на конкретно нарушение, за което следва да е формиран извод от проверяващия орган, то издаването на задължителни предписания без подобна констатация не отговаря на разпоредбите на КСО и Инструкцията. Останалите възражения на жалбоподателя не се споделят от настоящия състав. Предвид изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 850лв., както са претендирани. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл. 8 ал.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такъв е определен на 500лв, въпреки че претендирания размер го превишава съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София град, III отделение, 71 - ви състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалбата на Н. Г. М. - управител на АИПМПМП д-р Н. М. ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], кв.“Х. Д.“, район П., , Решение № 1040-21-84/15.02.2024г.на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/ - С. град, и потвърдените с него задължителни предписания № МП-1-21-01504010/11.01.2024 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ С. -град. ОСЪЖДА ТП на НОИ С. град да заплати на Н. Г. М. - управител на АИПМПМП д-р Н. М. ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата от 850/ осемстотин и петдесет /лв., разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на препис от същото пред Върховния административен съд на Република България. СЪДИЯ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на доктор Н. Г. М. - управител на АИПМПМП д-р Н. М. ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], кв.“Х. Д.“, район П., срещу Решение № 1040-21-84/15.02.2024г.на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/ - С. град, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу задължителни предписания № МП-1-21-01504010/11.01.2024 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ С. -град. С жалбата се поддържа незаконосъобразност на първоначалния административен акт.Сочи се, че задължителните предписания са издадени при липса на материална компетентност на издалия задължителните предписания.Задължителните предписания, респективно обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ С.-град са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствните правила и на материалноправните разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К. и адв.С.. Претендира разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ С. -град, се представлява по делото от упълномощен процесуален представител – юрк. М., която оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 04.01.2024г. по повод подаден сигнал с вх. № 1029-40-4261#2/22.12.2023г. от доц. д-р инж.А. Х. –ректор на В. „Л.К.“ относно съмнение за нарушаване режим на лечение и за некоректно издадени болнични листове № Е 20233406761 и № Е [ЕГН] на лицето И. Н. С. е издадена заповед № МЗ -8-21-01490442/04.01.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ-С.-град. От контролните органи на НОИ е извършена проверка в А. д-р Н. М. ЕООД, рег.№ по ЗЛЗ [ЕГН]. Изискани са и представени от дружеството медицински документи: разпечатка от архив на б.л.№Е20233406847, първичен, за период 04.12.2023г.-05.12.2023г., издаден на 05.12.2023г.; копие на амбулаторен лист№233394075Е80 от 05.12.2023г.от първичен амбулаторен прегледна лицето И. Н. С., [ЕГН] от д-р З., с попълнени реквизити-основна диагноза, анамнеза, обективно състояние и назначена терапия. Вписан е издаден б.л.№.№Е20233406847; разпечатка от архив на б.л№20233406761, който е анулиран заради допусната техническа грешка в амбулаторен лист №233394075Е80/05.12.2023г. от първичен амбулаторен прегледна лицето И. Н. С., от д-р З., с попълнени реквизити-основна диагноза, анамнеза, обективно състояние и назначена терапия. На осн. чл. 108 ал.3 от КСО и чл. 37 ал.1 от Инструкцията са издадени процесните задължителни предписания. Срещу тях е постъпила жалба по административен ред до директора на ТП на НОИ С. град, който се е произнесъл с Решение №1040-21-84/15.02.2024г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. По делото, като доказателства са приети документите представени с административната преписка, както и такива приобщени в хода на съдебното производство. Събрани са и гласни доказателства с проведен разпит на свидетел И. Н. С.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната норма на чл. 145 от АПК вр. чл. 118, ал. 1 от КСО. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице – адресат на оспорваната заповед. Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорваното решение на всички основания за законосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, съдът намери жалбата за основателна. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решение № 1040-21-84/15.02.2024г. на директора на ТП на НОИ С. -град. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, назначен със Заповед № 1712/17.08.2015 г. на управителя на НОИ. Процесните задължителни предписания също са издадени от компетентен орган – лекар, експерт – сектор ЕР в ТП на НОИ - С. -град съгласно Заповед № МЗ-8-21-01490442/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ. Спазени са материалноправните разпоредби и е съобразена целта на закона. Спорният въпрос се свежда до това нарушени ли са административнопроизводствените правила и допуснато ли е нарушение на процесуалния закон, каквито оплаквания е изложил жалбоподателя. В настоящия случай е постъпил сигнал от ректора на В.“Л.К.“ относно съмнение за нарушаване на режима на лечение и за некоректно издадени болнични листове №№Е20233406847; №20233406761 И. Н. С.. От контролните органи на НОИ е извършена проверка в А. д-р Н. М. ЕООД, рег.№ по ЗЛЗ [ЕГН]. Проверката е възложена във връзка с писмо вх.№1029-40-4261/28.12.2023г. от Дирекция „О.“ на НОИ с искане за извършване на проверка на основание чл.33, ал.3, т.1 от Инструкция №1/03.04.2025г.в лечебното заведение по отношение спазване на изискванията на чл.54 от Наредбата за медицинската експертиза при анулирането на болничен лист №Е20233406761 и датата на издаване на болничен лист №Е [ЕГН] и съответно има ли нарушение на чл.16 от НРПНОИДИБЛРО.Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол №МК -5-21-01493408/11.01.2024г.В обяснения до НОИ от управителя на практиката д-р Н. М. с изх.№ 1093/05.01.2024г. е посочено, че е допусната техническа грешка в болничен лист №Е20233406761 от 05.12.2023г., като болничния лист е издаден за 05.12.2023г. и 06.12.2023г., вместо за 04.и 05.12.2023г.Същият е преиздаден с болничен лист №Е [ЕГН] от същата дата, като към него е приложено и обяснение, записано в „Медицинско направление“, в което е описана причината за направената корекция. Съгласно обяснението болничният лист е коригиран на 14.12.2023г. и незабавно изпратен на работодателя с обяснение, посочено в приложеното към него медицинско направление. Със Заповед № МЗ-8-21-01490442/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ е възложена проверка по отношение спазване на изискванията на чл.54 от Наредбата за медицинската експертиза при анулирането на болничен лист №Е20233406761 и датата на издаване на болничен лист №Е [ЕГН] и съответно има ли нарушение на чл.16 от НРПНОИДИБЛРО. На 11.01.2024г. са издадени процесните задължителни предписания. Същите са издадени въз основа на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, съгласно който контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения, дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт и съгласно чл. 37, ал. 1 КСО. Видно от цитираните разпоредби основното правомощие на контролните органи на НОИ е да извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на НОИ и в случай на установени административни нарушения на законодателството, свързани с КСО, ЗЗДр. НРПНОИДИБЛРО, НМЕ, да издават задължителни предписания за спазване на разпоредбите на същите. Във връзка с изпълнение на тези свои правомощия и на основание всички предоставени му данни с преписката контролният орган е извършил проверка по медицинските документи относими към болничен лист №Е20233406761 и датата на издаване на болничен лист №Е [ЕГН]. Безспорно е че, данните, предмет на разглежданите задължителни предписания, са от съществено значение за спазване на разпоредбите, свързани с медицинската експертиза на временната неработоспособност. Съгласно чл.33, ал.4, т.2 от Инструкция №1/03.04.2015г., при установяване на нарушения във връзка с дейностите, възложени на НОИ, контролните органи дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите, свързани с медицинската експертиза на временната неработоспособност. Глава Пета на Инструкцията регламентира издаването на задължителни предписания във всички случаи, при които е констатирано нарушение на разпоредбите на нормативните актове по експертиза на временната неработоспособност. Процесните предписания са издадени на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл. 37 от Инструкцията. В рамките на своята компетентност, контролният орган е издал обжалваните задължителни предписания за спазване на разпоредбите на НРПНОИДИБЛРО и НМЕ, КСО, Закона за здравето. Лекарите-експерти по експертизата на временната нерапотоспособност в ТП на НОИ са контролни органи по смисъла на чл.107, ал.2 т.2 от КСО и чл.3, т.2 от Инструкция №1 от 03.04.2025г.за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, осъществяващи контрол по спазване на нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност чрез извършване на проверки. Решението на Директора на ТП на НОИ –С. град не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма на акта, поради което възраженията на жалбоподателя, че липсват фактически основания, които да се субсумират под състава на нарушение на чл.16 от Наредба за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове са основателни. В задължителните предписания не са посочени мотиви за издаване на същите. Едновременно с това, посочените правни основания, на които са издадени процесните предписания - чл.7, ал.1 и чл.10ал.1 от НМЕ, чл.10 от НРПНОИДИБЛРО; чл.13 от НРПНОИДИБЛРО; чл.3 и чл.13, ал.2 от НРПНОИДИБЛРО чл.16 от НРПНОИДИБЛРО, Приложение № 6 към чл.19, ал.1 НРПНОИДИБЛРО, чл.33, ал.5, т.12 от КСО във връзка с чл.103а от Закона за здравето, чл.54 от НМЕ., сочат на констатирани нарушения на нормативни актове по текстове по, ЗЗДр. НРПНОИДИБЛРО, НМЕ, а такива не са конкретно установени, като извършени от жалбоподателя. В констативния протокол е посочено единствено “не е представила в законоустановения срок Б.л №Е 20233406847“ Фактите описани в констативния протокол и задължителните предписания са пренесени и в оспореното решение, без отново да е описано в нито един от посочените процесуални документи, какво се твърди да е нарушението и кога се твърди да е извършено. Цитирани са и двете алинеи на чл.16 от наредбата без да се посочва кой срок следва да се прилага. Изложението в оспорения административен акт, относно приложението на правните норми на чл.7, ал.1 и чл.10ал.1 от НМЕ, чл.10 от НРПНОИДИБЛРО; чл.13 от НРПНОИДИБЛРО; чл.3 и чл.13, ал.2 от НРПНОИДИБЛРО чл.16 от НРПНОИДИБЛРО, Приложение № 6 към чл.19, ал.1 НРПНОИДИБЛРО, чл.33, ал.5, т.12 от КСО във връзка с чл.103а от Закона за здравето, чл.54 от НМЕ и тяхното съдържание не е санирало липсата на мотиви и фактически констатации в процесните задължителни предписания. Макар и напълно допустимо, в решението си директора на ТП –НОИ –С. град, да изложи собствени фактически и правни констатации, така както е отбелязал и процесуалният му представител, такива факти и обстоятелства отново липсват.Доколкото от цитираните по-горе разпоредби става ясно, че издаването на задължителни предписания се свързва с констатирането на конкретно нарушение, за което следва да е формиран извод от проверяващия орган, то издаването на задължителни предписания без подобна констатация не отговаря на разпоредбите на КСО и Инструкцията. Останалите възражения на жалбоподателя не се споделят от настоящия състав. Предвид изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 850лв., както са претендирани. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл. 8 ал.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такъв е определен на 500лв, въпреки че претендирания размер го превишава съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София град, III отделение, 71 - ви състав

Цитирани разпоредби

31