Решение № 4672 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 706/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18, ал. 3 и ал.4 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба №7 от 24.02.2015г.) във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по жалба на Б. К. Б. [ЕГН] с адрес с. Шаново, община Мъглиж, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт в частта му, с която е прекратен многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016, а по отношение на определеното като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ в размер на 4 219.52 лева, се поддържа, че е погасено по давност. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата - Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като прилага Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 213 и сл.), за който акт се посочва че е влязъл в сила с влизането в сила на Определение №46 от 31.01.2020г. по адм. дело №22/2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателят в настоящото производство – Б. К. Б., е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, регистриран в ИСАК с УРН 330081, като е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2015г. с вх. №18002335 от 08.08.201г., УИН 24/120615/89967 (л. 17). Видно от Уведомително писмо с изх. №02-240-6500/645 от 16.03.2016г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 192), по подаденото заявление с УИН 24/120615/89967 за кампания 2015, Б. Б. е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Неразделна част от УП е таблица на одобрените и неодобрените за участие площи, с които земеделският стопанин е кандидатствал за подпомагане, с посочване на номерата на заявените парцели, декларираната култура, АК код, декларираната площ на всеки от парцелите, съответно одобрената/неодобрената площ, видно от която цялата декларирана площ в размер на 17.35 ха, е и одобрена за подпомагане. В уведомителното писмо са посочени задължителните за изпълнение изисквания, вкл. че с поемането на 5-годишния ангажимент земеделският стопанин е задължен да извършва дейностите по направлението върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, като одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10% и всяка година поне 90% от площта следва да се препокрива географски с площта, за която е поет ангажиментът. Считано от 2015г. е започнало изпълнението на поетия от Б. Б. агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, за период от 5 последователни години спрямо БЗС-та, посочени в приложената към уведомителното писмо таблица. Видно от представените по делото доказателства (л.13), за първата година от ангажимента (2015г.), на бенефициера е изплатено финансово подпомагане в общ размер на 4219.52 лв. Оторизирането и изплащането на сумите от ДФ „Земеделие”, съответно получаването им от Б. Б., не се оспорва по делото. За кампания 2016 земеделският стопанин е подал Заявление за подпомагане, ведно с приложение за плащане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ (л. 114 и сл.). Посочено е намаляване на площта, заявена за подпомагане, като след извършени редакции на заявлението декларираната площ за кампания 2016 се явява в размер на 16.06 ха. Извършени са многократни автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане и неговите редакции, за резултатите от които Б. е запознат срещу подпис. Посочено е, че не са декларирани същите площи по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, спрямо декларираните от предходната година, явяваща се и първа от поетия многогодишен ангажимент. С Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 213 – л.215 по делото и л. 30-32 от приложеното адм. дело № 22/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора), съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г., ДФ „Земеделие“-РА е прекратила поетия от земеделския производител ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. От фактическа страна постановеното прекратяване на ангажимента е обосновано с резултатите от извършените административни проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба №7 от 24.02.2015г. по подаденото от Б. Б. за кампания 2016г. Заявление за подпомагане с УИН 24/170616/96015, включващи и автоматично географско сравнение на одобрените/ референтните парцели по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ и тези, заявени за подпомагане по направлението през текущата кампания 2016г. в ИСАК, които резултати сочели на нарушение на изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. - процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през 2016 парцели, спрямо одобрените такива, е 83.17 %, при изискуеми от закона минимум 90%. По съображения, основани на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. (в приложимата й редакция), съгласно която ДФ „Земеделие“ - РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на чл. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредбата, е прието, че са налице нормативно регламентираните предпоставки за прекратяване на поетия от Б. Б. агроекологичен ангажимент. В административния акт е инкорпорирана таблица, в която са посочени данни за одобрените/референтни парцели и тяхната площ – общо 17.35 ха; заявените за подпомагане през кампания 2016 парцели и тяхната площ – общо 16.06 ха и площта от географското пресичане на заявените през 2016 парцели спрямо одобрените при поемането на ангажимента - 14.43 ха и съотв. процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ - 83.17 %. Б. Б. е оспорил по съдебен ред Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С Определение №46 от 31.01.2020г., постановено по адм. дело №22/ 2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора, жалбата на Б. е оставена без разглеждане, като просрочена, съответно недопустима и производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила на 26.02.2020г. До Б. Б. е изпратено писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. (л.7 по делото). В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като в указания срок Б. Б. не е подал писмено възражение срещу формираните фактически и правни изводи за наличието на подлежащо на възстановяване изплатено финансово подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ и неговия размер. С оспорения в настоящото съдебно производство Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „а" и чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, е прекратен по отношение на Б. К. Б. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1)" във връзка с подадено от Б. Б. З. за подпомагане с УИН 24/120615/89967 в размер на 4219.52 лв. Образуването на производството и издаването на акта се основават на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на прилагането на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие и резултатите от извършени административни проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба №7 от 24.02.2015г., за спазване на поет агроекологичен ангажимент. По съображения, основани на разпоредбите на чл. 8 и чл. 20, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., е прието, че предвид поетия от Б. Б. 5-годишен ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, бенефициерът е бил длъжен да извършва агроекологични дейностите по направлението върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство за период от пет последователни години, считано от началото на годината, в която е подадено и одобрено заявлението за подпомагане и съотв. е поет агроекологичният ангажимент, като одобрената площ можело да бъде намалена с не повече от 10% и всяка година поне 90% от площта по съответното направление следва да се препокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая, след извършени административни проверки на заявление за плащане за кампания 2016г. на Б. Б. с УИН 24/170616/96015, включващи и автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ и тези, които са заявени по направлението през кампания 2016 в ИСАК, е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Б. за кампания 2016 парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, е 83.17 %, като в табличен вид са представени данни за одобрените/референтни парцели и тяхната площ – общо 17.35 ха; заявените за подпомагане през кампания 2016 парцели и тяхната площ – общо 16.06 ха и площта от географското пресичане на заявените през 2016 парцели спрямо одобрените при поемането на ангажимента - 14.43ха. С оглед констатираното от органите на ДФ „Земеделие“ нарушение на изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. - процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели спрямо одобрените такива, да не е по-малко от 90%, е прието, че са налице материалноправните предпоставки по чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за едновременно прекратяване на агроекологичния ангажимент и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на чл.18, ал.4 от Наредба №7 от 24.02.2015г. В обжалвания акт е посочена изплатената на Б. Б. сума по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ – 4 219.52 лева през първата година от ангажимента по Заявление за подпомагане с УИН 24/120615/89967 за кампания 2015, представляваща и общата изплатена сума финансово подпомагане по това направление, която на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 18, ал. 4, б. „а“ от Наредба №7 от 24.02.2015г. следвало да бъде възстановена в пълен размер - 100%. Обжалваният административен акт е връчен лично на Б. Б. на 23.05.2025г., съгласно направеното отбелязване на стр. първа на акта. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г. Към материалите по делото е приложено адм. дело № 22/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, вкл. извършва разплащания по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съответно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП предвижда че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП). Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания, като тези си правомощия той може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда (чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП). По делото е представена и приета като доказателство Заповед №03-РД/3203 от 24.07.2023г. (л.15-16), с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П. Д. С. правомощията да издава и подписва всички актове по мярка 10 „Агроекология и климат“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление (по т. 6 от заповедта) и правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009г. (по т. 3 от заповедта). В случая оспореният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., е подписан от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П. С. и следователно е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните със Заповед №03-РД/3203 от 24.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” правомощия. Обжалваният акт с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, съдържат две отделни части, обективиращи две отделни волеизявления на административния орган т.е инкорпорира в съдържанието си два административни акта - Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и Акт за установяване на публично държавно вземане. Поради което преценката за материалната и процесуалната законосъобразност ще бъде извършена поотделно по отношение на всеки един от двата акта. По отношение на оспорения акт в частта му, с която е прекратен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016: Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към опазването на околната среда и климата по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. Както беше посочено, от доказателствата по делото се установява, че по подадено заявление с УИН 24/120615/89967 за кампания 2015, жалбоподателят Б. Б. е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, като считано от 2015г. е започнало изпълнението на поетия от Б. Б. агроекологичен ангажимент за период от 5 последователни години спрямо БЗС и площите, одобрени за подпомагане. Съответно с Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 213 – л.215 по делото и л. 30-32 от приложеното адм. дело № 22/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора), съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г., ДФ „Земеделие“-РА е прекратила поетия от земеделския производител ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Б. Б. е оспорил по съдебен ред акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, като с Определение №46 от 31.01.2020г., постановено по адм. дело №22/ 2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора, жалбата на Б. е оставена без разглеждане, като просрочена и съответно процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. С влизането в сила, на 26.02.2020г., на Определение №46 от 31.01.2020г. по адм. дело №22/ 2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора, се явява влязъл в сила и Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за прекратяване през кампания 2016г. на поетия от Б. Б. агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Всъщност наличието на влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, не само не се оспорва, но и се потвърждава от ответника - в уведомителното писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за откриване на производството, приключило с издаването на оспорения акт, е посочено, че се открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от АПК, при започване на производство по издаване на административен акт, административният орган следва да извърши преценка относно допустимостта му. С нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е регламентирана като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на издаване на индивидуален административен акт, което в случая не е съобразено от административния орган. Видно от материалите по делото, между влезлия в сила на 26.02.2020г. Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., и оспорения в настоящото съдебно производство Акт с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г. в частта му, с която е постановено прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г., е налице идентитет: и двата акта са издадени от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като адресат на актовете е земеделският производител Б. К. Б.; и двата акта са постановени при осъществяване на административна компетентност с посочено правно основание по чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №7 от 24.02.2015г.; упражненото правомощие по чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. от фактическа страна и в двата акта е обосновано с абсолютно идентични фактически констатации и мотиви – с резултатите от извършените административни проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба №7 от 24.02.2015г. по подаденото от Б. Б. за кампания 2016г. Заявление за подпомагане с УИН 24/170616/96015, включващи и автоматично географско сравнение на одобрените/ референтните парцели по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ и тези, заявени за подпомагане по направлението през текущата кампания 2016г. в ИСАК, които резултати сочели на нарушение на изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. - процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през 2016 парцели, спрямо одобрените такива, е 83.17 %, при изискуеми от закона минимум 90%. Съответно с разпоредителната част и на двата акта по отношение на земеделския производител е постановено прекратяване на поетия от него със Заявление за подпомагане с УИН 24/120615/89967 петгодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, за кампания 2016г. Доколкото административните актове се ползват със стабилитет и с издаването им компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, повторно издаден (извън нормативно предвидените хипотези) акт на същото основание, със същия предмет и страни, съгласно константната съдебна практика, е нищожен. Тъй като в случая няма данни за наличието на хипотезите на чл. 99 АПК, уреждащи основанията за възобновяване на производството по издаване на административен акт, оспореният акт в частта му, с която по отношение на Б. Б. е прекратен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016, се явява постановен при наличието на абсолютна процесуална пречка по см. на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за образуване и провеждане на последващо административно производство за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Съответно произнасянето на административния орган с издаването на акт със същия предмет и страни, при наличието на влязъл в сила на 26.02.2020г. Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., сочи на допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо нищожността на оспорения акт в частта за разпореденото прекратяване на агроекологичния ангажимент. Всъщност, с оглед вече породените правни последици на влезлия в сила Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. и настъпилото въз основа на този влязъл в сила административен акт прекратяване на поетия от Б. Б. ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, очевидно постановеното с обжалвания акт прекратяване по отношение на Б. Б. на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016, се явява и лишено от предмет, което е още едно основание за прогласяване нищожността на оспорения акт в тази му част. Не води до друг правен извод сега действащата регламентация по чл. 18, ал. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. (изм. ДВ бр.21/ 2022г., в сила от 19.04.2022 г.), въвеждаща единна процедура в рамките на която ДФ „Земеделие“ – РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях, при наличие на съответните материалноправни предпоставки. Ако и посочената регламентация да дава възможност към датата на издаване на оспорения акт за едновременното (т.е с постановяването на един административен акт) прекратяване на агроекологичния ангажимент и определянето размера на подлежащата на възстановяване от страна на бенефициера сума, очевидно новата редакция на разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. не може да обуслови компетентност на ДФ „Земеделие“ – РА за постановяване прекратяване на агроекологичен ангажимент, който вече е бил прекратен с влязъл в сила административен акт, независимо, че след прекратяването на ангажимента не е бил издаден АУПДВ. С оглед на гореизложеното обжалваният акт в частта му, с която по отношение на Б. Б. повторно е постановено прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г., следва да бъде прогласен за нищожен. По отношение на оспорения акт в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" в размер на 4219.52 лв.: Обжалваният акт в частта му за установеното публично държавно вземане е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и фактическите основания - фактите, от които органът черпи упражненото публично право. А и фактическите констатации, обосноваващи наличието на материалноправната предпоставка по чл.18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за определената за възстановяване от земеделския стопанин финансова помощ, а именно: неспазване на изискването, регламентирано в чл. 20, ал. 2 от Наредбата, са обективирани и могат да бъдат изведени от влезлия в сила Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. Както вече бе посочено по-горе, в разпоредбата чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. е регламентирано, че ДФ „Земеделие“– РА прекратява агроекологични ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, в случаите, когато земеделските стопани не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредбата. Съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 т.е вкл. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1)", се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на поетия агроекологичен ангажимент, като одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10 на сто и всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление трябва да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7. От посочената нормативна регламентация следва извода, че необходимите материалноправни предпоставки, с кумулативното наличие на които законът свързва възникването на задължение за подпомаганото лице да възстанови получените под формата на финансова помощ агроекологични плащания и съответно да възникне насрещното публично държавно вземане, са: 1. Поет агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г. със задължение за изпълнение на агроекологични дейности или направления от посочените в чл. 3, т. 1, 3 и 4 от Наредбата; 2. Получена финансова помощ по тази мярка (за агроекологична дейност или направление) и 3. Прекратяване на агроекологичния ангажимент с акт на ДФ „Земеделие” поради неизпълнение от страна на подпомаганото лице на изискванията на чл.20, ал. 2 или 4 от Наредба №7 от 24.02.2015г. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че считано от 2015г., Б. Б. е поел многогодишен агроекологичен ангажимент, съгласно подадено от земеделския стопанин заявление за подпомагане с УИН 24/120615/89967 за кампания 2015 по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, спрямо БЗС с обща площ от 17.35 ха. Касае се за петгодишен агроекологичен ангажимент, като 2015г. е първата година по неговото изпълнение, продължило и през 2016г. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че по посочените мярка и направление жалбоподателят е получил финансово подпомагане в размер общо на 4219.52 лв. за кампания 2015. За кампания 2016, втората година от изпълнението на поетия ангажимент, е подадено заявление за плащане, с което за извършване на агроекологични дейности са заявени за подпомагане 16.06 ха, видно от приложените по преписката таблици и удостоверение за декларирани площи. С Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на резултатите от извършени административни проверки по чл. 52, ал. 1 от Наредба №7 от 24.02.2015г. по Заявление с УИН 24/170616/96015 за кампания 2016, сочещи припокриване на площта от географското пресичане на заявените през текущата кампания (2016г.) парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за финансово подпомагане в размер на 83.17 %, т. е в нарушение на изискването агроекологичните дейности или направления да се извършват върху едни и същи площи и за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен срок от поемане на агроекологичното задължение и извън допустимото отклонение по чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г., петият от Б. Б. ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, е прекратен. Видно от материалите по приложеното адм. дело № 22/ 2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора, посоченият акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е влязъл в законна сила на 26.02.2020г. С влизането му в сила е настъпило и прекратяването на поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент, на основание неизпълнение от негова страна на изискванията по чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. Следователно кумулативно са били налице материалноправните предпоставки, относими към фактическия състав на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. По делото не се ангажират доказателства, а и не се твърдят обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 5 от Наредба №7 от 24.02.2015г., изключващи възстановяването на получената от земеделския стопанин финансова помощ. По отношение на прекратения ангажимент, изплатената финансова помощ съставлява вече недължимо плащане, а съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми. При наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяването на агроекологичния ангажимент административният орган правилно и законосъобразно е определил основанието за възникване на публичното държавно вземане. Между страните по делото няма спор, че изплатената от ДФ „Земеделие” – РА и получена от Б. Б. субсидия за кампания 2015г., е в общ размер на 4219.52 лв. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба №7 от 24.02.2015г., земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението, както следва: б. „а“ до края на третата година – 100 %; б. „б“ до края на четвъртата година – 40 %; б. „в“ до края на петата година – 20 % и б. „г“ след петата година – 10 %. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя не според годината, в която фактически е констатирано неизпълнението и съответно фактически е издаден, респективно влязъл в сила административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а според годината, през която е възникнало основанието за прекратяване му. Съобразно установяванията по делото и доколкото кампания 2016 се явява тази, за която са установени неспазените изисквания по чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. по направлението (т.е през втората година от поетия агроекологичен ангажимент), размерът на дължимата за възстановяване сума правилно е определена в хипотезата на чл. 18, ал. 4, б. „а“ от Наредбата - в размер на 100 % от получената финансова помощ. По отношение на възражението на жалбоподателя, че определеното с оспорения АУПДВ като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ в размер на 4 219.52 лева, е погасено по давност, съдът приема следното: Съгласно чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП (ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 8.10.2024г), при издаване на актове по ал. 6 и 7 (решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ), се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95). Следователно по силата на изричната разпоредба на чл.27, ал.8 от ЗПЗП, при издаването на АУПДВ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се изключва прилагането на общите давностни срокове по чл.171 от ДОПК за погасяването на публичните държавни вземания, при определена със специалния закон (ЗПЗП) приложимост на сроковете за давност по Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95. Посоченият Регламент е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл.1 от Регламент № 2988/ 95. В чл. 1, § 2 от Регламент 2899/95 е дадена легалната дефиниция на понятието "нередност" - всяко нарушение на разпоредба от правото на Съюза в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало и би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Съюза. Съгласно член 3, § 1, ал. 1, изречение първо от Регламента, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Този срок цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, които трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и кои все още могат да бъдат обект на преследване. Посоченият срок се прилага както за нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от Регламента, така и за нередностите, които са предмет на административна мярка в съответствие с чл. 4 от Регламента, състояща се в отнемане на незаконно придобитата облага. Изключването от подпомагане и установяването на публично държавно вземане за възстановяване на получената финансова помощ, се свързва с прилагането на административна мярка по см. на чл.4 от Регламента. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена (чл. 3, § 1, ал. 2), като в последната хипотеза е приложимо тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015 относно понятието „многогодишна програма“. Съответно в чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента е посочено, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В Регламент № 2988/95 не е дефинирано понятието „многогодишна програма", като съгласно Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015 обхватът на това понятие следва да се определи, като се вземе предвид значението на всеки един от съставящите го термини, контекстът, в който те са използвани, и целите на правната уредба, за която то се отнася. Съгласно посоченото решение, терминът „многогодишна програма" по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент № 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства, поради което не може да се установи наличието на тясна терминологична връзка между това понятие и понятията, които се използват в инструментите за създаване на различните фондове за предоставяне на финансова помощ. Съответно прието е че проект, който е предвидено да се изпълнява няколко години и да се финансира със средства на Европейския съюз, попада в понятието „многогодишна програма" по смисъла на член 3, §1, алинея втора, изречение второ от Регламент № 2988/95. В контекста на разрешението, дадено с Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015, съдът приема, че в случая поетият от земеделския стопанин Б. Б. 5-годишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, който е предвидено да се изпълнява няколко години (от 2015г. до края на 2019г.) и да се финансира със средства на Европейския съюз, попада в понятието „многогодишна програма" по смисъла на член 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент № 2988/95. При прилагането на член 3, § 1, ал. 1 във вр. с ал.2, изр. второ от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95, предвиденият в Регламента четиригодишен давностен срок е започнал да тече на датата, на която е влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г., ДФ „Земеделие“-РА е прекратила поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ т.е на 26.02.2020г. От тази дата е започнал да тече четиригодишният давностен срок по член 3, § 1, ал. 1 във вр. с ал.2, изр. второ от Регламент № 2988/95 за предприемане на действия по прилагане на административна мярка по см. на чл.4 от Регламента (за възстановяване от Б. Б. на полученото финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат), който давностен срок е изтекъл на 26.02.2024г. Административното производство, приключило с издаването на оспорения акт, следва да се счита за образувано на 11.03.2025г. с изпратеното на бенефициера писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Доколкото по делото липсват каквито и да е било данни за предприети от компетентния орган преди 11.03.2025г. действия по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващи давностния срок, следва извода, че административното производство е било инициирано след изтичане на давностния срок по чл. 3, §1, ал. 1 във вр. с ал.2 от Регламент № 2988/95, който срок на давност е приложим по отношение на издаването на процесния АУПДВ, съгласно чл.27, ал.8 от ЗПЗП. За пълнота на изложението следва да се посочи, че противно на приетото в писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за откриване на производството по издаване на АУПДВ, това писмо не представлява първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и съотв. не представлява акт за нередност по см. на чл.14, ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз – за такъв акт следва да се приема Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният акт в частта му за установеното като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" в размер на 4219.52 лв., се явява издаден след изтичането на давностния срок по член 3, § 1, ал. 1 във вр. с ал.2, изр. второ от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Изтеклият давностен срок за издаването на АУПДВ е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на оспорения акт в частта му за определеното като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 219.52 лева, като незаконосъобразен. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. първо и предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд