Решение № 61 от 24.4.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 133/2024 г.

Производството е образувано по предявен иск от “Н.Т.К. 2004“, АД срещу „В.К.“, ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 54 090, 29 лв., поради разваляне на сключените помежду им договори з а продажба на месни продукти от 5.10.22 г. и от 26.2.2023 г., за който общ размер по двата договора не е получил стока. Ищецът сочи, че като купувач е възложил на ответника в качеството му н а продавач да закупи, разфасова, замрази и достави на купувача месни продукти – говеждо и агнешко трупно месо. За възложените доставки „В.К.“, ЕООД е издал фактури за авансовите плащания, сторени от купувача, които възлизат в общ размер 210 200 лв. с ДДС. Издадените фактури са № 1000000107/5.10.22 г. за сумата от 35 000 лв. и № 1000000121/26.02.23 г. за сумата от 175 200 лв. Сочи, че „В.К.“, ЕООД не е доставил месото, авансово заплатено му от купувача с фактура № 1000000107/05.10.22 г. и тъй като доставянето му е продължило повече от една година, поради безполезността на изпълнението ищецът /купувач/ развалил договора. Сумата, която му е възстановена от ответника е 10 000 лв. вместо 35 000 лв. или разликата от 25 000 лв. по фактурата от 5.10.22 г. не му е възстановена. Сочи, че от авансово платената сума по фактура № 1000000121/26.02.23 г. за доставка на агнешко месо, му е доставено трупно месо само на обща стойност 121 758.09 лв. без ДДС, а с ДДС 146 109, 71 лв. За доставеното му месо купувачът е издал с приспадания от авансово платените с фактура 1000000121/26.2.2023 г. - две фактури съотв. фактура № 1000000125/10.3.23 г. за сумата 65 420, 40 лв. без ДДС, а с ДДС 78 504, 48 лв. и № ••••••••••/21.3.23 г. за сумата 56 337, 69 лв. без ДДС, а с ДДС 67 605, 23 лв. Останалата част от 29 090, 29 лв. от авансово платените на ответника с фактура1000000121/ 26.2.2023 г. не е върната на ищеца. Сочи, че заради неизпълнението, изразяващо се в продължителна забава на задължението за доставка на агнешко трупно месо, за неизпълнената част от задължението на стойност 29 090, 29 лв. разваля договора с предявяване на настоящата искова молба, на основание чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като претендира връщане на сумата на отпаднало основание. Изявлението за разваляне с оглед становището на ответника в ДИМ уточнява че прави и по първия договор. Ищецът сочи, че е настоявал пред ответника за връщане на сумата или за доставяне на месото, но без никакъв резултат. Затова предявява иска като претендира да се осъди ответника да му заплати на сумата от 54 090, 29 лв. с ДДС, представляваща неусвоения размер на заплатения от ищеца аванс по развалените договорите за продажба/доставка на агнешко и телешко трупно месо от 5.10.2022 г. и от 26.2.2023 г. Претендира разноски. Ответникът депозира писмен отговор. Не оспорва като изрично уточнява, че между страните са сключени договори за продажба /не и за доставка до адреса или склада на ищеца/ на месо, отразени в процесните фактури; както и че издадените от „В.К.“, ЕООД фактури за авансово платените суми, отразяват договорка срещу определена цена „В.К.“, ЕООД да закупи или произведе, преработи, съхрани и предаде на ищеца от склада на „В.К.“, ЕООД определено количество стоки /месо и месни продукти/. Заплащането на фактурата установяло поемане на ангажимент от ищеца да закупи от „В.К.“, ЕООД, приеме и т.н. тези стоки на тази цена след заявка от негова страна. Сочи, че ищцовото дружество няма склад в гр. С. и до момента то винаги е вземало стоките от техния склад. Поради това доставката от „В.К.“, ЕООД се е осъществявало и се осъществява винаги в техния склад, където има необходимите условия за съхранение на месо и месни заготовки. Преценката дали и колко стока да поръча, е изцяло на ищеца и понеже „В.К.“, ЕООД я произвежда, обработва, съхранява и т.н. /по отношение на телешкото/ или закупува от други лица/агнешкото/, държат на авансовото плащане. Сочат, че кредитни известия се издават, когато страните изрично са се договорили макар и устно, по телефон или мейл, че някаква част от аванса няма да бъде усвоена, но причините за това са изцяло в молителя и в никакъв случай не се касаело за прието от „В.К.“, ЕООД разваляне на договор поради тяхно неизпълнение или забава. Според ответника коректността изисквала ищецът да ги уведоми известно време преди да изтече срокът на годност на стоките, за да може да ги пласират на други лица. В настоящия случай ищецът вместо да го уведоми своевременно, че няма да приеме приготвеното за него месо, директно подал молба за обезпечение до СГС, макар да е неизправната страна по договора като такава няма право да го разваля. Затова предвид липса на договорка между страните и надлежно издадено кредитно известие, счита, че ищецът няма право да получи обратно платената от него цена, защото той следва да получи стока за нея и след като не го прави, ищецът изпада в забава, з ащото е длъжен да я приеме и защото неоправдано не приема предложено му изпълнение. Стоката е налична, но ищецът не иска да я приеме. Ответникът твърди, че ищецът му дължи сумата от 36 000 лева с ДДС по Фактура № 1000000191 от 08.07.2024 г., представляваща комисионно възнаграждение за съдействието той да закупи агнешко трупно месо от Република С.М.. Прави евентуално възражение за съдебно прихващане със сумата от 36 000 лева с ДДС по Фактурата с № 1000000191 от 08.07.2024 г. В ДИМ ищецът твърди, че според договора, сключен на 5.10.2022 г. “Н.Т.К. 2004“, АД е следвало да получи разфасованото и замразено месо в склада на ответника в гр. Г.Д. и да се транспортира в складовете му в гр. П., В.Т. и гр. Б. след уведомление от продавача, че стоките са готови за експедиция. Такова уведомления изискващо се и от чл. 320, пр. 2 от ТЗ няма. Договорът не е сключен като договор с продължително или периодично изпълнение, затова задължението за предаване на стоката се е дължало веднага, като предварително се уведоми купувача за датата на предаването му. Счита, че приемането от ответника и съгласието му за разваляне на договора се потвърждава от върнатата от ответника част от авансово платената сума с две преводни нареждания и издадените от него на тяхно основание 2 кредитни известиявание 2 кредитни известия. По отношение на договора от 26.2.2023 г. също сочи, че не е сключен като договор с продължително или периодично изпълнение и затова задължението за предаване на стоката се е дължало веднага. Такова изпълнение е извършеното на 10 и 24 март, 24 г. за частта от авансово платената сума. И тъй като такова изпълнение след сключването му и в разумен срок с оглед предмета на договора – няма, то за останалата неуползотворена част от аванса са предявили иск за възстановяването й Цитира чл. 69, ал. 1 ЗЗД, аналогична на чл. 319 ТЗ и чл. 320 пр. 2 от ТЗ. Счита, че предвид естеството на задължението по двата договора – да се продаде на купувача разфасовано и замразено трупно говеждо и/или агнешко месо, както и с оглед мястото, където това изпълнение е следвало да се извърши – склада на продавача в гр. Г. Делчев разумния и обикновено необходим на добрия търговец срок, в който продавачът да изпълни задължението си за предаване на стоките, предмет на договорите, при отчитане динамиката на пазара на месото, повлияна и от сезонността, не може да е по-голям от един месец. Твърди, че няма складове в гр.С., но има такива в гр. П., гр. В.Т. и гр. Б.. Затова като е сключил с ответника двата договора, последният е дължал изпълнението веднага, при отчитане на разумния и обикновено необходми срок за подготовка - разфасоване и замразяване на готовата продукция, и да уведоми ищецът, че е готов да му предаде стоката. С авансовото плащане купувачът е демонстрирал недвусмислено желание да закупи цялото договорено количество от процесните стоки веднага, когато то е готово за експедиция от продавача, тъй като купувачът има подходящите условия за съхранения в складовите си бази. Възразява срещу твърдението, че е имало уговорка за съхранение на продуктите, предмет на иска и че е уговаряно като условие за предаване само при конкретна заявка от купувача. По направеното от ответника евентуално възражение за съдебно прихващане със сумата от 36 000 лева с ДДС по Фактура № 1000000191 от 08.07.2024 г., представляваща комисионно възнаграждение за съдействие от негова страна за закупуване от ищеца на агнешко трупно месо от Република С.М., “Н.Т.К. 2004“, АД, сочи, че никога не е възлагала, ползвала или приемала посредничество от „В.К.“, ЕООД Издадената фактура от „В.К.“, ЕООД е с невярно съдържание; тя никога не е получавана от “Н. Т.К. 2004“, АД, като и от ответника не се конкретизира за коя сделка, с кой търговец от Р.М., за какво и при какви договорени стойността на комисионното възнагр е с невярно съдържание; тя никога не е получавана от “Н. Т. К. 2004“, АД, като и от ответника не се конкретизира за коя сделка, с кой търговец от Р. М., за какво и при какви договорени стойността на комисионното възнаграждение. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Между ищецът - „Н. Т. К. 2004“, А Д в качеството на купувач и ответникът - „В.К.“, ЕООД в качеството на продавач са сключени два договора за продажба на замразено агнешко и телешко говеждо месо, разфасовано. Договорите са сключени на 5.10.2022 г. и на 26.2.2023 г., на които дати „В.К.“, ЕООД издава фактури за авансовите плащания, сторени от купувача, които плащания възлизат в общ размер н а 210 200 лв. с ДДС. Издадените от продавача фактури са: фактура № 1000000107/5.10.22 г. за сумата от 35 000 лв. с ДДС, с посочено в нея основание „Авансово плащане на закупуване на стоки“ и фактура № 1000000121/26.02.23 г. за сумата от 175 200 лв. с ДДС, с посочено в нея основание „Авансово плащане на доставка на агнешко трупно“. Не се оспорва авансовото плащане на сумите, установяващо се и от приложените платежни нареждания, в които за основание на преведените суми от ищеца на ответника се сочи номера на съответната фактура. Ищецът претендира връщане на 25 000 лв., представляваща частта от невърната му авансово преведена на ответника сума, за която последният е издал фактура № 1000000107/05.10.22 г. Сумата, която му е възстановена от ответника е 10 000 лв. вместо 35 000 лв. или разликата от 25 000 лв. по фактурата от 5.10.22 г. не му е възстановена. Тъй като доставянето на стоката е продължило повече от една година, поради безполезността на изпълнението ищецът /купувач/ твърди, че договорът е развален по взаимно съгласие - отправил е изявление до ответника за прекратяване на договора, което той е приел, поради което му е върнал на 7.12.2023 г. и на 23.1.2024 г. суми от по 5 000 лв. Ако обаче не се приеме, че договорът е развален преди предявяване на исковата молба, сочи че го разваля с предявяване на настоящата искова молба, на основание чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, заради неизпълнение, изразяващо се в продължителна забава на задължението за доставка на агнешко трупно месо. По отношение на второто плащане ищецът не оспорва, че е получил стока за част от стойността по фактура 1000000121/26.2.2023 г., за което получаване ответникът е издал две фактури съотв. фактура № 1000000125/10.3.23 г. за сумата 65 420, 40 лв. без ДДС, а с ДДС 78 504, 48 лв. и фактура № ••••••••••/21.3.23 г. за сумата 56 337, 69 лв. без ДДС, а с ДДС 67 605, 23 лв. Ищецът претендира връщане на останалата част, възлизаща на 29 090, 29 лв. от авансово платените на ответника с фактура № 1000000121/ 26.2.2023 г. 175 200 лв. с ДДС. Заради неизпълнението, изразяващо се в продължителна забава на задължението за доставка на агнешко трупно месо, за неизпълнената част на задължението за продажба на стока на стойност 29 090, 29 лв., сочи, че разваля договора с предявяване на настоящата искова молба, на основание чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. От показанията на разпитания по делото свидетел - Г.Д., който от 2018 г. е търговски представител на “Н. Т. К. 2004“, АД се установява, че “Н. Т. К. 2004“, АД е осъществявала контакт с „В.К.“, ЕООД чрез лицето Г.А., който според свидетеля, е собственика на фирмата. Контактите се осъществявали по телефона като служител на “Н. Т. К.2004“, АД запитвал за конкретни продукти, цена, срокове на доставка; а документално това се оформяло, когато стоката е подготвена и готова от „В.К.“, ЕООД, за да може те да я предоставят на клиентите си. От показанията му се установява, че „В.К.“, ЕООД трябва да ги информира, че стоката е готова, за да отидат и я получат. Когато „В.К.“, ЕООД е готова с определено количество стока, Г.А. се обаждал на свидетеля, който пращал една от товарните коли на “Н. Т. К. 2004“, АД до Г.Д. да товари стоката. По повод първия договор, свидетелят сочи, че фактурата от 05.10.2022 г. е за говеждо месо. Не са получили стоката в рамките на две и повече седмици. Информирали продавача, че отказват сделката може би в рамките на три седмици от датата на преведената им авансово сума, като са се разбрали по телефона с Г.А. - да им върнат авансово внесената сума. Сумата не им е бил върната, но купувачът проявил търпение и на по- късен етап - за В. кампания през 2023 г. - с ответника са се споразумяли за тази сума да получат разфасовано агнешко месо. Уговорили са и друга сделка през 2023 г. за разфасоване на агнешко месо, по която платили също авансово около 150 хиляди лева без ДДС. За целия размер на авансово платените суми по двата договора не са получили изпълнение, а само за част от тях. Посоченото от св. Г. Д., което съдът приеме за доказано за отношенията между страние, не се опровергава от показанията на доведените от ответника свидетели - св. К. и св. К., тъй като от техните показания се установява изпълнение на поръчка през месец септември, 2022 г., която обаче не е предмет на делото, като се отчете, че търговски отношения между двете дружества е имало и преди сключване на процесните сделки. Св. К. сочи, „мисля, че септември, 2022 г. беше готова поръчката“, а св. К., „до 20.09.2022 г. беше готова поръчката на “Н. Т.К.2004“, АД; друга поръчка с Г. за говеждо месо след м. септември не сме имали“. От показанията на св. К. е видно, че шефовете на „В.К.“, ЕООД са Г.И.В. А, които са съпрузи, а според показанията на св. К. клиентите на „В.К.“, ЕООД си комуникират с В.А. и Г.А. т.е. лицата, с които св. Г. Д. като търговски представител на ищеца, е контактувал. Св. Г. Д. уточнява, че „Това агнешко месо искахме да го продаваме за В., 2023 г.“, видно и от показанията на Св. Р. Ц. месото беше предвидено за В., но и след В.доставка не е имало. Според съда от доказателствата по делото се установява, че договорите предвид частичното им неизпълнение са развалени. Те са развалени по съгласие на двете страни. Това се установява от показанията на св. Г. Д., както и от действията на самото ответно дружество, което е върнало на ищеца суми на два пъти по 5 000 лв. Показанията на св. Г. Д. съдът счита за правдиви, тъй като посочените за предприети действия на ответника са логична и разбираема последица от уговорките, за които свидетелят сочи. Св. Г. Д. сочи “Потърсихме си парите чрез телефонен разговор, дори сме провеждали телефонни разговори и с В.А. относно плащанията. Ние получихме съгласие от тях на етапи да връщат неусвоения аванс, но не мога да си спомня за първи път кога е била уговорката, най-вероятно първата уговорка затова е била с В.А.“. По делото ответникът не ангажира доказателства, установяващи тезата му, че са се договорили ищецът да прави конкретни отделни заявки за нужното му количество месо /в рамките на авансово платената сума/, нито ангажира доказателства за направени такива от него, от което пък не става ясно и което е в противоречие с твърдението му за проявена некоректност от ищеца да го уведоми преди да изтече срокът на годност на стоките, за да ги пласират на други лица. Ако няма заявки, то защо е подготвил за ищеца стока. В този смисъл самата теза на ответника е противоречива. Счетоводното отразяване или не, в счетоводството на всяка страна по делото респ. декларирането от тях на съответни факти в НАП, във вр. с отношенията с насрещната по делото страна може да е допълнителен, но не и решаващ аргумент при установяване на действителните отношения между им. Затова и тезата на ответника, според която ищецът видно от изслушаната счетоводна експертиза не е демонстирал пред НАП намерението си да развали частично договорите, обективирани в процесните фактури и затова договорите не били развалени съдът намира за несъстоятелна, като взе предвид ангажираните от ищеца гласни доказателства, които сочат на направено изявление до ответника за разваляне на договорите респ. съгласие на насрещната страна за развалянето им, като ответникът се е съгласил с последиците от развалянето, да върне сумите. В отговора на ДИМ ответникът обяснява, че се е съгласил да прекратят договора, но частично, само за сумите за които той е издал кредитни известия, не и за стоката, която ищецът не е дошъл да си вземе. По делото обаче ответникът не установи предвид тезата му, кога са направени заявките от ищеца, които ответникът е изпълнил като е подготвил стоката, но ищецът не е дошъл да я вземе; нито ангажира доказателства установящи, че след отправено изявление от ищеца за прекратяване на договора, те са го приели т.е. споразумяли са се, но съгласието се отнасяло за частично прекратяване. С оглед гореизложеното съдът счита предявения иск за основателен. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - по причина разваляне на договора ищецът трябва да установи, че договорът е развален. От събраните по делото доказателства се установява съгласието на страните да развалят договорите. Дори да се счете, че ответникът не е изразил съгласие за разваляне на договорите за целия остатък на авансово платените му суми, а само за сумата от 10 000 лв., за които е издал кредитни известия, то по делото се установява, че договорите са развалени с изявленията на ищеца направени в исковата молба за развалянето им, при съобразяване от съда, че не е необходиво да се дава срок за изпълнение. Съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 87, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Според нормата кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без даде срок, ако изпълнението изцяло или отчасти поради забава на длъжника е станало безполезно. По делото се доказа виновно неизпълнение от ответника, който съобразно уговорките не е уведомил ищеца за евентуално изпълнение в обичайния за отношенията им срок от 3 месеца, считано от датата на авансово платените им суми /вж. показанията на св. Г.Д. и Св. Ц./, за да организира вземането на стоката, а към момента се установява и отпадане на интереса на ищеца /безполезност/ от евентуално закъсняло изпълнение, тъй като от показанията на свидетелите, доведени от ищеца се установява, че сключване на договорите е заради празника Великден, във вр. с който се купува агнешко месо. В хипотезата на чл. 87, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД е достатъчно само изявление за разваляне, което да е достигнало до знанието на ответника, без да е необходимо даване на срок за изпълнение, поради приетото по-горе от съда за доказано на твърдяната безполезност за ищеца от евентуалното изпълнение на поетото договорно задължение, при съобразяване и подължилото неизпълнение към момента почти 2 години. Съдебната практика приема възможността изявлението за прекратяване на договорите да може да се прави от ищеца с подаване на исковата молба, с която претендира последиците от развалянето им, в който смисъл е Решение 203/30.1.2012 г. на ВКС по т.д. № 116/2011 г. Поради изложеното съдът счита, че предявения иск е основателен за сумата, която се установи, че е платена по слючените с ответника договори, за която той не е получил изпълнение, а именно за размера от 54 090, 29 лв., за която съдът го уважава. Направеното от ответника евентуално възражение за съдебно прихващане с вземането за сумата от 36 000 лв. с ДДС, обективирано във Фактура № 1000000191/08.07.2024 г. и според съдържанието й представляваща комисионно възнаграждение за съдействие за закупуване от ищеца на агнешко трупно месо от Р. С.М.: „Н.Т.К. 2004“ АД, е несъстоятелно. Не се доказа от „В.К.“ ЕООД, предвид че фактурата не е подписана и е оспорена от ищеца, а дружеството не ангажира доказателства, че ищецът му е възлагал, ползвал или приемал посредничество т.е. не се установи посоченото в нея основание за издаването й. Следователно не се установи ищецът да дължи на ответника сумата по фактурата, а след като страните не си дължат взаимно пари, не е налице условието, визирано в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД за възможността да се извърши прихващане. Затова възражението за прихващане е несъстоятелно. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважаване на предявения иск ответникът дължи на ищеца направените от последния в настоящото съдебно производство разноски, които възлизат в общ размер на 9 764 лв., от тях 2 163, 62 лв. са за държавна такса, 800 лв. за вещо лице, 6 600лв. за адвокатско възнаграждение и 200, 70 лв. разноски, направени за допускане и налагане на допуснатото обезпечение преди завеждане на настоящото производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е несъстоятелно предвид размера на предявения иск, тезите на страните, участието на пълномощниците, проведените с.з., обема на доказателствата, които следва да се анализират, както и че в приблизително същия размер от 5 500 лв. е уговореното възнаграждение и на пълномощника на насрещната страна. Водим от изложеното и на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, съдът