Решение № 694 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 17/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО. Образувано е по жалба от Л. Г. С. от гр.Русе против решение № 2153-17-121/21.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане № 2140-17-605 от 20.09.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), тъй като не са налице предпоставките на чл.68, ал.3 КСО. Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е нищожно, в условията на евентуалност унищожаемо. Твърди, че пенсионният орган не е изчислил правилно общият й трудов стаж от 4 броя трудови книжки, поради което е постановил незаконосъобразен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 КСО. Развива подробни съображения, с които обосновава предявените в жалбата възражения. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на оспореното решение, при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че решението е валидно, се иска да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Решението на директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателката на 27.12.2024г., като жалба до съда е подадена на 08.01.2025г., поради което жалбата е подадена в 14-дневният срок по чл.118, ал.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № № 2153-17-121/21.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата на Л. С. по административен ред и е потвърдено разпореждане № 2140-17-605 от 20.09.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. Решението е постановено от компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе, който съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, е компетентен да разгледа и се произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Спазена е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл по жалбата на С. с мотивирано решение, каквото е изискването на чл.117, ал.3 от КСО. От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. №2113-17-879/29.05.2024 г. Л. С. е поискала отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68 от КСО. Към заявлението са приложени документи за придобит осигурителен стаж, като въз основа на тези документи е изготвен опис на осигурителния стаж. Въз основа на представените документи са зачетени 00 г. 03 м. 15 дни осигурителен стаж от втора категория труд и 14 г. 10 м. 20 д. осигурителен стаж от трета категория труд. Общ стаж, превърнат към трета категория, на основание чл.104 КСО - 15 г. 03 м. 01 д., от които 11 г. 05 м. 05 дни действителен осигурителен стаж. Прието е, че към датата на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 67 г. 06м. 05 дни. С разпореждане № 2140-17-605 от 20.09.2024 г. е постановен отказ за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО за придобит осигурителен стаж от 36 г. 06 м., както и изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Жалбоподателката оспорила разпореждането по реда на чл.117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе като в жалбата си посочила, че неправилно пенсионният орган е определил продължителността на действителния й осигурителен стаж. Твърденията на жалбоподателката са, че притежава действителен осигурителен стаж от 15 години 08 месеца и 21 дни. Възразява, че следва да ѝ бъде зачетен коректният размер на осигурителния ѝ стаж, което от своя страна би довело до отпускането на пенсия по чл.68, ал.3 КСО. С оспореното в настоящото производство решение № 2153-17-121/21.11.2024 г. (л.1 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на Л. С. като неоснователна. В решението се приема, че оспореното по административен ред разпореждане е законосъобразно, тъй като правилно е определен действителния осигурителен стаж на Л. С. и следващия от това извод, че не са налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО. На 18.09.2024 г. бил изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, проверен на 19.09.2024 г., в който пенсионният орган посочил кой стаж на С. зачита и кой не (л.34 и л.35 от преписката). Според описа, на жалбоподателката са зачетени 00 г. 03 м. 15 дни осигурителен стаж от втора категория труд и 14 г. 10 м. 20 д. осигурителен стаж от трета категория труд. Общ стаж, превърнат към трета категория, на основание чл. 104 КСО - 15 г. 03 м. 01 д., от които 11 г. 05 м. 05 дни действителен осигурителен стаж. Към датата на заявлението жалбоподателката е имала навършена възраст 67 г. 06 м. 05 дни. Въз основа на зачетения осигурителен стаж и съответния осигурителен доход е издадено разпореждане № 2140-17-605 от 20.09.2024 г., с което е постановен отказ, тъй като не е изпълнено изискването на на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО за придобит осигурителен стаж от 36 г. 06 м., както и изискването на чл.68, ал. 3 от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Изрично е посочено, че разпореждането може да се обжалва съгласно чл.117, ал.2 от КСО пред ръководителя на съответното Териториално поделение на НОИ в едномесечен срок от получаването му. Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилно приложение на материалния закон. Органът не е зачел периода на майчинство от 19.11.1976г. -19.11.1977г. Видно от разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година до достигане на [възраст] възраст за мъжете и жените. Според ал. 2 от същия, на такова увеличение от 31 декември 2016 г. подлежи и осигурителният стаж по ал. 1, като същият расте от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Когато лицата не отговарят на изискванията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, както е в конкретният случай, те могат да се пенсионират при условията на чл. 68. ал. 3 КСО. Съдебната практика на Върховен административен съд при аналогични случаи, като настоящия, приема, че за да се придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО следва да е налице изискването стажът да е действителен. Легална дефиниция на понятието "действителен стаж" е дадена в § 1, ал.1. т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО — "действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. " В случая приложимата материалноправна разпоредба за процесния период от 19.11.1976г. -19.11.1977г. е нормата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен – ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., която норма през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към спорния по делото период е бил в сила Указ за насърчаване на раждаемостта - обн. - ДВ, бр. 15 от 1968 г., отм. – ДВ, бр. 32 от 2002 г., като според чл. 3ж, ал. 2, изр. I (първо) от цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3(три)-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0. 01 лева месечно, като времето се зачита за трудов стаж. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда (в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на три годишна възраст. Понятието "действителен осигурителен стаж" се съдържа към момента единствено в нормите на чл. 68, ал. 3, чл. 74, ал. 3 от КСО и в § 6б (Нов – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал. 1 (Предишен текст на § 6б – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие "действителен стаж" е дадена в нормата на § 1, ал. 1, т. 12 (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. През посочения период жалбоподателката е била в майчинство, като преди настъпването на самото раждане, същата не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова, поради което е имала качеството т. нар. "неработеща майка". В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 (Изм., ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до [възраст] възраст. С приемането на новата т. 12 от § 1 на ал. 1 на ДР на КСО - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., не отпада правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето, през което неработеща майка е гледала дете до [възраст] възраст, поради което, този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл е и последователната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд (в т. см. - Решение № 1023 от 01.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI отд.; Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI отд.; Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2019 г., VI отд.; Решение № 47 от 05.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 6669/2020 г., VI отд., Решение № 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. дело № 8649/2021 г., VI отд. и др.). Не е приет за действителен осигурителен стаж и стажът през периода от 01.07.2003г. до 01.10.2003г., положен към ЕТ „К. “ Русе, тъй като представената трудова книжка № 6/01.11.2002г. е нередовно оформена – приключена е само с подпис на ръководител и печат, като липсва подпис на главен счетоводител. По отношение на значението, което има начинът на оформяне на трудовата книжка и по - конкретно липсата на подпис на главен счетоводител в нея съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС, като доказателство за осигурителен стаж по чл.40, ал.1 от НПОС, настоящия съдебен състав приема, че такова изискване не е предвидено в нормативния акт от по-висок ранг – в Кодекса на труда (чл.349 и чл.350 от КТ), където главният счетоводител не е предвиден като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт)“. В този смисъл е например решение № 4129 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г., VIо. По отношение на този стаж липсват подадени данни в регистъра на осигурените лица на НАП, видно от справка на л.36 от адм.преписка, поради което правилно не е зачетен като действителен осигурителен стаж. Не е зачетен за действителен осигурителен стаж и периода от 01.01.1993г. – 30.04.1993г., положен в ЕТ „Лъч – Н. Тодоров“, тъй като представената осигурителна книжка не е заверена. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Предвид чл. 41, ал. 1, НПОС, в приложимата редакция, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 7 и 19 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Представената осигурителна книжка № 09424/1993г. не е заверена, не са представени и доказателства за внесени осигурителни вноски, поради което посоченият стаж не следва да бъде зачетен. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО самоосигуряващи се лица и лицата по чл. 4а ал. 1 от КСО се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО (в относимата редакция обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), понятието "действителен стаж", като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, е времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В конкретната хипотеза действителният осигурителен стаж на оспорващата е 12 години 5 месеца и 5 дни, при зачитане на периода на майчинство от 19.11.1976г. -19.11.1977г., поради което оспорващата не доказва придобито право на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Дори и към този установен действителен осигурителен стаж да се добави претендирания от нея стаж, положен в ЕТ „Лъч – Н. Тодоров“, както и в ЕТ „К. “ Русе, действителният осигурителен стаж не достига до изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години. Времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, не може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието на понятието "действителен стаж", съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България, обективирана в Решение № 1611 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2023 г., VI о.; Решение № 6136/22.06.2022 г. по адм. д. № 131/2022 г., VI о.; Решение № 5377/03.06.2022 г. по адм. д. № 139/2022 г., VI о.; Решение № 1624/21.02.2022 г. по адм. д. № 11773/2021г., VI о. и други. По отношение на обективираното в жалбата възражение за противоконституционност на нормите на чл.68 от КСО и техните изисквания, които според оспорващия са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на българските граждани, следва да се има предвид Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 4/2000 г. В мотивите на това решение е прието, че новите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведени с чл. 68 от КЗОО не нарушават принципите за хуманизъм, справедливост и принципа за социална и правова държава. Изрично е подчертано, че "новата законодателна уредба за придобиването на този вид пенсии е израз на грижите на държавата, именно като социална държава, да обезпечи редовното изплащане на пенсиите, да създаде условия за увеличаване на размерите им и да съобрази паричния размер на пенсиите с направените осигурителни вноски във фонда. По този начин се спазват и принципите на справедливост и хуманизъм. Тези разпоредби с нищо не нарушават принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и не противоречат на Върховния закон (чл. 5, ал. 1 от Конституцията)". В допълнение на това, Конституционният съд е приел, че "въведените по-високи изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не могат да се възприемат като законодателно решение, което не е в съответствие с чл. 11, т. 1 от МПИСК (Международен Пакт за икономически, социални и културни права) и в частност с изискването за "непрекъснато подобряване условията на живот", още повече, че то не е в отклонение от задължително установените норми за пенсионна възраст и определен стаж на мъжете и жените в чл. 4, 5 и 16 от конвенции № 35 и 36 на МОТ. Целта на законодателя е да гарантира реализирането на право на пенсия, като изискуемата възраст е в рамките на оказаната в посочените конвенции - до 65 години". Съобразявайки цитираните мотиви на решението на Конституционния съд, безспорно следва извода, че твърдението на касатора за наличие на противоконституционност на оспорените разпоредби на чл. 68, ал. 1-3 от КСО се явява неоснователно. Несъстоятелни са и твърденията на жалбоподателя, че чл. 68, ал. 1 и ал.3 от КСО са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на гражданите. По мнение на настоящия съдебен състав, процесните разпоредби не нарушават принципа за равенство пред закона, както и изискването за равно третиране, доколкото създават еднаква правна възможност на всички лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се пенсионират в момента в който достигнат изискуемата се възраст и притежават указания в нормата осигурителен стаж. По същество, разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО не създават права или привилегии за определена група хора, респ. не ограничават правата и не създават задължения за друга, поради което, твърдението за неравно третиране се явява неоснователно. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни административни актове, които не страдат от твърдяните от жалбоподателката пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт, гр.София, съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът