Решение № 6045 от 6.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5652/2024 г.

С Присъда от 30.09.2019г. на СРС, НО 2-и с-в, по н.о.х.д. № 20183/2014г., влязла в сила на 17.08.2021г. (има печат), г-н С., е оправдан за това че: на неустановена дата през месец април 2011г., в гр. София, ул. "•••••••, в ресторант „Ниагара", с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил Е.Л.П. чрез заплашване, като му заявил „Трябва да дадеш тези пари, ако искаш да не стане лошо. Ако не дадеш сумата, ще ти се случи нещо лошо, както на теб, така и на семейството ти и на имуществото ти", да извърши нещо противно на волята му, а именно да даде сумата от 2000, 00 лева, като с това е причинил на Е.П. имотна вреда в размер на 2000, 00 лева - престъпление по чл. 214, ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена с Решение № 260490 от 17.08.2021г. на СГС по ВНОХД № 2037/2020г., което е окончателно (има изрично посочване). Двата акта по същество са приложени към доказателствения материал, а той е предоставен и на ответника, който отново следва да се подчертае, в тази си част, е известен на ПРБ. Детето на ищеца, чиято майка е А.М., е родено на •••••••. (Удостоверение за раждане на К. С.). Ищецът е притежавал огнестрелни ловни оръжия (Разрешения – л. 129- 30). Ищецът е с 56 % временна нетрудоспособност (ЕР от 09.08.2024г.). Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Р. и Е.. От показанията им се установява, че: -св. Р.: познавала ищеца от 2009г. Той бил много близък приятел на съпруга ù. Познавала и цялото семейство на г-н С.. Преди 2011г. бил много всеотдаен човек, а материалното му състояние – много добро. Работел като застрахователен агент. Само той работел, а това не се налагало за партньорката му. Свидетелят не знае в момента какво работи ищецът. След 2011г. се почувствал унизен и се разклатил психически. Репутацията му в града била срината. Приятелката му го напуснала, тъй като станал раздразнителен (и към нея и към детето). Загубил и либидо. -св. Евтимова: познавала ищеца от 2008г. Били приятели. Поддържали доста чест контакт. Ищецът бил нормален човек до задържането му през 2011г., но щом е задържан очевидно е имало някаква причина. След това доста се променил, тъй като изживял сериозен стрес. Спрял да излиза, и да говори с хората (а преди това бил жизнерадостен и весел). Бил застрахователен агент и хората се отдръпнали от него. Имал хоби – обичал да ловува, но след обвинението не можел да го практикува. В хода по същество, пледоарията на ответника включва и следното: Уважаеми г-н председател, изцяло оспорвам исковата молба, моля да я отхвърлите изцяло. Касае се за тежко умишлено престъпление, взета му е най-леката мярка за неотклонение „подписка“. … Моля само да обърнете внимание на показанията на втората разпитана свидетелка, а именно и по-конкретно на изречението „Щом беше задържан, значи е имало причина“. Считам, че това е достатъчно основателно за целия този процес. от правна страна: Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ). Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост. Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр., отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика". Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). В конкретната хипотеза: -1. Ищецът е привлечен като обвиняем на 13.12.2011г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 17.08.2021г. Това са общо 9 години са 8 месец и 4 дена, т.е. ≈ 10 години. Срокът очевидно не е разумен. Тълкувателната практика включва в него и двете части на производство (досъдебна и съдебна). Доводът за обратното, изложен в отговора е неоснователен (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, докладчик съдията Ж.Н. и Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. на ВКС по т.д. № 5/2013г., ОСГК, докладчик съдията М.П.). Всъщност това е основан аргумент във връзка с приетия размер на обезщетението. -2. обвинението е за тежко наказуемо престъпление – арг. от чл. 93, т. 7, във вр. с чл. 214 от НК. Тук е са необходими и няколко уточнения. Ищецът с чисто съдебно минало. Тежко наказуемото деяние има отражение върху размера на обезщетението и то във вреда на държавата. Презумпцията е за невиновност, а не за обратното – чл. 31, ал. 3 от КРБ и чл. 48, т. 1 от Харта на основните права на Европейския Съюз и чл. 6, т. 2 от ЕКПЧ. Свидетелят може да има доверие в Прокуратурата, но последната е длъжна да приеме, че презумпцията не е оборена, поради което наказателното производство, инициирано от нея, представлява деликт спрямо ищеца. -3. не се оспорва, съобразно посоченото по-горе, относно процесуалното поведение на ответника, че ищецът е бил задържан за 72 часа; -4. бил е принуден да се откаже от хобито си (арг. от чл. 56, ал. 1, т. 2, in fine от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Причината отново е неоснователното обвинение). -5. Не става въпрос за малък град. Ищецът е жител на столицата. Тъй като не е бил задържан като мярка за неотклонение, повдигнатото обвинение няма как (или поне не е установено) да е допринесло за сриване на авторитета му (не се твърди и медийна активност). Изложеното се отнася и до доходите му (първият свидетел, макар да твърди, че семействата са близки, дори не знае ищецът дали работи или не, а ако работи – какво точно). Няма ангажирани доказателства (главно доказване), че наказателното производство се е отразило на дейността от която е изкарвал прехраната си. Проблемите с либидото може и да се дължат на стрес, но е възможна и странична медицинска причина, нямаща отношение към поведението на ПРБ (различен извод не би могъл да бъде сторен и с оглед ЕР, с което е признат процент неработоспособност; няма ангажирани доказателства за причината за стенокардията). От тази гледна точка, раздялата с жената, с която е живеел на семейни начала, не може категорично да се свърже с обвинението. Така, на основание чл. 52 от ЗЗД, решаващият орган приема, че сумата от 40 000 лева би следвало да обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен. Дължимата лихва, определена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 18 983, 89 лева (интернен калкулатор - Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg); също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.) по разноските: При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 38 от ЗА, на процесуалния представител на ищеца се дължи сумата от 4 862, 47 лева (отделно, на самия ищеца се дължи сумата от 20 лева, държавна такса). Воден от гореизложеното, СЪДЪТ