Решение № 10 от 17.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 249/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба, подадена от Л. К. К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б., ул. Ц.И.А. № срещу отказ с рег. № 20231213220222/15.12.2023 г. на длъжностно лице по регистрация към Търговски регистър при Агенция по вписванията, постановен по партидата на "Л", ЕИК В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа на длъжностното лице. Твърди се, че в подадените документи недвусмислено личала волята на жалбоподателя да учреди еднолично дружество с ограничена отговорност, а не холдингово дружество. Изложените мотиви в отказа, че думата холдинг във фирмата на дружеството не отговаряла на истината и въвеждала в заблуждение, били незаконосъобразни, тъй като били регистрирани много други фирми, които съдържат думата „холдинг“ във фирмата си. Сочи се, че фирмата на едноличното дружество с ограничена отговорност следвало задължително да съдържа наименованието ЕООД, останалите реквизити могло да бъдат посочени свободно от търговеца. Твърди се, че „Д“ ЕООД отговаря на истината и не въвежда в заблуждение. Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено вписване. Агенция по вписванията представя отговор по жалбата на основание чл. 25, ал. 2, изр. трето от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че с подаденото заявление вх. № 20231213220222/13.12.2023 г. било поискано вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на "Л", ЕИК промяна в адреса на управление, предмет на дейност и наименование. Заявеното фирмено наименование включвало означението „холдинг“. Дружеството не притежавало присъщите за холдингово дружество правни белези и икономическо съдържание, поради което включването на „холдинг“ в дружественото наименование би могло да създаде у останалите правни субекти грешна представа относно специфичните характеристики на дружеството. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на постановения отказ. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Съдът след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С подадено заявление по електронен път вх. № 20231213220222/13.12.2023 г. заявителят Л. К. К. е поискал вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на "Л", ЕИК промяна в адреса на управление, предмет на дейност и наименование. Към заявлението са приложени: протокол- решение на едноличния собственик на капитала; декларация по чл. 13, ал. 4; учредителен акт – устав на „Д Х“ ЕООД. Длъжностното лице е отказало да извърши вписване. Мотивите на отказа са, ч е заявеното фирмено наименование включва означението „холдинг“, което по дефиниция е капиталово дружество със специална търговска правосубектност, чиито характеристики са определени от законодателя. В разпоредбите, уреждащи статута на холдинговото дружество, не се съдържа изискване, същото да съдържа в наименованието си добавката холдинг, но в случай, че такава добавка е част от фирмата на едно дружество, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ТЗ, същото следва да покрива въведените от законодателя изисквания относно целта и предмета на дейност на холдинга, за да не въвежда в заблуждение. В конкретния случай, дружеството не притежава присъщите за холдинговото дружество правни белези и икономическо съдържание, тъй като нито целта и предмета на дейност, съответстват на тези по чл. 277 и чл. 278 ТЗ, нито е учредено при пряко внасяне на минимум от 25 на сто от капитала в дъщерни дружества, съгласно изискванията на чл. 277, ал. 2 ТЗ. Прието е, че не са налице предвидените в закона изисквания за промяна в наименованието на еднолично дружество с ограничена отговорност, тъй като заявеното фирмено наименование не отговаря на чл. 7, ал. 2 ТЗ, поради което е отказано вписване по заявлението. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали: е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; заявлението изхожда от оправомощено лице; към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т.4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; е представена декларация по чл. 13, ал. 4; друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 ЗЮЛНЦ при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б ЗННД, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; е платена дължимата държавна такса - чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност - тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Преценката за наличието на условията за вписване или обявяване се извършва към момента на постановяване на акта за вписване/обявяване. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, обявяване на заявените актове. Със заявление вх. № 20231213220222/13.12.2023 г. е поискано вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на "Л", ЕИК промяна в адреса на управление, предмет на дейност и наименование. Легално определение на „фирма“ е дадено в чл. 7, ал. 1 ТЗ - наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Търговската фирма е словестното обозначение, с което търговецът се индивидуализира в търговския оборот. Словестното обозначение се състои от два компонента - задължителен и факултативен. Задължителното съдържание се определя от закона, а факултативното - от търговеца- означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Законодателят е въвел три общи задължителни изисквания към фирмата- тя трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Съгласно чл. 10, ал. 1 ТЗ фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. В настоящия казус се иска промяна на фирмата на търговеца. Фирменото наименование е изписано на български език и се състои от свободно избрано съдържание, както и означение на правно-организационната форма. По отношение на свободно избраното съдържание, същото включва „холдинг“. Раздел II от глава осемнадесета на ТЗ е озаглавен Холдинг. Съгласно чл. 277, ал. 1 ТЗ холдинговото дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност. В чл. 278, ал. 1 ТЗ е предвидено и какъв може да бъде предмета на дейност на холдинговото дружество – придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, по придобиване, управление и продажба на облигации, по придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензии за използване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участва, по финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участва. С оглед на това и когато в наименованието на едно търговско дружество е използвана думата холдинг, това създава представа, че то представлява холдингово дружество, което отговаря на регламентираните в закона специални изисквания, включително че има предвидената в закона специфична цел - да участва в други дружества или в тяхното управление, както и че в предмета му на дейност се включват дейностите, посочени в чл. 278, ал. 1 ТЗ. Търговското дружество, чиято промяна на фирмата се иска, не притежава нито един от белезите на холдинговото дружество, като видно от представения от заявителя учредителен акт, то няма типичната за холдинга цел да участва в други дружества или в тяхното управление, в неговия предмет на дейност не са включени нито една от специфичните дейности, които холдинговото дружество може да извършва съгласно чл. 278, ал. 1 ТЗ. Това означава, че включването на думата холдинг във фирмата на регистрираното дружество въвежда в заблуждение относно това дали ограничено отговорното дружество има характера на холдингово, относно целта, с оглед на която е създадено, както и относно това какъв е предмета му на дейност. Фирмата не трябва да въвежда в заблуждение относно вида и обема на предприятието. Трайна и непротиворечива е практиката на апелативните и окръжни съдилища, че включването на думата холдинг в наименованието на търговско дружество създава впечатлението, че тя се използва именно като означение, а не като свободна избрана добавка без специфичен смисъл, поради което може да създаде у останалите правни субекти грешна представа относно специфичните характеристики на дружеството и неговата дейност. Неоснователни са доводите в жалбата за наличието на вписвания относно други търговци с наименования, съдържащи думата холдинг, без да са холдингови дружества. Допускането на регистрация в нарушение на чл. 7 ТЗ по отношение на един субект, не може да обоснове право на друг субект да извърши промяна на наименованието при противоречие със закона. За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: Правото на търговска фирма е изключително. Съгласно чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ правото на фирма се ползва с национална изключителност. Това означава, че друго на територията на страната не може да се означава или да ползва по друг начин регистрирана вече в търговския регистър фирма. От служебно извършена справка в търговския регистър е видно, че е вписано дружество с фирма „Д“ ЕООД. Наименованията „Д“ ЕООД и „Д“ ЕООД звучат абсолютно еднакво при произнасяне, поради което съдът намира, че посочената минимална разлика в наименованията не влече уникалност, което пък създава опасност от заблуждение на третите лица по отношение на конкретния субект. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както в настоящата хипотеза. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ е правилен и законосъобразен. По разноските: Не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на Агенция по вписванията. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията по вписванията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски (така Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК). Водим от горното, съдът