Решение № 14367 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 226/2025 г.

Производството по делото е по чл. 40, ал.2 от ЗДОИ и е образувано по подадена жалба от Т. В. Н. от гр. Варна, [жк], [адрес], ап. 23 срещу мълчалив отказ по ЗДОИ на кмета на община Варна във връзка с подадено заявление вх. № ДОИ24000303ВН-001ВН/13.12.2024г. Заявеното оплакване в жалбата е за материална незаконосъобразност. Отправеното искане към съда е за неговата отмяна. Релевира се допусната нарушение на материалния закон, тъй като неоснователно се ограничава правото на заявителя на достъп до обществена информация. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато – чл. 41, ал.1 и 2 от Конституцията на РБ и на същото корелативно възниква и задължението на държавни и общински органи да осигурят възможност за неговото упражняване, с изключение на нормативно уредените ограничения. Твърди се нарушаване на основен принцип, регламентиран в чл. 6, ал.1 от ЗДОИ за пълнота на информацията, понеже предоставената такава на Н. е частична, понеже предоставената му такава не предхожда отговора на неговия сигнал от 01.07.2022г. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания. Депозират се писмени бележки в насока основателност на оспорването, придружени от списък на разноските /л.71/. Ответникът по жалбата –кметът на община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото се представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност. С оглед определение № 8660/12.09.2025г. на ВАС, задължително за настоящата съдебна инстанция, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна предвид следното: Административното производство е инициирано по заявление с рег. № ДОИ24000303ВН/13.12.2024г. на Т. В. Н. до кмета на община Варна, подадено чрез ССЕВ, с искане за достъп до РС № 204/ГИ/21.09.2022г. на главния архитект на община Варна, до административната преписка по неговото издаване, до административната преписка по издаване на заповед №10/ГИ/15.03.2024г. на главния архитект на община Варна, с която е изменено цитираното строително разрешение, графичните материали към инвестиционния проект, неразделна част от заповед № 10/ГИ/15.03.2024г. и обяснителните записки към същата заповед. / л. 1-2 от преписката/. Посоченият в заявлението начин за предоставяне на поискания достъп е следният - „ писмено, чрез ССЕВ“. На същата дата Н. чрез ССЕВ е подал и второ заявление чрез ССЕВ, входирано с рег. № ДОИ24000303ВН-001ВН, с което информацията от първото му заявление е допълнил с ново искане за получаване на информация „ с кой АА / заповед/ са монтирани металните колчета във връзка с изпратен му отговор -писмо СИГ2203459ВН-001/01.07.2022г. / л. 4/. Към адм. преписка е приложено цитираното писмо, в което е посочено, че в отговор на подаден сигнал от Т. Н. последният се уведомява, че пространството, северно от блок 27, 28 и 29 в [жк] е алея за пешеходен достъп, а металните колчета, монтирани в началото на алеята, са „законосъобразно поставени“, с цел предотвратяване достъп на автомобили към пешеходната алея / л. 5/. С писмо от 23.12.2024г. е било изпратено съобщение на заявителя за удължаване срока на адм. производство с 10 дни/ л. 10/. Двете заявления са били обединени в едно общо производство, като на 06.01.2025г. секретарят на община Варна е издал решение № ДОИ24000303ВН със следната разпоредителна част: „Предоставям достъп до наличната информация в община Варна по заявления с рег. № ДОИ24000303ВН/13.12.2024г. и рег. № ДОИ24000303ВН-001ВН/13.12.2024 г. Волеизявлението е допълнено с текста, че исканата информация представлява сканирано копие на проектната документация по преписките по РС № 204/ГИ/21.09.2022г. и по заповед № 10/ГИ/15.03.2024г. Като форма за получаване на поисканата информация е посочена магнитен носител. В мотивите на това решение се възпроизвежда съдържанието на чл.21 ал.1 от ЗДОИ, данни за обединяване в едно производство на двете заявления по ЗДОИ на Т. Н. от 13.12.2024г. Има и становище, че поисканата информация е в голям обем и следва да се предостави на магнитен носител. Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи: Въпреки издаденото от секретаря на община Варна решение от 06.01.2025г. по обединените две заявления на Н. от 13.12.2024 г., е налице правната конструкция на мълчалив отказ, тъй като видно от разпоредителната част на въпросното решение на Н. се предоставя достъп единствено до „проектната документация“ т.е. до инвестиционния проект, неразделна част от РС № 204/ГИ/21.09.2022г. и по заповед № 10/ГИ/15.03.2024г. на главния архитект на община Варна. Изрично волеизявление за предоставяне на достъп до цялата административна преписка, включително графични материали, обяснителни записки както към строителното разрешение, така и към заповедта по неговото последващо изменение няма. Няма и изричен отказ да се предостави такъв достъп. Няма отговор на искането на Н. за получаване на информация дали към 01.07.2022г. има издаден административен акт за монтиране на метални колчета в началото на пешеходната алея, находяща се северно от блок 27, 28 и 29 в [жк], гр. Варна. В обстоятелствената част на решението също няма изложени доводи в насока основателност или неоснователност на тези искания на заявителя. Ако адм. орган вземе решение за отказ по предоставяне на обществена информация, същият е длъжен да издаде изричен отказ, който да отговаря на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ, като задължително следва да съдържа правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Константната съдебна практика счита за недопустим мълчаливия отказ по ЗДОИ – Решение № 9946 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. дело № 13661/2009 г.; Решение №6924 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. дело № 10715/2009 г.; Решение № 9951 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. дело № 15734/2009 г.; Решение № 515/15.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 6826/2013 г. Предвид гореизложените съображения атакуваният мълчалив отказ на ответната страна по т. 1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9 на заявление с рег. № № ДОИ24000303ВН/13.12.2024г. и по т.1-5 на заявление № ДОИ24000303ВН-001ВН/13.12.2024 г. подлежи на отмяна поради неговата незаконосъобразност и преписката следва се върне на задължения субект за изрично писмено произнасяне. С оглед изхода на правния спор и предвид чл. 143, ал.1 АПК съдът следва да уважи допустимото искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представеният техен списък включва платени ДТ в общ размер от 40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Варненският административен съд