Решение № 309 от 7.10.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 36/2024 г.

Производството е по реда на чл.465 от НПК, във вр.с чл.463 от НПК. Същото е образувано във връзка с изпратено писмо от Министерството на правосъдието на Република България, с което е изпратени писмо на Министерството на правосъдието на Република Сърбия и комплект документи, във връзка с искане на Основен съд – Враня за признаване и изпълнение в Република България на присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия, изменена с решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия, постановена срещу Г. Х. Ц., роден на ••••••••••г. в с.•, ЕГН: ••••••••••, с настоящ адрес – с.•, обл.Пловдив, ул.„•“ № 13, с които за престъпление по чл.225, ал.1 от Наказателния кодекс на Република Сърбия – „укриване на данък“ му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е отложено с изпитателен срок от две години, както и му е наложена „глоба“ в размер на 180 000 динари, като с второто решение (решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня) същото наказание глоба в размер на 180 000 динари е заменено с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 180 дни. Посочено е, че не е пристъпено към изпълнение на наказанието в Република Събия. В хода на производство, преди приключване на съдебното следствие, Г. Х. Ц. не е установен, като последният е многократно търсено и не е намерен на нито един от известните адреси, включително и на неговите близки, съдът е сторил всичко възможно за издирването му, включително чрез установяване данни за месторабота и телефонни номера, още лицето е обявено за ОДИ за значителен период от време, извършено е щателно издирване и последното лице не е установено. При това и след като съдът е намерил, че местоживеенето на осъдения в страната не известно и след щателно издирване не може да бъде установено, както и че разглеждане на делото в негово отсъствието няма да попречи за разкриване на обективната истина, то е разгледал делото в негово отсъствие по при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. В хода на производството, съдът многократно изисквал от компетентния орган на Република Сърбия данни във връзка с производството, актовете по което се иска да бъдат признати от българския съд, включително – заверено копие от цялото дело по присъда на Основния съд във Враня К.№ 284/19 от 19.08.2020 година с преведено на български език, заверено копие от цялото дело по решение на Основния съд във Враня К. № 211/21 от 30.06.2021 година с преведено на български език, заверено копие от цялото дело по решение на Основния съд във Враня К. № 111/21 от 23.05.2022 година с преведено на български език както и изрична информация относно това, дали горните производства са разгледани с участието на подсъдимия, или в негово отсъствие; Въпреки това, и въпреки че последното съобщение е получавано многократно от компетентния орган на Република Сърбия, включително по електронен път, както и по факс, горната информация не е представена в цялост. Вместо това да изпратени единствено отделни актове по производството, а именно – преводи на Решение № 123/20 от 22.04.2020г. относно начина на гледане на делото за обвинението по чл.225, ал.1 от НК на Р.Сърбия, обвинителен акт от 31.07.2019г. против Г. Х. Ц., както и преводите на нормативните разпоредби – чл.381, чл.225, чл.51 от Наказателния кодекс на Република Сърбия, чл.189 от Закона за изпълнение на наказанията на Република Сърбия. Още българския съд изрично е уведомен с писмо вх.№ 16561/14.05.2024г. по описа на ПОС, че исканията му са изпълнени напълно. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, в което предлага съдът да прецени това, че българското законодателство, за разлика от сръбското, не предвижда процедура по замяна на наказанието лишаване от свобода с глоба. Предлага ако съдът намери, че подобна замяна кореспондира с действащото българско право, да признаете присъдата, алтернативно – ако счете, че подобно отегчаване положението на осъденото лице е недопустимо, да остави искането без уважение. Защитникът на осъдения – адвокат М. Г. взема становище, че искането се явява неоснователно. В този смисъл подкрепя изложеното от прокурора, че българското законодателството не предвижда замяната на наказание глоба с лишаване от свобода и тъй като това представлява отегчаване положението на осъдения, същото не отговаря на разпоредбите и целите на наказателен закон. Още сочи, че от събраните материали не може да се направи извод дали при производството в Република Сърбия правата на осъдения са били защитени, в който смисъл не е предоставена исканата информация. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намери, че искане на Основен съд – Враня за признаване и изпълнение в Република България на присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия, изменена с решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия се явява НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.463, т.6 от НПК – условие за признаване и изпълнение присъдата на чуждестранен съд е това, същата да не противоречи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право. В разглеждания случай, последното изискване се отнася не само към самата присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия, но и към решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия, с което присъдата е изменена, доколкото именно с последното решение се определя вида и размера на едно от наказанията. При това се констатира от Решение № 123/20 от 22.04.2020г. – предоставено от сръбската страна, че производството, завършило с присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия, е проведено в отсъствието на осъдения Г. Х. Ц., който не бил намерен, като бил представляван от служебен защитник. Последната процедура има своето съответствие в Наказателнопроцесуалния кодекс на Република България и удовлетворява изискванията на чл.463, т.6 от НПК. Въпреки това, подобно съответствие с принципите на българското наказателно и наказателнопроцесуално право не се установява в действията на съда на Република Сърбия след постановяване на присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня. По делото не се установяват данни за начина на влизане в сила на присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня, включително същата да е връчвана на осъдения Г. Х. Ц. или той да е бил уведомен по какъвто и да е начин за нея. Въпреки многократните искания, подобна информация не бе предоставена от сръбската страна, което – съобразено и с това, че в Решение № 123/20 от 22.04.2020г. се сочи, че лицето не било открито – навежда настоящият състав на съда на единствения възможен извод, че осъдения Г. Х. Ц. не е уведомен за присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня. Горното съставлява особено съществен проблем, доколкото с присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня на осъдения Г. Х. Ц. е наложено и наказанието – парична глоба на стойност от 180 000 динари. И ако Ц. никога не е бил уведомен за същата наложена му глоба (съгласно горепосоченото), то решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня (с което наказание решение наказанието глоба в размер на 180 000 динари е заменено с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 180 дни) влиза в съществено противоречие с принципите на българското наказателно право. Това е така, доколкото от решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня е видно, че като причината за замяната на наказанието „глоба“ с „лишаване от свобода“ се твърди единствено обективния факт на невнасяне същата. Не се сочи и не се установява тази замяна на наказанието да е по причини, свързани с личността на осъдения, включително – да има каквато и да е връзка с негово виновно поведение. За такова виновно поведение не може да се направи извод и от настоящия състав на съда, дори и само заради това, че няма данни осъдения Ц. изобщо не е бил уведомен за присъдата и наложените със същата наказания. Последното противоречи на принципите на чл.54, ал.2, вр. ал. 1 от НК на Република България, доколкото с решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня по-тежко наказание „лишаване от свобода“ е било определено по причини, които не са свързани с отегчаващите обстоятелства, а с такива, които са от чисто външен характер за осъденото лице, включително – биха могли да се определят като случайни за него. Отделно от горното, решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня следва да бъде определено и като противоречащо на българското наказателнопроцесуално право, доколкото не се предоставиха от молещата страна, нито се установиха от настоящия състав на съда данни за каквато и да е форма на уведомяване осъдения Г. Х. Ц. за това производство по замяна наказанието „глоба“ с „лишаване от свобода“, за възможност същия да вземе становище и да участва в същото, да е бил представляван от защитник, ако е търсен, но не е намерен, в противоречие с разпоредбите на чл.12 от НПК, чл.15 от НПК и чл.94, ал.1, т.8 от НПК. Не на последно място следва да се отбележи, че по реда на чл.465 от НПК, във вр.с чл.463 от НПК настоящият състав на съда не би могъл да признае и приеме за изпълнение само присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня, но без решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня, с което последната е изменена, доколкото двата правораздавателни акта са такива, които заедно формират волята на съда на Република Сърбия относно вида и размера на наложените наказания. Ето защо и доколкото не се установиха предпоставките на чл.463, т.6 от НПК, а именно – присъдата на чуждестранния съд да не противоречи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право, то следва да бъде оставено без уважение искането на Основен съд – Враня за признаване и изпълнение в Република България на присъда К. № 284/19 от 19.08.2020г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия, изменена с решение К. № 211/21 от 30.06.2021г. на Основен съд – Враня, Република Сърбия. С оглед на изложените мотиви, Пловдивският Окръжен съд