Решение № 4933 от 30.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 651/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба, подадена от С. Р. С., [ЕГН], от гр.Бургас, ул. „Хан Крум“ №45, ет.1, ап.1, против Заповед №ЗСПД/Д-А/1834/24.02.2025г. на началника на отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, потвърдена с Решение №02-РД06-0004/27.03.2025г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас. Със Заповед №ЗСПД/Д-А/1834/24.02.2025г., издадена от началника на отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, на осн. чл.10, ал.4, чл.7, ал.1 и чл.4а, ал.1, ал.2, т.2 и ал.3, във вр. с чл.4, ал.1 от ППЗСПД, на С. Р. С. е отпусната еднократна месечна помощ за двете й деца Р. В. С. и М. В. С., в размер на 44 лева за всяко от децата, общ размер на помощта - 88 лева, за срок от 01.02.2025г. до 31.01.2026г. Жалбоподателката иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Счита, че в нея са допуснати грешки при изчисляването на доходите, което е довело до неправилно определяне размера на помощта. Според С. посочените в заповедта брутни доходи от продажба на непреработена земеделска продукция в размер 13 140, 70 лева неправилно били включени в сумата за определяне на средномесечния доход на семейството, което влиза в противоречие с нормата на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Сочи, че ако правилно било приложено нормативното приспадане на 60% от доходите от земеделска дейност, средномесечният доход на член от семейството би бил по-нисък и би попадал в праговете за предоставяне на пълния размер на помощта от 100%, вместо отпуснатите 80%. Иска РДСП Бургас да бъде задължена да извърши ново изчисление на доходите, като се приложи нормативно признатото приспадане от 60% върху доходите от продажба на земеделска продукция, респ. бъде отпусната месечна помощ за децата в размер 100%. В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично. Поддържа жалбата и моли съдът да я приеме за основателна, като месечната помощ за децата й бъде определена в пълен размер. Ответникът по оспорването – началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., намира оспорването за неоснователно и излага съображения в подкрепа на тезата си. Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта. Съдът приема, че срокът за оспорване е спазен. Заповед №ЗСПД/Д-А/1834/24.02.2025г., издадена от началника на отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, е връчена на С. на 14.03.2025г. (л.19). Жалбата до горестоящия административен орган е подадена на 17.03.2025г. (л.24, гръб), а постановеното Решение №02-РД06-0004/27.03.2025г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е връчено на адресата на 04.04.2025г. (л.17). Жалбата против акта на решаващия орган е подадена от жалбоподателката до съда на 07.04.2025г. І.ФАКТИТЕ: На 12.02.2025г. С. С. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас заявление-декларация вх.№ЗСПД/Д-А/1834 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7 от ЗСПД, за малолетните си деца Р. В. С. и М. В. С. (л.20-21). В заявлението С. посочила, че е омъжена за В. С. С., двамата са български граждани и живеят постоянно в страната. Общият размер на брутния доход на семейството за предходните 12 месеца, считано от м. февруари 2024г. до м. януари 2025г. бил посочен в размер от 30 028, 67 лева, а средномесечният доход на член от семейството – 625, 59 лева. Брутните доходи на семейството, облагаеми по ЗДДФЛ били посочени в размер 35 486, 33 лева. В графата „Обезщетения“ било декларирано получаване на обезщетение за безработица в размер на 126 лева. В подаденото заявление жалбоподателката саморъчно изписала, че се счита за уведомена, че „поради проверка в ДФЗ предоставянето на помощта може да се забави“. Към заявлението били приложени служебни бележки от 05.02.2025г. в уверение на това, че на децата са извършени задължителни имунизации (л.22); удостоверение изх.№6/15.01.2025г., отразяващо получените от съпруга В. С. доходи през периода м. февруари 2024г. – м. януари 2025г., а именно 22 345, 63 лева (л.22, гръб); саморъчна декларация от жалбоподателката, в която били посочени брутните й трудови доходи и субсидии от м. 02.2024г. до м. 01.2025г. (л.23). В последната декларация бил посочен общ размер на субсидиите – 6 066, 92 лева, а на доходите – 13 140, 70 лева. В отговор на изпратено от ДСП Бургас искане за предоставяне на информация, главният секретар на ДФ „Земеделие“ изпратил писмо изх.№07-1200/3392#1 от 20.02.2025г. до директора на ДСП Бургас, с което последният бил уведомен, че жалбоподателката е получила финансиране от ДФЗ за периода 01.02.2024г. – 31.01.2024г. (л.23, гръб). Към писмото била приложена справка – „Оторизации на бенефициент Стела Райкова С.“, според която на жалбоподателката били изплатени субсидии от фонда в общ размер на 6 066, 92 лева (л.24). Върху подаденото от С. заявление, на 24.02.2025г., длъжностно лице – социален работник е направило отбелязване, че лицето получава доходи в размер 38 039, 10 лева, а средномесечният доход възлиза в размер на 3 169, 93 лева (л.21, гръб). На същата дата по заявлението главен социален работник извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове (л.19, гръб). На 24.02.2025г. началникът на отдел „Социална закрила“, упълномощен от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, издал оспорената Заповед №ЗСПД/Д-А/1834, с която на С. Р. С. била отпусната еднократна месечна помощ за двете й деца Р. В. С. и М. В. С., в размер на 44 лева за всяко от децата (общо 88 лева), за срок от 01.02.2025г. до 31.01.2026г. (л.19). Недоволна от размера на отпуснатите семейни помощи, С. С. е подала жалба вх.№02-94С-0362/17.03.2025г. до директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас (л.24, гръб). В жалбата били изложени твърдения, че С. е земеделски стопанин и част от декларирания й доход се формира от субсидии и от продажба на непреработена земеделска продукция, в т.ч. и мед. Посочено било, че съгласно чл.26, ал.1, т.2 от ЗСПД при определяне на дохода следвало да бъдат приспаднати 60% от приходите от непреработена земеделска продукция. Въпреки това, тези разходи не били приспаднати при изчисляване на дохода на жалбоподателката, което според нея е довело до неправилно определяне размера на помощта. Затова поискала преразглеждане на подадените от нея документи, с оглед правилното прилагане нормата на чл.26, ал.1, т.2 от ЗСПД. Към жалбата бил приложен списък с посочени доходи и субсидии на С., както и направени от нея изчисления на размера на помощта, който следва да й бъде отпуснат (л.25). С Решение №02-РД06-0004/27.03.2025г. на директора на Регионална дирекция „СП“ – Бургас решаващият орган отхвърлил жалбата на С. против заповедта (л.15-16). В мотивите на решението посочил, че по подаденото заявление-декларация с оспорената заповед било осигурено право на подпомагане с месечни помощи за отглеждане на двете деца на жалбоподателката в размер 80% от помощта или 88 лв. месечно. Доходът на семейството бил изчислен в съответствие с легалната дефиниция за понятието „доход“ съгласно §1, т.2 от ДР на ЗСПД. Взета била предвид и нормата на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, според която облагаемият доход от стопанската дейност на ФЛ, които не са търговци, се определя като придобитият доход се намалява с разходи за дейността с 60 на сто за доходи от дейността на ФЛ, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Посочил, че цитираният от жалбоподателката текст на чл.26, ал.1, т.2 от ЗСПД не фигурирал в закона и поради това не може да бъде приложен. Приел, че при изчисляване на средномесечния доход за достъп до семейни помощи, следвало да се приложи предвидения в ЗДДФЛ алгоритъм на изчисление, като от декларираните доходи се приспаднат нормативно признатите разходи, които в конкретния случай са субсидии от ДФЗ, т.е. 6 066, 92 лева – 60% = 2 426, 77 лева. При извършено социално проучване било установено, че общият доход на семейството бил както следва: от трудова дейност на съпруга – 22 345, 63 лева; обезщетение за безработица – 126 лева; субсидии – 6 066, 92 лв. – 60% = 2 426, 77 лева; деклариран от жалбоподателката брутен доход – 13 140, 70 лева. След сборуване на горепосочените суми било прието, че общият доход на семейството е в размер - 38 039, 10 лева: 12 = 3 169, 93 лева: 4 лица = 792, 48 лева средномесечно. За семейства с доход между 710, 01 лева и 810 лева вкл., помощта е в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. При тези факти решаващият орган приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основанията за нейната отмяна, респ. жалбата на С. била отхвърлена като неоснователна. По делото от страна на жалбоподателката са представени сключени между нея и „Евро Хъни“ ЕООД договор за покупко-продажба от 30.09.2024г. (л.8) и договор за покупко-продажба от 28.08.2024г. (л.9) на технологично необработен пчелен мед. II. ПРАВОТО: С оглед разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗСПД отпускането на семейни помощи за деца се извършва със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. По делото е представена Заповед №0201-РД01-0271/19.07.2024г. на директора на ДСП – Бургас, с която същият е упълномощил началника на отдел „Социална закрила“ при ДСП Бургас да подписва от името на директора заповеди като процесната - с правно основание чл.7 от ЗСПД за отпускане на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (л.18). Поради това съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. В хода на административното производство и при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да предпостави отмяна на това основание. По приложението на материалния закон: Между страните по делото не се спори относно факта, че са налице всички материалноправни предпоставки да бъде отпусната месечна помощ на семейството на жалбоподателката по чл.7, ал.1 от ЗСПД за малолетните й деца Р. В. С. и М. В. С.. Спорът се свежда до размера на отпуснатите със заповедта месечни помощи. Чл.7, ал.4 от ЗСПД предвижда, че размерът на помощта по ал.1 (за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, ) се определя по реда на чл.4а, ал.3 като общ размер на помощта за семейството в зависимост от броя на децата, за които се получава. Според чл.4а, ал.3 от ЗСПД размерът на семейните помощи по чл.2, ал.3, т.2 (месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст) в зависимост от определения доход по ал.2, т.1 и 2 се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Съгласно чл.4а, ал.1 право на семейни помощи по чл.2, ал.3, т.2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Ал.2 на същия текст регламентира, че в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по ал.1, при който семейните помощи по чл.2, ал.3, т.2 се отпускат в пълен размер; 2. доходът по ал.1, при който семейните помощи по чл.2, ал.3, т 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. В конкретния случай, със закона за държавния бюджет за 2024г. /действащ към момента на издаване на заповедта/ са били установени ограничителни размери на средномесечния доход за член от семейството. Според чл.63, ал.2 и 3 от закона средномесечният доход по чл.4а, ал.2, т.1 от ЗСПД (когато помощта се отпуска в пълен размер) е 710 лв., а средномесечният доход по чл.4а, ал.2, т.2 от ЗСПД (когато семейните помощи се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер) е от 710, 01 лв. до 810 лв. включително. При определяне на средния доход, съгласно §1, т.2 ДР на ЗСПД, се вземат предвид всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания. В случая семейството на жалбоподателката за процесния период е получавало доходи по следните направления – брутни доходи, облагаеми по ЗДДФЛ (доходи от трудова дейност); обезщетения за безработица; брутни доходи на С. като земеделски производител и субсидии от ДФЗ. Безспорно брутните трудови доходи и обезщетенията за безработица влизат в кръга, определен с §1, т.2 от ДР на ЗСПД. Съдът намира, че брутният доход на жалбоподателката като земеделски производител влиза в категорията „облагаем доход“ по смисъла на чл.29 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва: с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Предвид цитираната уредба административният орган следва да установи каква част от доходи на жалбоподателката са били получени в резултат на дейността й като земеделски производител. Формираният общ доход от тази дейност следва да бъде намален с нормативно признатите разходи по чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ, за да се установи каква част от него е облагаем. По делото е установено, че директорът на ДСП Бургас е изискал от ДФ „Земеделие“ информация за размерите на получените от С. С. субсидии, като в отговор от страна на ДФЗ е представена справка за общо изплатени субсидии в размер 6 066, 92 лева (л.24). Горната сума е посочена от С. в приложената към заявлението саморъчна декларация, в която жалбоподателката е направила разбивка на получените доходи от нея за периода от м. февруари 2024г. до м. януари 2025г. (л.23). В същата декларация са посочени и доходи в общ размер на 13 140, 70 лева, от които 6 247, 50 лева, получени през м. август 2024г. и 6 893, 20 лева от м. септември 2024г. В хода на реализираното обжалване по административен ред С. е изложила твърдения в жалбата до директора на РДСП Бургас, че като регистриран земеделски стопанин доходът й се формира както от субсидии, така и от продажба на непреработена земеделска продукция (мед). Затова в приложената към жалбата разбивка на получените доходи е посочено, че сумата от 13 140, 70 лева представлява доход от продажба на непреработена земеделска продукция - мед (л.25). Доказателство за реализирания от Стоянова доход са представените в съдебното производство договори от 28.08.2024г. за покупко-продажба на непреработен пчелен мед за сумата от 6 247, 50 лева (л.9) и договор от 30.09.2024г. със същия предмет на стойност 6 893, 20 лева (л.8). Установените с посочените документи факти, следва да бъдат ценени в съответствие с правилото на чл.142, ал.2 от АПК. Вярно е, че твърдението за реализиран доход от непреработена земеделска продукция, ведно със съответните договори, не са били изрично посочени от жалбоподателката към момента на подаване на заявлението й за отпускане на месечната помощ. Независимо от това, следва да се има предвид, че това обстоятелството е било въведено с жалбата до решаващия орган, който без да събере необходимите доказателства за установяване на посочения факт е потвърдил заповедта на началника на отдел „Социална закрила“ при ДСП – Бургас. В резултат на това органът не е установил детайлно каква част от лично получените от С. С. доходи за процесния период са в резултат на дейността й като земеделски производител. Не са отчетени всички нормативно признати разходи, така както изисква нормата на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Сумата от 6 066, 92 лева (получените от ДФЗ субсидии) е следвало да се прибави към тази от 13 140, 70 лева и след това от този сбор да се приспаднат нормативно признатите разходи от 60 %, т.е. 6 066, 92 + 13 140, 70 = 19 207, 62 – 60% = 7 683, 04 лева. Сумирайки така получената сума с всички останали облагаеми доходи на семейството, административният орган е следвало да прецени дали средномесечният доход на член от семейството е отговарял на размерите на доходите, визирани в чл.63, ал.2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2024г., за отпускане на семейна помощ в пълен или частичен размер. С оглед представените по делото доказателства общия размер на брутните доходи на семейството за процесния период е както следва: 7 683, 04 лева (доходи от субсидии и продажба на непреработена селскостопанска продукция) + 22 345, 63 лева (брутен доход на съпруга В. С.) + 126 лева (декларираното обезщетение за безработица) = 30 154, 67 лева. Тази сума следва да се раздели на 12 месеца, в резултат на което се получава сума в размер на 2 512, 89 лева. Обстоятелството, че семейството на жалбоподателката е 4-членно, предпоставя извод, че доходът на член на семейството е 628, 22 лева, която сума не надвишава определеният в закона за бюджета доход от 710 лева, необходими за отпускане на помощта в пълен размер. В случая административният орган не е преценил правилно какви са облагаемите доходи от дейността на жалбоподателката като земеделски производител и не е отчел нормативно признатите й разходи, с което не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по случая, с което е нарушена нормата на чл.35 от АПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна, поради което оспорената заповед №ЗСПД/Д-А/1834/24.02.2025г., издадена от началника на отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас следва да бъде отменена, а преписката да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация на С. С., като при преценка на обстоятелствата се спазят указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.