Решение № 383 от 18.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 897/2025 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С присъда от 19.02.2025 г. по НОХД № 437/2024 г. Окръжен съд Кюстендил е признал подс. Ф. К. А. за виновен в това, че на 25.02.2023 г., в района на Община Кюстендил, на първокласен път I – 6 / км 31+600/, при управление на МПС – собствен лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с регистрационен № •••, е нарушил правилата за движение: по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и телесни повреди на две лица: смърт на С. Н. В. и средни телесни повреди на Д. Н. И. и на П. Д. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3 б. „б“, изр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 36, чл. 37 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, което намалил с 1/3 и го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, ката на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 5 години. С присъдата подс. Ф. К. А. е оправдан по обвинението, че е нарушил и правилата за движение по чл. 8, ал. 1 от ЗДвП; по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“ изр. 1, вр. ал. 1 НК подс. Ф. К. А. е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 три години. С присъдата на подс. Ф. К. А. са възложени направените по делото в досъдебното производство разноски, както и разноските, направени от частните обвинители П. Д. К. и Д. Н. И. по делото. Срещу така постановената присъда са подадени въззивен протест от Окръжна прокуратура - Кюстендил и въззивна жалба от повереника на частните обвинители Д. Г. В., М. Г. В. и Г. С. В.. В протеста се излагат доводи за неправилност на атакуваната присъда в частта относно определения размер на наказанието, като се поддържа, че не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства като конкретните увреждания, претърпени от пострадалите П. К. и Д. И., причиняването на леки телесни повреди на други лица, унищожаването на другия лек автомобил, участвал в произшествието, налаганите административни наказания на подсъдимия за нарушения на правилата за движение. Възразява се и срещу приложението на чл. 66 от НК. Предлага се присъдата на първата инстанция да бъде изменена, като бъде увеличено определеното наказание на подсъдимия на пет години „лишаване от свобода“, преди редукцията по чл. 58а, ар. 1 от НК, което бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ“ режим. Във въззивната жалба на повереника на частните обвинители Д. В., М. В. и Г. В. се излагат доводи срещу размера на определеното на подсъдимия наказание, като се поддържа, че същият е несправедливо занижен. В тази насока се сочат данните за предходни нарушения на правилата за движение на подсъдимия, за конкретното му поведение при произшествието и за причинените увреждания на пострадалите лица. Оспорва се и оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършени нарушения по чл. 8, ал. 1 от ЗДвП; по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Предлага се подсъдимият да бъде признат за виновен и в нарушението на посочените правила за движение, да бъде увеличено определеното наказание на подсъдимия на дванадесет години „лишаване от свобода“, преди редукцията по чл. 58а, ар. 1 от НК, както и да бъде увеличен на 15 години срокът на лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС. В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на прокуратурата поддържа протеста. Счита, че при определяне на размера на наложеното на подсъдимия наказание първоинстанционният съд не е отчел високата обществена опасност на деянието, произтичаща от допуснатите няколко нарушения на правилата за движение по пътищата и причинена смърт на една от пострадалите и телесни повреди на две други пострадали, които засягат продължително тяхното здраве. Пледира да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде увеличен размерът на наложеното на подсъдимия наказание и същото да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим. Повереникът на частните обвинители Д. Г. В., М. Г. В. и Г. С. В. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде съобразено изменението на предвидените за деяния като процесното наказания, което сочи оценката на законодателя за този вид престъпления. Счита, че извършеното от подсъдимия престъпление се отличава с извършените при осъществяването му груби нарушения на правилата за движение, сочещи непознаване на ЗДвП, като несправедливостта на наложеното наказание не съответства и на поведението на същия подсъдим по време на наказателното производство. Предлага да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде увеличен размерът на наложеното на подсъдимия наказание и същото да бъде изтърпяно ефективно или за налагане на пробационни мерки в рамките на определения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Повереникът на частните обвинители П. Д. К. и Д. Н. И. счита, че първоинстанционният съд в съответствие с доказателствата по делото е приел за установена фактическата обстановка и е формирал правилни изводи за механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причинените с него съставомерни резултати. Изразява съгласие с изразеното становище от представителя на държавното обвинение и повереника на останалите частни обвинители за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и за необходимостта от неговото увеличаване. Защитникът на подс. Ф. А. оспорва въззивния протест и жалбата на повереника на частните обвинители Д. В., М. В. и Г. В. и счита, че атакуваната присъда е правилна и обоснована. Намира, че наложено на подсъдимия наказание е индивидуализирано по съответстващ на установените по делото обстоятелства начин, като са отчетени нарушенията на правилата за движение, за които първоинстанционният съд е приел за установено, че са извършени от подсъдимия, както и данните за личността му, включително и за налаганите му административни санкции като водач на моторно превозно средство. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Подс. Ф. А. поддържа заявеното от неговия защитник и изразява съжаление и разкаяние за извършеното деяние. В последната си дума моли за потвърждаване на постановеното от първата инстанция условно осъждане, за да има възможност да работи и осигурява прехрана за семейството си. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивния протест‚ както и изложените от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Ф. К. А. е роден на ••• г. в гр. Кюстендил и е осъждан с влязло в сила на 22.02.2016 г. определение на РС Брезник, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с отлагане на изтърпяването по чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години – за извършено на 10.02.2016 г. в с. Непразненци, общ. Брезник, престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Същият е правоспособен водач на МПС с категория „В“, като свидетелството му за управление е издадено на 21.09.2021 г. За периода до издаване на свидетелството за управление, подсъдимият е наказван два пъти с влезли в сила наказателни постановления за извършени на 13.03.2012 г. и 10.12.2015 г. административни нарушения по чл. 150 от ЗДвП. След придобиване на правоспособност, от служители на Пътна полиция са издавани фишове за глоба от 20 лв. на подсъдимия А. – за извършени от него на 07.10.2021 г., 22.03.2022 г. и 08.01.2023 г. административни нарушения по чл. 6, т. 1 и по чл. 100, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. На 25.07.2022 г. подс. Ф. А. закупил лек автомобил „Форд Фокус“ с регистрационен номер •••. На 25.02.2023 г. следобяд подсъдимият предприел пътуване до гр. Радомир, като заедно със своята съпруга З. А. и малолетния им син К. потеглили от дома си с лекия автомобил. Превозното средство било управлявано от А., съпругата му се намирала на седалката до водача, а детето – на задната седалка. На същата дата – 25.02.2023 г., около 13: 20 часа, частният обвинител П. К. потеглила от гр. Перник с лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер •••, собственост на нейния баща Д. К.. П. К. е правоспособен водач на МПС от 01.04.2019 г., като не е наказвана. Цел на пътуването бил гр. Кюстендил, като в автомобила, освен водача К., се намирали нейната баба – частният обвинител Д. Н. И., както и пострадалата С. Н. В., сестра на И.. Преди да потеглят за гр. Кюстендил, В. седнала отпред до водача, а И. – на задната седалка на автомобила. Управляваните от подсъдимия и от К. леки автомобили, движещи се в противоположни посоки по Първокласен път I – 6, около 14: 00 ч се намирали в близост до км 31+ 600. В този участък от пътя били изградени три ленти за движение – две в посока гр. София и една – в посока гр. Кюстендил, отделени с надлъжна пътна маркировка. Дясната и съседната на нея средна ленти за движение в посока гр.София били разделени с единична прекъсната линия, а средната и тази за насрещно движение - от единична непрекъсната. Приближавайки един срещу друг, водачите управлявали автомобилите с различни скорости – подсъдимият управлявал „Форд“-а със скорост от 95 км/ч в средната лента за движение, а П. К. „Опел“-а с такава от 80 км/ч в лентата за насрещно движение, считано от посоката за движение на А.. Приближавайки ляв завой на пътя при км 31+600, подсъдимият Ф. А. при същата скорост на движение започнал да навлиза с автомобила си в лентата за насрещно движение. По това време управляваният от К. автомобил приближил завоя и двамата водачи успели да се забележат взаимно в момент, когато разстоянието между двете превозни средства било около 40 м. Изненадана от навлизащия в нейната лента за движение автомобил, П. К. се опитала да избегне удара между превозните средства, като извила волана надясно. От своя страна, подсъдимият също забелязал движещият се срещу него „Опел“ и се опитал да избегне удара, като извил волана наляво. Поради близкото разстояние между автомобилите и недостатъчно време за реакция, и двамата водачи не успели да задействат спирачните системи. Независимо от действията на А. и на К., последвал удар между предните части на автомобилите, като ударът настъпил изцяло в лентата за движение на автомобила, управляван от жената. Вследствие на удара последвали силни деформации в предните части на превозните средства и същите се завъртели около осите си в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. „Форд“-ът се завъртял на 180 градуса и се позиционирал в посока гр. Кюстендил, а „Опел“-ът спрял вляво от канавката извън пътя. От удара всички лица, намиращи се в леките автомобили, получили травматични увреждания. Сигнали за настъпилото ПТП били подадени до Национална система за спешни повиквания към телефон 112 от преминаващи по пътя – М. В. и О. П.. След пристигане на място на линейки, пострадалите били транспортирани за оказване на медицинска помощ в МБАЛ „Н.Василиев“, гр. Кюстендил. Подсъдимият Ф. А. получил фрактура на петната кост на ходилото на десния крак, причинила трайно затрудняване на движенията на крайника, както и други увреждания, причинили му болка и страдание. Уврежданията на неговата съпруга З. А. причинили болка и страдание, а тези на сина им К. К. – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание. П. К., Д. И. и С. В. били настанени за лечение в болничното заведение, като най – влошено било здравословното състояние на третата от тях. У П. К. били налице следните травматични увреждания: пълна дислоцирана фрактура на лява бедрена кост, мекотъканна контузия на главата, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, лекостепенни контузии на бял дроб, мекотъканни контузии на шията, на стената на гръдния кош и на крайниците. Уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил, слъскал се челно с друг автомобил. Фрактурата на лява бедрена кост е причинила на К. трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, контузията на главата, мозъчното сътресение и лекостепенните контузии на бял дроб – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и останалите увреждания – болка и страдание. Срокът за пълно възстановяване на П. К. е между 9 и 12 месеца за фрактурата на бедрената кост и между 3 и 4 седмици за останалите увреждания. У Д. И. били налице следните травматични увреждания: мекотъканни контузии на главата и шията, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, фрактури на осем леви ребра и на гръдната кост, лекостепенен пневмохемоторакс вляво, мекотъканни контузии на меки тъкани и кръвонасядания на гръдната и коремната стени вляво и фрактури на леви лопатка и ключица. Уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при вътреавтомобилна травма на пътник в лек автомобил, слъскал се челно с друг автомобил. Фрактурите на ребрата и на гръдната кост са причинили на И. поотделно и в съвкупност трайно затрудняване на движенията на снагата, фрактурите на ключица и лопатка - трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, а останалите увреждания - временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за пълно възстановяване на Д. И. е между 3 и 4 месеца за фрактурите и между 3 и 4 седмици за останалите увреждания. По-късно лечението на К. и И. продължило в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, гр.София, а действия по преместването на С. В. в болница за активно лечение в гр.София не били предприети поради изключително тежкото й състояние. Независимо от оказваните лечение и медицински грижи, на 18.04.2023г. С. В. починала в болничното заведение. При огледа и аутопсията на трупа на С. В. били констатирани: множествена травма – черепно[1]мозъчна, гръдна и коремна травми, както и травма на крайниците. Черепно- мозъчната травма се изразявала в оток на меките тъкани на главата в лява теменна област, кръвонасядане по меките черепни покривки в предна, срединна и дясна теменни области, контузии на главен мозък в лява челна слепоочна област. Гръдната травма се изразявала в кръвонасядания по меките тъкани на гръдната стена отпред, фрактури на четири десни и пет леви ребра в процес на зарастване. Коремната травма се изразявала в охлузване на предната коремна стена отпред вдясно, разкъсване на слезката, разкъсване и контузии на тънко черво с излив на кръв и чревно съдържимо в коремната кухина, ретроперитонеален хематом вляво. Травмата на крайниците се изразявала в кръвонасядания, охлузвания и оток в областта на ляв лакът, фрактура на лакътния израстък на лакътната кост на лява предмишница, изкълчване на лява лакътна става, непълно изкълчване на лява тазобедрена става, кръвонасядания и охлузвания по двете колена. Установени били също така усложнения и данни за приложени оперативни лечения, включително за отстраняване на слезката. Смъртта на С. В. се дължала на съчетаната травма с тежка коремна травма и настъпилите от нея усложнения. Налице е причинно - следствена връзка между получените при транспортното произшествие травми на пострадалата и последвалата смърт. Установените при нея травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск със сравнително по-голяма сила с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при вътреавтомобилна травма на пътник в лек автомобил, слъскал се челно с друг автомобил. Първоинстанционният съд се е позовал на представени в хода на съдебното следствие от страна на защитника на подсъдимия удостоверения за сключен брак и за раждане, трудов договор от 17.02.2015г. и две характеристики на А., подписани от негови приятел и съсед. От удостоверенията е видно, че подсъдимият Ф. А. е семеен и има син К., роден на ••• г., от трудовия договор – че на 17.02.2025 г. е постъпил на работа в търговско дружество „Естима Строй“ ЕООД със седалище в гр. София, а от характеристиките – че има положителни качества и се ползва с добро име сред своите приятели, съседи и съкварталци. Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на направеното от подсъдимия Ф. А. самопризнание по реда на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които е счел, че подкрепят това самопризнание: показанията на разпитаните свидетели, заключенията на назначените експертизи, протоколите за извършени действия по разследването и приобщените писмени материали. Въззивният съдебен състав счита, че при наличието на основанията, предвидени в чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е одобрил самопризнанието на подсъдимия Ф. А., доколкото посочените доказателства от досъдебното производство, обсъдени в своята съвкупност, подкрепят това самопризнание. При наличието на посочените процесуални основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, в съответствие с правилата на закона първоинстанционният съд е приел за установена изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, която настоящата въззивна инстанция не следва да ревизира. При така установената и от въззивната съдебна инстанция фактическа обстановка, правилно с обжалваната присъда подс. Ф. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, изр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 /ред. ДВ, бр. 95/2016 г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Въззивният съдебен състав също счита, че от обективна страна на посочените в обвинението дата и място подсъдимият Ф. А., като водач на МПС, е нарушил правила за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и причинил произшествието, в резултат на което е настъпила смъртта на едно лице – С. Н. В. и са били претърпени средни телесни повреди от Д. Н. И. и П. Д. К.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с поведението си подс. А. е нарушил посочените правила за движение, задължаващи го да се съобразява с пътната маркировка, като е пресякъл и същата, представляваща „Единична непрекъсната линия“ – М1, по смисъла на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, както и е навлязъл с управлявани от него автомобил в крайната лява лента на платно за движение, което е било с три пътни ленти. Въззивният съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел и че от субективна страна подсъдимият е извършил деянието при условията на непредпазливост, доколкото той е съзнавал, че нарушава посочените правила за движение и макар да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - смъртта на В. и причиняването на средни телесни повреди на И. и К., е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Настоящият съдебен състав също счита, че подсъдимият Ф. А. не е извършил нарушение на останалите вменени му в обвинението правила за движение, с което да е причинил съставомерния резултат. Въззивната инстанция се солидаризира с изложените в мотивите към първоинстанционната присъда съображения, че с поведението си подс. А. не извършил нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото приложението на тази норма, като създаваща общо правило за водачите на моторни превозни средства да не създаване на опасност и пречки за движението, с които се поставя в опасност живота и здравето на други участници, се изключва при наличието на съответни специални правила, установяващи конкретни задължения, каквито се явяват тези по чл. 6, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел и че вменените на подсъдимия от обвинението като нарушение правила на чл. 8, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП не са обусловили като последица настъпването на противоправния резултат, доколкото той е бил следствие на навлизането на управлявания от подсъдимия автомобил в предвидената за движение в насрещната посока най-лява лента на пътното платно. Правилно първоинстанционният съд е приел за неприложимо за конкретната пътна ситуация и вмененото като нарушено от подсъдимия и правило по чл. 44, ал. 1 от ЗдвП, доколкото не липсата на достатъчно странично разстояние при разминаване между управляваните съответно от подс. А. и свид. К. леки автомобили е довела до произшествието, а настъпилият челен удар между тях, поради навлизането на автомобила, управляван от подсъдимия в лентата за насрещно движение. С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав не намира основания да ревизира формираните от първоинстанционния съд правни изводи относно това кои от посочените в обвинението като нарушени от подсъдимия правила за движение са обусловили като настъпил в причинна връзка противоправния резултат и за кои от тях същият следва да бъде оправдан, като съответно неприложими или ненамиращи се в причинна връзка с произшествието. Настоящият въззивен състав намира, че при определяне на размера на следващото се на подсъдимия наказание първата инстанция правилно е отчела относимите смекчаващи от отегчаващи обстоятелства. Въззивният съд също счита, че смекчаващи отговорността на подс. Ф. А. обстоятелства се явяват чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по право, добрите характеристични данни и трудовата му заетост, като за последното обстоятелство наличието на регистриран по надлежния ред трудов договор допълнително се установи и от приобщената в хода на въззивното съдебно следствие справка от НАП. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че отегчаващи обстоятелства са високата обществена опасност на процесното деяние, предвид допуснатите повече от едно правила за движение и броя на пострадалите лица, както и характера на причинените им увреждания. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, но не и значителни такива, обосновано първоинстанционният съд е отчел наличието на налагани на подсъдимия административни санкции за извършени нарушения на правилата за движение, като е взел предвид, че два от случаите са отпреди повече от 7 години преди извършване на процесното деяние и могат да се вземат предвид извършените нарушения съответно през 2021, 2022 и 2023 г. Затова и настоящият съдебен състав счита, че първата инстанция правилно е определила размера на наказанието „лишаване от свобода“ между минималния и средния предвиден в закона, а именно за срок от 4 години и 6 месеца, което в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК е редуцирано с 1/3 и е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години. Настоящият въззивен състав счете за неоснователни поддържаните в протеста на ОП – Кюстендил и от повереника на частните обвинители Д. Г. В., М. Г. В. и Г. С. В. доводи за несправедлива заниженост на наложеното от първоинстанционния съд наказание. При определянето на същото са отчетени като отегчаващи обстоятелства извършването на престъплението при условията на нарушенията на правилата за движение, които са били относими и в причинна връзка с причиненото произшествие. Отчетени като отегчаващи обстоятелства са и конкретните характеристики на претърпените от пострадалите увреждания. Неотносими се явяват поддържаните в хода на въззивното производство доводи от повереника на частните обвинители Д. Г. В., М. Г. В. и Г. С. В. за заниженост на наказанието, предвид законодателните промени, влезли в сила в периода след извършването на деянието, с които са предвидени по-тежки наказания за същите престъпления. Тези доводи не съответстват на съдържанието на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК, изискващи прилагане на последващ приложимия към момента на извършване на престъплението закон, само ако същият е по-благоприятен. Въззивният съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложел изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“, предвид размера му, липсата на пречки за това, предвид реабилитацията на подсъдимия и липсата на основания да се приеме, че само с ефективно изпълнение на наказанието биха постигнати целите по чл. 36 от НК. Определеният изпитателен срок в максималния предвиден в закона размер съответства на отчетените отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съответства на установените по делото отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и определеният от първата инстанция срок, за който е наложено наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ и същият е съобразен и със срока на определеното наказание „лишаване от свобода“. Въззивният съд намери за неоснователни доводите, поддържани от повереника на частните обвинители Д. Г. В., М. Г. В. и Г. С. В. за необходимост от налагане на пробационни мерки в рамките на определения изпитателен срок, насочени към обществено въздействие върху подсъдимия. Както е посочено в Решение № 77 от 29.01.2024 г. по н. д. № 295/2023 г. на ВКС, І НО, съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗИНЗС програмите за обществено въздействие могат да бъдат развиващи и корекционни, като развиващите програми включват курсове за ограмотяване, придобиване на умения за намиране на работа, консултативни срещи и беседи с представители на социалните служби и полицията, а корекционните програми са насочени към промяна на нагласите, ценностите, поведението на осъдените и за преодоляване на зависимости. По делото не е установено подсъдимият да страда от зависимости или да има нужда от придобиване на допълнителна професионална програма и намиране на работа, тъй като е трудово ангажиран. При цялостната въззивна проверка на присъдата, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за нейната отмяна. Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав