Решение № 263 от 25.7.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 183/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 216862 от 13.09.2019 год., постановено по гр.д. № 54052/2018 год. по описа на Софийски районен съд са отхвърлени предявените искове от В. П. В., ЕГН •••••••••• срещу Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, за осъждане ответниците да заплатят солидарно на основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение в размер от 10000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на гр.д. №9297/2012 г. на СГС и образуваното във връзка с него в.гр.д. №1379/2015 г. на Софийски апелативен съд и гр.д. №3143/2016 г. на Върховен касационен съд. На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ В. П. В. е осъдена да заплати на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд сумата от по 100 лв. - разноски по делото. Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. П. В.. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Излага се, че общата продължителност на производството в трите инстанции е 5 години и 2 месеца, а за разумен срок се приема решаване на делата в рамките на 3 години. Изложено е, че в първата инстанция съдът многократно и безкритично е възприемал направените искания за самоотводи на вещи лица, без да приложи санкциониращите правила по ЗСВ и ГПК като първото по делото заключение било представено на 23.09.2013 г., а окончателното заключение било прието на 30.10.2014 г. – 2 години след възлагането на експертизата и след провеждане на пет съдебни заседания. Във въззивната инстанция били проведени 4 съдебни заседания. Подадената на 14.04.2016 г. касационна жалба като редовна е била изпратена на ВКС и върната с разпореждане от 22.06.2016 г. на САС, съответно оставена без движение. Постъпва във ВКС отново на 19.07.2016 г., а на 10.01.2017 г. е постановено определение по допустимостта. Излага, че липсват предпоставки за забавяне по причина ищцата или нейни пълномощници. Не били обсъдени самоотводите на вещите лица и съда, които са причина за забавяне на делото, а съдът е длъжен да съблюдава своевременното му разглеждане. Излага, че независимо от сложността и спецификите на делото, съдебният орган е следвало да изпълни задължението си да разгледа и реши делото в разумен срок. Като втори съществен пропуск счита, че съдът е пропуснал да включи в състава на СМЕ специалисти по образна диагностика и фетална морфология. От показанията на свидетеля В. ставало ясно, че ищцата през всичките тези повече от 5 години е чакала истината да възтържествува, като отначало е вярвала в съдебната система, а по- късно е загубила вяра. По същество моли решението да бъде отменено и предявените искове уважени изцяло. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски градски съд, с който оспорва жалбата. Излага, че не била допусната забава от страна на СГС, по делото било работено постоянно и ритмично. Молбите на вещите лица за отвод постъпвали преди насроченото първо по делото о.с.з. и били основани на липса на компетентност за извършване на възложената експертиза, поради което съдът не е разполагал с избор за преценка. Относно вредите излага, че от свидетелските показания на разпитаните свидетели се установявало, че пълномощниците на ищцата са я уверили, че делото ще приключи за две години. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски апелативен съд, с който оспорва жалбата. Излага, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност, а преценката дали е разгледано в разумен срок е винаги конкретна. Нито ищцата, нито нейният процесуален представител са предприели действия като например подаване на молба по чл. 255 от ГПК за определяне на срок при бавност или да заведе иск по чл. 2б от ЗОДОВ по висящо производство. В заключение излага, че производството пред Апелативен съд-София е протекло в рамките на 10 месеца и 18 дни, който срок е разумен и няма допуснати забавяния от страна на съдебния състав. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата на В. П. В. е неоснователна. За да постанови своето решение, районният съд е приел, че делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, което поставя повишени изисквания спрямо съда за внимателно проучване и правилно провеждане на производството. Прието е, че съдебните решения са постановени в рамките на законовите срокове, а причина за отлагане на делото, съответно за забавянето му не е поведението на ответниците. В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства. Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива. Съдът намира от фактическа страна следното: Производството по гр.д. № 9297/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 21- ви състав, е било образувано по подадена на 02.07.2012 г. искова молба от В. П. В. срещу „Медицински център за репродуктивно здраве Д-р Щ.“ ООД и САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето й вследствие неправилно диагностициране и лечение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тях от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане. С разпореждане от 06.07.2012г. ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. С разпореждане от 11.07.2012 г. съдията-докладчик е разпоредил исковата молба и приложенията към нея да се изпратят на ответниците с указания да подадат писмен отговор в едномесечен срок. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на всеки от ответниците на 16.07.2012 г., като отговор на искова молба от САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД с вх. № 85906 е депозиран в СГС на 16.08.2012г. и на същата дата е депозиран отговор с вх. №85979 от ответника Медицински център „Репродуктивно здраве“ ООД. От ответника САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД е направено искане на основание чл. 219, ал.1 ГПК за привличане като трето заинтересовано лице по делото д-р М.Е.А. и ЗАД „А.Б.“ АД. С определение от 16.10.2012г. делото е насрочено за открито съдебно заседание за дата 27.11.2012г. Съдът на основание чл. 219, ал.1 ГПК е конституирал ЗАД „А.Б.“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД, като е конституирал и д-р М.Е.А. като трето лице-помагач на страната на ответника Медицински център „Репродуктивно здраве“ ООД и САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД. Допуснато е по искане на ищцата комплексна съдебно-медицинска експертиза, по която като вещи лица са назначени д-р Златолина Иванова и д-р Дарина Шикилова. Уважено е искането на ищцата за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване и трима свидетели на ищцата при режим на довеждане. На 30.10.2012г. от вещо лице д-р Дарина Шикилова е направено искане за освобождаване поради некомпетентност за изпълнение на поставената задача по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, като от вещо лице д-р Златолина Иванова също е направено искане за освобождаване. Исканията са уважени от съда с разпореждане от 08.11.2012г. и изпълнението на експертизата е възложено на д-р Любов Хлебарова- Хиджова и д-р Бистра Димитрова. На 12.11.2012г. от страна на вещо лице д-р Бистра Димитрова е направено искане за освобождаване поради некомпетентност за изпълнение на поставената задача, като с разпореждане от 13.11.2012г. съдът е определил вещо лице д-р Милан Петков Тотев, който на 14.02.2013г. е депозирал молба за отказ на основание чл. 198 ГПК. Откритото съдебно заседание за дата 27.11.2012г. е било пренасрочено за 26.02.2013 г. поради сигнал за бомба в сградата. С разпореждане от 29.11.2012г. е назначено вещо лице д-р Мария Михайлова. На 06.12.2012 г. вещото лице Любов Панайотова Хлебарова – Хиджова подава молба до СГС за освобождаване, тъй като не отговаря на изискването за специалист- пулмолог. С разпореждане от 11.12.2012 г. СГС разпорежда да се изпрати писмо до МЗ за представяне на списък на вещи лица, специалист пневмология и фтизиатрия, с оглед възникналата нужда по делото. На 15.01.2013 г. МЗ изпраща списък на такива специалисти, предложен от Националния консултант до СГС. С разпореждане от 31.01.2013 г., СГС определя за вещо лице д-р Делчо Минчев, който на 06.02.2013 г. подава молба за отказ на основание чл. 198 ГПК. В проведеното първо открито съдебно заседание на 26.02.2013 г., съдията-докладчик си e направил отвод, на основание чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, като делото е изпратено за преразпределение. С определение от 12.03.2013г. съдът е освободил вещите лица д-р Милан Тотев и д-л Делчо Минчев от възложената задача и назначил за вещо лице доц. д-р Виолета Димитрова и доц. Мая Тафраджийска. С разпореждане от 12.03.2013 г. делото е насрочено в о.с.з. за 19.06.2013 г. С разпореждане от 27.03.2013 г. делото е пренасрочено за по-ранна дата - 30.05.2013 г. С разпореждане от 29.03.2013г. е изискана от Националния консултант по Пневмология и фтизиатрия информация за компетентните специалисти способни да отговорят на поставените задачи по съдебно-медицинската експертиза. С разпореждане от 02.04.2013г. и 26.04.2013г. вещото лице д-р Мая Тафраджийска и д-р И. Ковачева са заменени. На 26.04.2013г. е назначено ново вещо лице д-р Аницвете Ничева. На 30.05.2013 г. е проведено второ открито съдебно заседание, в което съдът е дал ход на делото, изслушано е становището на страните, като процесуалният представител на ищцата е поддържал искането си за разпит на свидетел, който редовно призован не се е явил, поради което съдът е отложил делото за събиране на доказателства по направеното искане на ищцовата страна. На 13.05.2013г. е представено експертно становище от вещо лице д- р Виолета Димитрова, а на 23.09.2013г. е представено експертно становище от вещо лице д-р Аницвете Ничева. На 31.10.2013 г. е даден ход на делото, като ищцовата страна се е противопоставила да бъдат изслушани вещите лица, направила ново искане за събиране на доказателства, което е уважено и делото е отложено за изслушване на свидетели и вещи лица. На 12.12.2013г. в проведено четвърто открито съдебно заседание е извършен разпит на свидетел и на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска експертиза, като делото е отложено за събиране на гласни доказателства за дата 10.04.2014г. С разпореждане от 04.02.2014 г. е назначена допълнителна СМЕ по искане на ищеца, която е изслушана в проведено на 10.07.2014г. открито съдебно заседание, като делото е отложено за 31.07.2014г. за разпит на свидетели, за които ищцовата страна е направила искане да бъдат допуснати. В проведено на 31.07.2014г. открито съдебно заседание са събрани гласни доказателства, като делото е отложено за представяне на заключение на вещо лице. В проведеното съдебно заседание на 02.10.2014г. делото е отложено за запознаване с депозираното заключение по допуснатата експертиза, както и за разпит на свидетели. В открито съдебно заседание на 30.10.2014г. /девето по ред/ е прието заключение на допуснатата експертиза, събрани са гласни доказателства и е даден ход на устните състезания. Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение, като е предоставил двадесетдневен срок на страните за представяне на писмени бележки. С Решение № 18950/28.11.2014 г. е отхвърлил исковете на ищцата В. П. В.. В рамките на първоинстанционното производство са проведени 9 съдебни заседания, допуснати и изслушани са две експертизи, допуснати и разпитани са свидетели по искане на ищцата, като производството е продължило две години и девет месеца, в който срок се включва и времето за администриране на въззивната жалба. Ищцата е обжалвала първоинстанционното решение с въззивна жалба с вх.№ 12845/02.02.2015г. Производството по в.гр.д. № 1379/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е образувано на 08.04.2015г., като по искане на ищцата-въззивник е допусната СМЕ. Първото съдебно заседание е проведено на 26.05.2015 г., като делото е отложено поради невъзможност допуснатата експертиза да бъде изготвена в срок. За следващите две съдебни заседания - проведени на 06.10.2015 г. и 15.12.2015 г., заключението на СМЕ също не е било прието, като се е наложило вещо лице да допълни заключението си. В проведено на 26.01.2016 г. /четвърто по ред/ открито съдебно заседание е изслушано и прието заключението на СМЕ, даден е ход по същество и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. С решение №368 от 26.02.2016 г. на САС първоинстанционното решение е потвърдено. Проведени са четири открити съдебни заседания, изслушано е заключение на СМЕ като производството от момента на образуването му, до момента на постановяване на решение е продължило 11 месеца. Въззивникът В. е подала касационна жалба с вх. №5514/14.04.2016г., въз основа на която на 21.07.2016г. е образувано гр. 3143/2016 г. по описа на ВКС. С решение № 43 от 04.09.2017г. по гр.д. №3143/2016г., по описа на ВКС, въззивното решение е отменено и предявеният иск е частично уважен. Общата продължителност на съдебното производство пред СГС, САС и ВКС е 5 години и 6 месеца. Общата продължителност на производството пред СГС и САС е била 3 години и 8 месеца. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. Б. А. В. /майка на ищцата/. Според свидетелката дъщеря й изгубила доверието в здравеопазването и медицината, а може би и към съдебната власт. Адвокатите казали на дъщеря й, че делото ще приключи до две години, но нещата се проточили много. Тази продължителност на делото се отразила много зле на дъщеря й, тъй като се тревожела, станала изнервена, постоянно питала и очаквала да излезе решението и да получи възмездие. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди. В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая това е СГС и САС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт. Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ (напр. Salesi v. Italy, 1993) следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите- членки са длъжни да организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС. Началният момент, от който се претендират вредите, съвпада с датата, на която спорът е отнесен пред съда. В случая въззивният съд приема за недоказано правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното гражданско дело да е било нарушено за посочения в исковата молба период или за част от него. Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, делото се отличава с висока фактическата и правната сложност, а видът на търсената защита засяга работещи лекари при първия ответник и действия на работещи лекари при втория ответник, което поставя повишени изисквания спрямо съда за внимателно проучване и правилно провеждане на производството. Поведението на ищеца, както също правилно е прието от първоинстанционния съд, не е станало причина за забавяне на делото. Вярно е твърдението на въззивника, че първото съдебно заседание е отложено поради сигнал за бомба, а второто поради отвод на съдията-докладчик. Пренасрочването на делото за 26.02.2013 г. е станало поради обективни причини /подаден сигнал за бомба в сградата на съда/, поради което не може да се приеме, че е налице забавяне на производството по причина на съдебния орган. На проведеното открито съдебно заседание на 26.02.2013 г., съдията-докладчик си е направил отвод, на основание чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, като делото е изпратено за преразпределение, съответно насрочено за друга дата – 30.05.2013 г. от новия съдия-докладчик, което не е довело до забавяне, поради следните съображения: На първо място основанието за отвод представлява процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. Преценката дали съдията-докладчик да се отведе е лична и не зависи от това дали има направено такова искане от някоя от страните. Процесуалното поведение на съда в производството трябва да е такова, че да не поставя под съмнение разглеждането на спора обективно и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. На второ място, до момента на постановяване на определението за отвод на съдията – докладчик, е била направена преценка за редовността на исковата молба, допустимостта на исковете и са били извършени редица процесуални действия. С определение от 16.10.2012г. делото е насрочено за открито съдебно заседание за дата 27.11.2012г. Съдът на основание чл. 219, ал.1 ГПК е конституирал ЗАД „А.Б.“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД, като е конституирал и д-р М.Е.А. като трето лице-помагач на страната на ответника Медицински център „Репродуктивно здраве“ ООД и САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД. Допуснато е по искане на ищцата комплексна съдебно- медицинска експертиза, по която като вещи лица са назначени д-р Златолина Иванова и д-р Дарина Шикилова. Уважено е искането на ищцата за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване и трима свидетели на ищцата при режим на довеждане. На 30.10.2012г. от вещо лице д-р Дарина Шикилова е направено искане за освобождаване поради некомпетентност за изпълнение на поставената задача по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, като от вещо лице д-р Златолина Иванова също е направено искане за освобождаване. Исканията са уважени от съда с разпореждане от 08.11.2012г. и изпълнението на експертизата е възложено на д-р Любов Хлебарова- Хиджова и д-р Бистра Димитрова. На 12.11.2012г. от страна на вещо лице д-р Бистра Димитрова е направено искане за освобождаване поради некомпетентност за изпълнение на поставената задача, като с разпореждане от 13.11.2012г. съдът е определил вещо лице д-р Милан Петков Тотев, който на 14.02.2013г. е депозирал молба за отказ на основание чл. 198 ГПК. С разпореждане от 29.11.2012г. е назначено вещо лице д-р Мария Михайлова. На 06.12.2012 г. вещото лице Любов Панайотова Хлебарова – Хиджова подава молба до СГС за освобождаване, тъй като не отговаря на изискването за специалист- пулмолог. С разпореждане от 11.12.2012 г. СГС разпорежда да се изпрати писмо до МЗ за представяне на списък на вещи лица, специалист пневмология и фтизиатрия, с оглед възникналата нужда по делото. На 15.01.2013 г. МЗ изпраща списък на такива специалисти, предложен от Националния консултант до СГС. С разпореждане от 31.01.2013 г., СГС определя за вещо лице д-р Делчо Минчев, който на 06.02.2013 г. подава молба за отказ на основание чл. 198 ГПК. От всички това може да се направи извод, че съдът не е бездействал, а извършвал нужните процесуални действия в максимално кратък срок. Заключението на вещото лице д-р Виолета Георгиева Димитрова е депозирано на 13.05.2013 г. с вх. № 55282 /л. 490 от делото/. В проведеното на 30.05.2013 г. открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца адв. Николова е направила изрично изявление, че държи да бъде разпитан първо свидетелят д-р О.Б., а след това изслушано заключението на вещото лице. Тъй като свидетелят О.Б. не се е явил на 30.05.2013 г., делото е било отложено за 31.10.2013 г. /виж протокол от 13.05.2013 г. – л. 455-456 от делото на СГС/. В следващите проведени седем открити съдебни заседания са разпитани петима свидетели по делото и са приети заключения на вещи лица. Неоснователни са възраженията в жалбата, че били проведени пет излишни съдебни заседания, тъй като очевидно това не е така. Както вече се посочи, за да бъде изяснено делото, което се явява сложно от фактическа страна, извършените процесуални действия са били необходими, целящи да разкрият обективната истина. Според настоящия състав делото засяга изключително важни интереси на ищцата – правото да получи възмездие за загуба на първородната си рожба и да разбере кой е виновен за това, поради което противно на твърденията липсва формалистичен подход в работата на СГС и съдебният орган е положил максимални усилия за изясняване на делото от фактическа страна. Съдебните заседания и в двете инстанции СГС и САС са провеждани ритмично, взимани са необходимите мерки за редовно призоваване на страните като по направените искания и депозирани молби от вещите лица, съдът се е произнасял в рамките на няколко дена. Неоснователно е и възражението в жалбата, че основният пропуск на съда бил, че многократно е безкритично е възприемал направените искания за самоотводи на вещите лица. Спецификата на казуса изисква вещите лица да имат специални знания в областта на детска пневмология и фтизиатрия, детски болести, образна диагностика и фетална морфология /посочено от ищцата в исковата молба/. С определението по чл. 140, ал. 1 ГПК от 16.10.2012 г., е допусната по искане на ищцата комплексна съдебно-медицинска експертиза, по която като вещи лица първоначално са назначени д-р Златолина Иванова /детски болести/ и д-р Дарина Шикилова /пневмология и фтизиатрия/. Съдът е разпоредил да се изпрати писмо до Министерство на здравеопазването със задължение да представи примерен списък на трима специалисти по образна диагностика и фетална морфология, с адреси за призоваване. Последващото освобождаване на вещи лица и замяна с други такива е извършвано от СГС, поради депозирани молби от тяхна страна, че не могат да изпълнят задачите, поради липса на компетентност. Според настоящия състав в случая не се касае за безкритично уважаване от съда на исканията на вещите лица за освобождаване, а се касае за правилно приложение на разпоредбата на чл. 198 ГПК, указваща, че вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я извърши поради липса на квалификация. Постановяването на решенията от СГС и от САС е станало в срока по чл. 235, ал. 5 ГПК. Неоснователни са възраженията за забавяне на делото в САС, тъй като подадената на 14.04.2016 г. касационна жалба като редовна била изпратена на ВКС и върната с разпореждане от 22.06.2016 г. на САС. Установява се, че след връщане на касационната жалба на САС са били предприети действия, съобразно указанията, дадени с разпореждане № 208/22.06.2016 г. на ВКС и с разпореждане от 22.06.2016 г. касационната жалба е била оставена без движение, като на 21.07.2016 г. е било образувано производството пред ВКС на РБ. Забавянето от един месец не се отразява съществено на общата продължителност на производството. Ето защо, въззивният съд приема, че общата продължителност на гр.д. №9297/2012 г. на СГС и образуваното във връзка с него в.гр.д. №1379/2015 г. на Софийски апелативен съд от 02.07.2012 г. до 18.07.2016 г. не нарушава правото на ищеца на разглеждане на предявените от него искове пред съда в разумен срок. Тъй като крайният извод за неоснователност на предявения иск съвпада с този на районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника СГС сумата от 100. 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в производството пред окръжния съд. От ответника по въззивна жалба Софийски апелативен съд не са претендирани разноски. Воден от горното, Софийският окръжен съд