Решение № 159 от 2.12.2025 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 46/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. М. Г., с ЕГН ••••••••••, адрес: село ••••, чрез адвокат М. И. - ЛАК служ. адрес: гр. •••• против присъда от №22 от 10.12.2024 г. по НОХД № 25/2024 год. по описа на PC- Тетевен с посочено правно основание: чл. 318 НПК В жалбата сочи, че не са доволни от Присъда №22 от 10.12.2024г. на PC - Тетевен постановена по НОХД №25/2024г., в частта, с която подсъдимия И. М. Г. бил осъден - признат за виновен в извършване на престъпление, за това, че на дата 16.09.2022 година, в землището на с.Врабево, ••••а област, местността „Глушковци" причинил средна телесна повреда на Ц. М. П. от гр.••••, като го повалил на земята и многократно блъскал в земята тялото му, включително областта на тила, изразила се в причиняване на вътре-черепен хематом- субарахноидален под меките мозъчни обвивки, което е довело до разстройство на здравето временно, опасно за живота, поради което и на основание чл.129 ал.2 връзка с ал.1 във връзка с чл.54 от НК го осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на И. М. Г. наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С атакуваната присъда И. М. Г. е ОСЪДЕН да заплати на Ц. М. П. от гр.••••, ••••а област сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането- 16.09.2022 година до окончателното и издължаване.

Считат, че присъдата по НОХ дело № 25 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Тетевен е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменена.

На първо място счита, че изводите на районния съд са необосновани и противоречат на обстоятелствата посочени в обвинителния акт и на събрания по делото доказателствен материал. Направена е неправилна интерпретация на изслушаните свидетелски показания и вещи лица, като се допусна СМЕ, която не отговарят на изискванията на Наредба №2 от 26.10.2011г. за условията и реда за извършване на СМЕ. Така съдът незаконосъобразно и неправилно е анализирал показанията на свидетелите и вещите лица, които от своя страна взаимно си противоречат. Неточно е възприета и отразена фактическата обстановка по делото. Забелязва се, според жалбоподателя, пристрастност на съда, който е приел функцията на обвинител заедно с частния обвинител и прокурора.Заявява, че основната процесуална функция на съда е ръководството на процеса и решаването на неговите въпроси. Съдът следва да се грижи за недопускане на нарушения на процесуалния закон, за установяване на обективната истина досежно обстоятелства на деянието и дееца, както и правилното прилагане на материалния закон. Липсата на обективност и задълбоченост на съдебната фаза е съществено нарушение, довело до незаконосъобразен съдебен акт.

С оглед анализа на доказателствата, съдът следвало да приеме, че обвинението против подсъдимия И. М. Г. за деянието по чл. чл.129 ал.2 връзка с ал.1 от НК остана недоказано и да го оправдае и да отхвърли претендирания граждански иск. Постановявайки атакуваната осъдителна присъда в тази част, съдът допуснал нарушение на закона.

Постъпило е и допълнително изложение от И. М. Г. - въззивник, чрез адвокат М. И. - ЛАК служ. адрес: гр. ••••, към въззивна жалба против Присъда №22 от 10.12.2024г. по НОХД № 25/2024 год. на PC- Тетевен с посочено правно основание- Чл. 320 ал.4 НПК В него сочи, че след запознаване с мотивите на присъда №22 от 10.12.2024г. по НОХД № 25/2024 г. по описа на Районен съд - Тетевен, намират така постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като фактическите положения, приети за установени от PC - Тетевен, въз основа на събраните доказателства, решаващият съд е тълкувал и оценявал превратно. Заявяват, че не са съгласни и с правните изводи на първоинстанционния съд, тъй като същите са постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Решаващият съд неправилно е установил фактическата обстановка, която не съвпада със събраните доказателства в хода на съдебното следствие по делото. Сочат, че аргументите им за това са следните:

На първо място, в мотивите си, първоинстанционния съд приема, че деянието е извършено на път за обществено ползване в махала „Глушковци" землището на село Врабево, което обаче не се подкрепя от събрания доказателствен материал. Свидетелите К. и С. К. изрично посочват, че оградения с електропастир имот е техен, предоставен за ползване на подсъдимия.

На следващо място е видно, че първоинстанциония съд изцяло кредитира показанията на пострадалия и неговата съпруга, като неаргументирано не е обсъдил показанията на всички останали свидетели. Съда приема, че е доказан нанесения побой над пострадалия от показанията на пострадалия, съпругата му и пристигналите на място полицейски служители. Последните обаче твърдят обратното, че не е имало следи от побой по пострадалия и не са установили такъв.

Полицейските служители К. и Ц. Х. посочват, че П. не е имал видими следи от нараняване. Не е споделял да е бит, падал на земята, както и да е искал лекар. Х. твърди, че дежурния в ОДЧ ги е изпратил на сигнал за скандал, но на място не са констатирали побой, като П. не е заявил пред тях, че е ритан или бутан. Не е установил по П. да има следи от побой.

Съда необосновано и без мотив не е кредитирал изцяло показанията и на полицейския служител С. К., която макар и да не е била на работа въпросния ден, тя е първа пристигнала на място и твърди, че П. включително в нейно присъствие е бил доста агресивен и е налитал на бой, като П. е имал пръчка в ръцете си, говорил им е на висок тон, дори е пристъпвал агресивно към нея и е търсил физическа саморазправа. Тя е категорична, че не е виждала никакви следи по П. от насилие, както по дрехите, така и по тялото. Отрича да е чула от подсъдимия да изрича фразата „ако знаеш как го овъргалях", каквато съда в мотивите си приема, че е изречена от подсъдимия - един вид като самопризнание, че извършил това деяние.

От мотивите на съда става ясно, че изгражда своите правни изводи само на показанията на пострадалия и неговата съпруга, които обаче видно от събраните гласни и писмени доказателства са в съществено противоречие. Въпреки това приема техните показания за достоверни, дава им вяра, тъй като били логически последователни и допълващи, което считат категорично за необосновано именно поради необсъждане на показанията на всички останали свидетели.

Дори в показанията на самия П. се посочва, че подсъдимия не го е удрял с ръце и не го е ритал, а сочи „аз носех една тояга като ходя за гъби и той като се приближи и аз инстинктивно хванах тоягата с две ръце и насочих между него имен, той хвана тоягата също с две ръце и я завъртя, като я завъртя аз се обърнах заедно с тоягата и паднах по гръб, той държеше тоягата и аз я държах използвах тоягата и се изправих и той отново завъртя тоягата и паднах отново по гръб". Това според П. падане на земята - което е поляна окосена, сочи, че по него неминуемо следва да има някакъв вид следи според спецификата на терена, но всички свидетели сочат, че такива следи не е имало. Приемат, че няма никакви доказателства по делото, че подсъдимия е хванал за дрехите пострадалия и го е блъскал многократно в земята. Това са само твърдения на неговата съпруга, на които съда стъпва, за да приеме именно тази фактическа обстановка, а именно до настъпилите в последствие телесни увреждания на пострадалия.

Следва да се вземат под внимание и показанията на д-р Л. и д-р В., като първия изрично посочва, че при постъпване на П. в ФСМП, не е имал видими следи от побой, иначе е щял да ги опише. В подкрепа на това са и думите на едното вещо лице - д-р А., че познава д-р Л., работил е с него и ако е имало следи от наранявания е щял коректно да ги опише. Същото посочва и д-р С. В., че не е установил следи от побой по П., който обаче заявява, че от Синтрома - лекарството което е приемал П. преди инцидента може да е довело до този кръвоизлив в главата. Тези свидетелски показания не са обсъждани от съда.

На следващо място съда в мотивите си приема, че свидетелката М. поискала съпруга и да бъде прегледан от лекар и по тази причина двамата, след инцидента посетили МБАЛ-Троян, където изМ.ли кръвното налягане на пострадалия и след като констатирали, че е в норма, ги освободили да се прибират. Това обстоятелство не е вярно, тъй като измерените стойности на артериално налягане от 178/78 - видно от фиша на ФСМП Троян изготвен от св. Д-р Л. в никакъв случай не са нормални. Това го заявява в тройната СМЕ и д-р А.. Считат също, че, съда не е следвало да приема и кредитира заключението на тройната СМЕ, тъй като тази експертиза така както е представена не отговаря на изискването на Наредба №2/2011г. и условията и вида за извършване на Съдебно медицински експертизи. На първо място е нарушен чл.6 където е изискването, че всички експертизи трябва да бъдат регистрирани по съответния ред. На следващо място на повечето от въпросите е видно, че има разминаване между становищата на вещите лица, а освен това са си позволили да отговарят на юридически, а не на медицински въпроси, например, че хематомите на П. имат „криминален характер". На друга част от въпросите проф. Б. посочва, че не са от медицинска компетентност, но въпреки това другите вещи лица отговарят на тези въпроси. Налице е разминаване в становищата на вещите лица по повечето поставени въпроси, а на други - например въпрос 4 на съда, и въпрос 4 на защитата въобще няма отговор. Представено е не заключение на вещи лица, а особено мнение по повечето поставени въпроси и това не може да отговаря на критериите на тройна съдебно медицинска експертиза.

Налице са разминавания в самите становища на вещите лица. Д-р П. в отговор на въпросите на съда твърди, че субарахноидалния кръвозилив в случая е бил от травматичен характер. А в заключението си твърди, че основната причина за субарахноидалните кръвоизливи са съдови аномалии- мозъчни аневризми и артериовенозни и дурални малформации, но може да се срещне при травма и тумори. А основна причина за субдурален хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ са транспортни травми, падания от височина, насИ..

Съда в своите мотиви, приема че травматичните субдурални кръвоизливи са рядкост, а според приетата по делото тройна СМЕ именно тези субдурални кръвоизливи са от травматичен характер - от транспортни травми, падания от височина, насИ.. Но за причиняване на такъв субдурален хематом, сочат, че подсъдимия бил оправдан с атакуваната присъда.

В настоящия случай, след изменение на обвинението им, подсъдимия е осъден за причиняване на пострадалия на субарахноидален кръвоизлив /САХ/, който обаче се получава най-често по спонтатен начин. В същото време д-р П. твърди, че в случая е от травматичен произход, но в такъв случай задължително следва да са били налице и външни следи от нараняване, но видно от всички доказателства по делото, такива не са били установени. Д-р П. допуска, че такива е имало, но медицинските лица некоректно били попълнили медицинските документи, което обаче не се подкрепя от никакви доказателства. Другите две вещи лица са категорични, че лично познават приемащите лекари - както в ФСМП Троян и болницата в Плевен и ако е имало такива външни наранявания, то със сигурност са щели да ги попълнят коректно в медицинската документация. Въпреки това съда в мотивите си не е обсъдил тези противоречия.

Д-р А. пък е категоричен, че е възможно САХ да се предизвика и от нервно-психическа травма, тъй като приема на пострадалия във ФСМП Троян сочат завишени нива на кръвно налягане, което час -два преди това е можело да бъдат в много-по високи стойности и това е категорична предпоставка за възникване на кръвозилив в мозъка. Самия д-р П. сочи, че при стойности 200/120 или 210/130 е възможно да възникне по спонтанен начин този САХ, но в медицинската документация нямало такива данни, но както посочил д-р А., никой не може да каже какви са били стойностите по време на самия инцидент, но при положение, че час-два по късно са измерени стойности 178/78 то е напълно възможно да е имал много по-високи стойности на кръвното в резултат на преживения стрес от инцидента.

Това становище на вещите лица не е коментирано в мотивите на съда и за нас не става ясно, защо се приема, че САХ на пострадалия е получен по травматичен начин, при положение, че има сериозни разминавания в становищата на вещите лица.

Ето защо, според тях, експертизата не дава еднопосочно, пълно и без съмнение становище какъв е произхода на процесния САХ. Няма описан механизъм на травмата чисто медицински. Затова съда не е следвало да я кредитира в полза на обвинението, тъй като са налице сериозни разколебавания на обвинителната теза, а присъда не може да се постанови на предположения.

Предвид на изложеното, считат, че първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения както по събирането и оценката на доказателствата, така и по начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия. В Решение № 6/2012г. Ill н.о. ВКС се отбелязва, че не би могло да се приеме, че съдът е достигнал до обективната истина по делото, ако е игнорирал част от доказателствата, както и когато е тълкувал превратно част от тях. Направеният от решаващия първоинстанционен съд правен извод относно доказаността на съпричастността на подсъдимия към, процесното НВ, както и неговото количество е в противоречие със събраната по делото доказателствена съвкупност и процесуално дължимите, съгласно императивни разпоредби на чл.13, чл.14 и чл. 107, ал.5 от НПК, внимателна проверка на събраните по делото доказателства и формиране на вътрешното му убеждение, след нейния обективен, всестранен и пълен наказателно - правен анализ. Освен това липса анализ на събраните доказателства, най-вече на гласните такива, които противно на извода на съда сочат, че не подсъдимия е държал тези НВ. Не ни става ясно, след като правилно първоинстанционния съд е изключил показанията на полицейските служители, досежно „самопризнанията" на подсъдимия направени пред тях, на база на какви доказателства, съда приема, че процесиите НВ и аналог са държани от подсъдимия.

Съгласно Решение № 475/20 г. на I н.о. на ВКС, налице е нарушение при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като следва същото да се основава на доказателствата по делото.

Според Решение № 579 от 28.06.2007г. на ВКС по н.д. №313/2007г. на III н.о., „По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес. Противоречието в мотивите и неясният диспозитив на въззивното решение /а това се отнася и за присъдата/ не дава възможност да се разбере какво всъщност е решил въззивният съд, поради което актът не отговаря на изискванията на закона-чл.339, ал.1 от НПК и по същество липсва такъв".

В контекста на изложеното и горе цитираните Решения на ВКС, считат, че е налице противоречие в мотивите, което не дава възможност на подсъдимия да разбере какво е било вътрешното убеждение на съда при постановяване на атакуваната присъда и ни поставя в невъзможност да организираме защитата си - това от една страна, от друга това е отстранимо СПН - липса на мотиви, което може да бъде преодоляно с ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд.

С горепосочените доводи допълват изложените вече такива в цитираната въззивна жалба, като поддържат направеното с нея искане за отмяна на постановения осъдителен съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия И. Г. да бъде признат за невиновен по обвинението, което е имал в първата инстанция, алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения и с конкретни указания за правилното прилагане на закона.

С оглед изложеното от тях в настоящото писмено изложение, в допълнение на въззивната жалба, молят ЛОС да допусне следните доказателства:

На основание чл. 153 НПК да допусне повторна тройна СМЕ от други вещи лица, тъй като, наличните експертни заключения по тройната СМЕ по делото не са обосновани и възниква съмнение за неговата правилност. Вещите лица да отговорят на въпросите по приетата тройна СМЕ, както и на един допълнителен въпрос - Налице ли е било нервно-психическото напрежение при Ц. П., с каква продължителност и интензитет, това довело ли е до повишаване на артериалното налягане? Кога и в какъв период от време се усещат физически симптоми от това преживяно напрежение, включително и най-острата му фаза.

Тази нервна възбудимост до какви реакции на организма води и това разширява или свива кръвоносните съдове?.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба HOX дело №20244330200025 от: Ц. М. П., ЕГН •••••••••• от гр•••• чрез: адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: гр••••, срещу: Присъда № 22 от 10.12.2024г. по НОХ дело № 20244330200025 по описа на PC – Тетевен с посочено правно основание: чл.88, ал.1 от НПК във вр. с чл.258 и сл. от гпк.

В същата се сочи, че на 06.01.2025г. получил въззивната жалба на И. М. Г. срещу Присъда № 22 от 10.12.2024г. по НОХ дело № 20244330200025 по описа на PC - Тетевен, съгласно която първоинстанционният съдебен състав:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. М. Г., роден на •••• година в с•••• област, живущ ••••, ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че на дата 16.09.2022 година, в землището на с.Врабево, ••••а област, местността „Глушковци" причинил средна телесна повреда на Ц. М. П. от гр.••••, като го повалил на земята и многократно блъскал в земята тялото му, включително областта на тила, изразила се в причиняване на вътре-черепен хематом-субарахноидален под меките мозъчни обвивки, което е довело до разстройство на здравето временно, опасно за живота, поради което и на основание чл.129 ал.2 връзка с ал.1 във връзка с чл.54 от НК го осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение, затова да е причинил на Ц. М. П. хематоми между меките и твърдата 1 мозъчни обвивки- субдурални хематоми. На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложенот D на И. М. Г. наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.

ОСЪЖДА И. М. Г. от с•••• област да заплати на Ц. М. П. от гр.••••, ••••а област сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането- 16.09.2022 година до окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендирай размер от 50000 /петдесет хиляди/ лева гражданския иск, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА подсъдимия И. М. Г. от с•••• област да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 844, 80 /осемстотин четиридесет и четири лева и 80 ст./ лева разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 600, 00 /шестстотин лева/ държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 4159, 22 /четири хиляди сто петдесет и девет лева и 22 ст./ лева разноски по делото.

На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.13 ал.1 т.З във връзка с чл.14 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения ОСЪЖДА подсъдимия И. М. Г. от с•••• област да заплати на адвокат Д. Д. Н. от ЛАК с личен номер на адвокат 1700012655 адвокатско възнаграждение в размер на 3000, 00 /три хиляди лева/ за безплатно процесуално представителство и защита на гражданския ищец и частен обвинител- Ц. М. П. от гр.••••, ••••а област.

Заявяват, че не са доволни от Присъда № 22 от 10.12.2024г. по НОХ дело № 20244330200025 по описа на PC - Тетевен, в частта й на гражданския иск, в която е отхвърлен предявеният от името на доверителя ми иск за разликата над присъдените 30 000 /тридесет хиляди/ лева до претендираните 50 000 /петдесет хиляди/лева.

Считат, че присъдата на РС-Тетевен, в частта й на гражданският иск е неправилна поради нарушение на материалш я закон - чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК. Несъобразявайки се с установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил грешни изводи, свързани с определяне размера на присъденото обезщететие за неимуществени вреди, а именно, че за претърпеният деликт през 2022г., в резултат, от който доверителят ми е претърпял, ЧМТ, трудна за лечение и претърпени болки с висок интензитет, с продължителен възстановителен режим, с остатъчни болкови синдроми, значителни двигателни и интелектуални дефицити за период от около една година, неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване на здравето му, нуждата от чужда помощ, както и загубата на способността му свободно да се придвижва и грижи за себе си за един значителен времеви период, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лева.

Безспорен и правилно възприет от първата инстанция е фактът, че гражданският ищец е претърпял процесиите неимуществени вреди и същите са настъпили в резултат на претърпяните в следствие от престъплението травми, изразяващи се в: причиняване на вътре-черепен хематом- субарахноидален под меките мозъчни обвивки, което е довело до разстройство на здравето временно, опасно за живота.

В случая се спори факта, че същите справедливо се репарират с така присъдения размер на обезщетението.

Твърдят, че съда не се е съобразил и с трайно установената съдебна практика по аналогични случаи при определяне размера на обезщетението.

Сочи, че в съдебната практика, публикувана в сайта на ВКС, открил следните решения по дела по чл.290 от ГПК, относно размера на обезщетения за неимуществени вреди от аналогични черепно-мозъчни травми. Тези решения са за настъпили събития от 2013г., при размер на МРЗ за страната към онзи момент - 310 лева за С тях състави на ВКС присъждали следните обезщетения за неимуществени вреди причинени ЧМТ, обуславящи разстройство на здравето временно опасно за живота, както контузии по тялото:

1. 75 000 лева определен от съда справедлив глобален размер на обезщетението за ЧМТ за претърпян деликт през 2013г. - закрита черепно- мозъчна травма с дифузна контузия на мозъка и малък кръвоизлив в мозъчните обвивки, счупване на черепа и лицевите кости с остатъчни неврологични явления -по-тясна очна цепка, спадане на горния клепач и двойно виждане, постоянно главоболие диплопия при поглед наляво, статична локомоторна атаксия, частична моторна афазия, налични две години след травмата, които ще останат до края на живота на пострадалата /Решение №134/02.12.2019г. по т.д. № 2780/2018г. на ВКС, ТК, 1-во отделение/ 2. 60 000 лева определен от съда справедлив глобален размер на обезщетението за ЧМТ през 2013г. - черепно-мозъчна травма, кръвоизливно- контузионни промени челно двустранно, л шейна фрактура на тилната кост на черепа вдясно, фрактура на черепната основа в областта на задна черепна ямка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и подкожен кръвоизлив в тилната област на главата, ищцата веднага след инцидента е прекарала 6 дни в клиника по неврохирургия, преживяла е интензивни болки и страдания за срок от два месеца, умерени до 3-4 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента /периодично главоболие/. Възстановителният период при този тип увреждания /ЧМТ в тилната област/ продължава до две-три години /Решение №160/14.02.2020г. по т.д. № 2674/2018г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение/ 3. 82 000 лева определен от съда справедлив глобален размер на обезщетението за ЧМТ през 2013г. - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линейно счупване на черепа и черепната основа, кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в дясното теменно-слепоочна област и контузия на мозъка, и счупване на лявата раменна кост в дясната й половина, а възстановяването е в рамките на 5-6 месеца и е пълно, без усложнения и остатъчни здравословни проблеми. /Решение №160/14.02.2020г. по т.д. № 2674/2018г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение/ Твърдят, че размерът на обезщетението не е съобразен и с икономическата обстановка в страната към момента на извършване на деликта. Същата периодично се е изменяла във времето, което се е отразило на разМ.те на минималната работна заплата, която е била 220 лева през 2008г., 240, 00 лева от 01.01.2009 г.[7], 270, 00 лева от 01.09.2011 г.[8] до 01.05.2012 г. [9], 290, 00 лева от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г., 310.00 лева за 2013г., 340 лева за 2014г., 360-380 лева за 2015г., 420 лева от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., съгласно ПМС №375/28.12.2015г. и 510 лева през 2018г. и 560 лева през 2019г., съгласно ПМС № 320/20.12.2018г., 610 лева през 2020г., 650 лева през 2021г. и 710 лева през 2022г. (или увеличението на МРЗ за страната от 201 Зг. до 2022г. е повече от два пъти).

Тази необоснованост на решението, според тях, е довела и до неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, като в нарушение на установения там принцип за справедливост, определеният от съда размер на обезщетението е занижен спрямо действителния размер на вредите - с оглед конкретните обстоятелства по делото, тъй като съдът не е извършил достатъчно задълбочена преценка относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят по-висок размер на обезщетението.

Предвид гореизложеното, считат съдебния акт за неправилен в обжалваните от на с части, тъй като съда не е обсъдил в мотивите си правнорелевантните по спора факти, от които произтича спорното право.

При тези съображения молят ••••и Окръжен съд/ЛОС/, да счете насрещната им въззивна жалба за основателна и постанови решение, с което да отмени Присъда № 22 от 10.12.2024г. по НОХ дело № 20244330200025 по описа на PC - Тетевен, като неправилна и незаконосъобразна в частта й на гражданският иск, постановена при нарушение на материалния закон и постанови решение, с което ги уважи в пълния им претендиран от тях размер, като: осъди И. М. Г., ЕГН •••••••••• от с•••• област, да заплати допълнително на Ц. М. П., ЕГН •••••••••• от гр.••••, сумата в размер 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща горницата над присъдените 30 000 тридесет хиляди/ лева до пълния претендирай размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева за нанесени неимуществени вреди /болки и страдания/, получени в резултат претърпяните травми от престъплението, извършено на 16.09.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 16.09.2022г. до окончателното й изплащане.

Молят също така ЛОС, да осъди ответника И. М. Г., ЕГН •••••••••• от с•••• област, на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА да заплати полагащият му се адвокатски хонорар и по предявеният граждански иск пред двете съдебни инстанции.

Постановено е разпореждане с Рег.№ 18/ 17.01.2025 Наказателно дело от общ характер № 20244330200025 по описа за 2024 година, по което съдията – докладчик е посочил, че е взел предвид, че с процесната въззивна жалба, постъпила в Районен съд гр.Тетевен на дата 17.01.2025 година /подадена като електронен документ на 16.01.2025 година/ се обжалва постановената присъда в гражданската и част, но приел, че са налице основанията на чл.323 ал. 1 т.2 от НПК и въззивната жалба следва да бъде върната на жалбодателя П., тъй като не е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК те. същата е просрочена.

Предвид изложеното и на основание чл.323 от НПК, разпоредил на основание чл.323 ал.1 т.2 от НПК, че връща въззивната жалба на Ц. М. П. от гр.••••, чрез адвокат Д. Н. от ЛАК против присъда №22/10.12.2024 година по НОХД №25/2024 година по описа на Районен съд гр.Тетевен, тъй като същата не е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. М. П., ЕГН •••••••••• от гр.••••, чрез: адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: гр.•••• срещу: Разпореждане per. №18 от 17.01.2025г. по НОХ дело № 20244330200025 по описа на PC – Тетевен.

Заявява, че на 23.01.2025г. получил Разпореждане per. №18 от 17.01, 2025г. по НОХдело № 20244330200025 по описа на PC - Тетевен, като го обжалва в законоустановения срок.

Със същото се връща въззивната жалба на Ц. М. П., ЕГН •••••••••• от гр.•••• Счита го за неправилно и незаконосъобразно и моли ЛОС, да го отмени.

Заявява, че мотивите му за това са следните:

Правилно, според него, първата инстанция е приела, че присъдата е била обжалвана от подсъдимия Г., като с Разпореждане е прието, че въззивната жалба е подадена в срок. Видно от същата с нея първоинстанционният съдебен акт е бил обжалван, както в наказателната му част, а така също и в частта му на гражданският иск.

Твърдят, че в случая първата инстанция неправилно е възприела, че депозираната от тях на 16.01.2025г. насрещна въззивна жалба, касаеща отхвърлената част от гражданският ни иск представлява въззивна жалба срещу присъдата и същата следва да бъде върната, на основание чл.319 от НПК.Твърдят, че насрещната им въззивна жалба е допустима и подадена в законоустановения срок, тъй като е налице хипотезата на чл.88, ал.1 от НПК във вр. с чл.263, ал.2 от ГПК.

В случая в НПК няма предвидени правила за подаване на насрещна въззивна жалба и с оглед бланкетният характер на чл.88, ал. 1 от НПК би следвало да се приложи хипотезата на чл.263, ал.2 от ГПК, в която твърдят, че се намират, тъй като обжалват единствено гражданската част на постановената Присъда № 22 от 10.12.2024г. по НОХ дело № 20244330200025 по описа на PC - Тетевен, в срока на отговор по въззивната жалба на подсъдимия Г.. С оглед на гореизложеното, молят ЛОС, отмени Разпореждане per. №18 от м17.01.2025г. по НОХ дело № 20244330200025 по описа на PC - Тетевен, като незаконосъобразно и разпореди продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Представителя на Окр.пр-ра-Ловеч, зам.окр.пр-р Ц. П. в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, заявява, че счита първоинстанционната присъда на Районния съд – Тетевен от 10.12.2024 година за правилна, мотивирана и моли ЛОС да я потвърди изцяло.

Повереника на въззиваемия, адвокат Днаил Н. сочи, че с оглед на изслушаната в днешното съдебно заседание съдебномедицинска експертиза счита, че по безспорен начин се установи обстоятелството, че вследствие от нанесените удари доверителят му е претърпял описаната в първоинстанционния съдебен акт телесна повреда, макар видът на хематома да е от различно естество, да е субдурален, а не субарахноидален, поради което счита, че това не е основание за изменение и за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

На следващо място от зададените допълнителни въпроси на вещите лица се установило, че най-вероятно хематомът, предизвикан на 16.09.2022 г., е вследствие от падането на седалищните части на доверителя му. Вещите лица в отговора на четвърти въпрос казали, че не изключват да е възниквал и при следващото падане удар в тилната област. Така, че вече зависи какво ще приеме ЛОС – дали подсъдимият е искал и целял настъпването на тези вредни последици, или не. Но с оглед на динамиката, с оглед на местата на ударите, интензитета им, счита, че би следвало да се приеме обстоятелството, че деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“, а не на евентуален, с оглед на което моли ЛОС да потвърди първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдата.

По отношение на предявения граждански иск във въззивната жалба заявява, че подробно е изложил мотиви, относно това, защо първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен.Счита, че същият е и несъобразен с принципа за справедливост, подчертан в хипотезата на чл. 51 от ЗЗД, тъй като видно от всички събрани материали по делото, доверителят му за един продължителен период от време, повече от година, е имал нужда от чужда помощ. Грижили са се близките му за него. Той не е могъл да се ориентира дори в собствения си двор. Отделно от това, че е водил активен социален и един икономически живот. Той е имал малък бизнес – изварявал е ракия, занима се е с това нещо. Това е било заниманието му, което всичко изведнъж се е сринало след действията на подсъдимия. Налице са и към момента остатъчни симптоми, както се установи при разпита на свидетелите пред първата инстанция той е бил поет, писал е стихове. Всичко това вече е изтрито и той е една променена личност.

С оглед на горното счита, че претенцията им в размер на 50 000 лева е справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди на доверителя му, с оглед принципа за справедливост.

Моли ЛОС, при постановяване на съдебния си акт да му определи и възнаграждение съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 година за минималния размер на адвокатския хонорар, с оглед на обстоятелствата, че оказаната от него правна защита и съдебно съдействие на г-н П. е безплатна.

Защитника на въззивника, адвокат М. И., моли ЛОС да вземе под внимание обстоятелството, че в приетата в последното съдебно заседание повторна експертиза се установява по безспорен начин наличието на субдурален хематом. Също така моли ЛОС да вземе под внимание, че обвинителният акт, с който е предаден на съд неговия доверител, е за нанесени на процесната дата два хематома - субдурален и субарахноидален, който съкратено е САХ. С промяна на обвинението по чл. 287 от НПК от 05.11.2024 година, който съдът е приел с определение, обвинението им за нанасяне на субдуралния хематом е отпаднало и приемайки, че именно такъв е нанесен на пострадалия, без да коментира механизма, излиза, че те нямат повдигнато обвинение за нанасяне на процесната дата на субдурален хематом.

На следващо място моли ЛОС да вземе под внимание описания и защитен в днешно съдебно заседание механизъм на извършване на деянието. Самият факт, че е имало субдурален хематом с известна давност 10-14 дни, за който вещите лица са категорични, че е допринесъл в голяма степен за възникването на травматичния хематом с механизъм падане на седалището, изцяло отговаря на възпроизведената от неговия доверител фактическа обстановка и дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие. А именно посягането от страна на пострадалия към неговия доверител, хващането на тоягата, издърпването, при което пострадалият загубва равновесие, ако е бил пуснал тоягата е нямало да падне. Няма как, според него, неговия доверител да знае, че към онзи момент вече е имало един субдурален хематом, и че този инцидент по някакъв начин може да доведе до настъпването на друг такъв и то само от едно леко сдърпване между двамата. Приема, че цялата вина е на пострадалия.

Затова алтернативно първото им искане, тъй като няма как да бъдат осъдени за нещо, за което не им е повдигнато обвинение и трябва да бъдат оправдани, но ако приеме ЛОС все пак, че следва неговия доверител да носи някаква наказателна отговорност, то категорично приема, че е налице случайно деяние, като подзащитния му не е бил длъжен, не е знаел и не е бил длъжен, че възникналият инцидент може да доведе до това травматично увреждане.

Респективно, приема, че е нанесена средна телесна повреда по непредпазливост и според него ЛОС следва да преквалифицира деянието по чл. 133 от НК, за което следва неговия доверител, тъй като не е осъждан, да се приложи чл. 78а от НК, но те, по принцип, категорично считат и молят съда да бъдат оправдани по така повдигнатото ни обвинение, изменено с определение от 05.11.2024 година на Районен съд – Тетевен.

Въззивникът И. М. Г. в защита сочи, че поддържа адвоката си и моли ЛОС да бъда оправдан, което заявява и при дадената му последна дума.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесните жалби, от процесуална гледна точка.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45, ал.1 от НПК. Въззивните жалби са подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лица, имащи право да обжалват подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете за частично обосновани възраженията на защитника.

По-конкретно от събраните по делото доказателства-обясненията на въззивника, показанията на разпитаните по делото свидетели – А.К. К., огласените показания на свидетеля А. К., дадени пред органа на досъдебното производство, Ц. П. Х., огласените показания на свидетеля Ц. Х., дадени пред органа на досъдебното производство, С. П. К. допусната до повторен разпит и разпитана пред въззивната инстанция, М.С.Ц., огласените показания на свидетеля М.Ц., дадени пред органа на досъдебното производство, К.К.К. Д. Г.ев Х., огласените показания на свидетеля Д. Х., дадени пред органа на досъдебното производство, С. В. П., Р. Х. Л., огласените показания на свидетеля Р. Л., дадени пред органа на досъдебното производство, М. Ц.ова Д., огласените показания на свидетеля Й.С.В.-С., дадени пред органа на досъдебното производство, Ц. М. П., също допуснат от въззивната инстанция до повторен разпит и проведена очна ставка м-у него и въззивника И. Г., С. И. М., също допусната до повторен разпит и очна ставка м-у нея и св-ла С. К., Д. М. Д., заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза, комплексната СМЕк-за с вещи лица д-р Г., д-р М. и д-р К., както и от заключението на ВЛ по комплексната съдебно медицинска ек-за по писмени данни –л.142 и сл., с ВЛ доц.д-р М. Г., доц.д-р Г. П., д-р Т. Х., д-р Е. Г. и д-р Д. С., приетите и приложени по делото писмени доказателства и огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивния съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Въззивника И. М. Г. живеел в с.•••• област, и бил земеделски производител, като отглеждал животни в с. Врабево, ••••а област, местността „Глушковци".

Въззиваемия Ц. П. живеел в гр.••••, ••••а област, бил пенсионер и със свидетелката С. М. били съпрузи.

На 16.09.2022 година въззиваемия и съпругата му отишли в с.Белиш, махала „Маргатина" за гъби, тъй като П. познавал добре района и имал имот там. Двамата спрели автомобила, с който пътували на отбивка на главния път и тръгнали по черен път, който водел към близката гора. Вървейки, навлезли в землището на с. Врабево, ••••а област, местността „Глушковци". В същия район живеел въззивника Г., който се занимавал с отглеждане на животни и бил оградил част от поляна с електропастир, в който се намира и път, по който решили да минат свидетелите П. и М.. Двамата прескочили електропастира с намерение да продължат по пътя си, като въззивника, който бил навън ги видял, извикал към тях, правейки им забележка, че мястото е оградено.

Говорейки се насочил към тях, като свидетелите го чули да казва, че пътят е заграден, тъй като има малка свинеферма, заради африканската чума по свинете и да се върнат от където са дошли. Когато се приближил свидетелите му казали, че пътят не е негова собственост, а общински, и че и друг път са минавали от там без да е имало проблеми. Въззивника обаче продължил да настоява да се върнат при което възникнал словесен конфликт м-у него и въззиваемия, при който въззиваемия вдигнал носената от него тояга пред себе си и въззивника я хванал също, като междувременно въззиваемия също не я пускал и въззивника я завъртял, вследствие на което въззиваемия паднал върху седалището си на земята.

След това свидетелката М. се обадила на свидетеля М.Ц. – служител на РУ на МВР гр. Троян и го помолила на мястото да дойде патрулен автомобил. Малко след това на място дошла свидетелката С. К., която живеела в съседство на въззивника и била извикана от него, която видяла свидетеля П. и свидетелката М., както и въззивника, който бил в близост до тях.Свидетелката К. започнала да обяснява, че мястото е собственост на нея и съпругът и свидетелят К.К., но свидетелят П. и казал да не се меси, след което тя си тръгнала. Непосредствено след това на място пристигнали свидетелите А. К. и Ц. Х. и двамата служители на РУ на МВР гр. Троян, на които свидетелите П. и М. обяснили какво се е случило, като на место пристигнали и дъщерята и зетя на пострадалия. Свидетелката М. поискала съпруга и да бъде прегледан от лекар и по тази причина двамата, след инцидента посетили МБАЛ-Троян, където изМ.ли кръвното налягане на пострадалия и след като констатирали, че е в норма, ги освободили да се прибират. Състоянието на пострадалия П. обаче започнало да се влошава, като вечерта след инцидента получил главоболие и изтръпване в областта на десния крак. По този повод със свидетелката М. се обадили на свой познат-свидетеля С. В., който е лекар-невролог. Свидетелят В. прегледал пострадалия П. и му казал, че има съмнения за получен микроинсулт, като му обяснил, че в момента в МБАЛ-Троян няма кой да му направи изследване със скенер, тъй като лекарят, който работел с апарата бил в отпуск. На следващия ден пострадалия П. продължил да се влошава здравословно и отново повикали свидетеля В., който му изписал лекарства, които П. приел същия ден, но състоянието му продължило да се влошава, като десният му крак практически напълно се обездвижил. По тази причина на 19.09.2022 година пострадалият бил приет за лечение в болница „Сърце и мозък" в гр. Плевен, където след снемане на анамнезата бил насочен незабавно към клиниката по неврология, където след изследване със скенер било констатирано, че е получил изливане на кръв върху мозъчната повърхност.

Във хода на съдебното следствие от страна на въззивната инстанция е назначена комплексна съдебно медицинска ек-за с ВЛ-д-р Г.-съдебен лекар, д-р Х. К.-невролог и д-р В. М.-съдов хирург.Вещите лица са дали заключение, като са посочили, че:

1.

От наличната медицинска документация на името на А. М. П., ЕГН: •••••••••• от гр. •••• е видно, че на същият е причинена субарахноидна хеморагия, която му е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота.

2.

В делото не се установили данни за постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота 3.

Няма данни за увреждания, които трайно затрудняват движенията на крайниците, врата и снагата и увреждания, които проникват в телесната кухина.

4.

С оглед показанията на пострадалия и свидетелите, налице е типично следствена връзка между причинените телесни повреди и действията на И. Г.. 5.

Субарахноидната хеморагия е от травматична естество, а субдуралните хематоми са вероятно спонтанни с давност.

6.

Приемът на препаратите Синтром и Еликвис създават риск от кръвоизливи, както по цялото тяло, така и в черепната кухина. Субдуралните хематоми са с давност и не са имали клинични изяви.

7.

Субарахноидалната хеморагия се проявява със силно тилно главоболие; гадене; загуба на равновесие.

8.

Няма необходимост от проследяване на кръвната картина.

9.

От наличната документация към 2018 година пострадалият е получавал Синдром, когато е пролежал в стационар за кръвотечение от ануса.

10.

Касае се за закрита черепно-мозъчна травма без видими наранявания по главата и травматична субарахноидална хеморагия.

Няма клинични критерии, по които може да се установи давността на субдуралните хематоми.

По отношение на посочената експертиза са направени в о.с.з.възражения от страна на защитника, адвокат М.И., които са приети за основателни от въззивната инстанция.По-конкретно, както се възразява в жалбата вещите лица по тази експертиза са изразили различни становища, а освен това са си позволили да отговарят на юридически, а не на медицински въпроси.

По-конкретно защитника- адвокат М. И. е възразил да се приеме това заключение, тъй като то изцяло противоречи на предходната тройна съдебномедицинска експертиза. Конкретно са посочени и много противоречия в заключенията на вещите лица по тази експертиза и експертизата приета от страна на РС.

Така например, както възразява и защитника, вещите лица в предходната тройна експертиза заявяват категорично, че субдуралният е по- повърхностният хематом и той се получава изцяло при 90 % от случаите при травми, тъй като те са по-високо и е нормално да приемат ударите. И обратното – САХ, се получава по принцип по спонтанен начин. Вещото лице –д-р К. е посочила, че в теорията в учебниците пише обратното. Все в тази връзка вещото лице по СМЕ приета от РС- д-р П. единственото с категоричност, че САХ е получен по травматичен начин, независимо, че по принцип се получава по спонтанен, но при всички положения трябва да има външни белези по главата на пострадалия. Вещите лица по изслушаната от въззивната инстанция комплексна СМЕ дават заключение, че се касае за закрита черепно-мозъчна травма, без видими следи. Вещото лице по СМЕ д-р А. от предходната експертиза е категоричен, че САХ в случая е можело да се получи по спонтанен начин, тъй като по време на инцидента е имал високо кръвно налягане, което един час, час и половина след него в Спешна помощ е установено 178/78 mmHg. За него е категоричен показател, че час по рано стойността е била над 200.

Също така в отговор на въпроса относно уврежданията на въззиваемия, доктор П.П. е посочил, че „…Вследствие на криминалната травма от 16.09.2022г…“-л.287 НОХД е получил тези увреждания.налично е и разминаване в отговора на въпрос №2, по който д-р П. е отговорил, че няма описани травматични увреждания, които да предизвикат постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.Професор П.Б. е приел, че е налично разстройство на здравето, временно опасно за живота./л.288 НОХД/. Налице са разминавания в самите становища на вещите лица. Д-р П. в отговор на въпросите на съда твърди, че субарахноидалния кръвозилив в случая е бил от травматичен характер. А в заключението си твърди, че основната причина за субарахноидалните кръвоизливи са съдови аномалии-мозъчни аневризми и артериовенозни и дурални малформации, но може да се срещне при травма и тумори. А основна причина за субдурален хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ са транспортни травми, падания от височина, насИ..

С оглед посочените противоречия въззивната инстанция е приела, че по посочените експертизи възникват съмнения за тяхната правилност, поради което е и назначена повторна комплексна петорна СМЕ.Заключението на която се приема от въззивната инстанция за научно обосновано и базирано на медицинската документация приложена по делото, не са налични противоречия м-у ВЛ, каквото е налично при цитираните СМЕ по-горе, и на база на това заключение, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивната инстанция излага и настоящите мотиви, като взема предвид заключението на повторната комплексна петорна СМЕ при проверката на събраните доказателства по делото.

В тази връзка ВЛ по петорната комплексна СМЕ дават заключение–л.142 и сл., с ВЛ доц.д-р М. Г., доц.д-р Г. П., д-р Т. Х., д-р Е. Г. и д-р Д. С., че е налице причинно-следствена връзка между падането на Ц. П., дори и да е еднократно, независимо и вероятно при издърпването на тоягата от ръцете на Ц. П. и последвалото падане, като не изключват и следващо падане и удар в тилната област. Не е била необходима голяма кинетична енергия, за да настъпи този кръвоизлив, на фона на приемания препарат Еликвис, възрастовите изменения и склонност към образуване на субдурални хематоми, резултат на хипертоничната болест и мозъчна атрофия.

Все в тази връзка ВЛ са дали отговор и на поставените от страните и по- специално РП по ДП № 351/2022 г., а именно какъв е видът, характерът и степента на телесната повреда причинена на лицето Ц. М. П. ЕГН •••••••••• от гр. ••••.

ВЛ са посочили, че се касае се за многоетапен субдурален хематом, като плътността му е сходна с тази на мозъчния паренхим, което го определят като подостър субдурален хематом с давност от около 10-14 /десет-четиринадесет/ дни и е разположен в теменната област. Настъпил е и остър, травматичен, разположен в интерхемисферно пространство субдурален хематом. Няма наличен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузионни огнища в мозъчната тъкан.

На въпроса има ли данни за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и/или разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство, неопасно за живота, ВЛ са посочили, че категорично от КАТ от 19.09.2022г. е доказан пресен интерхемисферен субдурален хематом, който причинява на Ц. П. разстройство на здравето, временно опасно за живота. Този хематом е резултата на травма на главата, като напълно отговаря да е получен на процесната дата - 16.09.2022 г. Настъпването на този травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в интерхемисферното пространство /между големите полукълба на главния мозък/ е от травматичен произход и е на фона на хипертоничната му болест, на старческите промени на централната нервна система, на предходен подостър субдурален хематом и при прием на противотромбообразуващ лекарствен препарат - ЕЛИКВИС.

ВЛ са дали отговор и на въпроса има ли данни за увреждане, с което трайно се затруднява движението на крайниците, снагата или врата или наранявания, които проникват в гръдната, коремната или черепната кухина, като са посочили, че е било преходно затрудняването на движението на десния долен крайник, резултат на фалкс-синдрома /пресния интерхемисферен субдурален хематом/.

Също така ВЛ са дали заключение и на в-са налице ли е причинно- следствена връзка между действията на И. Г. /описани в показанията на свид. Цв. П. и свид. С. М./ и телесната повреда, като са посочили, че е налице причинно-следствена връзка между падането на Ц. П., дори и да е еднократно, независимо и вероятно при издърпването на тоягата от ръцете на Ц. П. и последвалото падане, като не изключват и следващо падане и удар в тилната област. Не е била необходима голяма кинетична енергия, за да настъпи този кръвоизлив, на фона на приемания препарат Еликвис, възрастовите изменения и склонност към образуване на субдурални хематоми, резултат на хипертоничната болест и мозъчна атрофия.

Относно това, какъв е видът, характерът и степента на телесните повреди причинени на лицето Ц. М. П., ЕГН •••••••••• от гр. ••••, ВЛ са посочили, че се касае за многоетапен субдурален хематом, като плътността му е сходна с тази на мозъчния паренхим, което го определят като подостър субдурален хематом с давност от около 10-14 /десет-четиринадесет/ дни и е разположен в теменната област. Този подостър хематом предхожда датата 16.09.2022 г. Настъпил е и остър, травматичен, разположен в интерхемисферно пространство субдурален хематом. Няма наличен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузионни огнища в мозъчната тъкан.

ВЛ са дали заключение, че се касае за разстройство на здравето, временно опасно за живота.Също така са посочили, че няма травматично увреждане причиняващо затрудняване движенията на крайниците, снагата и врата. Няма проникване в черепната кухина, както и в гръдната и коремната.

Също така ВЛ са посочили, че е налице причинно-следствена връзка между действията на въззивника И. Г. описани в показанията на свидетеля Ц. П. и свидетеля С. М. и телесната повреда, като са дали заключение, че е налице е причинно-следствена връзка между скандала възникнал между И. Г. и Ц. П., като в процесния случай, има налични тежки по форма, хронични заболявания, които са допринесли за развитието на пресния субдурален хематом в интерхемисферното пространство.

Относно това, възможно ли е вътречерепните хематоми - субарахноидален - под меките мозъчни обвивки субдурален - между твърдата и меките мозъчни обвивки, които е получило лицето Ц. П. да са причинени по спонтанен начин, а не само по травматичен, ВЛ са дали заключение, че при въззиваемия няма субарахноиден хематом.Като вероятно, са посочили, че подострият хематом е резултат на хипертоничната болест и мозъчната атрофия, но е улеснил и допринесъл за настъпването на острия кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в браздата между двете полукълба на главния мозък.

ВЛ са дали и заключение на въпроса приемът на лекарствените препарати Синтром и Еликвис, води ли до странични ефекти и какви, като са посочили, че в периода на процесния инцидент Ц. П. е приемал Еликвис и е възможно да е допринесъл до по-бързото нарастване на обема на острия субдурален хематом.

Също така ВЛ са посочили, че не може да се приеме, че водещо значение за острия кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка между двете полукълба на главния мозък на П. е препарат, /Синтром/, който не е приемал. Значение е имал приема на Еликвис, улеснил увеличаването обема на субдуралния кръвоизлив между двете голямомозъчни полукълба.

Дадено е и заключение относно това, дали в случая има необходимост от периодични лабораторни изследвания на кръвта за проследяване на състоянието му, като ВЛ са посочили, че по време на приемания Синтром от приложената справка за получаваните медикаменти е видно, че е бил извършван контрол на кръвосъсирването на П., като при прием на Еликвис, тона не е необходимо.Също така ВЛ са посочили, че честотата на извършване на изследванията на въззиваемия нямат отношения към процесния инцидент и контрол на кръвосирването при прием на Еликвис.

Относно лекарствените препарати ползвани от въззиваемия и връзка с процесния инцидент ВЛ са посочили, че няма връзка между синтрома и хроничните заболявания на Ц. П., както и с развилите се субдурални хематоми.

Все в тази връзка ВЛ са дали заключение и налице ли са вътречерепните хематоми при Ц. П. и от какъв тип, като са посочили, че са налице два субдурални /под твърдата мозъчна обвивка/ хематоми /кръвоизливи/. Единят е подостър, субдурален хематом с давност от 14 -15 дни и един пресен, остър, субдурален хематом в интерхемисферното пространство на главния мозък на Ц. П. с давност от 16.09.2022 г., като ВЛ сочат, че това е доказано с развилата се клинична картина при П. и образното му изследване, извършено на 19.06.2022 г. Дадено е и заключение относно въпроса, дали е налице причинно - следствена връзка със стойностите на АН 178/78, установени при посещение на Ц. П. от гр. Троян във ФСМБ - Троян на 18.09.2022 г., като ВЛ са дали заключение, че несъмнено високото артериално налягане улеснява темпа на развитие на хематомите, както и намалената съсирваемост на кръвта от приемания Еликвис, което е довело до по-голям обем на травматичния хематом и на болестния подостър хематом.

ВЛ са дали отговор и на въпроса, при положение, че при същото посещение, не са установени кръвонасядания и охлузвания по главата на П., като такива не са установени и при приемането му в МБАЛ „Сърце и мозък" - Плевен на 19.09.2022 г., възможно ли е вътречерепните хематоми с известна давност да са възникнали по спонтанен начин, като са дали заключение, че напълно възможно е образувалият се интерхемисферен субдурален хематом да е резултат на падането на седалището, което е с достатъчна сила и сътресение на централната нервна система и да причини настъпването му. ВЛ са посочили, че двата субдурални хематома в теменната и междухемисхферната област са с различна давност. Двата хематома, може да са резултат на травма, каквато не е необходимо да е с голяма кинетична енергия при възрастния хипертоник Ц. П.. Все в тази връзка вещите лица са отговорили и на въпроса, могат ли да установят тази давност, както и възможността тези хематоми да имат хроничен характер, с оглед данните за медицинското му състояние.На посочения въпрос ВЛ са дали заключение, че след анализ на запаметените резултати от компютърнотомографското изследване на централната нервна система, са посочили, че се касае за хематом с давност от около 10-14 дни - подостър хематом, разположен теменно и хематом между двете полукъба на главния мозък с давност от датата на процесния инцидент.

Категорично ВЛ са дали заключение, че в настоящия казус няма субарахноиден хематом при въззиваемия Ц. П.. Установяват се данни за два кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, единият по конвекситета на големите полукълба с подостър характер и давност от около две седмици и втори, остър, пресен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка между двете голямомозъчни полукълба, с давност отговарящ на деня, когато със сигурност е падал Ц. П.. Не е необходима голяма кинетична енергия за да настъпят субдурални кръвоизливи на фона на подлежащия увреден възрастово и болестно терен при Ц. П.. ПО ПРАВОТО При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция прие, че от страна на въззивника И. Г. е осъществен от субективна и обективна страна признаците на състава на престъплението по чл.133 от НК, като на 16.09.2022 година, в землището на с. Врабево, ••••а област, местността „Глушковци" причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Ц. М. П. от гр. ••••, като го повалил на земята и вследствие на падане върху седалището си му причинил остър, травматичен, разположен в интерхемисферното пространство субдурален хематом, което е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129, ал.2.пр.9 от НК.

Предвид на това, въззивната инстанция приема, че на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК следва да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като с оглед на предвиденото в разпоредбата на чл.133 от НК наказание до една година лишаване от свобода или пробация да приложи императивната разпоредба на чл.78а от НК, като освободи въззивника от наказателна отговорност и му наложи административно наказание – глоба в размер на хиляда лева, която да заплати в полза на държавата.В тази връзка въззивната инстанция прие, че са налице едновременно условията на чл.78а от НК, тъй като за престъплението по чл.133 от НК се предвижда до една година лишаване от свобода, а в разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.а от НК е посочено, че следва да се предвижда наказание до пет години, когато е непредпазливо.Въззивника не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.В състава на престъплението не фигурират имуществени вреди за възстановяване.

В тази връзка присъдата на РС следва да бъде изменена, като въззивника И. Г. бъде оправдан по обвинението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1, че на дата 16.09.2022 година, в землището на с. Врабево, ••••а област, местността „Глушковци" да е причинил средна телесна повреда на Ц. М. П. от гр. ••••, като го повалил на земята и многократно блъскал в земята тялото му, включително областта на тила, изразила се в причиняване на вътре-черепен хематом-субарахноидален под меките мозъчни обвивки, което е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, а от субективна страна да е осъществил деянието умишлено, при евентуален умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване.

Безспорно, както сочи и защитника на въззивника –адвокат М.И. с обвинителният акт, с който е предаден на съд неговия подзащитен, е за нанесени на процесната дата два хематома - субдурален и субарахноидален, и с промяна на обвинението в открито съдебно заседание по реда на чл. 287 от НПК с определение от 05.11.2024 година съдът е приел обвинение срещу въззивника, по което нанасяне на субдуралния хематом е отпаднало.

Неоснователно е възражението на защитника, че приемайки, че именно такъв е нанесен на пострадалия, без да коментира механизма, излиза, че те нямат повдигнато обвинение за нанасяне на процесната дата на субдурален хематом.В смисъл, че действително не е имало след изменението обвинение за нанасяне на субдурален хематом, но е имало обвинение за нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.По-конкретно както сочи и в Р№239/09.07.2013г.ВКС, 2-ро н.о.по н.д.№649/2013г.въззивният съд е съд по същество, в чиито правомощия по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК е да преквалифицира деянието в същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но само при условие, че не променя фактите, с които е сезиран и по които подсъдимият се е защитавал. На равнище Европейския съд по правата на човека в Страсбург преквалификацията се разглежда в светлината на чл. 6.3 а) и в съчетание с чл. 6.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Подчертавайки особено важното значение на уведомяването на засегнатото лице за обвинението и определящата роля на обвинителния акт в наказателния процес, Европейският съд поставя изискването на обвиняемия да е била предоставена възможност да упражни правата на защита (да подготви и ефективно да проведе своята защита) по новата квалификация (напр. решение по делото П. и С. с/у Франция от 25.03.1999 г.; П. с/у България от 7.01.2010 г.).

В настоящия казус, освен, че се е защитавал и по обвинение за причиняване на субдуралния хематом, което обвинение е отпаднало, след изменение на обвинението, въззивника се е защитавал и по обвинение за субарахноидален хематом, какъвто не е наличен, но същественото е, че и за двата хематома са налице едни и същи факти, касаещи една и съща фактическа обстановка, едно и също време на деянието, едни и същи страни.Нещо повече, касае се за причиняване на средна телесна повреда при една и съща квалификация на деянието, а именно причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота/л.183 ВНОХД/.В смисъл, че, принципно съобразно разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от НПК прокурорът повдига ново обвинение, когато в съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Изменението на обвинението е съществено, когато събраните в хода на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на инкриминираното в обвинителния акт деяние и дават основания за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко наказуемо престъпление, срещу което подсъдимият не се е защитавал, каквото в случая не е налице. Все в тази връзка, в настоящия казус самото извършване на деянието е останало позиционирано, както е възведено според обвинителния акт – 16.09.2022г.., т. е. констатираната липса на причинен субдурален хематом с изменение на обвинението не е такова разминаване и не е от такова естество, че да е създало някаква неяснота за въззивника или да е ограничило по някакъв начин правото му пълноценно да се защити. Иначе казано, така приетото "ново обстоятелство" не променя съществено фактическата обстановка, при която според обвинителния акт е извършено престъплението. Детайлизирането на обвинението по този начин не означава, че въззивника е осъден по неповдигнато обвинение и е бил процесуално изненадан от съществена промяна на неговата обстоятелствена част, тъй като няма съществено различие с обвинението по обвинителния акт. /в.ж. в т.см.Р №60197/09.02.2022г.на ВКС по н.д.№791/2021г.1-во н.о./.

От субективна страна, въззивната инстанция приема, че въззивника е действал при непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди / по арг. на чл.11, ал.3, пр.1 от НК/.Този извод необходимо следва имайки се предвид действията на въззивника, а именно при възникналия словесен конфликт м-у него и въззиваемия, при който въззиваемия вдигнал носената от него тояга пред себе си и въззивника я хванал също, като същевременно и въззиваемия също не я пускал и въззивника я завъртял, вследствие на което въззиваемия паднал на седалището си на земята.В смисъл, че въззивника е възприел, че въззиваемия е в напреднала възраст и принципно има физическо надмощие над него.

Неоснователно в тази връзка е възражението на повереника, че въззивника е действал с пряк умисъл, тъй като за наличието на такъв следва действията на въззивника да са целяни и той да е искал тяхното настъпване, респективно да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, настъпването на обществено опасните последици и да е искал тяхното настъпване./по арг.на чл.11, ал.2 от НК/.Такива доказателства въззивната инстанция приема, че не са налични в настоящия казус.

В този смисъл е и заключението на ВЛ по повторната комплексна петорна СМЕ, които са дали отговор на въпроса налице ли е причинно- следствена връзка между действията на И. Г. и телесната повреда, като са посочили, че е налице причинно-следствена връзка между падането на Ц. П., дори и да е еднократно, независимо и вероятно при издърпването на тоягата от ръцете на Ц. П. и последвалото падане, като не изключват и следващо падане и удар в тилната област. Не е била необходима голяма кинетична енергия, за да настъпи този кръвоизлив, на фона на приемания препарат Еликвис, възрастовите изменения и склонност към образуване на субдурални хематоми, резултат на хипертоничната болест и мозъчна атрофия.Вещото лице-д-р М. Г. и в откритото съдебно заседание на 23.10.25г.отново е потвърдила, както и другите ВЛ, че има и улесняващи фактори за настъпване на увреждането, а именно възрастта, атрофията на мозъка и силата на падането върху седалището./л.309 ВНОХД/.

Неоснователно в тази връзка е възражението на защитника, че в настоящия казус се касае за извършено от въззивника „случайно деяние“по смисъла на чл.15 от НК, тъй като, както вече се посочи и по-горе е налице причинно-следствена връзка между падането на Ц. П. върху седалището си при издърпването на тоягата от ръцете на Ц. П. от страна на въззивника и последвалото падане на седалището си от страна на въззиваемия. Вещото лице-доц.М.Г. сочи, че основание за това заключение дава и факта, че кръвоизлива е разположен под твърдата мозъчна обвивка, което им дава основание да приемат, че той е вследствие падането върху седалището./л.310 ВНОХ/.

В тази връзка въззивната инстанция приема, че начина на получаване на посоченото увреждане е съответен на обясненията на въззивника, а именно, че въззиваемия е вдигнал носената от него тояга пред себе си и въззивника я хванал също, като междувременно въззиваемия също не я пускал и въззивника я завъртял, вследствие на което въззиваемия паднал върху седалището си на земята.

Безспорно, както възразява и защитника, въззивника няма как да знае, че към онзи момент вече е имало при възиваемия наличен един подостър субдурален хематом с давност от около 10-14дни, респективно, че този инцидент по някакъв начин може да доведе до настъпването на друг такъв, но в крайна сметка настъпИ. втори субдурален хематом е вследствие поведението на въззивника, който, ако не е хванал и завъртял процесната тояга е нямало да се получи и падане на въззиваемия върху седалището си което, както сочат и вещите лица по петорната компл. СМЕ е и причината за настъпването на острия, травматичен разположен в интерхемисферното пространство субдурален хематом./в.ж.л.182/. В тази връзка ВЛ-д-р М. Г. е посочила, че при падането на въззиваемия върху седалището си тогава е най- голяма енергията травмирала мозъка и когато е най-голямо налягането върху вътрешната повърхност на черепната кутия./в.ж.л.310 ВНХОД/. Не без значение в тази връзка е и поведението на въззиваемия, който е отказал да напусне имота стопанисван от въззивника, и е влязъл в словесен конфликт него, но спора между тях е следвало да се реши със законови средства и методи, като например се уведомят служители на МВР, което е сторено, но в последствие, след като причиненото увреждане на въззиваемия е настъпило.В смисъл, че неоснователно е възражението на защитника, че причина за причиненото увреждане е само поведението на въззиваемия.

С оглед всички доказателства по делото, здравословното състояние на въззиваемия, претърпените от него болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причиненото му телесно увреждане, срока на лечение и възстановяване, предвид обстоятелството, че пострадалият се е възстановявал повече от година след деянието, че през този период първоначално не е познавал близките си, че не е могъл да се ориентира на познати за него места, дори в собствения му дом, че е имал нужда от непрекъснато обгрижване и на практика деянието коренно е променило неговия живот, въззивната инстанция приема, че предявения граждански иск за неимуществени вреди е основателен, тъй като между противопрвното поведение на въззивника и настъпИ. вредоносен резултат има пряка причинна връзка.

Следва обаче да се отбележи, че за настъпване на процесното телесно увреждане, подробно посочено по-горе в мотивите е допринесло и влошеното здравословно състояние на въззиваемия.По-конкретно, както сочат ВЛ по комплексната петорна СМЕ при въззиваемия са налични тежки по форма, хронични заболявания, които са допринесли за развитието на пресния субдурален хематом в интерхемисферното пространство.

Също така, макар и в по-малка степен за причиненето телесно увреждане е допринесло и поведението на въззиваемия, който не се е съобразил с настояването на въззивника да напусне стопанисвания от него частен имот.В тази връзка неоснователно е възражението на въззиваемия, че процесния имот и път общински, тъй като не са събрани доказателства в тази насока, а тъкмо обратното, видно от показанията на св-ля С. К., която потвърждава, че процесния ограден имот е на съпруга й, нещо повече сочи, че именно въззиваемия се е държал агресивно и спрямо нея.Същественото в казуса е и това, че св-ля К. сочи, че не е казвано пред нея, че въззиваемия е удрян и блъскан, както от него, което е потвърдено и от св-ля С. М., която също сочи, че „…Не сме казвали на жената полицай, че подсъдимия е тръшкал мъжа ми на земята..“.л.86 и л.88 от ВНОХД.

Налице е и разминаване м-у показанията на въззиваемия и неговата съпруга-свидетеля С. М., която не сочи въззиваемия да е вдигал носената от него тояга пред въззивника, а сочи, че го хванал с двете си ръце и започнал да го тръшка на земята, около пет-шест пъти.Въззиваемия пък сочи, че когато въззивника е тръгнал срещу него, той е вдигнал носената от него тояга пред себе си, въззивника го приближил хванал тоягата, като същевременно и въззиваемия също е стискал здраво и след като я завъртял възивника въззиваемия паднал „…по гръб на задника си….“./л.83/.Именно предвид показанията на въззиваемия и заключението на комплексната петорна СМЕ, въззивната инстанция прие, че обясненията на въззивника за начина на причиняването на телесното увреждане на въззиваемия съотвестват на обективната истина.Респективно неоснователно е възражението на повереника на въззиваемия, че той не е допринесъл с нищо за причиняване на телесните му увреждания.Служителя на МВР и свидетел по делото А. К. също сочи, че не е констатирал телесни увреждания по въззиваемия, когато той и колегата му Ц. Х. са отишли на местото на инцидента, но и Х. сочи, че не е възприел белези от телесни увреждания по въззиваемия./л.140 и141 от НОХД/.Версията разказана пред тях за нанасяне на телесните увреждания, а именно, че въззивника издърпал носената от въззиваемия тояжка и с нея го ударил през ръцете се опровергава от дадените показания на въззиваемия пред въззивната инстанция, подробно разгледана по-горе в мотивите. Също така въззиваемия сочи, “…не са ми нанасяни удари с ръце и крака…“./л.83 от ВНОХД/.

Относно причиненото увреждане въззивната нстанция взе предвид и това, че вещите лица са посочили също така, че подострият хематом е резултат на хипертоничната болест и мозъчната атрофия, но е улеснил и допринесъл за настъпването на острия кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в браздата между двете полукълба на главния мозък.ВЛ са дали и заключение на въпроса приемът на лекарствените препарати Синтром и Еликвис, води ли до странични ефекти и какви, като са посочили, че в периода на процесния инцидент Ц. П. е приемал Еликвис и е възможно да е допринесъл до по- бързото нарастване на обема на острия субдурален хематом.

Значение е имал приема на Еликвис, улеснил увеличаването обема на субдуралния кръвоизлив между двете голямомозъчни полукълба.

Дадено е и заключение относно въпроса, дали е налице причинно - следствена връзка със стойностите на АН 178/78, установени при посещение на Ц. П. от гр. Троян във ФСМБ - Троян на 18.09.2022 г., като ВЛ са дали заключение, че несъмнено високото артериално налягане улеснява темпа на развитие на хематомите, както и намалената съсирваемост на кръвта от приемания Еликвис, което е довело до по-голям обем на травматичния хематом и на болестния подостър хематом.

В тази връзка, въззивната инстанция прие, че наложеното административно наказание-глоба в размер на хиляда лева в минималния предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е съобразен, както с факта на поведението на въззиваемия, който е станал първопричина за възникване на конфликта, така и с оглед на факта, че наказателния процес е продължил в значителен период от време, като се има предвид, че инкриминирания инцидент е бил на 16.09.2022г., и то не по вина на въззивника.

Така наложеното административно наказание-глоба в размер на хиляда лева, въззивната инстанция приема, че ще изпълни целите на специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо въззивника и останалите членове на обществото.

При тези съображения, въззивната инстанция приема, че гражданския иск за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен частично в размер на 8.000.00/осем/ хиляди лева по справедливост като бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемия.В тази връзка присъдата на РС следва да бъде изменена и в гражданската й част, като размера на присъдената сума от РС в размер на 30000 лева неимуществени вреди бъде намален на 8.000.00лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендиран размер от 50000 лева неимуществени вреди, гражданския иск като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.С оглед на това следва да бъде намален и размера на държавната такса в-у уважения размер на иска от 600.00лв. на 320.00триста и двадесет лева.

При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.1 от НПК следва въззивника да бъде осъден да заплати на ••••и Окръжен съд сумата от 14.838.77лв./четиринадесет хиляди осемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки направени разноски по делото.

На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 13 ал. 1 т.2 във връзка с чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнагражданията за адвокатска работа и на основание чл.189, ал.3 във вр. с ал.1 от НПК следва да бъде осъден въззивника И. М. Г. от с.•••• област да заплати на адвокат Д. Д. Н. от ЛАК с личен номер на адвокат 1700012655 адвокатско възнаграждение в размер на 2000, 00 /две хиляди лева/ за безплатно процесуално представителство и защита на гражданския ищец и частен обвинител и въззиваем в настоящото производство – Ц. М. П. от гр. ••••, ••••а област.

В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 пр.3 от НПК, съдът