Решение № 61 от 17.10.2014 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 68/2013 г.

производство по несъстоятелност, назначил временен синдик, наложил обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и насрочил първо събрание на кредиторите. В молбата №4758/11.08.2009 г. от •••-ЕООД –Благоевград като правоприемник на ••• – Кресна са предявени вземания в размер на 174436 евро по договора за заем, 2100 евро по неустойка по този договор и 150000 лева по договора за ишлеме.•••ски окръжен съд е произнесъл определение № 457/28.10.2009 год. по т.д. № 25/2009 год, с което е приел възражението на •••-ЕООД –Благоевград срещу изготвения списък от за приетите и неприети предявени вземания относно договора за паричен заем от 20.04.2005 год. по договор за паричен заем до размер на 174436 евро / 341167.16 лв. / и 4107.24 лв. неустойка или общо сума в размер на 345274.40 лева. Съдът по несъстоятелността е включил в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на •••-•••, предявен в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, вземането на кредитора •••-ЕООД –Благоевград в размер на 345274.40 лв. в т.ч. 341167.16 лв. главница и 4107.24 лв. лихва въз основа на договор за заем от 20.04.2005 година.Подадена е молба № 3467/15.04.2010 год.от синдика на дружеството в несъстоятелност •••-••• - в несъстоятелност и при действие на чл.721 от ТЗ е била изготвена частична сметка за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелност на дружеството в размер на 520000 лева, като ответника е бил включен в списъка на кредиторите с вземане в размер на 345274.40 лв при степен на удовлетворяване- 11.3110 %, сума за плащане 0.00 лв и заделена по чл.726 от ТЗ сума в размер на 39053.95 лв.По особената сметка на синдика на по изп.дело №40/2006 г. са били постъпили суми в размер на 534616.24 лева. Синдикът на дружеството в несъстоятелност е сезирал съда по несъстоятелност с молба № 2690/09.05.2012 година за свикване на заключително събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 734 от ТЗ, като е приложил и справка за постъпилите суми в особената сметка на синдика, направени разходи и предстоящи такива. Предвид определение № 46 от 02.03.2011 година на ВтАС е ответникът е бил удовлетворен със сумата 38858.82 лева. Ловешки окръжен съд /който предвид отвод на съдиите по чл. 22 от ГПК на ПОС е продължил производството по несъстоятелност по т.д.н.№25/2009 г. е постановил съдебно № 22/01.06.2012 година по търг.дело № 63/2010 година, с което поради изчерпване масата на несъстоятелност е прекратил производството по несъстоятелност на •••-••• - в несъстоятелност и е постановил заличаване на дружеството в търговския регистър. Съдебното решение е влязло в законна сила на 28.11.2012 г. Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание по чл.124 от ГПК във връзка с чл. 150, ал.1 от ГПК за установяване погасяване на ипотечното право поради погасяване на вземането на дружеството от „•••-•••. Съдът се произнесъл по възражението за допустимостта на иска, направено в отговора на ответника №1333/25.02.2014 г. и е приел, че е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Аргументите на ответника, че ипотекарният кредитор е обезпечил вземането с имуществото на трето лица разполага с правомощие да се удовлетвори то тяхното имущество, тъй като то не е включено в масата на несъстоятелност са по същество на иска, а не по неговата допустимост. Съдът счита, че хода на производството не са налице абсолютни отрицателни процесуални предпоставки или нарушение на положителните процесуални предпоставки и иска е допустим. Не се прави възражение и за липсата на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка при установителните искове, а тя се извежда от твърдението на ищцата, че собственик на процесния имот. От фактическа страна по казуса страните не спорят по наведените по-горе в съдебния акт хронологично факти, а те се установяват и по представените писмени доказателства и съдебно-икономическата експертиза относно съществуващите облигационни отношения, неизпълнението по тях, последващото производство по несъстоятелност на дружеството •••-•••/което е заличено/ и обезпечението по договора за заем от 20.04.2005 г. с договорната ипотека по нот. акт №95/20.04.2005 г. от ищцата. Правният спор между страните касае последиците от приключилото производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник по договора за заем от 20.04.2005 г. спрямо кредитора-заемодател- ответник по иска относно обезпечението – договорната ипотека от същата дата върху имота, собственост на ищцата Т.М.. Ипотеката съставлява несамостоятелно акцесорно правоотношение, което е зависимо от главните облигационни отношения на страните, изпълнението по които то обезпечава.Ипотеката е неделимо, акцесорно вещно право върху недвижим имот, с нотариална форма за действителност –чл. 18 от ЗЗД и чл. 167 от ЗЗД, с минимално установени задължителни реквизити на договора за ипотека-чл. 170 от ЗЗД. Недвижимият имот, предмет на ипотеката следва да е собственост на длъжника или на трето лице, което гарантира на кредитора по вземане към длъжника право на предпочитително удовлетворение спрямо хирографарните кредитори.Нейната характеристика като акцесорно право определя, че ипотеката възниква с възникване на действително вземане на кредитора към длъжника и следва, предвид чл. 150, ал.1 от ЗЗД вземането-при погасяване, завещание, залог, запориране на вземането или суброгация на трето лица в него, които действия следва да се отбележат в акта. Ипотеката е свързана с материални условия за валидност –способност на учредителя да се разпорежда с имота и имота да е негова собственост-чл. 149, ал.1 от ЗЗД и формални-нотариална форма за действителност, изисквания на специализация на ипотеката - учредяване за индивидуализиран имот, само за конкретно посочена сума на вземането –чл. 166, ал.2 от ЗЗД. В конкретният казус страните не са се позовавали на недействителност на ипотеката поради липса на форма или нарушения по валидността на договора и съдът приема, че ипотеката от 25.04.2005 г. е действителна и е произвела правно действие. Усложнението в казуса е свързано с протеклото и приключило с решение №22/01.06.2012 г. на ЛОС по т.д.№63/2010 г. на ЛОС производство по несъстоятелност на длъжника в договора за ипотека ••• в несъстоятелност –••• и заличаването му в търговския регистър. Съдът намира, че от характеристиката на производството по несъстоятелност като общо универсално изпълнително производство за съразмерно удовлетворяване на всички кредитори на длъжника с цялото секвестируемо негово имущество, следва да се преценят правните последици за реалните обезпечения на кредиторите с приети вземания /каквото качество има ответника/. Аргумент в такава насока е законодателното решение по чл. 739, ал.2 от ТЗ, където изрично е вписано, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват. По делото са представени доказателства, че производството по несъстоятелност се е развило във всички фази, до разпределение на имуществото на длъжника по чл. 721 от ТЗ при спазване на реда по чл. 722 от ТЗ.Ответникът – кредитор с предявено именно конкретно вземането по договора за заем обезпечен с ипотеката от 25.04.2005 г. е получил по определение № 46 от 02.03.2011 година на ВтАС сумата 38858.82 лева - 11.3110 % от постъпилите по сметка на синдика суми за разпределение.Погасителният ефект на приключването на производството по несъстоятелност настъпва поради изчерпване на масата на несъстоятелността за предявеното вземане на кредитора-ответник по иска, което е било обезпечено с процесната ипотека от 25.04.2014 г.и следователно на основание чл. 150 от ЗЗД ипотеката е била погасена. И това е така, защото третото лице – ищцата Т.И., учредила процесната ипотека не е лично задължена, а отговаря до размера на обезпечението, като имота по реалното обезпечение не влиза в масата по несъстоятелността и не се засяга пряко от производството по несъстоятелност.В казуса е изтекъл и едногодишния срок по чл. 744, ал.1 от ТЗ, в който няма данни да е имало новооткрито имущество на дружеството и да е било възобновявано производството по несъстоятелност, която хипотеза единствено препятства правопогасяващия ефект на приключилото производство по несъстоятелност за неудовлетворените в пълен размер вземания.В такава насока е утвърдената съдебна практика, която настоящия състав споделя- определение №422/21.06.2013 г. по т.д. 419/2012 г. на ТК на ВКС, определение №84/12.02.2010 г. по т.д. 809/2009 г. на ТК на ВКС, При тези съображения съдът намира, че предявения иск по чл. 124 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ловешки окръжен съд счита, че предявения по искова молба № 7727/17.07.2013 г. от Т.И.М., ••• против ••• ЕООД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. Благоевград ЖК местност”Под черквата”, , представлявано от Е.М.Д. – Управител положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 150, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че поради погасяване на вземането на дружеството ответник от •••-••• е погасено ипотечното право, учредено по нот. акт. № 95, том ІІ, рег.№1411, д.№122/2005г., с който Т.М. е учредила в полза на ••• гр, Кресна, представлявано от Е.М.Д. ••• договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 6 /шести/ на третия етаж в жилищна сграда, находяща се в гр•••, построена в УПИ XVII-4450, стр.кв.72 по плана на гр.•••, с площ от 63, 47 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с клозет при съседи: изток-двор, запад- стълбище и ап.7, север-двор на П.1-4451, юг-двор, горе-ателие № 1, долу-ап.№4, заедно с прилежащата му МАЗА № 6/шест/ с площ от 12.03 кв.м. при съседи на мазата: изток-маза № 5, запад-маза №7, север-коридор, юг-двор, горе-входно предверие, заедно с 11, 1979 и.д.части от общите части и общите помещения на сградата с площ от 96, 49 кв.м. и 11, 1979% от правото на строеж е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Предвид този изход от процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 600 лева, от които 500 лева - адв.възнаграждение и 100 лева възнаграждение за вещо лице. Предвид освобождаването на ищцата от държавна такса и съобразно изхода от спора ответникът следва да внесе по сметка на съда на основание чл. чл. 71, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК държана такса в размер на сумата 429.75 лева. Водим от изложеното съдът