РЕШЕНИЕ

№ 160

гр. Ловеч, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200088 по описа за 2024 година С наказателно постановление № 11 - 2300171 от 11.01.2024 година на П.М.Н. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди/ лева на „А.К.Б.“ ЕООД, представлявано от Д. Р. Г., в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това, че на 13.09.2023 г. е извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч на животновъден обект в с. К., п. к, 5558, общ. Летница, обл. Ловеч, стопанисван от „А.К.Б." ЕООД с ЕИК •••••••••. С призовка е изискана за представяне в ДИТ Ловеч документацията на дружеството по спазване изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци.

На 21.09.2023 г. В ДИТ - Ловеч е извършена проверка на документацията на „А.К.Б." ЕООД, представена от Д. Г. - управител. При проверката е представен трудов договор № 10 от 12.01.2023 г., сключен с И.З. - гражданин на Република Молдова, роден на ••••••• г. за изпълнение на длъжността „пастир". В договора е документирано, че лицето е постъпило на работа на 13.01.2023 г. Представена е справка за регистрирано в НАП уведомление за сключения трудов договор, длъжностна характеристика и книга за начален инструктаж. Представена е ведомост за заплати за месец януари 2023 г., от която е установено, че на И.З. е начислено и изплатено трудово -възнаграждение за 13 работни дни. Установено е, че И.З. реално е започнал работа за дружеството на 13.01.2023 г. и продължава да работи за него. При проверката управителят информира, че лицето има български произход.

При извършената проверка са изискани и не са представени доказателства, че заетостта на лицето е регистрирана в Агенция по заетостта.

На 06.10.2023 г. в ДИТ Ловеч, Д. Г. - Управител, представи копие на разрешение за продължително пребиваване № 701224608 на •• (И.З.) с ЛНЧ: •••••••••• и. паспорт за същия.

В отговор на направено запитване от ДИТ Ловеч до група „Миграция“ при ОД на МВР Ловеч за лицето •• (И.З.), роден на ••••••• г., с писмо от 20.10.2023 г. е получена информация, че лицето И.З. е влязъл в Република България в условия на безвизов режим на 04.12.2022 г., има подадено заявление на 10.02.2023 г. за продължително пребиваване и е получил такова на основание чл. 24, ал. 1, т, 5 от Закона за чужденците в Република България - имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване, както и информация, че за него са представили документи за български произход.

В отговор на направено запитване от ДИТ Ловеч до Агенция по заетостта (A3) по отношение на •• (И.З.), е предоставена информация, че в регистрите на A3 не е налична информация за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация в Агенция по заетостта.

В резултат на изложеното е установено, че И.З. е постъпил на работа на 13.01.2023 г. по трудов договор № 10 от 12.01.2023 г. сключен с „А.К.Б." с ЕИК •••••••••, пребивавал е законно към момента на сключване и постъпване на работа и е лице от български произход.

Предвид гореизложеното е установено, че „А.К.Б." ЕООД с ЕИК •••••••••, с. К., в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като към 21.01.2023 г. не е регистрирало в Агенция по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона - чл. 30а, ал. 1, в законоустановения 7-дневен срок от началото на заетостта, заетостта на •• (И.З.) с ЛНЧ ••••••••••, роден на ••••••• г., нает на длъжност „пастир" по трудов договор № 10 от 12.01.2023 г. и лицето И.З. продължава да упражнява заетост за него.

С това е нарушен чл. 8, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 13.09.2023 г.; протокол за оглед от 13.09.2023 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК № ИЗХ23081546/13.09.2023 г., протокол за оглед от 21.09.2023 г., трудов договор № 10 от 12.01.2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, удостоверение за регистрация от НАП на И.З., длъжностна характеристика, копие от книга за начален инструктаж - 1 стр., ведомост за заплати за месец януари 2023 г.; протокол за оглед от 06.10.2023 г., разрешение за пребиваване и паспорт, писма до и от група Миграция № ИЗХ23088542/13.10.2023 г. и вх. № ВХ23115460/20.10.2023 г., писма до и от Агенция по заетостта N° ИЗХ23090934/25.10.2023 г., № ИЗХ23092976/06.11.2023 г. и вх. № ВХ23120995/10.11.2023 г., писмо-покана за съставяне на АУАН изх. № ИЗХ23097336/27.11.2023 г. и разписка за получаване от 05.12.2023 г., протокол за неявяване за съставяне на АУАН № ДОК23016702/07.12.2023 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние, възражение с вх. № ВХ23130113 от 15.12.2023 г. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „А.К.Б." ЕООД, представлявано от Д. Р. Г., който го обжалва в срок чрез адв. А. М. и излага, че НП е незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения, тъй като за това, че има издаден АУАН, представителят на дружеството е разбрал едва след като негов познат му се е обадил, че в с.К. са получени три броя НП на негово име, като същите не са били връчени на него лично или на представител на дружеството. Счита, че неспазването на разпоредбите на чл.40 и чл.43 от ЗАНН е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Изтъква, че и НП не е връчено на управителя на дружеството или на упълномощено лице и същият е разбрал на 12.01.2024 г. случайно от свой познат. Оспорва компетентността на актосъставителя и издателя на НП.

Сочи, че на 21.09.2023 г. Г. се е явил лично в ДИТ и е представил всички изискани документи, като е обяснил, че лицето е с български произход, подадени са документи за продължително пребиваване, като едно от условията да получи такова е да има сключен трудов договор, а това разрешение е необходимо за да се регистрира лицето в Агенция по заетостта и затова на И.З. е изготвен трудов договор №10/12.01.2023 г., който обективно не е можел да бъде регистриран в Агенция по заетостта към 21.01.2023 г., тъй като разрешението за продължително пребиваване от ОД на МВР Ловеч е издадено след тази дата. Счита, че дори да се приеме, че е извършено административно нарушение, същото е маловажен случай и излага съображения за това. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява адв.М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага, че сключването на трудов договор с лицето е изрично условие, за да може да му бъде издадена виза и разрешение за пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.11, ал.5 от ППЗЧРБ. Поради изложеното моли съда да отмени НП, като присъди направените по делото разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Д., който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна, като счита, че нарушението е доказано по безспорен начин от всички писмени и гласни доказателства и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати никакви процесуални нарушения, като жалбоподателят е упражнил правата си както за подаване в срок на възражение по съставения АУАН, така и за подаване в срок на жалба срещу НП. Поради изложеното моли съда да потвърди НП, като законосъобразно и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Представени са писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б. П., П. Н., К. Ц., както и от становищата на процесуалните представители на страните, изразени в с.з. и в писмените бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.12.2023 година бил съставен Акт № 11-2300171 за установяване на административно нарушение от свид.Б. П., в присъствието на свид. П. Н. срещу „А.К.Б." ЕООД, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това, че на 13.09.2023 г. е извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч на животновъден обект в с. К., п. к, 5558, общ. Летница, обл. Ловеч, стопанисван от „А.К.Б." ЕООД с ЕИК •••••••••. С призовка е изискана за представяне в ДИТ Ловеч документацията на дружеството по спазване изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци.

На 21.09.2023 г. В ДИТ - Ловеч е извършена проверка на документацията на „А.К.Б." ЕООД, представена от Д. Г. - управител. При проверката е представен трудов договор № 10 от 12.01.2023 г., сключен с И.З. - гражданин на Република Молдова, роден на ••••••• г. за изпълнение на длъжността „пастир". В договора е документирано, че лицето е постъпило на работа на 13.01.2023 г. Представена е справка за регистрирано в НАП уведомление за сключения трудов договор, длъжностна характеристика и книга за начален инструктаж. Представена е ведомост за заплати за месец януари 2023 г., от която е установено, че на И.З. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 13 работни дни. Установено е, че И.З. реално е започнал работа за дружеството на 13.01.2023 г. и продължава да работи за него. При проверката управителят информира, че лицето има български произход.

При извършената проверка са изискани и не са представени доказателства, че заетостта на лицето е регистрирана в Агенция по заетостта.

На 06.10.2023 г. в ДИТ Ловеч, Д. Г. - Управител, представи копие на разрешение за продължително пребиваване № 701224608 на •• (И.З.) с ЛНЧ: •••••••••• и. паспорт за същия.

В отговор на направено запитване от ДИТ Ловеч до група „Миграция“ при ОД на МВР Ловеч за лицето •• (И.З.), роден на ••••••• г., с писмо от 20.10.2023 г. е получена информация, че лицето И.З. е влязъл в Република България в условия на безвизов режим на 04.12.2022 г., има подадено заявление на 10.02.2023 г. за продължително пребиваване и е получил такова на основание чл. 24, ал. 1, т, 5 от Закона за чужденците в Република България - имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване, както и информация, че за него са представили документи за български произход.

В отговор на направено запитване от ДИТ Ловеч до Агенция по заетостта (A3) по отношение на •• (И.З.), е предоставена информация, че в регистрите на A3 не е налична информация за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация в Агенция по заетостта.

В резултат на изложеното е установено, че И.З. е постъпил на работа на 13.01.2023 г. по трудов договор № 10 от 12.01.2023 г. сключен с „А.К.Б." с ЕИК •••••••••, пребивавал е законно към момента на сключване и постъпване на работа и е лице от български произход.

Предвид гореизложеното е установено, че „А.К.Б." ЕООД с ЕИК •••••••••, с. К., в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като към 21.01.2023 г. не е регистрирало в Агенция по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона - чл. 30а, ал. 1, в законоустановения 7-дневен срок от началото на заетостта, заетостта на •• (И.З.) с ЛНЧ ••••••••••, роден на ••••••• г., нает на длъжност „пастир" по трудов договор № 10 от 12.01.2023 г. и лицето И.З. продължава да упражнява заетост за него, с което е нарушен чл. 8, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По акта жалбоподателят е вписал, че има възражения, че няма трудови нарушения или поне не знае за такива. Подадени са и писмени възражения по акта, които са приложени към преписката/л.35/. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Съдът намира, че Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.

Неоснователно е възражението за липсата на компетентност на актосъставителя и издателя на НП с оглед представените доказателства- заповед №3-0085/24.01.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“/л.38/.

От събраните по делото доказателства, гласни и писмени такива се установява, че на 13.09.2023 г. актосъставителят и свидетелят по акта са извършили проверка на животновъден обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател и намиращ се в К., обл.Ловеч, при която е изискано в ДИТ да се представи документация по спазване изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци. Представляващият дружеството е изпълнил дадените указания и на 21.09.2023 г. е предоставил на контролните органи изисканите документи: трудов договор №10/12.01.2023 г. за лицето И.З., в който е отразено, че лицето е постъпило на работа на 13.01.2023 г., справка за регистрирано в НАП уведомление за сключен трудов договор, длъжностна характеристика и книга за начален инструктаж, ведомост за заплати за м.януари, от която е установено, че на И.З. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 13 работни дни. Установено е, че И.З. реално е започнал да работи за дружеството на 13.01.2023 г. и продължава да работи за него. При проверката управителят на дружеството е заявил, че лицето има български произход. Обстоятелството, че И.З. реално е палагал труд за дружеството се установява освен от приложените писмени доказателства и от показанията на свид.Ц.. Безспорно е установено по делото, че И.З. е влязъл в Република България в условията на безвизов режим на 04.12.2022 г., има подадено заявление на 10.02.2023 г. за продължително пребиваване и е получил такова на основание чл.24, ал.1, т.5 от ЗЧРБ. Безспорно е и обстоятелството, че в регистрите на Агенция по заетостта не е налична информация за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация в Агенция по заетостта /л.31/. Не се спори също така и че дружеството - жалбоподател е „работодател“ по смисъла на § 1.т.11 от ДР на ЗТМТМ.

Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съдът намира, че от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че между дружеството - жалбоподател и работника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира своя труд като "пастир“ в стопанисван от дружеството обект, срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение. Безспорно е установено, че трудовият договор е сключен на 12.01.2023 г., както и че на И.З. е проведен начален инструктаж, което безспорно доказва факта, че именно от 13.01.2023 г. същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Факта, че И.З. е започнал да изпълнява трудовите си задължения от 13.01.2023 г., се установява и от приложената по делото ведомост за заплати за месец януари 2023 г. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗТМТМ „Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона“. Нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ дава право на лицата – граждани на трети държави и от български произход да упражняват заетост без разрешение, но след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред на чл. 30а от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, която се извършва чрез заверка на декларацията от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен срок от датата на подаването. Действително, разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ дава право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 на същата разпоредба да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване, но и в такава ситуация е валидно изискването към работодателите по отношение на тези лица да подадат декларация по чл. 30а от ППЗТМТМ. Нарушението по чл.8, ал.3 от ЗТМТМ е доказано по безспорен начин, както беше отразено по-горе от приложените към делото писмени доказателства, както и от гласните такива. От показанията на свид.П. и Н. се установяват всички елементи от състава на твърдяното нарушение, като същите по безпротиворечив начин описват възприятията си от проверката.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на НП. Направено е пълно, ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не отговаря на истината твърдението на процесуалния представител на жалбоподателят, че представляващият дружеството не е бил поканен за съставяне на акта, като въпреки това АУАН е съставен в негово отсъствие, както и чее узнал за акта случайно от свой познат. Към материалите по преписката присъстват доказателства за надлежно изпратена покана за актосъставяне до дружеството/л.32/, получена лично от представляващия дружеството на 05.12.2023 г./разписка л.33/, на която същият не се е отзовал. При това положение правилно в съответствие с разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН АУАН е съставен в негово отсъствие, но му е връчен на 08.12.2023 г., видно от приложената към АУАН разписка. Жалбоподателят е упражнил и правото си на възражение по съставения АУАН в законоустановения 7 дневен срок, като е депозирал възражения по акта, които са приложени към преписката. Подаденото възражение е обсъдено от наказващия орган, като изложените мотиви напълно се споделят от настоящия състав. Относно възражението, че НП не е връчено на управителя на дружеството или на упълномощено от него лице, макар да не е оспорен по никакъв начин подписа положен в обратната разписка /л.10/ дори да отговаря на истината, не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като видно от доказателствата по делото жалбоподателят е подал в срок жалбата срещу издаденото НП.

По изложените в жалбата съображения, че нарушението представлява маловажен случай, съдът намира следното. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай по делото не се събраха доказателства за липса или по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.

При определяне размера на санкцията, наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, както и че нарушението е извършено за първи път, като е наложил санкция в минималния предвиден в закона размер, поради което не са налице основания за изменение на НП.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно. Следва да бъде уважено искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и жалбоподателят бъде осъден да му заплати тази сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът