Решение № 295 от 12.3.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 20/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Е. Р. И., [ЕГН] [населено място] [община] [област] срещу Решение №217/ 09.11.2024г. по АНД №624/2024г. на РС-[област], с което е изменено НП №4005/ 1.07.2024г. на Директора на РДГ-[област] като глобата, наложена за нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД, е намалена от 100лв. на 50лв. и е потвърдено НП в частта му, с която лицето е лишено от право на ловуване за срок от 3 години. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, в жалбата се иска неговата отмяна и отмяна на НП. Излагат се доводи, че от доказателствата не може да се установи мястото на нарушението; координатите не могат да бъдат проверени, а посоченото от наказващия орган място е граница на населеното място с постройка; не е установено кой е ловния район, къде се намира, на кого е предоставено стопанисването на дивеча в този район, а организационна единица „Ж.“ не съществува. Твърди се, че не е установено дали жалбоподателят е имал за същия ден разрешение за лов, в кой район, какви са границите му; НП страда от порок по чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, защото не е посочено мястото. Посочено е, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, защото не е описано нито едно от деянията по чл. 84 ал.1 ЗЛОД. Твърди се, че РС-[област] необосновано е приел незаинтересованост на служителите на наказващия орган без да отчете броя на съставените от тях актове, които влияят на кариерното им израстване. Твърди се, че оръжието е било със поставено заключващо устройство, което не е споменато от наказващия орган, а съдът не е изследвал субективната страна на нарушението, като е игнорирал гласните доказателства според които границата между двете стопанства не е видима; съдът не е обсъдил и предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а изводът му, че нарушенията по ЗЛОД са изключени от обхвата на тази норма е неверен. Жалбоподателят сочи, че ако има нарушение то е при маловажност, тъй като има объркване на мястото поради еднообразната местност с пресечен терен без видими граници на районите, както и поради това, че деецът не е ловувал активно, не е стрелял, не е търсил активно дивеч, няма нарушения по закона, съдействал е и от деянието няма вредни последици. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация – директор на РДГ- [област], редовно призован не изпраща представител в последно съдебно заседание. Представителят на ОП- [област] заема становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира се решението на въззивния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно. С атакуваното решение въззивният съд е изменил НП, издадено на Е. Р. И. от [населено място] [община], с което му е наложена глоба от 100 лв. и лишаване от право на лов за срок от три години, за нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД. Съображенията на съда се свеждат до безспорна установеност на това, че жалбоподателят на 22.10.2023г. е ловувал извън разрешеното ловище с извадено от калъф и сглобено оръжие. За да намали наложената от наказващия орган глоба, съдът е приел, че жалбоподателят няма нарушения по ЗЛОД в рамките на повече от 10 години и е в млада възраст, което налага глобата да се наложи в предвидения в закона минимум от 50 лв. Съдът е изложил съображения за липса на предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Касационната инстанция, по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.218 - чл.220 АПК и след като разгледа доводите в касационната жалба, счита, че решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. На база правилен доказателствен анализ и при липса на потенциал за събиране на нови доказателства, съдът е извел основан на доказателствата извод, че нарушението е консумирано от обективна и субективна страна. Необосновани са доводите в жалбата за неправилност на изводите на въззивния съд поради това, че не е установено мястото на нарушението, че са кредитирани едни показания за сметка на други, че не е изследван субективния елемент и че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Съвкупният анализ на гласните и писмените доказателства води до извод, че на 22.10.2024г. в отдел 59, подотдел „з“, землище на [населено място], община Ч., в ловен район „Ж.“ жалбоподателят е ловувал с извадено от калъф и сглобено оръжие извън мястото по издаденото му разрешително, с което е консумирал състава на чл. 84 ал.1 пр.2 от ЗЛОД. Установява се, че жалбоподателят е ловец от 2017г., като за датата 22.10.2023г. е включен в разрешителното за групов лов в ловностопански район „К.“, а същият е ловувал в ловно стопанство „Ж.“, което е съседно, намира се на около 500 м. и е с трайна граница – дере. Нарушението се установена по несъмнен начин от показанията на свидетелите очевидци - А. и Х., които твърдят, че са открили жалбоподателя с извадено от калъф оръжие да стои на чакало в ловно стопанство „Ж.“. Тези гласни доказателства са еднопосочни с отразеното в Констативният протокол и в АУАН, чиято материална доказателствена сила не е оборена по делото. В тази светлина са и самопризнанията на дееца, направени в началото на проверката на място, когато същият заявява, че има разрешително, но за съседния район. Според показанията на св. А. съседният район се намира на около 500 м. по въздух, като двата района ги дели дере. В тази светлина са и показанията на свидетелите А. и Т., според които двата района се разделят от дере, което се установява безспорно и от картния материал, приложен по делото. По делото е установено, че отдел 59, подотдел „з“ е в район „Ж.“, а разрешителното е за район „К.“. По отношение на мястото на нарушението, в контекста на изложеното в жалбата, съдът съобрази следното: Законът допуска мястото на нарушението да се опише и само с район, като в случая изискуемата от закона прецизност при описание на мястото е постигната, доколкото е посочен ловния район, отдел, подотдел, землище и координати. Ето защо, процесуални нарушения при съставяне на НП, които да накърняват правото на защита на нарушителя, в т.ч. да внасят съмнения къде точно е осъществено ловуването, не са допуснати. В допълнение следва да бъде посочено, че в един ловностопански район може да има обособени няколко ловища, които се регистрират в ловното стопанство /чл.66 ППЗЛОД/. Според пар.1 т. 11 от ДР на ППЗЛОД, ловището е основна ловностопанска организационна единица, разделяща ловностопанския район на приблизително равни по площ части с естествено обособени граници по трайни теренни форми. Анализът на посочената разпоредба сочи, че лицата по чл. 29 и чл. 30 от ЗЛОД, обединени в ловна дружина, трябва да спазват както ловището, така и района. В случая разрешителното е за ловище, което е в друг район, а не в този, в който е видян жалбоподателя да ловува. По делото безспорно е установено изпълнителното деяние „ловуване“ по см. на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД; жалбоподателят е ловувал извън определените в разрешителното места; същият е бил видян да престоява на чакало с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. За съставомерността на нарушението по чл. 84 ал.1 е без значение дали оръжието е било заредено или не, в който смисъл са доводите в касационната жалба. Обосновано съдът е приел на база доказателствената съвкупност, че нарушението е извършено освен от обективна също така и от субективна страна. Жалбоподателят е правоспособен ловец, запознат е с границите на ловищата и районите, знае че границата между двата района е дерето, в близост до което е намерен да ловува, като това му знание се установява от факта, че преди излета той подписва инструктаж и получава талон. Неоснователно се явява инвокираното в касационната жалба оплакване за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Съображенията на въззивния съд в тази насока са основани на конкретните факти по делото, според които не се разкрива по-ниска степен на обществена опасност. В допълнение - деянието е извършено от дългогодишен правоспособен ловец, който е бил запознат с правилата за ловуване и с границите на районите и ловищата. Касационната инстанция счита, че решението, с което е намален размера на глобата следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Изменението на НП с налагане на минималния предвиден в закона размер глоба, е основано на доказателствата, установени по делото, в т.ч. липсата на наказания по ЗЛОД в периода от 2017г. до момента. Касационната инстанция добавя и още едно основание за намаляване размера на глобата и то е свързано с липсата на мотиви от страна на наказващия орган относно налагане на глоба над предвидения в закона минимум. Когато налага глоба над минимума наказващият орган следва, както да мотивира размера, така и да докаже съображенията си в тази посока. Като има предвид изложеното съдът счита, че доводите в касационната жалба са неоснователни и решението на РС-К. като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсулт, които са претендирани в срок и са представени доказателства за реализирането им и същите са в размер на 100.00лв. Предвид това, че издателят на НП е в структурата на ИАГ именно в полза на това юридическо лице следва да се присъдят разноски – чл. 2 ал.1 Устройствен правилник на ИАГ. Водим от горното Административен съд - [област]