Решение № 73 от 23.9.2025 г. на Районен съд - Луковит по дело № 222/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58в, ал.1, т.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по материали по административно наказателна преписка № •••• г. по регистъра на РДГ - Л., водена въз основа на АУАН, съставен срещу Ю. М. А., ЕГН •••••••••• от [заличен адрес по GDPR за извършени нарушения по чл. 104, ал.1, т.5 и чл. 108, ал.1, т.1 от Закона за горите. С внесената АНП Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Л. е направил искане на осн. чл. 58в, ал. 1, т. 1 от ЗАНН на нарушителя да се наложи административни наказания „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „глоба“, позовавайки се на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН – За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самастоятелно или или едновременно с друго наказание по ал. 1. В съдебно заседание административнонаказващият орган Директорът на Регионална дирекция по горите - Л., не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора. Нарушителят Ю. М. А., редовно призован, се явява лично. Признава извършеното нарушение и моли за налагане на административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Заявява, че е безработен, има деца и внуци и не е в състояние да си купи дърва. Потвърждава, че това не му е първото нарушение. По делото са приложени и приети като писмени доказателства: АНП № •••• г. по регистъра на РДГ-Л. съдържаща: АУАН № •••• г. по регистъра на РДГ-Л. - 2 листа, в оригинал; Разписка за отговорно пазене на вещи, Серия •••• - 1 лист, в оригинал; Справка от информационната система на РДГ-Л. за предишни нарушения по Закона за горите на лицето Ю. М. А., с ЕГН: •••••••••• - 8 листа, в оригинал; Извадка от картен лист - 1 лист, в оригинал; Доклад с вх. № ••••., изготвен от А. О. О. - „гл. специалист - горски инспектор“ при РДГ-Л. - 1 лист, в оргинал; Наказателно постановление № •••. на Директора на РДГ-Л., влязло в сила на 16.07.2025 г. - оригинал — 1 лист; Писмо с изх. № •••• за изпращане на Наказателно постановление № •••. на Директора на РДГ-Л. - 1 лист, в оригинал; Обратна разписка за получено Наказателно постановление № •••. на Директора на РДГ-Л., получено от лично от Ю. А. на 01.07.2025 г. - 1 лист, в оригинал; заверено копие на Длъжностна характеристика на длъжността „Главен специалист-Горски инспектор“ и заверено копие на Допълнително споразумение •••г. към Трудов договор ••••, От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Акт за установяване на административно нарушение № •••• г. е изготвен на 30.07.2025 г., за това, че на 30.07.2025 г. в 19: 05 часа в землище на [заличен адрес по GDPR – държавна горска територия Ю. М. А. сечал с моторен трион „STAHL MAYER“ с фабр. •••• с шина и верига 1 /един/ пространствен куб. метър дърва от благун /сурови/ с дължина 1 метър и без писмено позволително за сеч по образец. Директорът на РДГ - Л., в качеството му на АНО е изпратил материалите по АНП с № •••• г. до Районен съд - Луковит с искане да бъдат наложени административни наказания„безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „глоба“ спрямо нарушителя Ю. М. А. за извършените от него нарушения по чл. 104, ал.1, т.5 и чл. 108, ал.1, т.1 от Закона за горите. Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ- Л. и в срока по чл. 58а от ЗАНН. АНО е бил сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, съобразно изискванията на закона. Разгледано по същество искането е частично основателно по следните съображения: АУАН № ••••г., с•••• е издаден в съответствие на процесуалните правила: Деянията, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя са били квалифицирани по чл. 104, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Горните обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя А. О. О. и на свидетелите по акта П. Р. Й. и П. П. К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: на 30.07.2025 г. в 19: 05 часа в землище на [заличен адрес по GDPR – държавна горска територия Ю. М. А. сечал с моторен трион „STAHL MAYER“ с фабр. •••• с шина и верига 1 /един/ пространствен куб. метър дърва от благун /сурови/ с дължина 1 метър и без писмено позволително за сеч по образец. По този начин нарушил разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 ЗГ като ползвал горска територия за дейности, несвързани с предназначението, без да притежава необходимите разрешителни документи и разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от с. з. като извършвал сеч на дървесина без редовно позволително за сеч. За горните действия срещу него е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ••••г., подписан от актосъставителя – горски инспектор А. О.. Ю. М. А. е извършвал и други нарушение по ЗГ. Същият е трудоспособен. В съдебно заседание посочва като основна причина за нарушенията му липсата на средства, с които да закупи и подсигури дърва за семейството си. Съдът намира, че са налице всички елементи от състава на административните нарушения по чл. 104, ал.1, т.5 и чл. 108, ал.1, т.1 ЗГ – деянието е извършено виновно, обективно се установява липса на необходимите документи, както и неправомерно ползване на горска територия. Към материалите по АНП няма НП, съответно на нарушителя не е налагано административно наказание за това му нарушение. Видно от приложената справка за предишни нарушения на Ю. М. А. по ЗГ, същият има извършено същото нарушение от 28.05.2025г., за което му е било издадено НП. Заверено копие от същото е приложено по делото /л. 6/. На него е отбелязано, че е влязло в сила на 16.07.2025г. Нарушителя А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване, което от своя страна е индиция, че нарушителят е бил наясно, че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си със законовите норми. Извън изложените доводи, в това производство съдът следва да съобрази дали от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла повече от една година, за да не попада това нарушение в хипотезата, касаеща повторност. Тези условия очевидно са налице и извършеното от А. нарушение попада изцяло в условията, фиксирани от законодателя като "повторност", тъй като НП е издадено на 27.06.2025г. и е влязло в законна сила на 16.07.2025г., а извършеното ново нарушение от страна на А. е от 30.07.2025г., т. е. извършено е в едногодишния срок от влизането в сила на описаното наказателно постановление. Както стана ясно от изложеното по-горе, нарушителят А. е извършил нарушенията си в условията на "повторност", поради което и спрямо него следва да бъде приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения, както и личността на нарушителя, който повторно е нарушил Закона за горите, и с оглед целите на административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, следва да приеме искането на АНО за налагането на административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" като основателно. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". Тъй като съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по - малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН. Предвид характера на нарушенията извършени от Ю. М. А. и превантивната цел на наказанието, в конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ самостоятелно, но в по – голям от минималният предвиден размер. Като подходящ размер съдът намира 100 часа годишно за нарушението за срок от една година, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за тяхното извършване и имотното състояние на нарушителя. Съдът определи наказанието като взе предвид и личността на нарушителя, който видно от представената към делото справка многократно е извършвал нарушения по ЗГ. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират налагане на нарушителя и на наказание „глоба“. А. посочи, че причината за извършените от него нарушения е липсата на средства за закупуване на дърва. Според материалите по делото нарушителят е съдействал при направената проверка и не оспорва извършеното от него. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с налагане на наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от 1 година" за извършените нарушения. За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. по т. д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН - "маловажен случай" е този, при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на Ю. М. А. за идентично административно нарушение. Съдът следва с оглед разпоредбата на чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН. Съобразно чл. 21 от ЗАНН "Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност". По идентичен начин са уредени тези правни последици и в Закон за горите, като съобразно нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, "вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им". По делото е иззет 1 бр. моторен трион „STAHL MAYER“ с фабр. •••• с шина и верига, който следва да се отнеме в полза на държавата. Водим от горното и на основание чл. 58в от ЗАНН, съдът