Решение № 19 от 20.5.2025 г. на Районен съд - Трън по дело № 185/2024 г.

Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие". С разпоредбите на чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е създадено задължение за собствениците на земеделски земи да декларират в съответната общинска служба по земеделие формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите си, като в случай че не желаят имотите им, или някои от тях, да се включват в масиви за ползване, изрично следва да посочат това. Ползвателите на земеделски земи съгласно същите законови разпоредби са длъжни да представят копие от договорите за наем, аренда, съвместна обработка на земята, като нямат задължение да декларират тези си договори ежегодно, а единствено в случаите на настъпила промяна в обстоятелствата съгласно чл. 71 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ предвижда, че в споразумението по чл. 37в, ал. 1 не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 8 от ППЗСПЗЗ при определяне територията, в която се създават масивите за ползване по реда на §2ж от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се включват имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ и се изключват имотите, за които собствениците и ползвателите са декларирали, съответно заявили, несъгласие за включване в масиви. Земеделските земи, за които не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, и за които няма сключени договори, се разпределят между ползвателите по начина, определен в чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. От представените по делото писма от ОСЗ Трън е видно, че ответникът в качеството си на ползвател е изпълнил задължението си и е представил договори за наем за ползване на процесния имот, с представител на съсобствениците (с уточнението по-горе относно констатираното несъответствие в имената на св.В. Д. Н.). Както, и че е заявил участие в разпределението за ползване на земеделските земи, включващи процесния имот, което по същество е административна процедура със сложен фактически състав. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Липсата на установени факти за неоснователни действия от страна на ответника, нарушаващи`(в смисъл на надхвърлящи) обема на надлежно учреденото в негова полза право на ползване по силата на сключените договори, дават основания искът по чл. 109 ЗС да бъде отхвърлен, в който смисъл настоящият състава намира, че следва да се произнесе. Видно от представените и приети по делото решение №31-1/20.05.1997г. на ПК Трън и скица на поземлен имот с идентификатор № 48249.61.10 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 670/10.11.2017г. на Изпълнителен директор на АГККс адрес: ••••••••••, общ.Трън, обл.Перник, местност „О. д.“, поземленият имот е земеделска земя, с трайно предназначение ливада, с площ от 7132 кв.м. Следователно може да се направи извод, че обикновеното ползване на такъв имот би следвало да бъде свързано с дейности, свързани с отглеждане, косене и продажба на засадената върху имота тревна растителност и/или изхранване на домашни животни. От обясненията на разпитания по делото свидетел ищеца живее в гр.София, посещава рядко селото, и няма животни, които да отглежда чрез паша. От друга страна липсата на ограждане от четирите страни на процесната ливада, а и характера заграждението – електропастир за ограничаване на движението на животни, но не и на хора, не обосновава наличието на пречки за ответника на имота, по-големи от обикновените. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, на които основава правата си не е провел успешно доказване на твърденията си, че ответника смущава неоснователно и незаконосъобразно правото и необезпокоявано да владее и ползва имота си, като и отнема достъпа до него. Видно от разпитаният в с.з. св. В. Д. Н., чийто показания съда кридитира като обективни и всестранни, както и от приложените по делото писмени доказателства се установява частично ограничаване на достъпа само на една от границите на имота, но това е станало на годно правно основание – сключен договор за наем на имота от страна на ответника, който е бил надлежно деклариран и заявен за ползване по реда на чл.37 Ж ал.2 от ЗСПЗЗ. Обратно - ответникът установи, че има правно основание за упражняване на фактическа власт върху предоставеният му за ползване имот. И двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски, но с оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника за сумата от 700 лева – заплатен адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното Трънски районен съд