Решение № 111 от 12.12.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 197/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК. Делото е образувано по повод въззивна жалба на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД с ЕИК- 200528882 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“№ 63, представлявано от М. М. Т., представлявано от пълномощника му адв.К. срещу съдебно решение № 241 от 25.07.2023г., постановено по т.д.№8/2023г.по описа на БОС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивното дружество и съищеца „Банка ДСК“АД за осъждане на ответника ЗК „Уника“ АД с ЕИК- 040451865 да заплати в полза на „Банка ДСК“АД като ползващо се от имуществена застраховка лице, застрахователно обезщетение в размер на 26 255 лева за вреди на имущество от покрит риск по застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, сключена с полица № 18006 BS 0012, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска-10.07.2019г.до окончателното изплащане. С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Направено е подробно хронологично изложение на предходните две разглеждания на спора пред БОС и БАпС, в резултат на които при третото, настоящото разглеждане на спора първоинстанционният съд е конституирал „Банка ДСК“АД като съищец в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, като са били повторени част от разпитите на свидетели и вещи лица. С оспореното съдебно решение решаващият състав на БОС е приел, че по делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца „Томатекс хоум текстил“ЕООД и ответника ЗК“Уника“АД, като договорът за тази застраховка със срок от 18.02.2018г.до 17.02.2019г.е в полза на отпусналата кредит за 357 000 лева „Банка ДСК“АД, както и че на 08.08.2018г.е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, а именно „наводнение от проливен дъжд“, при което са намокрени стените на приземното помещение и част от застрахованите стоки –топове плат, дамаски, пердета, като застрахователят е изплатил на банката само 1893.54 лева, съставляващи средства за увредените стени на магазина. Решаващият състав е приел, че ищецът е в правото си да предяви иск срещу застрахователя, като съгласно чл.383 ал.1 КЗ плащането следва да се извърши на банката, доколкото договорът за застраховка е сключен в нейна полза за обезпечение на отпуснатия кредит. В същото време БОС е приел, че съобразно позицията на конституирания съищец „Банка ДСК“АД, тя няма правен интерес да участва в процеса и с оглед представеното удостоверение/л.54 от делото/, че ищецът е погасил отпуснатия му кредит на 04.07.2019г., поради което след като претенцията е заведена на 10.07.2019г., ищецът няма правен интерес от водене на делото, защото е изплатил своя кредит към банката, а последната няма правен интерес и не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Изразено е несъгласие с крайния извод на съда, като се сочи, че съдът не е обърнал внимание на посоченото в представеното удостоверение/л.54 от делото/, в което ясно е записано, че посоченият договор за кредит е погасен към 04.07.2019г., като е рефинансиран с друг кредит.На практика е отпуснат нов кредит, за да се погаси стария и кредитополучателят се е задължил да заплаща новия кредит.Отделно, в това удостоверение е посочено, че към 08.08.2018г./денят на настъпване на застрахователното събитие/, главницата по кредита е била в размер 32 021.28 лева, а лихвите не са посочени.В тази връзка въззивното дружество счита, че решаващият съдебен състав не е отчел няколко важни обстоятелства- 1.че към датата на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение, което обосновава претенцията за заплащане на претърпените от наводнението вреди; 2.плащането правилно е поискано да се направи на кредитодателя „Банка ДСК“АД, тъй като и към момента на настъпване на застрахователното събитие и понастоящем ищецът изплаща рефинансирания кредит и заявеното от страна на банката, че няма правен интерес е манипулативно, за да не разваля отношенията си със застрахователя; 3.в случая застрахователят и банката съищец „играят своя си игра“ в ущърб на ищеца- кредитополучател, което е вън от съмнение, защото банката има интерес сумата от 26 225 лева-застрахователно обезщетение да постъпи по сметката на кредита, но заявява обратното; 4.докато банката е била конституирана като трето лице помагач е заявявала становище за допустимост и основателност на иска и едва след конститурането и като съищец през 2023г. е заявила твърдение, че кредитът е погасен през 2019г.; 5.въззивното дружество продължава да изплаща рефинансирания кредит, като разноските по делата до момента надхвърлят 7 000 лева.Направен е правен анализ на нормативната уредба в КЗ, относима към процесния спор и на съдебна практика на ВКС, която според въззивника е относима към настоящия казус.Излага се становище, че ищецът никъде в исковата си молба не е твърдял, че застрахователният договор е в полза на кредитор, който има вземане по него за застрахователно обезщетение, а е основал иска си с твърдението, че той има право да получи обезщетението.Счита, че е активно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, като основателността на претенцията му е обусловена от доказване на елементите на фактическия състав за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя. Прави довод, че независимо, че застрахователната полица е сключена при условията на чл.398 КЗ вр.с чл.383 КЗ – в полза на трето лице, кредитор на ищеца, претендирано е цялото застрахователно обезщетение /независимо, че исковете са частични/, като банката е лицето, което е материалноправно легитимирано да получи сумата, съобразно договореното, а ищецът не претендира разликата, на която би имал право съобразно чл.383 ал.4 КЗ.Моли за отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно -противоречащо на материалния закон и за постановяване на решение от въззивната инстанция, с което исковата претенция да се уважи изцяло. Претендира разноски. Въззивното дружество е направило доказателствено искане с въззивната си жалба, оставено без уважение от БАпС поради настъпила преклузия съгласно чл.266 ал.1 ГПК. Препис от въззивната жалба е връчен на съищеца „Банка ДСК“АД, като писмен отговор не е постъпил в законоустановения срок. Препис от въззивната жалба е връчен на ответника ЗК“Уника“АД, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. В депозирания писмен отговор въззиваемото застрахователно дружество е оспорило въззивната жалба, изразявайки становище за неоснователността и.Счита, че изложените в жалбата съждения нямат отношение към настоящия казус, тъй като рефинансирането предполага сключването на нов договор за кредит и погасяване на кредита по стария договор. Посочва, че при третото разглеждане на делото от първоинстанционния съд на ищеца е била предоставена възможност да отстрани констатираните противоречия между фактическите основания и отправеното искане по предявената искова претенция.И в настоящото производство ищецът е потвърдил, че е предявил правото на ползващото се от имуществената застраховка лице „Банка ДСК“АД да получи застрахователно обезщетение на основание чл.383 ал.3 КЗ вр.с чл.26 ал.2 ГПК вр.с чл.4 ГПК и чл.134 ЗЗД.С оглед направеното изявление на „Банка ДСК“АД, в качеството и на съищец за липса на правен интерес да бъде конституирана като съищец и на база представените по делото доказателства, въззиваемата страна намира за правилен изводът на БОС, че липсват материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск. Направен е правен анализ на разпоредби от КЗ, като се прави довод, че възраженията на въззивника не почиват на правна обосновка. Направено е възражение и по твърдението, че застрахователят и банката „играят своя си игра“, като го намира за неуместно и без каквато и да било обосновка. Няма доказателствени искания, претендира разноски. Въззивното дружество е направило доказателствено искане с въззивната си жалба, оставено без уважение от БАпС поради настъпила преклузия съгласно чл.266 ал.1 ГПК. В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.К., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Представя нови писмени доказателства, които не са приети от съда поради настъпила преклузия по чл.266 ал.1 ГПК. В съдебно заседание въззиваемата „Банка ДСК“АД, редовно уведомена не изпраща представител.Депозирана е писмена молба от пълномощника на банката гл.юрисконсулт Г. П., в която е изразено становище за основателност на въззивната жалба и предявения иск.Заявено е, че банката, като трето ползващо се лице, след настъпване на застрахователния риск се е отказало от облагата да получи обезщетение в своя полза, поради което това застрахователно обезщетение следва да бъде заплатено на застраховащия. Няма доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемата страна ЗК“Уника“АД, редовно уведомена, не изпраща представител.Депозирана е писмена молба от процесуалния представител В. М., в която е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.Не са заявени нови доказателствени искания, претендират се разноски. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и основателността на въззивната жалба Апелативен съд-Бургас намери следното: Предявеният иск е разгледан от БОС за трети път, след като два пъти Апелативен съд-Бургас е обезсилил постановените съдебни решения и е връщал делото за ново разглеждане с указания за изясняване на предмета на спора и страните. Съобразявайки множеството уточнения и пояснения на исковата молба правени и пред двете съдебни инстанции, последните две от които на 05.08.2022г.и 15.08.2022г. и указанията, дадени в решенията на БАпС, правилно БОС е приел, че ищецът „Томатекс Хоум текстил“ЕООД е предявил иск за осъждане на застрахователя ЗК“Уника“АД да заплати на „Банка ДСК“ АД процесната сума, „представляваща стойността на увредени платове, дамаски и пердета вследствие настъпилото застрахователно събитие. В молбата от 15.08.2022 г. ищецът е заявил, че тъй като банката кредитор бездейства, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл.383, ал.4 КЗ. Посочил е също, че по процесния застрахователен договор „Банка ДСК“ АД е кредитор по отпуснат на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД кредит, обезпечен с налично имущество- стока, материали и имущество за сумата от 375 000 лв., поради което договорът за застраховка е сключен в полза на банката. Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и внесените уточнения и пояснения, първоинстанционният съд е приел, че ищецът „Томатекс хоум текстил“ ЕООД е предявил правото на ползващото се от имуществената застраховка лице „Банка ДСК“ АД да получи застрахователното обезщетение на основание чл.134 ЗЗД и чл.383, ал.4 КЗ вр. чл.26, ал.2 и ал.4 ГПК. Правната квалификация на предявения иск е по чл.134 ЗЗД и чл.383, ал.4 КЗ вр. чл.405 КЗ, както правилно е приел и БОС. „Банка ДСК“АД е конституирана като съищец при настоящото разглеждане на делото, като в писмено становище е заявила, че няма претенции за получаване на застрахователното обезщетение, тъй като ищецът е погасил задълженията си по кредита, поради което и за Банката липсва правен интерес от участие в делото. При предходното разглеждане на делото е заявила становище, че искът е основателен. Ответното застрахователно дружество в представения писмен отговор и допълнителни становища е оспорвало основателността на предявения иск, тъй като след настъпването на застрахователното събитие е било заплатено обезщетение на ползващото се трето лице-банка, чийто размер съответства на установеното придобиване и цена за 12 броя увредени артикули, а за всички останали стоки, чието погиване или увреждане твърди ищецът, липсват доказателства за придобиването и стойността им. Не е имало спор между страните, че със застрахователна полица №18006ВS0012 е бил сключен договор за застраховане на имущество на ищеца - дамаски, щори и пердета, находящо се в гр. Б., ул. “К. В.“ № ••, за срок от 18.02.2018г. до 17.02.2019г., на обща стойност 357 000 лв. Този договор за застраховка, наименуван „договор за застраховка на имущество в малки и средни предприятия“ е бил сключен между ищеца като застраховащо лице и ответното дружество-като застраховател, но в полза на трето лице - „Банка ДСК“ АД. Не е било спорно също, че договорът за застраховане на имуществото на ищеца е бил сключен в изпълнение на поето задължение от „Томатекс Хоум текстил“ЕООД по договор за кредит, сключен между него и „Банка ДСК“АД. От съдържанието на приетия като доказателство /л.36-40 от делото на БОС/ договор за кредит № 4936 от 26.02.2018г. се установява, че на търговското дружество е бил предоставен оборотен кредит в размер на 35 000 лева, обезпечен с учредяване на особен залог върху краткотрайни материални активи/КМА/, съгласно раздел Пети от договора за кредит. Съгласно чл.15.1 букви „к“ и „л“ от договора кредитополучателят е поел задължение да застрахова в полза на кредитора и да предостави оригиналните застрахователни полици на приетите вещни обезпечения, както и да заплаща редовно застрахователните вноски. Не имало спор между страните и по факта, че на 08.08.2018г. е настъпило събитие, представляващо покрит риск по застраховката- наводняване на приземно помещение на търговеца, при което са били намокрени застраховани стоки- топове плат, дамаски и пердета. Ищецът подал уведомление на същата дата и ответникът е образувал щета №18BS0060005, извършил е оглед на помещението, в което се намирала намокрената стока и след продължителна кореспонденция, е изплатил застрахователно обезщетение на „Банка ДСК“АД. Ищецът твърди, че изплатеното обезщетение е било в размер, недостатъчен за покриване на действително претърпените вреди – увредени и негодни за продажба стоки, а ответното застрахователно дружество е заявило, че е дължало и изплатило застрахователно обезщетение само за 12 броя увредени артикули, тъй като само за тях е било установено придобиването им от търговеца, а по отношение на останалите увредени стоки не дължи обезщетение, тъй като липсват доказателства за придобиването им от търговеца и стойността им. Между страните не е имало спор и по факта, че кредитополучателят и ищец в настоящото производство е погасил изцяло дълга си към Банката на 04.07.2019г., като не е било оспорено и твърдението на ищеца, че кредитът му е бил рефинансиран с друг кредит, по нов договор за кредит, сключен със същата банка. Липсват обаче твърдения и доказателства третото ползващо се лице „Банка ДСК“АД по договора за застраховка на имущество да се е отказало от правото да получи застрахователно обезщетение с надлежно писмено волеизявление, изходящо от законните представители на банката. По делото е прието като доказателство удостоверение от 11.05.2023г., издадено от „Банка ДСК“ АД, в което е посочено, че размерът на дълга по договора за кредит към датата на застрахователното събитие- 08.08.2018г.е бил 32 021.28 лева, представляващи главница, кредитът е бил погасен на 04.07.2019г., като е рефинансиран с друг кредит.Изплатеното застрахователно обезщетение от ЗК „Уника“АД на банката по процесната застрахователна полица и събитие е в размер на 1 853.94 лева. Съгласно чл.383 ал.1 КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихви и разноски към датата на настъпване на застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.383 ал.4 КЗ гласи, че в случай на настъпване на застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор, застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението по чл.383 ал.1 КЗ.Ако е налице остатък от застрахователното обезщетение той се заплаща на длъжника, ако той е застраховащ. Съгласно чл.343 ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Анализът на правната уредба води до извод, че задължението за застрахователя да заплати обезщетение възниква при настъпване на застрахователното събитие, като отговорността му в хипотезата на застраховка, сключена от длъжник в полза на кредитор е до размера на непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихви и разноски към датата на настъпването на застрахователното събитие. В закона не е предвидено, че промените, настъпили в правоотношението между кредитора и длъжника по договора за кредит след настъпване на застрахователното събитие имат отношение към отговорността на застрахователя или нейният размер. Така например е напълно възможно, докато тече процедурата по установяване на щетите и техния размер, застрахованият длъжник да продължи да плаща дължимите към кредитора си месечни вноски по кредита, включително и да изплати изцяло задължението си. Длъжникът има интерес да продължи да плаща паричното си задължение по договора за кредит, а не да чака плащането на застрахователното обезщетение, тъй като всяка забава има неблагоприятни последици за него- начисляване на наказателни лихви и обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, особено при възникнал спор. Следователно, плащанията по договора за кредит след настъпване на застрахователното събитие нямат отношение към определяне на обема на отговорността на застрахователя по договора за застраховка, която съобразно чл.383 ал.1 КЗ е до размера на непогасената част от задължението по договора за кредит, определен към датата на настъпване на застрахователното събитие.Извършените след настъпването на застрахователното събитие плащания от длъжника към кредитора му по договора за кредит, включително и евентуално погасяване на задължението по кредита от длъжника, следва да бъдат съобразявани само във вътрешните отношения между кредитора и длъжника по тяхното облигационно правоотношение, но не влияят върху облигационното правоотношение по договора за застраховка, освен ако страните по застрахователния договор не са уговорили друго. Не е било спорно между страните, че към момента на настъпване на застрахователното събитие- 08.08.2018г. между ищеца „Томатекс хоум текстил“ ЕООД и ответника „Уника“АД е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка на имущество в полза на трето лице - „Банка ДСК“АД. От съдържанието на процесния договор за застраховка на имущество, сключен със застрахователна полица №18006BS0012, при Общи условия се установява, че договорът е сключен за срок от 18.02.2018г.до 17.02.2019г., като са били застраховани стоки - дамаски, щори, пердета с обща застрахователна сума - 357 000 лева. Застраховано лице е ищецът „Томатекс хоум текстил“ЕООД, а трето ползващо се лице-„Банка ДСК“АД. В чл.17.1 от ОУ е регламентирано, че безсрочен или срочен застрахователен договор може да бъде прекратен без неустойки и други разноски с едномесечно писмено предизвестие, отправено от едната до другата страна; уредени са и хипотези на прекратяване или изменение на застрахователния договор. Съгласно 17.5 от ОУ застраховката се прекратява с изтичането на срока, за който е сключена, като финансовите отношения между страните се уреждат към датата на прекратяването, освен ако в полицата не е уговорено друго. В раздел „Изменения и допълнения“ в ОУ – чл.61, чл.61.1 и чл.61.2 е предвидено, че ако застраховката е сключена в полза на трето лице, застрахованият няма право да иска изменения или допълнения, ограничаващи действието на застраховката и/или правата на ползващото се лице, без неговото писмено съгласие; последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования съобразно установените за изпълнението им ред и срокове се отнасят и за третото лице. При така установеното съдържание на застрахователния договор, за съда се налага извод, че изменения в процесния застрахователен договор, ограничаващи или изключващи правата на третото ползващо се лице биха могли да се извършват единствено с неговото писмено съгласие. В договора и в ОУ не са предвидени изключения от това правило и в хипотезата на последващо погасяване на задължението от длъжника по договора за кредит. Към датата на предявяване на иска -10.07.2019г. договорът за застраховка вече е бил прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен/до 17.02.2019г./, но към датата на застрахователното събитие - 08.08.2018г., той валидно е обвързвал страните.Застрахователят е извършил и плащане на застрахователно обезщетение за щети по това застрахователно събитие в полза на „Банка ДСК“АД в размер на 1 853.94 лева, но е отказал да изплати претендираните в настоящото производство щети. Неоснователно е възражението на банката-съищец, че няма правен интерес да участва в настоящото производство, тъй като длъжникът впоследствие е погасил изцяло кредита си към банката.Въззивният съд споделя изложените от БОС мотиви по въпроса, че това възражение не е относимо към надлежната активна процесуалноправна легитимация. При преценката си относно наличието на предпоставките на чл.134 ЗЗД за уважаване на предявения иск, въззивният съд съобрази и съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК и др., приложими и по настоящия казус. Ищецът в настоящото производство е страна по застрахователен договор, сключен между него и ответника-застраховател, с който е застраховал движимо имущество в полза на кредитора си –банка. За ищеца „Томатекс хоум текстил“ЕООД е налице правен интерес и активна процесуална легитимация да предяви иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като иска осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор - банката дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, тъй като е твърдял наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД- т.е.бездействие на банката да реализира правото си да получи застрахователно обезщетение в пълния му размер. Въззивният съд не споделя становището на БОС, че искът е неоснователен, тъй като предвид установеното по делото погасяване на кредита на 04.07.2019г.и предявяването на иска на 10.07.2019г., не се установява бездействие на банката-съищец да потърси съдебна защита на правото си да получи застрахователно обезщетение по договора за застраховка, поради което не са налице предпоставките на чл.134 ЗЗД за уважаване на предявения от застраховащия търговец иск. На първо място, изводът за наличието на бездействие от страна на банката следва да се направи като се изследва дали е установено по делото пасивно поведение по отношение реализирането на правото, уговорено в нейна полза със застрахователния договор в периода от време след настъпване на застрахователното събитие до предявяването на иска. Въззивният съд намира, че се установява неоснователно бездействие на банката да реализира правото си да получи застрахователно обезщетение в пълен размер през този релевантен период, тъй като след отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за всички установени от него увредени стоки в склада, банката не е предявила иск за съдебна защита на уговореното в нейна полза право да получи застрахователно обезщетение в пълен размер, въпреки извънсъдебното оспорване на отказа на застрахователя от страна на застраховащия. През периода от настъпване на застрахователното събитие- 08.08.2018г.до изтичане на срока на застрахователния договор – 17.02.2019г., както и до 04.07.2019г.- когато е прекратен договорът за кредит, съищецът „Банка ДСК“АД не е предприел никакви извънсъдебни или съдебни действия за оспорване на отказа на застрахователя - нито самостоятелно, нито съвместно със застраховащия търговец. Фактът, че на 04.07.2019 г.договорът за кредит е бил прекратен поради погасяване на задължението също не обосновава извод, че не е налице бездействие на банката, тъй като обезпеченото и вземане е било изцяло удовлетворено. Това би било така, ако кредитът беше погасен преди настъпване на застрахователното събитие, а не почти година след него.Освен това, следва да се съобрази и неоспореният от страните твърдян от ищеца факт, посочен и в удостоверението, издадено от „Банка ДСК“АД - че кредитът е погасен на 04.07.2019г., но е бил рефинансиран със сключването на нов договор за кредит.Този факт води до извод, че паричното задължение по договора за кредит на ищеца към банката - съищец с рефинансирането в действителност е било подновено по смисъла на чл.107 ЗЗД и понастоящем продължава да съществува. Основателни в тази връзка са доводите на ищеца, че застрахователното обезщетение следва да бъде получено от съищеца-банка, ако искът бъде уважен и защото със сумата ще бъде погасена част от кредита, който той продължава да дължи на банката по рефинансирания договор за кредит. Волеизявленията на процесуалните представители на съищеца-банка в смисъл, че искът е основателен, но не банката, а ищецът-търговец следва да получи застрахователното обезщетение не представляват и не могат да бъдат приети от съда като валиден отказ на третото лице-банка от уговореното в негова полза по застрахователния договор право да получи застрахователно обезщетение. Така, в Решение № 60152 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 49/2021 г., I т. о., ТК и др.е разяснено, че задължението на застрахователя/обещател да плати застрахователното обезщетение на застрахования/уговарящ ще възникне, ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. При отчитане на формалния характер на застрахователен договор с клауза в полза на трето лице трябва да бъде отчетен формалният характер, който е условие за неговата действителност, както и изискването всяко изменение или допълнение в такъв договор, да бъде извършено в писмена форма, за да породи действие, отказът от уговорка в полза на трето лице по застрахователен договор следва да е извършен с изрично писмено изявление от третото лице. По този въпрос са се произнасяли в същия смисъл и предходните съдебни състави, които са разглеждали настоящия спор, но въпреки ясно изложените мотиви, банката съищец и при третото разглеждане на делото не е направила изходящо от законните и представители валидно волеизявление за отказ от уговореното в нейна полза право по процесния застрахователен договор. По гореизложените съображения въззивният съд достигна до извод, че от доказателствата по делото се установява наличието на предпоставките на чл.134 ЗЗД за уважаване на иска и исковата претенция с правно основание чл.383 ал.4 КЗ вр.чл.405 КЗ следва да се разгледа по същество. Както вече бе посочено по-горе, няма спор между страните, че със застрахователна полица №18006ВS0012 е сключен договор за застраховане на имущество на ищеца „Томатекс хоум текстил“ЕООД, находящо се на адрес гр. Б., ул. “К. В.“ № ••.Договорът е сключен при Общи условия, приложени по делото, за срок от 18.02.2018 год. до 17.02.2019 год., като ищецът е заплатил дължимата застрахователна премия за срока на договора. Договорът, наименуван „договор за застраховка на имущество в малки и средни предприятия“ е бил сключен между ищеца като застраховащо лице и ответното дружество „ЗК“Уника“АД -като застраховател, но в полза на „Банка ДСК“ АД, в изпълнение на поето задължение от „Томатекс Хоум текстил“ЕООД по договор за кредит, сключен между него и „Банка ДСК“АД. Не е било спорно също, че на 08.08.2018 год. е настъпило събитие, представляващо покрит риск по застраховката – наводняване на приземно помещение на търговеца, при което са били намокрени топове плат. Ищецът е подал своевременно уведомление до застрахователя, а ответникът е образувал преписка по щета №18ВS0060005, извършил е оглед на помещението, в което се е намирало намокреното имущество и след продължителна кореспонденция е изплатил на „Банка ДСК“АД застрахователно обезщетение, което според ищеца е в размер, недостатъчен за покриване на действително претърпените вреди. От събраните доказателства се установява, че при сключване на договора застрахованият е попълнил предложение-въпросник, касаещо вида на застрахованото имущество – материални запаси на стойност 357 000 лв., описани като дамаски, пердета и щори. При определяне размера на обезщетението по щетата, застрахователят е изискал от ищеца документи за придобиване на стоките, а ищецът е представил такива– фактури, стокови разписки, митнически декларации и протокол за бракуване на материални запаси. Тези документи обаче са били преценени от застрахователя като недостатъчни за доказване размера на вредите, тъй като в тях липсва информация за цена на придобиване –това е посочил застрахователят в отговора си до застрахования от 26.03.3019 год./л.18 от дело №354/2019г.на БОС/. В същия отговор застрахователят е изтъкнал и аргумент, че фактурите не отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС, липсват спецификации и в тях е посочена само стойност, поради което размерът на щетата не може да бъде определен. Горепосочените основания за отказ да изплати застрахователно обезщетение за установените повредени/намокрени стоки/топове плат, застрахователят поддържа и в отговора на исковата молба в производството по настоящото дело, включително и след всички уточнения. От показанията на св. М., посетила обекта на ищеца в качеството и на експерт към застрахователното дружество и показанията на св. К. - застрахователен брокер, разпитани при първото и второто разглеждане на делото, а св. М. и при третото разглеждане, се установява, че и двете са посетили търговския обект на ищеца по повод наводнението на 08.08.2018 год. Св. М. е имала задача да констатира щетата, като непосредствено е установила намокрянето на помещението и платовете, описала като брой намокрените топове в протокол и направила снимки. Свидетелката поискала документ за собственост на помещението, за да установи чия собственост е то. От показанията на св. К. се установява, че тя също е възприела лично настъпилото събитие, в резултат на което топовете плат в магазина на ищеца били намокрени, поради което те били изнесени от този склад и са били съхранявани от ищеца в друг склад. Св. К. е заявила, че при сключването на договора било попълнено предложение-въпросник с декларативен характер, като застрахователят не е имал изискване да се удостовери собствеността на стоката.Показанията на свидетелките са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото и съдът ги кредитира изцяло. При първото разглеждане на делото е било прието заключение, изготвено от в.л. Д. Вещото лице е извършило оглед на увреденото имущество в присъствието на двете страни и е направило снимки/вж. Приложение №1/. В това приложение топовете плат/дамаски и пердета са номерирани и са установени общо 93 топа, което съответства на посоченото в протокола за опис на вредите: 14, 28, 51. В заключението е посочено, че по делото са налични документи за придобиване на обща стойност 69 967, 84 лв., като към тях са приложени стокови разписки, описани на стр.7 от заключението и те се съдържат в преписката по щетата. Документите представляват инвойс фактури и митнически декларации, тъй като доставчиците са от Унгария и Турция. Вещото лице е дало заключение, че фактури, отговарящи напълно на изискванията на чл.114 от ЗДДС, не са налични, но и не е възможно да има такива, тъй като те са задължителни само за българските доставчици. Според българския ЗДДС фактурите следва да съдържат подробен асортимент – наименование, метраж, цени във валута с приложена спецификация. Вещото лице е посочило в заключението, че осчетоводяването по Сметка 304 Стоки в съответствие със ЗСч е в стойностно изражение, а тъй като Сметка 304 Стоки е синтетична (отчитането се извършва посредством финансов измерител и резултатът е общ показател за отчетните обекти) може по усмотрение на ръководството на предприятието да се открият аналитични сметки на отделните видове стоки, по групи стоки или по артикули, но това не е задължително и не се изисква от закона. Това се отнася и за регистрите по ЗЗДС- дневници за покупки и продажби и съответстващите им счетоводни сметки (Сметка 4531 Начислен ДДС за покупките и Сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите) – те се водят посредством финансов измерител (стойностно в лева), описват се с индивидуализиращи данни за доставчика, документа, вида на доставката и стойността, но не и подробните характеристики на стоките и услугите. В отговора на в.2 на ответника вещото лице е посочило, че в представените инвойси и митнически декларации стоките са описани съгласно изискванията за тези документи. За каква част от увредените стоки са налични фактури за придобиване от ищеца не може да се определи точно по артикули, тъй като в тях стоките не са описани подробно и не е имало изискване да бъдат описани подробно. Според дадения от вещото лице отговор на въпрос №1 поставен от ищеца, действителната стойност на увреденото имущество – дамаски и пердета, възлиза на 29 235, 21 лв. При второто разглеждане на делото съдът е допуснал извършването на съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от в.л. Н., която е изслушана и приета. В заключението си вещото лице Нинов е изложило констатациите си, че констативният протокол за установяване на щетата не е изготвен и попълнен точно и изчерпателно, както и че не дава достатъчна информация за конкретния случай. Според това заключение, действителната стойност на увреденото имущество – дамаски и пердета, възлиза на 29 235, 21 лв. Вещото лице е дало отговор, че не може да се определи конкретно по артикули за кои от увредените стоки са налице фактури за придобиване от ищеца, съответстващо на протокола за брак, поради множеството пропуски при извършването на първоначалния оглед от застрахователя. Вещото лице Н. е посочило, че споделя изцяло становището на в.л. Д. за това, че по отношение неприложимостта на чл.114 ЗДДС по отношение на процесните стоки, които са внос, а не от български доставчици, тъй като изискванията на чл.114 ЗДДС по отношение на придобивните документи/фактури са задължителни само за българските доставчици, но не се прилагат спрямо счетоводни документи, издавани от чуждестранни доставчици. При третото разглеждане на делото от БОС, съдът не е допуснал нова съдебнооценъчна експертиза, а е призовал за изслушване вещото лице Н., което е заявило и пред този съдебен състав, че поддържа заключението си.На поставени въпроси в съдебно заседание е дал отговор, че поддържа становището си, че направеният оглед от служители и вещи лица на застрахователя е само статистически и от него не следва нищо правно.Въззивният съд намира, че не възникват съмнения за правилността на заключенията, отговорите са обосновани и аргументирани, поради което следва да бъдат кредитирани. Както се посочи по-горе, ответникът не спори за това, че е настъпило застрахователно събитие – покрит риск по застраховката, нито спори, че при огледа негов представител е открил и описал увредено имущество – намокрени общо 93 топа плат/дамаски и пердета. Също не е спорно, че увреденото имущество е било в търговския обект на ищеца, описан в застрахователната полица - Б., ул. “К. В.“ № ••. По естеството си това увредено имущество съвпада със застрахованото – материални запаси от вида, посочен в предложението-въпросник и в т.2.2.4 от общите условия. Съгласно чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.По делото не е било спорно, че ищецът е претърпял вреди по смисъла на закона в резултат на настъпилото застрахователно събитие.Спорно е дали са налице предпоставките изплащане на обезщетение според ОУ - застрахованият да докаже размера на щетата – чрез представяне на документи, удостоверяващи размера на вредите и/или направените разходи.Нормата на чл.405 КЗ регламентира задължението на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от сроковете по чл.108 ал.1-3 или ал.5. Въззивният съд намира, че представените по делото документи, съдържащи се в преписката по щетата, са достатъчни за определяне размера на претърпените вреди. Предмет на застраховката са стоково-материални ценности на определена стойност, които за всеки търговец представляват динамична величина. Наличните в склада стоки са предназначени за продажба и с тях ищецът е търгувал, което не е спорно по делото и освен това се установява при справка по партидата на ищеца в ТР. Регистрираният предмет на дейност на „Томатекс хоум текстил“ЕООД е сделки за производство, дизайн-консулт и търговия с интериорен текстил – дамаски, платове, пердета, завеси и суровини и сделки за извършване на приложни услуги с интериорен текстил, от което следва, че застрахованите стоки са били предназначени за осъществяване на стопанската му дейност и следователно, стоките са били в постоянен оборот. При сключването на застрахователния договор ответникът не е поставил условие за подробен опис на застрахованото имущество, а такъв опис не е бил и възможен по причина, че застрахованите стоки са били в непрекъснат търговски оборот. Освен това, както се установява от самите документи и от показанията на св. Кочева, ответникът при сключването на договора с ищеца не е поставил условия за установяване на собствеността върху застрахованото имущество и по- специално –изискване придобивните документи да отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС. Логиката на стопанския оборот предполага, че предлаганото имущество в магазина на търговеца и съхраняваните стоки в неговия склад са негова собственост, а не на трето лице. Както се установява от заключенията на двете вещи лица, за увреденото имущество ищецът е представил документи за придобиване на стоките от чуждестранни доставчици, които не е възможно да отговарят на изискванията на ЗДДС.Вещите лица са посочили, че изискванията на чл.114 ЗДДС по отношение на издаваните фактури са приложими в пълнота само за български доставчици. За осчетоводяването на стоките, придобити с инвойси, няма изискване за аналитичност по ЗСч, то се осъществява по Сметка 304 с финансов измерител, а не чрез описание на артикул, метраж и пр. Застрахователят не е поставил предварително изискване към застраховащия търговец за откриване на аналитични сметки или за придобиване на стоки само с аналитични фактури, поради което няма основание да се позове в отказа си на аргумент – липса на описание на собствените на ищеца стоки в склада му по подробен асортимент. Сделките по придобиване на стоките се неформални и издадените инвойси са достатъчни за придобиването на собственост и за индивидуализация на закупеното. Описаните в заключението на вещото лице Дечева инвойси и митнически декларации са били представени по щетата, а отделно от това за три от тях в хода на първоинстанционното производство е бил представен и превод на български език. Съгласно т.46.2.2 от ОУ при затруднение за определянето на действително претърпяната вреда, застрахователят е разполагал с възможност да определи обезщетението на база оценка на увреденото имущество, направена от вещо лице. По делото няма твърдения и доказателства такава оценка да е била извършена и приобщена към преписката по щетата. Оценка на увреденото имущество, описано в протокола за оглед е направена от в.л. Д., след оглед на увреденото имущество и справка за цените на такива артикули в търговската мрежа на едро и дребно. Според заключението, размерът на действително претърпените вреди към датата на събитието е 29 235, 21 лв. Вещото лице Н. не е извършило оглед на увреденото имущество, тъй като е изминал много голям период от време, но е споделило изцяло становището на в.л.Дечева. В застрахователния договор липсва изрична уговорка за действителната застрахователна стойност, поради което следва да се приеме, че тя е определена съгласно действителната стойност на застрахованото имущество – чл.400 ал.3 от КЗ./вж. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и др./.Тъй като исковата претенция е предявена в по- малък размер от установения чрез заключението на експертизата, с оглед диспозитивното начало в процеса искът се явява основателен до претендирания размер от 26 225 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му пред съда. Съгласно чл.383 ал.4 КЗ застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение към кредитора на застрахования търговец- „Банка ДСК“АД до размера на непогасената част от задължението му към банката по чл.383 ал.1 – т.е. главница, лихви и разноски по кредита, установени по размер към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай, че е налице остатък от застрахователното обезщетение, то застрахователят дължи изплащането му на застраховащия длъжник „Томатекс хоум текстил“ЕООД. Тъй като размерът на дълга по договора за кредит към датата на застрахователното събитие- 08.08.2018г.е бил 32 021.28 лева, представляващи главница, съгласно представеното от съищеца –банка удостоверение, то цялото застрахователно обезщетение, което е в по-малък размер от размера на дълга, следва да бъде изплатено от застрахователя на банката, така както го е претендирал и ищецът в исковата си молба. Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, а обжалваното решение на БОС –да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно. С оглед изхода от спора след въззивното обжалване, право на присъждане на разноски възниква за ищеца „Томатекс хоум текстил“ ЕООД, които съдът възлага за плащане върху ответника-застраховател. При първото разглеждане на делото ищецът е поискал присъждане на разноски по представен списък в размер на 3 249 лв., от които 1 049 лв. държавна такса, 2000 лв. адвокатски хонорар и 200 лв. възнаграждение на вещо лице. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Изчислено по реда на чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение според материалния интерес възлиза на 1316, 75 лв., като дължимото възнаграждение като разноски следва да бъде намалено до 1320 лв. и в този размер да бъде присъдено на ищеца. Общо за първото разглеждане на делото от БОС му се присъждат разноски в размер на 2 569 лв. За въззивното производство на ищеца не се следват разноски, тъй като въззивната жалба на ЗК „Уника“АД е била уважена. При второто разглеждане на делото от БОС ищецът е претендирал разноски в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение и 280 лева депозит за експертизата, които следва да му бъдат присъдени.За въззивното производство следва да му се присъдят разноски за държавна такса 524.50 лева и адвокатско възнаграждение – 1000 лева. При третото разглеждане на делото от БОС ищецът е претендирал разноски в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.За въззивното производство също му се следват разноски за държавна такса- 524.50 лева и адвокатско възнаграждение – 1000 лв. Общият размер на присъдените в полза на ищеца разноски възлиза на сумата 4849 лева, направени при трите разглеждания на делото от БОС и на сумата 3049 лева-разноски за въззивните производства.Съдът възлага разноските за плащане върху въззиваемото дружество ЗК „Уника“АД, което е ответник в първоинстанционното производство. Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският апелативен съд