Решение № 1724 от 28.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 88/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Д. Б. С. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. М. В. О., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, против Заповед № Л-5185/11.12.2023 г., издадена от Главeн директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието, с която на младши експерт Д. Б. С., командир на отделение в арест – Благоевград към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РСИН) – Благоевград, I-ва категория, при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – Благоевград на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и неправилна. Твърди се, че посочените в оспорената заповед като нарушени правила от Етичния кодекс не кореспондират по никакъв начин с обстоятелствата, описани в заповедта, още по-малко имат връзка с действителните обстоятелства. Излагат се подробни съображения относно противоречието на оспорената заповед с материалния закон. Сочи се, че през периодите, посочени в оспорената заповед, оспорващият е бил в отпуск по болест, разрешен му от компетентните медицински органи. Сочи се, че оспорващият не е извършвал търговска дейност в заведение в нито един период, в който е ползвал отпуск по болест. Същият е посещавал заведението, наето от съпругата му, за кафе, обяд, в което не е извършвал търговска дейност. Сочи се, също така, че при издаване на оспорената заповед са нарушени разпоредбите на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Иска се отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Представя писмена защита с подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, издаването й при допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че посочените в оспорената заповед основания са неясни, немотивирани и абстрактни, в този смисъл се излагат съображения за неправилна квалификация на деянието. Твърди се, че, ако се приеме, че в конкретния случай служителят е наказан, защото е извършвал търговска дейност, което е несъвместимо със заеманата служба и статутът на държавен служител по ЗМВР, което не отговаря на действителните обстоятелства, извършването на търговска дейност води до несъвместимост със заеманата длъжност съгласно забраната по чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, като в този случай ще следва задължение по чл. 153, ал. 6 ЗМВР - в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 3 служителят е длъжен да подаде декларация, а неизпълнението води до нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”, са: ... 3. неподаване на декларацията по чл. 153, ал. 6. Ако служителят е наказан само за нарушение на етичните правила, съгласно чл. 200, т. 12 от ЗМВР се налага наказание „порицание“. В случай, че в оспорената заповед се счита, че са налице както извършване на търговска дейност, така и нарушение на етичните правила, се твърди, че е следвало да бъдат наложени две дисциплинарни наказания при условията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Твърди се, че за периодите, описани в оспорената заповед, а преди това и в обобщената справка, жалбоподателят е бил в отпуск по болест, разрешен му от медицинските органи, като от събраните в производството доказателства се установява липса на спор по издаването и ползването на отпуск по болест от оспорващия, в т.ч. и спазването на режима, който е предписан. Сочи се, че дори и да се приеме за доказано, че не е спазен определеният с болничния лист режим, това изобщо не представлява дисциплинарно нарушение. Константната практика на съдилищата е категорична, че неспазването на определения с болничен лист режим не представлява нарушение на трудовата дисциплина, поради което за такова деяние не следва да се носи дисциплинарна отговорност. Съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовата нормативна уредба неспазването на определения режим е нарушение на осигурителното право, за което работникът може да бъде санкциониран с неизплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. Установяването на това нарушение става по реда, предвиден в действащото осигурително право, а налагането на съответната санкция става от органите на НОИ. В този смисъл се твърди, че в конкретния случай не е налице дисциплинарно нарушение, касаещо неспазване на режима на лечение. Сочи се, че не отговаря на действителността заключението на наказващия орган, че оспорващият е извършвал търговска дейност в заведение. Въпросното питейно заведение, посочено в оспорената заповед, е ползвано от съпругата на оспорващия Д. Б. С., която е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „В. и КО“ ЕООД, с ЕИК 207410317, като заведението е започнало своята дейност на 20.07.2023 г., в този смисъл се твърди, че, след като самото търговско дружество не извършва търговска дейност, няма как Д. Б. С. да извършва търговска дейност в него. Тези факти са потвърдени и от писмото на Т. дирекция на НАП - София, офис Благоевград, представено по делото. Същите обстоятелства се установяват и от разпитаните по делото свидетели. Никога жалбоподателят не е отричал, че посещава заведението на съпругата си. Твърди се, че, след 20.07.2023 г., когато заведението открива търговската си дейност, той посещава заведението, храни се там, изчаква съпругата си след приключване на дейността и я съпровожда до дома им. Заведението се намира в близост до дома им. Не се оспорва, че на посочените дати 14.07.2023 г., 18.07.2023 г. и 29.07.2023 г. е бил в заведението на съпругата си, но не е извършвал търговска дейност, сочи се, че не се установява от събраните в производството доказателства каква дейност е извършил оспорващият в процесното заведение, която да се квалифицира като търговска дейност. В този смисъл се твърди, че не е ясно и не е установено в дисциплинарното производство с кое свое действие или бездействие Д. Б. С. е нарушил правилата на Етичния кодекс и е уронил престижа на службата. Установено е по безспорен начин, че оспорващият има здравословни проблеми, ползва законоустановен отпуск по болест, не е нарушил режима и начина на лечение, по време на отпуск не ходи на работа, присъства в заведение, стопанисвано от търговско дружество на съпругата му. Сочи се, че легално определение за търговска дейност няма. Видовете търговци са дефинирани в Търговския закон и нито едно действие на Д. Б. С. не се доближава до съдържанието на което и да понятие от ТЗ. Присъствието на оспорващия Д. Б. С. в процесния търговски обект не би могло да се определи като „търговска/стопанска дейност“ и в най-широкия смисъл на това понятие като стопанска дейност, насочена към обмяна на блага. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя.

Ответникът Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител надлежно упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание, в писмени становища и писмени бележки, представени по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че оспорената заповед е издадена и се основава изцяло на фактическите обстоятелства, съдържащи се в обобщената справка и материалите по административната преписка. Твърди се, че безспорно е установено извършване на търговска дейност от Д. Б. С., което е несъвместимо със заеманата от него длъжност на държавен служител по ЗМВР, независимо от чие име и за чия сметка. Твърди се, също така, че с действията си оспорващият е уронил авторитета на служителите от ОСИН - Благоевград и на службата като цяло. Едновременно с това, се твърди, че с необоснованото продължително отсъствие от работа Д. Б. С. е създал сериозно напрежение между служителите от надзорно - охранителния състав на арест Благоевград, тъй като се е наложило спешно коригиране на месечния график за дежурствата в летния сезон, с което е създал и предпоставки за допускане на нарушения и инциденти в ареста. Сочи се, че в личното кадрово досие на Д. Б. С. се съхранява декларация, която той собственоръчно е подписал на 05.01.2018 г., с която е удостоверил, че е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към Министерство на правосъдието, както подписана от оспорващия на 14.01.2019 г. декларация по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 29 от ЗИНЗС, в която декларация в т. 4 същият е декларирал, че не извършва и няма да извършва търговска дейност. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От приложените към дисциплинарната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

Не се спори между страните, че към датата на издаване на оспорената заповед оспорващият Д. Б. С. е държавен служител, който заема длъжността командир на отделение в арест – Благоевград към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РСИН) – Благоевград I – ва категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) - Благоевград.

След постъпили данни с докладна записка с рег. № 4194 от 31.07.2023 г. на Началника на ОСИН – Благоевград (л. 81 – л. 84 от делото), в която са обобщени резултати от извършена проверка, възложена със Заповед на Началника на ОСИН – Благоевград № Л-689/12.07.2023 г. (л. 92 от делото), за това, че младши експерт Д. Б. С. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в незачитане на организацията на работа и етичните правила за поведение на държавните служители от ГДИН и създаване на напрежение след служителите от надзорно-охранителния състав, със Заповед № Л-3063 от 10.08.2023 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (л. 79 – л. 80 от делото) е възложено извършване на проверка за изясняване на постъпилите предварително данни за допуснато дисциплинарно нарушение от младши експерт Д. Б. С., командир на отделение в арест – Благоевград към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РСИН) – Благоевград I – ва категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – Благоевград. Със заповедта е определен поименен състав на четиричленна комисия от служители на ОСИН - Благоевград, която да извърши проверката и която комисия да изготви писмена справка и същата да се докладва в срок до 11.09.2023 г. Тази заповед е била съобщена на оспорващия Д. Б. С. на 16.08.2023 г. видно от отбелязването върху същата. Проверката е приключила с писмена справка с рег. № 1781 от 28.08.2023 г. (л. 74 – л. 78 от делото), изготвена от надлежно назначената комисия. Възприетата от комисията фактическа обстановка е описана в изготвената справка, както следва:

Н. 06.07.2023 г. в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Благоевград е получен болничен лист № Е 20232035156 с вх. № 65/06.07.2023 г. по описа на ОСИН - Благоевград, издаден на 06.07.2023 г. от ЕТ „Д-Р П. - А. К.“ ИППМП, за временната неработоспособност на младши експерт Д. Б. С.. С болничния лист е назначен режим на лечение домашен - амбулаторен в рамките на 14 (четиринадесет) календарни дни от 06.07.2023 г. до 19.07.2023 г., включително. Като причина е посочено злополука - нетрудова с поставена диагноза „Контузия на гръдния кош“.

Н. 14.07.2023 г. около 11: 00 ч. комисия, назначена със Заповед № Л-689/12.07.2023 г. по описа на ОСИН - Благоевград, издадена от Началника на ОСИН – Благоевград, е извършила проверка за спазване от служителя на назначеното му домашно лечение, същият не е открит на домашния му адрес. Комисията е установила служителя Д. Б. С. на адрес [населено място], [улица]в заведение на бензиностанция „Бея“, където е извършвал търговска дейност, вместо да бъде на домашно лечение. Съставен е протокол с рег. № 3839/14.07.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 88 от делото), с който младши експерт Д. Б. С. се е запознал срещу подпис, поканен е да даде обяснение за случая, но служителят е отказал, което е удостоверено писмено от него (л. 90 от делото). В протокола е обективирано, че други лица не са установени в процесното заведение, както и, че по данни на служител от бензиностанцията оспорващият е посещавал заведението и в предходните дни.

Н. 18.07.2023 г. около 10: 50 ч. комисията е направила отново проверка, като младши експерт Д. Б. С. отново е установен на същия адрес: [населено място], [улица]в заведение на бензиностанция „Бея“, където отново е упражнявал търговска дейност, вместо да бъде на домашно лечение. Съставен е протокол с рег. № 3908/18.07.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 89 от делото), в който е отбелязано, че оспорващият е отказал да даде обяснения, посочено е същия протокол, че в процесното заведение са били съпругата на оспорващия и двете му деца.

С докладна записка с рег. № 3993/20.07.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 93 от делото) главен инспектор Х. Б. е докладвал, че на 20.07.2023 г. младши експерт Д. Б. С. не се е явил на работа в арест Благоевград към РСИН - Благоевград при ОСИН – Благоевград, не е уведомил никой от служителите на ОСИН - Благоевград за причината за отсъствието му, като болничният му лист е бил валиден до 19.07.2023 г. След получаване на гореописаната информация, потърсен по телефон от комисар М. М., Д. Б. С. е заявил, че не се чувства добре и ще посети лекар.

По разпореждане на комисар М. на 20.07.2023 г. е извършена проверка за местонахождението на младши експерт Д. Б. С., съставена е докладна записка с рег. № 3994/21.07.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 95 от делото), от която се установява, че на 20.07.2023 г. в 12: 30 ч. младши експерт Д. Б. С. се е намирал в заведение в близост до бензиностанция „Бея“ в [населено място], [улица]и е извършвал ремонтни дейности (разпъвал е шатра).

С докладна записка с рег. № 3995/21.07.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 96 от делото) главен инспектор Х. Б. е докладвал, че на 21.07.2023 г. младши експерт Д. Б. С. отново не се е явил на работа в арест Благоевград, което е потвърдено и при проверка на ежедневната нарядна ведомост за носене на службата от НОС (л. 97 от делото).

Н. 21.07.2023 г. младши експерт Д. Б. С. е предоставил на инспектор Т. С. М., счетоводител в ОСИН - Благоевград болничен лист № Е 20231955123 с вх. № 68/21.07.2023 г. по описа на ОСИН - Благоевград, издаден на 20.07.2023 г. от Медицински център „Свето Благовещение“ ЕООД за временната му неработоспособност. С болничния лист на служителя е назначен режим на лечение свободен - с право да напуска населеното място в границите на РБългария в рамките на 15 (петнадесет) календарни дни от 20.07.2023 г. до 03.08.2023 г., включително. Като причина е посочено злополука - нетрудова с диагноза „Контузия на гръдния кош“.

Комисията е установила, че на 05.01.2018 г. младши експерт Д. Б. С. собственоръчно е подписал декларация, че е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието (л. 163 от делото). Установено е, че на 14.01.2019 г. младши експерт Д. Б. С. е подписал и декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и чл. 29 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), с която в т. 4 е декларирал, че не извършва и няма да извършва търговска дейност (л. 109 от делото).

С Експертно решение (ЕР) № 90210 от зас. № 208/28.10.2022 г. на ТЕЛК към Медицински институт на МВР на младши експерт Д. Б. С. е определена 71, 0 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с пожизнен срок, годен за служба по ЗМВР като командир на отделение, при спазване на противопоказаните условия на труд, отразени в т. 15 от ЕР (л. 110 – л. 111 от делото).

Установено е, че със заповед № Л-1764/11.05.2023 г. на ЗА Г. директор на ГДИН на младши експерт Д. Б. С. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 (пет) месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина, считано от 26.05.2023 г. Комисията е приела за установено, че по време на извършените проверки на място от служители на ОСИН - Благоевград младши експерт Д. С. е бил сам в заведението и по дадени устни обяснения от съседи, живеещи и работещи до заведението, находящо се на [улица]в [населено място], е извършвал търговска дейност ежедневно до 11: 30 ч., когато е сменян от съпругата или дъщеря му. Посочено е, че при направена покана към тези лица да дадат сведения по случая, същите категорично са отказали с мотива, че не желаят да бъдат замесвани в съдебни спорове. Комисията е приела, че в подкрепа на това, че младши експерт Д. Б. С. е извършвал търговска дейност, е и фактът, че при двете проверки в заведението са били и дистрибутори на фирма „Каменица“ АД и са водили разговори с него, а при последната проверка е разпъвал шатра в двора на заведението, за което е установено, че с договор за отдаване под наем същото е стопанисвано от дъщеря му.

Заключението на комисията е, че от събраните в проверката факти и обстоятелства се установява, че младши експерт Д. Б. С. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на назначено домашно лечение с издаден на 06.07.2023 г. болничен лист № Е 20232035156 от ЕТ „Д-Р П. - А. К.“ ИППМП за временната неработоспособност. Комисията е възприела, че оспорващият е извършил и нарушение на служебната дисциплина по време на отпуск по болест с болничен лист № Е 20231955123, издаден на 20.07.2023 г. от Медицински център „Свето Благовещение“ ЕООД - ОЛКК, [населено място], тъй като на 20.07.2023 г. отново е установен в заведение в близост до бензиностанция „Бея“ в [населено място], [улица], където е извършвал ремонтни дейности.

При описаната фактическа обстановка, възприета от комисията, същата е приела, че с поведението си младши експерт Д. Б. С. е извършил дисциплинарно нарушение, като е нарушил Етичния кодекс и по точно етичните принципи и правила за поведение на държавните служители н ГДИН, с което е уронил авторитета на служителите от ОСИН - Благоевград и службата като цяло. Извършвал е търговска дейност, независимо от чие име и за чия сметка, като по този начин е нарушил забраната, установена в чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, както и гаранцията за безпристрастност и независимост на държавните служители от финансови зависимости, обичайно съпътстващи търговската дейност. Приела е, че с неоправданото си неявяване на работа точно в летния период от годината младши експерт Д. Б. С. е създал напрежение сред служителите от надзорно - охранителния състав във връзка с наложилото се коригиране на месечния график за дежурствата и е създал предпоставки за допускане на инциденти и произшествия в ареста с оглед наложилото се допълнително натоварване със служебни задачи на част от служителите в Арест Благоевград.

Констатираното поведение на служителя, е квалифицирано от комисията като нарушение на чл. 3, т. 4 и т. 6 и чл. 10, чл. 11, чл. 29 и чл. 32 от Етичния кодекс за поведение па държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието, с който оспорващият се е запознал на 05.01.2018 г., нарушение на чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, което нарушение представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 196, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 11 и т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Във връзка с установените факти в хода на проверката Комисията е възприела, че са налице данни за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ и е направила предложение срещу Д. Б. С. да се образува дисциплинарно производство.

Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 3653/20.09.2023 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (л. 58 – л. 59 от делото) във връзка с писмена справка с рег. № 1781 от 28.08.2023 г. (л. 74 – л. 78 от делото) и докладна записка рег. № 4194 от 31.07.2023 г. на Началника на ОСИН – Благоевград (л. 81 – л. 84 от делото). С процесната заповед е определен дисциплинарно разследващ орган в състав от петима служители на ОСИН - Благоевград. Оспорващият е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство видно от отбелязване върху същата (л. 59 от делото).

Н. 10.10.2023 г. оспорващият е депозирал писмено обяснение с рег. № 5819 от 10.10.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 62 от делото).

Резултатът от разследването е обективиран в обобщена писмена справка вх. № 18060 от 16.11.2023 г. по описа на ГДИН (рег. № 6577 от 08.11.2023 г. по описа на ОСИН - Благоевград) (л. 46 – л. 53 от делото), в която дисциплинарно – разследващият орган (ДРО) предлага за допуснатото от младши експерт Д. Б. С. дисциплинарно нарушение да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. ДРО е приел, че в хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства за извършване от Д. Б. С. на нарушение на служебната дисциплина. Възприетата от ДРО фактическа обстановка е подробно описана в обобщената писмена справка, като изцяло е възприета фактическата обстановка, описана в писмена справка с рег. № 1781 от 28.08.2023 г. Констатираното поведение на служителя е квалифицирано от комисията като нарушение на чл. 3, т. 4 и т. 6 и чл. 10, чл. 11, чл. 29 и чл. 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието, с който Д. Б. С. се е запознал на 05.01.2018 г., нарушение на чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, които действия представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 196, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 11 и т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Дисциплинарно разследващият орган в изрично писмено становище с рег. № 6605 от 10.11.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 55 – л. 56 от делото) до Директора на ГДИН е посочил, че производството е образувано за това, че на 14.07.2023 г., 18.07.2023 г. и 20.07.2023 г. младши експерт Д. Б. С. по време на отпуск за временна неработоспособност е извършвал търговска дейност, поддържа се изразеното в обобщената писмена справка становище, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Д. Б. С.. Оспорващият е запознат на 09.11.2023 г. с резултата от обобщената справка и всички материали по дисциплинарното производство видно от покана за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения с рег. № 6579 от 09.11.2023 г. (л. 60 от делото), както и от отбелязване на обобщената писмена справка (л. 54 от делото).

В определения с поканата 24-часов срок е постъпило писмено обяснение от оспорващия Д. Б. С. с рег. № 6589 от 10.11.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (л. 65 от делото), в което оспорващият е посочил, че през посочените периоди, които са били предмет на проверка, е бил в законоустановен отпуск по болест, посочил е, че заведението, в което се е намирал, е наето от дружеството на съпругата му, което заведение е започнало дейност на 20.07.2023 г. Н. 14.07.2023 г. е бил в заведението, но то не е работило и извършвало дейност, на 20.07.2023 г., когато е било откриването на посоченото заведение, същият е бил на преглед за продължаване на първоначално издадения му болничен лист.

Дисциплинарно – наказващият орган е предоставил на служителя Д. Б. С. на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР възможност в срок до 3 дни да представи писмени обяснения по резултатите от извършената проверка, изводите и предложенията на дисциплинарно – разследващия орган по вмененото нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представи допълнителни доказателства за твърдените от същия факти и обстоятелства видно от Покана за даване на писмени обяснения рег. № 12964 от 21.11.2023 г. по описа на ОСИН – Благоевград (вх. № 2240 от 24.11.2023 г. по описа на ГДИН) (л. 35 – л. 40 от делото). В писмено обяснение с рег. № 6997 от 29.11.2023 г. по описа на ОСИН - Благоевград (л. 41 – л. 42 от делото) оспорващият отново е заявил, че въпросният търговски обект е на съпругата му, на 14.07.2023 г. е трябвало да отключи за вземане на оставена заявка от съпругата му на бъдещ доставчик, на 18.07.2023 г. е минал покрай заведението, където съпругата и децата му са подготвяли откриването на заведението, на 20.07.2023 г. е бил на преглед в [населено място] и не знае кога е извършена проверката от комисията. Отново е заявил, че не е извършвал никаква търговска дейност, самото му присъствие в заведението, наето от негови близки, не означава извършване на търговска дейност. Заявил е, че, излизайки извън дома си и посещавайки заведението на съпругата си, не е нарушил Етичния кодекс, въпреки че съзнава, че с честите си отсъствия поради боледуване е в тежест на колегите си и службата си.

Съгласно докладна записка рег. № 139 от 04.01.2024 г. и становище с рег. № 140 от 04.01.2024 г. (31 – л. 33 от делото) покана с рег. № 13900/07.12.2023 г. на Главния директор на ГДИН относно даване на писмени обяснения от младши експерт Д. Б. С. не е връчена на оспорващия, тъй като в периода от 28.11.2023 г. до 28.12.2023 г. същият е бил в платен годишен отпуск, на 15.12.2023 г. в ОСИН – Благоевград е получена оспорената заповед, която е връчена на оспорващия на 02.01.2024 г. след изтичане на платения отпуск, поради което покана с рег. № 13900/07.12.2023 г. на Главния директор на ГДИН не е връчена на Д. Б. С.. Дисциплинарното производство е приключило с оспорената заповед № Л – 5185 от 11.12.2023 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

ДНО, въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, е приел за безспорно установено, че на 14.07.2023 г., вместо да бъде на домашно лечение по издадения му болничен лист за временна неработоспособност, младши експерт експерт Д. Б. С. е установен в заведение на бензиностанция „Бея“ в [населено място], [улица], където е извършвал търговска дейност; на 18.07.2023 г. отново е установен в същото заведение, където отново е извършвал търговска дейност, вместо да бъде на домашно лечение; на 20.07.2023 г. отново е бил установен в същото заведение, където е извършвал ремонтни дейности (разпъвал е шатра) отново по време на издаден болничен лист за временна неработоспособност. Приел е, че младши експерт Д. Б. С. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на назначено домашно лечение с болничен лист № Е 20232035156 за временна неработоспособност, по време на отпуск по болест с болничен лист № Е 20231955123 младши експерт Д. Б. С. отново е извършил нарушение на служебната дисциплина, като на 20.07.2023 г. отново е установен в заведение в близост до бензиностанция „Бея“ в [населено място], [улица], където е извършвал ремонтни дейности.

Приел е, че въпреки извършените експертизи и потвърждаването на двата болнични листа от Т. експертна лекарска комисия при „МБАЛ Благоевград“ АД, поведението на младши експерт Д. Б. С. е укоримо поради факта, че към този момент той е знаел какъв е режимът на лечение, който му е предписан. Още повече, че след като един път е проверен и е знаел, че не е редно да извършва дейности в заведението на бензиностанция „Бея“ в [населено място], е продължил демонстративно да върши същото почти през цялото време, докато е бил в отпуск за временна неработоспособност.

ДНО е приел за безспорно установено, че с действията си и поведение младши експерт Д. Б. С. е извършил дисциплинарно нарушение, като е нарушил Етичния кодекс и по точно етичните принципи и правила за поведение на държавните служители в ГДИН, с което е уронил авторитета на служителите от ОСИН - Благоевград и службата като цяло. Извършвал е търговска дейност, независимо от чие име и за чия сметка, като по този начин е нарушил забраната, установена в чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, както и гаранцията за безпристрастност и независимост на държавните служители от финансови зависимости, обичайно съпътстващи търговската дейност. С неоправданото си неявяване на работа точно в летния период от годината младши експерт Д. Б. С. е създал напрежение сред служителите от надзорно-охранителния състав във връзка с наложилото се коригиране на месечния график за дежурствата и е създал предпоставки за допускане на инциденти и произшествия в ареста с оглед наложилото се допълнително натоварване със служебни задачи на част от служителите в арест Благоевград.

Приел е, че младши експерт Д. Б. С. е нарушил съответно:

1) От Етичния кодекс за поведение па държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието, с който се е запознал на 05.01.2018 г.:

• чл. 3, т. 4 „лоялност - поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот“;

• чл. 3, т. 6 „почтеност - морално и благоприлично/пристойно поведение, основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност“;

• чл. 10, , Държавните служители са длъжни да познават етичните правила за поведение, като изучаването им се включва в професионалната им подготовка. Правилата за поведение, съдържащи се в този кодекс, са неизменна част от ежедневната дейност на служителите съобразно тяхната функционална компетентност“;

• чл. 11, , Спазването на етичните правила за поведение е гаранция за законността на действията на държавния служител и защита от неоснователни обвинения“;

• чл. 29 „Държавният служител не може да упражнява дейности, посочени в нормативната уредба като несъвместими с неговите задължения и отговорности, както и да получава доходи от такива дейности“;

• чл. 32, , Държавният служител е длъжен да спазва служебната йерархия“.

2) от Закона за Министерството на вътрешните работи: чл. 153, ал. 3, т. 3 „Несъвместимост със службата в МВР е налице когато държавните служители: извършват търговска дейност.“ 3) От Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража: чл. 29, ал. 2 „Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им“.

Извършеното от младши експерт Д. Б. С. е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. ДНО е приел е, че оспорващият е извършил деяния, уронващи престижа на службата, изразяващи се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, което е тежко нарушение на служебната дисциплина, във връзка с което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 228, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на младши експерт Д. Б. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

Приета е по делото кадрова справка на младши експерт Д. Б. С. (л. 73 от делото), длъжностна характеристика за длъжността „Командир на отделение“ в арест в РСИН при ОСИН – Благоевград (л. 104 – л. 107 от делото).

Установява се по делото, че с влязло в законна сила експертно решение (ЕР) № 00546 от 153 от 13.10.2023 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград, след преглед на правомерността на болничен лист № Е20231955123, същият е признат по принцип и по същество, болничният лист е издаден при режим свободен. С влязло в законна сила експертно решение (ЕР) № 00547 от 153 от 13.10.2023 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград, след преглед на правомерността на болничен лист № Е20232035156, е отменено решение на ОЛКК – Разлог № 6/2023 г., с което е отменен процесният болничен лист и болничен лист № Е20231955123 е признат по принцип и по същество, като съгласно ЕР болничният лист следва да е издаден при режим свободен (л. 20 – л. 21, л. 143 от делото).

Съгласно предоставена информация от „Каменица“ АД дружеството няма съществуващи търговски правоотношения със собственото на съпругата на оспорващия търговско дружество „В. и Ко“ ЕООД.

Съгласно предоставена информация от ТД на НАП София, офис Благоевград „В. и Ко“ ЕООД с ЕИК 207410317 има регистрирано 1 брой фискално устройство в обект „Кафе аперитив Авеню“ с адрес: [населено място], [улица], кв. 63, което е въведено в експлоатация на 10.07.2023 г., като фискалното устройство има генерирани “Z” отчети за периода от 20.07.2023 г. до 31.07.2023 г. (л. 141 от делото).

Свидетелят С., която е съпруга на оспорващия Д. Б. С., заявява, че има регистрирана фирма на нейно име, на която е едноличен собственик на капитала и управител, с търговско наименование „В. и Ко“ ЕООД. Фирмата е регистрирана през м. май 2023 г. и реално работи от 20 юли 2023 г., осъществява дейността си в малко квартално заведение в [населено място] на [улица], няма търговски отношения с дружество „Каменица“ АД, има регистриран касов апарат от 10 юли, но реално е започнала дейност от 20 юли 2023 г. Посочва, че на 14 юли 2023 г. е била направила заявка за изработка на рафтове в заведението, но й се е наложило да отиде до [населено място], майсторът е дошъл в заведението и тя е изпратила съпруга си да отвори. Н. 14 юли и на 18 юли тя и децата й са извършвали подготовка за отваряне на заведението на 20 юли, съпругът й също е би там на 18 юли, но само е присъствал. Заявява, че до заведението е спряла синя кола, с надпис „Съдебна власт“, която е стояла на пътя, видяла, че човек отвътре е снимал с телефон какво се случва в заведението. Служителите от колата не са влизали в заведението, стояли са отвън в колата. В заведението са били само те четиримата, клиенти не е имало. Н. 20 юли тя, брат й, децата й и баща й са отворили заведението сутринта и започнали да идват първите клиенти. Към обяд е станало доста топло и тя помолила брат си да отвори една шатра, за да може клиентите да са под сянка. Н. 20 юли не са идвали служители на ГДИН. През този период съпругът й е бил в болнични поради инцидент, който се е случил по-рано през годината. Заявява, че съпругът й не е извършвал ремонтни дейности, на 14 юли той само отключил заведението за майстора и през това време е дошла колата. Тя по цял ден е в заведението, съпругът й посещава заведението, за да се храни.

Свидетелят А., който е брат на съпругата на оспорващия, посочва, че сестра му има фирма, която осъществява дейността си в заведение в [населено място]. Заведението е отворило на 20 юни или 20 юли 2023 г., присъствал е на откриването, за да помогне на сестра си, не помни точен час, помогнал е с изкарването на маси, хапнали са, пили са кафе, поговорили са си. Според свидетеля А. оспорващият се е появил към обяд. Свидетелят и баща му са опънали шатра, за да може да има сянка на самото откриване. Шатрата е тип палатка 3 м на 3 м и се опъва от двете страни. Не си спомня кога точно се е появил оспорващият на 20 юли 2023 г. – дали след като са опънали шатрата или преди това.

Свидетелят З., която работи като пробационен инспектор в звено в [населено място] към ОСИН – Благоевград, заявява, че е колега на оспорващия, същият е работел в ареста в [населено място] и по-късно в ареста в [населено място]. Посетила е заведението, което се намира на бензиностанция „Бея“ на 20 юли по разпореждане на комисар М.. Когато е отишла там, е видяла, че младши експерт Д. Б. С. е бил в дворната част на заведението и е разпъвал шатра, но не може да каже дали е имало други хора. Там, където е бил оспорващият, не е имало други хора.

Свидетелят Б., който е Н. сектор „Арести“ към ОСИН – Благоевград, заявява, че познава отлично Д. Б. С., който е командир на отделение. Основните задължения на тази длъжност са да организира сигурността в ареста, здравето на задържаните лица, организацията за постовата и конвойната служба в сектора. Работното време е редовна смяна от 8: 15 часа до 17: 00 часа, не дава дежурства. Запознат е и с неговото здравословно състояние, знае, че лекува диабет, често е излизал в отпуск по болест. Службата им е свързана с графици и има някакъв ред и графици за ползване на отпуск и ненадейното излизане в отпуск по болест влияе върху организацията на постовата служба, защото има регламентирани графици, в които всеки трябва да си ползва платения годишен отпуск. Заявява, че на 14 юли и на 18 юли е посетил заведението, което се намира в [населено място], съгласно заповед. Н. 14 юли е видял, че Д. Б. С. е работел в заведението, видял оспорващия да седи в заведението, който, като ги е видял със служебната кола, станал и застанал пред вратата на заведението, видял е представители на Каменица, с които оспорващият е разговарял. Разбрал, че лицата, с които оспорващият е разговарял на 14 юли, са дистрибутори на Каменица, тъй като там имало автомобил и лицата били облечени с рекламни тениски на Каменица. Обяснил е всичко на оспорващия, за което е съставил и протокол. Н. 18 юли, отново съгласно заповед, е посетил мястото. Д. отново е бил там със съпругата си, излязъл е от заведението. Свидетелят Б. не е влизал в заведението и не може да каже какво е правил Д. Б. С. в заведението на 18 юли. Не е имало други посетители. Дистрибутори на Каменица е имало на 14 юли, за 18 юли не си спомня със сигурност дали е имало дистрибутори на Каменица. Не е влизал в заведението и двата пъти. Знаел е, че оспорващият е в отпуск по болест в този период. Не е искал разрешение за работа във въпросното заведение.

Заповедта е връчена на оспорващия на 02.01.2024 г. видно от отбелязване върху същата (л. 30 от делото), а жалбата е подадена чрез административния орган с вх. № Ж-35/15.01.2024 г. по описа на ГДИН.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта като неин адресат, оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът преценява законосъобразността на обжалвания акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени в обжалваната заповед.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно-наказващият орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на процедурните изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието.

Както бе посочено и по-горе, не се спори между страните, че оспорващият младши експерт Д. Б. С. заема към датата на издаване на оспорената заповед длъжността командир на отделение в арест – Благоевград към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РСИН) – Благоевград I – ва категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – Благоевград, т.е. е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, който осъществява дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за тези държавни служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в ЗИНЗС не са предвидени специални разпоредби. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 и т. 9 от ЗИНЗС Главният директор на ГДИН е компетентен да назначава и преназначава държавни служители на младши изпълнителски длъжности, както и прекратява служебните правоотношения с тях, каквато е длъжността на оспорващия видно от приложената по делото длъжностна характеристика (л. 104 – л. 107 от делото) и награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните служби на ГДИН, каквато е Областната служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – Благоевград съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност съобразно предоставените от закона правомощия.

За процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, основанията и процесуалните правила за провеждането са приложими правилата на ЗМВР на основание препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като в него не се съдържат специални правила.

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е мотивирана съобразно задължителното й съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, формално изцяло е в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акт от такъв вид, включително и на изискването за описание на нарушенията и обстоятелствата по извършването им, както и правните основания за издаване на процесния акт – изложени са фактическите и правни основания за издаването й, в последната се съдържат всички установени в хода на образуваното дисциплинарно производство факти за поведението на младши експерт Д. Б. С.. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които съгласно възприетото от ДНО имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в нарушение на чл. 3, т. 4 и т. 6 и чл. 10, чл. 11, чл. 29 и чл. 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието, с който Д. Б. С. се е запознал на 05.01.2018 г., нарушение на чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР и нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗИНЗС, които действия представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина.

При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното производство. Дисциплинарното производство е образувано спрямо оспорващия по повод наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Дисциплинарното производство в конкретния случай е образувано с писмена заповед на Главния директор на ГДИН с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на законоустановените изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е определен и съставът на дисциплинарно - разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е връчена на оспорващия, с което последният е запознат с правата си да участва в производство и да се защитава. Н. служителя е предоставена възможност ефективно да участва в дисциплинарното производство, да изрази становище по случая, да направи своите възражения и доказателствени искания, както и да бъде представляван от адвокат. Оспорващият е запознат с изготвената обобщена справка за резултата от проведеното дисциплинарно разследване, като е бил и надлежно уведомен за правото в рамките на 24 часа от запознаване с нея, да предостави обяснения или възражения, което, видно от доказателствата по делото, същият е сторил. Преди налагането на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като е дал възможност на държавния служител да даде писмени обяснения. В определения 24-часов срок обяснения от страна на младши експерт Д. Б. С. са представени.

В хода на производството ДРО е извършил редица процесуални действия за изследване и доказване на дисциплинарните нарушения на оспорващия, като на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и изготвената обобщена справка, както бе посочено и по-горе.

Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 и 2 от закона, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по - късно от две години от извършването му, доколкото се касае за вменени тежки нарушения на служебната дисциплина. Съгласно горецитираните разпоредби на ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като нарушението се приема за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – в случая Главния директор на ГДИН. В случая за дата на установяване на нарушението следва да се приеме 16.11.2023 г., когато в ГДИН са постъпили материалите от дисциплинарното производство, от които ДНО е получил данни за извършителя на нарушението и самото нарушение. И това е меродавният момент, който представлява установяване на извършените нарушения и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от две години между периода на извършване на твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното наказание.

Макар оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, и при изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, съдът счита, че същата е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност – аргумент чл. 194, ал. 1 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя, като същото следва да бъде конкретно описано с фактическите му признаци и подведено под хипотезата на конкретно нарушена правна норма. В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания, като в ал. 2, т. 1- т. 4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, дисциплинарното наказание на младши експерт Д. Б. С. е наложено за нарушениe на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение представлява неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а именно за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Прието е, че деянието на служителя представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание сочената разпоредба следва да му бъде наложено наказание „уволнение“.

Съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на служителя дисциплинарно наказващият орган е интерпретирал погрешно фактическите установявания по дисциплинарната преписка и е достигнал до неправилни правни изводи за наличие на фактически и правни основания за налагане на оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“ на оспорващия. Съставомерността на деянието следва да бъде доказана както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител и е обявено за наказуемо от ЗМВР в конкретния случай.

В настоящия случай съдът намира, че не може да се приеме, че по безспорен и категоричен начин са установени извършените нарушения.

Н. първо място, при упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения.

От една страна, в оспорената заповед е посочено, че с поведението си младши експерт Д. Б. С. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на назначено домашно лечение с болничен лист № Е 20232035156 за временна неработоспособност и болничен лист № Е 20231955123, тъй като същият е установен в заведение в близост до бензиностанция „Бея“ в [населено място], [улица], където е извършвал търговска дейност и ремонтни дейности. От друга страна е прието, че с неоправданото си неявяване на работа точно в летния период от годината младши експерт Д. Б. С. е създал напрежение сред служителите от надзорно-охранителния състав във връзка с наложилото се коригиране на месечния график за дежурствата и е създал предпоставки за допускане на инциденти и произшествия в ареста с оглед наложилото се допълнително натоварване със служебни задачи на част от служителите в арест Благоевград. Едновременно с това е прието, че оспорващият е извършвал търговска дейност, независимо от чие име и за чия сметка, като по този начин е нарушил забраната, установена в чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, както и гаранцията за безпристрастност и независимост на държавните служители от финансови зависимости, обичайно съпътстващи търговската дейност.

При решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на оспорващия, дисциплинарно наказващият орган не е спазил изискването по чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая това законово изискване не е изпълнено. Дисциплинарно наказващият орган не е диференцирал дисциплинарните нарушения и подвел към съответната хипотеза на дисциплинарно нарушение и не е определил за всяко от тях дисциплинарно наказание при съобразяване на критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

В атакуваната заповед е посочено, че са извършени различни дисциплинарни нарушения, като по начина, по който са описани деянията, не става ясно за какво е ангажирана отговорността на оспорващия – дали заради нарушение на режима на издадените му болнични листове, неоправдано неявяване на работа или извършване на търговска дейност. Изброяването на текстовете от Етичния кодекс и възпроизвеждането на съдържанието им в конкретния случай не е направено в контекста на действията на лицето. В оспорената заповед са описани самостоятелни и различни по своите фактически и правни признаци тежки нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.

В този смисъл в случая не е възможно да се изведе точен фактически състав, който съдържа обстоятелства за извършване на описаното дисциплинарно нарушение от обективна страна, както и субективната страна на деянието, вменено на служителя.

Отделно от горното, от установените по делото факти и събраните в производството доказателства не може да се направи извод, че оспорващият е извършил, и то виновно, вменените му дисциплинарни нарушения, описани в обстоятелствената част на оспорената заповед. Съдът намира, че установените данни по дисциплинарната преписка посредством събрания доказателствен материал в обсъждания случай не обосновават извод за укоримо поведение на служителя, което изпълва фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

От представените по делото болнични листове (болничен лист № Е20231955123 и болничен лист № Е20232035156), потвърдени с нарочни административни актове – цитираните Експерти решения на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД, влезли в законна сила, безспорно се установява, че в периодите от 06.07.2023 г. до 19.07.2023 г. и от 20.07.2023 г. до 03.08.2023 г. младши експерт Д. Б. С. е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Предвид представените болнични листове, държавният служител е бил в обективна невъзможност да се яви на работа. Заболяванията са обективни състояния, за които не може да се търси вина. Фактът, че оспорващият в продължителен период е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, не променя този извод. Тоест неявяването му на работното място за процесните периоди не е нарушение на служебната дисциплина. Между страните няма спор по обстоятелството, че служителят е представил в ОСИН – Благоевград процесните болнични листове на 06.07.2023 г. и на 21.07.2023 г., което е в съответствие с изискването на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. Неуведомяването на прекия ръководите за причината за отсъствието би могло евентуално да представлява дисциплинарно нарушение само в случай, че задължението за уведомяване е нормативно или вътрешнослужебно регламентирано, а в случая липсва позоваване на подобна регламентация. Обстоятелството, че държавният служител е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност не би могло да се вмени като виновно поведение. В този смисъл съдът приема, че не е доказано в производството изложеното в оспорената заповед, че с неоправданото си неявяване на работа точно в летния период от годината младши експерт Д. Б. С. е създал напрежение сред служителите от надзорно - охранителния състав във връзка с наложилото се коригиране на месечния график за дежурствата и е създал предпоставки за допускане на инциденти и произшествия в ареста с оглед наложилото се допълнително натоварване със служебни задачи на част от служителите в Арест Благоевград с оглед нормативно регламентираната забрана за извършване на трудова дейност по време отпуск поради временна нетрудоспособност. Относно твърденията за нарушение на режима, определен с представените по делото болнични листове, съдът изцяло споделя изложените в жалбата аргументи, че неспазването на определения с болничен лист режим се установява по ред, предвиден в действащото осигурително право и съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовата нормативна уредба неспазването на определения режим е нарушение на осигурителното право, за което работникът/служителят може да бъде санкциониран с неизплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. В разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправните основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, като съгласно т. 2 на ал. 1 установеното нарушаване на режима, определен от здравните органи, представлява основание за неизплащане на обезщетението - само за дните на нарушението. Независимо от горното, в конкретния случай не може да се сподели становището на ДНО, че с посещението на процесното заведение оспорващият е нарушил режима на издадените му болнични листове, тъй като последните реално дават възможност на лицето да напуска населеното място в рамките на РБ, без да има законово основание да се търси сметка по каква причина и къде е пребивавало то, стига да не е упражнявало трудова дейност (чл. 46, ал. 3 от КСО). Реално липсва нарушаване на свободния режим. Подобно нарушение би имало ако лицето бе напуснало пределите на РБ или режимът бе ограничен в рамките на населеното място. Преценени в съвкупност, всички писмени доказателства по делото водят на извода, че така вмененото на държавния служител нарушение на служебната дисциплина не е безспорно установено.

След анализ на събраните по делото доказателства и приложимите законови разпоредби съдът намира, че следва извод за недоказаност и на прието от ДНО в оспорената заповед извършване на търговска дейност от оспорващия. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или в друг закон. Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им, като съгласно чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители извършват търговска дейност. Понятието „търговска дейност“, употребено в посочения текст, следва да се разбира като всяка стопанска дейност, която цели благоприятен за дееца резултат. В кръга на търговската дейност попадат освен обичайните действия, свързани с вътрешното управление и организация на търговеца, така и всички правни и фактически действия, които дават възможност на търговеца да встъпва в правоотношения с други прави субекти. Целта на забраната, установена в чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, е да гарантира безпристрастността и независимостта на държавните служители от финансовите зависимости, обичайно съпътстващи търговската дейност, като по този начин се осигури тяхната обективност при изпълнение на служебните им задължения. Ето защо и в разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ЗМВР не се поставя ограничение относно обстоятелството от чие име и за чия сметка се извършва търговската дейност. За да е налице нарушение на посочения текст, е достатъчно извършването на търговска дейност, независимо за чия сметка. Легално определение на понятието „търговец” може да се извлече от чл. 1 от Търговския закон. За да бъде такова едно лице (физическо или юридическо), то трябва по занятие да извършва някои от дейностите, изброени в ал. 1 на чл. 1, или пък същите лица да са образували предприятие, което по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори и да не се извършват дейностите по ал. 1 (чл. 1, ал. 3 от ТЗ). В ал. 1 на чл. 1 от ТЗ акцентът е поставен върху това лицата по занятие да извършват такива сделки, т. е. това да е тяхна основна дейност /постоянна заетост/ и източник на доходи, а по ал. 2 - да имат предприятие, чийто предмет на дейност и обем на делата да изисква воденето на делата им по търговски начин. В конкретния случай за жалбоподателя не са установени нито първата, нито втората предпоставка на чл. 1 от Търговския закон. Съдът намира, че присъствието на оспорващия в заведението на дружеството на съпругата му не може да се квалифицира като търговска дейност, липсват каквито и да било данни, че оспорващият притежава качеството „търговец“ по смисъла на релевантните разпоредби на действащото законодателство, липсват данни за конкретно извършени действия от оспорващия, които могат да бъдат квалифицирани като търговска дейност, липсват данни за участие в търговската дейност и търговския оборот както на процесния търговски обект, така и на „В. и Ко“ ЕООД, както и липсват данни оспорващият да е понесъл риска от името на дружеството във връзка с извършена търговска сделка. По занятие означава търговската дейност да се осъществява системно /постоянно/, като поминъчна дейност, която може да бъде пряк източник на печалба /доходи/. Дейностите и сделките трябва да се извършват реално /ефективно/, като без значение е ефективното получаване на печалба, нейния размер, нито броя на сключените сделки. При само тези данни в настоящия случай, от които се установява присъствие на оспорващия в процесния търговски обект, в това число и от показанията на разпитаните по делото свидетели, не се установява наведеното в заповедта обстоятелство за несъвместимост – жалбоподателят да извършва търговска дейност. Абстрактно е прието, че самото присъствие на Д. Б. С. (в това число разговори с дистрибутори на „Каменица“ АД, което не бе установено по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели) в процесното заведение, където работи съпругата на оспорващия, макар и последната в качеството на управител на търговското дружество, което осъществява икономическата си дейност в процесния търговски обект, е осъществяване на търговска дейност, което е в разрез със сочената по-горе законова забрана. Събраните по делото доказателства не установяват условията, при които е упражнявана дейността и нейния обем, за да се анализира дали тя има характер на търговска за оспорващия. Нещо повече, следва да се има предвид и обстоятелството, че в конкретния случай се установява от събраните в производството доказателства, че процесният търговски обект е започнал дейност от 20 юли 2023 г., т.е. след извършените проверки на 14.07. и 18.07.2023 г., установява се, също така, че дружеството, което извършва дейността си в процесния търговски обект „В. и Ко“ ЕООД, не се намира в търговски правоотношения с „Каменица“ АД. Не води до извод за извършване на търговска дейност и обстоятелството, че оспорващият е разпъвал шатра, което също не бе установено по безспорен начин в производството.

Във връзка с горното съдът намира, че не е установено по безспорен начин нарушение на сочените в оспорената заповед като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието.

Отделно от горното, съдът намира, че деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия, не са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган неправилно е квалифицирал действията на служителя като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В заповедта липсват мотиви относно елементите на визираните нарушения в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Изложени са единствено фактически данни за приетите за извършени нарушения по цитираните разпоредби, липсват обаче каквито и да било доводи от страна на ДНО, с които посочените факти се обвързват с нарушенията, вменени на оспорващия. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Безспорно се изисква поведение на служителя, с което да пази доброто име на институцията, да изпълнява задачите си при спазване на Конституцията на Република България, международните актове, по които Република България е страна, както и законите и подзаконовите нормативни актове. Стриктното спазване на закона е гаранция за обществения ред. Това е така поради спецификата на задачите и дейността на ГДИН и МВР, свързани с охрана на реда в обществото, във връзка с които законово е разширена дисциплинарната отговорност на служителите, работещи в тях, от които се изисква съобразяване на поведението и спазване на изискванията към него, както във връзка и по време на изпълнение на служебните задължения, така и в обществения живот в работно, в извънработно време, включително извън местоработата им. Поради това дисциплинарната отговорност на служителите се ангажира и в случаите на действия и поведение, с които са осъществили правонарушения по други действащи в страната закони, извън ЗМВР и ЗИНЗС, или са морално укорими постъпки, дори когато не са свързани с изпълнение на служебните им задължения. За това отговорността на държавните служители в ГДИН и в МВР е различна от дисциплинарната отговорност на работниците и служителите, която се носи по Кодекс на труда или по Закона за държавния служител, а нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали конкретната постъпка е основание и за друг вид отговорност - наказателна или административнонаказателна. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие към визираните две държавни институции и е достатъчно поведението на служителя да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в съответната институция. Поради това към ангажиране на дисциплинарна отговорност се пристъпва дори в случаите, при които действията на служителя не са извършени на публично място, но са станали или е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на институцията, в която служи. В заповедта е посочено, че с действията си жалбоподателят е уронил авторитета и престижа на службата. В Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС е посочено, че „деяние, уронващо престижа на службата“ е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Под „Престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на конкретната институция пред обществото, като се има предвид конкретната задача, за която е създадена институцията, в случая да осъществява изолация на лишените от свобода или задържаните лица, при стриктно спазване на законите. Неспазването на тези правила има за последица намаляване или загуба на доверие в институцията, липса на обществена подкрепа. Поведението на служителя следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в институцията. В конкретния случай не се установява по никакъв начин жалбоподателят да е уронил престижа на службата. Посочените характеристики на поведението на оспорващия, съобразено с установените факти, не позволява причисляване на деянието като уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с указанията в ТП № 3/07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. В случая, поведението на младши експерт Д. Б. С. не е довело до намаляване или загуба на обществено доверие в ГДИН. Оспорващият в конкретния случай е бил в отпуск поради временна неработоспособност, същият е присъствал в заведение, стопанисвано от търговско дружество, собственост на съпругата му, без да носи униформа или друг отличителен знак на ГДИН, което означава, че в резултат на поведението на дееца липсва уронен престиж на службата, разбиран като засягане на авторитета на ГДИН. Следователно, ДНО, с оглед установените факти, погрешно е квалифицирал поведението на дееца като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

В случая дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е оценил всички събрани доказателства, в това число и цялостната дейност в системата на ГДИН на служителя. Действително заемането на длъжността държавен служител в ГДИН предполага завишени изисквания при спазването на обществения ред. В случая наложеното наказание е определено както без да се съобразят обстоятелствата, при които е извършено, както бе посочено и по-горе, така и цялостното поведение на служителя по време на службата му в системата.. Макар заповедта да съдържа изявление, че тези данни са съобразени, всъщност цялостна оценка на поведението на държавния служител не е направена от дисциплинарно наказващия орган. В оспорената заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства, несъмнено е, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е възможно да бъде сторено единствено въз основа на конкретен и задълбочен анализ на установените факти и обстоятелствата, при които те са се проявили, като в резултат на този анализ се формира извод, че съответното на деянието наказание е именно „уволнение“, а не например някое от другите предвидени в закона по-леки санкции. Следователно и при съобразяване с цялостното поведение на служителя по време на службата му се налага извод, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на целта на закона.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид, че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, в полза на същия следва да се присъдят такива по представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 910.00 (деветстотин и десет) лева - доказано заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие в размер на 900 лева и 10 лева за заплатена държавна такса, които следва да се поемат от юридическото лице, в структурата, на което е административният орган, а именно – Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министерство на правосъдието. Съдът, съобразявайки правната и фактическа сложност на разглеждания казус, броя на проведените по делото заседания и извършените процесуални действия, както и Решение от 15.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, намира за неоснователно направеното възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК А. съд – Благоевград