Решение № 26 от 12.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2971/2023 г.

Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК. С присъда от 05, 12.2022г. по НОХД № 1418/2019г. на СРС, НО, 147 състав съдът е признал подсъдимия А. С. А. за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 308 ал.7 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Постановено е също приобщените по делото веществени доказателства принтер марка „ HP”, модел „ Laser Jet ср 1525 N color”, със сериен номер № •••••••; преносим компютър марка „ Sony Vayo”, сив на цвят, със сериен номер № C100JXLH, с твърд диск марка „ HITACHI“ със сериен № KCH2NYWK, преносим компютър, марка „ Acer” със сериен номер № NXMI2EX1922455I266plj601 V да бъдат върнати на А. С. А., а веществените доказателства - преносим компютър, марка „ Фиджицо“, Сименс Амило Про, сер.номер DW1TFSFM703097304, залепен с лепенки на ИКТ-МВР, със захранващо-кабел, черен на цвят, настолен компютър с надпис на преден капак SP Super power - да бъдат върнати на К.Г.И.. Постановено е също приобщените по делото веществени доказателства- запечатани оптични носители-дискове, както и ВДС, изготвени чрез използването на СРС, диплома за средно образование серия А - 13, № 025378, per. № 21 - 4/ 27. 06. 2013 г. на името на В.Ю.К., един брой лист с изписани на него данни за В.Ю. К. и един брой снимка на В.Ю. К.; лист, бял на цвят, със залепен на него лист със снимка на лице от мъжки пол- да останат по делото до срока, предвиден за неговото съхранение. Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпил протест от прокурор при СРП. В същия се иска отмяна на протестираната присъда като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В протеста си депозиралият го прокурор изразява становище, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадения протест до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция. В закрито заседание, проведено на 31.05.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция. Въпреки това в хода на въззивното производство бе открито въззивно съдебно следствие, в хода на което бяха приети множество справки от МОН и КАТ, касаещи инкриминираните документи. В хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста и изрази становище, че от представените в хода на въззивното съдебно следствие доказателства се установява, че подсъдимият е държал материали, за които е знаел, че са послужили за съставяне на неистински документи за завършено средно образование. А с оглед на това моли съда да отмени протестираната присъда като вместо нея постанови нова, с която да бъде осъден подсъдимия за извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Защитникът на подсъдимия, адв. Б. заяви, че подаденият протест е неоснователен и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и постановена след анализ на всички събрани по делото доказателства. Като основен довод за това изтъква липсата на доказателства относно знанието на подсъдимия да е държал посочените от прокурора материали. А в подкрепа на доводите си защитникът изтъква, че от изготвените по делото техническа и компютърно техническа експертизи не става ясно от кого са изготвени инкриминираните документи. В правото на лична защита и предоставената му последна дума, подсъдимият А. А. заяви, че поддържа казаното от адвоката му и моли също протестираната присъда да бъде потвърдена. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав след като обсъди доводите в депозирания протест на прокурор от СРП, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното: На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна е тази, приета от първоинстанционния съд, а именно: Подсъдимият А. С. А. е роден н••••••• в гр. София, живее в гр. София Български гражданин е, с висше образование, осъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият А. С. А. и св. К.И. се познавали помежду си и подържали приятелски отношения. През 2013 г. в ГДБОП - МВР се водело разследване срещу лица, занимаващи се с дейности, свързани с изготвяне и разпространение на неистински официални документи. За тази цел били приложени специални разузнавателни средства - „ проследяване” и „ подслушване” спрямо А. С. А. и св. К.И.. На 28. 02. 2013 г. подс. А. отишъл до адреса на св. К.Г.И. в ж. к. „ •••••••••, когато бил задържан от служители на ГДБОБ-МВР. За времето от 11. 40 ч. до 12. 00 ч. било извършено претърсване и изземване на лек автомобил марка „ Фиат”, модел „ Пунто” с per. № •••••••, управляван от подс. А. А. и паркиран пред жилищния блок на св. И. При извършеното действие по разследването в жабката пред предна дясна седалка бил намерен и иззет един лист, бял на цвят, със залепен на него лист със снимка на лице от мъжки пол. С протокол за доброволно предаване подс. А. предал един брой диплома за средно образование серия А - 13, с номер № 025378 на името на св. В.Ю.К., един брой лист с изписани на него данни за св. К. и един брой снимка на св. К.. За предадените от него вещи в протокола за доброволно предаване поде. А. посочил: „ намерих ги, не са мои“. За времето от 13. 05 ч. до 13. 40 ч. на 28. 02. 2013 г. било извършено претърсване и изземване в апартамент в ж. к. „ ••••••• обитаван от майката на поде. А.. При извършеното действие по разседването от трапезария, в шкаф били намерени и иззети един брой принтер марка „ HP”, модел “Laser Jet ср 1525 N color”, със сериен номер № ••••••• и два броя преносими компютри: „ Sony Vayo”, сив на цвят, със сериен номер № C100JXLH, и марка „ Acer” със сериен номер № NXMI2EX1922455126671601V. За намерените вещи в протокола за претърсване и изземване поде. А. посочил, че принтерът и преносим компютър „ Sony Vayo” били негови, а компютърът „ Acer” -на майка му. В хода на разследването била назначена и изготвена компютърно - техническа експертиза на намерените и иззетите два броя преносими компютри „ Sony Vayo”, сив на цвят, със сериен номер № C100JXLH, и марка „Acer” със сериен номер № NXMI2EX1922455126671601V. Съгласно заключението й твърдият диск с марка „ HITACHI” на намерения и иззет преносим компютър „Sony Vayo” бил организиран в два логически дяла. Върху него била инсталирана операционна система „ Microsoft Windows ХР”. За последно системата била използвана на 27. 02. 2013 г. Върху изследвания твърд диск били инсталирани програмни приложения „ Corel Draw Graphics 11” и „ Adobe Photoshop CS” за обработка на графични изображения и предпечатна подготовка. Върху първия логически дял в папка с наименование „ WINDOWS” била намерена изтрита подпалка с наименование „ Н”, от която били възстановени 103 изтрити файлове с разширения „ cdr” / за файлове, създадени програмен продукт Corel Draw/ и „ jpg”, които съдържали изображения, свързани с дипломи, за които не могло да бъде установено мястото, от което са изтрити. Върху втория логически дял в системна папка D/RECYCLER/S-1-5 21- 682003330-746137067-1343024091/ бил намерен изтрит файл Dd3.txt/, в който се съдържали лични данни. При изтрИ.нето на даден файл с клавиш DEL самият файл се премествал в посочената папка, като по подразбиране се давало име от такъв тип/. Върху твърдия диск марка „ШТАСШ” със сериен № KCH2NYWK били инсталирани драйвери за периферни устройства HP LaserJet Professional CP1520 Series и Canon IP 4900 SERIES. По делото е назначена и изготвена техническа експертиза на предадената от поде. А. диплома за средно образование Серия А-13, № 025378, Per. № 21-4/ 27 юни 201 З^ииздадена на името на св. В. Ю. К. от 22 СОУ „Г. С. Раковски”, гр. София. Съгласно заключението, представената диплома представлявала неистински документ. Дипломата не била отпечатана с представения за изследване иззет принтер марка „ HP”, модел “ Laser Jet ср 1525 N color”, със сериен номер № ••••••• като по същия не се установили следи, които да свидетелстват, че с него са отпечатани неистински официални документи В хода на разследването била назначена и изготвена графическа експертиза на предадения с протокол за доброволно предаване от поде. А. лист хартия с изписан ръкописен текст, започващ с думите „ 22 СОУ Г. С.....” и завършващ с думите „....завър. 2013”, съдържащ лични данни за св. В. К.. Съгласно заключението й, ръкописният текст, започващ с думите „ 22 СОУ Г. С.....” и завършващ с думите „ Физ. възпитание -6”, бил изписан от св. В.Ю. К.. Ръкописният текст, находящ се на последния ред със съдържание „завър. 2013“, не бил изписан от св. В.Ю. К., К.И. или поде. А. А.. Приобщена е и справка от Директора на 22 СОУ „ Г. С. Раковски“, видно от която в повереното й училище не се обучавала ученичка В.Ю. К. и за нея не била издавана диплома за завършено средно образование. Въззивната съдебна инстанция се съгласява е изводите на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствен анализ. Районният съдия е съпоставил показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели е оглед на тяхната достоверност, базирайки се на тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността, последователността и съответствието им с останалия по делото доказателствен материал. Поради това, липсва едностранчивост във възприемането на едни показания и голословно отхвърляне на други. Напротив, видно от мотивната част на изложението на СРС, същият е дал ясен и недвусмислен отговор на въпросите относно относимостта и логичността в показанията на всеки един от разпитаните свидетели. Към обсъдените от първоинстанционният съд доказателства, събрани в първоинстанционното съдебно следствие следва да се добавят и доказателствата, приети във въззивното съдебно следствие. В този смисъл следва да се отбележи, че от постъпилите няколко справки от МОН се установи, че част от инкриминираните дипломи за средно образование, посочени в обвинителния акт като неистински, всъщност представляват издадени по съответния надлежен ред документи, които отразяват реалното дипломиране на посочените в тях лица. А това са следните дипломи: с рег. № 3272/18, 06, 2002г., издадена на И.н Г., с рег. № 96817/23, 11, 2007г., издадена на Б.Г., При така установеното при анализа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че по делото не е установено по несъмнен и категоричен начин, изискуем от разпоредбата на чл. 303. ал.2 от НПК подсъдимият А. А. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 308, ал. 7, пр. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК. От обективна страна действително не е установено подсъдимият А. А. на 28. 02. 2013 г. в гр. София, в лек автомобил марка „ Фиат“, модел „ Пунто“ с per. № •••••••, паркиран в ж. к. „ ••••••• и в жилище -5 апартамент № 30, находящо се в ж.к. „ Овча купел”, ул. „ ••••••• да е държал материали, за които да е знаел, че са послужили за съставяне на неистински официален документ по чп. 308, ал. 2 НК /документ за завършено образование/, и оръдия, за които знаел, че са предназначени за съставяне на неистински официални документи по чл. 308, ал. 2 НК/ документи за завършено образование и придобита квалификация /, като в лек автомобил марка „ Фиат“, модел „ Пунто“ с per. № •••••••, паркиран в ж. к. „•••••••, държал материали, един брой лист с изписани на него данни за В.Ю. К. и един брой снимка на В.Ю. К., за които знаел, че са послужили за съставяне на неистински официален документ за завършено образование - диплома за средно образование серия А - 13, № 025378, per. № 21 - 4/ 27. 06. 2013 г. на името на В.Ю.К. и в жилище - апартамент № 30, находящо се в ж.к. „ Овча купел”, ул. „ ••••••• държал оръдия - един брой принтер марка „ HP”, модел „ Laser Jet ср 1525 N color”, със сериен номер № ••••••• и един брой преносим компютър марка „ Sony Vayo”, сив на цвят, със сериен номер № C100JXLH, с твърд диск марка „ НГГАСШ“ със сериен № KCH2NYWK и капацитет 55, 9 GB с инсталирани програмни приложения Corel Draw Graphics 11 и Adobe Photoshop CS.3a обработка на графични изображения и предпечатна подготовка на 103 файла с разширение, , .cdr” (за файлове създадени с програмен продукт CorelDraw) и „.jpg”, които съдържат свързани с дипломи изображения, за които да е знаел, че са предназначени за съставяне на неистински официални документи за завършено образование и придобита квалификация- за престъпление по чл. 308, ал. 7, пр. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че предмет на престъплението по чл. 308, ал.7 от НК са предмети, материали и оръдия, които са предназначени или послужили за материална подправка на особените документи, посочени в ал.2 на същия чл. 308 НК, документи за завършено образование и за придобита квалификация. Първата форма на вмененото спрямо подсъдимия престъпно деяние включва държане на инкриминираните оръдия - един брой принтер и един брой преносим компютър, които според ОА са били предназначени за съставяне на неистински официални документи за завършено образование и придобита квалификация. Характерно за тази форма на изпълнителното деяние е, че самата материална подправка следва да се осъществява от друго лице, а не от дееца. В противен случай, като осъществява фактическа власт върху средства за бъдещо осъществяване на материална подправка на документ, деецът всъщност набавя средствата за извършване на намисленото от него престъпление (по чл. 308, ал. 1-4 от НК) и дейността му представлява приготовление по чл. 308. ал. 5 от НК, а не такава по чл. 308, ал. 7 от НК. Ето защо, в конкретния случай следва да бъде безспорно установено, че инкриминираните оръдия са били предназначени за извършване на материална поправка на документи от трето лице, различно от подсъдимия. И именно това обстоятелство не е установено от събраните по делото доказателства. А това е така, тъй като посочените в обвинителния акт принтер и преносим компютър са иззети от апартамент в ж. к. „ Овча купел”, ул. •••••••, обитаван от майката на поде. А., като достъп до последните са имали както подсъдимия, така и неговата майка. Отделно от това, по делото не са събрани каквито и да е доказателство, че същите са били предназначени трети лица, различни от подсъдимия, да извършват с тях материална подправка на документи, нито пък са установени такИ. трети лица. На следващо място, правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че не всяко държане на оръдия за документна подправка реализира състава почл. 308, ал. 7 от НК, доколкото конкретно инкриминираните принтер и компютър представляват предмети с универсално предназначение. Законодателят е инкриминирал само онези от случаите, при които деецът категорично знае действителното предназначение на предмета на престъпление. В тази връзка от субективна страна на престъплението вината на дееца следва да бъде изведена по категоричен и несъмнен начин от поведението на дееца и събраните по делото доказателства. А именно от анализа на тези доказателства не се извежда подобно знание. Нещо повече, от заключението на назначената по делото техническа експертиза се установява, че една от инкриминираните документи, а именно диплома за средно образование Серия А-13, № 025378, Per. №21-4/27 юни 2013'г., издадена на името на св. В.Ю. К. не е била отпечатана с представения за изследване иззет принтер марка „ HP”, модел “ Laser Jet ср 1525 N color”, със сериен номер № •••••••, като по същия не се установяват следи, които да свидетелстват, че с него са отпечатани неистински официални документи. Тоест, не може да се приеме за установено и то по изискуемия от законодателя несъмнен начин, че инкриминираният принтер марка „ HP”, модел „ Laser Jet ср 1525 N color”, със сериен номер № ••••••• представлява „оръдие“, предназначено за материална подправка на документи. Отделно от горното, по делото липсват каквито и да е доказателства, които да установяват, че подсъдимият е съзнавал, че съществува някакво трето лице и че именно то е използвало, или възнамерявало да използва намерения принтер за съставяне на официални документи с невярно съдържание. Действително, от заключението на техническата експериза се установява, че върху твърдия диск с марка „ HITACHI” на намерения и иззет преносим компютър „ Sony Vayo”, били инсталирани програмни приложения „ Corel Draw Graphics 11” и „ Adobe Photoshop CS”, с които е възможно да бъдат обработени графични изображения и да бъде извършена предпечатна подготовка. Липсват, обаче, доказателства, че именно с посочените програмни приложения са изработени процесните файлове, съдържащи дипломи на инкриминирания компютър изобщо, липсват и доказателства това да е било сторено от подсъдимия или от трето лице. Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд и относно липсата на събрани несъмнени доказателства за осъществяването от страна на подсъдимия А. А. и на втората форма на изпълнителното деяние, което му е вменено съгласно обвинителния акт, а именно, че последният е държал материали- един брой лист с изписани на него данни за В.Ю. К. и един брой снимка на В.Ю. К., за които да е знаел, че са послужили за съставяне на неистински официален документ за завършено образование - диплома за средно образование серия А - 13, № 025378, per. № 21 - 4/ 27. 06. 2013 г. на името на В.Ю.К.. Правилно първоинстанционният съдебен състав е отбелязал, че характерно за тази форма на изпълнителното деяние е, че деецът държи вещи, послужили вече за материална документна подправка, която може да бъде извършена както от самия него, така и от друго лице и не всяко държане на материали за документна подправка реализира състава по чл. 308, ал.7 от НК. Като завишаващи обществената опасност прояви законодателят е преценил само онези от случаите, при които деецът категорично знае действителното предназначение на предмета на престъпление или неговата минала употреба при вече осъществена документна подправка. И емнно досежно това знание от страна на подсъдимия по делото не са събрани каквито и да било доказателства. По делото липсват и доказателства, че подсъдимият е съзнавал, че предаденият от последния лист с изписани на него данни за В.Ю. К. и един брой снимка на В.Ю. К. са били използвани за съставянето на неистинската диплома за средно образование. При правилно извършения доказателствен анализ първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 308, ал.7 от НК като в този смисъл правилно го е признал за невинен по повдигнатото му обвинение и го е оправдал изцяло. А с оглед на този процесуален резултат правилно първоинстанционният съдебен състав е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата и е върнал приобщените по делото веществени доказателства да бъдат върнати на лицата, от които са били иззети, както следва: принтер марка „ HP”, модел „ Laser Jet ср 1525 N color”, със сериен номер № •••••••; преносим компютър марка „ Sony Vayo”, сив на цвят, със сериен номер № C100JXLH, с твърд диск марка „ HITACHI“ със сериен № KCH2NYWK, преносим компютър, марка „ Acer” със сериен номер № NXMI2EX1922455I266plj601 V - на А. С. А., а веществените доказателства - преносим компютър, марка „ Фиджицо“, Сименс Амило Про, сер.номер DW1TFSFM703097304, залепен с лепенки на ИКТ-МВР, със захранващо- кабел, черен на цвят, настолен компютър с надпис на преден капак SP Super power - на К.Г.И.. Също правилно е постановил останалите веществени доказателства- запечатани оптични носители-дискове, както и ВДС, изготвени чрез използването на СРС, диплома за средно образование серия А - 13, № 025378, per. № 21 - 4/ 27. 06. 2013 г. на името на В.Ю.К., един брой лист с изписани на него данни за В.Ю. К. и един брой снимка на В.Ю. К.; лист, бял на цвят, със залепен на него лист със снимка на лице от мъжки пол- да останат по делото до срока, предвиден за неговото съхранение. При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата. Воден от горното и на основание чл. 334, т.6, вр. чл.338 от НПК Софийски градски съд