Решение № 28 от 24.7.2020 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 127/2020 г.

Производство по реда на чл.431 ал.2 вр. чл.313 и сл. от НПК. С Определение № 62/2020г., по ЧНД №94/20г., ТРС е наложил принудителна медицинска мярка по чл.89 б.“б“ НК спрямо Г.Г.Б., а именно принудително лечение в обикновено психо-неврологическо заведение - ДПБ-Бяла, за срок от 6 месеца. Задължил директора на болницата, в 14- дневен срок преди изтичане на срока по чл.91 ал.2 НК, да депозира мнението си ведно с експертно заключение, с оглед упражняването на съдебен надзор върху лечението. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Б., който в саморъчно изписаната жалба е изразил несъгласие с постановеното решение. Редовно призован, жалбоподателят не се явява. Служебният назначеният му защитник не поддържа жалбата. Въз основа на мнението на експерта изразява становище, че с оглед психическото състояние на Б. и съмнението за инсулт е в интерес на здравето му да бъде лекуван. Представителят на ОП счита, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите на чл.314 НПК констатира: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: Предложеният е многократно осъждан. Лекуван в ДПБ-Бяла доброволно и принудително. Последното лечение е проведено в периода 22.02.2017 г. - 11.08.2017 г. с диагноза „Параноидна шизофрения, епизодично протичане, с прогресиращ личностен дефицит”. Живее сам. По ДП №362 ЗМ 24/2020г. по описа на РУ-Тутракан е установен като извършител на престъпление по чл.194 ал.1 НК. С постановление от 08.05.2020г. прокурор от РП-Тутракан е прекратил наказателното производство по ДП №362 ЗМ 24/2020г. по описа на РУ-Тутракан, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.5 НПК, като е приел, че Б. е извършил престъплението в състояние на невменяемост. От заключението на СПЕ е видно, че Г.Б. страда от Параноидна шизофрения, епизодично протичане, с прогресиращ личностен дефицит. Пореден пристъп с халюцинаторно-параноиден синдром. Състоянието се приравнява на продължително разстройство на съзнанието, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди. Вещото лице не констатира съществена промяна в състоянието му. Поддържа мнението за наличие на пореден пристъп с халюцинаторно-параноиден синдром, обосновава необходимост от принудително лечение в ДПБ - гр. Бяла. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са дали основание на съда да приеме, че поведението на предложения е агресивно и заплашително. Така възприетата от ТРС фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на производството доказателства. Въз основа на така установеното, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено в състояние на невменяемост, поради което предпоставките по чл.89 НК са налице. Правилно е индивидуализирана и вида на наложената принудителна мярка. След като лицето живее само, то няма как да бъде поставено под грижи на близките. Същевременно липсват доказателства, че той е особено опасен за обществото и близките си, за да бъде наложена най-тежката такава мярка. Ето защо наложената мярка по чл.89 б.“б“ НК напълно съответства на необходимостта от болнични грижи и лекуване по принудителен ред, съобразно чл.90 ал.1 НК. Водим от горното, Силистренски окръжен съд