Решение № 1338 от 19.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 261399 от 02.12.2023 г. на СГС, І-23 с-в, по гр. д. № 11072/2019 г. е отхвърлен предявения от В. С. П., ЕГН •••••••••• -конституирана като наследник по завещание на Д. В. К., ЕГН ••••••••••, починала в хода на процеса, срещу С. П. Н., ЕГН: ••••••••••, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 129, том I, дело № 128/97 г. на нотариус И. Н., първи нотариус при СНС, с което Д. В. К., ЕГН ••••••••••, дарява на дъщеря С. П. Н., ЕГН: •••••••••• следния недвижим имот: апартамент № 25, находящ се в гр. •••, ж.к. •••, бл. •, вх. •, ет. •, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения и два балкона с обща площ от 91. 11 кв. м., при съседи на апартамента: изток - улица Опълченска; запад - жилищна сграда; север - апартамент № 6, собственост на В. Х. И.; юг - апартамент № 96 собственост на Д. А. Б., заедно със зимнично помещение № 59 с обща площ от 7.64 кв.м., при съседи: изток - коридор на мазетата; запад - двор на сградата; север — стълбище, юг - мазе № 58, собственост на Д. Б. С. и И. Д. С., и таванско помещение с обща плащ от 6.43 кв. м., при съседи: изток - коридор на таваните; запад - двор на сградата; север - таван № 72, собственост на Д. А. С.; юг - таван № 70, собственост на Л. И. Л. и В. М. Л., заедно с плилежащите му 1. 137 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващи имоти с пл. №№ 12, 13, 14, 15 и част от имот пл. №11, попадащи в парцел I от стар кв. 781 и имоти пл. №№ 11, 12, 14 и част от имот пл. № 13, попадащи в парцел II от стар кв. 780 в м. ••• по плана на гр. София при съседи на д. място: изток улица Опълченска, запад - двор на сградата, север - улица Харалампи Карастоянов, юг - улица Кавала, поради отказ на дарената да даде на дарителката издръжка, от която се нуждае. Ищцата е осъдена за заплащане на разноски п делото. Въззивна жалба срещу решението е подала ищцата В. С. П., чрез представителя си. В жалбата се поддържа, че неправилно, решаващият състав в мотивите си е приел нищожност на нотариалното завещание, с което тя се легитимира като универсален наследник на първоначалната ищца като е посочил, че това завещание е строго формален акт и липсата на подпис, съгласно императивната разпоредба на чл. 578, ал. 1 и 2, вр. чл. 579, ал. 1, вр. чл. 580, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 24 от ЗН води до неговата нищожност. Оспорва изложеното от съда, че искът за отмяна на дарението в полза на ответницата, по чл. 227, б. „в“ ЗЗД, е неоснователен, понеже е предявен от лице без материално - правна легитимация. Поддържа подробни съображения, че изводът за неидентичност на третия отпечатък положен от завещателката, с другите два, не намира подкрепа в приетата по делото съдебно - дактилоскопска експертиза, в която са изследвани и трите положени отпечатъка. От експертизата става ясно, че и трите отпечатъка са годни за идентификация, въпреки, че и трите изследвани отпечатъка са с ниско качество, тъй като завещателката Д. К. е страдала от болест на Паркинсон и тремор минор. Според експертизата, отпечатъците на молбата до нотариуса и на 2-ра страница от нотариалното завещание са идентични, което означава, че са положени от едно и също лице. За отпечатъкът на стр. 3-та от завещанието е посочено, че не може да се извърши идентификационно изследване с другите два отпечатъка, защото при снемането на отпечатъците индивидуалните признаци се намират в зона различна от зоните с признаци на другите два отпечатък, но никъде в заключението не е направен извод, че отпечатъците не принадлежат на едно и също лице. Единствено е посочено, че отпечатъкът от молбата и отпечатъкът на 2-та стр. не може да се сравняват с този на 3-та страница, защото индивидуалните им белези са в различни зони. Поддържа, че от завещателния акт става ясно чии са положените отпечатъци. Очевидно е, че те са положени пред нотариуса по реда предвиден в ГПК и принадлежат на завещателката. Счита, за необоснован извода на СГС в обратния смисъл. Оспорва изцяло изводите на СГС, че двата отпечатъка положени върху нотариалното завещание не са идентични и не принадлежат на едно и също лице, тъй като те не съответстват на събраните доказателства. Поддържа, че съдът неоснователно е отхвърлил иска само на това основание, без да обсъжда наличието на останалите предпоставки за отмяна на дарението и останалите събрани в производството доказателства. Счита, че искът е основателен и по същество, като моли да се отмени решението и искът да се уважи. Претендира разноски съгласно списък. Не прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Въззиваемата страна - ответницата С. П. Н., чрез представителя си, оспорва жалбата в подробен писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че преди да изследва дали са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за разваляне на дарението, направено от починалата в хода на първоинстанионното производство Д. К. в полза на дъщеря й С. Н., съдът законосъобразно е съобразил, че следва да се произнесе по материалноправната легитимация на встъпилата в процеса по силата на универсално завещание В. П.. Правилно съдът е изследвал възражението й за нищожност това завещание на основание чл. 24 ЗН. Излага подробни съображения, че от заключението на вещото лице и от отговорите, дадени от него в съдебно заседание на 18.11.2022 г., съдът е направил правилния извод, че не може да бъде безспорно установено, че положеният в нотариалния акт отпечатък, вместо подпис, принадлежи на Д. К.. Правилно съдът е приел, че не може да се докаже по категоричен и недвусмислен начин кой от двата отпечатъка е на Д. К. - дали този под молбата до нотариуса или този под завещанието. Обоснован е извода, че нотариалният акт не е подписан от завещателката, а от там е нищожен. Сочи, че нотариалното завещание е строго формален акт, а липсата на подпис или наличието на съмнение дали има положен такъв подпис или отпечатък го правят нищожно предвид разпоредбата на чл. 578 ал. 1 и 2, вр. чл. 579 ал. 1, вр. чл. 580 ал. 1 и 6 ГПК, вр. с чл. 24 ЗН. Поддържа доводи, че с приетата пред СГС дактилоскопна експертиза е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт за съставяне на завещание, въпреки показанията на свидетелите В. В. и В. М., че Д. К. е положила отпечатък в завещанието. Излага също, че действително свидетелките са видели Д. К. да полага пръстов отпечатък, но той не е бил вместо подпис, а е положен на страница втора от нотариалния акт, поради което акта не може да се приеме за подписан. Сочи, че по делото е безспорно доказано само, че два от отпечатъците са на Д. К., но не е доказано, че Д. К. е подписала с отпечатък завещанието. При това на може да се приеме за безспорно, че нотариалният акт е подписан от Д. К.. Излага и подробни съображения за нарушения в процедурата в чл. 24 ал. 3 ЗН, която посочва в каква последователност се следват съответните действия от нотариуса, като поддържа, че не е спазено изискването завещателят сам да укаже причината, поради която не може да се подпише под завещанието и нотариусът да е отбелязал това негово изявление преди прочитане на завещанието. Счита, че неспазването на последователната процедура също води до нищожност на нотариалното завещание - чл. 42, б. „б“ ЗН. Дори да приемете, че Д. К. е положила отпечатъка си вместо „подпис" под завещанието поддържа, че тя не е била в състояние да разбира смисъла и значението на постъпките си към този момент, като се позовава на медицинската документация, приета пред СГС. Ако се приеме, че завещанието легитимира ищцата като наследник на починалата дарителка, по същество поддържа, че не се доказват предпоставките за отмяна на дарението по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Излага подробни доводи, че това основание за отмяна изисква изпадане на дарителя в трайна, а не инцидентна нужда, дарителят да няма собствени средства за съществуването си, както и да е отправено искане до надареното лице и да е получен отказ последното да даде поисканата издръжка. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждае от такава, задължението на дарения остава морално и неизпълнението му не е основание за отмяна на дарението. Установяването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца, а такова пълно и гладно доказване по смисъла на чл. 154 ГПК не е проведено в производството. Поддържа също, че по делото е безспорно тежкото здравословно състояние на Д. К. преди смъртта й, което има траен и необратим характер, но ищцата не е доказала конкретната сума, необходима за покриване специфичните й нужди, както и тя, като надарена, да е имала възможност да я предоставя на ищцата и въпреки това да не я е предоставяла. По същество дарението е безвъзмезден, едностранен акт, който не създава за надарения задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си. Позовава се на ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. №1/2013 год. на ОСГК на ВКС, като счита, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако, поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случая не е налице отказ на надарения да предостави издръжка, доколкото са установени обективни причинни - липса на достатъчно средства. От доказателствата, в това число СИЕ, е установено затрудненото й материално положение, а възприетите морално-етични норми на обществото не допускат дареният да бъде поставен в положение на рисково оцеляване. Поддържа и и доводи, че по делото се установява, че е участвала в издръжката на своята майка и я е подпомагала. Сочи, че от свидетелските показания се установява възпрепятстване от страна на В. П. на контактите й, както и тези на сина й А., с дарителката Д. К.. Ищцата В. П. е възпрепятствала ответницата да положи грижи, респ. да предоставя издръжка на майка си, която сама се е поставила в невъзможност да й бъдат оказвани нужните грижи. Счита също, че отмяната на дарението е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма, каквото обстоятелство не е доказано по делото. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси свързани със законосъобразността на решението съдът е ограничен от доводите в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Въззивният състав намира, че решението е постановено след описване на приетите пред СГС писмени и гласни доказателства, при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към мотивите на СГС, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди основно доказателствата касаещи спорните по делото въпроси, пренесени във въззивното производство и във връзка с направените възражения от страните. СГС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД - за отмяна на дарение поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжката, от която той се нуждае. От фактическа страна по делото не е спорно и се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том I, дело № 128 от 16.01.1997 г., първоначалната ищца Д. В. К. е прехвърлила безвъзмездно на ответницата и нейна дъщеря С. П. Н. недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. •••, ж. к. „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, описан подробно в акта. Според посоченото в акта, дарителката е запазила правото на ползване върху целия имот докато е жива. Според препис-извлечение от акт за смърт, първоначалната ищца Д. В. К. е починала на •••••••• г. С нотариално завещание № 1, том І, рег. № 284, дело 2 от 10.01.2020 г., на нотариус С. Т., № ••• на Н, с район на действие СРС, Д. В. К. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на В. С. П.. На база това завещание В. П. е конституирана на мястото на починалата ищца, с определение № 7643/14.04.2020 г. по делото на СГС. Доколкото, за да отхвърли иска СГС е разгледал първо действителността на завещанието, което легитимира В. П. като универсален наследник по закон на дарителката, преди да премине към обсъждане предпоставките за отмяна на дарението, следва да разгледа този спорен между страните въпрос, който е от основно значение за легитимацията на ищцата по спора. Действителността на саморъчното завещание е оспорена от ответницата от към неговата автентичност, както и при твърдения, че завещанието е недействително (унищожаемо) поради липса на съгласие от завещателката, която не била способна да разбира свойството и значението на действията си, да ръководи постъпките си и да действа разумно. Във връзка с така направеното оспорване пред СГС е прието заключение на съдебно – дактилоскопска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира. От него се установява, че дактилоскопният отпечатък, снет върху молба за акт за нотариално завещание от Д. В. К. до нотариус С. Т., рeг. № •••, както и отпечатъците, положени за завещател вместо подпис на трета страница върху Нотариално завещание акт № 1, т. 1, рeг. № 284, н. д. № 2 от 10.01.2020 г. и върху втората страница на нотариално завещание, в долния десен ъгъл, под печата на нотариуса, са годни за идентификация. Според заключението, дактилоскопният отпечатък, положен върху молба за изготвяне на нотариално завещание и отпечатъкът, положен върху втората страница на нотариалното завещание, в долния десен край, под печата на нотариуса, са идентични, т. е. положени са от пръст на едно и също лице. Вещото лице е посочило, че не може да бъде извършено идентификационно изследване между отпечатъка, положен за завещател вместо подпис на трета страница от нотариалното завещание и останалите два отпечатъка, тъй като индивидуалните признаци на този отпечатък се намират в зона, различна от зоните с признаци на двата отпечатъка. Вещото лице е посочило също, че не е възможно идентификационно изследване на 3-те броя отпечатъците и отпечатъците на Д. В. К. тъй като липсват сравнителни образци за изследване. Във връзка с дадения от вещото лице в първа инстанция отговор, който не е категоричен, пред въззивният съд е допусната нова съдебно - дактилоскопска експертиза, от две вещи лица от НИК при МВР. Експертите са се запознали с оригиналите на изследваните документи, които се намират при нотариус С. Т.. Тези вещи лица също потвърждават, че въпреки ниското качество, изследваните отпечатъци са годни за идентификация, каквото е становището и на експертизата, приета пред СГС. Според вещите лица не може с категоричност да се определи от кой пръст на коя ръка са снети отпечатъците, поради липса на сравнителни образци. Вещите лица са отговорили, че поради липса на сигурен, устойчив общ признак, не може да се направи сравнително изследване между отпечатъка от молбата за завещание, този на втора страница на завещанието и положения вместо подпис на трета страница. Също е дадено заключение, че дактилоскопските отпечатъци положени вместо подпис на молбата и на втора страница от нотариалното завещание, са снети от един и същ пръст на едно лице. Според тях дактилоскопския отпечатък на трета страница на завещанието, съдържа достатъчно по обем частни признаци, но в зона различна от зоните на другите два отпечатъка, поради което е невъзможно да се направи сравнително изследване между него и другите два отпечатъка, както и да се определи категорично от кой пръст и на коя ръка са взети отпечатъците. Поради липсата на възможност за снемане на сравнителни образци, тъй като завещателката К. е починала преди изготвяне на двете експертизи, и за изясняване механизма на изготвяне на нотариалното завещание, пред настоящата инстанция е разпитан като свидетел и нотариуса С. Т., от когото е изготвено и написано собственоръчно, под диктовката на завещателката, процесното нотариално завещание. Съдът намира, че показанията на нотариуса следва да се съобразят относно начина и последователността на действията при изготвяна на такива завещания от негова страна, доколкото последният не помни конкретното лице Д. К.. Според показанията на нотариуса, на когото в съдебно заседание е предявено завещанието, той е изготвил - написал лично и подписал нотариалният акт, на място, на адреса, на който се е намирала завещателката в дома – хоспис, където е била настанена, в присъствието на двама свидетели, посочени в акта. Свидетелят обяснява, че отива на място и обикновено със свидетелите, като записва това, което завещателят диктува. Ако лицето има физически увреждания или не може да се подпише поради тремор или претърпян инсулт, се полага отпечатък от палец или друг пръст на дясната ръка. Много рядко в неговата практика е полагал отпечатък от пръст на лява ръка. Той полага лично отпечатъците на лицата, носи си тампон на място. Ако лицето му заяви лично, че не може да подпише, поставя отпечатък и описва причината. Свидетелят дава показания, че не помни завещателката Д. К., нито страните, но е категоричен, че и в този случай е процедирал по същия начин: уверил се е, че завещателката разбира какво прави, записал е волята на страната и акта е подписан в присъствието на свидетелите, описано е защо завещателят не може да се подпише и е сложен пръстов отпечатък на лицето. Той обяснява, че пита изрично лицето „какво завещава и на кого и това ли е волята му“, както и че описва причината, заради която не може да се положи подпис. В случая в завещанието е описано че „завещателката полага отпечатък от палеца на дясната ръка поради силен тремор и болест“. Показанията на този свидетел се подкрепят и от показанията на свидетелите, разпитани пред първа инстанция - В. Б. М., съседка на починалата Д. К., която е подписала като свидетел завещанието и В. Д. В., която е работила в хоспис „Щастлив дом“ от 2015 г., където завещателката Д. К. е била настанена преди да почине. Според показанията на свидетелката М. тя е живяла в един блок с Д. К., в различни входове, но са се разбирали, за това я познава много добре. Според нейните показания от 2017 год. Д. е започнала да има проблеми, да получава силни кръвоизливи и е искала помощ от нея. През август 2018 г., през нощта, е паднала в тоалетната и си е извадила рамото. От тогава свидетелката е била неотлъчно до нея. Сочи, че освен дъщеря й и внука й, имала и още една роднина - племенница, която била в Индия и дошла в България, за да се грижи за Д. накрая. Свидетелката изтъква, че я е завела с Бърза помощ, кагота се е налагало и се грижела за нея – за къпане, пазаруване, готвене, личен лекар, настаняване в болници, аптеки, лекарства, слагала й инжекции три пъти на ден за болките и за кръвоспирането, всичко тя извършвала. Д. й казвала: „В., добре, че си ти“. Тя всичко споделяла с нея, цял ден са си говорили. Според наблюденията на свидетелката през този период дъщеря й не полагала никакви грижи за нея. При Д. идвал само внукът й А. с приятелката си. Някой път са се засичали, някой път не го е виждала изобщо. Един път присъствала когато внукът А. пазарувал на баба си за Коледа - кашкавал, сирене, салам. Той тъкмо бил започнал работа и бил взел първа заплата. Не може да каже колко близки били отношенията между баба и внук. Тя го обичала, защото го е отгледала. Той обаче не знаел какви лекарства пие, нито от къде да ги купува, нито кой е личния й лекар, нито превръзки от къде да купува. Пред нея Д. не е искала помощ от внука си. Свидетелката знае от починалата, че е била натъжена и разочарована от поведението на дъщеря си към нея и искала да развали дарението, което е направила. Тя дава показания, че племенницата е настанила Д. в хосписа, а дъщеря й не знаела изобщо къде е. Всеки ден са говорили за това, че иска да направи дарение на племенницата си, защото никой не се погрижил за нея. По повод завещанието дава показания, че е присъствала като свидетел и Д. била в съзнание, с ума си, говорела е ясно, не е имало проблем да комуникират с нея. Според нея е направила завещанието в пълно съзнание. Тя лично поставила отпечатък от палеца си пред нея, защото имала паркинсон и ръката й треперела. Относно фактите по изготвяне и подписване на завещанието е дала показания я свидетелката В. Д. В., която от 2015 г. работи като санитар - болногледач допълнително в хоспис „Щастливия дом“ и е познавала Д. К.. Според нея в хосписа я е довела племенницата й В. в края на 2019 г. Тя била техен пациент, била в доста тежко физическо състояние, но психически била много добре и адекватна. Тя имала много заболявания, имала диабет, имала онкологична заболяване, правела кръвоизливи, давали й „децином“ за спиране на кръвоизлива, имала тремор, паркинсон, високо кръвно налягане. Сближили се с Д.. Според нея за деменция дума на може да става въпрос. Д. я споделяла за проблемите, които имала с дъщеря си, която се настроила враждебно към нея, когато е разбрала, че е осиновена. Спомня си, че когато В. довела Д. в хосписа, тя искала да говори с дъщеря си и да й каже, че има нужда от помощ. Според свидетелката отношението на В. към Д. било като дъщеря към майка. В. идвала през ден в хосписа, носела домашно приготвена храна, защото те по това време били на кетъринг, а Д. не одобрявала тяхната храна и затова поръчвала на В. какво да й сготви. Според свидетелката В. плащала на рехабилитатор и масажистка, която показвала на В. как да й прави масажите и В.. Д. дошла в края на ноември 2019 г., а починала февруари 2020 г., около три месеца е била в хосписа. В. довела нотариус Т., пред когото Д. е заявила, че абсолютно съзнателно, адекватно сбъдва мечтата си, желанието си да завещае апартамента на В.. Свидетелката е била на работа когато дошъл нотариусът. Присъствала през цялото време на разговора с нотариуса и изготвяне на завещанието. Нотариусът провел предварителен разговор с Д.. Той се уверил в нейното стабилно психическо състояние. Тя не можела да постави подпис, защото имала силен тремор и паркинсон, ръцете й треперели. Взела химикалката, видяло се, че няма да стане и за това поставила пръстов отпечатък. Съдът не взема предвид показанията на тази свидетелка, които представляват преразказ по разкази на починалата Д. К. за живота й, тъй като свидетелката няма непосредствени впечатления и не е била свидетел на разказаното от нея. Обстоятелството, че последната свидетелка работи в хосписа, където е починала завещателката се потвърждава и от показанията на И. Г. Ф., който е управител на хосписа. Свидетелят си спомня пациента Д. К., но не може да каже дали са я посещавали и кои лица. В негово присъствие не е идвал нотариус при тази пациентка и е било уместно да му се обадят. Допуска, че може да е идвал нотариус, без да му се обадят, ако не е бил тогава на разположение. По повод психическото състояние на завещателката и във връзка с оспорването, че не е разбирала свойството и значението на извършеното от нея, от приетите пред СГС заключения на СМЕ не се установява тя да не е осъзнавала значението на постъпките си. Според вещото лице вътрешни болести и кардиология лекарствата, които е приемала постоянно Д. К. нямат психотропно действие. Д. К. е страдала от есенциален тремор (на минор), който се усилва при психоемоционален стрес. Вещото лице е дало становище, че пациентката е била в състояние да разбира свойството и значението на направеното завещание, въпреки множеството си тежки заболявания, които се установяват от останалите приобщени медицински документи и от заключенията на другите две СМЕ изследвало здравословното състояние на завещателката. При така обсъдените писмени и гласни доказателства, по възражението за недействителност на завещателното разпореждане на Д. К., съдът намира следното: Съгласно разпоредата на чл. 42, б. „б.“ от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 ЗН. Оспореното от ищеца завещание е нотариално по смисъла на чл. 24 от ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от нотариуса, завещателя и свидетелите. Наведеният от ответницата довод, че поставения отпечатък от палец вместо подпис не е поставен от завещателя по същество представлява оспорване на автентичността на завещанието. Следва да се посочи, че нотариалното завещание, като официален свидетелстващ документ, има обвързваща съда формална доказателствена сила по смисъла на чл. 143 ГПК, поради което тежестта да докаже, че представеният документ е неавтентичен пада върху страната, която го е оспорила. Същото се ползва с формална докзателствена сила относно факта на изявлението на нотариуса, че завещателят е бил лично пред него и че е направил изявление, което е възпроизведено в завещанието, както и че това е станало в присъствието на посочените свидетели и че завещанието е прочетено в присъствието на завещателя и свидетелите. Условие за действителността на завещанието е същото да бъде подписано от завещателя - чл. 24, ал. 2 от ЗН. Според чл. 579, ал. 2 от ГПК ако някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост (болест), приложение намира чл. 189, ал. 1 от ГПК и документът вместо подпис носи отпечатък от десния палец. Във връзка с възраженията на ответницата, поддържани и в настоящото производство следва да се посочи, че липсата на удостоверяване от нотариуса за причините за неполагане на ръкописен подпис, не е основание да се приеме, че завещанието е нищожно, защото такова удостоверяване по силата на чл. 189, ал. 1, изр. второ ГПК се налага само в случай, че е невъзможно поставянето на отпечатък от палец. (в този смисъл решение № 79 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 4315/2021 г., ГК, І ГО на ВКС) Настоящата хипотеза не е такава. В случая се установява, че пръстов отпечатък е поставен от завещателката К. в присъствието на нотариуса и на двамата свидетели, единият от които е разпитан в производството. Нотариусът също така е удостоверил в текста на акта защо се налага поставянето на такъв отпечатък. При хипотезата на чл. 24, ал. 3 ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис. В този смисъл и като съобрази аналогичната разпоредба на чл. 579, ал. 2 от ГПК, настоящата инстанция намира, че при поставянето на отпечатък от палеца завещателя е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за подписване на нотариалното завещание. От всички писмени и гласни доказателства се установява, че завещателят е положил пръстов отпечатък в присъствието на двама свидетели и нотариуса, тъй като не е можело да се спази изискването за подпис. По отношение на това дали отпечатъкът принадлежи на лицето Д. К., настоящата инстанция намира, че следва да се съобразят освен двете заключения на съдебно – дактилоскопнските експертизи, приети пред СГС и САС, изготвени от вещи лица със съответната специалност, така и свидетелските показания, в това число на нотариуса, който е изготвил ръкописния текст на завещанието и пред когото е положен отпечатъка. Въззивният състав приема, че от събраните гласни доказателства в съвкупност, включително от разпита на нотариус Т., се установява както механизма на изготвяне на завещателното разпореждане, така и този на поставянето на отпечатъка от пръст на завещателката. Изводите не се разколебават от заключенията на експертизите, които не са категорични относно конкретния пръст, от който е взет отпечатъка, но установяват, че отпечатъците на молбата за изготвяне на завещанието и на втора страница на същото принадлежат на едно и също лице. От експертизите не следва извод, че отпечатъкът на трета страница е поставен от различно лице, тъй като експертите не са могли да отговорят с категоричност, от кой пръст е този отпечатък поради липса на сравнителен материал. Относно възраженията на ответницата, че към момента на съставяне на завещанието, завещателката не е могла да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, следва да се посочи, че това оспорване касае унищожаемостта на завещателното разпореждане, съгласно чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, а не неговата нищожност. В чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН е предвидено, че завещателното разпореждане е унищожаемо ако е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Това, съгласно чл. 13 ЗН, са лицата, които не са навършили 18 години, тези, които са поставени под пълно запрещение поради слабоумие, както и тези, които не са способни да действат разумно. От събраните писмени и гласни доказателства, не се установява, че към 10.01.2020 г. завещателката Д. К. е поставена под запрещение или че не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. Според писмените и гласни доказателства обсъдени в съвкупност, завещателката не е страдала от психично разстройство или деменция и е притежавала психична годност да разбира значението на постъпките си, а от там - да се разпорежда с имуществото си чрез завещание. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че възражението за унищожаемост на завещанието по смисъла на чл. 43, ал. 1 б. „а“ ЗН също е неоснователно. В обобщение, след преценка на всички обсъдени писмени и гласни доказателства в цялост, съдът намира, че не е проведено пълно и гладно доказване, по смисъла на чл. 154 ГПК, на възражението на ответницата за недействителност на завещателното разпореждане, което легитимира ищцата като наследник по закон на първоначалната ищца Д. К. било поради неавтентичност, било поради неразбиране на свойството и значението на извършеното. След като нотариалното завещание от 10.01.2020 г. оставено от Д. К. е действително, то е породило съответните правни последици и ищцата В. П. се легитимира като наследник по завещание на починалата. По съществото на основния спор - налице ли са предпоставките по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД - за отмяна на дарение, по нотариален акт № 129, том I, дело № 128/97 г., въззивният съд намира следното: По принцип задължението за даване на издръжка и помощ на дарителя от страна на надарения не е насрещно задължение в договора, доколкото по своето естество договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден. По този договор от надарения се очаква единствено благодарност. Отмяната на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД ме предвидена при пълно и главно доказване в производството на факти, сочещи на груба неблагодарност, при което задължението за даване на издръжка на дарителя от морално се трансформира в правно. Идеята е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката си, от каквито трайно се нуждае, но не е получил при поискване от надарения, въпреки, че последният е имал възможност да му ги осигури. Според дадените разяснения в ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС, такава обективна възможност за даване на издръжка е налице, когато надареният е в състояние да задоволи своите нужди и тези на лицата, на които по закон дължи издръжка с останалите си доходи и имущество или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. За основателността на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение на това основание следва се установят следните кумулативни предпоставки: дарителят трайно да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от надарения и последният да е отказал престирането й. Практиката приема, че моралното задължение на надарения се трансформира в правно такова за даване на издръжка само когато настъпят определените в закона обстоятелства - изпадане на дарителя в трайна нужда от средства за съществуване и отправено от негова страна до надарения искане за даване на издръжка. Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай. Съдът следва да има предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди и индивидуални потребности, социална му среда, както и условията на икономически живот в страната и определения от държавата размер на линията на бедност. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка със средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните нужди. Съдът следва да съобрази и дали дареният има материална възможност и дали поради липса на достатъчно средства, в случай на даване на издръжка на дарителя, той не би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон в по-лошо положение от това на дарителя. (ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС). За установяване на отказа на дарения да плаща издръжка на дарителя са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт-неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника по иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е да установи, че е давал такава на дарителя, чрез предоставяне ползването на подарения имот, заплащане на консумативни разноски, на лечение, даване на парични средства, подпомагане в натура или по друг начин. По отношение необходимостта от изпадането на първоначалната ищца в нужда от издръжка, съдът намира, че по делото се установява, че преди предявяване на исковата молба на 08.07.2019 г. Д. К. е имала нужда от допълнителна издръжка, предвид влошаване на здравословното й състояние в този момент. От приетите по делото, обсъдени от вещите лица медицински документи, включително от трите приети по делото СМЕ - от вещо лице - специалист по вътрешни болести и кардиология, вещо лице специалист АГ и Обща медицина и вътрешни болести и клинична хематология, които не са оспорени от страните, се установява, че К. е страдала от различни хронични заболявания, като основното й заболяване е карцином на ендметриума. Тя е диагностицирана през м. 02.2017 г., когато е приета в II МБАЛ - София за лечение по повод кървене след менопаузата. При нея е било уставено умерено към ниско диференциран аденокарцином, което представлява злокачествено новообразувание на матката, което с прогресивен характер. Поради другите придружаващи заболявания е преценено, че е в неоперабилен стадий и е провеждано симптоматично лечение. Лечението й се осъществявало след решения на общата клинична онкологична комисия и е било насочено към овладяване на усложненията от туморния процес: кръвоизливи, разрастване към околните тъкани, метастазиране и др. Тъй като злокачественото образувание не е отстранено след откриването му, това е довело до смъртта й. Според експертизите ищцата е страдала и от придружаващи заболявания: анемичен синдром; артериална хипертония; хипертонично сърце; хронична застойна сърдечна недостатъчност III ФК от ляв и десен тип; хронично белодробно сърце; захарен диабет II тип; диабетна полиневропатия; хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ смесена форма; пристъпно предсърдно мъждене; сънна апнея; чернодробна стеатоза; холелитиаза; глаукома; глухота; мозъчно-съдова болест /МСБ/; атеросклероза на мозъчните съдове; исхимичен мозъчен инсулт в БЛЗМА; десностранна хомонимна хемианопсия; дискоординационен синдром; психоорганичен синдром; хронична дихателна недостатъчност II степен; остеоартритис екзацербата карпо-радиалис синистра; увреждане на лумбо- сакралните коренчета двустранно; лумбална остеохондроза; увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; последици от МСБ. Епилепсия; десностранна централна хемипареза, тремор минор; умбиликална херния - пъпна херния; тиреодит на Хашимото; белодробен емфизем; бронхиална астма; болест на Паркинсон; високостепенно затлъстяване. Всички заболявания са изисквали терапия, която е изписана в приложените по делото епикризи и е прилагана на пациентката ежедневно. От приложената по делото медицинска документация, по-точно от епикризите от онкологичния диспансер, е посочено, че при откриването злокачественият тумор е бил в първи стадий - злокачественото заболяване е ограничено в пределите на ендометриума. С прогресиране на заболяването от епикризата на ВМА е видно (към м. 11.2019 г.), туморният процес е излязъл извън пределите на матката, вероятно се разпространява по лимфен път, а от КАТ - компютърно-аксиална томография, има съмнения за далечни метастази в мозъка. При Д. К. е провеждано симптоматично кръвоспиращо лечение поради честите кръвотечения от ендуметриума, както в болнични, така и в домашни условия. Провеждана е и ендокринна терапия в началото, след което е взето лечение за курсове на лъчелечение - проведени са 12 курса на лъчелечение. От заключенията на вещите лица се установява също, че всички заболявания, от които е страдала Д. К., са хронични, които, въпреки провежданото лечение, са довели до различни усложнения и не е можело да се очаква подобрение в здравословното състояние на пациентката. От приложеното ЕР на TEЛК от 18.02.2019 г. е видно, че на ищцата е призната 100 % степен на увреждане с чужда помощ, което само по себе си означа, че ищцата не може да се грижи сама за себе си. След като от компетентните медицински органи е признато, че пациентката се нуждае от чужда помощ, тя трябва да бъде постоянно обгрижвана от трето лице - медицински персонал или друго. Всяко от различните хронични заболявания, от които К. е страдала, е изисквало и спазване на определен - хранително диетичен режим – ХДР, както и прилагане на допълнителна терапия. Вещото лице вътрешни болести и кардиология е посочило и заболяванията, от които е страдала ответницата С. Н. в периода 2017 г. - 2021 г. - диабетес мелитус тип 2; синдром на карпалния канал; артериална хипертония и какви лекарства е вземала за тези заболявания ответницата С. Н.. Месечната стойност на същите са 106, 71 лв. или 79, 53 лв. с реимбурсация. Съгласно приетите пред СГС основна и допълнителна икономически експертизи, които настоящият състав също кредитира, се установява, че общата стойност на закупените лекарства, медикаменти и консумативи, по приложените към исковата молба фискални бонове, е 318, 56 лева. През периода от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г., вкл. Д. В. К. е получавала пенсия с месечен размер 404, 11 лв. През 2019 г. към пенсията е включена и добавка за чужда помощ, с която нейният размер е достигнал 467, 22 лв. месечно. След увеличение от 01.07.2019 г., месечният размер на получаваните от Д. В. К. пенсия и добавка за чужда помощ е в общ размер 493, 85 лв. По данни на Националния статистически институт потребителският паричен разход за 2019 г., средно за едно лице, е бил 5 010 лв., или 417, 50 лв. месечно. Данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ към края на второто тримесечие на 2019 г. сочат, че издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 612, 15 лв. Експертизата е приела, че средния размер на необходима месечна издръжка за 2018 г. - 2019 г. е 514, 82 лв. Определила е, че месечните разходи на Д. К. за консумативи на имота (за електроенергия, вода, топлинна енергия), за поддръжка на общите части и за основни ремонти на блока, възлизат на 155 лв. При тези изчисления според вещото лице общата сума на необходимата месечна издръжка на Д. К. е в размер на 669, 82 лв. и е по - голяма от размера получаваните през периода м. април - м. юни 2019 г. пенсии и надбавки за чужда помощ - по 467, 22 лв. месечно. Предвид направените изчисления вещото лице е на мнение, че получаваните от ищцата средства не са били достатъчни за нейната издръжка. Предвид заключенията на вещите лица, подкрепени и от свидетелските показания обсъдени подробно от СГС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, следва да се приеме, че ищцата е имала нужда от допълнителна помощ и издръжка в периода 2018 г. - 2019 г. На следващо място основанието за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „В“ ЗЗД изисква да се установи, че дарителката Д. К. е поискала предоставянето на такава издръжка от надарения, преди предявяване на иска 08.07.2019 г. Като взе предвид всички събрани в производството писмени и гласни доказателства въззивният състав намира, че в първоначалната ищца Д. К. не е установила непротиворечиво, че е поискала от надарената ответница С. Н. преди предявяване на исковата молба, заплащането на издръжка или подпомагане по друг начин. В подкрепа на това твърдение в исковата молба са единствено показанията на свидетелката В. М., съседка на дарителката, която преразказва чутото от дарителката по този въпрос. Обстоятелството, че тази свидетелка е помагала в грижите за дарителката Д. К., като е съдействала за пазаруване, готвене, личен лекар, настаняване в болница, закупуване на лекарства, слагане на инжекции, не води до еднозначен извод, че първоначалната ищца К. е отправила покана до дъщеря си - ответницата С. Н. за даване на издръжката, от която са е нуждаела. Това, че свидетелката дава показания, че не е виждала дъщерята да полага физически грижи за майка си, също не обосновава такъв извод. Независимо от липсата на категорични доказателства, че първоначалната ищца е отправила искане за предоставяне на помощ и издръжка към надарената преди предявяване на исковата молба, съдът намира, че няма пречка на общо основание исковата молба да се приема за такава покана за даване на издръжка. Съгласно практиката на съдилищата по този въпрос обаче, тази покана ще има действие едва след получаване на препис от исковата молба от страна на ответницата. Следващата предпоставка за прилагане на основанието за отмяна по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е надарения да е отказал изцяло престирането на издръжка. На първо място не се установява надарената да е отказала предоставяне на всякаква грижа и издръжка на дарителката. За това обстоятелство са ангажирани основно свидетелски показания. Съдът намира, че извод за такъв отказ не може да се направи само на база показанията на свидетелката В. Б. М., обсъдени от СГС, както и по – горе в решението, според която дъщерята на Д. К. не е полагала грижи за нея след диагностицирането й с тежката диагноза. Тези показания не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, в това число показанията на внука на първоначалната ищца А. А. Н., син на ответницата, чиито показания съдът преценя на плоскостта на чл. 172 ГПК. Според неговите показания отношенията между баба му и майка му били малко по - обтегнати, но те се чували по телефона през два, три дни, а той ходил при баба си да носи храна, сготвена от майка му и продукти. Чували са се майка му да провери как е, а баба му звъняла да каже от какво има нужда. Майки му по това време работела два на два и в дните, в които почивала, се занимавала с това да приготви храна, да купи продукти, от които се нуждаела баба му и той ги носел. Дава показания, че я е посещавал до последно, преди да я приемат в хоспис. Понеже имала рак накрая не можела сама да се обслужва. Според неговите показания са й помагали главно той и съседката М.. Неговата помощ се изразявала с обслужване на апартамента, разтребване, почистване, пускане на пералня, готвене, купуване на лекарства и продукти. Според показанията на този свидетел до последно баба му е поддържала контакт с майка му. Той сочи също, че жената, в полза на която е направено завещанието, също се грижела за баба му накрая и я е засичал в апартамента преди баба му да отиде в хоспис. Тази жена е дъщеря на сестрата на баба му и се казва В.. Тя е била допусната от майка му в апартамента и живеела там. След като В. била допусната, той вече нямал достъп до апартамента, нито до баба си. Случило се е да отиде с пазар, да купи продукти, което е сметнал за нужно, тъй като нямал възможност да се свърже с баба си, понеже не отговаряла на телефонните му обаждания, отивал в апартамента и не можел да влезе, не можел да отключи. Предполага, че от вътрешната страна е имало ключ и затова неговият ключ не е влизал. Баба му е била на легло и не вярва тя да е поставила ключа от вътрешната страна на вратата. Тя била учудена, че на могат да се свържат с нея, веднъж, когато е успял да влезе да я види. Доколкото си спомня В. се оплакала, че няма къде да отседне да живее и майка му, на добра воля, й предложила да отседне там, докато се установи. Той лично предложил, когато започнал да работи, защото и учел и му било много трудно всеки ден да обгрижва баба си, да наемат човек, който да остане в апартамента, но баба му казала, че не иска чужди лица, иска него да си вижда и категорично отказвала да влиза в хоспис. Разбрал, че баба му е в хоспис от майка му и баща му, защото го помолили да даде първоначалната такса за хосписа на В., лично на ръка пред блока, в който живеят. В. му казала, че баба му е в хоспис в кв. „Горна баня“. Те разбрали в кой хоспис е била настанена баба му едва след погребението, защото ги потърсили от там. Опитали се да се свържат с В., но не могли да осъществят контакт. Дава също показания, че е дарявал кръв за баба си, когато била приета в онкология. Някъде ноември - декември 2019 г. преустановил контакт с баба си. Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на свидетеля Н. К. Г., приятел на А., който също сочи, че виждал А. да взема приготвена от майка му храна и да я носи в кутии на баба си, както и да полага грижи за баба си, да почиства и пазарува. Според свидетеля майка му (ответницата) готвела и А. „мъкнел“ храна до баба си - три, четири пъти в седмицата и помагал с каквото може. От февруари до ноември 2018 г. също така живеели заедно с А. в апартамента на баба му. Предвид изложеното, съдът приема, че в производството се установява полагането на грижи за първоначалната ищца през периода 2018 г. - 2019 г. от страна на ответницата, чрез сина й (внук на К.), въпреки обтегнатите отношения майка – дъщеря. На следващо място следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, видно и от отбелязаното в нотариалния акт за дарение, че дарителката Д. К. е запазила доживотно право на ползване върху подарения имот и е останала да живее в него до преди настаняването си в хоспис около ноември 2019 г. (след завеждане на делото). В практиката се приема последователно, че осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителя, чрез предоставяне на подарения имот също представлява форма на издръжка. (в този смисъл - решение № 65/30.05.2018 г. по гр. д. № 1498/2017 г. на ІV ГО, ВКС, решение № 367 от 24.06.2025 г. по к. гр. д. № 3043/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.) Според посочените решения чрез използването от дарителя на подарения имот се дава възможност да не заплаща наем, което облекчава финансовото му състояние. На следващо място, както се посочи и по - горе, нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай. При тази преценка съдът съобразява обстоятелството дали дареният има материална възможност да предоставя парична издръжка и дали, поради липса на достатъчно средства, при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Според дадените разяснения в ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС, които са задължителни за съда, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Следователно, ако се установи, че надареният не е в състояние да задоволи своите нужди и тези на лицата, на които по закон дължи издръжка с останалите си доходи и имущество или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността, не може да се приеме, че е налице непризнателност, която да дава основание за отмяна на дарението по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. В случая от заключението на допълнителната СИЕ се установява, че по данни на НСИ паричният разход (включващ разходите за данъци и осигуровки) за 2018 г. и за 2019 г., средно за едно лице в двучленно семейство, е бил съответно 5 710 лева (475, 83 лв. месечно) - за 2018 г. и 6 158 лв. (513, 17 лв. месечно) - за 2019 г. Данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ към края на второто тримесечие на 2018 г. и за същия период на 2019 г. сочат, че издръжката на живот за човек е съответно 560, 50 лв. през 2018 г. и 612, 15 лв. през 2019 г. За целите на делото вещото лице е приело, че средните размери на необходимата месечна издръжка за едно лице в двучленно семейство - 518, 16 лв. за 2018 г. и 562, 66 лв. за 2019 г. В резултат на извършеното сравнение между общия доход и обшия разход по статистически данни на домакинството на ответника С. П. Н. е констатирано, че през периода 2018 г. - 2019 г. последната е разполагала със средства за месечна издръжка, като за периода доходите превишават разходите с 1 476, 01 лв. В същото време, като е включило към изчисленията на разходите на домакинството стойността на приеманите от ответницата С. Н. медикаменти и разходи за здравеопазване, установени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице е дало заключение, че през периода 2018 г. - 2019 г. С. Н. е изпитвала недостиг от средства за месечна издръжка в размер на 432, 71 лв. Следователно в периода 2018 г. - 2019 г. ответницата С. Н. е изпитвала недостиг от средства за месечна издръжка в размер на 432, 71 лв. Поради това съдът намира за основателно възражението й, че обективно не е била в състояние да осигурява допълнително парични средства за издръжка на майка си, без да постави себе си и лицата, които издържа по закон, в по - лошо положение от това на дарителя. Предвид направените до момента изводи, въззивният съд намира, че по същество искът по чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД не е доказан - не се установява наличието на всички кумулативно изискуемите предпоставки за уважаването му. Доколкото крайният изход от спора съвпада с този, даден с решението СГС, макар и по различни от изложените от този съд съображения, решението следва да се потвърди. Този извод се налага и в частта по присъдените в това решение разноски. По разноските пред САС: Предвид изхода от спора и направеното искане, право на разноски пред САС има въззиваемата страна – ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В нейна полза съдът присъжда адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1 500 лв. Тъй като до момента жалбоподателката В. П. не е внесла по сметка на САС допълнително определения за СДакт.Е депозит в размер на 58, 40 лв., съгласно указанията на съда от последно съдебно заседание, следва да бъде осъдена да заплати тези разноски по сметка на САС, на основание чл. 77 ГПК. Така мотивиран съдът