Решение № 6277 от 23.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1317/2024 г.
Административен съд - София-град23.05.2024 г.докладчик Антоанета Аргирова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е. А. К., чрез пълномощника-адв. Л. К.-САК, срещу мълчалив отказ на кмета на Столичната по заявление за достъп до обществена информация, изпратено на 03.12.2023 г. на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща]. ИЗПРАЩА НА КМЕТА НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА заявление за достъп до обществена информация, изпратено на 03.12.2023 г. от Е. А. К. на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща] ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ В 14-ДНЕВЕН СРОК С ИЗРИЧЕН АКТ от него самия или от органа, комуто е делегирал компетентността по чл.28, ал.2 ЗДОИ. Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване (чл.40, ал.3 ЗДОИ). Решението да се съобщи на страните за сведение чрез изпращане на преписи от него. Заедно с решението на ответника-кмета на СО да се изпрати и препис от заявлението (л.8-л.9 по делото ). СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от Е. А. К., чрез пълномощника-адв. Л. К.-САК, срещу мълчалив отказ на кмета на Столичната по заявление за достъп до обществена информация, изпратено на 03.12.2023 г. на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща]. Жалбоподателят твърди, че е налице надлежно сезиране на задължен субект, тъй като електронният адрес [електронна поща] бил официално публикуван в Административния регистър, поддържан чрез Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА) на следния адрес: https: //iisda.government.bg/ras/executivepower/organigrammunicipality аdministra-tion/446, съобразно правилата на Закона за администрацията. Освен това електронната поща била изпратена с копие до секретаря на Столичната община и ръководител на направление „Общинска администрация“ В. М. и до директора на дирекция "Административно обслужване" - В. П., които са могли и са били длъжни да сезират задължения субект (кмета на СО), съобразно правилата на чл. 31 АПК. В съдебно заседание пред АССГ пълномощникът на жалбоподателката-адв. К. поддържа, че е налице надлежно сезиране, по което е формиран мълчалив отказ на кмета на Столичната община. Моли за уважаването на жалбата и за присъждането на разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител-юрк. Г. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Подаденото от жалбоподателката Е. А. К. заявление за достъп до обществена информация е адресирано до кмета на Столичната община. С него Е. А. К. е поискала предоставянето на следната информация: „1. По чия идея коледното дърво е позиционирано в едно от най-сакралните места в [населено място], а може би и в цяла България (средновековен акропол, едноименната базилика, дала името на града, Паметникът на Н. воин, гробът на В., С. палата и разбира се храм-ПАМЕТНИКА)? Какво послание се търси с тази позиция на дървото и празничните мероприятия около него? 2. При избора на конкретното местоположение на елхата, отчетена ли е близостта на коледното дърво с Паметника на Н. воин (който паметник по никакъв начин не може да се свърже с концертни и други подобни мероприятия от лек и забавен тип)? 3. Поради каква причина официалното събитие за запалването на коледната елха, находящо се на следния интернет адрес https: //www.facebook.com/events/1343418462969276, има за съдомакин личният ви политически профил в социалната мрежа Ф.? Не следва ли събитията, организирани от Столична община и с пари на същата, да бъдат промотирани чрез официални канали за комуникация на СО, а не от лични политически платформи, които остават актив на съответното лице, след като то престане да бъде кмет и/или може да се използват за политическа реклама? 4. Моля да ме информирате кой е официалният фейсбук профил на Столична община и от кой отдел в администрацията същия се администрира, има ли протокол за неговото водене и поведение и какви насоки са дадени за това? Моля да получа копие от същите. 5. Участват ли служители на общината в поддържането на вашия фейсбук профил с адрес https: //www.facebook.com/V.? Кои и колко са тези служители, на каква длъжност са и дали поддържането на вашия профил им е вменено в трудовите задължения? Използват ли се в същия профил материали, създадени в кръга на служебните задължения на служители на СО? 6. Смятате ли да прекратите порочната практика за официален канал за комуникация в социалните мрежи да се използват лични профили на политическото ръководство на същата? Смятате ли да разработите стратегия, насоки и протоколи за комуникация в социалните мрежи, приложими за съответните профили на СО в социалните мрежи? 7. Поради каква причина в поканата за запалването на коледната елха, публикувана на страницата на СО на следния адрес: https: //www.sofia.bg /w/К.-на-С.-В.-Т.-запалва-коледните-е описано, че мероприя-тието ще се проведе на пл. А. Н., когато в цифровата електронна система на ГИС С. - http: //isofmap.bg, същият се наименова пл. Св. А. Н.? Не следва ли да се посочва, че името на площада е тъждествено с това на храма, който е посветен на светец? Посочена е предпочитаната форма за предоставяне на информацията: на електронен носител в стандартен електронен формат (по възможност машинно четим уърд или пдф файл) по електронна поща: [електронна поща] “. Заявлението е подадено по електронен път на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща]. Жалбоподателката не оспорва, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за работа по Закона за достъп до обществена информация в Столична община (утвърдени от кмета на Столична община, рег. №С0А22-ВК66-6261/14.06.2022 г.), служители от дирекция „Информационно обслужване", съвместно с директора на дирекция „Административно обслужване“ периодично публикуват и поддържат на интернет страницата в секция „Достъп до обществена информация“ актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация, както и имената и контактите на служителите, които администрират заявленията, получени чрез Платформата за достъп до обществена информация. Жалбоподателката не оспорва също и това, че в изпълнение цитираната разпоредба и в съответствие с предвиденото в чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ на интернет страницата на СО, раздел „Достъп до обществена информация", на интернет адрес https: //www.sofia.bg/access-to-public- information, е посочено, че „Заявления за достъп до обществена информация и искания за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване се подават по пощата, в Центъра за административно обслужване или по електронен път: чрез ИС „Контактен център“, Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), портала на Столична община и чрез „Платформа 3а достъп до обществена информация“. Жалбоподателката не твърди, че на интернет страницата на СО някъде се съдържа информация, че електронни пощи адрес [електронна поща] и [електронна поща] са конкретните електронни пощи, на които се приемат подадени по електронен път заявления за предоставяне на достъп до информация. Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл.9, ал.1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл.10), а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11). Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им (чл.12, ал.1 и ал.2), а достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. Според чл.13 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване на ограниченията по ал.2 и отчитане на хипотезите по ал.4 – случаите на надделяващ обществен интерес. Субектите, задължени за предоставянето на обществена информация, са посочени в чл.3 от ЗДОИ. Това са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България-ал.1 Публичноправните субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации; физическите и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми-чл.3, ал.2. Кметът на Столичната община е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, като при подадено заявление за достъп до обществена информация той може да се произнесе сам или чрез органа с делегирана компетентност. В този смисъл са изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, въвеждаща изискването за писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, регламентиращи изискванията за формата и съдържанието на административния акт - решение, в това число и когато са налице условията на закона за постановяване на отказ за предоставяне на достъп до търсената обществена информация. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на закона. Следователно мълчалив отказ е недопустим, като законът изисква задължително писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ ( Решение № 9958 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15228/2009 г., V о.; Решение № 4943 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2011 г., V о.; Решение № 15016 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2018 г., V о.; Решение № 4556 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2018 г., V о.; Решение № 14107 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2018 г., V о.). За да се формира мълчалив отказ обаче е необходимо да е осъществено надлежно сезиране, което е и спорният по делото въпрос. За разрешаването му съдът излага следното: На първо място съдът сочи, че позоваването в жалбата на чл.31 от АПК е неотносимо. Съгласно ал.1 и ал.2 от същия, искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството. В случая заявлението е било отправено/адресирано до компетентен орган-кмета на Столичната община. С него не е била сезирана нито г-жа В. М.- секретар на Столичната община и ръководител на направление „Общинска администрация“, нито г-жа В. П.- директор на дирекция „Административно обслужване“, за да възникне за тях задължението по чл.31, ал.2 АПК. Но дори и да беше обратното, това не обуславя наличието на надлежно сезиране, а оттук и на мълчалив отказ, ако същите не са изпълнили законовото си задължение по чл.31 ал.2 АПК и не са препратили заявлението на компетентния орган-кмета на Столичната община. Защитата на заявителя в такъв случай е чрез оспорване на фактическото им бездействие по реда на чл.256 АПК или (с цел бързина) чрез надлежното подаване на ново заявление до компетентния орган. На второ място съдът сочи, че съгласно чл.24, ал.1 ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В съответствие с ал.2 от същия, заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Разпоредбата на чл.15, ал.1, т.4 ЗДОИ предвижда, че с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща: наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Нормата на чл.15в се отнася до създадена и поддържана от администрацията на Министерския съвет платформа за достъп до обществена информация. По делото е безспорно, че няма отправено запитване по смисъла на чл.24, ал.2 ЗДОИ до кмета Столичната община, което обуславя неоснователността на твърденията на жалбоподателката. Добросъвестното упражняване на процесуалните права е въведено като основно положение в ГПК (чл. 3), а АПК съдържа множество разпореди, които предоставят гаранции на участниците в административното производство, че при добросъвестност от тяхна страна ще получат ефективна и бърза защита на правата си. Добросъвестното упражняване на права предполага полагане на грижата на добрия стопанин за постигане на социалното благо, с което то е свързано, чрез минимални разходи, усилия и засягане на чужди права и интереси. Тази грижа изключва иницииране на съдебно производство без увереност, че това е единствения начин за удовлетворяване на притезанието. Това е особено видимо, когато правото е с нематериален предмет и неговата защита по съдебен ред в повечето случаи не е възможно да замести изцяло доброволното му реализиране/признаване/удовлетворяване, а се изразява в компенсаторно обезщетяване или относимото към случая късно получаване на достъп до необходимата информация. Спазването на изискванията чл.24, ал.1 и ал.2 ЗДОИ относно заявлението за достъп до обществена информация е с цел да се предотвратят излишни разходи, време и усилия на частноправните субекти за иницииране на съдебни производства за защита на вече удовлетворени права или на права, които не са още възникнали, на което сочат данните по случая-към момента на подаването на жалбата до съда, няма формиран мълчалив отказ на кмета на Столичната община по заявление на жалбоподателката. С оглед на изложеното, неоснователната жалба се отхвърля. Съдът намира за необходимо обаче да изпрати с решението заявлението на компетентния орган-кмета на СО за произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок от постъпването на при него. При произнасянето си по заявлението, кметът на СО или органът с делегирана по чл.28, ал.2 ЗДОИ компетентност следва да съобрази, че предоставянето на достъп до обществена информация касае случаите, когато същата е налична, а в заявлението е необходимо да е посочено конкретно върху какъв материален носител е обективирана - административен акт или вече създаден документ от задълженото лице, който е изготвен от него или се намира при него, и то преди да бъде подадено заявлението. Това означава актът, съдържащ официалната обществена информация (чл.10 ЗДОИ) да е вече издаден, а когато се касае до служебна обществена информация (чл.11 ЗДОИ), тя вече да е събрана или създадена от задължения субект при и по повод на неговата дейност. За да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители и да е налична при сезирания орган. Недопустимо е създаването на нови документи под формата на отговори на конкретно поставени въпроси във връзка със запитване за достъп до обществена информация. За компетентния орган няма законово задължение да създава информация по повод на направено искане. Следва да съобрази и това, че в случая със заявлението заявителката К., от една страна, е изразила вижданията си по редица въпроси ( т.е тя вече има съставено мнение за дейността на кмета на СО по тези въпроси), а от друга е потърсила отговори на поставени от нея въпроси, а не материализирани данни в документ, които да представляват обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, вр. чл.10 или чл.11 ЗДОИ и да могат да й се предоставят по реда на ЗДОИ. Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е. А. К., чрез пълномощника-адв. Л. К.-САК, срещу мълчалив отказ на кмета на Столичната по заявление за достъп до обществена информация, изпратено на 03.12.2023 г. на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща]. ИЗПРАЩА НА КМЕТА НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА заявление за достъп до обществена информация, изпратено на 03.12.2023 г. от Е. А. К. на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща] ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ В 14-ДНЕВЕН СРОК С ИЗРИЧЕН АКТ от него самия или от органа, комуто е делегирал компетентността по чл.28, ал.2 ЗДОИ. Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване (чл.40, ал.3 ЗДОИ). Решението да се съобщи на страните за сведение чрез изпращане на преписи от него. Заедно с решението на ответника-кмета на СО да се изпрати и препис от заявлението (л.8-л.9 по делото ). СЪДИЯ: Р Е Ш И:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от Е. А. К., чрез пълномощника-адв. Л. К.-САК, срещу мълчалив отказ на кмета на Столичната по заявление за достъп до обществена информация, изпратено на 03.12.2023 г. на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща]. Жалбоподателят твърди, че е налице надлежно сезиране на задължен субект, тъй като електронният адрес [електронна поща] бил официално публикуван в Административния регистър, поддържан чрез Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА) на следния адрес: https: //iisda.government.bg/ras/executivepower/organigrammunicipality аdministra-tion/446, съобразно правилата на Закона за администрацията. Освен това електронната поща била изпратена с копие до секретаря на Столичната община и ръководител на направление „Общинска администрация“ В. М. и до директора на дирекция "Административно обслужване" - В. П., които са могли и са били длъжни да сезират задължения субект (кмета на СО), съобразно правилата на чл. 31 АПК. В съдебно заседание пред АССГ пълномощникът на жалбоподателката-адв. К. поддържа, че е налице надлежно сезиране, по което е формиран мълчалив отказ на кмета на Столичната община. Моли за уважаването на жалбата и за присъждането на разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител-юрк. Г. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Подаденото от жалбоподателката Е. А. К. заявление за достъп до обществена информация е адресирано до кмета на Столичната община. С него Е. А. К. е поискала предоставянето на следната информация: „1. По чия идея коледното дърво е позиционирано в едно от най-сакралните места в [населено място], а може би и в цяла България (средновековен акропол, едноименната базилика, дала името на града, Паметникът на Н. воин, гробът на В., С. палата и разбира се храм-ПАМЕТНИКА)? Какво послание се търси с тази позиция на дървото и празничните мероприятия около него? 2. При избора на конкретното местоположение на елхата, отчетена ли е близостта на коледното дърво с Паметника на Н. воин (който паметник по никакъв начин не може да се свърже с концертни и други подобни мероприятия от лек и забавен тип)? 3. Поради каква причина официалното събитие за запалването на коледната елха, находящо се на следния интернет адрес https: //www.facebook.com/events/1343418462969276, има за съдомакин личният ви политически профил в социалната мрежа Ф.? Не следва ли събитията, организирани от Столична община и с пари на същата, да бъдат промотирани чрез официални канали за комуникация на СО, а не от лични политически платформи, които остават актив на съответното лице, след като то престане да бъде кмет и/или може да се използват за политическа реклама? 4. Моля да ме информирате кой е официалният фейсбук профил на Столична община и от кой отдел в администрацията същия се администрира, има ли протокол за неговото водене и поведение и какви насоки са дадени за това? Моля да получа копие от същите. 5. Участват ли служители на общината в поддържането на вашия фейсбук профил с адрес https: //www.facebook.com/V.? Кои и колко са тези служители, на каква длъжност са и дали поддържането на вашия профил им е вменено в трудовите задължения? Използват ли се в същия профил материали, създадени в кръга на служебните задължения на служители на СО? 6. Смятате ли да прекратите порочната практика за официален канал за комуникация в социалните мрежи да се използват лични профили на политическото ръководство на същата? Смятате ли да разработите стратегия, насоки и протоколи за комуникация в социалните мрежи, приложими за съответните профили на СО в социалните мрежи? 7. Поради каква причина в поканата за запалването на коледната елха, публикувана на страницата на СО на следния адрес: https: //www.sofia.bg /w/К.-на-С.-В.-Т.-запалва-коледните-е описано, че мероприя-тието ще се проведе на пл. А. Н., когато в цифровата електронна система на ГИС С. - http: //isofmap.bg, същият се наименова пл. Св. А. Н.? Не следва ли да се посочва, че името на площада е тъждествено с това на храма, който е посветен на светец? Посочена е предпочитаната форма за предоставяне на информацията: на електронен носител в стандартен електронен формат (по възможност машинно четим уърд или пдф файл) по електронна поща: [електронна поща] “. Заявлението е подадено по електронен път на следния имейл: [електронна поща], Cc: [електронна поща], V. <[електронна поща]>, V. P. <[електронна поща]. Жалбоподателката не оспорва, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за работа по Закона за достъп до обществена информация в Столична община (утвърдени от кмета на Столична община, рег. №С0А22-ВК66-6261/14.06.2022 г.), служители от дирекция „Информационно обслужване", съвместно с директора на дирекция „Административно обслужване“ периодично публикуват и поддържат на интернет страницата в секция „Достъп до обществена информация“ актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация, както и имената и контактите на служителите, които администрират заявленията, получени чрез Платформата за достъп до обществена информация. Жалбоподателката не оспорва също и това, че в изпълнение цитираната разпоредба и в съответствие с предвиденото в чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ на интернет страницата на СО, раздел „Достъп до обществена информация", на интернет адрес https: //www.sofia.bg/access-to-public- information, е посочено, че „Заявления за достъп до обществена информация и искания за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване се подават по пощата, в Центъра за административно обслужване или по електронен път: чрез ИС „Контактен център“, Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), портала на Столична община и чрез „Платформа 3а достъп до обществена информация“. Жалбоподателката не твърди, че на интернет страницата на СО някъде се съдържа информация, че електронни пощи адрес [електронна поща] и [електронна поща] са конкретните електронни пощи, на които се приемат подадени по електронен път заявления за предоставяне на достъп до информация. Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл.9, ал.1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл.10), а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11). Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им (чл.12, ал.1 и ал.2), а достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. Според чл.13 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване на ограниченията по ал.2 и отчитане на хипотезите по ал.4 – случаите на надделяващ обществен интерес. Субектите, задължени за предоставянето на обществена информация, са посочени в чл.3 от ЗДОИ. Това са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България-ал.1 Публичноправните субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации; физическите и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми-чл.3, ал.2. Кметът на Столичната община е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, като при подадено заявление за достъп до обществена информация той може да се произнесе сам или чрез органа с делегирана компетентност. В този смисъл са изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, въвеждаща изискването за писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, регламентиращи изискванията за формата и съдържанието на административния акт - решение, в това число и когато са налице условията на закона за постановяване на отказ за предоставяне на достъп до търсената обществена информация. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на закона. Следователно мълчалив отказ е недопустим, като законът изисква задължително писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ ( Решение № 9958 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15228/2009 г., V о.; Решение № 4943 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2011 г., V о.; Решение № 15016 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2018 г., V о.; Решение № 4556 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2018 г., V о.; Решение № 14107 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2018 г., V о.). За да се формира мълчалив отказ обаче е необходимо да е осъществено надлежно сезиране, което е и спорният по делото въпрос. За разрешаването му съдът излага следното: На първо място съдът сочи, че позоваването в жалбата на чл.31 от АПК е неотносимо. Съгласно ал.1 и ал.2 от същия, искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството. В случая заявлението е било отправено/адресирано до компетентен орган-кмета на Столичната община. С него не е била сезирана нито г-жа В. М.- секретар на Столичната община и ръководител на направление „Общинска администрация“, нито г-жа В. П.- директор на дирекция „Административно обслужване“, за да възникне за тях задължението по чл.31, ал.2 АПК. Но дори и да беше обратното, това не обуславя наличието на надлежно сезиране, а оттук и на мълчалив отказ, ако същите не са изпълнили законовото си задължение по чл.31 ал.2 АПК и не са препратили заявлението на компетентния орган-кмета на Столичната община. Защитата на заявителя в такъв случай е чрез оспорване на фактическото им бездействие по реда на чл.256 АПК или (с цел бързина) чрез надлежното подаване на ново заявление до компетентния орган. На второ място съдът сочи, че съгласно чл.24, ал.1 ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В съответствие с ал.2 от същия, заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Разпоредбата на чл.15, ал.1, т.4 ЗДОИ предвижда, че с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща: наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Нормата на чл.15в се отнася до създадена и поддържана от администрацията на Министерския съвет платформа за достъп до обществена информация. По делото е безспорно, че няма отправено запитване по смисъла на чл.24, ал.2 ЗДОИ до кмета Столичната община, което обуславя неоснователността на твърденията на жалбоподателката. Добросъвестното упражняване на процесуалните права е въведено като основно положение в ГПК (чл. 3), а АПК съдържа множество разпореди, които предоставят гаранции на участниците в административното производство, че при добросъвестност от тяхна страна ще получат ефективна и бърза защита на правата си. Добросъвестното упражняване на права предполага полагане на грижата на добрия стопанин за постигане на социалното благо, с което то е свързано, чрез минимални разходи, усилия и засягане на чужди права и интереси. Тази грижа изключва иницииране на съдебно производство без увереност, че това е единствения начин за удовлетворяване на притезанието. Това е особено видимо, когато правото е с нематериален предмет и неговата защита по съдебен ред в повечето случаи не е възможно да замести изцяло доброволното му реализиране/признаване/удовлетворяване, а се изразява в компенсаторно обезщетяване или относимото към случая късно получаване на достъп до необходимата информация. Спазването на изискванията чл.24, ал.1 и ал.2 ЗДОИ относно заявлението за достъп до обществена информация е с цел да се предотвратят излишни разходи, време и усилия на частноправните субекти за иницииране на съдебни производства за защита на вече удовлетворени права или на права, които не са още възникнали, на което сочат данните по случая-към момента на подаването на жалбата до съда, няма формиран мълчалив отказ на кмета на Столичната община по заявление на жалбоподателката. С оглед на изложеното, неоснователната жалба се отхвърля. Съдът намира за необходимо обаче да изпрати с решението заявлението на компетентния орган-кмета на СО за произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок от постъпването на при него. При произнасянето си по заявлението, кметът на СО или органът с делегирана по чл.28, ал.2 ЗДОИ компетентност следва да съобрази, че предоставянето на достъп до обществена информация касае случаите, когато същата е налична, а в заявлението е необходимо да е посочено конкретно върху какъв материален носител е обективирана - административен акт или вече създаден документ от задълженото лице, който е изготвен от него или се намира при него, и то преди да бъде подадено заявлението. Това означава актът, съдържащ официалната обществена информация (чл.10 ЗДОИ) да е вече издаден, а когато се касае до служебна обществена информация (чл.11 ЗДОИ), тя вече да е събрана или създадена от задължения субект при и по повод на неговата дейност. За да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители и да е налична при сезирания орган. Недопустимо е създаването на нови документи под формата на отговори на конкретно поставени въпроси във връзка със запитване за достъп до обществена информация. За компетентния орган няма законово задължение да създава информация по повод на направено искане. Следва да съобрази и това, че в случая със заявлението заявителката К., от една страна, е изразила вижданията си по редица въпроси ( т.е тя вече има съставено мнение за дейността на кмета на СО по тези въпроси), а от друга е потърсила отговори на поставени от нея въпроси, а не материализирани данни в документ, които да представляват обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, вр. чл.10 или чл.11 ЗДОИ и да могат да й се предоставят по реда на ЗДОИ. Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав
Цитирани разпоредби
31- чл. 31, ал. 2 АПК
- чл. 31 АПК
- чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 10
- чл. 15
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 256 АПК
- чл. 10 ЗДОИ
- чл. 11 ЗДОИ
- чл. 13 ЗДОИ
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 24, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 24, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 3 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 39 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 11
- чл. 12, ал. 1
- чл. 13, ал. 1, т. 1
- чл. 145
- чл. 15, ал. 1, т. 4
- чл. 172, ал. 2
- чл. 178
- чл. 24, ал. 1
- чл. 3, ал. 2
- чл. 3
- чл. 38
- чл. 40, ал. 1