Решение № 1791 от 22.4.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14568/2022 г.

Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК. Ищецът Р. С. Ч. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, ул.“•••“ №•, ет.•, ап.••, чрез ••• Г. Б., със съдебен адрес: гр. •••, бул.“•••“ №••, иска от съда да признае за установено, че не дължи на С. В. В. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, ул.“•••“ №•, 1/2 от сумата от 22 579, 92 лева или 11 289, 96 лева, ведно със законна лихва от деня на плащането, дължими на основание чл.143 вр. с чл.145 от ЗЗД и чл.429 ГПК, след конституирането на С. В. В. като взискател по отношение на Р. С. Ч., за събиране на сумите присъдени с Определение на ••• гр.с. по ч.гр. д. №••• г. на ПРС, дължими с издаден за тях изпълнителен лист от ••• г., за събирането на които е образувано изпъл. дело № ••• г. по описа на ••• с рег. № •••на КЧСИ, поради погасяване по давност, настъпила след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Претендира разноски. Ищецът твърди, че с молба вх. № •••от •••г., подадена ог кредитора Банка ДСК ЕАД до ••• с per. № ••• •••, е образувано изпълнително дело срещу длъжниците: М. В. С. ЕГП •••••••••• - главен длъжник и Р. С. Ч. ЕГН •••••••••• и С. В. В. ЕГН •••••••••• - поръчители. Образувано е изпълнително дело № •• г. по описа на ••• с peг. № •••на КЧСИ. Изпълнителното дело било образувано за събиране на сумите присъдени с Определение на ••• гр.с. по ч.гр.д. № ••• год. на ПРС, за което е издаден изпълнителен лист от •••год., а именно: сумата от 14684.08 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 0.08 ст./, дължима по договор за потребителски кредит и поръчителство от ••• год., от която сума 14 539.08 лв. - дължима главница за периода 30.11.2005 г.-16.02.2006 г. и 145 лв. лихви за същия период, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 14 539.08 лв., считано от 16.02.2006 год. - датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане, както и сумата от 293.68 лв. /двеста деветдесет и три лева и 0.68 ст./ - разноски по делото. След образуване на изпълнителното дело на •••г. поръчителят С. В. В., погасил изцяло задължението по кредита с титуляр М. В. С., като сумите внесени от С. В. В., с които кредитът е окончателно погасен, били общо в размер на 22 579.92 лв. /двадесет и две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/. Това било видно от издаденото удостоверение е изх. № •••год. на Банка ДСК ЕАД. След извършеното от поръчителя С. В. В. плащане на задължението по кредита и на основание чл. 143 във вр. с чл. 145 от ЗЗД и чл. 429 ГПК, поръчителят С. В. В. подал на ••• г. молба до ••• ••• да бъде конституиран по същото изпълнително дело - дело № ••• год. по описа на •••с per. № ••• на КЧСИ, с искане да бъде конституиран като взискател. Тъй като ищецът по настоящото дело Р. С. Ч. ЕГН •••••••••• е била също поръчител по кредита, то на основание чл. 143 във вр. с чл. 145 от ЗЗД и чл. 429 ТПК, С. В. В., като поръчител изпълнил задължението, има право да иска от другия поръчител само половината от платената от него сума. Ето защо същият като взискател въз основа на приложения по изп. дело № ••• г. по описа на ••• с peг. № ••• изпълнителен лист може да иска изпълнение от другия поръчител на половината от платената от него сума, а именно да иска заплащане на сумата от 11 289.96 лв. /единадесет хиляди двеста осемдесет и девет лева и 96 ст./ На основание чл. 143 във вр. с чл. 145 от ЗЗД и чл. 429 ГПК •••конституирала С. В. В. ЕГН ••••••••••, като взискател по изп. дело № •••год. по описа на ••• за 1/2/една втора/ от дълга по отношение на Р. С. Ч. от платената сума от 22 579.92 лв., тоест С. В. В. е конституиран по отношение на Р. С. Ч. за събиране на сумата от 11 289.96 лв. /единадесет хиляди двеста осемдесет и девет лева и 96 ст./, ведно лихвите и разноските, който е направил, както и законните лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Следва да се посочи, че на основание чл. 143 във вр. с чл. 429 ГПК, С. В. В. е конституиран и като взискател по изп. дело № ••• г. по описа на•••по отношение на главния длъжник М.В. С. за събиране на цялата платена от него сума от 22 579.92 лв. /двадесет и две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ ведно лихвите и разноските, който е направил, както и законните лихви върху заплатените суми от деня на плащането. След конституирането на С. В. В. като взискател по изп. дело № ••• год. по описа па•••, по това изпълнително дело били искани и извършвани изпълнителни действия. Последното обаче валидно поискано от взискателя действие по отношение на ищеца по настоящото дело Р. С. Ч. било от дата ••• г., когато било поискано налагане на запор върху трудовото й възнаграждение при работодателя „•••“ ООД. Следва да се посочи, че съобщението за налагане на запор върху трудовото възнаграждение било получено от • „•••“ ООД, но отговор от ТЗЛ до ••• не бил получаван, а така също и удръжки от трудовото възнаграждение на Р. С. Ч. не били правени. След ••• год. взискателят С. В. В. не е поискал извършването на други изпълнителни действия повече от две години, като след тази дата била подадена от него молба с искане за извършване на изпълнителни действия едва на •••г., тоест след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това от своя страна означавало, че изпълнителното производство по изп. дело № •••год. по описа па М. О. с per. № ••• на ••• е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК па 16.09.2016 г. Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на производството не променяло факта на настъпилата „перемпция“, доколкото прекратяването на изпълнителното производство става по право. Следвало веднага да се посочи, че поисканите от взискателя и предприетите от ••• изпълнителни действия след прекратяването на изп. дело № ••• г. по описа на••• с per. № ••• на ••• поради настъпилата „перемпция“, а именно след дата ••• г., били без правно значение, тъй като съгласно разясненията в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдигал наложените запори и възбрани, всички други предприети изпълнителни действия се обезсилвали по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания, каквито действия, предвидени като изключение, по процесното изпълнително дело не са извършвани. Ето защо и извършените изпълнителни действия след датата на прекратяване на делото ••• г., се считали „обезсилени по право“ и не пораждали правни последици. От друга страна прекратяването на изп. дело № ••• г. по описа на •••с per. № ••• на ••• поради настъпилата „перемпция“ на дата ••• год., имало и материално-правни последици, водещи до погасяване на самото материално право. Така съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 гр.София, 26 юни 2015 год. - т. 10 „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай датата, на която е поискано и е предприето последното валидно изпълнително действие е от дата ••• г., когато е поискано налагане на запор върху трудовото й възнаграждение при работодателя „•••“ ООД. Както беше посочено обаче съобщението за налагане на запор върху трудовото възнаграждение е получено от ••• „•••“ ООД, но отговор от ТЗЛ до ЧСИ не е получаван, а така също и удръжки от трудовото възнаграждение на Р. С. Ч. не са правени. Ето защо следва да се приеме, че в настоящия случай давността е започнала да тече от ••• г. и 5 /пет/ годишната давност съгласно чл. 117. ал. 2 от ЗЗД е изтекла на •••г. Следва да се посочи, че след погасяване на процесното материално право на вземане на ••• г. ответникът С. В. В. е образувал ново изпълнително дело, въз основа на посочения по горе изпълнителен лист срещу ищеца Р. С. Ч. с № № ••• год. по описа на ••• с per. № ••• на КЧСИ. което изпълнително дело е образувано след като материалното право на вземане по изпълнителния лист е погасено по давност. Ответникът С. В. В., заявява че предявеният иск е допустим но неоснователен. Твърденията на ищцата, позовавайки се на извършени от нейна страна справки по изпълнително дело №•••г. по описа на •••, рег.№••• на •••, район на действие •••, че последното валидно поискано от моя страна действие по отношение на Р. С. Ч. е от дата ••• г., когато е поискано налагане на запор върху трудовото й възнаграждение при работодателя „•••“ООД. Счита, че по делото е без значаение дали е налице отговор от работодателя или не във връзка и по повод наложения запор от третото задължено лице. Неверни са и наведните от ищцата твърдения, че след ••• г., като взискател не е поискал извършването на други изпълнителни действия. Действително такива изпълнителни действия били поискани от негова страна след изтичане на двугодишния срок - на •••г., но това само по себе си не означавало, че изп.дело №•••г. по описа на •••, рег.№••• на ••• е прекратно на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на ••••г. Това е така, тъй като когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, като при това положение съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Напротив - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Счита, че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи Съдебният изпълнител е бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД било изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинското действие за принудително изпълнение обаче могло да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността била свързана и с поведението на кредитора - тя не се влияела от поведението на други лица вън от изп. процес. Затова, ако искането от кредитора било направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, то давността се счита прекъсната с искането, дори ако то е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсвала веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването било едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Ето защо и имайки предвид гореизложеното счита, че със заявените от негова страна по изп. дело и предприетите действия по принудително изпълнение срещу ищцата Р. С. Ч., на ••• г., било прекъсната давността на вземането му спрямо нея и започнала да тече нова пет годишна давност, на основание чл.116, б."в“ от ЗЗД. Действително изп. дело №••• г. по описа на •••, рег.№••• на ••• било преркратно с Постановление за прекратяване от ••• г., но то само по себе си не влияело относно правото му на притезание спрямо длъжника - ищец. Именно поради това, с молба ••• г. отправена до •••, рег.№••• на •••, валидно било образувано ново изпълнително дело срещу длъжника/ищцата Р. С. Ч., въз основа на посочения по-горе изпълнителен титул, като с тази молба възложил на съдебния изпълнител действия по проучване на имущественото й състояние и извършване на действия по принудително изпълнение, като запори, възбрани и др. Със същата молба възложил на съдебния изпълнител и фунцкиите по смисъла на чл.18 от ЗКЧСИ, включително да определя по свое собствено усмотрение начина на изпълнение върху имуществото на длъжника. Счита, че правото му на вземане спрямо ищцата не било погасено по давност, каквито били наведените от нейна страна неоснователни твърдения с депозираната искова молба, предвид посочените по-горе обстотятелства и факти. Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна: По допустимостта: Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № ••• г. по описа •••, рег. № ••• при •••, с район на действие•••, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо. По основателността: Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок. Страните не спорят по делото относно обстоятелството, че след ••• г. взискателят С. В. В. е поискал изпълнителни действия след настъпване на перемпция – ••• г. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт. В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В конкретния случай от приложените по делото две изпълнителни дела става ясно, че след погасяване на вземането на••• г. от ответника С. В., ••• е образувал ново изпълнително дело срещу ищеца Р. Ч., въз основа на изпълнителен лист от ••• г., по който е било образувано изпълнително дело №••• г. по описа на •••. Образувано е ново изпълнително дело №••• г. по описа на ••• въз основа на Молба от ••• г. В случая се установи, че взискателят е предприел изпълнителни действия спрямо длъжницата Р. Ч., като е поискал налагане на запор върху вземанията й по банкови сметки. Съдебният изпълнител е наложил искания запор, като трето задължено лице е получило запорното съобщение на ••• г. – л.127 от изпълнителното дело. С оглед на горното съдът намира, че давността е прекъсната с посоченото изпълнение и по тази причина ще следва да отхвърли предявения установителен иск. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника направени по делото разноски, но такива не се претендират и не са представени доказателства за направени такива. Затова и съдът не ги присъжда. Водим от горното, съдът