Решение № 2971 от 18.9.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 56/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Н. С. К. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх. „Д“, ет. 4, ап. 14, срещу Решение № 1012-04-100#1/ 30.12.2024 г., издадено от и.ф. „Директор на ТП на НОИ – [населено място]“. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Н. С. К. срещу разпореждане [номер]-04-91#1/ 12.11.2024 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отказано отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, и чл. 9а, ал. 2 от КСО, по заявление вх. № 2170-04-91/ 13.09.2024 година. Оспорващото лице твърди незаконосъобразност на решението на горестоящия орган и потвърденото с него разпореждане, с оплаквания, които съдът квалифицира като такива за противоречие на същите с материалноправните разпоредби на закона и с неговата цел. Развива подробни доводи за противоречие на определения й стаж за месец юли 1989 г. с разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като в конкретния случай са отработени всичките 21 работни дни за посочения месец. Позовава и на отразения в УПИ-3 № 444/29.052009 г. на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – [населено място], осигурителен стаж за периода за периода 03.07.1989 г. – 01.01.2000 г. от 10 години, 5 месеца и 29 дни. Отделно сочи като погрешно изчислен от длъжностното лице, оформило Трудова книжка № 240, стажът й за периода 03.01.1985 г. – 26.06.1989 г., който следва да бъде с продължителност 4 години, 5 месеца и 23 дни, вместо отразената в трудовата книжка 4 години, 5 месеца и 20 дни. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, след което да върне преписката на пенсионния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона, вкл. сумата на месечната вноска за недостигащия осигурителен стаж да бъде изчислена върху минималния осигурителен доход за месец 11.2024 г. - датата на издаване на разпореждането. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява чрез упълномощения адвокат Т., който поддържа жалбата. Намира, че пенсионният орган следва да зачете осигурителния стаж за периода от 03.01.1985 г. до 26.06.1989 г., както и този във Военния архив, съгласно заключението на вещото лице. Представя писмена защита Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В представеното по делото становище излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира възражението на жалбоподателя относно стажа за времето 03.01.1985 г. – 26.06.1989 г. за недопустимо, тъй като е заявено за първи път пред съдебната инстанция и горестоящият орган не се е произнасял по този въпрос. Твърди, че осигурителният стаж е зачетен въз основа на данните в трудовата книжка и е по-благоприятен в сравнение с този във ведомостите за заплата и зачетен с УП -13 от 19.12.2024 година. Счита че правилно и законосъобразно административният орган е отказал да приложи разпоредбите на чл. 68 ал. 1 и ал. 2 и чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като недостигащият осигурителен стаж от 5 години, 0 месеца и 1 ден надвишава допустимия такъв за придобиване на право на пенсия по този ред с 1 ден от м. юли 1989 година. Представя писмена защита. С тези съображения ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150, 00 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна като моли за неговото намаляване. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 2170-04-91/13.09.2024 г. Н. С. К. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при прилагане на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Към заявлението са приложени следните документи: трудови книжки с № 107 и № 240, служебна книжка № 392, Удостоверение обр. УП-3 изх. № 13/ 29.08.2024 г. за периода от 01.10.1979 г. до 01.09.1980 г., издадено от „Обществено хранене“ ООД - [населено място], Удостоверение обр. УП-3 № 444/ 29.05.2009 г. за времето от 03.07.1989 г. до 31.05.2009 г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - [населено място], УП -30 № 442/ 27.05.2009 г., издадено от Държавна агенция „Архиви“ – Велико Търново и документ за банкова сметка. С разпореждане [номер]-04-91#1 от 12.11.2024г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново е отказано да бъде отпусната поисканата от Н. С. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 9, ал. 2 от КСО. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението Н. С. К. има навършена изискуемата възраст по чл. 68 от КСО възраст за 2024 г. /63 години, 6 месеца и 0 дни/, но има недостигащ осигурителен стаж 05 г. 00м. и 01 дни., т.е. надвишава допустимия такъв с 1 ден, при което лицето не може да се възползва от условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО. Съгласно това разпореждане, е зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд в размер на 31 години, 5 месеца и 29 дни. Разпореждането е връчено лично на Н. С. К. на 27.11.2024 година. С жалба вх. № 1012-04-100/ 03.12.2024 г., Н. К. е оспорила същото пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново. В тази жалбата си е изложила доводи за неправилно определен от пенсионния орган, стажа удостоверен в УПИ-3 № 444/ 29.052009 г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – [населено място] за периода 03.07.1989 г. – 01.01.2000 г., като за месец юли 1989 г. неправилно е прието същият да е 28 дни, вместо 29 дни. Заявила е и че желае да заплати останалите 5 години осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-04-100#1/ 30.12.2024 г. на и.д. „Директор на ТП на НОИ – Велико Търново“ жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като е преценено, че обжалваното разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ – гр. В. Търново е законосъобразно. Посочено е, че към датата на заявлението лицето има навършена възраст 63 години, 06 месеца и 0 дни, т.е. отговаря на първото от условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, но не отговаря на законоустановеното изискване за наличието на осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 от КСО, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, а от друга - недостигащият й стаж е 5 години, 0 месеца и 1 ден, т.е. надвишава допустимия размер за прилагането на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Обсъдено е, че според чл. 96, ал. 5, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм./ във всички случаи не може да се зачетат за трудов стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период. Органът е доразвил мотивите относно определянето продължителността на осигурителния стаж и е посочил, че независимо от различната продължителност на отделните календарни месеци /28, 29, 30 или 31 дни/, като пълен календарен месец се приемат 30 дни, независимо че в конкретния случай става въпрос за м. юли и той е с 31 дни. По този причина е посочил, че за времето от 03.07.1989 г. до 31.07.1989 г. са зачетени 28 дни /от стандартно възприетите 30 дни са извадени 2 дни - 1-ви и 2-ри юли 1989 г./, а за м. февруари са взети предвид пълни отработени месеци, без значение че календарните дни са 28 или 29. В крайна сметка е направен извод, че осигурителният стаж е зачетен правилно въз основа на данните в представените документи. Потвърдителното решението е било съобщено на Н. С. К. на 06.01.2025 г., видно от съдържащото се административната преписка известие за доставяне /л. 64 от делото/. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 17.01.2025 г., видно от клеймото на пощенския плик /л. 11 от делото/. В съдебната фаза на производството от ответника са представени и приети под опис документите от административната преписка, изпратена с писмо вх. № 452/ 30.01.2025 г., вкл. доказателства за компетентността на издателя на оспореното решение, както и тези, приложени към жалбата и допълнително представеното удостоверение за раждане на дете. От процесуалния представител на жалбоподателя е оспорена верността на съдържанието на издаденото Удостоверение образец УП-13 № 5526-04-311/ 19.12.2024 г. на главен експерт по осигуряването при ТП на НОИ - [населено място], в частта от 01.06.1985 г. до 26.06.1989 г., във връзка с което е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК. По оспорване от процесуалния представител на ответника, също е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, относно верността на съдържанието на Удостоверение образец УП-3 с изх. № 444/ 29.05.2009 г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - [населено място], в частта му относно продължителността на осигурителния стаж, отразен в него, а именно 19 години, 10 месеца и 29 дни, както и истинността на трудови книжки № 240 и № 107 в частта, отразяваща трудов стаж за периода от 03.07.1989 г. до 01.04.2002 година. С цел изясняване на относимите към спора факти по искане на процесуалния представител на жалбоподателя са назначени основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, които да отговорят на въпроси, поставени открито съдебно заседание на 25.02.2025 г. и допълнително формулирани такива в молба вх. № 2015/ 08.05.2025 година. Съгласно заключението на вещото лице по основната СИЕ, за периода от 03.01.1985 г. до 26.06.1989 г. /когато е изтекъл периода на ползване на платен отпуск след отпуск за отглеждане на малко дете/, Н. К. е полагала трудова дейност като „монтьор изпитател СП“ в „Битова електроника“АД, като от м. март 1986 г. до м. август 1986 г. е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане. При преглед на ведомостите за заплати експертът е констатирал, че общо посочените дни за платен отпуск и временна неработоспособност за периода от м. март 1986 г. до м. август 1986 г. са 112 дни, а във ведомостите на работодателя на К. са отразени 125 работни дни. Съгласно заключението на вещото лице, осигурителният стаж на Н. С. К., изчислен по реда на ППЗП /отм./, респективно Кодекса на труда от 1951 г. /отм./, и по реда на действащия КСО, за периода от 03.01.1985 г. до 26.06.1989 г. е еднакъв, а именно 4 години, 5 месеца и 20 дни, или толкова колкото е отразен в трудовата книжка, тъй като за периода м. април - м. август 1986 г. отразеният в разплащателните ведомости стаж не съответства на работните дни /в по-малко/ за съответните месеци /Приложение № 1 от СИЕ/. По отношение на м. юли 1989 г. вещото лице дава заключение, че от жалбоподателката са отработени 21 работни дни и осигурителният стаж, изчислен по реда на ППЗП /отм./, съответно по реда на действащия КСО е в размер на един месец. Вещото лице посочва и че отработените дни, респективно дните в платен годишен отпуск, дните във временна неработоспособност за бременност и раждане и дните за отглеждане на малко дете съвпадат с дните посочени УП-13 издадено от органи на ТП на НОИ - Велико Търново изх. № 5526/ 19.12.2024 година. След изслушване на първоначалното заключение на вещото лице е допусната допълнителна експертиза, според заключението на която продължителността на трудовия, респ. на осигурителния стаж на Н. С. К., за периода от 03.01.1985 г. до 26.06.1989 г., съгласно приложимата към него период нормативна уредба, е в размер на 04 години, 5 месеца и 23 дни по календар, при отработени всички работни дни в този период и се съобрази обстоятелството, че трудовото правоотношение не е прекратявано, както и ползването на отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на дете във връзка с раждането на 25.04.1986 г. на второ дете. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. След служебно извършената проверка съдът установи, че обжалваното решение на лицето, изпълняващо длъжността „Директор на ТП на НОИ – [населено място]“ в хипотезата на заместване на титуляра, е издадено от оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО, и при съобразяване на представената от ответника Заповед № 1016-40-666/ 03.06.2016 г. на управителя на НОИ. Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. При постановяването на разпореждане [номер]-04-91#1/ 12.11.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново и при издаването на Решение № 1012-04-100#1/ 30.12.2024 г. на и.д. „Директор на ТП на НОИ – [населено място]“ не се установява да са допуснати нарушения на установените в КСО процесуални разпоредби. Останалите наведени в жалбата и в писмената защита възражения касаят материалната законосъобразност на оспорения административен акт. По приложението на материалния закон съдът намира следното: Административният орган и горестоящият такъв са приели, че към датата на подаване на заявлението Н. К. е имала навършена възраст 63 години и 6 месеца, като на същата е зачетен осигурителен стаж от трета категория в размер на 31 години, 5 месеца и 29 дни. Нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, а от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст. По делото не е спорно, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /13.09.2024 г./ жалбоподателката е имала навършена изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Зачетеният от органа осигурителен стаж от трета категория е 31 години, 5 месеца и 29 дни при необходим 36 години и 6 месеца за жените, т.е. същият е недостатъчен за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Всъщност, именно и поради тази причина още със заявлението си до пенсионния орган Н. К. е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 9а от КСО, като е приела да извърши и заплащане на осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от същия закон. Разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4. В оспореното решение на и.д. „Директор на ТП на НОИ – [населено място]“ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган е прието, че заявителката не покрива условието на чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като недостигащият осигурителен стаж е в размер на 5 години и 1 ден и надвишава с 1 ден определеният в закона максимален такъв. От представените по делото писмени доказателства се установява, че Н. С. К. за периода от 01.10.1979 г. до 01.09.1980 г. е заемала длъжността „готвач“ при осигурителя „Обществено хранене“ ООД, от 21.10.1980 г. до 25.08.1982 г. е била „помощник-готвач“ в СП „Столове“ - [населено място] и в периода 26.08.1982 г. - 21.12.1984 г. е заемала длъжността „секретар“ в общинското читалище в [населено място]. За периода от 03.01.1985 г. до 26.06.1989 г. е назначена на длъжност „монтьор - изпитател СП“ в „Битова електроника“ АД - [населено място], след което от 03.07.1989 г. до 31.05.2009 г. е заемала различни длъжности в „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново. Накрая за периода от 01.09.2022 г. до 13.09.2024 г. лицето е назначено на длъжност „шивач“ при осигурителя „ЕТ „Севвер – Н. К.“. В хода на съдебното производство процесуалният представител на ответника оспори по реда на чл. 193 от ГПК материалната доказателствена сила на съдържанието на Удостоверение образец УП-3 с изх. № 444/ 29.05.2009 г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - [населено място], в частта му относно продължителността на осигурителния стаж, отразен в него, а именно 19 години, 10 месеца и 29 дни и истинността на трудови книжки № 240 и № 107, в частта отразяваща трудов стаж за периода от 03.07.1989 г. до 01.04.2002 г. само в частта за размера на вписаните дни осигурителен стаж. Не се оспорват останалите вписвания в трудовите книжки и удостоверението, а именно данните за заеманата длъжност, трудово възнаграждение, периодите, през които е полаган труд, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и положения подпис на ръководителя. Първата част от спора по делото касае зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката, положен в „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново за периода от 03.07.1989 г. до 31.07.1989 г., съответно как това се отразява на приложението на чл. 9а, ал. 2, вр. с чл. 68, ал. 1 от КСО. Следва да се отбележи, че няма спор за това, че К. е отработила напълно законоустановеното работно време и е получила в пълен размер начисленото трудово възнаграждение, върху което са начислени и внесени осигурителните вноски. От описа на осигурителния стаж на жалбоподателката е видно, че зачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж за времето от 03.07.1989 г. до 01.01.2000 г. /включващ и спорния месец 07.1989 г./ на заеманата длъжност „технически изпълнител – информатор“ /след това е преназначена на друга длъжност при същия осигурител/, е 10 години, 5 месеца и 28 дни, а според представеното в преписката Удостоверение УП-3 № 444/ 29.05.2009 г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново, отразеният осигурителен стаж за същия период /03.07.1989 г. до 01.01.2000 г./ е 10 години, 5месеца и 29 дни. Или иначе казано, само за периода от 03.07.1989 г. до 31.07.1989 г. зачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж е 28 дни, докато в издаденото от осигурителя удостоверение стажът е 29 дни. Изложените от ответника съображения в тази част от постановеното решение са, че поради различната продължителност на месеците от годината, пенсионният орган приема, че един пълен месец има 30 дни, независимо че в случая месец юли е с 31 дни и при изчисляване на размера на осигурителния стаж от стандартните възприети 30 дни са извадени два дни – 1 и 2 юли, като по този начин за спорния периода са зачетени 28 дни. Това тълкуване на ответника е неправилно и противоречи на закона. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г., се признава за осигурителен стаж по този кодекс. По този начин законодателят изрично възприема положения трудов стаж преди влизането в сила на КСО, като осигурителен такъв и не допуска преоценката и дисквалифицирането му. Относно начина на изчисляване на размера на трудовия /и осигурителния/ стаж за спорния период 03.07.1989 г. - 31.07.1989 г., намира приложение разпоредбата на чл. 96 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./, според която трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, която е аналогична на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от действащата към момента Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Цитираните текстове следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от КСО, който е от нормативен акт от по-висока степен и в който е възприет подходът осигурителният стаж да се изчислява в часове, дни, месеци и години. Освен това текстът на чл. 96 от ППЗП /отм./ предвижда, че при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. Подобно е правилото и на действащата понастоящем регламентация на чл. 38, ал. 9 от НПОС, според който при изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни. Тоест и съгласно отменения ППЗП, и съгласно действащата НПОС, при отработени всички работни дни в дадения календарен месец, осигурителният стаж се зачита като цял един месец. От заключението на вещото лице по основната СИЕ се установява по безспорен и категоричен начин, че за жалбоподателката са налице записвания в разчетно-платежната ведомост за м. юли 1989 г., според които са отработени 21 работни дни, колкото са общо всички работни дни за този месец от тази година, при петдневна работна седмица. Следователно за периода от 03.07.1989 г. до 31.07.1989 г., осигурителният стаж на Н. С. К., изчислен по реда на ППЗП /отм./ и по реда на действащия към момента КСО, следва да е в размер на 1 месец и 0 дни, тъй като са отработени всички работни дни за м. юли 1989 годино. Всъщност, според заключението и документацията по делото, започването на трудова дейност на Н. К. е станало на 03.07.1989 г., тъй като 01.07.1989 г. и 02.07.1989 г. са били неработни дни - събота и неделя, този факт не се оспорва и от ответника. Предвид това, съдът кредитира изцяло заключението на основната СИЕ в тази му част, като пълно, обосновано и съобразено с горецитираната законова регламентация по отношение на пресмятането на този спорен осигурителен стаж. В правоъгълния печат на трудова книжка № 107 е налице запис, че изслуженото време на Н. С. К. в „Държавен военноисторически архив“ - [населено място] за периода 03.07.1989 г. - 01.01.2002 г. е 12 години, 8 месеца и 29 дни, като цитираният период е отразен и в Удостоверение обр. УП-3 № 444/ 29.05.2009 г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - Велико Търново /само за периода 03.07.1989 г. - 01.01.2000 г. е отразен осигурителен стаж 10 години, 5 месеца и 29 дни/. Макар и да са официални документи, същите не отразяват вярно осигурителния стаж на жалбоподателката, положен в „Държавен военноисторически архив“, [населено място], тъй като е налице грешка в изчисленията/пресмятането/ на този осигурителен стаж. Неправилното оформяне на трудовата книжка не е по вина на жалбоподателката. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 /документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС/, са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Така изцяло в противоречие с чл. 96 от ППЗП /отм./, съответно чл. 38, ал. 9 от НПОС и с оглед заключението на вещото лице по основната СИЕ, че за месец юли 1989 г. са отработени всички 21 работни дни, неправилно осигурителният стаж на жалбоподателката за този период не е зачетен като пълен отработен месец. Тази грешка не е коригирана от пенсионния орган, обратно – доразвита е, като за съда остава неясно защо при цитираната нормативна уредба е зачетен друг размер на процесния стаж и на какво се базира разбирането на пенсионния орган, че календарният месец има 30 календарни дни, които служат за изчисляване на осигурителния стаж при пенсиониране, въпреки че има и месеци с по 31 календарни дни. В крайна сметка, при съобразяване на посочените по-горе норми на ППЗП /отм./ и НПОС, за времето, през което жалбоподателката е била в трудовоправни отношения с „Държавен военноисторически архив“ в периода 03.07.1989 г. до 01.04.2002 г., осигурителният стаж е общо 12 години и 09 месеца, съответно допълнен с времето като държавен служител /служебна книжка № 392/ при същия работодател за периода 01.04.2002 г. – 31.05.2009 г. от 7 години и 2 месеца, следва да бъде зачетен осигурителен стаж общо 19 години, 11 месеца и 0 дни. При това положение, съдът намира, че недостигащият осигурителен стаж на Н. С. К. към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ /13.09.2024 г./, е бил 5 години и при заплащането на съответните осигурителни вноски за такъв период, същата е отговаряла на изискванията на чл. 9а, ал. 2 от КСО, респективно чл. 68, ал. 1 от КСО. В жалбата до съда оспорващата поддържа доводи и за погрешно изчислена обща продължителност на осигурителния стаж за периода от 03.01.1985 г. - 26.06.1989 г., за който твърди, че е с по-голяма продължителност от отразената в Удостоверение образец УП-13 № 5526-04-311/ 19.12.2024 г. на ТП на НОИ - [населено място] и възлиза на 4 години, 5 месеца и 23дни. Изразеното от юрк В. в съдебно заседание и в писмената защита становище за недопустимост на възражението на оспорващата, касаещо осигурителния стаж за горния период, поради това, че не е предявено при административното оспорване на разпореждането, съответно неразгледано от горестоящия орган в решението, предмет на съдебен контрол, съдът намира за неоснователно. Независимо че тези възражения на лицето не са изложени при оспорването по административен ред, съдът намира, че за страната не е преклудирано правото да ги предявени в съдебното производство, тъй като няма ограничение във времето, в което да се предявят. Въведеното от законодателя задължително оспорване по административен ред на разпореждането на пенсионния орган като условие за допустимост на съдебното такова няма никакво отношение към наведените съображения на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на акта, нито определя преклузивен срок за възражения. В производството по административни дела липсва процесуална норма, която да предвижда преклузия по отношение на възраженията на заинтересованото лице, като същевреманно горестоящият административен орган дължи пълна служебна проверка за материалната законосъобразност на оспорения пред него акт. В административното производство, а и в производството по съдебно-административни дела, водещ е принципът на служебното начало, изискващ установяване на обективната истина, дори без да има изрично отправено такова искане /арг. и от чл. 168, ал. 1 от АПК/. От друга страна разумът на закона е при подадено заявление за пенсиониране /т.е. за упражняване на претендирано право/, да бъде установен действително положеният трудов стаж и категорията труд на заявителя, като една от предпоставките за възникването на това право. Поради това и при обжалването на неблагоприятния за страната административен акт по административен ред, горестоящият административен орган е длъжен да провери осигурителния стаж на лицето за целия период на осигуряване дори при липса на конкретно възражение, а не само за периода, оспорен чрез възражение в жалбата до него. В случая ответникът не е изпълнил цитираното задължение и да изясни всички обстоятелства, относими към законосъобразно решаване на въпроса - предмет на производството. Съответно, въпреки че възражение за размера на осигурителния стаж за периода 03.01.1985 г. - 26.06.1989 г. не е било изрично въведено в административното производство, за жалбоподателя съществува процесуалната възможност да изложи своите възражения при съдебното оспорване, в т.ч. и такива, различни от вече наведените при административното обжалване на административния акт. Същият може да иска и събирането на допълнителни доказателства, относими към доказването на осигурителен стаж, за което не съществува преклузия в АПК. От представеното копие на трудова книжка № 240 се установява, че през периода 03.01.1985 г. - 26.06.1989 г., Н. К. е заемала длъжността „монтьор-изпитател СП“ в „Битова електроника“ АД - [населено място], без прекъсване, който стаж съответства на периодите, отразени в У. О. УП-13 изх. № 5526-04-311/ 19.12.2024 г., издадено от Осигурителен архив на НОИ. От Удостоверение за раждане от 20.03.2009 г., издадено от Община Велико Търново, въз основа на Акт за раждане № 0549 от 29.04.1986 г., е видно, че Н. К. е родила детето си М. С. К. на 25.04.1986 година. Страните спорят относно размера на осигурителния стаж за посочения период на работа в „Битова електроника“ АД - [населено място], който според жалбоподателя е 4 години, 5 месеца и 23 дни, а според административния орган е 4 години, 5 месеца и 20 дни, както е отразено в трудовата книжка № 240 на К.. Издаденото от Осигурителен архив при НОИ Удостоверение УП-13 от 19.12.2024 г. представлява официален документ със съответната материална доказателствена сила, спрямо което по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е откритото производство по оспорване истинността в частта му, съдържаща записи за периода на положен труд в „Битова електроника“ АД. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки, както и удостоверенията обр. УП-3 /документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС/, през процесния период по принцип имат характера на вторичен документ, който отразява вече удостоверените факти в изплащателните ведомости или други първични документи. Поради това записванията в трудовата книжка /от посочения вид/, трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие за меродавно следва да се приеме записването в изплащателните ведомости. От доказателства по делото се установява, че упражняването на трудовата дейност на жалбоподателката в „Битова електроника“ АД е започнала на 03.01.1985 г., като според основната и допълнителната СИЕ за периода от м. март 1986 г. до м. август 1986 г. е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, а след раждането на второто й дете на 25.04.1986 г. е излязла в отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст /до 25.04.1988 г./ и неплатен отпуск по действащия към тогавашния момент чл. 165, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до [възраст] възраст до 25.04.1989 година. След това жалбоподателката е ползвала платен годишен отпуск до 26.06.1989 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение с „Битова електроника“ АД. Според вещото лице по основната СИЕ стажът по разплащателните ведомости на Н. К., послужили за издаване на цитираното УП-13 не може да бъде изчислен, тъй като за част от месеците отразяването на работни очевидно дни не отговаря на действителното положение. Данните са отразени в табличен вид – Приложение 1 от основната СИЕ, като за всеки месец от периода са посочени работни и отработени дни, дните на отпуск и т.н. Данните във ведомостите за заплати на лицето не съответстват на работните дни за съответните месеци, вкл. за някои месеци са отразени дни във временна неработоспособност и/или в платен отпуск, надвишаващи броя на работните дни, а за месец август 1986 г. – и броя на календарните дни /посочени са 40 работни дни във временна неработоспособност/. За други месеци изобщо не са отразени отработени дни, такива във временна неработоспособност или в отпуск, при положение че безспорно трудовото правоотношение на Кавлакова с „Битова електроника“ АД не е било прекратено. Изброените в СИЕ несъответствия в данните от разплащателните ведомости силно разколебават доказателствената стойност на издаденото въз основа на тях удостоверение обр. УП-13. Съобразно действалите към него период материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от ППЗП /отм./, за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /отм./ се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, каквито са отпуските поради бременност и раждане, платеният и неплатеният отпуск за отглеждане на дете. Както се посочи, нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, приравнява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, за осигурителен стаж по този кодекс. Отделно съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от НПОС, сочеща, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Или и при действието на отменения ЗП, и при това на КСО, отпускът за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, се зачита за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж. При така цитираната нормативна уредба и описаните факти, съдът счита че в случая се касае за неправилно отразена от осигурителя, а и от служителя в НОИ, продължителност на осигурителен стаж на Н. К. за периода от 03.01.1985 г. -26.06.1989 година. При съобразяване на разпоредбата на чл. 96 от ППЗП /отм./ и на чл. 355, ал. 1 от КТ /приложимата редакция/, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, в допълнителното заключение на СИЕ вещото лице е изчислило, че при зачетени всички работни дни размерът на осигурителния стаж за периода от датата на назначаване на 03.01.1985 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 26.06.1989 г., е в размер на 4 години, 5 месеца и 23 дни, вкл. ползваните отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на дете. Съдът кредитира заключението в тази му част като обосновано и компетентно, при положение, че няма данни и не се твърди трудовото правоотношение с осигурителя „Битова електроника“ АД да е било прекратявано преди посочената по-горе дата - 26.06.1989 г., т.е. всички работни дни от спорния период 03.01.1985 г. -26.06.1989 г. следва да се зачитат за отработени от жалбоподателката. Съобразно горното настоящият състав намира, че независимо от отразяванията в трудовата книжка и в УП-13 изх. № 5526-04-311/ 19.12.2024 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, общата продължителност на осигурителния стаж на жалбоподателката за времето от 03.01.1985 г. до 26.06.1989 г. възлиза на 4 години, 5 месеца и 23 дни, а не на 4 години, 5 месеца и 20 дни. Допусната грешка не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестните осигурени лица. Констатираното несъответствие в продължителността на прослуженото време е могло да бъде преодоляно от пенсионния орган с помощта на аритметично изчисление. Съобразно последното и обсъденото по-горе неправилно изчисляване от ответника на осигурителния стаж за месец юли 1989 г. в Държавния военен архив /а и без тази корекция/, към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, жалбоподателка е попадала в хипотезата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Изложеното по-горе обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 1012-04-100#1/ 30.12.2024 г., издадено от и.д. „Директор на ТП на НОИ – [населено място]“ и потвърденото с него разпореждане [номер]-04-91#1/ 12.11.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново, поради което същото следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК и доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Н. С. К. от [населено място], заявление с вх. № 2170-04-91/ 13.09.2024 г., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в т.ч. да бъде извършена преценка на размера на осигурителния стаж на жалбоподателката, респ. отговаря ли на заложеното в чл. 9а, ал. 2 от КСО изискване недостигащият осигурителен стаж да е по-малко от 5 години за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от настоящото решение. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на оспорващото лице за присъждане на разноски е основателно. Териториално поделение на НОИ – Велико Търново следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. В представения в последното съдебното заседание списък с разноски се претендират единствено такива за заплатено адвокатско възнаграждение, което съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г. /л. 73/, е в размер на 750, 00 лева. Поисканото адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя защита не е прекомерно при съобразяване като ориентир на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, обема на извършената от процесуалния представител защита и фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът