Решение № 1900 от 17.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 111, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на Б. Н. Б., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ “Казичене“ към Затвора [населено място], срещу Заповед № 009 от 13.01.2025 г. на Началник сектор ЗО „Казичене“ към Затвора [населено място], с която на основание чл.101, т.7, вр. чл.104, ал.2 ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена, тъй като здравословното му състояние не позволява да изтърпи наложеното наказание. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощения от него процесуален представител адв. М. Н., редовно уведомен. Ответникът – Началник сектор ЗО „Казичене“, редовно призован, се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните и материалните правила, поради което следва да бъде потвърдена. Софийска градска прокуратура, не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал. 1 ЗИНС. По изложените съображения жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Преценявайки обстоятелствата по чл. 111, ал. 5 ЗИНЗС, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна. Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената мотивирана писмена форма по смисъла на чл. 104, ал.1 и ал. 2 ЗИНЗС. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 106, ал.1 ЗИНЗС. Спазени са процесуалните правила преди издаването й да се изслуша нарушителят и да се съберат всички необходими и достатъчни доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, поради което са спазени общите правила на чл. 35 и чл. 36 АПК. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 106 ЗИНЗС. Органът е спазил задълженията по чл. 102, ал.1 ЗИНЗС да прецени характера и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода към него, цялостното му поведение и здравословното му състояние. С оспорената заповед жалбоподателят е наказан за дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2 т. 4 – не се е върнал след изтичане на срока, в който е изпълнението на наказанието му е било прекъснато. В нормите на чл. 96 и чл. 97 ЗИНЗС са посочени задълженията на лишените от свобода и императивно установените правила, които не могат да нарушават като в т. 3 на чл. 96 е предвидено, че лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила. Неизпълнението на някое от тези задължения, предвидени в чл. 96 ЗИНЗС законът квалифицира като дисциплинарно нарушение - деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода (чл. 100, ал.1 ЗИНЗС). Изрично според чл.100, ал.2, т.4 ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята завръщането след срока на прекъсването изпълнението на наказанието, за което може да бъде наложено дисциплинарното наказание по чл. 101, т.7 ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок до 5 денонощия – чл. 104, ал.2 ЗИНЗС. От представените към административната преписка писмени документи приобщени като доказателства по делото безспорно се установява извършването на релевираното в заповедта дисциплинарно нарушение на чл. 100, ал.2, т. 4 от ЗИНЗС, а именно, че Б. Белитц не се е върнал след изтичане на срока, в който е изпълнението на наказанието му е било прекъснато. С това си поведение същият е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС. За това дисциплинарно нарушение се налага дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ съгласно нормите на чл. 104, ал. 2 във вр. с чл. 101, т. 7 ЗИНЗС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че здравословното му състояние не позволява изтърпяване на наложеното дисциплинарно наказание. По делото са налице доказателства за заболяванията, от които страда жалбоподателя, но наложеното дисциплинарно наказание не ограничава достъпът му до медицинско обслужване, каквото му е осигурено включително и непосредствено преди провеждането на насроченото открито съдебно заседание. Правилно административният орган е наложил дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ поради наличието на нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 100, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС. При определяне на срока на наказанието от 5 денонощия, административният орган е спазил правилото на чл. 102, ал. 2 ЗИНЗС взимайки предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него и здравословното състояние към момента на издаване на заповедта. Дисциплинарното наказание е наложено в срок, който съответства на изискването за съразмерност по чл. 6 от АПК в рамките на максималния законов такъв и при съобразяване на поведението на дееца и неговата личност. С оглед на изложеното и във връзка с правомощията на съда по чл. 111, ал. 6 ЗИНЗС оспорената заповед следва да се потвърди. Воден от горното, СЪДЪТ