Решение № 186 от 18.8.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 348/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. О. И., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, представлявана по пълномощие от адв. Х. П. от АК-Враца, срещу Решение №10/22.01.2024г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д. №159/2023г., с което е отхвърлен предявения срещу Т. Д. И., ЕГН ••••••••••, с адрес с.•••, обл.Враца иск за изменение на режима на лични отношения с малолетното дете на страните Й. Т. Д., ЕГН ••••••••••, определен с одобрена от съда спогодба по гр.д.№496/2022г. по описа на Районен съд-Козлодуй, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата, при когото детето да живее, като на майката е определен режим на лични отношения. Със същото решение районният съд е постановил бащата да осигури подходящи условия за осъществяване на отдалечена връзка на детето с майката посредством подходящи телекомуникационни средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, като бъде осигурена възможност на майката да разговаря с детето по телефон или чрез интернет свободно в рамките на определения от съда режим за лични контакти, както и извън него по преценка на бащата и в рамките на свободното си време, съобразно дневния режим, определен от бащата, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 233.25лв., постановено е двамата родители заедно или поотделно, но всеки съвместно с детето, да ползват дългосрочна социална услуга в Център за обществена подкрепа с участието на психолог за подобряване и възстановяване на връзката родител-дете; подобряване на комуникацията и родителското сътрудничество между майката и бащата; спазване на режима на лични отношения на детето с майката и създаване на подходящ график за общуване по телефон; консултация на родителите за невъвличане на детето в конфликти и осигуряване на правото му да контактува свободно с всеки един от тях, както и активно участие на страните в отглеждането му предвид споделените родителски права. С обжалваното решение е дадено разрешение на малолетното дете чрез бащата като негов законен представител да бъде издаден документ – задграничен паспорт за пътуване в чужбина без да е необходимо съгласието на майката, дадено е разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да осъществява неограничен брой пътувания до страни – членки на ЕС, Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция за срок от шест години, придружавано от баща си или от посочено от него пълнолетно лице.

Във въззивната жалба се инвокира общо оплакване за неправилност на обжалваното решение и се заявява искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго такова по същество, с което бъде изменен режима на лични отношения на бащата с малолетното дете на страните, определен с одобрена от РС- Козлодуй по гр.д.№496/2022г. спогодба, по начин, който е подробно посочен в жалбата, както и да бъде изменен размера на месечната издръжка, която бащата заплаща на детето по силата на одобрената спогодба, като същият бъде увеличен от 200лв. на 300лв., считано от датата на предявяване на иска. Претендират се разноски за двете инстанции.

В жалбата се излагат обстойни съображения в подкрепа на следните възражения на жалбоподателката: за липса на среда за отглеждането на детето в гр.Костинброд, където живее бащата; за липса на битови и финансови условия за отглеждане на детето от бащата; за несъобразени характеристики на личността на бащата; за недоказаност на насилието над детето, упражнено от майката; за недоказаност на девиантно поведение от страна на майката; за неправилна преценка на грижите от разширения кръг семейството; такива във връзка с изводите на районния съд за отношенията между родителите; такива във връзка със заместващото съгласие за пътуване на детето в чужбина.

С жалбата се представят писмени доказателства, които предвид предмета на производството, следва да бъдат приети. Прави се искане за изготвяне на социални доклади от ДСП-Костинброд и ДСП-Оряхово.

Чрез пълномощника си адв. Б. М. от САК въззиваемият Т. Д. И. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като се подържа, че всички твърдения в жалбата са неверни.

Въззиваемият въвежда твърдения, че получава добри доходи, с които да осигури добър живот на детето си, изразява съгласие с приетото от районния съд за осъществявано от майката насилие над детето, позовава се на събрани по делото доказателства за сексуална девиация парафилия при майката, развива съображения във връзка с подкрепата на своята майка в отглеждането на детето. В отговора се прави коментар на данните по делото за употреба на наркотици и моралните качества и родителски капацитет на майката.

Въззиваемият претендира разноски за тази инстанция и не заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът по жалбата лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е първоинстанционното гр.д. № 159/2023 по описа на РС- Козлодуй е образувано по предявен иск от с правна квалификация чл.127, ал.2, вр.чл.59, ал.9, вр.чл.150 от СК от ищцата Д. О. И., ЕГН: ••••••••••, с адрес за призоваване •••, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. Т. Д., чрез процесуалния й представител адв.Х. Г. П. от АК – Враца срещу Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• от с.•••, обл.Враца, •••. Ищцата е предявила иск:

• за изменение на режима на лични отношения по чл.59, ал.2, пр.4 от СК на бащата Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• с детето Й. Т. Д., ЕГН: ••••••••••, като вместо определения по ГД №496/2022г. по описа на РС – Козлодуй режим, бъде определен режим на лични отношения както следва – всяка първа и трета седмица на календарния месец, за времето от 17.00 часа на петъчния ден, с преспиване при бащата, до 17.00 часа в неделя; всяка седмица на календарния месец в дните вторник и четвъртък, за времето от 17.00 часа до 20.00 часа на конкретния ден; всяка календарна година сумарно по един месец през лятото, разделен за времето от 15.07. до 30.07. и от 15.08. до 30.08., с преспиване при бащата; на рождения ден на бащата – 10.02. и на именния ден на бащата – 14.02., за времето от 09.00 часа до 21.00 часа на съответния ден, при съобразяване на занятията на детето в детско или учебно заведение; през четните години за Коледните празници / за времето от 24 до 28 декември / и за Великденските празници / от Велики петък до понеделник / за времето от 10.00 часа до 18.00 часа; през нечетните години за Новогодишните празници / за времето от 28.12. до 02.01. / и почивните дни за периода от 01.05. до 06.05. за времето от 10.00 часа до 18.00 часа; на рождените и именните дни на детето имат право да присъстват и двамата родители, независимо от постигнатото съгласие за упражняване на родителските права и режима на лични отношения и контакти; на рождения ден на майката / 25.06. /, независимо от гореописания режим, детето ще бъде при нея; при осъществяване на посочения режим, бащата взема от жилището по местоживеене на майката и го връща отново там;

• за изменение на размера на месечната издръжка, която бащата Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• е осъден да заплаща на детето Й. Т. Д., ЕГН: ••••••••••, като вместо определената по ГД №496/2022г. по описа на РС – Козлодуй издръжка в размер на 200.00 лева / двеста лева /, бащата Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• да бъде осъден да заплаща на детето Й. Т. Д., ЕГН: •••••••••• чрез неговата майка и законен представител Д. О. И., ЕГН: •••••••••• месечна издръжка в размер на 300.00 лева / триста лева /, платима до 15-то число на месеца, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане;

Претендират се и направените по делото разноски. В производството е приет за съвместно разглеждане насрещния иск, предявен от ответника по главния иск:

• за предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете Й. Т. Д., ЕГН: •••••••••• и определяне на местоживеенето му при неговия баща Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• в •••, както и на всеки друг адрес, на който бащата се премести да живее, за което обстоятелство следва да уведоми майката;

• за определянето на подходящ режим на лични контакти на майката Д. О. И., ЕГН: ••••••••••, с адрес за призоваване ••• с детето Й. Т. Д., ЕГН: ••••••••••;

• за осъждане на майката Д. О. И., ЕГН: ••••••••••, с адрес за призоваване ••• да заплаща на малолетното дете Й. Т. Д., ЕГН: ••••••••••, чрез неговия баща и законен представител Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• месечна издръжка в размер на 200.00 лева / двеста лева / до 15-то число на месеца, за който се отнася, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане;

С Определение №966/25.07.2023г., постановено по ГД №644/2023г. по описа на РС – Козлодуй първоинстанционният съд е приел искова молба от Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• от с.•••, обл.Враца, •••, чрез процесуалния му представител адв.Ж. И. от САК, в качеството му на баща и законен представител на детето Й. Т. Д. срещу Д. О. И., ЕГН: ••••••••••, с адрес за призоваване ••• с правно основание чл.127а от СК - за издаване на разрешение заместващо съгласието на майката Д. О. И., на малолетния Й. Т. Д. да бъде издаден документ – задграничен паспорт за пътуване в чужбина, както и разрешение, заместващо съгласието на майката за осъществяване на задгранични пътувания на детето Й. Т. Д. в други страни – членки на ЕС, Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция, с цел почивка, екскурзия или училищно мероприятие, придружаван от бащата Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• или посочено от него пълнолетно лице, за не повече от 50 дни годишно, за срок от 6 години, считано от датата на постановяване на влязъл в сила съдебен акт, като пътуванията се осъществяват в рамките на определение на Т. Д. И., по силата на влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения с детето Й. Т. Д.. На основание чл.213 от ГПК е съединил производството по ГД №159/2023г. по описа на РС – Козлодуй и производството по ГД №644/2023г. по описа на РС – Козлодуй за разглеждане в едно общо исково производство, като е постановил същото да продължи по ГД №159/2023г. по описа на РС Козлодуй, като е присъединил иска по ГД №644/2023г. по описа на РС Козлодуй към насрещния иск предявен от Т. Д. И., ЕГН: •••••••••• от с.•••, обл.Враца, ••• по ГД №159/2023г. по описа на РС – Козлодуй. Постановил е ГД №644/2023г. по описа на РС – Козлодуй да се приобщи към материалите по ГД №159/2023г. по описа на РС – Козлодуй.

Пред първата инстанция е установено, че детето Й. Т. Д. е роден на 10.08.2019г. в Кралство Испания в семейството на страните. След раждането на детето майката Д. И. е полагала основни грижи за детето, а бащата е работел и пътувал често, тъй като притежава трънспортна фирма за превоз на товари. И. била подпомагана в грижите за детето първоначално от бабата по майчина линия – Е. Ц., а след това и от бабата по бащина линия – Т. П.. Детето и семейството му често се връщали в България, като през есента на 2021г. трайно се установили в жилището им в гр.Козлодуй.

Страните съжителствали на семейни начала до пролетта на 2022г., когато поради влошени взаимоотношения се разделили, а раздялата им породила спор кой от двамата да упражнява родителските права по отношение на детето.

Със Заповед №ЗД/Д-ВР-К-014/29.04.2022г. на директора на АСП Козлодуй, на основание чл.27, ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.4 и чл.33 от Закона за закрила на детето детето Й. Т. Д. е било настанено временно в семейството на бабата и дядото по майчина линия – Е. В. Ц. и О. И. Ц., и двамата с настоящ адрес с.Х., обл.Враца, за срок от 6 месеца.

След настаняването на детето при бабата по майчина линия родитеите постъгнали съгласие да го отглеждат лично като с протоколно определение №216 от 09.06.2022г., постановено по ГД №496/2022г. по описа на РС – Козлодуй е била одобрена съдебна спогодба за решаване на делото, съгласно която, упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете Й. Т. Д., е било предоставено на майката Д. О. И.. На бащата Т. Д. И. е било определено право на лични отношения с детето Й., както следва – всяка първа и втора седмица от месеца за времето от 16.00 часа в понеделник до 16.00 часа в четвъртък, с преспиване в дома на бащата; всяка трета и четвърта седмица от месеца за времето от 16.00 часа в четвъртък до 16.00 часа в понеделник с преспиване в дома на бащата; по един месец през лятото, разделен на два пъти за времето от 15.07. до 30.07 и от 15.08. до 30.08., с преспиване; за личните празници на бащата – рожден ден – 10.02. и имен ден / стар стил / - 14.02.; през четните години за празниците Коледа от 24 декември до 28 декември, Великденски за Велики петък, Велика събота, Великден / неделя /, като взема от дома на майката детето в 10.00 часа на първия празничен ден и връща същото до 16.00 часа на последния уговорен ден; през нечетните години за празниците Нова година от 28.12. до вечерта на 02.01. включително и официално обявените за почивни дни в периода от 01.05. до 06.05. включително, като бащата взима детето от дома на майката в 16.00 часа на първия празничен ден и връща същото в 16.00 часа на последния уговорен ден; рождения ден на детето Й. – 10.08., ще се празнува заедно от двамата родители. Бащата Т. И. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето Й. в размер на 200.00 лева, считано от месец април 2022г., платима до 15-то число на месеца и по посочена от майката банкова сметка, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Всички допълнителни разходи, свързани със здравето, медицинските нужди и обслужване на детето, както и всички разходи свързани със задоволяване на образователните му потребности било постановено да се поемат по равно от двамата родители, след съвместно взето от тях решение за тяхното извършване.

В с последствие бащата на детето поискала органичаване на времето което бащата да прекарва с детето си, след което бащата е предявил насрещен иск за лишаване от родителски права на майката, за изплащане на издръжка, както и искане за постановяване на заместващо съгласие за извеждане на детето зад граница без съгласието на майката.

Още пред първата инстанция са събрани доказателства за влошените отношения между родителите на детето, като същите са представяли доказателства относно допуснати пропуски при отглеждането на детето от насрещната страна, както и пропуски при изпълнението на задължението за предаване на детето.

Пред първата инстанция е приложено Определение №1499 от 13.12.2023г., постановено по ГД №1367/2023г. по описа на РС – Козлодуй и Заповед за незабавна защита №15 от същата дата. Видно от същите са били постановени мерки за закрила на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН, като Т. И. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. И. и да приближава същата, жилището, в което живее, жилището на родителите й, местоработата й местата за социални контакти и отдих на И. на разстояние по – малко от 50 метра.

Пред първата инстанция е представено и прието като доказателство съдебно – медицински удостоверение №59/2023г., издадено от д-р М. В. – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „ Александровска „ ЕАД.Видно от съдържанието на същото, на 20.01.2023г., в 10.40 часа, медицинското лице е прегледало детето Й., в присъствието на неговия баща Т. И.. Като предварителни сведеnия е посочено, че по данни на бащата, на 19.01.2023г., след престой на детето при майка му и след събличане на дрехите на детето е установил синини по краката му, като за същите детето твърдяло, че са получени при удар с пръчка. Отразено е, че по вътрешната повърхност на дясното коляно има окръглено червеникаво кафеникаво кръвонасядане; по предната повърхност на дясната подбедрица са били установени петнисти кръвонасядания със същата характеристика, на обща площ 6/1 см., надлъжно ориентирано; по горно външната повърхност на ляво коляно е установено окръглено 0, 5 см. в диаметър кръвонасядане; по предната повърхност на средна и долна трета на лява подбедрица, са установени общо четири окръглени кръвонасядания, с диаметри по 0, 5-0, 8 см., на обща площ 6, 5/1 см., надлъжно. Всички описани кръвонасядания били с червеникаво кафеникав цвят. Дадено е заключение, че при прегледа на детето са установени кръвонасядания по двете колена и двете подбедрици. Отразено е, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизъм на удар с или върху такива, и могат да се получат и по времето и начина, съобщени в предварителните сведения. Посочено е, че са причинени болки и страдания.

Пред първата инстанция е изслушана съдебно -психологическа експертиза за детето в което отразено, че същото на среща когато било доведено от бащата при психолога се оплакало на психолога, че майка му го бие с пръчка.

С Решение №383/17.07.2023г., постановено по ГД №188/2023г. по описа на РС – Козлодуй е признато за установено, че Д. И. е извършила акт на емоционално домашно насилие над малолетното си дете Й., изразяващо се в проявена агресия от майката пред детето и по отношение на него, вземайки го насила от дома на бащата в с.•••, където е било с бабата съгласно съдебно определен режим на лични отношения и в присъствието на полицейски служители, съобщавайки неверно, че детето е отвлечено.

Със същото решение молбата на Т. И. срещу Д. И. за защита от физическо домашно насилие установено на 19.01.2023г., изразяващо се в нанасяне на удари с пръчка по краката на детето е била отхвърлена като неоснователна и недоказана.

На Д. И. са били наложени мерки за защита срещу домашно насилие, а именно – същата на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното си дете Й. Д., а на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН е била задължена да участва в специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок поне от три месеца с честота и продължителност според условията на програмата, посочена със съдействието на ДСП Козлодуй.

Пред първата инстанция е разпитан е с., който твърди че веднъж ползвал сексуални услуги срещи заплащане от майката в дома в който тя живеела с детето като по това време детето било в другата стая при което майката употребила бял прах.

Представени да доказателства за наличието на досъдебно производство срещу бащата за шофиране в нетрезво състояние, като защитната му теза е, че е погълнал веществото с питие, което му било предложено от приятелка на майката.

Наведени са твърдения за опит за самоубийство на бащата чрез поглъщане на лекарства, то по делото има писмено сведение от медицинска сестра което полагала грижи за него след случая, че касаело за комбинация от „Ривотрил“ и алкохол, като бащата споделил със медицинската сестра, че не искал да се самоубива, а само да се наспи.

Представени са и са приети като доказателство пред първата инстанция видеоклипове и снимки в единият от които на въпрос на бабата по бащина линия към детето кой му е бъркал в гъзенцето детето отговаря, че майка му му е бъркала с пръстче, че му е бъркала силно, има приложени и снимки на които майката дава на детето да суче от гърдата й като видно детето не е в кърмаческа възраст.

По делото пред първата инстанция е представена психологическа експертиза №3/31.03.2023г. на детето Й., изготвена от Център по психология и психотерапия „ Промяна „, гр.София, след психологическо изследване, проведено в периода от 31.01.2023г. до 31.03.2023г..Целта на експертизата била изготвяне на актуална психологическа оценка на детето. От заключението на същата се установява, че е констатирана висока степен на тревожност и изразени когнитивни и речеви проблеми в началото на горепосочения период, като в началото на периода били налични и силно изразени моменти на пристъпи на паника и висока възбудимост на вегетативната нервна система на детето, особено, когато се затваряла вратата с коментар от детето за заключване и когато се е излизало от врата, с коментар от детето, с поглед насочен към бащата, че не иска в Козлодуй при мама. Посочено е, че детето се е чувствало спокойно и щастливо в компанията на баща си и на баба си по бащина линия, която е присъствала на някои от сесиите, като е търсело тяхното одобрение и защита, гушкало се е непрекъснато в тях, общувало спокойно с радост и желание. Констатирана била и висока вероятност за невротизация и свързана с нея изразена емоционална възбудимост, преживяна като тревожност, напрегнатост, безпокойство, безсъние, раздразнителност и други, проявявани с различна динамика във времето на изследването, както и преди това, по разкази на бащата. Констатирано било и наличието на силно изразени страхове, на повишена интровертност, пасивност, неудовлетвореност от актуална ситуация, душевна болка, изразена тъга, че не може да промени определени събития в живота си, подтиснатост, като е посочено, че паметта и концентрацията на детето са съответстващи на степента на тревожност и развитие към момента. Констатирана била още относително ниска степен на агресивност при вербално и невербално общуване, както и, че в критични за детето ситуации и теми се проявявала такава – в началото на периода детето симулирало сексуални движения с баба си и ставало агресивно при опит за спиране / отразено е, че бабата е присъствала на някои от сесиите /, като агресивност и силно изразена невротичност детето проявявало при коментар на бащата за връщането му в гр.Козлодуй. Сочи се, че детето имало сравнително добра ориентация и адаптация в социална среда, но не такава при дългосрочно и натоварващо стресогенно присъствие и общуване с нежелани от него лица. Посочено е, че в края на посочения период на психологическо консултиране, детето е показало положителни резултати в сферите – развитие на речта, комуникация, развитие на когнитивните процеси, емоционален конфорт, снижаване степента на невротизъм и тревожност. Дадено е заключение, че детето Й. е поставено пред сериозен риск относно психическото му здраве и детското развитие в норма, в условията на високи нива на хроничен стрес и дистрес. Налице била относително ниска степен на социална адаптивност в стресогенна среда, по принцип и към момента. Посочено е, че психологическия статус ще държи тенденция към влошаване, предвид наличната ситуация в дома и в живота на Й.. Дадени са препоръки за работа с психолог и за в бъдеще, предвид наличната ситуация, наречена в психологията „ Broken Home „ и предвид научния факт, че всяко дете е най – застрашено от дезадапционни последици при лишаване от родител / при раздяла или смърт / преди третата година. Посочено е, че е желателно и двамата родители да се съобразяват с този факт.

Пред първата инстанция е изслушана съдебно - психологична експертиза в което вещото лице е посочило, че детето било обременено още при зачеването му, поради наследствена обремененост на майката (бабата на детето по майчина линия имала плод с малформация) и дългогодишна употреба на стероиди от бащата. Сочи се, че въз основа на наблюдаваното, вещото лице приема за вярно твърдяното и от двете страни, че в тяхно присъствие детето проявява привързаност и близост, нормални за връзките майка - дете и баща – дете. Вещото лице посочва, че тази противоречивост в отношението към майката в нейно присъствие и при отсъствието й, както и в противоположно заявеното желание при кога да живее, в зависимост кой родител придружава детето, е проява на конфликт на лоялността. Конфликт на лоялност била ситуация, при която по време на или след раздяла единият или двамата родители говорят неласкателно един за друг, с което карат детето да избере и подкрепи неговата страна и така против волята на детето, от него се изисквало да избира между мама и татко, а това само по себе си било стресиращо.

Сочи се, че детето не се идентифицирало с нито един от родителите си, нямало изградена представа за семейство, като ВЛ пояснява - семейство съставено от двама родители, полагащи грижи за детето си, с нормалното привързване на детето повече към единия родител. Липсвало характерната за тази възраст привързаност за майката - детето не разпознавало в нито една от ситуациите от стимулния материал взаимоотношения майка - дете, не разпознавало и отношения баща – дете, не се идентифицирало с родителска фигура, с която сътрудничи, като възприемало отношенията си с родителите си като игра. Това било израз на една много специфична форма на привързаност и към привързаност. Амбивалентна двамата родители привързаност се - амбивалентна причинявало от непоследователност от страна на отглеждащите го. Те в едни случаи са били внимателни към сигналите на детето си, но в други, са ги отхвърляли и налагали наказания.

Вещото лице дава заключение, че в интерес на детето било да осъществява личен контакт със всеки от родителите си. Преразглеждането на упражняването на родителските права и на режима на лични отношения към момента се отразявало негативно на психическото състояние на детето. Пътуване на детето с бащата в чужбина не би се отразило негативно на психическото състояние на детето - детето имало изградена връзка с бащата.

По отношение на снимките в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице, заявява, че за него същите са с откровено сексуално съдържание, където й смуче гърдата. Уточнява, че работи с деца от 1994г., че има стотици експертизи и много проективни тестове, че за първи път вижда в проективен тест детето да не разбере и да не може да възпроизведе в проективния тест семейни отношения, да не може да възприеме в проективния тест взаимоотношения дете – майка, дете – баща. Сочи, че детето не е равно привързано към някой от родителите, а че е равно отдалечено.

Сочи, че бабата по бащина линия в отсъствието на майката е приела и майчината роля, че тя го обучава, храни, закриля, че тя го извежда и затова детето било най – привързано към нея, че когато на детето се предложело да избере ако има една лодка с кого ще излезе на разходка, то избирало тази баба. Сочи още, че в противовес с тази баба има още една баба, към която детето не изпитвало толкова близки чувства, тъй като тази баба била в типичната роля на пра родител, който се радва на детето, осигурява му забавления, като дядото по майчина линия казал правилно „ Вие знаете как е, то е внуче и ние го глезим и му се радваме „, като е подчертал „ но възпитанието и грижите за него са на майката „.Уточнява, че по тази причина бабата по майчина линия е по – малко предпочитана от бабата по бащина линия, като също така се чувствало в отношението на детето към ситуацията, че то е контролирано в известна степен – в добрия смисъл от бабата, тъй като едно възпитание било също и осъществяване на контрол върху детето, докато при бабата по майчина линия то се чувствало спокойно да прави неща, които са извън позволените нормални за ситуацията.

Вещото лице дава заключение, че няма настъпило родителско отчуждение. В открито съдебно заседание вещото лице за снимките приложени в том 2, стр.265, 266, 267 и 268. лице отговаря, че ставало дума за сексуална девиация парафилия във всички случаи, независимо какви са взаимоотношенията майка – син, роднински или нероднински. Уточнява, че девиацията означавала отклонение от нормата.Сочи, че в настоящия случай явно имало парафилия в смисъл различна от нормалната привързаност, при които индивида се възбужда от неадекватното спрямо обществените норми и разбирания обекти, субекти или ситуации, като разчитат най – вече на такива обекти, субекти и ситуации, за да постигнат сексуална възбуда. Отразява, че на такова приличало за съжаление.

Вещото лице уточнява, че заключението му за сексуална девиация касаело приложения по делото клип, на който дете извършва сексуални действия със жена, както и тези снимки, на които се виждало дете, като сочи, че и през ум не му е минало, че е възможно това да е кърмене, че вижда само сексуален контекст, че това на тези четири снимки не е кърмене. Уточнява още, че по отношение на смученето на гърдата това било изцяло сексуално съдържание, че ако трябва да обсъди само снимките, при тях пак имало отклонение, че не ставало въпрос за удовлетворяване на сексуална възбуда, а само на потребности и влечения, че било по – леко, но пак било отклонение.

По делото пред първата инстанция било изслушано заключение в вещо лице по допълнителна съдебно психологическа екпертиза според заключението на която бабата по бащина линия е поела родителската функция на майката, и се справя естествено, без напрежение с тази си роля, между нея и внукът й са изградени близки взаимоотношения, които са по - характерни за връзка майка В същата допълнителна експертиза вещото лице е отразило, че се забелязвала отчетлива разлика в поведението при двете баби - при бабата по бащина линия детето спазвало граници и правила, което говорело че тя полага дозирано грижа и контрол при отглеждането на детето. Това не се забелязвало в присъствието на бабата по майчина линия По отношение на разширеното семейство вещото лице сочи, че детето явно е в по близки отношения с бабата по бащина линия / посочено е майчина, но с оглед последващите уточнения съдът намира, че вещото лице има предвид бабата по бащина линия /, и тя се явява най - значима фигура за него, спрямо всички изследвани - детето пожелава само с нея символно да се отдели - избира само с нея да бъде в една лодка. Сочи се, че детето има позитивно отношение към всички членове на семейството.

В заключение вещото лице е отразило, че детето възприема бабата по майчина линия като партньор в игрите си и осигуряваща му възможност за разходки, със слаба корективна функция, което личало по поведението му в нейно присъствие. Отношението към дядото било също така позитивно, партньорско в игрите, но с възможност дядото да влияе като коректив на поведението на детето. Тези по - свободни, с по - слабо изразена възпитателска и корекционна насоченост на взаимодействията се дължало на обстоятелството, че водеща фигура във взаимоотношенията на разширеното семейство майка – дете - баба и дядо по майчина линия отглеждането, възпитанието и корекцията на поведението е поета изцяло от майката. Бабата и дядото били в отдалечена позиция, без да изпълняват функции по отглеждането на детето. Следствие на отношенията си с бабата и дядото по майчина линия детето изпитвало към тях позитивно емоционално отношение, приемало тяхната роля в живота си, чувствало се спокойно и защитено.

Посочено е, че при отглеждането на детето Й. от баща му родителската функция на майката е поета от бабата му майчина линия. В психологичната теория родителския капацитет се разглеждал и като способност на възрастните, които изпълняват родителските функции, да разбират, разпознават, да имат ресурса и да умеят да задоволяват потребностите на детето. Потребностите, свързани с правилното психично развитие на детето са физиологични и психични. Физиологичните и материално битови потребности са тези, необходими за оцеляване, а именно храна, вода, сън, здраве, дрехи, жилище, добри битови условия за живот. Без да са удовлетворени физиологичните потребности, не може да се премине към потребностите от по-горните нива.

В отношенията си с бабата по майчина линия детето Й. се чувствал с удовлетворени физиологични и материално - битови потребности, наблюдаваните близки отношения / игнорирайки псих.експ. №3/31.03.23г.! / и споделените от детето общи преживявания с бабата по майчина линия говорели и за удовлетворени потребностите от разбиране, приетост и любов. Сочи се, че поради обстоятелството, че бабата по бащина линия е поела родителската функция на майката, и се справя естествено, без напрежение с тази си роля, между нея и внукът й са изградени близки взаимоотношения, които са по - характерни за връзка майка - дете. Сочи се, че детето се чувства спокойно и защитено в присъствието на бабата по бащина линия, има изградена доверителна връзка между тях, има изградени близки взаимоотношения, в присъствието на бабата детето спазва граници и правила в контекстна на ситуацията на изследването. Това разсъждение било в условията на игнориране на данните за симулиране на сексуални действия на детето спрямо бабата по бащина линия. Сочи се, че ако се приема за вярно това, то, ос.стваното дете възприемало бабата по бащина линия като сексуален обект, и при незадоволяване на потребностите му ставало агресивно, като това му състояние е състояние на фрустрация. Това било обяснението на описаната агресивна реактивност при опитите да го възпрат от такива действия - детето има потребност, възпрепятстват го, преградата е непреодолима, и последва състояния на фрустрация. Фрустрацията е психическо състояние, изпълнено с безпокойство, раздразнение, чувство на неудовлетвореност, вътрешен дискомфорт, общо напрежение, което възниква, ако събитията, които човек е очаквал, не се случат, надеждите не се изпълнят или възникнат препятствия по пътя към целта. Фрустрацията възниквала, когато човек не може нито да постигне дадена цел, нито да се откаже от нея.Според Роло Мей / Мау, 1989 / фрустрацията на потребностите, свързани с жизнено важни за съществуването на личността ценности предизвиквала вътреличностен конфликт и тревога, а реакцията на ос.стваното дете при възникване на препятствие при задоволяване на потребностите му е агресивна.Сочи се, че за съжаление не можело да се анализира докрай поведението на детето, тъй като в псих.експ.№3/31.03.23г. не е била описана с каква насоченост и прояви е агресивността - към фрустратора, към ситуацията, или е авто агресивна. Тези отношения баба - внук били извън обичайното и нужното за правилното ранно детско развитие, особено в настоящия случай, когато бащата нямал нов партньор от женски пол в живота си, и бабата следвало да поеме майчинските грижи и функции. Това естествено изключвало бабата по бащина линия от значимите възрастни, в смисъла на „ значимост “ по настоящето съдебно производство.

Пред въззивния съд са представени и приети като доказателства по делото e прието като доказателство социален доклад, изготвен от Агенция за социално подпомагане – ДСП Козлодуй ( л. 79-80 от делото.), постъпил с вх. № Вх.№ 4905/24.06.2024 г. относно жилищните условия и отглеждането на детето от майката.

Представен е и е приет като доказателство актуализиран индивидуален план за работа за детето, изготвен на 08.04.2024 г. от Комплекс за социални услуги за деца и семейства в риск „Доверие“ - гр. Козлодуй за детето ( л. 84 -86) от делото.

Представена е и е приета като доказателство актуализиран индивидуална оценка на потребностите, изготвена съгласно чл. 35, ал. 1 от ППЗСУ от Комплекс за социални услуги за деца и семейства в риск „Доверие“ - гр. Козлодуй за детето ( л. 87 -90 ) от делото, в която се отчита потребност от проследяване благосъстояние, благополучие и сигурност на физическа среда.

По делото е представен и е приет като доказателство Доклад от 16.08.2024 г. за оценка за изпълнение на индивидуалния план за подкрепа, изготвен от Комплекс за социални услуги за деца и семейства в риск „Доверие“ - гр. Козлодуй за детето ( л. 162 -163) от делото (представен с молба вх. № 6774/10.09.2024 г.) Относно имущественото състояние на майката е представен и приет като доказателство безсрочен трудов договор от 25.10.2024 г., сключен с АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, с който е уговорено трудово възнаграждение в размер на 1730 лв. месечно и допълнителни споразумения към него за отразяването на допълнителното месечно възнаграждение за трудов стаж – към 05.11.2024 г. – общо 4 % върху основното месечно възнаграждение ( л. 179/180).

Представени са и многобройни доказателства във връзка с влошените отношения на родителите, довели до множество жалби и сигнали подадени пред прокуратура и полиция, основно подадени от майката ( 10 броя жалби от майката към 10.07.2024 г.) – видно и от постъпилата с вх. № 5352/10.07.2024 г. справка от РП- Враца.

Видно от постъпилата с вх. № 1065/11.02.2025 г. на л. 226 от делото справка от РПУ-Козлодуй се установява, че майката е подала два сигнала за неспазване на съдебно решение, а по молба на бащата имало образувана преписка, разглеждана от РПУ-Оряхово и изпратена на РПУ-Козлодуй по компетентност.

Представени са и са приети и разпореждане на ДСИ по изп. д. № 57/2024 по описа на СИС – Козлодуй ( л. 181) от което се установява, че е имало проблеми при предаването на детето.

По делото е представен и приет като доказателство социален доклад изх. № ПР/Д-ВР-О/31-004/27.08.2024 г., изготвен от Агенция за социално подпомагане – ДСП Оряхово ( л. 152-154 от делото.), постъпил с вх. № Вх.№ 6651/03.09.2024 г. и с вх. № Вх.№ 6651/03.09.2024 г. относно жилищните условия в жилището на майката на бащата на детето в с. •••.

Представена е и е приета като доказателство справка вх. № 820/03.02.2025 г. за посещаемостта на детето на детска градина Слънчице, гр. Козлодуй от която се установяват периодите на отсъствие на детето от детската градина в периода 15.09.2024-30.01.2025 г. Представени са и са приети като доказателство протокол от 29.01.2025г. от преглед на оценката на случая и плана за действие за детето, изготвен от Агенция за социално подпомагане – ДСП Козлодуй (л.221-223) според който майката е осигурила на детето безопасна среда, адекватни жилищно-битови условия и лично пространство, че майката и детето посещавал Центъра за обществена подкрепа - Козлодуй, където с тях работи психолог и социален работник.

Представен е и е приет като д-во по делото и план за действие от 28.01.2025 г. за работа с детето и родителите, изготвен от Агенция за социално подпомагане – ДСП Козлодуй (л.224), (представени с молба вх. 909/05.02.2025 г.), включващ мерки за работа с детето и работа с родителите.

По делото пред първата инстанция са разпитани с.и: с.ката Д. И. И. – баба на Д. И. разказва, че е посещавала Д. и Т. в Испания, където останала 6 месеца – от края на месец ноември 2019г. до края на месец април и живеела заедно с тях в апартамент, че детето в този период е била на няколко месеца – 3-4, че Й. не е изявявал желание пред нея да види близките си в Испания, че детето се е родило с белег на коремчето. с.ят Н. П. Г. сочи, че е осъществил с Д. И. интимен контакт миналата година, че И. е била в една група в „ Телеграм „, където пишело, че тя се продава за пари, че е имало неин номер, че се е обадил, че тя му е казала, че взема по 100.00 лева, че му е казала адреса си, който бил до детска градина „ Слънчице „ на 9-ти етаж, че е влязъл в спалнята, която била с лилави чаршафи, че на масичка е имало нещо, за което тя му казала, че са наркотици, че го е попитала дали взима наркотици, на което той отговорил, че не взима, че тя е шмъркала от време на време бяло прахче, че му е казала по – тихо, че детето е в другата стая, че след като свършили работа й е заплатил 100.00 лева и си е тръгнал, че всичко било за около 30-40 минути, че след това е засичал нейни видеа как други са я снимали как правят интимен контакт и са я качвали в групи.

След като първоинстанционният съд предявил клип №9 на с.я същият заявил, че това е клипа на Д., че самата обстановка в клипа е същата стая, където е бил и той, че това клипче е качено и е гледал в група „ Козлодуйски курви „, че там хора, които са ходили при нея и са си плащали непрекъснато я качват там, че е разпознал, че на клипа е Д. по обстановката, че не той е снимал това клипче, че този клип може да го гледа в „ Телеграм „ от телефона си, че е достъпно до всички хора и, че го е гледал и друг път, че там си пишело Д. И., че не знае кой е мъжът от клипа, но е чул, че е някой от гр.Оряхово. с.ят С. П. И. – първи братовчед на Т. И. разказва, че е ставал с. на приемо – предаване на детето от единия на другия родител многократно – около десет пъти през последните шест месеца, като е бил водач на автомобила, с който детето се е транспортирало от гр.Костинброд до гр.Козлодуй.

Сочи, че когато детето го види му се радва тъй като го познава и си играе с него, че в момента, в който влязъл в автомобила, детето започвало да му се моли да не ходят никъде с обяснението, че не желае с.ят да го закара при майка му, че Т. и майка му го успокоявали с думите, че ще го вземат съвсем скоро от майка му, но се налагало да го закарат при нея тъй като тя искала да го види, че детето изпадало в истеричен плач, че се молело на всички да не го водят там, че не искало да вижда майка си като казвало „ искам още малко при теб „, че по всевъзможен начин се опитвали да го успокоят в тези моменти, но детето продължавало да плаче и да се моли да не го карат при майка му, което продължавало до самото приемо – предаване в гр.Козлодуй, че когато детето видело майка си в гр.Козлодуй започвало да се моли да не го предават на нея и не разрешавало за отварят прозорците и вратите на автомобила, че винаги когато се случело приемо – предаването, което според с.я било насилствено, детето продължавало да плаче, да се моли и да изпитва ужас от майка си, че когато майката вземала детето, то продължавало да се моли да остане при баща си още малко, а бащата продължавал да го убеждава, че майка му и баба му също искали да го видят и имат намерение да го водят на панаир и да му купят играчки, че когато детето видело баба си по майчина линия реагирало по същия начин – дърпало се от това да го предадат и не искало да слезе от автомобила. с.ят твърди, че никога не е чувал ответникът и неговата майка да говорят лошо за Д. или пък да настройват детето срещу майка му и баба му по майчина линия.Заявява, че детето е привързано към баща си, брат му и майка му, че детето му е споделяло, че иска да отиде при роднините си в Испания и да се качи на самолет. Разказва, че Т. и детето играят игри, посещават паркове, магазини, от които редовно му купува играчки и дрехи, че се грижи за това да му бъде подсигурена храната, която обича, че следи стриктно за симптоми, показващи проблеми в здравословното му състояние, а при наличие на такива се свързвал незабавно с личния лекар на детето и предприемал действия до транспортиране на детето до най – близкото лечебно заведение. Разказва още, че хигиената, в която се отглеждало детето в гр.Костинброд била перфектна, че детето, когато е при баща си и баба си по бащина линия е щастливо, весело, игриво, комуникативно, а когато го вземе майката изглеждало омърлушено и сменяло поведението си и настроението си, че през ден посещавал дома на ответника в гр.Костинброд, че не му е известно И. да употребява наркотични вещества и техни производни, че поведението на И. не го притеснявало. Сочи, че предаването на детето на майката било категорично против волята на самото дете, че бащата го взима от колата и го носи към майката докато в същото време детето плаче и се моли това да не се случва, че предаването от страна на майката към бащата ставало с голямо желание от страна на детето и то само тичало при бащата. с.ят Е. Ц. – майка на ищцата разказва, че отношенията й с детето са много добри, че детето в повечето случаи при манипулациите от бащата идвало и плачело, а когато след това го питала защо го прави, детето отговаряло, че тати му е казал, че мама ще го бие или ще го затвори в тъмна стая, че при приемането и предаването на детето имало много обиди от страна на ответника към ищцата и нейното семейство, че обидите се изричали пред детето, че има контакт с детето когато отиде в гр.Козлодуй или когато детето им отиде на гости в с.Х. където живеят, че Д. може да разчита на помощта им винаги. Твърди, че детето се чувства много добре при тях, че си играе с дъщеря й А., че много обичало да им ходи на гости, да му пали камината, че се чувствало уютно, че има играчки, с които да играе, винаги бил весел, подскачал, усмихнат, без притеснения, чувствал се прекрасно. Разказва, че впечатленията й са, че Д. искала да направи детето пълноценен човек, да ходи на детска градина като другите деца, да има контакти с други деца, да го възпита по най – добрият начин. Режима в момента обаче сочи, че не му давал всичко това, тъй като детето не ходело редовно на детска градина, нямало как да изгради контакти и нямало приятели в детската градина. Твърди, че детето винаги казвало на майка си, че много я обича, че му липсва, че я гушка и целува. Разказва, че е ставала с. на случаи, в които Д. си е изпускала нервите до степен на истерия, като сочи, че с ответникът преди да се изнесе от апартамента са имали денонощно скандали, повечето на които е присъствала, че ответникът я е докарвал до такава степен и с обиди, че е нямало как да не изпадне в истерия. Твърди още, че не е ставала с. на агресия от страна на Д. към детето, като уточнява, че клипът на който е заснета да държи детето, което си свива краката е предизвекан от ответника, че това е бил готов, замислен начин за записване на клип. Признава, че предявеният й скрийншон от статус във „Фейсбук“ от 23.12.2023г. е на съпругът й, че в този момент съпругът й е бил обиден от ответника, че тези слова били предназначени за зетовете по принцип. Признава, че на снимката от 27.03.2023г. е заснета тя, че средния пръст е показала на ответника в отговор на негова обида, с която я е нарекъл „ курвата Е. „, че това било единствения път, когато го е направила. Отрича съпругът й да е убивал животни с пушка. Заявява, че когато Й. е при тях в с.Х. тя се грижи за него, че той играел с дъщеря й, но когато се къпел обикновено бил с нея, че дъщеря й е на 7 години и не може да изкъпе Й., за да прави такива неща. Отрича на видеата от инстаграм да е заснета дъщеря й. с.ят Т. П. – майка на ответника след предявяване на видеата от инстраграм с.ката заяви, че на същите е заснета ищцата И., че познава дрехите й, които е прала. Разказва, че докато били в Испания Д. се е изнервила и на три пъти е щяла да хвърля детето от прозореца, че изпазала в истерия, че когато е ходела в Испания се е грижела за детето на 100%, че 24 часа е бил при нея, че е водела детето Д. да го кърми, че Д. била непрекъснато изморена като майка, но и много агресивна. Счита, че сега нещо се случвало, тъй като не можело детето на всяко предаване да изпада в ужас. Сочи, че отношенията й с детето са отлични, че когато детето е при бащата помага, че е пенсионер, че детето седи при баща си, а тя готви, пере, че живее в с.•••, но когато синът й вземел детето отивала с тях в гр.Костинброд, че денят му протичал повечето с бащата, че бил безгрижен, че когато Д. го предава на бащата детето хвърчи.Твърди, че винаги вземали детето с наравявания, че винаги било болно и го предавали с един куп лекарства, че това дете малко не можело да бъде манипулирано от тях и да отива без желание при майка си, че детето се събуждало нощем преди да тръгне. Заявава, че и в бъдеще синът й може да разчита на нейната помощ и подкрепа за отглеждането на детето. Заявява, че детето е споделяло, че е бито и тормозено от майката, като казвало, че майка му го е била с пръчка, че го е затваряла в тъмна стаичка, че му е бъркала в дупенцето, че е започнала да вижда как детето имитира секс. Заявява още, че категорично синът й не употребява алкохол и наркотици. Разказва, че когато детето е с баща си двамата са много щастливи, че си играят, че баща му го учи на букви и цветове, че понеже малкият обичал коли, непрекъснато баща му му показвал как да ги оправя, че докато синът й работи, тя се грижи за детето, че детето ходи на частна детска градина в гр.Костинброд, че синът й отговарял за воденето и взимането на детето от детската градина, че синът й го подготвял за детска градина.

В съдебно заседание са изслушани обяснения от страна на Д. И. на основание чл.176 от ГПК. На въпроса дали Т. И. й е предлагал в хода на настоящия процес и до влизане в сила на съдебния акт по него, малолетното им дете да бъде една седмица при бащата и една седмица при майката, И. сочи, че с оглед на всички провокации, целящи да я унижат като човек и майка подозира, че в режима на лични отношения, когато детето трябва да е при бащата, а то реално ще бъде при нея или обратно е възможно да се инсценират или случат неща, които по – късно тя на базата на влязло в сила съдебно решение не може да докаже. Заявява, че категорично отказва подобно изменение преди да имат уредено със закон споразумение, за да може всичко да е ясно и за да не може да се злоупотреби.

По делото пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. са разпитани.

От показанията на с.ката Т. В. П., майка на въззиваемия, дадени пред въззивния съд и преценени с оглед евентуалната й заинтересованост се установява, че същата познава семейството на въззивницата, знае, че бащата на въззивницата пуши и пие много и разказва, че на 10.06.2024 г. при лична среща с детето установила, че детето получило изгаряния от цигара за което било прегледано и от кожен лекар. Лекарят след като говорил с детето споделил, че имало пререкания било прехвърляно между майка си и дядо си при което се получило изгарянето. Според майката детето се оплаквало от физически тормоз от майката и мъжа с който съжителствала.

От показанията на разпитания пред въззивния съд с. М. М. М., които настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се установява, че същият возел детето с автомобил от с. ••• до гр. Козлодуй, когато бащата трябва да предаде детето на майката, тъй като в този период СУМС на бащата на детето била отнета. Спомня си, че детето често боледувало, както и за случай когато забелял мехур на ръката на детето който изглеждал на с.я да е в резултат на изгаряне, но детето не споделило със с.я как е получена травмата.

След приключване на устните състезания ищецът е представил документи, че е изпратил жалби и сигнали до множество институции с които е изложил хронологията на лошите си отношения с родителите, твърдения за нарушени контакти с детето поради поведението на майката, заявление за образуване на гражданско производство за международно отвличане на дете, копие от насрещна тъжба, която подал във връзка с тъжба по НЧД № 397/2024 по описа на непосочена институция, копие от документи по изпълнително дело № 157/2024 по описа на ДСИ при РС- Козлодуй, които са от значение за доизясняване на фактическата обстановка по делото.

При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е налице емоционална връзка между детето и всеки един от родителите му, като е възможно да е с компенсаторна основа „ аз съм при теб, и ще зас.ствам обичта си към теб “, породена от амбивалентна привързаност. Детето показва близост и желание за контакт и с двамата родители, в зависимост от кого е водено, като в тяхно присъствие детето проявява привързаност и близост, нормални за връзките майка - дете и баща – дете. Амбивалентна привързаност се причинява от непоследователност от страна на отглеждащите го. Подобно поведение на отглеждащите води до това, че детето започва да възприема действията на отглеждащите го като непредвидими. Детето не знае със сигурност, кога ще получи необходимата любов и подкрепа от баща си и майка си. Родителите ту позволявали, ту забранявали, ту се приближавали до детето, ту го отблъсквали, ту го хвалели, ту го игнорирали. Детето започвало да се вкопчва в тях, за да не ги загуби. В случая не е налице родителско отчуждение, спрямо който и да е от родителите, тъй като поведението на детето в присъствието поотделно на всеки един от родителите отхвърля хипотезата за родителско отчуждение. Детето изпитва еднакви по степен и валентност чувства към всеки един от родителите поотделно. Страните имат много добри битови и финансови условия за отглеждане на детето, както и е налице емоционална връзка между детето и всеки един от родителите му, като е възможно да е с компенсаторна основа „ аз съм при теб, и ще зас.ствам обичта си към теб “, породена от амбивалентна привързаност. Детето показва близост и желание за контакт и с двамата родители, в зависимост от кого е водено, като в тяхно присъствие детето проявява привързаност и близост, нормални за връзките майка - дете и баща – дете. Амбивалентна привързаност се причинява от непоследователност от страна на отглеждащите го. Подобно поведение на отглеждащите води до това, че детето започва да възприема действията на отглеждащите го като непредвидими. Детето не знае със сигурност, кога ще получи необходимата любов и подкрепа от баща си и майка си. Родителите ту позволявали, ту забранявали, ту се приближавали до детето, ту го отблъсквали, ту го хвалели, ту го игнорирали. Детето започвало да се вкопчва в тях, за да не ги загуби. В случая не е налице родителско отчуждение, спрямо който и да е от родителите, тъй като поведението на детето в присъствието поотделно на всеки един от родителите отхвърля хипотезата за родителско отчуждение. Детето изпитва еднакви по степен и валентност чувства към всеки един от родителите поотделно. Страните имат много добри битови и финансови условия за отглеждане на детето, както и подкрепата от своите роднини. Детето е непосредствено въвлечено в личните конфликти между страните, поради което детето развило конфликт на лоялност и амбивалентни прояви на привързаност.

Приел е за доказано обстоятелството, че майката е упражнявала физическо и психическо насилие по отношение на детето преди и след сключването на съдебната спогодба от родителите за режима на отглеждане на детето, отчел е че майката инцидентно е нарушавала режима за предоставяне на детето на бащата, че същият се е срещал редовно с детето освен през месец 12.2022 г., когато бащата занимал за два дни в Испания през които го оставил на грижите на бабата по бащина линия.

При оценката на доказателствения материал първоинстанцонният съд е акцентирал неспособността на майката самостоятелно да се справи с поведението на детето / визирайки случката, довела до оказване на насилие /, говорело за намалени от психологическа гледна точка родителски способности да разбира, да разпознава и да отговаря по достатъчно подходящ начин на потребностите на детето, да откликва адекватно спрямо положителните и отрицателните преживявания на детето, като е способна на отрицателно отношение към собственото си дете.

С оглед приетите и приложени по делото доказателства и след изслушването на родителите на детето, съгласно чл.59, ал.6 от СК първоинстанционният съд е приел, че с по – голям родителски капацитет да отглежда детето родител е бащата на детето.

На първо място видно от представения от ДСП – Костинброд социален доклад, бащата полага необходимите грижи за детето и задоволява адекватно основните му жизнени потребности, като детето се отглежда при добри битово – хигиенни условия; бащата разполага с необходимия родителски капацитет, като същият е осигурил безопасни социално – битови условия за правилното физическо и психическо развитие на сина си; бащата е трудово ангажиран, а детето познава семейния кръг на бащата и е привързано към своята баба по бащина линия. При посещението на служители от ДСП Костинброд в дома на бащата, същите са наблюдавали силна емоционална връзка между бащата и детето. Също така с оглед споделения режим на лични отношения действащ към момента, бащата полага грижи за детето наравно с майката, има помощ от своята майка, като детето е привързано към него и бабата по бащина линия. Наистина, вещото лице в заключението си е отразило, че бащата не е бил способен да осигури безопасна среда за детето си, да разбере, разпознае и отговори на потребностите на детето си, да откликне адекватно спрямо положителните и отрицателните преживявания на Й., тъй като не е прекратил оказваното върху него физическо и психическо насилие до деня на раздялата с майката и е подал сигнал за възможен инцест година след раздялата. Съответно, това било тежък дефицит на родителски капацитет.

Първоинстанционният съд е приел, че поведението на родителите има отношение към нравствените им качества и задължително следва да бъде взето предвид, ведно с всички данни по делото от съда. Поведение като описаното по – горе от страна на майката говори, че са налице дефицити в родителското качество. С поведението си майката демонстрира незачитане на достойнството и физическата неприкосновеност на детето. Подобно поведение не е в интерес на детето, което има нагласа за пълноценни контакти и с двамата родители. Също така същата следва да уважава личността на детето, като се въздържа от психическо и физическо насилие над детето, а методите й на възпитание да зачитат достойнството му. Съдът намира, че тези поведенчески реакции от страна на майката и силни гневни афекти и склонност към агресия, всяват страх и объркват детето.

Приел е че не може да се приеме, че бащата настройва детето срещу майката. Приел е, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим по предоставяне упражняването на родителските права на майката. Уточнил е, че родителския капацитет на родителите при първоначалното му определяне не е бил изследван, тъй като родителите са постигнали спогодба по спорните въпроси в настоящето дело, поради което и е обсъдил както новонастъпилите обстоятелства след спогодбата, така и съществуващите такива преди сключването й.

Позовал се е на заключението на допълнителната съдебно психологическа експертиза, установената от вещото лице парафилия при майката като е приел, че в случая, че най – добрият интерес на детето изисква родителските права да бъдат предоставени на бащата.

Приел е, че тази промяна не би се отразила негативно на детето, че правата и интересите му няма да бъдат накърнени по какъвто и да е начин, напротив, счита, че по този начин под грижите на баща си, последният подпомаган от своята майка би се подобрило цялостното положение на детето, като същото бъде отглеждано в среда, в която да се чувства в най – голяма степен спокойно, сигурно, обичано и защитено, с цел да бъде съхранено като емоционално и психически добре развита личност.

Приел е, че липсват доказателства за твърденията на ответника, че детето е бито от майката с пръчка, че на огледания в съдебно заседание клип, в който се наблюдават сексуални действия между жена и дете е заснето детето Й., че майката е бъркала с пръсти в дупето на детето и че същото имитирало сексуални действия, че майката неглижира здравето на детето, че на снимките и видеоклиповете от инстаграм е заснета майката Д. И.. Приел е, че към момента на приключване на устните състезанията не може да се установи по безспорен начин дали Т. И. е извършил престъплението в което е обвинен за управление на МПС след употреба на наркотици тъй като липсва произнесена присъда по това обвинение и анализ на доказателствата, които подкрепят или оборват обвинителната теза, респективно с оглед презумпцията за невиновност.

В въз основа на изложените мотиви е приел, че предявеният от страна на Д. И. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК следва да бъде отхвърлен, а предявеният от Т. И. насрещен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК уважен.

При определяне на режима на лични отношения е намерил за задължително да не се възпрепятстват желанието и усилията на майката да се среща и общува с детето, както и да не се пренебрегва нейната личност и роля при отглеждането на детето, тъй като само по този начин ще се достигне до пълен психоемоционален комфорт на детето и ще се избегнат за в бъдеще тежки и нежелани психосоматични проблеми и девиации в поведението му.

Приел е, че между дето и майката следва да бъде определен максимално широк режим на лични контакти, тъй като именно по този начин ще бъдат създадени условия за пълноценното им общуване, за изграждане и развитие на по тясна връзка между тях и за постигане на нормална обстановка за общуване между майка и син, както и за запазване на съществуващата между тях емоционална връзка.

Приел е, че не се наблюдава повишена тревожност или наличие на силни негативни емоции у детето спрямо неговата майка, напротив, детето е привързано към нея и търси нейното одобрение и внимание.

Определил е следния режим на лични отношения между майката и детето - майката да взима и връща детето всяка първа и трета седмица от месеца – от 17.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя с преспиване, като майката взема и връща детето от адреса и до адреса на бащата; правото да взема детето при себе си за по четиридесет дни / 40 / през летните месеци всяка година, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и правото да взема при себе си детето всяка нечетна календарна година през Коледните празници – от 10.00 часа на 24.12. до 16.00 часа на 29.12.; всяка четна календарна година по време на новогодишните празници – от 10.00 часа на 28.12. до 16.00 часа на 02.01.; всяка нечетна календарна година по време на Великденските празници – от 16.00 часа на Велики петък до 16.00 часа в понеделник, всяка четна календарна година на рождения и именния ден на детето с преспиване, на рождения ден на майката – 25.06., както и по всяко друго време по споразумение между родителите.

С оглед дадените препоръки както от социалните работници, така и от вещото лице, съдът намира, че със съдебното решение следва да постанови и двамата родители по отделно и всеки съвместно с детето да ползват социална услуга по чл.138а, ал.3 от СК, като по този начин с подкрепата и съдействието на социалните работници да създадат предпоставки за нормализиране на отношенията помежду си, за стимулиране на детето в изграждането на една нормална връзка с родителите си, в изграждането на взаимна подкрепа и създаването на общи цели по отношение на възпитанието и развитието на детето си, в избягване на конфликти помежду им.

Приел е, че двамата родители – заедно или поотделно, но всеки един от тях съвместно с детето да ползват дългосрочна социална услуга в Център за обществена подкрепа с участието на психолог за подобряване и възстановяване на връзката родител – дете; подобряване на комуникацията и родителското сътрудничество между майката и бащата; спазване на режима на лични отношения на детето с майката, и създаване на подходящ график за общуване по телефон; консултация на родителите за невъвличане на детето в конфликти и осигуряване на правото му да контактува свободно с всеки един от тях, както и активно участие на страните в отглеждането му.

При определяне на издръжката е приел, че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Отчел е доходите на майката и епрделил изплащане на издръжка в минимален размер от 233.25 лева / двеста тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки /, която следва да заплаща до 15-то число на месеца, за който се отнася, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката.

По отношение на иска с правно основание чл.127а от СК, първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че детето е родено в Кралство Испания, че роднините на детето по бащина линия и понастоящем живеят и работят там. Бащата заявява и желание да води сина си на екскурзии и почивки в държави членки на ЕС, както и в съседните на Република България държави – Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция, като счита, че по този начин детето му по един увлекателен начин ще опознае чужда история и култура, което ще се отрази добре на неговото психо – физическо развитие.

С оглед на изложено първоинстанционният съд е приел, че липсата на съгласие от стара на майката Д. И., излишно препятства правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от закона. Детето има право да напуска пределите на Република България при спазване на установения за това ред. Надлежното упражняване на това право е в негов интерес с оглед разширяване на интелектуалния му и социален кръгозор, а и се установява в конкретния случай, че роднините на детето по бащина линия живеят и работят в чужбина, като детето има право да познава, общува и контактува със същите, което е изцяло в негов интерес. Посещението на детето в чужди държави съдът намира, че ще повлияе единствено и само положително върху развитието му, психологическото и емоционалното му състояние, ще благоприятства за формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията му.

Приел е, че в случая детето е на 4 години, като пътуванията му с цел туризъм и възможност за срещи и общуване с роднините по бащина линия, са в негов интерес, поради което на детето следва да му се даде възможност да пътува извън територията на Република България без съгласието на майката до страните от ЕС и съседните на Република България държави – Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция. Събраните по делото доказателства обосновават извода, че бащата може да осигури добра среда за живот на детето си в Испания, възможности за добри здравни грижи и образование. В тази насока на аргументи, съдът съобрази и обстоятелството, че бащата в Испания има помощ и от страна на трети лица – негови роднини, които също живеят в Испания. Налага се извод, че пътуването на детето до посочените страни, включително и Испания е изцяло в негов интерес и само би се отразило позитивно на емоционалното му и социално съзряване.

Съдът намира, че така определените в исковата молба кръг от държави, не носят опасност за живота и здравето на детето.

Обсъдил е, че съгласно утвърдената съдебна практика, съдът не може да даде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва пътувания в чужбина без съгласието на единия родител неограничено във времето, тъй като не се изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на природно бедствие, гражданска война или епидемична обстановка, в място, в което временно не е препоръчително пътуването или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо до кое място.

Приел е, че предоставено за период от шест години, за не повече от 50 дни годишно, съобразено с режима на лични отношения на майката с детето и е уважил искането за даване на разрешение за издаване на паспорт на детето, без съгласието на майката.

По направеното искане за предварително изпълнение на основание чл.127а, ал.4 от СК първоинстанционният съд е приел, че не е налице спешна ситуация и необходимост детето да пътува в чужбина, поради което и е отхвърлил искането.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По възражението, че бащата не разполагал с условия да отглежда детето в гр.

Костинброд по делото пред първата инстанция е представен и приет социален доклад, че бащата разполага със подходящи условия в гр. Костинброд, който следва да бъде кредитиран.

Относно съмненията във финансовото състояние на бащата следва да се отбележи, че бащата на въззиваемия също е собственик на транспортна фирма, чието финансово състояние с оглед публикуваните финансови отчети на дружеството позволява подкрепа за издръжка на детето. Освен това възрастта на детето все още е ниска поради което и разходите за отглеждането му са сравнително ниски.

По възраженията във въззивната жалба, че не било доказано насилие над детето тъй като досъдебно производство било прекратено от прокуратурата поради недоказаност настощият съдебен граждански състав не е обвързан от изводите на прокуратурата след като не са проверени от наказателния съд, а освен това и прекратяването на досъдебно производство от прокуратурата поради извод за липса на извършено престъпление не окончателен стабилен акт и производството би могло да бъде възобновено.

По възражението в жалбата, че не били установени сексуални девиации майката, настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице по допълнителната съдебно психологическа екпертиза, ясно пояснено в съдебно заседание, че за съжаление установява парафилия при майката.

Относно възражението в жалбата, че бащата бил с характерови особености, хипертимен тип и акцентуация на характера с кверулентна насоченост – този извод не прокурора, прекратил досъдебно производство е ирелевантен за гражданското дело.

Действително се установи бащата да е приемал съотворно „Ривотрил“ в комбинация с алкохол, но предвид дейността в транспортния бизнес би могло да се предположи че това е свързано основно и проблеми със съня.

По отношение а данните, че е бил обвинен за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества по делото не са събрани доказателства наказателното дело да е приключило, поради което и правилно първоинстанционния съд се е позовал на презумпцията за невиновност.

При определянето на родителя, който да поеме основни грижи за детето в конкретния случай по делото са установени дефицити и на двамата родители, установено е, че детето е равно отдалечено, а не равно привързано и от двамата родители. Въпреки, че бяха насочени към спогодба и дамата родители не постигнаха такава във въззивното дело, нито създадоха впечатление, че желаят да постигнат спогодба. Едно от малкото неща за които са постигнали съгласие е че не желаят детето да бъде отглеждано от майката по майчина линия, като са сключили съдебна спогодба, за си разпределят родителските задължения и прекратят това временно положение за отглеждане на детето от родителите по майчина линия.

От заключението на вещото лице по допълнителната съдебно психологическа експертиза се установява, че и двамата родители искат да отглеждат детето, че когато детето е с бащата, майката на детето по бащина линия по-успешно изпълнява родителската функция отколкото бабата и дядото по майчина линия, поради което в интерес на детето е да има достът до грижите на майка си по бащина линия като не загуби връзката си с двамата си родители.

По възражението, че имало множество безпочвени сигнали от срана на бащата по делото във въззивното производство се представи справка от която е видно че майката е инициирала голям брой наказателни производства срещу бащата за които няма данни да се приключили с искания от майката резултат, дори с влязъл в сила съдебен гражданско дело е установено, че с неоснователните си обвинения че бабата по бащина линия е отвлякла детето е упражнила психологиеческо насилие срещу него.

Предвид на изложеното и оглед установените дефицити и у двамата родители първоинстанционният съд правилно е приел, че интересът на детето ще бъде защитен в най-висока степен ако основно грижите за него се поемат от бащата.

По възражението, че неправилно първоинстанционният съд е дал заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина настоящия съдебен състав намира, че е естествено детето да пътува, да се запознае с културата на държавите в Европейски съюз, които са и част от Шенгенското пространство и зоната за свободно движение на граждани на ЕС. Останалите две страни, за които е дадено разрешение – Република Северна Македония и Турция са съседни страни, до които има лесен достъп и с които Република България има общо имало в исторически план, но са и страни- кандидат- членки за ЕС, което е свързано със засилено междуинституционално сътрудничество, което би обезкуражило родител да се опита да избегне връщането на детето.

Срокът за който е разрешено излизането зад граница е до 50 дни годишно и за период от 6 години и се касае за периоди който са кратки и детето няма да загуби връзката си с България.

По делото се установи с влязло в сила решение на граждански съд, че майката е подала неоснователен сигнал за отвличане на детето след като е оставено от бащата 2 дни да бъде отглеждано от майката по бащина линия, поради което, а и от оплакванията в жалбата, би могло да се предположи, че трудно би дала съгласие детето да пътува с баща си в чужбина, въпреки че всяко пътуване в Европа би се отразило положително на детето, като му даде достъп до нови култури, разшири представите му за света за света, би го улеснило при ученето на чужди езици, възпита любознателност и го подготви за в бъдеше да се интегрира като пълноценен гражданин в отворен свят, в който познанието и широката обща култура би му дала повече възможности за информиран избор за специализация и реализация. Предвид на изложеното даването на заместващо съгласие за пътуване на детето за до 50 дни годишно и за срок от 6 годни е в интерес на детето и решението се явява правилно и законосъобразно и в тази си част.

По разноските: В постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК / Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, разноските остават за сметка на страните както са ги направили, поради което и такива не се присъждат.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд