Решение № 167 от 5.11.2024 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 363/2024 г.

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. с чл. 538, ал.2 ГПК. Образувано е по жалба на М. К. Т. чрез адв. Ст.Л. срещу Решение №574 от 28.09.2024г., постановено по гр.д. №2058/2024г. по описа на ВРС. С обжалваното решение е отхвърлена молбата му с правно основание чл.130, ал.3 от СК, с която като баща и законен представителна малолетното си дете М. М. Т. е поискал от съда разрешение да се разпореди със сума в размер на 120 000лв. за закупуване на недвижим имот и сума в размер на 58 000лв. за ремонт на същия имот в полза на синът си. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и доказателствата по делото, и е направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата да бъде уважена изцяло. Поддържа се, че поисканото разпореждане не противоречи на интересите на детето, тъй като закупуването на недвижим имот защитава най- добре неговите интереси. Неправилни били изводите на съда, че след като вече е дадено разрешение за закупуване на един недвижим имот за малолетното дете, то не било нужно да се закупува втори недвижим имот, тъй като жилищните му нужди са подсигурени. ВОС след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 538, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на малолетното дете по реда на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на детето от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането и винаги при отчитане интереса на малолетното дете, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. В случая от представените с молбата писмени доказателства се установява, че с влязъл в сила съдебен акт /решение №907 от 29.06.2023г. по в.гр.д. №2760/2022г. на САС/ е присъдено обезщетение в размер на 180 000лв. на малолетното дете М. М. Т. заради смъртта на майка му М.В.И., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2016г. до окончателното издължаване.На 08.08.2024г. по банковата сметка на детето е постъпила сума в размер на 288 000лв. Бащата М. К. Т. като единствен родител и законен представител на детето е поискал от ВРС и му е било разрешено да се разпореди със сума в размер на 72 000лв. за закупуване на недвижим имот в гр. В. на ул.“Митрополит Кирил“№4 в полза на малолетното дете М. М. Т. и му е отказано да се разпореди със сумата от 38 000лв. за ремонт на същата сграда.Настоящият съдебен състав е отменил решението на ВРС в частта на отказа и е разрешил на молителя да се разпореди със сумата от 38 000лв. за ремонт на сградата на ул.“Митрополит Кирил“№4. С обжалваното решение на ВРС по гр. д.№2058/24г. по описа на съда е отказано на М. К. Т. като баща и законен представител на малолетното дете М. М. Т. да се разпореди със сума в размер на 120 000лв.за закупуване на имот в гр. В., ул.“В.Л.“№20 и сума в размер на 58 000лв. за ремонт на същата сграда с мотив, че вече е разрешено на бащата да се разпореди със сума на детето за закупуване на недвижим имот и жилищните му нужди са задоволени. Имотът в гр. В., ул.“В.Л.“№20 съставлява парцел от 321кв.м. ведно с построена в него самостоятелна къща, която в молбата по чл.130, ал.3 СК е описана като застроена на площ от 80кв.м., а в приложения предварителен договор със собственика на имота като къща от две стаи и коридор, застроена върху 44, 20кв.м..Къщата е строена през 50-те години на миналия век, гредоред, от около 15години е необитаема, нуждае се от основен ремонт-подмяна на покрив, дограма, подове и др.В имота има и гараж. Пред първата инстанция е поискано от районния съд и е изготвено становище от АСП-В., удостоверяващо, че детето М. М. Т. живее с баща си М. К. Т. в ж.к.Вида в гр. В. в тристаен апартамент, семейна собственост, с много добри битови условия и с обособено пространство за детето. При тези данни ВОС достигна до следните изводи: Решението на ВРС е правилно. В настоящото охранително производство в правомощията на съда е единствено проверка дали исканото разпореждане е в интерес на малолетното дете. Въззивният съд намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 130, ал.3 СК за даване на разрешение на молителя за разпореждане със суми от влога на малолетното дете. Установено е в производството, че жилищните нужди на детето са задоволени към настоящия етап.То живее с баща си в удобен тристаен апартамент и има обособено собствено пространство при много добри битови условия.Бащата е получил разрешение от съда за разпореждане със сума от 72 000лв. за закупуване на имот в центъра на гр. В. на ул. “Митрополит Кирил“№4 и сума в размер на 38 000лв. за ремонт на същата сграда. В този смисъл и бъдещи жилищни нужди на детето са задоволени. Става ясно, че настоящото искане за закупуване на втори недвижим имот е по-скоро с цел инвестиция и евентуално предпазване на влога от обезценяване поради инфлация.Това също би било в интерес на детето, но имота, чието закупуване се иска е със значително по-ниска цена от заявената пред съда.Има разминаване в квадратурата на сградата в молбата по чл.130, ал.3 СК, където е посочено 80кв.м. застроена площ и, посочената в предварителния договор с продавача, където е посочена 44, 20кв.м.Сградата е стара, с конструкция гредоред и за цялостен ремонт и при тази малка квадратура цена от 120 000лв. е силно завишена с оглед цените на недвижими имоти в гр. В..В подкрепа на това е и обстоятелството, че другият имот, който е в центъра на града е с цена 72 000лв. и със застроена площ от 64 кв.м. Освен изложеното по делото няма данни, че след полученото разрешение за разпореждане с горните суми молителят М. К. Т. действително е закупил сочения имот на ул. “Митрополит Кирил“№4 на името на детето. Ето защо въззивният съд намира, че не е налице основание за уважаване на молбата по чл. 130, ал.3 от СК и жалбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения ВОС