Решение № 129 от 2.8.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 479/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № Х-41-ДНСК-21 от 26.03.2024 година на Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на „Бита консулт” ООД с ЕИК 205512540 и със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„3-ти март” № 16, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., представлявано от управителя Бистра Димитрова Попова, за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 8, вр.чл. 12, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр.чл. 24, ал. 5, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.

Дружеството-жалбоподател чрез управителя си Бистра Димитрова Попова, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като дружеството не било извършило нарушението и тъй като при издаването на обжалвания акт били допуснати съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За тях се явява адвокат Д. Т., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като дружеството не било извършило процесното нарушение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началникът на ДНСК, редовно призован, не се явява, но изпраща представител – Главен експерт Димо Узунов – лице с висше юридическо образование, който намира Жалбата за неоснователна и иска от Съда да потвърди обжалваното НП като правилно и съобразено както с материалния, така и с процесуалния закони. Не се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като правната и фактическа сложност на делото не била висока.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Урегулиран поземлен имот (УПИ) I-36, за жилищни нужди, в квартал 380 по Плана за регулация и застрояване (ПРЗ) на град Свиленград, област Хасково, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 65677.478.36 по Кадастралната карта (КК) на град Свиленград, е с трайно предназначение „урбанизирана територия”, с начин на трайно ползване „Ниско застрояване” и с вписани собственици - „Тежка механизация 2004” ЕООД с ЕИК 126636469 и със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Младост” № 5, област Хасково и Х.С.В. с ЕГН •••••••••• от село ••••••••••••, при равни квоти от по ½ идеална част съгласно Договор за покупко-продажба от 21.06.2011 година, надлежно вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Свиленград. Предназначението на посочения имот от земеделска земя в ПИ е променено с Решение № КЗЗ-3 от 24.04.2019 година на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ – Областна дирекция „Земеделие” - Хасково, като влиза в сила на 28.05.2019 година.

Възложителят „Тежка механизация 2004” ЕООД подава Заявление на 12.10.2021 година за започване на строителството и е издадена Комбинирана скица № 725/18.10.2021 година за проектиране в имот със забележка „ПУП – ПУР м. „Лозенски път“, одобрен с Решение № 1186/29.05.2019 година на Общински съвет – Свиленград - не е извършена процедура по чл. 16, ал. 1 ЗУТ”.

Със Заповед № З-142/11.01.2022 година на Кмета на Община Свиленград е допуснато да се изработи проект за Подобрен устройствен план (ПУП) - План за регулация (ПР) на имот с идентификатор 65677.478.36 по КК на град Свиленград, с отреждане на имота за „жилищни нужди” и се образува УПИ I, квартал 380 в местността „Лозенски път” в обхват имот с идентификатор 65677.478.36 по КК на град Свиленград.

Със Заповед № П-30/20.06.2022 година на Кмета на Община Свиленград е одобрен ПУП - ПР за образуване на УПИ I за жилищни нужди за ПИ 65677.478.36, квартал 380 по ПУП – ПР на местност „Лозенски път”, град Свиленград, одобрен с Решение № 1186/20.05.2019 година. Няма данни Заповедта да е обжалвана, поради което Съдът приема, че е влязла в сила.

Видно от Заповед № 1123/08.08.2022 година на Кмета на Община Свиленград (, за която няма данни да е обжалвана, поради което Съдът приема, че е влязла в сила) е наредено на „Тежка механизация 2004” ЕООД и на Х.С.В. да придобият правото на собственост върху УПИ I – за жилищно строителство, квартал 380 в град Свиленград с площ 276 кв.м. при посочени граници и съседи, като разликата между площта на ПИ и площта на УПИ се прехвърля в полза на Общината за изграждане на обекти на техническата инфраструктура - публична собственост. Отстъпената част за улична мрежа от имот с идентификатор 65677.478.36 с площ 9 кв.м. се прибавя към ПИ с идентификатор 65677.702.509 с начин на трайно ползване (НТП): за второстепенна улица, собственост на Община Свиленград по КК на града, улица о.т. 563-о.т.77-о.т.80 по ПУП-ПРЗ на град Свиленград като площта преди промяната е 1 679 кв.м., а след промяната става 1 688 кв.м. В тази връзка е налична и влязла в сила на 02.12.2022 година Заповед № 2267/16.11.2022 година на Кмета на Община Свиленград, ведно със Скица- проект, с която се определя Община Свиленград за собственик на 9 кв.м., представляващи 3.16 % от площта на ПИ с идентификатор 65677.478.36 и се прибавя към ПИ с идентификатор 65677.702.509 с НТП: за второстепенна улица, собственост на Община Свиленград по КК на град Свиленград, улица о.т. 563-о.т.77-о.т.80 по ПУП - ПРЗ на град Свиленград, с НТП: за второстепенна улица (Лозенград), публична общинска собственост, а собствениците „Тежка механизация 2004” ЕООД и Х.С.В. са определени за останалата част от имота за ниско застрояване. В тази връзка на 17.07.2023 година „Тежка механизация 2004” ЕООД и Х.С.В. се снабдяват с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства, при равни квоти за двамата собственици.

Издадена е Комбинирана скица за проектиране № 91/03.02.2023 година, в която е вписано посоченото Решение за промяна на предназначението на земеделската земя - Решение № КЗЗ-3 от 24.04.2019 година на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ – Областна дирекция „Земеделие” - Хасково.

Дружеството-жалбоподател в качеството на консултант по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ по искане на възложителите „Тежка механизация 2004” ЕООД и Х.С.В. изготвя Комплексен доклад № КД 2023-БП-10 на 19.07.2023 година (, която дата е и датата на нарушението) за оценка на съответствието на Техническия инвестиционен проект с основните изисквания на строежи съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ на строеж „Жилищна сграда”, находяща се в посочения по-горе УПИ, с който е предложено на възложителите да поискат от Главния архитект на Община Свиленград да одобри Техническия инвестиционен проект и да издаде Разрешение за строеж (РС), като това е поискано видно от Заявление с регистрационен индекс В-6311 от 15.09.2023 година, подадено от възложителите „Тежка механизация 2004” ЕООД и Х.С.В.. Издадено е РС № 118 на 20.09.2023 година от Главния архитект на Община Свиленград, обявено по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ с Писмо с регистрационен индекс И-5494/25.09.2023 година на Община Свиленград, получено в Регионална ДНСК (РДНСК) - Хасково на 27.09.2023 година. На основание чл. 156 от ЗУТ е извършена проверка на 09.10.2023 година на постъпилите документи от свидетеля М. Т. М. и колегата му Д. П. К., при която констатират, че Решението за промяна на предназначението на земеделската земя е изгубило правното си действие на 28.05.2022 година, т.е. преди датата на издаване на РС и преди възложителите да подадат Заявление за издаване на РС в имота, поради което имотът към датата на изготвяне на Комплексния доклад е с непроменено предназначение съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ (Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в 3-годишен срок от влизането в сила на Решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на РС на обекта.), т.е. Комплексният доклад е издаден незаконосъобразно в противоречие с нормите на ЗУТ, като констатациите си отразяват в Констативен протокол № СВ-РС-118 от 09.10.2023 година.

Видно Удостоверение, издадено на 25.10.2023 година от Община Свиленград на „Тежка механизация 2004” ЕООД, става ясно, че ПИ с идентификатор 65677.478.36 по КК на град Свиленград, попада в обхвата на Общия устройствен план на Община Свиленград, одобрен с Решение № 1013/13.11.2018 година на Общински съвет – Свиленград, както следва: Устройствена зона с преобладаващо малкоетажно жилищно застрояване – Жм.

На 30.10.2023 година в присъствие на един от управителите на дружеството-жалбоподател (Бистра Димитрова Попова) от урбанист Д. П. К. – Главен инспектор в РДНСК - Хасково, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Х-41. В изготвения АУАН актосъставителят Д. П. К. излага описание на фактическото нарушение, свързано с изготвяне на Комплексен доклад относно оценка на съответствието на проектната документация (Инвестиционния проект) с основните изисквания към строежите, в противоречие с нормите на ЗУТ и на специалния закон - ЗОЗЗ, тъй като оценката за проверка не е съобразена с изискването, че застрояване се допуска след промяна предназначението на земята, но само ако в 3-годишен срок от влизането в сила на Решението за промяна на предназначението е поискано издаването на РС на обекта, с който е предложено да бъде издадено РС на Главния архитект на Община Свиленград; а досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 8, вр.чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, вр.чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ, които вписва за нарушени. Представителят на дружеството-нарушител - Бистра Димитрова Попова, е запозната със съдържанието на АУАН, т.е. предявен й е. В графата, касаеща възражения сочи, че ще направи такива в законоустановения срок. Срещу подпис получава екземпляр от Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в което е посочено, че деянието не съставлява нарушение, тъй като Комплексният доклад е изготвен законосъобразно и алтернативно – налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на ДНСК, издава процесното НП № Х-41-ДНСК-21 от 26.03.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната му квалификация, дадена от контролния орган - чл. 142, ал. 5, т. 8, вр.чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, вр.чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ и нала г а на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. НП е редовно връчено лично н а един от управителите на дружеството-жалбоподател (, които го представляват заедно и поотделно) н а 15.05.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Приложени са Справки от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и на дружеството-възложител.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – един от управителите на дружеството-нарушител (управителите имат право да представляват дружеството и по отделно, както бе посочено по-горе в настоящото изложение), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Имуществена санкция не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 5282 от 25.06.2024 година и от Извлечение от счетоводните книги на ДНСК, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Съдът приема, че Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от служители на ДНСК. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 30.10.2023 година актосъставителят Д. П. К. е заемала длъжността „Главен инспектор” в РДНСК - Хасково при ДНСК. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2024 година. Лицето, подписало НП – Деляна Антонова Панайотова, заема към момента на издаването му длъжността „Началник на ДНСК”.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. За контролните органи на ДНСК нарушителят е станал известен при проверката, извършена на 09.10.2023 година на постъпилите документи във връзка с издаденото от Главния архитект на Община Свиленград РЗ и от тази дата до съставянето на Акта на 30.10.2023 година, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. По делото липсват доказателства, въз основа на които да се установи по-ранен момент от датата 09.10.2023 година, т.е. АУАН е съставен при спазване на законоустановения тримесечен срок от откриване на нарушителя и нарушението и в рамките на едногодишния срок от извършването му.

Безспорно установено е че дружеството-жалбоподател е имало качеството на „консултант” по смисъла на тълкуванието на чл. 166 от ЗУТ. В случая дружеството-жалбоподател не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични до някъде с тези изложени от законния представител на дружеството-жалбоподател в Жалбата и с тези, изложени от адвокат Т. в пледоарията й пред настоящия Съдебен състав:

1. Както вече бе посочено по силата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, органите на ДНСК могат да извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените РС и одобрените Инвестиционни проекти.

Според нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Такъв специален закон, който е посочен както в АУАН, така и в НП, е ЗОЗЗ, в чийто чл. 24, ал. 5 е предвидено, че Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: т. 2. в 3-годишен срок от влизането в сила на Решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на РС на обекта или т. 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на Решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. Съгласно ал. 7 на чл. 24 (изм., брой 16 от 2024 година, в сила от 23.02.2024 година), земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗОЗЗ, РС се издава само при влязло в сила Решение на Комисиите по чл. 17, ал. 1 или Удостоверение по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 за промяна на предназначението на земеделската земя и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и чл. 15. Извън влязлото в сила Решение на Поземлената комисия, разпоредба на чл. 24 от ЗОЗЗ предвижда, че РС може да се издаде и в случаите по ал. 7 (земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост) като в 14-дневен срок от влизането в сила на ПУП органът, одобрил Плана, изпраща на Министъра на земеделието и храните копие от него, придружено с Констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, и Регистър на засегнатите имоти. Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава Удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на Удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) (чл. 24, ал. 9 от ЗОЗЗ).

Също така РС може да се издаде и при необходимост от изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и във връзка с прилагане на насърчението по чл. 17, ал. 1, т. 8 от същия закон, като земеделските земи се считат с променено предназначение след влизането в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници и издаване на Удостоверение по ал. 6. За земеделските земи от общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, изречение първо се прилага, когато за тях през последните 3 години са проведени процедури при условията и по реда на чл. 37 и сл. от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и не са сключени Договори за наем.

При това положение следва да се приеме, че РС може да се издаде в няколко случая: при влязло в сила Решение на Комисиите по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ; когато земеделските земи са с променено предназначение от момента на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост и при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от ЗЕВИ, след влизането в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници и издаване на Удостоверение по ал. 6.

В настоящия случай Решението за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди е влязло в сила на 28.05.2019 година, което е отбелязано върху самия Акт и този факт не се оспорва от страните. 3-годишният срок по чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ е изтекъл на 28.05.2022 година, а 6-годишният срок по чл. 24, ал. 5, т. 3 о т ЗОЗЗ би изтекъл на 28.05.2025 година, като отсъства доказателство за поискано издаване на РС в 3-годишния срок за обекта – предмет на промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди (жилищно строителство). В този ред на мисли следва да се отбележи, че разликата между вторият и третият срок по цитираната правна норма се изразява в това, че 6-годишният срок следва да тече тогава, когато има издадено РС, но изграждането на обекта не е започнало, тъй като за да започне законосъобразно изграждане на обекта трябва да има издадено РС съгласно чл. 148 от ЗУТ. Срокът е съобразен със срока на действие на РС, регламентиран в чл. 153, ал. 2, т. 1 от ЗУТ – „РС губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството.”, към който може да бъде прибавен по реда на ал. 5 и ал. 6 на чл. 153 от ЗУТ срокът, с който може да бъде презаверено РС, чийто период на действие изтича.

Отпадането на правните последици на Решенията на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ има за последица възстановяване на статуса на ПИ като земеделски земи, предназначени за земеделско производство по смисъла на чл. 2 о т ЗСПЗЗ. При възникване на предвидените в закона юридически факти Решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 о т ЗОЗЗ губи автоматично правното си действие, без да е необходимо наличието на някакъв друг акт на посочената Комисия, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 64а, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ (ППЗОЗЗ), която предвижда, че когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 от ЗОЗЗ не е поискано издаването на РС на обекта или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната Комисия по чл. 17 ал. 1 о т ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри. Извън посоченото, необходимо в конкретния случай е да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 64а, ал. 3 о т ППЗОЗЗ: „Когато в рамките на един ПУП има повече от един УПИ, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от УПИ или прилежащата им инфраструктура.”. Съгласно ал. 2 на чл. 64а от ППЗОЗЗ, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ (за начало на строежа съобразно издаденото РС се счита денят на съставяне на Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на Заповедната книга).

Тъй като със Заповед № З-142/11.01.2022 година на Кмета на Община Свиленград е допуснато да се изработи проект за ПУП - ПР на имот с идентификатор 65677.478.36 по КК на град Свиленград, с отреждане на имота за „жилищни нужди” и се образува УПИ I в квартал 380 в местност „Лозенски път” в обхват имот с идентификатор 65677.478.36 по КК на град Свиленград; като със Заповед № П-30/20.06.2022 година на Кмета на Община Свиленград е одобрен ПУП - ПР за образуване на УПИ I за жилищни нужди за ПИ 65677.478.36, квартал 380 по ПУП - ПУР на местност „Лозенски път”, град Свиленград, одобрен с Решение № 1186/20.05.2019 година, като Заповед № П- 30/20.06.2022 година не е обжалвана и е влязла в сила; административният орган не е анализирал цитираната разпоредба, което е било наложително поради обхвата на ПУП във връзка с чл. 64а, ал. 3, вр.ал. 2 от ППЗОЗЗ, вр.чл. 24, ал. 7 от ЗОЗЗ, доколкото от представените по делото писмени доказателства се установява, че част от имота, за който е издадено РС е отреден за публична общинска собственост – за тротоар и улица (Лозенград) по одобрен ПУП - ПР на община Свиленград. И тъй като доколкото чл. 24, ал. 7 от ЗОЗЗ предвижда изключение, че земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост, то следва да се приеме, че Комплексният доклад относно оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежите, изготвен от дружеството-жалбоподател в качеството му на консултант, не е в противоречие с нормите на ЗУТ, т.е. е правилен, тъй като за част от имота, за който е било издадено РС е с променено предназначение въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на общински обект - публична общинска собственост.

Поради изложените съображения, обжалваното НП е незаконосъобразно издадено, и следва да бъде отменено.

2. Обжалваното НП е издадена в противоречие с материалния закон и на друго основание.

Неправилно АНО е приел, че Решението за промяна на предназначението, издадено от Поземлената комисия е загубило правното си действие преди датата на издаване на РС, а е следвало да съобрази, че релевантният момент е датата, на която е поискано издаването на РС на обекта. Когато е изявено намерение за започване на строителство, което по безспорен начин е манифестирано с искане за одобряване на Инвестиционен проект е налице един сложен фактически състав касателно разрешаване на законен строеж, елементите на който не могат да бъдат разглеждани отделно, а в своята логическа цялост. Този извод следва и от граматическото и логическото тълкуване на приложимите норми в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, които обвързват 3-годишния срок относно промененото предназначение с „поискано РС“, което Разрешение следва да се тълкува в широкия смисъл на искане за отпочване на процедура по разрешаване на строителство, включващо изискванията в ЗУТ съобразно вида и категорията на строежа, а не в тесния смисъл - РС по чл. 148 от ЗУТ.

В случая е изявено от възложителя „Тежка механизация 2004” ЕООД намерение за започване на строителство, като за целта е подадено Заявление на 12.10.2021 година и е издадена Комбинирана скица № 725/18.10.2021 година за проектиране в имот със забележка „ПУП – ПУР м. „Лозенски път“, одобрен с Решение № 1186/29.05.2019 година на Общински съвет – Свиленград - не е извършена процедура по чл. 16, ал. 1 ЗУТ”. Именно това отбелязване на забележка в Комбинираната скица е довело до забавяне на производството по издаване на РС. Доказва се от приложените по делото писмени доказателства, че възложителите не са бездействали. Напротив – добросъвестно са изпълнили дадените им указания и са провели процедурата по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като в резултат на приложената регулация се отнемат от площта на имота 9 кв.м., и за която процедура безспорно се установява, че е протекла в дълъг период от време, зависещ и от поведението на Общинска администрация - Свиленград (от Заповед № З-142/11.01.2022 година на Кмета на Община Свиленград за изработване на проект на ПУП - ПР, която спира прилагането на действащия ПУП по аргумент от чл. 135, ал. 6 ЗУТ до Заповед № 2267/16.11.2022 година на Кмета на Община Свиленград, вписана в Служба по вписванията при Районен съд - Свиленград, с която окончателно е приключила процедурата по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ).

Не без значение е и обстоятелството, че към датата на издаване на Комбинираната скица е действала нормата на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ, съгласно която „РС в УПИ се издава само при приложен ПУП по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния ПИ. При УПИ с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа”. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 17 от 04.11.2021 година по к.д.№ 11 от 2021 година, обнародван в ДВ, брой 94 от 12.11.2021 година, със следните мотиви: „Въведената с чл. 148, ал. 16 от ЗУТ забрана ограничава съществено правата на възложителите като резултат от бездействието на другата страна - Общинската администрация. Тази забрана не стимулира по никакъв начин Общините да предприемат действия по прилагането на уличната регулация, доколкото не са предвидени условия, ред, срокове и санкции, обезпечаващи прилагането й от органите на местното самоуправление. Със забраната законодателно е установена възможност за Главния архитект на Общината да отказва издаването на РС за неопределено време, с което на практика се санкционират единствено възложителите на строежите, чието право на собственост неоснователно се ограничава, без за това да е предвидено обезщетение. По своята същност забраната за издаване на РС до прилагането на уличната регулация представлява строителна забрана, при това неограничена със срок, прилагана от Общините, които не са изпълнили публичното си задължение да приложат уличната регулация. Възможността за налагане на строителна забрана е уредена в чл. 198 от ЗУТ, като изрично са посочени условията, при наличието на които тази забрана се налага, както и сроковете за това. С чл. 148, ал. 16 от ЗУТ е дадена възможност на Главния архитект, който е лице, различно от посочените в чл. 198 от ЗУТ, практически да налага строителна забрана за територията на съответната Община, при това безсрочно.”.

Съобразявайки горното и доколкото в Комбинираната скица от 18.10.2021 година е направено изрично отбелязване, че има ПУП – ПУР, одобрен с Решение на Общински съвет - Свиленград, но неприложен предвид цитираното по-горе Решение на КС, Съдът намира за безспорно, че възложителите са манифестирали намерението си започване на строителство, като забавянето да бъде подадено Заявление за издаване на РС е последица от обективни обстоятелства, осъществили се по независещи от тях причини (ПУР - ПУР е одобрен на 29.05.2019 година, след 25.03.2019 г. - датата, на която е одобрен ПУП - ПЗ на имота, и след 24.04.2019 г. - датата на издаване н а Решението за промяна на предназначението на земеделската земя ), а именно - други административни производства, които е следвало и са се развили преди административното производство по издаването на РС. От приетите по делото доказателства се установяват инвестиционни намерения или искания строеж на „Жилищна сграда“, както е било направено искането за промяна на предназначението на земеделската земя, в Решението за което изрично е отбелязано, че се променя за „еднофамилна жилищна сграда“, в процесния ПИ, при граници по приложена Скица и влязъл в сила изменение на ПУП - ПЗ. По отношение на имота, който се намира в урбанизирана територия, за разлика от земеделските земи, които не се намират в такава територия по аргумент от чл. 2, т. 1 о т ЗСПЗЗ, има влязъл в сила ОУП и одобрен план за застрояване (Заповед № 483/25.03.2019 година на Кмета на Община Свиленград).

Следва да се отбележи и, че видно от приложената по делото Скица от 03.02.2023 година относно процесния ПИ с площ 276 кв. м., трайно предназначение на земята – урбанизирана територия, НТП – ниско застрояване, собственици – възложителите на строежа („Тежка механизация 2004” ЕООД и Х.С.В.), то въпреки че формално е изтекъл срокът по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ и не е поискано издаването на РС на обекта, Общинска администрация - Свиленград не е уведомила Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) и Комисия по чл. 17, ал. 1 о т ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ за служебно извършване на промяна в съответните регистри по аргумент от чл. 64а, ал. 6 от ППЗОЗЗ, а именно – че не е налице промяна предназначението на земеделската земя. След изтичане на действието на Решението – 28.05.2022 година, Общинска администрация - Свиленград е следвало да уведоми съответните СГКК и Комисията по чл. 17, ал. 1 т ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, което като не го е сторила и вместо това е продължила процедурата по прилагане на улична регулация по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, не може да се следват неблагоприятни за дружеството-жалбоподател правни последици.

Ето защо и на това самостоятелно основание следва да бъде отменено НП (извън посоченото в т. 1).

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер 800 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от дружеството-жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. В Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящия Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: реално представителство в открито заседание и представяне на доказателства, както и Списък на разноските, Съдът намира, че заплатеният размер на адвокатския хонорар от страна на дружеството- жалбоподател се явява справедлив и обоснован поради което не следва да бъде редуциран в по-нисък размер. Съдът не намира, че хонорар в този размер (800 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.

Спазена би била предвидената форма както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдът би приел, че самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното дружество, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си.

Не биха били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Съдът би приел, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова; но независимо от посоченото АНО е обсъдил в НП наведените възражения и ги е приел за неоснователни.

Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля М., а е посочен служебния такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, адреса по местоработата и датата му на раждане, би било налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не би бил наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не биха създали каквато и да е неяснота относно вмененото на дружеството-жалбоподател противоправно деяние, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Съдът би приел, че дружеството-жалбоподател в качеството на консултант е извършило процесното нарушение като изготвянето на Комплексния доклад относно оценка на съответствието на проектната документация (Технически инвестиционен проект) с основните изисквания към строежите е в противоречие с нормите на ЗУТ и на специалния закон – ЗОЗЗ.

Датата на нарушението е 19.07.2023 година (датата на изготвяне на Комплексния доклад за оценка на съответствието на Техническия инвестиционен проект с основните изисквания към строежите), а е установено на 09.10.2023 година при извършената служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ.

Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не би следвало да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна.

Процесното административно нарушение не би разкрило характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, изричната преценка на АНО, обективирана в издадения санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, Съдът би споделил за правилна.

Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на правната му квалификация, така и наказанието би приел, че е законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.

Действително при посочване на конкретната хипотеза на санкционната норма, отнасяща се до настоящия случай, не е посочено конкретното предложение, но Съдът би приел, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Същото се отнася и по отношение на материалноправната норма на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ.

Административното наказание, наложено за нарушението, би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би съществувала. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на посоченото нарушение, би се установила от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 08.07.2024 година свидетел М. Т. М.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на М. Т. М.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП и допълнително представени от АНО и от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

По разноските:

При този вариант на разсъждение в полза на дружеството-жалбоподател не биха се дължали разноски. Такива не се претендират от страна на АНО.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът