Решение № 38 от 27.3.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 51/2023 г.

Производството е с правно основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят "Д.К.Б. Р.К." ООД с ЕИК със седалище гр. С., чрез адв. Б.Г. обжалва отказ с рег. №20230320162149/21.03.2023г. на А.В. за вписване на промени по партидата на "Д.К.Б. Р.К." ООД. Жалбоподателят намира обжалвания отказ за незаконосъобразен и моли съда да го отмени и да се разпореди вписване на заявените обстоятелства. А.В., за да постанови обжалвания отказ намира, че Върху дружествените дялове - на напускащия - Д.И.Б., са наложени запори по реда на ГПК. Съгласно чл.451, ал.1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. При прекратяването на членството поради напускане на съдружник, имуществените последици се уреждат по реда на чл. 125. ал. 3 от ТЗ. В настоящият случай обаче, при наличие на вписан запор на дружествените дялове на изключвания съдружник, то този имуществен дял следва да се предостави на взискателя. Съгласно чл. 517, ал. 3 от ГПК, при определени предпоставки, взискателят може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. В съдебната практика е прието, че изключването, респ. напускането на съдружник съставлява разпореждане с дружествените му дялове /решение № 835/28.12.2006г. на ВКС по т.д.№ 472/2006г., I т.о./. Правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния дял на съдружника - длъжник, се конкурира с правото на съдружника да претендира равностойността на дружествения дял, респ. на ликвидационен дял при прекратяване на членството или на дружеството на основанията по чл. 125, ал. 2 ТЗ. За да бъде гарантирана възможността на кредиторите на съдружника-длъжник, да предизвикат прекратяване на дружеството, за да се удовлетворят от ликвидационния дял на длъжника, което право да не бъда парирано от прекратяване на членствените му правоотношения, законодателят е предвидил запора върху дела на съдружника в търговското дружество. Забраната за разпореждане, изменение, повреждане или унищожаване на дела на съдружника, след вписване на запора, е насочена към действията на съдружника, не само разпоредителните, като обхваща и забраната да се въздейства върху членствените правоотношения, каквото е заявеното заличаване на съдружник. Целта на запора е да обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане при изпълнение върху дял на съдружника от търговското дружество по реда на чл. 517 ГПК. След налагане за запора съдружникът - длъжник се лишава от правото да се разпорежда със запорираните дялове, като не може да се въздейства и върху членствените правоотношения между дружеството и съдружникът - длъжник, включително и от страна на дружеството /в този смисъл Решение № 835/28.12.2006г. на ВКС по т.д. № 472/2009г. I т.о./, С оглед на изложеното, с вписването на запора върху дружествените дялове, собственост на съдружника - длъжник, се прегражда възможността както на дружеството - да въздейства върху членствените отношения чрез изключването му от дружеството, така и самият той да се възползва от правата си по общия ред за прекратяване на членство по реда на чл. 125 от ТЗ. В този случай тази възможност е предоставена на взискателя при определените от закона предпоставки по реда на чл. 517 от ГПК. Предвид изложеното, вписването на промени в част съдружници следствие на изключване, напускане или прехвърляне на дялове, след вписването на запор върху тях, не може да бъде осъществено, освен по реда на чл. 517 от ГПК. Изброеното не дава възможност за даване на указание по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТР, тъй като основния порок се корени не в липсата на документ, а със забраната съдружникът - длъжник да въздейства върху членските си права след налагането на запора. Заличаването на съдружник в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изисква представянето и на надлежно взето от общото събрание решение, уреждащо съдбата на освободените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор, в зависимост от взетите решения. Проблемът с напускането на съдружник е свързан със защитата на дружествения капитал и интересите на кредиторите. Напускащият съдружник има право да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването - чл. 125, ал. 3 ТЗ. Независимо от предизвестието, последиците от напускането са обусловени от необходимостта да се запази покритието на капитала. Напускането на съдружника и имуществено-правните последици не са различни факти без връзка помежду си. Ако няма налично имущество, което да надвишава стойността на капитала и делът на напускащия не бъде изкупен, се налага намаляване на капитала, стига размерът му да позволява това. Ако това не бъде сторено или процедурата по евентуалното намаляване не бъде изпълнена, се стига до конкуренция - между напускането от една страна и кредиторите на дружеството от друга, ако те не са съгласни с намаляването. Следователно без решение на общото събрание на съдружниците, което да уреди имуществените последици от напускането, като се запази имущественото покритие на капитала не може да бъде вписано напускане на съдружник. При прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност е възможна промяна на капитала на дружеството, за който факт следва служебно да се следи, като в случаите на неговото намаляване, последното следва да се извърши по строго определен ред (чл.149 - 153 от ТЗ). По аргумент на разпоредбата на чл.125, ал.2, във връзка с чл.149, ал.3, т.2 от ТЗ. делът от капитала на прекратилия участието си съдружник се връща и в случай, че не се намалява капитала, този дял се поема от друг съдружник, като стойността му се внася с оглед гаранционната функция на капитала и защитата на кредиторите. Съгласно чл.119, ал.2, във връзка с чл.115, т.3 от Търговския закон имената на съдружниците в дружество с ограничена отговорност са обстоятелства, които следва да се съдържат в дружествения договор и подлежат на вписване в търговския регистър. Всяка промяна в тези обстоятелства представлява изменение на дружествения договор, поради което препис от същия, заверен от органа, представляващ дружеството, следва да бъде приложен към заявлението за вписване, съобразно изискванията на чл.119 ал.4 от Търговския закон и чл.21, ал.3, т.2 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В конкретния случай към заявлението не е представен актуален дружествен договор/учредителен акт / устав, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството. В конкретния случай членството в дружеството на съдружник се прекратява от момента на настъпването на съответния юридически факт - изтичане на 3-месечния срок на предизвестието, но за вписване на това обстоятелство в търговския регистър, следва да се спазят нормите на Търговския закон и ЗТРРЮЛНЦ. Упражняването на преобразуващото право на съдружника по чл.125, ал.2 от ТЗ с едностранно волеизявление да прекрати членственото си правоотношение не зависи от волята и поведението на останалите съдружници. Самото прекратяване като последица от изтекло предизвестие настъпва веднага във вътрешните отношения между съдружника и дружеството, така решение №46 от 22.04.2010 г. по т. д. №500/2009г., II т. о., ТК на ВКС, но в регистърното производство това обстоятелство се преценява само като една от предпоставките за изпълнение на изискванията на закона за противопоставянето на промяната в състава на дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството (така и Решение 209 от 17.08.2016 г. по т.д. 466/2016 г. по описа на ВАпС). При заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците, за съда съществува служебно задължение да следи за съдбата на освободените дялове, в тази насока е решение №230/1995г. по ф. д. №21/1995г., V г. о. на ВС. Към настоящия момент функцията по вписване, обявяване и заличаване се изпълнява не от съда, а от длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията. Горецитираното задължение е с оглед на защитата на дружествения капитал и запазването па неговото покритие, поради което прекратяването на членственото правоотношение на съдружник чрез предизвестие предпоставя въпроса за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитал чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник или за запазване на размера на капитала чрез поемането на освободените дялове от останалия съдружник, или чрез изкупуването от трети лицa. Разрешението на тези въпроси е необходимо, защото ТЗ не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага с непоети дялове. А.В. е подало отговор по жалбата, като намира отказа за законосъобразен. Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е в срок, подадена на 23.03.2023г., отказът е постановен на 21.03.2023г. и внесена е дължимата държавна такса. Жалбата е основателна. Заявено е вписване на промени по партидата на "Д.К.Б. Р.К." ООД с ЕИК със седалище гр. С., Софийска област по заявление вх.№ 20230320162149 от 20.03.2023г. напускане на съдружника Д.И.Б.. На 21.03.2023г. е постановен отказ с рег. №20230320162149/21.03.2023г. Представено е уведомление от 16.12.2022г. от Д.И.Б. до "Д.К.Б. Р.К." ООД, с което на основание чл.125 ал.2 ТЗ уведомява дружеството, че прекратява участието си. Уведомлението е прието от управителя на "Д.К.Б. Р.К." ООД. Прекратяването на членственото правоотношение в хипотезата на чл.125, ал.2 ТЗ настъпва автоматично след изтичане на срока на предизвестие, което поражда задължението на дружествения представителен орган (вписания управител) да поиска отразяване в ТР на вече настъпилата промяна. Ето защо съдът намира, че е настъпило обстоятелство, подлежащо на вписване и същото е заявено от оправомощено лице. Съдът не споделя доводите на ДЛР на АВ, че напускането на съдружника по чл.125 ТЗ не следва да се вписва, поради вписан запор върху дружествения му дял. Прекратяването на членството на съдружника може да стане предвидените в чл.125 ал.1 ТЗ предпоставки: т.1 Смърт на съдружника или поставянето му под запрещение, т.2 изключване от страна на дружеството, т.3 ликвидация на ЮЛ, т.4 обявяване в несъстоятелност. В ал.2 е уредена възможността съдружникът да прекрати участието си по негова воля с предизвестие. Правото на сдружаване е доброволно и никой не може да бъде държан против волята му да участва в търговско дружество. Запорът върху дружественият му дял е имуществена последица върху имуществените, но не и членствените права на съдружника. Без значение дали членственото правоотношение е прекратено, поради напускане на съдружника, неговото изключване или неговата смърт, неговият дружествен дял остава под действието на запора и това не е разпореждане с дружествен дял, което му е запретено от действието на запора. Чл.125 ал.3 ТЗ урежда последиците от прекратяването на участието на съдружника генерално за всички горни случаи на прекратяване, като върху вземането му за ликвидационен дял може да се удовлетвори неговият взискател, чл.508 ГПК или ако липсва такъв или не е достатъчен да се стигне до последиците на чл.517 ал.3 изр.3 ГПК. Ето защо съдът намира, че съдружникът е упражнил правото си да напусне дружеството, изтекъл е предвиденият в закона срок, настъпило е подлежащо на вписване обстоятелство, което е заявено от оправомощено лице. Поради това атакуваният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като се дадат указания.