Решение № 5479 от 19.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 14482/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. Р. М., против издадено срещу нея наказателно постановление № 24-4332-020592/29.08.2024 г., от началник Група в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и се посочват аргументи за това. На първо място твърди, че липсва надлежна индивидуализация на свидетелите-очевидци, което е довело до лишаване на засегнатото лице от правото му на защита чрез искане същите да бъдат разпитани в хода на съдебното производство. На второ място сочи, че е дадено противоречиво описание на административното нарушение в обстоятелствената част, което не отговаря на фактическата истина. В тази връзка навежда твърдения, че не е налице обективиран отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван. На трето място излага съображенията, че чрез използване на помощни средства – белезници, проверяващите са осуетили възможността на жалбоподателя да се придвижи до медицинското заведение за изпълнение на връченото и предписание. По отношение на нарушената разпоредба на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП посочва, че не става ясно коя хипотеза от посочената разпоредба е приета за нарушена от наказващия орган. Освен това се претендира несъставомерност на деянието. С оглед подробно изложените в жалбата аргументи, моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от адв. Радослав Савов, който поддържа жалбата. В пледоарията си взема становище, че в хода на производството не се доказа извършването на твърдяното от АНО административно нарушение от жалбоподателя. Предвид недоказаността на деянието и съществените нарушения на процесуалния и материалния закон, моли за отмяна на процесното НП, с всички произтичащи от това законни последици. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък. Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител. От името на наказващия орган е взето становище за неоснователност на жалбата в депозирани по делото писмени бележки от упълномощен юрисконсулт. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е принципно възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи в жалбата, приема за установено следното: От фактическа страна: Н а 19.07.2024 г., около 21. 5 0 часа в гр. София жалбоподателят К. М. управлявала личния си лек автомобил марка „•••••••••••• с рег. № •••••••••• в ж.к „Люлин“ по ул. 3003, с посока на движение от бензиностанция ОМВ на бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Д-р П. Дертлиев“. Свидетелите Д. И. и А. К. - полицейски служители в 09 РУ-СДВР, които по това време били назначени като автопатрул и изпълнявали служебните си задължения, получили сигнал за жена, качваща се по бордюрите с автомобила си, и предприели спиране на автомобила. След като спрели автомобила по ул. 3003, свидетелите И. и К. установили, че негов водач е именно жалбоподателят К. Р. М.. У полицейските служители от 09 РУ-СДВР възникнали съмнения, че жалбоподателката е употребила алкохол, поради което поискали съдействие от екип от 09 РУ-СДВР за изпробването и с техническо средство за употреба на алкохол. На място били изпратени свидетелят П. Д. Г. – старши полицай в отдел „Пътна Полиция“ - СДВР, заедно с колегата си – СВ.С – мл. инспектор при отдел „Пътна Полиция“ – СДВР. Около 22: 25 часа на 19.07.2024 г. служителите на ОПП - СДВР пристъпили към извършване на проверка на водача М., като при извършената проверка на ул. 3003 пред магазин „Лабиринт“, същата категорично отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARРM-0407. С оглед на това, на водачът е издаден талон за медицинско изследване №288767, в който е удостоверен отказът и е насочен да даде кръвна проба за изследване за употреба на алкохол в МБАЛ „Света Анна“ - гр. София. Указано му било да се яви в МБАЛ „Света Анна“ - гр. София до 45 минути от връчване на талона, за да даде биологичен материал за изследване с цел установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Талонът бил връчен на жалб. М. в 23.45 часа на 19.07.2024 г. Срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия G A №1248067/19.07.2024 г. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. На същата дата е връчен препис от АУАН на нарушителя М., която го подписала, като в графата за възраженията е отбелязано единствено, че нарушителят има възражения, без да са посочени конкретно какви са те. Не са подадени и писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното НП № 24-4332-020592/28.08.2024 г. от началник на Група в ОПП-СДВР, в което нарушението е квалифицирани по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. НП е връчено на жалб. М. на 09.09.2024 г., а жалбата против него е подадена чрез ОПП-СДВР на 12.09.2024 г. По доказателствата: Настоящият съдебен състав прие за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на разпитаните свидетелите – П. Д. Г. /актосъставител/, А. Х. К. и Д. Д. И. /полицаи в 09 РУ-СДВР/ и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. По отношение на факта дали на мястото и по времето, посочени в АУАН и НП, жалб. М. е управлявала МПС и е действала в качеството на водач на МПС - л.а „•••••••••••• с рег. № ••••••••••, не са налице никакви противоречия. Този факт се установява без каквито и да е противоречия от показанията на свидетелите А. Х. К. и Д. Д. И., които лично и непосредствено са го възприели и възпроизвеждат в показанията си. Актосъставителят Г., както и другите двамата свидетели – К. и И., потвърждават и това, че М. е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Въз основа на показанията на свидетелите и с оглед липсата на приложена към административнонаказателната преписка заповед за задържане, не може да бъде направен категоричен извод, че на жалб. М. са били поставени белезници и е било препятствано явяването й в МБАЛ „Света Анна“ - гр. София за даване на биологичен материал за изследване с цел установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества, каквито твърдения са наведени в жалбата, затова съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни. С оглед на това, че събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, съдът кредитира с доверие, както гласните, така и писмените доказателства, които по един категоричен и несъмнен начин изясняват приетата за установена фактическа обстановка. Съдът взе предвид и представените по делото Заповед № 8121К-13180 и Заповед № 8121з-1632 като доказателство за компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя. От правна страна: Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите. Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните: АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка с представените заповеди за заеманите длъжности от наказващия орган и актосъставителя и заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване. Издадени са в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, е описано нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които същото е извършено и установено и е посочена нарушената правна норма. По изложените съображения съдът намери, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Отговорността на жалб. М. е ангажирана за нарушение на чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, а именно за това, че е отказала проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнила предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, като даде кръвна проба за изследване и установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Относно приложението на материалния закон, въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалб. М. е осъществила от обективна и субективна страна съставите на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което е санкционирана. В разглеждания случай от събраните доказателства се установи, че на 19.07.2024 г., около 21.50 часа жалбоподателят К. Р. М. е управлявала лек автомобил марка „•••••••••••• с рег. № •••••••••• на територията на град София, ж.к „Люлин“ по ул. 3003, с посока на движение от бензиностанция ОМВ на бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Д-р П. Дертлиев“. Около 22: 00 часа на същата дата, след подаден сигнал, същата е била установена от служители на 09 РУ-СДВР, които след като се усъмнили, че М. управлява МПС след като е употребила алкохол поискали съдействие от свои колеги от 09 РУ-СДВР, които след пристигането си на място, около 22: 25 часа пристъпили към извършване на проверка на водача М.. Същата отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARРM-0407. Бил издаден талон за изследване № 288767/19.07.2024 г., съдържащ указание жалбоподателят да се яви за извършване на химическо лабораторно изследване в УМБАЛ „Света Анна“ до 45 минути от връчване на талона, но М. не се явила в медицинското заведение. На първо място, жалб. М. е действала в качеството на водач на МПС, по времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Този факт, както е станало в конкретния случай е установен от контролния орган въз основа на показанията на други свидетели, които се посочват в акта. В настоящия случай, в АУАН изрично е посочено, че факта на управление на МПС е установен по данни на свидетели-очевидци, и двамата, разпитани в хода на съдебното следствие. Като е възпрепятствала даването на валидна проба и по този начин е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и след това не е изпълнила даденото предписание да се яви за извършване на химическо лабораторно изследване, жалбоподателят М. е осъществила от обективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП. Нарушението е формално, довършено е с отказа на водача да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а неявяването й в лечебното заведение за извършване на лабораторно изследване се потвърждава от липсата по преписката на представен протокол за химическо изследване, какъвто не е представен и с жалбата. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол, макар в случая да са били налице данни в този смисъл, съгласно показанията на разпитаните свидетели. Жалб. К. М. е осъществила нарушенеито при пряк умисъл като форма на вина, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е и е целяла настъпването на общественоопасните му последици. Неоснователни са и възраженията за наличие на обективна невъзможност жалбоподателят да даде кръвна проба за извършване на химическо лабораторно изследване в УМБАЛ „Света Анна“, доколкото от доказателствата по делото се опровергава твърдението, че на М. са сложени белезници и е била задържана по ЗМВР. Нарушението не е маловажно, тъй като не се установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го определят като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Дори напротив - макар, както вече беше посочено, за съставомерността на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП да не се изисква водачът да е употребил алкохол, в случая от гласните доказателствени средства се установява, че жалбоподателят М. е проявила външни признаци на такава употреба. Съгласно чл. 174 ал. 3 ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева се наказва водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Именно в този размер са и наложените от наказващия орган административни наказания. Доколкото кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ са в абсолютно определен размер, то е безпредметно да бъдат излагани съображения относно тяхната индивидуализация. По изложените съображения, настоящият състав приема, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се поражда за наказващия орган, на осн. чл.69д, ал.3 ЗАНН, но доколкото липсват доказателства за направени такива, тъй като в хода на производството процесуално представителство от юрисконсулт не е осъществено, а само са представени бланкетни писмени бележки, съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд