Решение № 2044 от 25.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13846/2021 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК С решение №20157930 от 15.07.2021 г. по гр.д.13640/18 г., СРС-167 състав ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес - гр. София, ул. “••••, офис 9, срещу ПП „Д.••“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••, и ПП „Н.Д.С.В.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••, пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян срив, подлагане на „подбив“ и присмех; отчуждаване от близките хора, унилост, високо кръвно, ускорен ритъм на сърцето, депресия, равнодушие и стрес, които се твърди да са причинени от противоправно поведение на служители на ответниците, изразяващо се в неизпълнение на задължение за проверяване на самоличност и нарушаване на принципа за законосъобразно и добросъвестно обработване на личните данни, вследствие на което били използвани личните данни на ищеца под № 4035 на страница № 202 от списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на Коалиция „Д.••“ - „НДСВ“ за участие в изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 06.11.2016 г. Решението е постановено при участието на привлечено от ответника ПП „Д.••“ трето лице - помагач Е. К. М.. Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят счита решението за неправилно.Твърди, че съдът не е очертал правилно рамките на процеса, не е преценил правилно релевантните факти, акцентирал върху неотносими факти, а не тези, които са от съществено значение на спора.Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. В срока е постъпил отговор на жалбата от третото лице помагач, с който същата се оспорва. Въззиваемите- ПП „Д.••“ и ПП „Н.Д.С.В.“ не са представили отговор на жалбата, но в съдебно заседание я оспорват.Не претендират разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 59, ал. 1, вр.чл.45 ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че при събиране на списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на коалиция „ПП Д.•• - ПП НДСВ“ за участие в изборите, упълномощените от коалицията лица не са извършили противоправни действия. За събиране на подписката партиите, участващи в коалицията, са ангажирали свои членове и симпатизанти, които са надлежно упълномощени от коалицията. В съответствие със законовите изисквания на чл. 140, ал. 3, т. 6 от Изборния кодекс, (редакция ДВ бр. 39/2016 г.) желаещите да подкрепят регистрацията на коалицията са полагали подписа си саморъчно, лично пред съответното упълномощено от коалицията лице. Подписката се е събирала на публични места, паркове, оживени улици и други места, на които се събират много хора, установено от показания св. Г.. Упълномощеното лице, което е натоварено със събирането на подписката, заговаряло гражданите, обяснявало им смисъла и целта на събирането на подписите - че са в подкрепа на създаването на коалиция „ПП Д.•• - ПП НДСВ“ и искало съгласието на гражданина да положи собственоръчно имената и подписа си в подписката. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че лицата, ангажирани със събирането на подписката са допуснали нарушение, като не са проверявали самоличността на подписалите се в подписката лица. До изменението на разпоредбите на чл. 140, ал. 3, т. 6 от ИК през 2019 г. /ДВ, бр. 17/2019 г./упълномощените представители на коалицията не са имали правомощия да изискват от участниците в подписката да удостоверяват своята самоличност, поради което съответният упълномощен представител на коалицията не би могъл да провери дали лицето, което се подписва пред него записва в подписката своите имена и ЕГН. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че коалицията „съвсем съзнателно е решила да внесе процесния списък с фалшифициран подпис в ЦИК“. Съответните упълномощени лица, както и служителите на партиите от коалицията не са могли да знаят, че друго лице, а не ищецът е вписал неговите три имена и ЕГН в подписката на коалицията. Това е обстоятелството, което упълномощените от коалицията лица не са могли да установят, тъй като не са имали правомощия да проверяват самоличност на участниците в подписката. При липса на осъществено правонарушение от пълномощниците на коалицията и от служителите на двете партии, участващи в коалицията, правилно СРС е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че коалицията, респ. двете партиите не били създали необходимата организация за събиране на подписката. От показанията на св. Г. се установява, че е била създадена организация по събиране на подписите, която е била в съответствие с действащата по това време нормативна уредба. Правилно Софийски районен съд е приел, че ищецът не е доказал, че е претърпял твърдените в исковата молба вреди, които да са в пряка причинна връзка с участието му в подписката на КП „Д.•• - НДСВ“. От разпита на свидетеля Златева - Т.а не се установява във физически и емоционален план ищецът да е претърпял пълен срив, че от страна на важни за него хора бил изложен на „подбив“ и присмех; че това отчуждило ищеца за дълго време от близките му хора, като се отразило и на комуникационните му способности - станал унил, излизал с нежелание от вкъщи, не бил в състояние да изпълнява ефективно служебните си задължения, обтегнали се отношенията със съпругата му; вдигнал кръвно, сърцето му започнало да бие ускорено, появили се сериозни признаци за наличие на депресия и равнодушие към хора, места и събития; бил изключително стресиран и разстроен. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно. Предвид изложените съображения, съдът