Решение № 85 от 21.4.2022 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 100/2022 г.

Постъпила е Молба от длъжника с вх. № 61437/17.12.2021 г. за вдигане на запор на банковата сметка в „Първа инвестиционна банка" АД. като в искането е посочено, че сумите представляват субсидии за земеделски производител и на осн. чл.444. ал. 8 от ГПК са несеквестируеми, като същото не уважено и е постановен отказ от ЧСИ Велислав Петров да бъде вдигнат обезпечителния запор. На същия ден – 25.03.2021 година в кантората на Частен съдебен изпълнител Велислав Петров, peг. № 879. с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч. ул...Търговска" № 20. ет. 2, по молба на „Суфле Агро България" ЕООД, ЕИК 204397416, със седалище и адрес на управление гр. София, П.К. 1303. район..Възраждане", ул. „Позитано" № 37. чрез адв. В. М., със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „Г. С. Раковски" № 149-Б, ет. 2. ап. 22 и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.01.2021 г. по ч. гр. д. № 20214310100146 по описа на Районен съд Ловеч, 7 състав е образувано изпълнително дело № 20218790400662 срещу Кооперация Всестранна Кооперация „Осъм" ЕИК •••, със седалище и адрес на управление с. Йоглав. общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул. „Пирин" № 1 и ИВ. М. Д. ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ловеч, ул. "•••" № 39, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за заплащане на парично задължение. По делото е изготвено разпределение на дата 10.12.2021 г. от 09: 00 ч., за сумата в размер на 4 365.80 лв., което не е обжалвано в законоустановения срок от страните и е влязло в законна сила на 14.12.2021 г. Постъпила е Молба от длъжника с вх. № 61437/17.12.2021 г. за вдигане на запор на банковата сметка в „Първа инвестиционна банка" АД. като в искането е посочено, че сумите представляват субсидии за земеделски производител и на осн. чл.444. ал. 8 от ГПК са несеквестируеми, като същото не уважено и е постановен отказ от ЧСИ Велислав Петров да бъде вдигнат обезпечителния запор. Отказа на ЧСИ Велислав Петров да вдигне наложените запори по изпълнително дело № 20218790400662 и изпълнително дело № 20218790400663 е незаконосъобразен. В разпоредбата на чл. 444 от ГПК са посочени несеквестируемите вещи и вземания на длъжника в изпълнителното производство. В правилата от т. 1 до т. 7 на чл. 444 ГПК е използван индивидуализиращ и описателен подход от страна на законодателя, който е конкретизирал различни вещи и вземания, които са несеквестируеми. В т. 8 от същата разпоредба е посочено, че несеквестируеми са също така предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. Поради това при разглеждане на процесната жалба следва да се установи какъв е правният режим на изплащаните като субсидии парични средства за подпомагане на земеделските производители. Съгласно разпоредбата на чл. 17а ЗПЗП, отпуснатите от европейски фондове средства представляват публични финансови средства, като според чл. 17, ал. 4 от ЗПЗП вр. чл. 8 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) администрирането и управлението им се извършва от бюджетни организации чрез сметки за средства от Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП ДФ "Земеделие " изпълнява функциите на разплащателна агенция, която оперира с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове и води отделно счетоводство за всички разплащания съгласно законодателството на Европейския съюз - чл. 11а и чл. 17а, ал. 2 от ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 141 от ЗПФ предвижда, че сметките за средства от Европейския съюз не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети. Посочената нормативна уредба налага извод, че ако са преведени по сметка на длъжника парични средства, които не са от държавния бюджет, те се изключват от приложното поле на чл. 79 от ЗДБРБ за 2020 г., тъй като имат публичен характер и са предоставени целево от бюджета на Европейския съюз. Поради това те са несеквестируеми, така както и целево предоставяните средства от държавния бюджет. Макар и в националното законодателство да липсва изрична разпоредба, предвиждаща несеквестируемост на целево предоставените средства от Европейския съюз, такъв извод може да бъде направен от анализа, както на националното, така и на общностното законодателство. От обхвата на принудителното изпълнение на публичната собственост и публичните финанси, в т. ч. национални и общностни бюджетни средства, се изключват тези средства, които имат целеви характер и служат за обслужване на обществен интерес. В този смисъл са разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗДС и чл. 7, ал. 2 от ЗОС. В чл. 520, ал. 1 и 2 от ГПК изрично е предвидено, че не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет, или върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините. Такъв е и режимът на целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и капиталови трансфери - чл. 96, ал. 1 ЗДБРБ за 2020 г. и чл. 99, ал. 1 от ЗДБРБ за 2021 г., които не могат да служат за обезпечения /тези два закона за държавния бюджет се явяват относими към настоящия случай с оглед датата на образуване на изпълнителното дело, като следва да се посочи, че този режим е последователно закрепен и във всички закони за държавния бюджет от 2015 г. до днес /. В общностното законодателство е предвидено, че европейските структурни и инвестиционни фондове допринасят за стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и финансират икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите членки, които избират тематични цели за планираното им изразходване. Разходите на Общността за целево финансиране на политики се изплащат на бенефициери посредством посредничеството на държавите-членки, а правото на ЕС възлага на Комисията на държавите членки задължението да проверяват дали средствата от бюджета на Общността се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати - Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. В относимия към конкретния случай Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика изрично е указан общественият характер на целта на отпусканите директни плащания на дребни земеделски стопани, а именно - допринасяне пряко за жизнеспособността на селските райони. Съгласно чл. 27 от посочения Регламент помощта от ЕС следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно, а в чл. 11 в раздел "Общи разпоредби" е предвидено плащанията на бенефициерите по предвиденото в регламента финансиране да се извършват в пълен размер. Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 11 от Регламента води до извод, че по съдържание и цели тя е идентична с посочените по-горе разпоредби от националното законодателство. И в двата случая става дума за норми с императивен характер, установени в обществен интерес, като тази от общностното право по положителен начин овластява бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране, а тези на националното законодателство забраняват определено поведение - публичното целево финансиране да служи за обезпечение или върху него да се насочва принудително изпълнение. И в двата случая обаче е установен режим на несеквестируемост. Приемане на друго тълкуване би означавало, че е налице възможност публични целеви финансови средства от бюджета на ЕС по програма за развитие на селските райони, които подпомагат земеделските производители да се използват за погасяване на частни дългове, което е недопустимо. В този смисъл е и Решение № 143/25.10.17 г. по гр. д. № 4666/16 г., III г. о. Изложеното обуславя извода, че средствата по банковата сметки на жалбоподателя, които имат за източник субсидии от ДФ "Земеделие " представляват несеквестируемо вземане на основание чл. 444, т. 8 ГПК във връзка с чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013. Овластен да ги получи в пълния им размер е единствено бенефициерът – земеделският производител. Налице е специален императивно установен режим, съгласно който те съставляват несеквестируеми вземания, макар че европейското и национално право не съдържат изрична разпоредба в този смисъл. Поради това жалбите са основателни и като такава следва да бъдат уважени. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата „Суфле Агро България" ЕООД, , че след като в сметката има суми от различни източници, няма как частично да се освободят само тези свързани с получени субсидии. Съгласно т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват има плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления. При този изход на процеса „Суфле Агро България" ЕООД, ЕИК 204397416, със седалище и адрес на управление гр. София, П.К. 1303. район..Възраждане", ул. „Позитано" № 37 следва да заплати на Всестранна Кооперация „Осъм" ЕИК •••, със седалище и адрес на управление с. Йоглав. общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул. „Пирин" № 1 и ИВ. М. Д. ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ловеч, ул. "•••" № 39, вх. Б, ет. 1, ап. 2 сумата 400 / четиристотин / лева деловодни разноски, по двеста лева за двете изпълнителни дела, съобразно представените два договора за правна помощ и съдействие с адв.Д.Н.. Водим от гореизложеното и на основание член 435, ал.2, т.1 от ГПК съдът